Продължение отъ изповедта на Винияминъ Тошевъ



Дата25.01.2018
Размер266.13 Kb.
#51965
Продължение отъ изповедта на Винияминъ Тошевъ ( Венко Марковски)
( Извиняваме се предъ читателя ни, че не смѣ направили страницитѣ така както е необходимо Младеновъ)

След покоряването на България от Ви-

зантия през 1018 г„ българският патриарх полу-

чил от Византия титлата "архиепископ на цяла

България."/42/

През 1018 година пада убит при Драч

българският цар Владислав. Василий II Бълга-

роубиец заема българската лрестолнина Охрид,

пленява царицата? и царската челяд. В 1019

год. императорът с грамоти потвърждава цър-

ковните правдинн на' българската Охридска ар-

хиепископия. С още две грамоти се прибавят

нови правдини. Първата грамота от същия импе-

ратор започва със следните думи; "Много и го-

леми са добрините, с които човеколюбивият Бог

е дарявал през различни времена нашето царство,

обаче има една, която надминава всички други,

тя е-- присъединението на българската държава

към ромейската под един ярем.-" /43/

От особена историческа важност е на-

мереният в Битоля през 1958 година епйгра())ски

паметник /плоча/ със старобългарски надпис,

оставен от Иван Владислав /1015-1018/, наслед-

ника на Самуила, последния цар на Първото бъл-

гарско царство. В този документ Иван Владислав

недвусмислено казва, че е "син на Арон" и

"български цар", че е родом "българин" и че

поданиците му са българи. /44/

г

Сръбските .източници съобщават също за



българския характер на Самуиловата държава. Дуклянският презвитер, напр. преди да започне

разказа си за пленяването и освобождаването

Па сръбския княз Иван Владимир, известява:

"В това време се оъзкачил на българския престол;някой си Самуил, който заповядал да го наричат цар. Той водил много сражения с -гърците и ги изгонил от цяла България."/45/

Сръбският изследовател на средновековната сръбска история, Ст.Новакович, в началото

на научната си дейност съобщава, че Самуиловата държава е българска и отбелязва, че "средището на българската държава -бил Охрид" и че с "установяването на българската столица в Охрид и новото засилване на българското царство, чрез сияйните Самуилови подвизи се

увеличили българската държава към адриатическия бряг посилно от всякой друг път ."'•/46/

Историческата заслуга на Самуил е

това, че в непрестанна героична борба защищавал съществуването на българската държава,

* •


на българския народ и култура в продължение .

на половин век. Когато в 972 г. византийският

император Йоан Цимисхи завладял Преслав и покорил източните части на българската държава,

Самуил успял да пренесе нейния център в Югозападните български земи, отначало в София,след това в Мъглен, Преспа и Охрид, и да се.утвърди като__всеприз^1а^ български владетел.

! '

През 976 г. Самуил предприел поход б Североизточна България, освободил я от византийска власт и възстановил целостта на българската държава. Според византийските извори Самуил приел избягалия от- Византия Роман, син на

цар Петър. Заради своите изключителни заслуги

в борбата срещу Византия и в защита на българската -държава Самуил бил избран от болярите

отначало за управител на България, а след

смъртта на Роман приел царската титла. За

отстояването на своето съществуване заедно

с българското население от Мизия и Добруджа,

които са били в неговата държава, Самуил е водил война с византийците, но никога не е водил

война с българи. Че •Самуиловата държава била

продължение на българската държавна традиция,

се вижда и от факта, че българският патриарх

е местел своето седалище заедно със седалище-

то на държавата, а именно в .София, Преспа и

Охрид.


Във всички исторически източници Самуиловата държава се определя като българска



държава, а Самуил като български цар.

Ще бъде от интерес да видим как определят Самуиловата държава съчинителите^ на така наречената "История. на македонскиот народ": "По победата над Василий кай Трайановата врата /98б/ и натамошните освойуваньа на

Балканот, Самуил о вот о царство йа он^атило ц ела

Македонийа /освен Солун/, цела Тесалийа и

Епир, Алнийа и некогаишите приморски склавннии:

Дукльа, Травуня, Захумле и неретванската област

/без островите/ до Цетина, од каде што почну-

вала Хрватска.- Потоа Србийа /койа граничела со

Дукля, Травуня и Хрватска/ т.е. Рашка, Босна,

како н еден по-голем дел на Бугарийа. Секако

овие граници не можат приближно да се опреде-

лат, како што се мислеше досега, според оние

т.н. повелби /сигилион/ на Василий II во

корист /полза/ на Охридската архиепископийа,

зашто се Талснкувани во втората половина на

XIII век, што е очигледно, ако малку подета-

лно се погледа па пипната содржипа, на надво-

решните и внатрешните одлики.

Врз основа на Скилнца и поп Дуклянин,

"Бугарийа" граничела со Хрв ат ска, па под т о а

име се подразбирало сите опие земйи што Самуил

со добро или со сила.ги присоединил кон своето

царство. На той'начин и на овие краишта се

проширило името "Бургарийа" копа современиот

автор Лео Гьакон йа вклучу-ва во називот

"Мисия".


г

Но .наспроти тоа се знаело и за бивши

држави и предели како и за народи опфатени под

той поим -/понятие/, каков што бил случайот со

називот "Румелийа", койа за време на Турците

се простирала^ од Бос$ор /со Цариград/ до 'Косов-

ска Митровица. Се разбира дека со време пре-

станало ова име "Бугаркйа" и дека подоцна

голем дел от Бугарийа или целата таа земйа

- 64 -


*

*

понекогаш се викала "Македонийа" т.е. Бугарийа



била вкдучена под поимот "Македонийа"."

И по-нататък те пишат /48/: "Бидейки зборот

Вулгарни доагя од Булгар + ар, што значи чо-

век од Волга -.Волжанин, а тоа го тврди и Дук-

лянин, значи дека македонците /Македонските

Словени/ не би можеле да бидат така наречува-

ни, зашто тие донле от страната на Дунав, а

Бугаркте од исток. Познато е дека во Самуи-

ловата држава биле први и найбройни Македон-

ците /Македонските Словени/, Словените во

Грцнйа и Пелопцнез, па дури потоа Бугарите, а

по нив Србите, Хрватите и найпосле Ромейците

/Византийците/,- Албанците и Власите /во Теса-

лийа, Акарнанийа, Епир и Етолийа, в о еден

дел на Тракийа итн/, потоа: Романите /во '

приморските краища/, Турците Вардариоти,

Ерменците, кои уште Самуил ги населил во .

Пелагонийа, Преспа и Охрид, а ги имало исто

така и во Тракийа. На чело н^ ваквиот

конгломерат од народи, мепо кои далеку понад-

мокьни биле Македонците, стоел "царот на Бу-

гарнйа" Самуил "раб божьи". Неговата титула

*

наполно одговарала на титулата "Василев с". На

Самуил византийските современни извори не му

йа даваат сюодветната титула "цар" /Василевс/,

туку намери о; <;• одбегнуваат така да го нар ечат .

и ,му даваат сосем други наслови. Па селак во

Византийа, а и во другиот^свет, владеело ми-

сленьето дека ова царство е просто продолже-

ние на он-а пронаднато "прво" бугарско царст-

во, зашто само таква држава, покрай Византий-

»•

ската империйа, во овие предели можела да има



цар. За таквиот стаз /отношение/ придонесол

и самиот Самуил кой, следейки то духот на

\св-оето ;в.р.ем,е., т ,с^к:ая доилаку -д,а ^ ндр.е^ув^^

Сенак, тоа било. сосем нова државна творба."

Всички елементи, които са необходими /

за едно историческо съчинение, са налице. И

дати. И мнения на летописци и историци. Ипреценки.

*



категорични твърдения за извършени фалшификации.

' .


И език, пълен с изрази на колебания, с цел да

се долови далечната атмосфера, като например,

"че не се знае точно кога, а може би тъкмо в

този период", че "кога, къде и кой е извършил

коронясването на то.зи владетел в името на

Гъргур V, че четиримата братя /Мойсей, Давид,

Арон и Самуил/ отпървен владеели заедно , че

това било така наречената тетрахия, обаче не

е познато какви титли са имали и дали отнети-

те и освободените предели.-от Византия са раз-

• г " .'

делили помежду си на четири области, че баща

им Никола бил от арменско потекло, че Василий

II при Траянов ата врата /недалеч от Ихтиман/

на 17.VIII.986 г. претърпял поражение и че

едва е отбягнал .смъртта.от "скитския меч",

че гръцкият поет Иван Кириотес, наречен

Геометър/Х век/, е съчинил песен за "пора-

жението на ромеите в българската теснина",

че Кекавмен нарекъл Самуила "гениален вой-



- 67 -

сководктел", а Скилнца "войнствен човек, що но

търпи мир", че Самуил, гневен заради неуспеха,

опожарил, ограбил, разрушил 5^яла Далмация.

Градовете Котор-и Дубровник'изгорят,селата и

цялата покрайна опустопшл, така че изглеждало,

като че ли е земята без население; че на 6.Х.

1014 г. Самуил умрял от сърдечен удар, че поп

»,

Дуклянин - единствен българите наричал "Булга-



ри" и "Булгарини" и т.н.

' Ако съчинителите не бяха съчинители,

а бяха историци, те биха съобщили:

Първо, че в битката при Беласица вою-

вали две войскил' българската и византийската,

начело на "българската войска е стоял Самуил,

царят на България, Начело на византийската

войска е стоял Василий II, императорът на

Византия. Свирепа съдба е сполетяла 15 000

български войници, които били пленени при Бе-

ласица. Василий II заповядал всички да ги

ослепят, като оставят на всеки сто войника по

- 68 - ,

един с едно око,' за да ги води, и в такъв вид

ги изпратил при българския? цар Самуил в град

Прилеп. Поради жестокостта, която е извършил

върху българския народ в продължение на кър-

вавата война, започнала .в 986 .до 1014 г.,

императорът Василий II е наречен Българоубиец

/Булгароктон/, а не македоноубиец /Македоно-

ктон/.

<^ ' . •

Второ, че и Лео Д яко н,и Йоан Скилица,

^ . :. . /

и Кекавмен, и Асохиг, и Йоан Геометър, и Поп

Дуклянин вярно си служат с. езика на историята

и че назовават личностите, събитията и явле-

нията с точните им имена. За тях не съществу-

ва терминът "Македония" и "македонски сло-

вени". Добре правят съчинителите, че се по-

4 , '

/-

зовават на тези авторитети. Лошото -е обаче,



че позовавайки се на тез-и авторитети, те

едновременно извършват неправда и им нанасят

обида, защото не представят точно какво са

казали за определените личности и събития.

- 69 -

Лъв Дякон, хронист, сподвижник на Ва-



силий^ II в похода му срещу българите, пише:

"Императорът Василий събра вои.ска-и бързаше да

тръгне против мизийците... движен повече от

гняв, отколкото от благоразумие, той бързаше

да ги смаже с едно нападение /48/..." Мизий-

ците за Леон Дякон са българи, защото Мизия е

географска област па България.

Йоан Скилица, хронист, с гняв приз-

нава за Самуила: "Този войнствен мъж, който

никога не знаел покой, станал самовластен

господар наядяла България... и завлядал .

г

всички западни области на империята./50/" За



Йоан Скилица понятието "македонец" и "маке-

донски словени" е непознато.

Византиецът Кекавмен от XI в. в

своята книга Стратегикопа, с ненавист отбе-

» ' •

лязва: "Когато покойният ми дядо бе управител



на Лариса... българският тиранин Самуил...

- 70 -


«

/- .


надвил, дядо ми признал властта му." /51/ За

Кекавмен "тиранинът Самуил" е българин.

Йоан Геометър, византийски поет, с •

ужас се провиква: "Никога не бих казал,дори

и слънцето да би изчезнало, че мизийските стре-

ли са но-силнн от авзонските /ромейските/ копия."

/52/ За Йоан Геометър "поражението на ромейци-

те в българската теснина е българска победа,

както и мизийските стрели са български..

." Поп Дуклянкн, хронист, съобщава: "В

това време се възкачил на .българския престол

г

някой си Самуил, който заповядал да го наричат



цар. Той водил много сражения с гърците и ги

изгонил от цяла България." /53/

, За Поп Дуклянин "някой си" Самуил е

определен българин, който заповядал да го на-

ричат цар, но не на някоя си незнайна земя,

а на определена, позната земя, която с.е на-

рича България, и затова този български цар

- 71 -


е изгонил гърците от цяла България. За Поп

Дуклянин Мизия и Македония са географски

области на България. Ако Поп Дуклянин е смя-

тал, че славяните в Македония са македонци,

а не българи, нямал основание това да не го

съобщи. Поп Дуклянин с изр.аза "'някой си" точ-

но и ясно е определил своето отношение към

Самуила. "Някой си Самуил" е съдържание на

формата "български престол". Към този "някой

си" Поп Дуклянин не изразява уважение.

Самуиловата държава по мнението на

съчинителите на така наречената "Историйа на



V ..

македонскиот народ" е представлявала конгло-

мерат от народи.

"На" чело на ваквиот конгломерат од

народи - те -пишат, - мегю кои далеку.понад-



мокьни биле Македонците, с.тоел" царот на

Бу.^.^а" Самуил "раб божи"." Определението*

че "на чело на ваквиот конгломерат од народ",

мегю кои далеку понадмокьни биле Македонците,



- 72 -

стоел "царот на Б^гарийа" Самуил "раб божи" е

неясно като определение и подига два въпроса.

Първият въггпос , - Откъде се появиха

тези македонци, когато нито един от авторите,

на които те се позовават, дори не намеква, че

в Самуиловото царство е съществувал някакъв си

народ под името македонци. В своята "История

на българите" Кречек пише: "Славяните наричат

македоно-румъните власи или цинцари..." /54/

В предговора си към "Народно песме македонски

бугара" Веркович пише: "На овомъ тако простор-

номъ комаду земл живе четири разна народа

г

измешана, т.е. Сл^венсксй, Македоно-влашк1й



или цинцарски, грчкьй н османл1йскк1й1'/55/

Може би съчинителите на така наречена-

та "Историйа на македонскиот народ" под "маке-

донци" разбират именно тези македонци, за кон-

то става дума у Иречек и Веркович? Ако е това

така, тогава би трябвало ясно да определят свое-

то становище, че под името македонци разбират

- 73 -


* '

македоно-румъните, които се наричат власи или



ципцари. Ако пък това не е така, тогава те са

длъжни ясно да определят какво именно разбират

под името македонци'.

Вторият въппос - Какъв е по народност

Самуил, "ц ар о т на Бугарии^??

Данните, които предлагат самите съчи-

нители на така наречената "Историка на маке-

^

донскиот народ" /о6/, говорят, че синовете на



арменеца Никола: Давид, Мойсей, Арон и Самуил

след смъртта на "царот на.Бугарнте" Петър /30.

1.969/ дигнали, въстание, че арменецът Самуил,

след като е покорил македонците, които били

първи н чието число било най-голямо в държа-

вата, убил 'брата си Арона в лятната му рези-

денция Разметащща, заграбил властта и запо-

вядал да го наричат цар... на България. По .

логиката на съчинителите на така наречената

"Историйа на македонскиот народ" бихме могли

с абсолютна точност да определим съчетанието

- 74 -


Самуил: арменска кръв /защото, щом като те прие-

мат, че бащата ка Самуил Никола бил от арменско

потекло, следователно синът не може друго да

бъде освен арменец, значи, и той е арменец/ +

еврейски имена /защото Давид, Мойсей, Арон и

Самуил са неоспорими библейски имена, които

нестихващо шумят из страниците на Талмуда /

/и турци вардариоти/,.защото тяхната рожба -

името на река Вардар, напомня на далечните

времена, в конто- някога е властвувало това

вече изчезнало племе. И защо тогава съчини-

телите, когато вече твърдят, че и турците вар-

дарио-ти влизали в Самуиловата държава, да не

•свържат завоеванието си с още едно историче-

ско величие, а именно, че преди появата на

I

турците на Балканския полуостр.ов тяхната кръв



е кипяла в жилите на македонците /македонските

словени/. К защо.не, щом като.реката Вардар

има това име, защо да не пренесат опита,

набран от Булг-ар за "Булгарин", което значело

човек,от Волга;, на Вард+ар за "Вардарин", което

•- 75 -


ще значи човек от Вардар? Бавенето е закъснява-

не. Може да се случи един прекрасен ден н ре-

ката Вардар да осъмне под някое съвсем непонят-

но име, така както много, стари градове'са осъм-

в.али под нови имена и много още градове очак-

ват да осъмнат под неизвестни още имена. Веро-

ятността още не е изчезнала, над търсачите на

македонци надвисва опасност да останат без

свое собствено име.

• Византийските императори някога са

-заселвали тгсркски племена между българите; та-

V .

ка император Тео^ил /829-842/ е поселил вар-

дариотите между Солун и Воден, които са имали

и свой епископ, подчинен на охридската черкв-а.

Предполага се, че названието Вардар е произ-

лязло от тях. За търсачите на македонци както

Самуил, "царот на Бугарийа^не е българин, а

е арменец, така и вардариотите не са тюркско

племе, а са турци.

Съчинителите на така наречената

- 76 - ,

"Ксторкйа на македонскиот народ" напомнят съд-

бата на главния Синклеров герои от романа "Крал-

ска кръв". Синклеровият герой е тръгнал да

търси в. жилите си кралска кръв, а намерил не-

гърска. Съчинителите са тръгнали да търсят в ,1у

жилите си македонска кръв, а намират българ-

ска. Синклеровият герой стига до съзнанието,



че тази кръв е негърска н започва честна бор-

ба за нейното равноправие. Съчинителите не са

• • ^ ,

' <'


стигнали до съзнанието на Синклеров-ия герой,

за да признаят, че тази кръв е българска и да

започнат честно йасе борят за равноправието на

своята кръв. .

.Ясно е, че .съчинителите отбягват точ- .

но да определят царството на Самуила. Не е ясна

обаче причината на едно такова поведение от

тяхна страна. Ако това отминаване има харак-

тер на случайност - това зле говори за сери-

озт^остт.а на техния съд, защото допуска из-

граждането на своята история върху случай-

- 77 -• '

пост, а не върху необходимост. Ако пък това

отминаване няма характер на случайност -

това,зле говори за обективността на техния

съд като нови съдници на историята, защото,

като изключват присъствието на историческата

необходимост, допускат с премълчаване лъжата

да бъде проповядвана за истина.

Съдът на времето е казал за Самуил

своята последна реч. Този- съд не може да се

отмени. Дъхът на историята е спирал невед-

нъж пред бурния път на тази трагична комета.

Извел своя народ от дълбочините на тежки кру-

шения, извисил се в мощна фигура на европей-

ския континент, българският цар Самуил раз-

късва мрака на лековете и свързва края на

едно с началото на друго хилядолетие. Този

блестящ мъдър пълководец утвърждава една

!

държава в граници от Черно море до адриати-

ческите брегове, от белите води на Дунава до

сините вълни на Охридското езеро и израства

- 78 -

в знаме па България, знаме, което забива ос-



трието си във фланговете на една могъща им-

перия. ,


/-

Чрез цар Самуил България е изплакала

своята най-възвишена трагедия.

Но ето днес след деветстотин и петде-

" •

сет и пет години, в потайна доба еничарски ръ-



це са влезнали в летописа на България и искат

да откраднат н тази велика мъка от българска-

та земя. • . *

В историята на България съществуват

случаи,когато върху пределите на българските

земи, при известни исторически условия, са

се обособявали наред с централната власт цар-

ства, области, княжества със своя самостоя-

телна власт. Така на основата на среднове-

ковната българска държава, поради отслабване-

то на централната власт и усилване сепара-

тизма на болярите по времето на турските на-

шествия, наред с Търновското царство на Иван

- 79 -


Шишман се създали Видинското българско царство

на Иван Страцимнр н Добруджанското княжество

на Добротица. Но .от този $акт историческата

/-

наука не прави изводи за някаква видинска



или.за някаква добруджанска народност, защо-

то такава действително не е имало. Още по-

малко основания има да се говори за отделна

македонска народност по времето на Самуил,

тъй като тогава българската държава е била у-

единна, а не феодално'разделена.

След окончателното падане на България

под византийско иго българите от всички райони,

включително и от Македония, правят редица опи-

ти да се освободят.-И тук историческите извори

са единодушни за българския характер на въ-

станията. Първото въстание на българите е

начело с Петър Делян /внук на Самуил/ през

1040-1041, а второто - с Георги Войтех през

1072 г., на които центърът е бил в Македония.

Византийският летописец Скилица от втората

• - 80 -

»

г

половина на XI век подчертава/ че "българите

вдигнаха въстания", че вождът е българин и

подбудил "към въстание българското племе".

За второто въстание'летописецът отбелязал, че

било организирано от българските велможи в

Скопие и че ръководителят му Георги Войтех

бил от рода на Кавханите. /57/ А думата "кав-

хан" означава прабългарска благородническа и

виеща служебна титла. Сръбският крал Урош II

Мнлутин успял да завладее след 1282 г. Се-

верна Македония, поради ко,ето прибавил към

титлата си и "кр^л на България". През XIV век

сръбският владетел Душан.завладял по-голямата

част от Македония,поради което също започнал

да се титулува и "цар на българите".

В 1366 ?\. българската държава окон-

чателно паднала под османско иго, което про-

дължило 480 години. Развитието па българ-

ската народност за дълго се забавило, но не

се прекратило. Целият период на турското вла-

- 81 -

дичество е низ от борби, избухвали въоръжени



въстания'на народа във всички краища на няко-

гашната българска държава. И тъкмо в условията

на непрестанна съпротива срещу османските за-

воеватели, а заедно с това и сревзу потисниче-

ството на гръцкото духовенство продължава раз-

витието на българската народност.

През XVIII и XIX век, когато в Турска-

та империя: започнали да се развиват стоково-

парнчните отношения, да се заражда капитализ-

мът, да се формира и развива буржоазията, тога-

ва на основата на българската народност се съз-

г .


дали условия за възникване и развитие на бъл-

гарската нация. Това станало във всички части

на българските земи,вт',това число и в Македо-

ния. Както -в Дунавска България и Тракия, така

и в Македония национално-освободителната бор-

ба във всички нейни етапи - за нова просвета

и църковна свобода, за национално освобожде-

ние - се'развивала като борба на българския

народ.

- 82 -

Нещо повече. През този период в Маке-

дония са родени и живели редица изтъкнати дой—

"и на Българското възраждане, които са работи-

ли против погърчването, за запазване на бъл-

гарската народност, за формиране на българско-

то национално съзнание; борили са се срещу ос-

манското робство и гръцката патриаршия.

• -Цялата история на българите в Македо-

ния.техният език в миналото и в настоящето,

•тяхното национално съзнание,техните училища и

•църкви, техните политически борби и въстания,

техните духовни борби, техните стари и нови

I

писатели и делата им, .градското население и



селячеството - всичко доказва, че както през

епохата на Първото българско царство Македония

е станала първостепенен духовно книжовен цен-

тър, така тя първа от българските области

. запали светилника на българския народ. Отец

Паисий, бащата на българската история, Хрис-

тофор Жефарович, първият стематогра$ на

. - 83 -

южните славяни, Хаджи Яким - Кърчовски и Кирил

Пейчинович, първите писатели на новобългарски

език, архимандрит. Теодосий, първият български

печатар, Неофит Рилски, първият български гра-

матик и педагог, Братя Миладинови, първите бъл-

гарски фолклористи, Райко Жинзифов, първият

български поет, който възпя горестите и радос-

тите на македонската земя, Григор Пърличев,

• първият български поет, който е наречен Втори

Омир - всичко това Македония е дала на все-

българската родина през не-йната възродителна

ера, Но всички тези духовни светила, както и

"'

титаните на.българското национално-ослободи-

телно движение от останалите краища на българ-

ските земи: Георги Раковски, Васил Левски, Лю-

бен Каравелов, Христо Ботев и други, единодуш-

но се вдъхновявали от идеята да видят своето

отечество България свободно от турски гнет. Те

се борили от името на една нация -българската

нация.. „

- 84 -


' «

Историческата съвест на България - Па-

исий Хилендарски, роден в будното българско се-

лище Банско в Македония, още преди два века из-

,дигнал,';своя страстен призив: "О, неразумни юро-

де, поради что се срамиш да се наречеш болга-

рин." И неговата Славянобългарска история се

преписвала от ръка на ръка, обикаляла Мизия,

Тракия и Македония и будела националното съз-

нание на българите.

Някои сръбски шовинисти започнали ан-

<

тибългарска дейност в Македония. Срещу техния

поход за загнездяване в българските земи пре.з

г ,

70-те години се възправили' най-светлите умове

на българския народ.Христо.Ботев неведнъж е

писал срещу сръбската националистическа.про-

I

паганда "в чисто български села и градове



в Македония и в някои северозападни краища

на България". От 1875 год. под заглавие

"Сръбските добрини в Българско" Христо Ботев

пише: "... не видите ли какви добрини и

. . - 85 - ' . ,

слънца ни е изпроводила Сърбия в Ниш, Враня,

Скопил, Призрен, Прищина, Кумапово, Велес и

околностите? Не видите ли вий светлите слънца,

Милош Милоевци'; как интригуват и гонят нашите

учители от Македония?" /58/

Подемът на освободителната борба и ши-

роката организация на българското национално-

революционпо движение, обхванало Мизия, Тра-

кия и Македония, са ярко доказателство за това,

че и в пределните десетилетия преди освобожде-

нието на България от османското робство не е

" " ч •

имало нито отделна македонска народност, нито



г

отделна македонска нация, а се формирала една-

единна българска националност.

Още в 1842 година, като студент в Ати-

на., Георги Раковски създал така нареченото Ма-

кедонско дружество, целта на което била да .

организира въстание в българските земи срещу

османското робство едновременно с подготвяно-

то по това време гръцко въстание на остров

- 86 -

Крит и в Тесалия. По-къспо, през 1853 година,

един от неговите близки сподвижници, Павел

Грамадов, се опитал да организира въстание в

.Македония. В своята многостранна и напрегна-

та революционна дейност, в борбата за освобож-

дение на българския народ Раковски поддържал

тесни връзки с дейци на българското .'национално-

освободително движение в Македония: Констан-

тин Миладинов, Райко Жинзи$ов,Киряк и Георги

Държилович от Солуц, Георги Икономов от Ве-

лес, Гого Папаяни от Воден, Нако Сташлпев

и Христо Павлов „от Кукуш, Константин 11ашов

от. Струмица, Кузман Шапкарев от Охрид и други.

В плановете-за въстание, които Раков-

ски съставил през ,1858 година, се предвиждали

въоръжени действия и в Македония. В създаде-

ната от него 'Българска легия участвували и

много, българи от Македония, между които Ильо

Марков /дядо Ильо/ от Борово /Малашевско/,



който и сам ръководил въоръжена чета. •
Продължава въ другия брой.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница