Продължение от предишната тема, 17. 03. 2008



Дата28.01.2018
Размер58.1 Kb.
(продължение от предишната тема), 17.03.2008

...Предполага се, че в оригинал представлява каменен надпис на гръцки език. До нас са достигнали три късни руски превода от 12в.

Каменни надписи отразяват военно-политическата дейност на българските ханове Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян. В тези надписи се отразява развоя на българо-византийските отношения от началото на 9в. Такива са например двата Хамбарлийски надписа на хан Крум, датирани 813-814г. В тях се долавя желание за преодоляване на дуализма в управлението на държавата и пълно утвърждаване на ханската власт, особено в новозавзетите територии на Тракия. В тази група каменни надписи попадат: Маламировата летопис от 836 и надписът на Пресиян от Филипи. Маламировата летопис съдържа уникално сведение, което не се среща в друг източник, че през 836 за първи път е превзет Пловдив, а надписът на Пресиян говори за превземането на град Филипи, днешен Кавала, от този хан.

Друга голяма група кеменни надписи са Строителните надписи, които ознаменуват строежите на българските владетели. Най-известни са два надписа от времето на Омуртаг. Пърият е Четаларски надпис, който съобщава за построяването на дворец край река Тича, а другият е т. нар. Търновски надпис, който се съхранява и до днес в църквата ‘Св. 40 мъченици’ в Търново и който гласи следното: „Човек и добре да живее умира и друг се ражда и нека роденият последен като гледа това си спомни за този, който го е направил”.

Друга група са инвентарни надписи, в които се описва въоръжението на българската армия в онези времена. Изключително популярни са били Триумфалните надписи, който са издигани в чест на военна победа и това се е отразявало на тях чрез надпис, съобщаващ и годината, и името на крепостта или града, които са заваладени. Старите българи донасят на Балканите традицията да се издигат надгробни плочи с надпис. Първоначално тази чест са имали само знатните.

Към произведенията с историко-летописен характер е т.нар. апокрифна българска летопис от 11в. В нея в идеализиран вид са представени събития от българската история. За написването на това съчинение са използвани устни предания и легенди, което според днешните историографи е причина за грешките в нея, но само тук се съобщава, че хан Аспарух е загинал във война срещу хазарите.

Към изворите с историко-публицистичен характер спадат: анонимната хроника от 15в., несъбраната хроника пак от 15в., както и житията и похвалните слова. Най-често, освен извън чисто литературните анализи, които са предмет на друга група специалисти, житията и похвалните слова служат за доуточняване на историческите събития. До наши дни са достигнали около 900 писмени извори, пръснати и извън нашата страна. Ценни произведения има в Москва, Санкт Петърбург, Киев, Ватикана, Франция, Австрия. Чуждите източници са главно гръцки и западни източници.

Извори за българското Възраждане

А) домашни извори:

- запазени от този период архиви на частни лица и организации. Най-голямото архивно хранилище в България се намива в националната ни библиотека. Богати са колекциите на държавния исторически архив, а също така и архивът и музеят на Светия синод.

- книжнината, литературата – от този период до наши дни са достигнали близо 1600 произведения, повече от които са дело на български книжовници. Възрожденската книга съдържа ценни сведения за политическата и културна история на българите от тази епоха, изключително важни и ценни понякога се оказват приписките по нея. Те подсказват за събития от местен, а понякога и международен характер. Дават сведения понякога и за този, който е чел книгата. Много важни данни съдържат заглавните страници, на които е записано не само авторът, но и кой е издателят, къде са печатани книгите. Важни са и списъците на спомоществувателите. Те отразяват географията на възрожденската култура и нейния социален адрес;

- пресата – от 1842г. до 1877г. в България и извън нея са излизали 63 вестника и 36 списания, но пресата не може да се счита за изцяло достоверен източник за изучаване на възрожденската епоха. Данните от пресата задължително трябва да се потвърдят и от по-сигурни документални свидетелства;

- спомените на тогва живелите – ние разполагаме с няколко чудесни мемоарни произведения, които са автентичен извор за тогавашната епоха: Житието на Софроний, което разкрива съществени моменти от българската и балканската история от края на 18в. Тук спада незавършеното житие на Раковски, спомените на Панайот Хитов в литературна обработка на Любен Каравелов;

- фолклорът, етнографията: приказки, поверия, обичаи – тук е отразена душата на българина;

- езика – в основата на традицията се отразява духовното развитие на българите. Данните от езиковия анализ, съчетани с чисто историческите проучвания, разкриват дела на традицията и заемките в културния ни живот;



- чуждите извори: турски, гръцки, руски, френски, австрийски, полски, чуждата преса.

Глаголицата и Кирилицата – две графични системи на една азбука

  1. Етапи в развитието на писмеността въобще. Едно от определенията за писменост е: система за комуникациите между хората с помощта на условно приети зрителни знаци. Писмото никога не може да бъде точен еквивалент на устната реч.

Първият етап в развитието на писмеността се нарича предписменост. Това са всички фази в развитието на писмото, които без още да са писменост съдържат елементите, от които в последствие се изгражда истонското писмо. Типичен пример за предписменост са скалните изображения от пелеолита. На тях са изобразени хора или животни и се наричат петрограми, които са изсечени в камък. Не е ясно какъв смисъл е вложил в тях първобитният човек – езически, култов или чисто естетически. Ако за речта се предполага, че се развива посредством подражанието на звуците, то за писмеността е до голяма степен вероятно, че се развива по подражание на формите на реалните неща. В основата на всяка писменост лежи рисунката. Всички древноизточни писмени системи първоначално са били рисунки. Изчистеният вид в последтсвие се постига чрез схематизация на рисунките във всички древноизточни писмени системи постеменно се утвърждава линейната форма, но това става чрез преминаване през междинни фази.

  • Първата фаза в етапа предписменост е свързана с т.нар. описателно изобразителен начин на изразяване. Този способ се е практикувал главно от индианците в Северна Америка и представлява рисунки, с които се предава съобщение и то на хора, които знаят тяхното значение;

  • Втората фаза на етапа предписменост се нарича идентифициращ мнемонически способ. Първоначално човекът е изобразявал някакво животно на щита си, надявайки се, че по този начин ще придобие най-ценните качества на съответното животно. С течение на времето това изображение започва да означава, че точно този щит принадлежи на точно определен човек т.е превръща се в знак за идентифициране. Подобен характер имат и мнемоничните знаци, използвани от индианците. Те съставят т.нар пиктографически отчет на зимите като на всяка зима давали въответното ‘наименование’, посредством рисунка, която отразявала най-характерната особеност на съответната зима;

  • Трета фаза – свързана с използването на знаци с математически и астрономически характер. Подобна система са използвали индианците в Южна Америка.

  1. Втори етап в развитието на писмеността – поява на словесно-слогови системи. Знаци, които отразяват цели думи (словестен), а слогови, защото съдържат знаци, които отразяват случки. Най-рано такъв вид писменост се създава в страните от Древния Изток. На науката засега са известни 7 словесно-слогови системи, всяка от които има оригинален произход. Това са: Шумерската писменост, Египетска, Хетска, Китайска, Протеламска, Протоиндийска, Критска. Последните три не са напълно дешифрирани.

-Шумерската писменост – счита се, че това е най-старата писмена система. Родината на клинописа е басейна на реките Тигър и Ефрат. Наименованието клинопис идва от клиновдиният вид на отделните щрихи, от които се състои шумерското писмо. Най-елементарните форми на шумерската писменост това са глинени или гипсови плочки с различна форма. Те имали отвор на горния край, през който преминавал шнур и така били окачвани на предмет или група предмети, за да ги обозначат. Постепенно започват да се използват знаци за изразяване на числителни и лични имена т.е сега се появява логографията – словестните знаци. На тази основа се развива метод, посредством който се изобразява не само конкретният предмет, но и понятията, с които се асоциира. Необходимостта от адекватно изразяване на думи и звуци, които не могат да бъдат изобразени чрез рисунки и тяхната комбинация води до частична фонетизация т.е. появата на сричкови знаци. Чрез словестни знаци шумерите изобразявали глаголи, а чрез сричковите знаци изобразявали лични имена и различни граматически показатели. Шумерският силабари се състои от слог с начална съгласна и някаква гласна;

- Египетската система – названието йероглифическо писмо е дадено от гърците, които смятали, че това писмо е използвано само за свещени цели. През 1882г. Фр. Шамполион успешно дешифрира египетската словесно-слогова система. Египтяните създали две форми на писменост:

-> първата се наричала йератика. На нея били обучавани само знатните. Имало училища за писари – „Дом на живота”;

-> втората е димотика. Тя се е изучавала в обикновените скриби.



- Хетска система – тя е много специфична. Всеки нов ред се чете на обратната страна и не прилича на дургите системи. Хетският силабари се състои от 60 слога, започващи с гласнеа и съгласна.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница