Процес на разработване на нова технология

16. Съвременна кондиция за продуктово и технологично обновяване във фирмата

Съвременната концепция за обновяването се основава изцяло на потребностите и изискванията но потребителите. потребностите на клиентите се оценяват от специалистите от звената на НИРД, но и от специалистите по маркетинг.

Често продуктът и технологията са така свързани взаимно, че нито дизайнът на продукта, нито оборудването могат да бъдат избирани самостоятелно. Производственият опит е от стратегическо значение, така както и свойствата на новия продукт.

Грижите за оцеляването и преструктурирането на българските фирми през периода на преход към пазарна икономика изтласкват назад проблемите за обновяването на продуктите и технологиите. Повечето от индустриалните фирми градят своята стратегия на развитие на проникването на чуждите пазари, което несъмнено ще става в условията на конкуренция. Но шансовете за дълготраен успех няма да са високи, ако прилагат само нишова стратегия, стратегия за ниските цени и на високата норма на печалбата. Глобализацията на икономическите процеси неизбежно ще влия все по-силно върху българската икономика. Ето защо иновационните процеси трябва да са съобразени със съвременните тенденции в тази област:

() Технологично и продуктово обновяване ще стават все по-скъпоструващ и продължителен процес. От друга страна, цикълът на обновяване и престоят на продуктите на пазара ще се скъсяват, което чувствително ще влоши позицията на технологичните последователи.

2) Потребителите ще бъдат включени в още по-висока степен в проверката на продуктовите идеи, прототипите и продуктите.

3) Ще нараства тежестта на вариантните сравнения, на проверката и елиминирането на безпереспективните продуктови идеи на по-ранните фази. Сериозно внимание ще се отделя на по-ранното оценяване на надеждността и безопасността на продуктите според нормативните изисквания. Ще е необходимо по-пълно изясняване на потенциала на продукта за пазарен успех преди ангажиране на ресурсите на фирмата за масово производство, дистрибуция и реклама.

4) Широко ще се прилагат сегашните и подобрените методи за пазарни проучвания и анализ на конкурентите.

5) По-голямо ударение ще се поставя върху производствените процеси с; цел намаляване на разходите и подобряване конкурентната позиция на производителите.

6) Творчеството ще бъде насочено повече към пазара на потребностите на потребителите. Целта ще бъде не толкова създаването на нови идеи, а намирането на повече и по-добри начини за задоволяване на потребителските изисквания.

7) Световните пазари и световната конкуренция ще определят все повече “правилата на играта” на пазарите за индустриални и потребителски стоки.

Практическа част

1. Светло бъдеще за мониторите. Нова органична технология предлага по-тънки, по-ярки и далеч по-евтини екрани

Показателите на OLED екраните са поразителни: по-ярки, по-малки, по-леки и по-бързи от мониторите с течни кристали. Те също така се нуждаят от по-малко захранване, предлагат по-добър контраст и изглеждат еднакво ярко, гледани от всеки ъгъл. А което е най-важно - тяхното производство се очертава да бъде доста по-евтино от това на конкурентите им.

Тези предимства, особено способността за работа с видео, дават на новопоявилата се технология голям шанс да се превърне в избор за екран на новото, трето поколение (3G) мобилни телефони. Очаква се тези безжични уеб телефони да се превърнат много бързо в бизнес за милиарди долари. И това може да е само началото за OLED-екраните, които застрашават тридесетгодишната хегемония на мониторите с течни кристали в широкия спектър на портативните електронни устройства.

Тази идея запали въображението на учени и инженери в целия свят, които започнаха работа над нея, опитвайки се да изпреварят компаниите-гиганти Kodak и Sanyo. “Опитваме се да постигнем тотална промяна на наложеното в съзнанието ни определение за това какво е екран и колко струва”, казва Дейлън Кийс от DuPont Displays, една от компаниите, която се очаква да спечели голям дял от новосформиращия се пазар.

Предшествениците...

Ако някога технология е изглеждала обречена и отхвърлена тотално, то това са екраните с течни кристали. Изобретени през 1963 год. с идеята да заменят огромните стари лампови екрани, всъщност те никога не успяват да заработят в тази насока. Вместо нова обаче, екраните от течни кристали се превръщат в стандарт за всички електронни устройства от часовници до лаптопи.

Въпреки тяхното широко разпространение, те имат един голям недостатък: изработването им е трудно и скъпо, особено когато става въпрос за по-новите версии цветни дисплеи - оказва се, че разходите за екрана от течни кристали са една трета от цената за един лаптоп. И невъзможността да се опрости производството е причината цените на портативните компютри да не падат така главоломно като цените на персоналните компютри.

Нова алтернатива...

В тази ситуация, с възможности за по-евтино производство и голяма гъвкавост, се появиха екраните, използващи OLED технологията. Тяхната история започва през 1979 г. като сцена от фантастичен филм с много нисък бюджет. И така, Чинг Танг, роден в Хонконг химик, работещ за лабораториите на Кодак в Рочестър, Ню Йорк, забелязва странно синьо сияние докато работи по една от органичните клетки в ларобаторията. Любопитството му нараства и ученият започва дълго проучване на този феномен. Резултатите от усилена работа показват, че органичните материали ефективно конвертират електричеството в светлина, която бързо може да се включва и изключва - нещо особено важно за видеоизображенията, където образите се опресняват 50-60 пъти в секунда и се замъгляват, ако екранът не може да се справи с това. Също така Танг забелязва, че тези ефекти могат да се постигнат с нисък волтаж. За кратко време органичните светлинноизлъчващи диоди създават предпоставки за появата на сензационна технология на екрани.

Още едно откритие се появява години по-късно - през 1980 г. Джеръми Бъръфс, докторант в University of Cambridge, показва, че електролуминисценцията не е само характеристика на малките молекули, изучавали от Танг, но също така и на доста по-големи полимерни молекули. Това е важно, защото е много по-лесно да се произвеждат екрани от полимери, отколкото от малки молекули.

Откритието помага за катапултиране на технологията. Бъръфс и неговият професор Ричард Френд основават Cambridge Display Technology - компания, която заедно с Кодак е сред първите състезаващи се в комерсиализирането на OLED технологията. Досега в надпреварата са се включили около 90 други компании, между които и Philips, DuPoknt и NEC. Някои лицензират кеймбриджката полимерна технология, други теорията на малката молекула на Кодак, а трети се опитват да открият своя собствена технология, но какъвто и да е подходът, предстои една жестока битка за комерсиализация на OLED.

Причина за цялата тази дейност е ясна: колкото повече се изследват, толкова по-добре се вижда, че OLED екраните стават за всичко, за което екраните с течни кристали не стават. Тяхната структура е много проста - един електрод, малко органично вещество и още един електрод. Закачете това нещо към електрическата мрежа и алилуя - появява се светлина! Не е необходим дифузер, поляризатор и всичко останало - появява се светлина! Не е необходим дифузер, поляризатор и всичко останало, необходимо за направата на екраните с течни кристали. Тази опростеност всъщност намалява производствените разходи с 20% до 50%. Това означава и по-тънки и леки екрани с много по-малко изразходване на ток. В допълнение, OLED мониторите са много по-ярки от конвенционалните си конкуренти и изображенията на тях са видими на дневна светлина. Накратко - те имат всички идеални качества, които човек търси в един екран.

Къде ще се използват?

Впечатляващите качества на новата технология освободиха въображението за потенциалните приложения на екраните, вариращи от ново поколение допустимо скъпи стенни телевизори до високо гъвкави дисплеи, които може да се навиват и разнасят като вестници. Все още е прекалено рано да се определят повечето от приложенията, но има една област, където новата технология е готова да навлезе веднага - клетъчните телефони.

В началото на м. май 2000 година японският телекомуникационен гигант DoCoMo започна предлагането на първата в света услуга за мобилни телефони от трето поколение. OLED екраните представляват единствената технология, способна да посрещне всички изисквания на новия стандарт и наградата за спечелване на пазара ще бъде забележителна.

Очаква се продажбите на OLED да нараснат от 3 млн. щ. д. през 1999 г., до 2,5 млрд. щ. д., когато ще са завладели 40% от пазара на трето поколение мобилни телефони, според DisplaySaerch, консултантска компания от Остин, Тексас. Но е възможно тези прогнози да са ограничени: “Това е огромен бизнес, а и съществува апетит за по-добри екрани”, казва Ричард Френд от University of Cambridge. Той предвижда, че на пазара на мобилни телефони от трето поколение екранът ще се превърне в основната разлика между продуктите.

Първият телефон с OLED екран на пазара е моделът на Motorola Timeport P8767, който се появи през септември 1999 г. Произведен от японски пионер и създаден на базата на технология с малка молекула, лицензирана от Кодак, този модел има екран с пасивна матрица, който е ограничен откъм възможността да показва цветове. Въпреки това, когато го сравним с еквивалентния телефон с LCD екран - Motorola P8167, яркостта и чистотата на изображението са потресаващи и достатъчни, за да обяснят по-високата цена на OLED модела.

Това са някои от първите опити в битката за доминиране на пазара на 3G телефоните. Но се очакват още “гърмежи” - юли 2000 г. Seiko Epson демонстрира екран с пасивна матрица за клетъчен телефон, създаден на базата на полимерна технология с лиценз от Cambridge Display Technology, който беше в състояние да показва цветно видео изображение. Очаква се продукцията на тези дисплеи да стартира в средата на 2002 г. По-късно тази година Samsung NEC Mobile Display ще започне месечно производство на 700 000 цветни петсантиметрови OLED екрани с пасивна матрица.

Всичко това представлява първата вълна от една революция в производството на екран за най-различни устройства. И тук залогът е много по-голям, отколкото при клетъчните телефони, за които DisplaySearch изчислява, че през 2005 г. ще формират една десета от 75 млрд. щ. д., на колкото се равнява пазарът на екрани с течни кристали. През декември 2000 г. компанията е Margin стартира битката за този огромен пазар, спечелвайки златната награда за екран на Society for Information Display за напредъка си в OLED технологията, включващ прототипен 1,5 см екран с активна матрица, който се очаква да установи нов стандарт. След това последва хитът на прототипите, Kodak-Sanyo: 14 см панел с активна матрица - “Дебел, колкото лист хартия, наистина красив. Поставен до LID екран с активна матрица той е просто съвършен”, ентусиазира се Ник Коланери, директор на DuPont за новата технология.

Всъщност трябва да се вярва на шумотевицата в индустрията с дисплеи. OLED технологията притежава потенциала да преобрази изцяло ситуацията в момента. Едната възможност е да се намалят чувствително производствените разходи като се принтват екрани директно от inkjet принтер върху субстрата. Seiko Epson демонстрираха юли 2000 г. цветен 6,3 см екран, направен чрез този метод.

Друга стъпка може да е замяна на стъклото с пластмаса. Това ще доведе до по-евтино производство и по-леки екрани. Но най-важното е, че когато субстратът е пластмасов, ще е по-лесно да си представим промяна в сегашния начин на производство и превръщането му в автоматичен процес, при който екраните се правят по-скоро като вестници.

Отвъд новите форми на производство, идва възможността за една още по-голяма стъпка, при която полимерите ще заменят силикона в изработването на активните матрици. Philips, Electronics, Lucent Technologies и Plastic Logic представиха прототипи, реализиращи тази идея. Комбинирана с пластмасовия субстрат ще доведе до друг крайъгълен камък - електронната хартия.

Минусите на OLED

Разбира се, все още е рано да се говори за масово навличане на електронната хартия и другите напреднали технологии, тъй като OLED технологията среща трудности при почти всяко приложение. Един от сериозните проблеми е и нейното най-голямо предимство, а именно цветът. За около един месец работа екраните на Кодак започват да изобразяват доста променливи цветове. Първо се появяват проблеми с червеното и синьото и така се получава доста зелен екран. Cambrige Display Technology са се справили по-добре с този проблем и техните полимерни дисплеи достигат 100 000 часа работа за червеното и 30 000 часа за зеления цвят, но само 1000 за синия. И двете технологии са може би достатъчно добри за клетъчни телефони, които обикновено се използват 2200 часа средно през годината и може да се сменят преди екраните да започнат да се обезцветяват. Но такова представяне не е достатъчно за handheld или laptop устройства, при които се необходими поне няколко хиляди часа живот. “Дали новата технология ще се справи с този проблем ще покаже времето”, признава г-н Танг от Кодак. Но най-голямото предизвикателство пред OLED не е толкова технологично, колкото комерсиално. Докато екраните с течни кристали не са толкова атрактивни и качествени като OLED екраните, те все пак са надеждни и на достъпни цени - техните производители без съмнение ще открият нови начини за намаляване на цената им. Производителите на LID монитори нямат намерение просто да се предадат и да се оттеглят, а ще се борят за оцеляване. А това означава, че ще се появят наистина нови неща и един от тях може да са точно OLED екраните.

2. Битката за енергията на бъдещето продължава

Засилването на глобалните комуникации тласка учените да разработват по-мощни и по-миниатюрни източници на “складирана” енергия, каквито са батериите от всякакъв вид. Батериите присъстват навсякъде в електрониката, информатиката, комуникационните технологии и др. Ясно е, че за в бъдеще портативните компютри, мобилните телефони и различни други уреди не могат да минат без тънките, малки и относително евтини батерии. Интересът към създаване на екологично чисти електромобили например, които ще променят представите ни за пътуване, също стимулира появата на нов тип акумулаторни батерии. Вероятно на първо време масовата кола на бъдещето ще използва комбинирано бензин и електроенергия, като съотношението ще се променя постепенно в полза на “чистите” електромобили, докато бензинът бъде изоставен. Един от първите опити в тази област бе прототипът на Приус на Тойота.

Голямата част от лидерите в технологиите по производството на батерии са американски и японски компании. Напоследък към тях се опитва да се присъедини и френската Сафт, дъщерна компания на Алкател. Тя похарчи през 2000 г. 200 млн. щ. д. за пускането на пазара на нов тип високоефективна ултратънка литиумна батерия. Тя ще намери приложение в мобилните телефони и личните органайзери. Върху тази нова фамилия от супермощни, компактни и екологично чисти батерии работи и американската Valence Technology със седалище в Лас Вегас. Тя откри през 2000 г. завод за 250 млн. щ. д. в Северна Ирландия за тяхното масово производство. Ако то потръгне от компанията заявяват: “...в продължение на години ще бъде първи, без конкуренция”.

Неотдавна израелската фирма Пауър Пейпър оповести, че е създала батерия тънка като лист хартия. Тя ще се прилага в медицинското оборудване и микроелектрониката, производството на играчки и карти с чипове. За разлика от обикновените батерии тя може да бъде произведена с различна форма и размери, както и да бъде приспособена към самия продукт. При създаването й са използвани нетоксични материали.

Зареждане на батерия с натискане на клавиш.

Сред другите новости е патентована от американската компания “Компак” клавиатура, която позволява батерията на преносим компютър да се презареди само като се натискат клавишите. новата система позволява преносимият компютър да се използва в продължение на 10 часа. Продължителността на живот на материята достига 3 часа. Технологията се състои в това - кинетичната енергия, получена при натискането на клавишите, да се превърне в електроенергия. Всеки клавиш е снабден с миниатюрен магнит и навита електрическа жичка. При натискане на клавиша магнитът минава през жичката и генерира ток, с който се презарежда батерията. Вградените батерии могат да се олекотят и да се удължи животът им. Така теглото на портативните компютри ще се намали и ще достигне един килограм.

Изследователите разработват конкуренти на батериите - горивни клетки. За разлика от батериите, които складират енергията, горивните клетки я произвеждат. Това става чрез смесване при специфични условия на хидроген и оксиген, които произвеждат електроенергия. Първите горивни клетки са използвани в космическите кораби. Водещи компании в тази област са американските Дженерал Илектрик, Юнайтед Технолоджис и Балард, основният пакет от акции на която притежават Даймлер-Крайслер и Форд. На базата на горивните клетки се проектират стационарни генератори на енергия, генератори за турбини, нови двигатели за автомобили, отоплителни системи за жилища и други.

3. Успешен трансфер на технология
във фирма “Траяна Пласт” ООД

По време на технологичния трансфер, извършен във фирма “Лудогорие-91” АД с помощта на Европейския иновационен център - България в началото на 2001 г., г-н Алексиев, специалист от “ИКЕА” - България, се запозна с шведския експерт в мебелното производство г-н Ола Хугосон. Запознанството се оказа особено полезно при решаването на сериозен и неотложен проблем, възникнал при поддоставчика на голямата шведска фирма “ИКЕА” - фирма “Траяна пласт” ООД, гр. Ст. Загора.

Предприятието произвежда изделия от огънат фурнир за “ИКЕА”. Изделията са седемпластови, произвеждат се чрез подгряване с ток висока честота и едновременно пресоване в алуминиева матрица с помощта на хидравлична преса. Оказва се, че от пресата излиза недопустимо количество брак, а в последващия етап на отпускане за 72 часа броят на бракуваните изделия се увеличава още повече. Поради структурата си и начина на обработка детайлите се усукват и се получават недопустими отклонения от равнинност.

В решението на възникналия технологичен проблем се включва Иновационният център от Северна Швеция и Европейският иновационен център - България.

В средата на месец септември 2001 г. г-н Ангел Милев, експерт в ЕИЦ - България, извърши технологичен одит на производството на фирма “Траяна пласт” в с. Кирилово. С помощта на технолозите и собствениците на предприятието бяха установени проблемите на цялостното производство и беше направено детайлно описание на конкретния проблем, г-н Хугосон беше започнат с проблема.

Г-н Хугосон, координаторът на ЕИЦ - Швеция, г-жа Бринефал и г-н Ангел Милев от ЕИЦ - България, посетиха предприятието в с. Кирилово и извършиха оценка на настоящото положение. Тяхното заключение беше, че проблемът идва от възникващите вътрешни напрежения в изделието след втвърдяването на лепилото. Това се получава в резултат от висока и неравномерна влажност в материалите и от неравномерно нагряване.

В резултат на предварителната кореспонденция г-н Хугосон беше донесъл елементи за подгряваща система - негова лична разработка, но въпреки това беше решено най-напред да се направят проби с подмяна на материалите и с предварително подсушаване на фурнирите.

Изделието се състои от два лицеви орехови фурнира и пет вътрешни букови фурнира.

Първите опити бяха проведени с подмяна на материала на вътрешните слоеве - буковият фурнир беше сменен с тополов в един случай с МДФ - в другия. Тополовата дървесина се характеризира с по-слаба промяна на обема на влакната при различна влажност, а МДФ - с равномерната си структура във всяка точка на обема. Изискванията на “ИКЕА” бяха за букова вътрешна дървесина и смяна на материала би означавала и промяна на договорните условия. Беше решено да се премине към подмяна на подгряващата система - целта беше да се постигне равномерно и плавно подгряване на дървесината.

Така в края на първия ден беше монтирана системата за подгряване, донесена от г-н Хугосон. Тя се състои от алуминиеви плочи с канали, в които след необходимите изчисления се монтират съответният реотан и термодатчик, свързан към терморегулатор.

Опитите продължиха и през втория ден. ТВЧ източникът беше изключен и подгряването се извършваше само от новата система. Резултатите бяха повече от окуражаващи - бракът от пресата беше намален наполовина, а все още имаше възможност за оптимизиране на процеса.

Така в края на деня собствениците на предприятието решиха да закупят монтираната вече система за подгряване.

Проверката на резултатите след 3-дневния престой на продукцията показа, че бракът е намалял повече от три пъти, производственият процес се е стабилизирал и договорът може да се изпълнява ритмично.

Освен новата система за подгряване собствениците на фирмата имаха възможност да се консултират по най-различни проблеми с шведския експерт. Обсъдени бяха проблемите по друго тяхно изделие и бяха направени препоръки за изработване на нова матрица, с която това изделие да бъде произвеждано максимално ефективно.

В резултат от внедрената нова технология предприятието постигна високо качество на продукцията, успя да влезе н нормален ритъм на изпълнение на договора и ще може да го преподпише за следващата поръчка. Една малка фирма запази производството си и ще има всички шансове за бъдещо развитие.

Контактът на фирмата с шведския експерт не спря до тук - в момента предприятието се интересува от евентуалната доставка на инструменти за шлайфане на дървени повърхности и нови помощни материали за изработка на матриците.

Използвана литература

1. 
   Бенев, Бенко; “Мениджмънт на иновациите” изд. къща “Б-М”, 1996
   
2. 
   Петров, Марин; Славова, Миланка; “Как да превърнем идеята в продукт”; Изд. “Princeps”, 1996
   
3. 
   Георгиев, Иван; Цветков, Цветан; “Мениджмънт на фирмените иновации и инвестиции”; УИ “Стопанство”, 1997
   
4. 
   Ценов, Д.; “Научно обслужване на производството” - СА, Свищов, 1990
   
5. 
   сп. “Проблеми на труда” бр. 8, 1997
   
6. 
   сп. “Вести” - окт.-дек., 2001 г.
   
7. 
   Erhorn, Craig; Stark, John; “Competing by Desian” Creating Value and Market Advantage in New Product Development; An Inprint of Olive Wight Publications, Inc; “Oneo”
   
8. 
   Интернет
   

Каталог: razni
razni -> Бизнес план на "вертен" оод софия
razni -> Past participle
razni -> Функция за определяне на знак, цяла и дробна част на реално число

Изтегляне 394.07 Kb.

Сподели с приятели: