Признак на изследване: етническа принадлежност и религиозна принадлежност

Наличието на нагласи и предразсъдъци са в основата на социалните отношения, които подпомагат или препятстват общуването с другите хора, възприемани като близки или различни, приятни или неприятни. Пространството, в което децата изграждат моделите на взаимодействие с околните, включително и различните от тях, на първо място това е училището и след това семейството. Именно в училище на едно дете за първи път му се налага да общува и да намери „общ език” с чуждото, различното, непознатото. Затова и подходът при представянето, запознаването на детето с различното/различните от него трябва да изразява усещането за многообразие, цветност, обогатяване на детския мироглед.

Във възрастта, обхващаща началото образование, в която влизат и учениците между 9-10 г., децата все още нямат трайно изградени нагласи и стереотипи на поведение по отношение на признаците етническа принадлежност и религия. Това дава основание да се смята, че ако се работи по-активно в училище, за създаването на благоприятна мултиетническа среда (разбира се, семейната среда не е за пренебрегване), то общуването между различните по етнос и религия деца би било много пълноценно. Това е възрастта, в която трябва да бъде представено „цветно” културно – етническото и религиозно богатство и многообразие, чрез фестивали, танцови мероприятия, изложби и др., формирайки у децата адекватна самооценка и внушение на гордост от факта за принадлежност към дадена етническа или религиозна група.

В учебните материали и пособия за трети и четвърти клас няма данни за пряка дискриминация. Като цяло темите, в които би могло да има в някаква степен форми на дискриминация, (преподаването и изучаването на материала за Османския период) са развити коректно, толерантно и бих казала с много позитивно отношение към различните етноси, които са влизали в Османската империя– гърци, арменци, евреи, роми, турци (но само там, където се споменават). В учебниците и учебните помагала никъде не се срещат словосъчетания като „Турска империя”, „турско робство”, „турци” – напротив авторите правят разлика между политиката на Османската империя и турския народ така, че да не се вменява вина на децата от турския етнос при изучаването на периода крея на 14 – 19 век.

Друг е въпросът за това, че в учебниците и учебните помагала информацията за традиционните и религиозните празници и обичаи на етническите групи в България - турска, еврейска, арменска, ромска и др. е много оскъдна и на много места такава липсва, което е сериозен пропуск и предпоставка за непряка дискриминация.

Това, което прави впечатление е, че в учебния материал, в почти всички учебници присъстват, като тема основно християнските празници – Великден и Коледа, (с малки изключения), включително и в учебните помагала по математика. Смятам, че е редно да бъдат представени на равна нога, както християнските празници, така и големите религиозни празници и на останалите етнически групи – турци, арменци, евреи. Този очевиден пропуск би могъл да се отчете като непряка дискриминация, спрямо признаците етническа принадлежности и религия. Както казах по-горе – това е възрастта в която трябва да се формира позитивното и толерантно отношение на детето към неговия връстник от български, турски, ромски, арменски и т.н. произход. Различието не порок, то е богатство. Богатство е да общуваш, познаваш и споделяш културните традиции на своите съученици, познати, съседи и т.н. от различни етнически и религиозни групи. Преодоляваенто на страха от различията минава през взаимното опознаване. В този симисъл, колкото повече контакти се поддържат с деца- представтели на различни етнически групи, толкова по-висока обществена толерантност би могла да се постигне. Не бива да се позволява натрупване на дефицит на комуникация на база етническа принадлежност и религия.

Религиозната принадлежност сама по себе си не поражда напрежение и смятам, че толерантността към религиозните различия може да се използва за преодоляване на етнически деления в училище (там, където има такива).

Задача на доклада: Установяване на наличие на негативни стерепотипи, нагласи и предразсъдъци в учебниците за трети и четвърти клас по признаците етническа и религиозна принадлежност.

Методи на изследването в доклада: Изследване на учебниците за трети и четвърти клас, чрез посочване на примерите, които биха могли да предизвикат дискриминационно отношение.

1.Човекът и обществото, 4 клас, Сия Стоянова, Лилия Манева

• 
  Урок 9 „Наследството на древните цивилизации”
  

Премерено, коректно и разбираемо е представено християнското учение. За съжаление в целия учебник не открих информация за исляма, като религия, а това е сериозен пропуск.

• 
  Раздел: „Българско Средновековие и Възраждане” - „От уроците в този раздел ще научиш:...как българите се запазили като народ под османска власт и обновили живота си през Възраждането”.
  

• 
  Урок 14. „България в православния Изток – следата на 13-14 век. Османското нашествие на Балканите”
  

• 
  Урок 16 „Българите в Османската империя”
  

Смятам, че тук е редно е да сеизброят и другите етноси,не само българите. Освен това липсва фундаментална информация, относно това кое стои в основата на тази религия. Крайно недостатъчно е с едно изречение да се изчерпа обяснението за исляма - че „това е религията на Мохамед”. Това е предпоставка за формирането на непряка дискриминация.

Този въпрос предполага беседа, от която децата да останат с убеждението, че водещото в империите е изповядването на определена религия, която има спояваща функция (при Византийската империя – християнството, при Османската - исляма) – без значение остава етническия произход. Например: много византийски императори са били с арменски произход. Високи административни постове в османската импария са били заеман от представители на български, сръбски и т.н. етнос, които са приели исляма като религия.

• 
  Урок 17 „Общностите в Османската империя”
  

Много добре е развит този урок – урок по толерантност.

• 
  Урок 20 „Движение за българска държава”
  

„.. балканските християнски народи – сърбите и гърците първи въстанали с оръжие срещу властта на султана....”

„… османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдила на смърт” – тази тема е много деликатна,, защото Васил Левски е национален герой и при преподаването на урока за Левски и неговото залавяне, трябва да се внимава с етнонимите „османци” и „турци”. Факт е, че в конкретния случай авторите коректно са използвали словосъчетанието „османска полиция”, а не турска, но смятам, че е редно да има и допълнителен обяснителен текст за това, че османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция, Васил Левски е бил нарушител на реда. Такава е била политиката на империята.

• 
  Урок 21 „Освобождението на България”
  

По нататък в урока коректно и точно се използват словосъчетанията „османски насилия”, „османска империя”. В дух на религиозна толерантност в раздела „Моята енциклопедия –Културното наследство на България” са представени, както българските манастири и възрожденското изкуство, така и османотурските паменици.

• 
  Урок 23 „Княжество България в модерна Европа”
  

• 
  Урок „България в православния Изток – средата на 13-14 век”
  

• 
  В урока „Българите в Османската империя”, в задача 2 се използват словосъчетанията „османска империя”, „османска държава” и „османско завоевание”, което е вярно (т.е. не е написано „турска империя”,”турска държава” или „турско завоевание”) и не води до налагането на стериотипи, предразсъдъци или до предпостваки за етническа дискриминация.
  

• 
  В урока „Българите и техните съседи”, задача 2 е публикуван текст за живота на Св. Георги Софийски, който бил убит от „местните османлии” и „изгорен на клада”, защото не искал да „приеме исляма”.
  

• 
  В урока „Движение за българска държава”, задача 7 е зададен въпрос относно това, на кого принадлежат думите: „Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равни във всяко отношение..” Формулировката на въпроса е носител на описанието, че и турци, и евреи ,и прочие са били поробени „рая”, т.е. също толкова безправни. Животът на всички, влизащи в категорията „рая” е бил еднакво непоносим. Не бива да се допуска противопоставяне между отделните етноси.
  

• 
  В урока „Българското общество – единство в многообразието” – в задача 3 е публикуван откъс от Конституцията на България: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения ...основани на раса, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждение...Вероизповеданията са свободни...” Много добро решение на авторския колектив, чрез този откъс децата от най-ранна възраст да се възпитават на толерантност - етническа, религиозна, полова и т.н.
  

• 
  В укрок 15 „България през 14 век” коректно е пресъздаден моментът на завладяването на „балканските държави” от „османските турци”. Добро впечатление прави уточнението, че са завладяни балканските страни Византия, България и Сърбия , а не както в повечето случаи, в учебните помагала, се среща завладяването на само на България, без да се изброяват останалите балкански страни. По този начин се охарактеризира експанзивната имперска политика.
  
• 
  Като пример за етническа толерантност може да се приеме следния текст към същия урок: „...в българското общество живеели различни по език и вяра общности ....евреи, арменци, а в столицата и в черноморските градове квартали на италианци от Венеция и Генуа. През 14 век се заселии кумани, власи, татари. На Балканите имало и общности от роми”.
  

• 
  Урок 16 е посветен изцяло на християнската религия: „Църквата – опора на българите и България”. Материалът е информативен, коректно предаден и възпитателен.
  

• 
  Урок 17 „Българите в Османската империя”. Първите 2 точки дават ясна представа как е структурирана и как функционира Османската империя:
  „..Византийският опит бил използван при градежа на османската държава...в османската държава човешките права се определяли от вярата. Мюсюлманите заемали всички държавни длъжности (така като е било и с длъжностите във Византия – само от християни)...Приемането на исляма било единствен път за издигане в обществото.”
  

• 
  Урок 23 „Княжество България”. За първи път тук срещаме етнонима „турци”, въпреки че още нямаме Турска държава, а Османска империя, но не смятам, че тук в контретния случай има нещо притеснително, от гледна точка на създаване на предпоставки за етническа дискриминация. „В Княжество България българи, турци, евреи, арменци, гърци, роми и други общности били равни пред конституцията и законите.” „В редица райони на свободна България – Силистренско, Шуменско, Разградско, Варненско – живеели хиляди турци. Те имали всички права на български граждани: участвали в армията, членували в българските партии, имали депутати в парламента.”
  

• 
  Урок 24 „Съединението прави силата”. Първата точка от урока е посветена на Източна Румелия и в нея са изброени етносите, които са живеели в пределите на „автономната османска провинция” – „българи, турци, гърци, евреи, арменци, роми и др.” В частта за допълнителна информация към урока са изброени и трите езика, които били поставени наравно в провинцията – български, гръцки и турски.
  

• 
  В Приложението на стр. 80, Добрич е представен по следния начин: „Възникнал е през 15 век като турски град”. Тук е допусната неточност – през 15 век няма държава Турция, има Османска империя. На стр. 82 в Общностите в Република България, авторите на учебника изброяват и характеризират етническите общности в Република България, коректно и добронамерено.
  

• 
  „Салико”, Йосиф Нунев, „Дръвчето със златните плодове”, турска народна приказка
  

• 
  „Чистият път”, Иван Вазов,
  

• 
  „Намереният късмет” – турска народна приказка
  

• 
  В урок № 13, е поместен кратък текст за християнския празник Коледа и за празника на ромите християни. Би било добре след като има подобни текстове за празниците на две от етническит групи, да присъстват в учебника и текстове, даващи информация за традициионните празници и на представителитена турския, арменския и др. етноси.
  

• 
  В урок № 18 е публикуван кратък текст от Леда Милева за нос Емине, в който се споменава и легендата, според която „четирдесет български девойки се хвърлили в бездънна пропаст, за да не ги поробят”. Дотук нищо смущаващо. Притестнително би било, ако в клас започне дискусия за поробване, за „турско робство” и т.н. Според мен при публикуванеот на легенди като тази, трабва да има и обширен обяснителен текст.
  

• 
  Християнските празници Великден и Гергьовден присъстват и в учебния материал по математика - задачи за великденски яйца (стр. 112) и за гергьовски люлки (стр. 123).Редно би било да има и задачи, в услоията на които да се споменават и традиционните религиозни празници на евреи, турци, арменци, от гледна точка на взаимно толерантно отношение.
  

• 
  И тук както в учебника на другия колектив присъстват задачи, в чиито условия се говори за християнски символи (стр. 25,) и традициионин празници. Препоръката ми е да има и задачи, в които да се говори за символите и празниците и на другите етноси.
  

• 
  В раздела „Балкански музикален фолклор” присъстват една гръцка народна песен „Маслинова гора”и една турска народна песен „Свежи рози”. Това, което прави много добро впечатление (с малка една препоръка) е пояснителният текст, който авторите на учебника са поместили, а именно: „Населението на България включва различни етнически групи – турци, роми, арменци и евреи. Необходимо е да проявяваме уважение към културата, към музиката, към езика и вероизповеданията им.” Така формурлирано последното изречение „разделя” на две групи „населението на България”, за което авторите говорят в първото изречение, а именно българи от една страна и турци, роми, арменци и евреи. И още нещо, при изброяването на етниечските групи са пропуснати българите, които също се числят към „населението на България”.
  

• 
  Авторският колектив на този учебник е „пропуснал” да представи поне по една фолклорна песен на друга етническа общност, а това може да се разглежда като предпоствака за препятствие при опознаването на децата от различни етнически групи.
  

• 
  Урок 1 „България – моята родина”
  

• 
  Урок № 9 „България – християнска държава” – урок, посветен на християнската религия, от който обаче не се разбира първо - какво е религия, и второ - каква религия всъщност е християствовото. В карето „Речникът - моят помощник” е дадено следното определение: „християнска религия е религия, основана на вярата на Исус Христос, като спасител на света”; а ритуалът покръстване е предаден по следния начин: „покръстване – приемане на християнската религия, чрез специален обред;” Тези определения са крайно неясни и неразбираеми – не става ясно каква е вярата на Исус Христос, на какво учи и възпитава тази вяра, как се приема тази вяра и какъв е този „специален” обред.
  

• 
  Урок № 14 „Залезът на Второто българско царство”
  

„Не можели (българите) да участват в управлението и в армията...били натоварени с много повече и по-тежки данъци....Много от българите с големи насилия били принуждавани да приемат религията на завоевателите. Други доброволно приемали исляма. Поробените се вдигали на бунове, но империята била много силна и ги потушавала.” Защо тук фигурират само българите?!? Редно е да се изброят и още поне два християнски народа, които са били в границите на империята, и които са били принуден ида приемат исляма. При такава формулировка на горното изречение, учениците биха останали с впечатление, че насилствената ислямизация е била едва ли не „лично” отношение към българите. Не. Би трябвало авторите да обяснят, че действително е имало такава политика на насилствено приемане на исляма, и тази политика на империята е била прилагана към всички християнски народи - българи, сърби, гърци в пределите на Османската империя.

• 
  Урок 19 „Възрожденският град”
  

• 
  Урок № 20 „Борци за свобода”
  

• 
  Урок 24 „Народни празници и обичаи”
  

• 
  Урок № 19 „България в християнска Европа – княз Борис Първи”
  

• 
  Урок 22 „Възстановеното царство – родът на Асеневци”
  

• 
  Урок 25 „Опознавам живота в държавата на султана”
  

„В османската държава българи, турци, евреи, арменци, роми, гърци и други живеели без граници помежду си...обменяли по съседски опити и умения в земеделския труд.” Хубаво е да бъде направена характеристика на гореизброените етноси, както и да бъде представено многообразието от бит, традиции и култура на всички тези етноси.

• 
  Урок 34 „Българското общество през 20 век”
  

Публикувани са и снимки на ромско семействои еврейски жени.

• 
  Урок 37 „Празници и обичаи на българските граждани”
  

Отново, чрез този урок се възпитава етническата и религиозна толерантост.

• 
  Урок № 20 „Княз Борис Първи – покръстител
  

• 
  Урок № 27 „Българите през 15-17 век”
  

Още веднъж, вече по-подробно, авторите поясняват, че в Османската империя живеели гърци, евреи, албанци и т.н., но липсва характеристика на тези етноси.

• 
  Урок 30. Апостоли на свободата
  

• 
  Наблюдава се дискриминация, макар и не пряка, по отношение на етническите и рилигиозни празници – в съдържанието на учебното помагало са намерили място детски стихотворения, разкази и приказки, посветени само на християнските празници – Коледа („Детска коледна песен”, Любен Каравелов, „Гост” по Константин Константинов), Сурва („Пъстра суровачка”, Галина Златина), Цветница и Велкиден („Лазарки”, народна песен, „Цветница”, Ран Босилек, „Великден”, Елисавета Багряна, „Великден”, Дора Габе), Гергьовден („Свети Георги”, Ран Босилек, „Срещу Гергьовден”, по Константин Константинов). Единствено изключение тук прави преданието за ромската Нова година, разказано от Йосиф Нунев „Василица”. За съжаление в в читанката липсват разкази, стихотворения, предания от и за ромски, турски, еврейски и арменски празници и обичаи.
  

• 
  И в това учебно помагало има публикувани кратки разкази и стихотворения, посветени на големите християнски празници – Коледа и Великден („Бъдни вечер”, Емануил Попйорданов, „Коледа в обора”, Астрод Линдгрен, „Велкиденски яйца” Ран Босилек), но са много по-малко. Успоредно с това са намерили място разказа за ромския празник „Василица”, написан от Елена Огнянова, както и турската наподна приказка „Урокът на Настрадин Ходжа”.
  

• 
  В учебния материал се срещат задачи, в чиито условия присъстват християнските празници и обичаи - Коледа (задача 5, стр.49, задача 3 и 4, стр. 50, задача 3, стр.51), Кукери (задача 3, стр.76), Тодоровден (задача 3, 77 стр.) и една задача, в условието на което е „веселият ромски празник Мая”. В учебника липсват задачи, в чиито условия да фигурират народни празници и обичаи на представителите на еврейския, арменския, турския и др. етноси.
  

• 
  И тук велкиднеските яйца присъстват в условията на задачи от стр. 96 и 97. Никакви други религиозни празници и обичаи не присъстват на условията на задачите.
  

• 
  Като пример за етническа и религиозна толерантност може да бъда посочен авторският колектив на учебника по музика, който представяйки темата за Рождество Христово и Песен за Дядо Коледа, не подминават етническите и религиозни празници Коледуване, Шекер Байрям, Василица, Пурим, Кукери, Крбан Байрям, Ладуване, Дзахгазарт, Еньова буля, РошАшана, Герман, Хартюн Задиг.
  

• 
  Представени са песни за празниците Бъдни вечер, Коледа („Бъдни вечер”, Хайгашод Агасян, „Коледарско хоро”, Петко Стайнов, „Коледно звънче”Хайгашод Агасян), арменската народна песен „Донадзар” (Елха) и еврейската народан песен „Хава Нагила”. Като първа задача в края на урока за Нова година, авторите са написали: „В България живеят и турци, роми, арменци, евреи. Чуйте различни новогодишни песни. Ако в класа има деца от тези общности, нека разкажат как посрещат Нова година.” Задачата стимулира общуването и опознаването на традиците и празниците отделните етнически групи, възпитавайки у учениците отношение на толерантост и взаимно уважение.
  

• 
  В учебника са представени само традиционни носии от различни етнографски области на България и илюстрации на обредни хлябове, характерни за етническите българи-християни. Като форма на непряка дискриминация може да се отчете отсъствието илюстрации с традиционно ромско, турско, арменско, еврейско и т. облекло, както и на споцифични за етническат агрупа обредни ястия.
  

Ефектът от подобни училищни мероприятия би бил ползотворен за всички, защото на децата ще се предостави възможност първо да опознаят себе си, а след това да се запознаят с културното и религиозно многообразие на отделните етнически групи, към които принадлежат техните съученици. Подходът на окуражаване и насърчаване при формирането на позитивни нагласи към отделните етнически общности в училище ще допринесе за обогатяване на детския мироглед и преодоляването на евентуален дефицит на комуникация между децата.