Проблемите на съвременния български език /есе

Живеем в 21 век – време на прогрес, разцвет на науката и технологиите. Езикът е неразделна част от живота и един от процесите в живота, които не могат да се управляват. Като всеки народ на планетата ние имаме основание да се тревожим за бъдещето на езика си. Без съмнение има сериозни проблеми – езикът на младите хора, на юношите обеднява, вулгализира се, постоянното навлизане на нови думи.

В Европа през последните години усилено се дискутира проблема с езиците на малките общности, какъвто е българският. Процесите на глобализация и тотално наспазване на езиковите норми в интернет пространството застрашават „малките” езици. Обеднява изказът на родния език и се нарушават основните му норми. Главната причина за неспазване на езиковите правила е слабата образователна подготовка в училищата.

В днешния глобален свят езици, които се говорят от по-малко народи, имат по-малък шанс да бъдат достатъчно представителни, а с влизането в ЕС нашият език официално по документи, беше обявен за един от официалните езици на Европа. За да имаме европейски език в този смисъл на думата, трябва цялото ни общество, всички творци на словото, учителите и всеки един интелигентен гражданин с отношение към националното да положат нe малки усилия. Трябва да се върви главно в две насоки. Едната е непрекъснато да се повишава езиковата ни компетентност, т.е. писмената и устната грамотност, която за съжаление се влошава в последните години. Става въпрос за езикова компетентност не само на ниво грамотност, а за едно владеене на българския език в цялата му богата палитра на изразни средства, за адекватно използване на речта с оглед на всяка една езикова ситуация.Това е задължение не само на нашите писатели, журналисти и учители, които винаги са били истински творци на езика, а и на всеки носител на българския език, на всяка една езикова личност. Апелът е за непрекъснато осъвършенстване на нашата езикова култура – на владеенето на български език и на общуването на този език. Второто направление е свързано с едно особено внимание към това как ще представим нашия език като европейски език. Трябва да се представи достойно българския език не само с неговата древна история като първи славянски език в Европа, дал книжовност и литература, но и като един модерен език, който се развива.

За съжаление българският език се променя в една не особено благоприятна насока на обедняване. Самият език не обеднява, той става богат. Въпросът е в това езикът да бъде богат не само в речниците и в произведенията на българската литература и на големите български писатели. Езикът трябва да бъде богат в нашия ежедневен речник, в самото ни ежедневие, в общуването на младите хора. Обединява не езикът, а езиковата ни култура и езиковата ни компетентност.

Има удивителни неща – човек като тръгне по улицата навсякъде табели на английски език, в речника ни навлизат различни главно англоезични думи. Но по-тревожен е фактът за обедняването и вулгализирането на езика на младите хора, защото богатството на езика влияе върху човешката душа. Трябва да се помисли как да бъде използвана литературната класика с нейния богат език, но така, че тя да не се приема като някакво задължително четиво, а по някакъв друг начин да бъде част от живота на младите хора. Това обаче е неминуем световен процес – компютрите, телевизията, разделянето от книгата, обедняването на езика.Той има свои закони и правила на развитие, които следва. Българският език не е застрашен, но е застрашена езиковата компетентност на нашето общество, начинът, по който използваме нашия език.

През 1762г. Паисий заяви пламенно: „ Българино, знай своя род и език”. Този призив бе възпят и повторен от мнозина, но сякаш в последните години изчезна от паметта на българина. Днес в езика ни ежедневно навлизат различни чуждици. Постоянно телевизията, радиото, вестниците ни заливат с някакви странни нови думи, които понеже са чуждици звучат добре. Това е причината да забравяме нашите чудесни и красиви слова и да употребяваме уж модерните чуждици и така постепенно без да се усетим българският език постепенно се заличава, изчезва.

Тези, които наблюдават процесите с любопитство забелязват с известно изумление по време на така наречения „преход”, че витрините, афишите и билбордовете заговарят на чужди езици, при това много и различни. Някой кръчми стават pub-ове, пицариите - просто Pizza Napоlitana, Siciliana, от привърженици на нашите любими певци се превърнахме във тяхни фенове, една от най-прекрасните български думи „Благодаря” е заменена с краткото „мерси”, вместо „Здравей”, виждайки познат по улицата младите хора казват „Hi”и още много такива фрази, които заменят много наши красиви думи най-вече в речта на тийнеджърите . Филолозите професионалисти откриха, че в езика нахлуват чуждоезични потоци, най-вече в областите на обслужващата световна електронна мрежа терминология, както и в други сфери – администрация, туризъм, шоубизнес, банково и военно дело и т. н. Всичко това е нормално и неизбежно. Разбира се езикът ни трябва да търпи промени, защото това е естествения му път и развитие. Никой не може да изисква моето поколение да бъдем същите като това преди нас, или това преди сто години. Невъзможно и ненужно е, но не може да се отрича силата и моща на българския език в полза на езици, които са се развивали по-дълго време с оглед на натрупания обем от литературно творчество, като например английският и френският. Несъмнено силата на българския език не може да бъде оспорвана. Защото чрез този именно език нашите борци за национална свобода са просветили заспалия ни народ. На този език са написани произведения по нищо отстъпващи на световни творби. И Романтизмът на Юго в творчеството на Вазов, и Символизмът при Яворов.

След началото на демократичните промени все повече млади българи кръщават децата си с чужди, небългарски имена (като например Майкъл, Саманта...). Тази тенденция не е добра. Името, което човек носи оказва влияние върху неговата личност, върху целия му живот. Това е една снобска тенденция, една евтина претенция, която за съжаление намира израз в нещо толкова значително като името на детето.

Нашата българска реч, съхранена през вековете, е незаменима част от нас. Историята на Паисий Хилендарски е написана с цел формиране на национално самосъзнание и обединение на българския народ. В годините на робство българите са изгубили чувството си за общност, започнали са да забравят от къде идват и кое ги свързва: „О, неразумний юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на свой език!” Гневният му вик отеква между народа и буди размисъл. Не само родовата памет, но и езикът е част от формирането на нацията и нейното опазване през вековете. Ние трябва да знаем, да обичаме и пазим нашия език, защото словото е богатство изпратено от Бог: „....слушайте словото, що от Бог дойде....” Словото е най-доброто оръжие, с което можем да защитим своята позиция, своята родина и самите себе си. Пишейки своята малка, но толкова значима книга, монахът Паисий пламенно ни приканва да обичаме и пазим родния език и да не се срамуваме да го използваме. Възмутен от хуленето на езика, почти век по-късно патриархът на бългрската литература Иван Вазов написва стихотворението „Българския език”. В него той с уникално майсторство разкрива красотата и неограничените възможности на родното слово.

Много се говори за закон на езика, но в нашата конституция има достатъчно текстове за езика, които съвсем на място и съвсем отговорно поставят въпросите на българския език. Друг въпрос е доколко тези текстове се познават и се спазват. Може би официалните органи трябва да помислят по какъв начин да напомнят за съществуването на тези текстове и да изискват тяхното стриктно спазване. В този смисъл ние имаме нужда от помоща на нашата държава.

Българският език е доказал силата на Словото, влиянието си върху хората, извоювал си е място още през IХ век. Трудно е да се прецени дали не са направени определени грешки по пътя към развитието, трудно е да се поставят присъди, но не е трудно да се оцени трудът на хиляди хора, благодарение, на които нашият език е оцелял сред бурята от европейски езици и култура. И днес, когато сме на път да се обединим, когато дори и един език е намерен като общ за всички народи (английският), мисля че трябва да оценим собствения си език, чиято сила е прераждаща, и го съхраним като единственото истинско и сигурно убежище, където да се скриваме, когато всяко друго може да изглежда безсмислено и суетно!