Признак на изследване: етническа принадлежност и религиозна принадлежност



Дата14.01.2018
Размер221.74 Kb.


СТЕРЕОТИПИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ В УЧЕБНИЦИТЕ И УЧЕБНИТЕ ПОМАГАЛА ЗА УЧИТЕЛИ ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ В РАМКИТЕ НА ПРОЕКТ „РАВЕНСТВОТО – ПЪТ КЪМ ПРОГРЕС”

Признак на изследване: етническа принадлежност и

религиозна принадлежност
База на изследване: Учебниците и учебните помагала за 3 и 4 клас

Цели:
Целта на настоящия доклад е да се установи дали, и доколко съществуват определени стереотипи, нагласи и предразсъдъци по отношение на признаците етническа принадлежност и религия в учебниците и учебните помагала за трети и четвърти клас.

Наличието на нагласи и предразсъдъци са в основата на социалните отношения, които подпомагат или препятстват общуването с другите хора, възприемани като близки или различни, приятни или неприятни. Пространството, в което децата изграждат моделите на взаимодействие с околните, включително и различните от тях, на първо място това е училището и след това семейството. Именно в училище на едно дете за първи път му се налага да общува и да намери „общ език” с чуждото, различното, непознатото. Затова и подходът при представянето, запознаването на детето с различното/различните от него трябва да изразява усещането за многообразие, цветност, обогатяване на детския мироглед.

Във възрастта, обхващаща началото образование, в която влизат и учениците между 9-10 г., децата все още нямат трайно изградени нагласи и стереотипи на поведение по отношение на признаците етническа принадлежност и религия. Това дава основание да се смята, че ако се работи по-активно в училище, за създаването на благоприятна мултиетническа среда (разбира се, семейната среда не е за пренебрегване), то общуването между различните по етнос и религия деца би било много пълноценно. Това е възрастта, в която трябва да бъде представено „цветно” културно – етническото и религиозно богатство и многообразие, чрез фестивали, танцови мероприятия, изложби и др., формирайки у децата адекватна самооценка и внушение на гордост от факта за принадлежност към дадена етническа или религиозна група.

В учебните материали и пособия за трети и четвърти клас няма данни за пряка дискриминация. Като цяло темите, в които би могло да има в някаква степен форми на дискриминация, (преподаването и изучаването на материала за Османския период) са развити коректно, толерантно и бих казала с много позитивно отношение към различните етноси, които са влизали в Османската империя– гърци, арменци, евреи, роми, турци (но само там, където се споменават). В учебниците и учебните помагала никъде не се срещат словосъчетания като „Турска империя”, „турско робство”, „турци” – напротив авторите правят разлика между политиката на Османската империя и турския народ така, че да не се вменява вина на децата от турския етнос при изучаването на периода крея на 14 – 19 век.

Друг е въпросът за това, че в учебниците и учебните помагала информацията за традиционните и религиозните празници и обичаи на етническите групи в България - турска, еврейска, арменска, ромска и др. е много оскъдна и на много места такава липсва, което е сериозен пропуск и предпоставка за непряка дискриминация.

Това, което прави впечатление е, че в учебния материал, в почти всички учебници присъстват, като тема основно християнските празници – Великден и Коледа, (с малки изключения), включително и в учебните помагала по математика. Смятам, че е редно да бъдат представени на равна нога, както християнските празници, така и големите религиозни празници и на останалите етнически групи – турци, арменци, евреи. Този очевиден пропуск би могъл да се отчете като непряка дискриминация, спрямо признаците етническа принадлежности и религия. Както казах по-горе – това е възрастта в която трябва да се формира позитивното и толерантно отношение на детето към неговия връстник от български, турски, ромски, арменски и т.н. произход. Различието не порок, то е богатство. Богатство е да общуваш, познаваш и споделяш културните традиции на своите съученици, познати, съседи и т.н. от различни етнически и религиозни групи. Преодоляваенто на страха от различията минава през взаимното опознаване. В този симисъл, колкото повече контакти се поддържат с деца- представтели на различни етнически групи, толкова по-висока обществена толерантност би могла да се постигне. Не бива да се позволява натрупване на дефицит на комуникация на база етническа принадлежност и религия.

Религиозната принадлежност сама по себе си не поражда напрежение и смятам, че толерантността към религиозните различия може да се използва за преодоляване на етнически деления в училище (там, където има такива).

Задача на доклада: Установяване на наличие на негативни стерепотипи, нагласи и предразсъдъци в учебниците за трети и четвърти клас по признаците етническа и религиозна принадлежност.

Методи на изследването в доклада: Изследване на учебниците за трети и четвърти клас, чрез посочване на примерите, които биха могли да предизвикат дискриминационно отношение.

1.Човекът и обществото, 4 клас, Сия Стоянова, Лилия Манева


  • Урок 9 „Наследството на древните цивилизации”

„...през 1 век се зародило християнството....учението за нуждата от любов и разбирателство между хората....”

Премерено, коректно и разбираемо е представено християнското учение. За съжаление в целия учебник не открих информация за исляма, като религия, а това е сериозен пропуск.




  • Раздел: „Българско Средновековие и Възраждане” - „От уроците в този раздел ще научиш:...как българите се запазили като народ под османска власт и обновили живота си през Възраждането”.

В този раздел попадат уроците за Османската империя – не може да се отрече, че авторите на учебника са представили материята коректно, правейки разлика между Османската империя и водената от нея политика, и живота на етническите турци, както и това, че използват правилния етноним – Османски, османци, а не турски, турци. Това е много важно, защото по този начин се предотвратява „вменяването” на вина на децата от турски етнически произход. Следващите примери от горепосочения учебник подкрепят твърдението ми:


  • Урок 14. „България в православния Изток – следата на 13-14 век. Османското нашествие на Балканите”

„...от Азия към Европа започнало нашествието на османските турци ...половин век по-късно османските турци превзели Константинопол....В края на 15 век Югоизточна Европа станала част от Османскат империя.”


  • Урок 16 „Българите в Османската империя”

А) „...империята на османските турци се разпростряла на три континента. Те изповядвали исляма – религията, създадена от Мохамед през 7 век...в империята живеели много различни народи...”

Смятам, че тук е редно е да сеизброят и другите етноси,не само българите. Освен това липсва фундаментална информация, относно това кое стои в основата на тази религия. Крайно недостатъчно е с едно изречение да се изчерпа обяснението за исляма - че „това е религията на Мохамед”. Това е предпоставка за формирането на непряка дискриминация.


Б) „Кое е общото и различното между Византия и Османската империя?”

Този въпрос предполага беседа, от която децата да останат с убеждението, че водещото в империите е изповядването на определена религия, която има спояваща функция (при Византийската империя – християнството, при Османската - исляма) – без значение остава етническия произход. Например: много византийски императори са били с арменски произход. Високи административни постове в османската импария са били заеман от представители на български, сръбски и т.н. етнос, които са приели исляма като религия.




  • Урок 17 „Общностите в Османската империя”

„В огромната империя живеели много народи с различни езици, култури и религии. През вековете нарастнал броя на мюсюлманите, преселвани от Мала Азия....някои българи приемали доброволно исляма, като едниствен път за издигани в обществото...Евреи, арменци и гърци живеели на Балканския полуоствров....имали право да поддържат свои храмове....група цигани (роми) се заселили в българските земи през 10-14 век ...прехранвали се с медникарство, кошничарство...пътуващите ромски музиканти били желани на всяка веселба....през вековете на общо съжителство хората обменяли опит и умения в труда, общонстите с различна вяра и култура се научили и да живеят като добри съседи, въпреки различията.”

Много добре е развит този урок – урок по толерантност.




  • Урок 20 „Движение за българска държава”

Много коректно е развит и този урок – прави се разграничение между това, че балканските християнски народи въстават срещу султана, който стои начело на империята, а не срещу мирното мюсюлманско население. Това население също е със статута на „рая”.

„.. балканските християнски народи – сърбите и гърците първи въстанали с оръжие срещу властта на султана....”

„… османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдила на смърт” – тази тема е много деликатна,, защото Васил Левски е национален герой и при преподаването на урока за Левски и неговото залавяне, трябва да се внимава с етнонимите „османци” и „турци”. Факт е, че в конкретния случай авторите коректно са използвали словосъчетанието „османска полиция”, а не турска, но смятам, че е редно да има и допълнителен обяснителен текст за това, че османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция, Васил Левски е бил нарушител на реда. Такава е била политиката на империята.


  • Урок 21 „Освобождението на България”

„Султанската полиция разкрила плана и въстанието (Априлското) избухнало по-рано”.

По нататък в урока коректно и точно се използват словосъчетанията „османски насилия”, „османска империя”. В дух на религиозна толерантност в раздела „Моята енциклопедия –Културното наследство на България” са представени, както българските манастири и възрожденското изкуство, така и османотурските паменици.




  • Урок 23 „Княжество България в модерна Европа”

„В изкуствено създадената османска провинция Източна Румелия, българите били мнозинство сред турци, гърци, евреи, арменци и роми...” - Коректно изброени са и останалите етнически групи.
2. Тетрадка за 4 клас Човекът и обществото, Сия Стоянова, Лилия Манева


  • Урок „България в православния Изток – средата на 13-14 век”

Към задачите на този урок се среща два пъти използването на етнонима „османски”, съвсем коректно. В задача 4, с три подусловия трябва да бъде попълнена карта.Подточка „в” от задачата указва да се да се „означи със стрелка посоката на нахлуване на османските турци”. В задача 6, пък трябва да се означи върху линия с години, „превземането на Търново от османските турци”.

  • В урока „Българите в Османската империя”, в задача 2 се използват словосъчетанията „османска империя”, „османска държава” и „османско завоевание”, което е вярно (т.е. не е написано „турска империя”,”турска държава” или „турско завоевание”) и не води до налагането на стериотипи, предразсъдъци или до предпостваки за етническа дискриминация.




  • В урока „Българите и техните съседи”, задача 2 е публикуван текст за живота на Св. Георги Софийски, който бил убит от „местните османлии” и „изгорен на клада”, защото не искал да „приеме исляма”.

Смятам, че е редно да има допълнителен текст за децата, в който да бъде обяснено, че този подход на насилствена ислямизация е съществувал, но отново да се подчертае, че не религията е агресивна, а политиката на империята. В конкретния случай смятам, че така поднесена историята за житието на Св. Георги Нови Софийски, е налице противопоставяне на християнство срещу ислям и се създава предпоставка за дискриминация на религиозна основа.


  • В урока „Движение за българска държава”, задача 7 е зададен въпрос относно това, на кого принадлежат думите: „Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равни във всяко отношение..” Формулировката на въпроса е носител на описанието, че и турци, и евреи ,и прочие са били поробени „рая”, т.е. също толкова безправни. Животът на всички, влизащи в категорията „рая” е бил еднакво непоносим. Не бива да се допуска противопоставяне между отделните етноси.




  • В урока „Българското общество – единство в многообразието” – в задача 3 е публикуван откъс от Конституцията на България: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения ...основани на раса, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждение...Вероизповеданията са свободни...” Много добро решение на авторския колектив, чрез този откъс децата от най-ранна възраст да се възпитават на толерантност - етническа, религиозна, полова и т.н.


3. Човекът и обществото за четвърти клас, Мария Радева, Мария Манева


  • В укрок 15 „България през 14 век” коректно е пресъздаден моментът на завладяването на „балканските държави” от „османските турци”. Добро впечатление прави уточнението, че са завладяни балканските страни Византия, България и Сърбия , а не както в повечето случаи, в учебните помагала, се среща завладяването на само на България, без да се изброяват останалите балкански страни. По този начин се охарактеризира експанзивната имперска политика.

  • Като пример за етническа толерантност може да се приеме следния текст към същия урок: „...в българското общество живеели различни по език и вяра общности ....евреи, арменци, а в столицата и в черноморските градове квартали на италианци от Венеция и Генуа. През 14 век се заселии кумани, власи, татари. На Балканите имало и общности от роми”.




  • Урок 16 е посветен изцяло на християнската религия: „Църквата – опора на българите и България”. Материалът е информативен, коректно предаден и възпитателен.




  • Урок 17 „Българите в Османската империя”. Първите 2 точки дават ясна представа как е структурирана и как функционира Османската империя:
    „..Византийският опит бил използван при градежа на османската държава...в османската държава човешките права се определяли от вярата. Мюсюлманите заемали всички държавни длъжности (така като е било и с длъжностите във Византия – само от християни)...Приемането на исляма било единствен път за издигане в обществото.”

Авторите в две изречения дават информация и за исляма, синтезирано и с много позитивизъм, че религията ислям учи, че „човек е длъжен да върши добро, да бъде честен, да прощава и да помага на бедните”. Много поучително и възпитателно е следващото изречение, че: „всички религии учат вярващите на добро и взаимопомощ, но могат да бъдат използвани и за насаждане на вражда и омраза между хората.”


  • Урок 23 „Княжество България”. За първи път тук срещаме етнонима „турци”, въпреки че още нямаме Турска държава, а Османска империя, но не смятам, че тук в контретния случай има нещо притеснително, от гледна точка на създаване на предпоставки за етническа дискриминация. „В Княжество България българи, турци, евреи, арменци, гърци, роми и други общности били равни пред конституцията и законите.” „В редица райони на свободна България – Силистренско, Шуменско, Разградско, Варненско – живеели хиляди турци. Те имали всички права на български граждани: участвали в армията, членували в българските партии, имали депутати в парламента.”




  • Урок 24 „Съединението прави силата”. Първата точка от урока е посветена на Източна Румелия и в нея са изброени етносите, които са живеели в пределите на „автономната османска провинция” – „българи, турци, гърци, евреи, арменци, роми и др.” В частта за допълнителна информация към урока са изброени и трите езика, които били поставени наравно в провинцията – български, гръцки и турски.




  • В Приложението на стр. 80, Добрич е представен по следния начин: „Възникнал е през 15 век като турски град”. Тук е допусната неточност – през 15 век няма държава Турция, има Османска империя. На стр. 82 в Общностите в Република България, авторите на учебника изброяват и характеризират етническите общности в Република България, коректно и добронамерено.

4. Читанка за 4 клас, Владимир попов, Тома Бинчев, Станка Вълкова


  • „Салико”, Йосиф Нунев, „Дръвчето със златните плодове”, турска народна приказка

Наред с българските народин приказки, в читанката са поместени две приказки от ромския и туския и фолклор, допринасящи за опознаване на културното и традиционно богатство на двете етнически групи. Би било добре да има повече народни приказки- ромски, турски, арменски, еврайски, чрез които децата да се докоснат до мъдростта на и културата на тези етноси. По този начин, опознавайки „различния” ще се преодолее комункационния дефицит и ще се повиши толерантостта към другия, когато тези деца утре станат възрастни.


  • „Чистият път”, Иван Вазов,

Разказът дава пластична представа за живота в империята, спомнава се и словосъчетанието „турското правителство”, което е неточно, но в конкретния случай не могат да се правят „корекции” и „редакции”на Вазовия разказ.
5. Читанка за четвърти клас, Румяна Танкова, Виктор Самуилов


  • „Намереният късмет” – турска народна приказка

За съжаление само една турска народна приказка. Би било добре, ако в читанката бяха намерили място и други приказки или произведения, представящи богатата култура на отделните етноси, живеещи в пределите на страната – арменски, еврейски, ромски и т.н.
6. Български език за 4 клас, Станка Вълкова, Левчо Георгиев, Лилия Вълкова


  • В урок № 13, е поместен кратък текст за християнския празник Коледа и за празника на ромите християни. Би било добре след като има подобни текстове за празниците на две от етническит групи, да присъстват в учебника и текстове, даващи информация за традициионните празници и на представителитена турския, арменския и др. етноси.


7. Български език за 4 клас, Румяна Таноква, Катя Чернева, Ваня Иванова


  • В урок № 18 е публикуван кратък текст от Леда Милева за нос Емине, в който се споменава и легендата, според която „четирдесет български девойки се хвърлили в бездънна пропаст, за да не ги поробят”. Дотук нищо смущаващо. Притестнително би било, ако в клас започне дискусия за поробване, за „турско робство” и т.н. Според мен при публикуванеот на легенди като тази, трабва да има и обширен обяснителен текст.


8. Математика за 4 клас, Здравка Новакова, Таня Вълкова, Стоян Иванов


  • Християнските празници Великден и Гергьовден присъстват и в учебния материал по математика - задачи за великденски яйца (стр. 112) и за гергьовски люлки (стр. 123).Редно би било да има и задачи, в услоията на които да се споменават и традиционните религиозни празници на евреи, турци, арменци, от гледна точка на взаимно толерантно отношение.


9. Математика за 4 клас, Ангелина Манова, Рени Рангелова, Юлияна Гарчева


  • И тук както в учебника на другия колектив присъстват задачи, в чиито условия се говори за християнски символи (стр. 25,) и традициионин празници. Препоръката ми е да има и задачи, в които да се говори за символите и празниците и на другите етноси.


10. Музика за 4 клас, Пенка Минчева, Петя Пехливанова, Светла Христова


  • В раздела „Балкански музикален фолклор” присъстват една гръцка народна песен „Маслинова гора”и една турска народна песен „Свежи рози”. Това, което прави много добро впечатление (с малка една препоръка) е пояснителният текст, който авторите на учебника са поместили, а именно: „Населението на България включва различни етнически групи – турци, роми, арменци и евреи. Необходимо е да проявяваме уважение към културата, към музиката, към езика и вероизповеданията им.” Така формурлирано последното изречение „разделя” на две групи „населението на България”, за което авторите говорят в първото изречение, а именно българи от една страна и турци, роми, арменци и евреи. И още нещо, при изброяването на етниечските групи са пропуснати българите, които също се числят към „населението на България”.


11. Музика за 4 клас, Галунка Калоферова, Вяра Сотирова, Росица Драганова


  • Авторският колектив на този учебник е „пропуснал” да представи поне по една фолклорна песен на друга етническа общност, а това може да се разглежда като предпоствака за препятствие при опознаването на децата от различни етнически групи.


12. Човекът и обществото за 3 клас, Румяна Кушева, Румен Пенин


  • Урок 1 „България – моята родина”

„България е нашето отечество и всички, родени в нея, сме български граждани – българи, роми, турци, арменци, евреи и др. Заедно живеем и се трудим, празнуваме и спасваме своите обичаи.” – Текстът е пример за възпитание в дух на етническа толерантност.


  • Урок № 9 „България – християнска държава” – урок, посветен на християнската религия, от който обаче не се разбира първо - какво е религия, и второ - каква религия всъщност е християствовото. В карето „Речникът - моят помощник” е дадено следното определение: „християнска религия е религия, основана на вярата на Исус Христос, като спасител на света”; а ритуалът покръстване е предаден по следния начин: „покръстване – приемане на християнската религия, чрез специален обред;” Тези определения са крайно неясни и неразбираеми – не става ясно каква е вярата на Исус Христос, на какво учи и възпитава тази вяра, как се приема тази вяра и какъв е този „специален” обред.




  • Урок № 14 „Залезът на Второто българско царство”

„Българските зами станали част от огромната Османска империя. Завоевателите били с друга религия – мюсюлманска. Те покорили и други християнски народи. Българите нямали равни права с мюсюлманите”. – тук смятам, че има неточност – от едната страна имаме етническа категория (българи), а от другата страна – религиозна – (мюсюлмани). Или да се де каже, че българите нямали равни права с османците, или – християните нямали равни права с мюсюлманите. Така, както е формулирано в учебника изречението, предполага форма на непряка дискриминация, защото има противопоставяне на българи срещу мюсюлмани, а болшинството от населението, които изповядва исляма към днешна дата са етническите турци.

„Не можели (българите) да участват в управлението и в армията...били натоварени с много повече и по-тежки данъци....Много от българите с големи насилия били принуждавани да приемат религията на завоевателите. Други доброволно приемали исляма. Поробените се вдигали на бунове, но империята била много силна и ги потушавала.” Защо тук фигурират само българите?!? Редно е да се изброят и още поне два християнски народа, които са били в границите на империята, и които са били принуден ида приемат исляма. При такава формулировка на горното изречение, учениците биха останали с впечатление, че насилствената ислямизация е била едва ли не „лично” отношение към българите. Не. Би трябвало авторите да обяснят, че действително е имало такава политика на насилствено приемане на исляма, и тази политика на империята е била прилагана към всички християнски народи - българи, сърби, гърци в пределите на Османската империя.



В карето „Речникът - моят помощник” четем следното определение за мюсюлманин: „човек, който вярва в бог Аллах и го почита в храмове, наречени джамии”. От това определение смятам, че третокласниците не могат да придобият никаква представа за това що е „мюсюлманин”. Налице е неразбиране и невъзможност за боравене с етническите и религиозни категории. Това неразбиране, тази неяснота стои в основата на състоянието първоначално децата да се „затворят в себе си”, след което да проявят безразличие и нежелание да опознаят различната религия и етнос. Този комуникационен дефицит може и е редно да бъда преодолян на тази ранна възраст.


  • Урок 19 „Възрожденският град”

„В по-големите градове живеели и българи, и турци, и гърци, и евреи, и цигани, и арменци. Те населявали отделни части, наречени махали. Постепенно в махалите заживели смесено....те се различавали освен по религията, и по облеклото, и по храната си... главната храна на турците е пилаф – постен ориз или ориз с месо, на българите – сирене и хляб, на евреите – печени яйца, на циганите – говежди или овчи дроб. Турците били майстори на яхниите, сармите, баклавите. Българите – на баницата и погачата”. Този текст дава много добра представа за живота по време късното средновековие – това, което смятам, че трябва да се добави е, кратка характеристика на гореизброетинете етноси. Едва ли децата имат представа за евреите, арменците и т.н., техния начин на живот, традиции и бит.


  • Урок № 20 „Борци за свобода”

„Левски не разпалвал омраза към другите. Той искал всички народи в Османската империя - българи, турци, евреи и други, да живеят в братство и равенство”- пример за етническа толерантност.


  • Урок 24 „Народни празници и обичаи”

Единствено в този учебник има урок посвтен на религиозните празници и обичаи на етносите, живеещи в България – Коледа и Великден за християните, Василица – за ромите християни, Байрам – за етническите турци, българи и роми мюсюлмани, Пасха – за евреите и Свети Преводачи – за арменците. Информацията е достъпна и разбираема и възпитава в етническа и религиозна толерантност от ранна детска възраст.
13. Човекът и обществото за трети клас, Сия Стоянова и Лилия Манева


  • Урок № 19 „България в християнска Европа – княз Борис Първи”

И тук, както и в учебника на авторския колектив Румяна Кушева и Румен Пенин, от даденото определение за християнство не става ясно какво точно представлява то: „християнството е най-голямата световна религия, създадена от Исус Христос”. Под илюстрация с образа на Христос е написано следното: „Исус учел, че Бог е милостив и прощава грешките на хората, ако живеят с вяра и любов към него и помежду си”. Това изречение дава малко по-добра представа за християнската религия, но като цяло определението за християнството е неясно и несъобразено с възрастта на 8-9 годишни деца. Това, че е най-голямата световна религия, не дава представа, за ценностите, които тя възпитава.


  • Урок 22 „Възстановеното царство – родът на Асеневци”

„В края на 14 век със силна войска към Европа настъпили османците. Новите завоеватели изповядвали исляма. След ожесточена съпротива, те успели да завладеят цяла България”; „османци – азиатско племе, дошло към Европа в търсене на плячка и нови земи за заселване”; „ислям – световна религия, изповядвана и у нас. Вярвящите се наричат мюсюлмани – покорни на бог Аллах”. Тук представянето на завоевателната политика на империята е направено коректно и в дух на етническа толерантност, но представянето на исляма като религия не е разбираемо, защото няма как децата да разберат какви са ценностите на тази религия от определението, че е „световна религия”.


  • Урок 25 „Опознавам живота в държавата на султана”

Урок, в който е обяснено, че: „В османската държава жителите били различавани според религията им. Мюсюлманите имали повече права. На християните и евреите било разрешено да изповядват вярата си, но те не можели да участват във войската и управлението”. Материалът е поднесен коректно, разбираемо за възрастта и в дух на толерантност.

„В османската държава българи, турци, евреи, арменци, роми, гърци и други живеели без граници помежду си...обменяли по съседски опити и умения в земеделския труд.” Хубаво е да бъде направена характеристика на гореизброените етноси, както и да бъде представено многообразието от бит, традиции и култура на всички тези етноси.



  • Урок 34 „Българското общество през 20 век”

Единствено в този учебник и по-конкретно в този урок се споменава за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война: „През тази страшна война, България е сред малкотострани, които спасяват от унищожение своите граждани от еврейски произход.” Урокът възпитава и внушава на децата идеята за етническа толерантонст и е чудесен повод за гордост от управленческата политика на България.

Публикувани са и снимки на ромско семействои еврейски жени.




  • Урок 37 „Празници и обичаи на българските граждани”

„В България от векове живеят заедно българи, турци, роми, евреи, арменци и други общности. Те имат право да честват своите битови празници и да спазват обичаите си.”

Отново, чрез този урок се възпитава етническата и религиозна толерантост.



14. Човекът и обществото за трети клас, Мария Радева, Мария Манева, Милка Русинчовска – Мандова


  • Урок № 20 „Княз Борис Първи – покръстител

И тук липсва отговор на въпроса – първо какво е религия?!? И второ какво възпитава тази религия – в конкртентия случай – християнството. Би трябвало да се обясни на децата, че християнството, както и исляма проповядват любов и уважение към ближния, честност и други ценности, които са основополагащи, междупвпрочем, за всички религии. Тук християнството е обяснено по следния начин: „религия на вярващите в Исус Христос” – твърде абстрактно и неразбираемо.


  • Урок № 27 „Българите през 15-17 век”

Много ясно, точно и коректно е формулиран материалът, посветен на Османската империя. „През 14 век ....с голяма военна сила към България настъпили османците...завладели България...огромната държава била мозайка от езици и вери...обществото се разделяло на две големи групи – елит и рая...мюсюлманите имали всички права..немюсюлманите – християни и евреи имали право да изповядват вярата си, но нямали достъп до властта и ярмията...” В карето, в което са обяснени непознатите думи, определението за „османци” дава пълна и разбираема информация – „едно от многото турски племена, които до края ан 15 век завладели всички държави в Югоизточна Европа и създали огромна държава – империя.”

Още веднъж, вече по-подробно, авторите поясняват, че в Османската империя живеели гърци, евреи, албанци и т.н., но липсва характеристика на тези етноси.




Урок, посветен на Левски, Ботев, Бенковски и Раковски. Никъде не се среща противопоставяне на етническа или религиозна основа, напротив – цитирани са думи на Левски – „българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение”.
15. Читанка за трети клас, Татяна Борисова, Екатерина Костова, Катя Никова, николина Димитрова


  • Наблюдава се дискриминация, макар и не пряка, по отношение на етническите и рилигиозни празници – в съдържанието на учебното помагало са намерили място детски стихотворения, разкази и приказки, посветени само на християнските празници – Коледа („Детска коледна песен”, Любен Каравелов, „Гост” по Константин Константинов), Сурва („Пъстра суровачка”, Галина Златина), Цветница и Велкиден („Лазарки”, народна песен, „Цветница”, Ран Босилек, „Великден”, Елисавета Багряна, „Великден”, Дора Габе), Гергьовден („Свети Георги”, Ран Босилек, „Срещу Гергьовден”, по Константин Константинов). Единствено изключение тук прави преданието за ромската Нова година, разказано от Йосиф Нунев „Василица”. За съжаление в в читанката липсват разкази, стихотворения, предания от и за ромски, турски, еврейски и арменски празници и обичаи.


16. Читанка за трети клас, Румяна Танкова, Цанко Лалев, Мария Бунева


  • И в това учебно помагало има публикувани кратки разкази и стихотворения, посветени на големите християнски празници – Коледа и Великден („Бъдни вечер”, Емануил Попйорданов, „Коледа в обора”, Астрод Линдгрен, „Велкиденски яйца” Ран Босилек), но са много по-малко. Успоредно с това са намерили място разказа за ромския празник „Василица”, написан от Елена Огнянова, както и турската наподна приказка „Урокът на Настрадин Ходжа”.


17. Математика за трети клас, Здравка Новакова, Таня Вълкова, Стоян Иванов


  • В учебния материал се срещат задачи, в чиито условия присъстват християнските празници и обичаи - Коледа (задача 5, стр.49, задача 3 и 4, стр. 50, задача 3, стр.51), Кукери (задача 3, стр.76), Тодоровден (задача 3, 77 стр.) и една задача, в условието на което е „веселият ромски празник Мая”. В учебника липсват задачи, в чиито условия да фигурират народни празници и обичаи на представителите на еврейския, арменския, турския и др. етноси.


18. Математика за трети клас, Ангелина Манова, Рени Рангелова, Юлияна Гарчева


  • И тук велкиднеските яйца присъстват в условията на задачи от стр. 96 и 97. Никакви други религиозни празници и обичаи не присъстват на условията на задачите.


19. Музика за трети клас, Пенка Минчева, Петя Пехливанова, Светла Христова

  • Като пример за етническа и религиозна толерантност може да бъда посочен авторският колектив на учебника по музика, който представяйки темата за Рождество Христово и Песен за Дядо Коледа, не подминават етническите и религиозни празници Коледуване, Шекер Байрям, Василица, Пурим, Кукери, Крбан Байрям, Ладуване, Дзахгазарт, Еньова буля, РошАшана, Герман, Хартюн Задиг.


20. Музика за трети клас, Генчо Гайтанджиев, Мария Попова, Пенка Младенова


  • Представени са песни за празниците Бъдни вечер, Коледа („Бъдни вечер”, Хайгашод Агасян, „Коледарско хоро”, Петко Стайнов, „Коледно звънче”Хайгашод Агасян), арменската народна песен „Донадзар” (Елха) и еврейската народан песен „Хава Нагила”. Като първа задача в края на урока за Нова година, авторите са написали: „В България живеят и турци, роми, арменци, евреи. Чуйте различни новогодишни песни. Ако в класа има деца от тези общности, нека разкажат как посрещат Нова година.” Задачата стимулира общуването и опознаването на традиците и празниците отделните етнически групи, възпитавайки у учениците отношение на толерантост и взаимно уважение.


21. Изобразително изкуство за трети клас, Драган Немцов, Петя Иванова, Веселин Димчев, Чавдар Попов


  • В учебника са представени само традиционни носии от различни етнографски области на България и илюстрации на обредни хлябове, характерни за етническите българи-християни. Като форма на непряка дискриминация може да се отчете отсъствието илюстрации с традиционно ромско, турско, арменско, еврейско и т. облекло, както и на споцифични за етническат агрупа обредни ястия.


Заключение:
Създаването на благоприятна мултиетническа среда в училище е възможна и нейното създаване трябва да бъде подкрепено чрез насърчаване прилагането на позитивни, недискриминационни мерки, а именно представяне на културното многообразие на отделните етноси - традиции, обичаи, творчество, по време на изложби, фестивали и други училищни мероприятия. По този начин, от една страна се ще се формира позитивно, толерантно отношение на децата, принадлежащи към етническото мнозинство към децата от малцинствените етнически групи, а от друга страна на децата от малцинствените етнически групи ще се помогне да формират адекватна, позитивна самооценка за себе си, за общността в която живеят, за религията, традициите и празниците на своята етническа група.

Ефектът от подобни училищни мероприятия би бил ползотворен за всички, защото на децата ще се предостави възможност първо да опознаят себе си, а след това да се запознаят с културното и религиозно многообразие на отделните етнически групи, към които принадлежат техните съученици. Подходът на окуражаване и насърчаване при формирането на позитивни нагласи към отделните етнически общности в училище ще допринесе за обогатяване на детския мироглед и преодоляването на евентуален дефицит на комуникация между децата.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница