Продължение отъ изповедта на Винияминъ Тошевъ ( Венко Марковски)
( Извиняваме се предъ читателя ни, че не смѣ направили страницитѣ така както е необходимо Младеновъ)
След покоряването на България от Ви-
зантия през 1018 г„ българският патриарх полу-
чил от Византия титлата "архиепископ на цяла
България."/42/
През 1018 година пада убит при Драч
българският цар Владислав. Василий II Бълга-
роубиец заема българската лрестолнина Охрид,
пленява царицата? и царската челяд. В 1019
год. императорът с грамоти потвърждава цър-
ковните правдинн на' българската Охридска ар-
хиепископия. С още две грамоти се прибавят
нови правдини. Първата грамота от същия импе-
ратор започва със следните думи; "Много и го-
леми са добрините, с които човеколюбивият Бог
е дарявал през различни времена нашето царство,
обаче има една, която надминава всички други,
тя е-- присъединението на българската държава
към ромейската под един ярем.-" /43/
От особена историческа важност е на-
мереният в Битоля през 1958 година епйгра())ски
паметник /плоча/ със старобългарски надпис,
оставен от Иван Владислав /1015-1018/, наслед-
ника на Самуила, последния цар на Първото бъл-
гарско царство. В този документ Иван Владислав
недвусмислено казва, че е "син на Арон" и
"български цар", че е родом "българин" и че
поданиците му са българи. /44/
г
Сръбските .източници съобщават също за
българския характер на Самуиловата държава. Дуклянският презвитер, напр. преди да започне
разказа си за пленяването и освобождаването
Па сръбския княз Иван Владимир, известява:
"В това време се оъзкачил на българския престол;някой си Самуил, който заповядал да го наричат цар. Той водил много сражения с -гърците и ги изгонил от цяла България."/45/
Сръбският изследовател на средновековната сръбска история, Ст.Новакович, в началото
на научната си дейност съобщава, че Самуиловата държава е българска и отбелязва, че "средището на българската държава -бил Охрид" и че с "установяването на българската столица в Охрид и новото засилване на българското царство, чрез сияйните Самуилови подвизи се
увеличили българската държава към адриатическия бряг посилно от всякой друг път ."'•/46/
Историческата заслуга на Самуил е
това, че в непрестанна героична борба защищавал съществуването на българската държава,
* •
на българския народ и култура в продължение .
на половин век. Когато в 972 г. византийският
император Йоан Цимисхи завладял Преслав и покорил източните части на българската държава,
Самуил успял да пренесе нейния център в Югозападните български земи, отначало в София,след това в Мъглен, Преспа и Охрид, и да се.утвърди като__всеприз^1а^ български владетел.
! '
През 976 г. Самуил предприел поход б Североизточна България, освободил я от византийска власт и възстановил целостта на българската държава. Според византийските извори Самуил приел избягалия от- Византия Роман, син на
цар Петър. Заради своите изключителни заслуги
в борбата срещу Византия и в защита на българската -държава Самуил бил избран от болярите
отначало за управител на България, а след
смъртта на Роман приел царската титла. За
отстояването на своето съществуване заедно
с българското население от Мизия и Добруджа,
които са били в неговата държава, Самуил е водил война с византийците, но никога не е водил
война с българи. Че •Самуиловата държава била
продължение на българската държавна традиция,
се вижда и от факта, че българският патриарх
е местел своето седалище заедно със седалище-
то на държавата, а именно в .София, Преспа и
Охрид.
•
•
Във всички исторически източници Самуиловата държава се определя като българска
държава, а Самуил като български цар.
Ще бъде от интерес да видим как определят Самуиловата държава съчинителите^ на така наречената "История. на македонскиот народ": "По победата над Василий кай Трайановата врата /98б/ и натамошните освойуваньа на
Балканот, Самуил о вот о царство йа он^атило ц ела
Македонийа /освен Солун/, цела Тесалийа и
Епир, Алнийа и некогаишите приморски склавннии:
Дукльа, Травуня, Захумле и неретванската област
/без островите/ до Цетина, од каде што почну-
вала Хрватска.- Потоа Србийа /койа граничела со
Дукля, Травуня и Хрватска/ т.е. Рашка, Босна,
како н еден по-голем дел на Бугарийа. Секако
овие граници не можат приближно да се опреде-
лат, како што се мислеше досега, според оние
т.н. повелби /сигилион/ на Василий II во
корист /полза/ на Охридската архиепископийа,
зашто се Талснкувани во втората половина на
XIII век, што е очигледно, ако малку подета-
лно се погледа па пипната содржипа, на надво-
решните и внатрешните одлики.
Врз основа на Скилнца и поп Дуклянин,
"Бугарийа" граничела со Хрв ат ска, па под т о а
име се подразбирало сите опие земйи што Самуил
со добро или со сила.ги присоединил кон своето
царство. На той'начин и на овие краишта се
проширило името "Бургарийа" копа современиот
автор Лео Гьакон йа вклучу-ва во називот
"Мисия".
г
Но .наспроти тоа се знаело и за бивши
држави и предели како и за народи опфатени под
той поим -/понятие/, каков што бил случайот со
називот "Румелийа", койа за време на Турците
се простирала^ од Бос$ор /со Цариград/ до 'Косов-
ска Митровица. Се разбира дека со време пре-
станало ова име "Бугаркйа" и дека подоцна
голем дел от Бугарийа или целата таа земйа
- 64 -
*
*
понекогаш се викала "Македонийа" т.е. Бугарийа
била вкдучена под поимот "Македонийа"."
И по-нататък те пишат /48/: "Бидейки зборот
Вулгарни доагя од Булгар + ар, што значи чо-
век од Волга -.Волжанин, а тоа го тврди и Дук-
лянин, значи дека македонците /Македонските
Словени/ не би можеле да бидат така наречува-
ни, зашто тие донле от страната на Дунав, а
Бугаркте од исток. Познато е дека во Самуи-
ловата држава биле први и найбройни Македон-
ците /Македонските Словени/, Словените во
Грцнйа и Пелопцнез, па дури потоа Бугарите, а
по нив Србите, Хрватите и найпосле Ромейците
/Византийците/,- Албанците и Власите /во Теса-
лийа, Акарнанийа, Епир и Етолийа, в о еден
дел на Тракийа итн/, потоа: Романите /во '
приморските краища/, Турците Вардариоти,
Ерменците, кои уште Самуил ги населил во .
Пелагонийа, Преспа и Охрид, а ги имало исто
така и во Тракийа. На чело н^ ваквиот
конгломерат од народи, мепо кои далеку понад-
мокьни биле Македонците, стоел "царот на Бу-
гарнйа" Самуил "раб божьи". Неговата титула
* •
наполно одговарала на титулата "Василев с". На
Самуил византийските современни извори не му
йа даваат сюодветната титула "цар" /Василевс/,
туку намери о; <;• одбегнуваат така да го нар ечат .
и ,му даваат сосем други наслови. Па селак во
Византийа, а и во другиот^свет, владеело ми-
сленьето дека ова царство е просто продолже-
ние на он-а пронаднато "прво" бугарско царст-
во, зашто само таква држава, покрай Византий-
»•
ската империйа, во овие предели можела да има
цар. За таквиот стаз /отношение/ придонесол
и самиот Самуил кой, следейки то духот на
\св-оето ;в.р.ем,е., т ,с^к:ая доилаку -д,а ^ ндр.е^ув^^
Сенак, тоа било. сосем нова државна творба."
Всички елементи, които са необходими /
за едно историческо съчинение, са налице. И
дати. И мнения на летописци и историци. Ипреценки.
•
*
категорични твърдения за извършени фалшификации.
' .
И език, пълен с изрази на колебания, с цел да
се долови далечната атмосфера, като например,
"че не се знае точно кога, а може би тъкмо в
този период", че "кога, къде и кой е извършил
коронясването на то.зи владетел в името на
Гъргур V, че четиримата братя /Мойсей, Давид,
Арон и Самуил/ отпървен владеели заедно , че
това било така наречената тетрахия, обаче не
е познато какви титли са имали и дали отнети-
те и освободените предели.-от Византия са раз-
• г " .'
делили помежду си на четири области, че баща
им Никола бил от арменско потекло, че Василий
II при Траянов ата врата /недалеч от Ихтиман/
на 17.VIII.986 г. претърпял поражение и че
едва е отбягнал .смъртта.от "скитския меч",
че гръцкият поет Иван Кириотес, наречен
Геометър/Х век/, е съчинил песен за "пора-
жението на ромеите в българската теснина",
че Кекавмен нарекъл Самуила "гениален вой-
- 67 -
сководктел", а Скилнца "войнствен човек, що но
търпи мир", че Самуил, гневен заради неуспеха,
опожарил, ограбил, разрушил 5^яла Далмация.
Градовете Котор-и Дубровник'изгорят,селата и
цялата покрайна опустопшл, така че изглеждало,
като че ли е земята без население; че на 6.Х.
1014 г. Самуил умрял от сърдечен удар, че поп
»,
Дуклянин - единствен българите наричал "Булга-
ри" и "Булгарини" и т.н.
' Ако съчинителите не бяха съчинители,
а бяха историци, те биха съобщили:
Първо, че в битката при Беласица вою-
вали две войскил' българската и византийската,
начело на "българската войска е стоял Самуил,
царят на България, Начело на византийската
войска е стоял Василий II, императорът на
Византия. Свирепа съдба е сполетяла 15 000
български войници, които били пленени при Бе-
ласица. Василий II заповядал всички да ги
ослепят, като оставят на всеки сто войника по
- 68 - ,
един с едно око,' за да ги води, и в такъв вид
ги изпратил при българския? цар Самуил в град
Прилеп. Поради жестокостта, която е извършил
върху българския народ в продължение на кър-
вавата война, започнала .в 986 .до 1014 г.,
императорът Василий II е наречен Българоубиец
/Булгароктон/, а не македоноубиец /Македоно-
ктон/.
<^ ' . •
Второ, че и Лео Д яко н,и Йоан Скилица,
^ . :. . /
и Кекавмен, и Асохиг, и Йоан Геометър, и Поп
Дуклянин вярно си служат с. езика на историята
и че назовават личностите, събитията и явле-
нията с точните им имена. За тях не съществу-
ва терминът "Македония" и "македонски сло-
вени". Добре правят съчинителите, че се по-
4 , '
/-
зовават на тези авторитети. Лошото -е обаче,
че позовавайки се на тез-и авторитети, те
едновременно извършват неправда и им нанасят
обида, защото не представят точно какво са
казали за определените личности и събития.
- 69 -
Лъв Дякон, хронист, сподвижник на Ва-
силий^ II в похода му срещу българите, пише:
"Императорът Василий събра вои.ска-и бързаше да
тръгне против мизийците... движен повече от
гняв, отколкото от благоразумие, той бързаше
да ги смаже с едно нападение /48/..." Мизий-
ците за Леон Дякон са българи, защото Мизия е
географска област па България.
Йоан Скилица, хронист, с гняв приз-
нава за Самуила: "Този войнствен мъж, който
никога не знаел покой, станал самовластен
господар наядяла България... и завлядал .
г
всички западни области на империята./50/" За
Йоан Скилица понятието "македонец" и "маке-
донски словени" е непознато.
Византиецът Кекавмен от XI в. в
своята книга Стратегикопа, с ненавист отбе-
» ' •
лязва: "Когато покойният ми дядо бе управител
на Лариса... българският тиранин Самуил...
- 70 -
«
/- .
надвил, дядо ми признал властта му." /51/ За
Кекавмен "тиранинът Самуил" е българин.
Йоан Геометър, византийски поет, с •
ужас се провиква: "Никога не бих казал,дори
и слънцето да би изчезнало, че мизийските стре-
ли са но-силнн от авзонските /ромейските/ копия."
/52/ За Йоан Геометър "поражението на ромейци-
те в българската теснина е българска победа,
както и мизийските стрели са български..
." Поп Дуклянкн, хронист, съобщава: "В
това време се възкачил на .българския престол
г
някой си Самуил, който заповядал да го наричат
цар. Той водил много сражения с гърците и ги
изгонил от цяла България." /53/
, За Поп Дуклянин "някой си" Самуил е
определен българин, който заповядал да го на-
ричат цар, но не на някоя си незнайна земя,
а на определена, позната земя, която с.е на-
рича България, и затова този български цар
- 71 -
е изгонил гърците от цяла България. За Поп
Дуклянин Мизия и Македония са географски
области на България. Ако Поп Дуклянин е смя-
тал, че славяните в Македония са македонци,
а не българи, нямал основание това да не го
съобщи. Поп Дуклянин с изр.аза "'някой си" точ-
но и ясно е определил своето отношение към
Самуила. "Някой си Самуил" е съдържание на
формата "български престол". Към този "някой
си" Поп Дуклянин не изразява уважение.
Самуиловата държава по мнението на
съчинителите на така наречената "Историйа на
V ..
македонскиот народ" е представлявала конгло-
мерат от народи.
"На" чело на ваквиот конгломерат од
•
народи - те -пишат, - мегю кои далеку.понад-
мокьни биле Македонците, с.тоел" царот на
Бу.^.^а" Самуил "раб божи"." Определението*
че "на чело на ваквиот конгломерат од народ",
мегю кои далеку понадмокьни биле Македонците,
- 72 -
стоел "царот на Б^гарийа" Самуил "раб божи" е
неясно като определение и подига два въпроса.
Първият въггпос , - Откъде се появиха
тези македонци, когато нито един от авторите,
на които те се позовават, дори не намеква, че
в Самуиловото царство е съществувал някакъв си
народ под името македонци. В своята "История
на българите" Кречек пише: "Славяните наричат
македоно-румъните власи или цинцари..." /54/
В предговора си към "Народно песме македонски
бугара" Веркович пише: "На овомъ тако простор-
номъ комаду земл живе четири разна народа
г
измешана, т.е. Сл^венсксй, Македоно-влашк1й
или цинцарски, грчкьй н османл1йскк1й1'/55/
Може би съчинителите на така наречена-
та "Историйа на македонскиот народ" под "маке-
донци" разбират именно тези македонци, за кон-
то става дума у Иречек и Веркович? Ако е това
така, тогава би трябвало ясно да определят свое-
то становище, че под името македонци разбират
- 73 -
* '
•
македоно-румъните, които се наричат власи или
ципцари. Ако пък това не е така, тогава те са
длъжни ясно да определят какво именно разбират
под името македонци'.
Вторият въппос - Какъв е по народност
Самуил, "ц ар о т на Бугарии^??
Данните, които предлагат самите съчи-
нители на така наречената "Историка на маке-
^
донскиот народ" /о6/, говорят, че синовете на
арменеца Никола: Давид, Мойсей, Арон и Самуил
след смъртта на "царот на.Бугарнте" Петър /30.
1.969/ дигнали, въстание, че арменецът Самуил,
след като е покорил македонците, които били
първи н чието число било най-голямо в държа-
вата, убил 'брата си Арона в лятната му рези-
денция Разметащща, заграбил властта и запо-
вядал да го наричат цар... на България. По .
логиката на съчинителите на така наречената
"Историйа на македонскиот народ" бихме могли
с абсолютна точност да определим съчетанието
- 74 -
Самуил: арменска кръв /защото, щом като те прие-
мат, че бащата ка Самуил Никола бил от арменско
потекло, следователно синът не може друго да
бъде освен арменец, значи, и той е арменец/ +
еврейски имена /защото Давид, Мойсей, Арон и
Самуил са неоспорими библейски имена, които
нестихващо шумят из страниците на Талмуда /
/и турци вардариоти/,.защото тяхната рожба -
името на река Вардар, напомня на далечните
времена, в конто- някога е властвувало това
вече изчезнало племе. И защо тогава съчини-
телите, когато вече твърдят, че и турците вар-
дарио-ти влизали в Самуиловата държава, да не
•свържат завоеванието си с още едно историче-
ско величие, а именно, че преди появата на
I
турците на Балканския полуостр.ов тяхната кръв
е кипяла в жилите на македонците /македонските
словени/. К защо.не, щом като.реката Вардар
има това име, защо да не пренесат опита,
набран от Булг-ар за "Булгарин", което значело
човек,от Волга;, на Вард+ар за "Вардарин", което
•- 75 -
ще значи човек от Вардар? Бавенето е закъснява-
не. Може да се случи един прекрасен ден н ре-
ката Вардар да осъмне под някое съвсем непонят-
но име, така както много, стари градове'са осъм-
в.али под нови имена и много още градове очак-
ват да осъмнат под неизвестни още имена. Веро-
ятността още не е изчезнала, над търсачите на
македонци надвисва опасност да останат без
свое собствено име.
• Византийските императори някога са
-заселвали тгсркски племена между българите; та-
V .
ка император Тео^ил /829-842/ е поселил вар-
дариотите между Солун и Воден, които са имали
и свой епископ, подчинен на охридската черкв-а.
Предполага се, че названието Вардар е произ-
лязло от тях. За търсачите на македонци както
Самуил, "царот на Бугарийа^не е българин, а
е арменец, така и вардариотите не са тюркско
племе, а са турци.
Съчинителите на така наречената
- 76 - ,
"Ксторкйа на македонскиот народ" напомнят съд-
бата на главния Синклеров герои от романа "Крал-
ска кръв". Синклеровият герой е тръгнал да
търси в. жилите си кралска кръв, а намерил не-
гърска. Съчинителите са тръгнали да търсят в ,1у
жилите си македонска кръв, а намират българ-
•
ска. Синклеровият герой стига до съзнанието,
че тази кръв е негърска н започва честна бор-
ба за нейното равноправие. Съчинителите не са
• • ^ ,
' <'
стигнали до съзнанието на Синклеров-ия герой,
за да признаят, че тази кръв е българска и да
започнат честно йасе борят за равноправието на
своята кръв. .
.Ясно е, че .съчинителите отбягват точ- .
но да определят царството на Самуила. Не е ясна
обаче причината на едно такова поведение от
тяхна страна. Ако това отминаване има харак-
тер на случайност - това зле говори за сери-
озт^остт.а на техния съд, защото допуска из-
граждането на своята история върху случай-
- 77 -• '
пост, а не върху необходимост. Ако пък това
отминаване няма характер на случайност -
това,зле говори за обективността на техния
съд като нови съдници на историята, защото,
като изключват присъствието на историческата
необходимост, допускат с премълчаване лъжата
да бъде проповядвана за истина.
Съдът на времето е казал за Самуил
своята последна реч. Този- съд не може да се
отмени. Дъхът на историята е спирал невед-
нъж пред бурния път на тази трагична комета.
Извел своя народ от дълбочините на тежки кру-
шения, извисил се в мощна фигура на европей-
ския континент, българският цар Самуил раз-
късва мрака на лековете и свързва края на
едно с началото на друго хилядолетие. Този
блестящ мъдър пълководец утвърждава една
!
държава в граници от Черно море до адриати-
ческите брегове, от белите води на Дунава до
сините вълни на Охридското езеро и израства
- 78 -
в знаме па България, знаме, което забива ос-
трието си във фланговете на една могъща им-
перия. ,
/-
Чрез цар Самуил България е изплакала
своята най-възвишена трагедия.
Но ето днес след деветстотин и петде-
" •
сет и пет години, в потайна доба еничарски ръ-
це са влезнали в летописа на България и искат
да откраднат н тази велика мъка от българска-
та земя. • . *
В историята на България съществуват
случаи,когато върху пределите на българските
земи, при известни исторически условия, са
се обособявали наред с централната власт цар-
ства, области, княжества със своя самостоя-
телна власт. Така на основата на среднове-
ковната българска държава, поради отслабване-
то на централната власт и усилване сепара-
тизма на болярите по времето на турските на-
шествия, наред с Търновското царство на Иван
- 79 -
Шишман се създали Видинското българско царство
на Иван Страцимнр н Добруджанското княжество
на Добротица. Но .от този $акт историческата
/-
наука не прави изводи за някаква видинска
или.за някаква добруджанска народност, защо-
то такава действително не е имало. Още по-
малко основания има да се говори за отделна
македонска народност по времето на Самуил,
тъй като тогава българската държава е била у-
единна, а не феодално'разделена.
След окончателното падане на България
под византийско иго българите от всички райони,
включително и от Македония, правят редица опи-
ти да се освободят.-И тук историческите извори
са единодушни за българския характер на въ-
станията. Първото въстание на българите е
начело с Петър Делян /внук на Самуил/ през
1040-1041, а второто - с Георги Войтех през
1072 г., на които центърът е бил в Македония.
Византийският летописец Скилица от втората
• - 80 -
»
г
половина на XI век подчертава/ че "българите
вдигнаха въстания", че вождът е българин и
подбудил "към въстание българското племе".
За второто въстание'летописецът отбелязал, че
било организирано от българските велможи в
Скопие и че ръководителят му Георги Войтех
бил от рода на Кавханите. /57/ А думата "кав-
хан" означава прабългарска благородническа и
виеща служебна титла. Сръбският крал Урош II
Мнлутин успял да завладее след 1282 г. Се-
верна Македония, поради ко,ето прибавил към
титлата си и "кр^л на България". През XIV век
сръбският владетел Душан.завладял по-голямата
част от Македония,поради което също започнал
да се титулува и "цар на българите".
В 1366 ?\. българската държава окон-
чателно паднала под османско иго, което про-
дължило 480 години. Развитието па българ-
ската народност за дълго се забавило, но не
се прекратило. Целият период на турското вла-
- 81 -
дичество е низ от борби, избухвали въоръжени
въстания'на народа във всички краища на няко-
гашната българска държава. И тъкмо в условията
на непрестанна съпротива срещу османските за-
воеватели, а заедно с това и сревзу потисниче-
ството на гръцкото духовенство продължава раз-
витието на българската народност.
През XVIII и XIX век, когато в Турска-
та империя: започнали да се развиват стоково-
парнчните отношения, да се заражда капитализ-
мът, да се формира и развива буржоазията, тога-
ва на основата на българската народност се съз-
г .
дали условия за възникване и развитие на бъл-
гарската нация. Това станало във всички части
на българските земи,вт',това число и в Македо-
ния. Както -в Дунавска България и Тракия, така
и в Македония национално-освободителната бор-
ба във всички нейни етапи - за нова просвета
и църковна свобода, за национално освобожде-
ние - се'развивала като борба на българския
народ.
- 82 -
Нещо повече. През този период в Маке-
дония са родени и живели редица изтъкнати дой—
"и на Българското възраждане, които са работи-
ли против погърчването, за запазване на бъл-
гарската народност, за формиране на българско-
то национално съзнание; борили са се срещу ос-
манското робство и гръцката патриаршия.
• -Цялата история на българите в Македо-
ния.техният език в миналото и в настоящето,
•тяхното национално съзнание,техните училища и
•църкви, техните политически борби и въстания,
техните духовни борби, техните стари и нови
I
писатели и делата им, .градското население и
селячеството - всичко доказва, че както през
епохата на Първото българско царство Македония
е станала първостепенен духовно книжовен цен-
тър, така тя първа от българските области
. запали светилника на българския народ. Отец
Паисий, бащата на българската история, Хрис-
тофор Жефарович, първият стематогра$ на
• . - 83 -
южните славяни, Хаджи Яким - Кърчовски и Кирил
Пейчинович, първите писатели на новобългарски
език, архимандрит. Теодосий, първият български
печатар, Неофит Рилски, първият български гра-
матик и педагог, Братя Миладинови, първите бъл-
гарски фолклористи, Райко Жинзифов, първият
български поет, който възпя горестите и радос-
тите на македонската земя, Григор Пърличев,
• първият български поет, който е наречен Втори
Омир - всичко това Македония е дала на все-
българската родина през не-йната възродителна
ера, Но всички тези духовни светила, както и
"'
титаните на.българското национално-ослободи-
телно движение от останалите краища на българ-
ските земи: Георги Раковски, Васил Левски, Лю-
бен Каравелов, Христо Ботев и други, единодуш-
но се вдъхновявали от идеята да видят своето
отечество България свободно от турски гнет. Те
се борили от името на една нация -българската
нация.. „
- 84 -
' «
Историческата съвест на България - Па-
исий Хилендарски, роден в будното българско се-
лище Банско в Македония, още преди два века из-
,дигнал,';своя страстен призив: "О, неразумни юро-
де, поради что се срамиш да се наречеш болга-
рин." И неговата Славянобългарска история се
преписвала от ръка на ръка, обикаляла Мизия,
Тракия и Македония и будела националното съз-
нание на българите.
Някои сръбски шовинисти започнали ан-
<
тибългарска дейност в Македония. Срещу техния
поход за загнездяване в българските земи пре.з
г ,
70-те години се възправили' най-светлите умове
на българския народ.Христо.Ботев неведнъж е
писал срещу сръбската националистическа.про-
I
паганда "в чисто български села и градове
в Македония и в някои северозападни краища
на България". От 1875 год. под заглавие
"Сръбските добрини в Българско" Христо Ботев
пише: "... не видите ли какви добрини и
. . - 85 - ' . ,
слънца ни е изпроводила Сърбия в Ниш, Враня,
Скопил, Призрен, Прищина, Кумапово, Велес и
околностите? Не видите ли вий светлите слънца,
Милош Милоевци'; как интригуват и гонят нашите
учители от Македония?" /58/
Подемът на освободителната борба и ши-
роката организация на българското национално-
революционпо движение, обхванало Мизия, Тра-
кия и Македония, са ярко доказателство за това,
че и в пределните десетилетия преди освобожде-
нието на България от османското робство не е
" " ч •
имало нито отделна македонска народност, нито
г
отделна македонска нация, а се формирала една-
единна българска националност.
Още в 1842 година, като студент в Ати-
на., Георги Раковски създал така нареченото Ма-
кедонско дружество, целта на което била да .
организира въстание в българските земи срещу
османското робство едновременно с подготвяно-
то по това време гръцко въстание на остров
- 86 -
Крит и в Тесалия. По-къспо, през 1853 година,
един от неговите близки сподвижници, Павел
Грамадов, се опитал да организира въстание в
.Македония. В своята многостранна и напрегна-
та революционна дейност, в борбата за освобож-
дение на българския народ Раковски поддържал
тесни връзки с дейци на българското .'национално-
освободително движение в Македония: Констан-
тин Миладинов, Райко Жинзи$ов,Киряк и Георги
Държилович от Солуц, Георги Икономов от Ве-
лес, Гого Папаяни от Воден, Нако Сташлпев
и Христо Павлов „от Кукуш, Константин 11ашов
от. Струмица, Кузман Шапкарев от Охрид и други.
В плановете-за въстание, които Раков-
ски съставил през ,1858 година, се предвиждали
въоръжени действия и в Македония. В създаде-
ната от него 'Българска легия участвували и
много, българи от Македония, между които Ильо
Марков /дядо Ильо/ от Борово /Малашевско/,
който и сам ръководил въоръжена чета. •
Продължава въ другия брой.
Сподели с приятели: |