Процес на разработване на нова технология
Изтегляне 394.07 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Иновацията като процес
- 6. Реализация на иновациите
- 7. Иновационна система и фактори, влияещи върху иновационните дейности
4. Иновацията като дейностВсяка иновация е резултат на целенасочена и съзнателно осъществявана човешка дейност, която интегрира изследователската, проектантската, експерименталната, конструкторската, организационната мениджърска, маркетинговата и други творчески дейности. Това създава огромни трудности при организацията и ръководството на иновационната дейност. Дейността по създаването на иновациите се квалифицира и като творческо-преобразувателна. Творческия елемент се изразява в създаването на новостта, т.е. нейното генериране. Преобразувателния елемент се изразява в преобразуването за информацията за новостта от идеална в материална. Иновационната дейност е и силно рискова. Нововъведението може да бъде създадено, но може и да не бъде. Иновационната дейност е и твърде продължителна. Процеса продължава понякога години. Така например създаването на радиото е продължило петдесет години, а на телевизора - двадесет и пет. 5. Иновацията като процесИновационният процес преминава през няколко фази, а именно:
Фазите на иновационния процес образуват конструкцията и структурата на жизнения цикъл на нововъведението - от идеята до нейната материализация и излагането на пазара. 6. Реализация на иновациитеИновациите не се създават самоцелно. Те са предназначени да удовлетворяват определена потребност, стават обществено полезни, когато се реализират. Именно реализацията прави от нововъведението не само капитал, но и стока. Реализацията е сложен процес. Сложността произтича от многообразието на формите, през които преминава нововъведението. В това направление се различават: научна реализация, технологична реализация, производствена реализация, пазарна реализация.
Технологичният продукт се представя най-често като техническа документация, т.е. технически и организационни предпоставки за производството на новия продукт. Технологичният продукт и неговото съдържание се “произвежда” в “цеховете” на технологичните структури: технологични центрове, институти, бази за техническо развитие, опитно-експериментални участъци. Основната дейност е инженерната.
Между различните форми на реализация няма ясно очертани граници. Те се преливат от една в друга, взаимно се допълват и припокриват. Между формите съществува пряка и обратна връзка. Няма ясно изградена граница със създаването на нововъведението. 7. Иновационна система и фактори, влияещи върху иновационните дейностиМакроикономическият подход с недостатъчен за разкриване съдържанието на феномена иновации, тъй като промените в технологичната система, от една страна, зависят, а от друга страна, влияят върху икономическата система като цяло. От макроикономическа гледна точка иновационната сметка може да се декомпозира на три равнища, изразяващи три подсистеми: иноватор; организация, в рамките на която иноваторът работи, и среда на организацията. От икономическа гледна точка иновационният процес може да се разглежда като производствен процес, трансформиращ входа. Входът на иновационната система (трудът, капиталът, технологичното ноу-хау и др.) се осигурява за сметка на ресурсите на организацията, а организацията получава входните ресурси от средата. Резултатът (изходът), осигурен от иноватора увеличава ресурсите на организацията и нейната среда. Класификацията на факторите, влияещи върху иновационните дейности, може да се извърши както следва: I. Подсистема “Иноватор” 1. Вход/Изход 1.1. Фактори, свързани с хора - трудови ресурси, дълготрайни активи, суровини, материали, услуги,, знания от други иновационни процеси. 1.2. Фактори, свързани с изхода - технологичен риск за неуспех; сложност на технологията, комуникативност, приложимост на технологията. 2. Взаимодействие между иноваторите 2.1. Взаимодействие между функционалните роли, които трябва да се изпълнят, за да се осъществят иновационните дейности: инициатор за развитие на идеята, експерт за намиране на решение на възникналия проблем, поддръжка за осъществяване на инвестицията, стабилизатор за интегриране на решението в съществуващата система, подбор на кадри. 2.2. Характеристики на иноваторите: лични интереси, опит, творчески способности. II. Подсистема “Организация” 1. Ресурси - трудови ресурси, дълготрайни активи, краткотрайни активи, финансови активи, инфраструктурни обекти, достъп до знания 2. Организационни характеристики 2.1. Връзки със средата. 2.2. Вътрешни характеристики на организацията - размер, собственост, цели, вътрешен социален климат и др. 3. Организационни мерки 3.1. Мерки по планиране: избор на проекти, прогнозиране и оценяване на разходите и изгодите, регламентиране взаимодействието между иноваторите, поставяне на ясни цели пред иноваторите. 3.2. Мерки по контрола: наблюдение на контролните дейности, вземане на решения относно предложенията на иноваторите, използване на придобитите знания. III. Подсистема “Среда” 1. Ресурси: работна сила, дълготрайни активи, краткотрайни активи, финансови фондове, природни ресурси, инфраструктурни обекти, фондове от знания и достъп до тях. 2. Характеристики на средата. 2.1. Икономически сектор: мащаб на икономиката, разцепление на труда, равнище на конкуренция, международно икономическо сътрудничество и др. 2.2. Политически сектор: национални цели, разпределение на политическата власт. 2.3. Социален сектор: система от социални ценности, обществено отношение към новите технологии. 3. Мерки предприемани в средата. 3.1. Икономически сектор: развитие на търсенето, конкурентни технологии, заплати, цени на оборудването, на суровините, услугите и др. 3.2. Политически сектор: регулиране, данъци, правителствени субсидии, фондове и др. 3.3. Социален сектор: запознатост на обществото с технологиите, начин на възприемане на новите технологии, професионална отплата за иноваторите, награди и имидж.
Каталог: razni razni -> Бизнес план на "вертен" оод софия razni -> Past participle razni -> Функция за определяне на знак, цяла и дробна част на реално число Изтегляне 394.07 Kb. Сподели с приятели:
|