Проект " прогнози и перспективи за развитие на българското образование"
Изтегляне 3.06 Mb.
|
  
ПРОЕКТ “ПРОГНОЗИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ” СОФИЯ - 2005 ВъведениеСлед средата на осемдесетте години на миналия век започна да става ясно, че общественият модел на т.н. “реален социализъм” е изчерпан и води до задънена улица. В поредица от инициативи и действия на управляващите комунистически партии пролича намерението да се търси плавен път за конвергенция със западния модел на пазарните демокрации. Тези инициативи и действия (най- вече съветската “перестройка”) не можаха да изпълнят замисъла на авторите си, а всъщност послужиха като катализатор на бързи и необратими разрушителни процеси, формално започнали с падането на Берлинската стена. На мястото на комунистическите тоталитарни режими в различните страни със различна скорост и успех се създаваха и установяваха демократични и пазарни правила, които доведоха до днешния ден, когато осем от бившите страни от социалистическия лагер вече станаха пълноправни членове на Европейския съюз, България и Румъния получиха дата за приемане в Съюза през 2007 година, а Русия и повечето бивши съветски републики продължават необратимия път към западния политически и икономически модел на държавата. Фундаменталната промяна на обществените отношения в България през последните петнадесет години започна от въвеждането на многопартийна система, свободни избори, независимост на властите, свобода на словото и печата, постепенно оттегляне на държавата от собствеността върху средствата за производство, въвеждане на свободни пазарни правила. Промени се социалният и пенсионният модел, започна фундаментална реформа в здравеопазването. Успоредно с това се развиваше нова външна и отбранителна политика, основана на солидарността на евроатлантическия алианс и европейската интеграция. Това встъпление повтаря общоизвестни факти, но е необходимо, за да стане ясно, че на практика единствената сфера, в която почти не бяха извършени реформи, е българското образование. Причините за това са комплексни. Образованието е консервативна система, съпротивляваща се на всякакви наложени отвън матрици; същевременно не съществува единен западноевропейски или американски модел, който да може да се копира буквално. В първите години на прехода образованието не беше приоритет на реформата и затова, защото действащата образователна система продължаваше, продължава и до днес да осигурява някакво що-годе приемливо ниво на подготвеност на излизащите от нея. Ефектът от закъснението на реформата в образованието започна да се забелязва отчетливо от българското общество през последните няколко години. Много от проблемите се очертават релефно от състоянието на самата образователна система. Те са изследвани в многобройни доклади и стратегии, обсъждани са на конференции и симпозиуми, за решаването им се предлагат законодателни и административни решения. Целта на настоящия доклад е да погледне на необходимостта от образователна реформа откъм проблемите и предизвикателствата извън образователната система и да се опита да очертае необходимите промени в образованието, налагащи се от търсенето на нов и по-качествен образователен продукт в реалния свят. Локализирани и изследвани са няколко елемента от развитието на обществото, които налагат дълбоки промени в образователната ни система. Те са: Демографското състояние и развитие на нацията Мястото на България в глобализиращата се икономика Развитето на икономиката, базирана на знанието, през 21 век Предизвикателствата на единния пазар на труда в Европейския съюз Социалните функции на образованието На тази основа докладът прави опит да очертае новите функции и роля на образователната система и да предложи политики и конкретни действия, за да може българското образование да осигури в разумно кратка перспектива човешкия и интелектуалния ресурс, необходим за да може страната ни да се справи с предизвикателствата на настоящето и на следващите десетилетия. За целите на изследването бяха проведени поредица от интервюта с отговорни личности в държавното управление, публичната администрация, образователната система, бизнеса. (Отговорите на участниците са представени като приложение в доклада за информация на интересуващите се.) Становището на тези обществено и професионално ангажирани с образователния процес и с образователния продукт лица дадоха на авторите сериозна допълнителна информация и идеи и възможности да разработят темите на доклада в дълбочина. Изразяваме своята благодарност на всички, които се отзоваха на молбата ни да отговорят на двадесет и трите въпроса от анкетата. В доклада са използувани и голям брой статистически и сравнителни цифрови данни, които очертават ясно проблемите, пораждани от отсъствието на реформи в нашето образование, а също така дават възможност да се направи сравнение с други страни, с които бихме искали да се сравняваме в днешния и утрешния ден. Част от тези таблично оформени данни са интегрирани в текста, а други са изведени в приложение на края на доклада. Първата глава на предложения текст е посветена на демографските тенденции и проблемите на обществото, свързани с образованието и професионалната квалификация. Изследвана е двупосочната връзка и взаимното влияние между активно протичащите демографски процеси в страната от една страна, и, степента, качеството и обхвата на образованието и интереса към него на хората от различните социални, етнически, възрастови, регионални и професионални групи в нашето общество. Втората глава обединява темите за мястото на българската икономика в обединена Европа и актуалния въпрос за ролята на икономиката, базирана на знанието, и нейната роля за повишаване конкурентносопособността на българските фирми и оттам качеството на живота на българските граждани. В този процес на интеграция в единния европейски пазар и тежката конкуренция, с която ще се сблъскват всички български производители, търговци, предприемачи и ангажираните сферата на услугите, базисното, специализираното и особено непрекъснато продължаващото образование за всички се приема като основа на успеха и прогреса. Третата глава на доклада е насочена пряко към развиващия се пазар на труда у нас, към единния пазар на труда в Европейския съюз, както и към все повече отварящия се глобален пазар на труда. Бързата, ефективната и правилно насочената реформа в образованието ще даде на българските граждани възможност да бъдат равноправни, търсени и добре платени участници в този пазар на труда, който с развитието на икономиката, базирана на знанието, все повече се превръща в конкурентна борба не на работна сила, а на усвоени компетентности. Четвъртата глава е посветена на социалните функции на образованието и представлява един преглед на досегашната роля и бъдещите възможности на образователната система да играе роля в обществото ни. Ясната дефиниция на социалната функция на образованието е това, което може да даде отговор и на въпросите за необходимостта и задачите на образователната реформа у нас, доколкото нуждата от такава реформа е очевидна поради пълното несъответствие между функцията, която образованието е призвано да изпълнява в съвременните условия, и заварените структури, предназначени да изпълняват съвършено различни функции. Докладът предлага не само анализ на съществуващите проблеми, но и предложения за нови политики и конкретни действия. Заради специфичния ракурс, от който са изследвани проблемите на образованието, тези идеи са насочени не само към специализираните държавни институции от образователната сфера, но и към тези, от които зависи изработването и прилагането на политиките в икономическата сфера на живота ни – законодателите, централната и местната администрация, работодателите, синдикатите, семействата, неправителствените организации. Демографските тенденции и проблемите на обществото, свързани с образованието и професионалната квалификация Демографските процеси в едно общество имат многопосочни отношения с различни аспекти от неговия живот и развитие. От най-простия факт, че българското общество не може да осигури своето просто възпроизводство – вместо теоретически нужните 2.1 деца, които всяка жена би родила през живота си, в днешна България коефициентът на плодовитост се движи между 1.21 и 1.24; през проблемите на образователната инфраструктура и житейските проблеми на много семейства и населени места, които са принудени или да изпращат децата си в далечни училища или да се изселват; до възпроизводството на работната сила. Освен това демографските процеси, свързани не само с чисто статистическата бройка на родените деца и починалите възрастни, а със структурата на семействата и домакинствата, с техния социален, икономически, етнически, и пр. статус, водят към такива аспекти на обществения живот, като активност и качество на участието в стопанския живот, структура на работната сила, възможности за плавно заместване между поколенията и т. н.. Всички тези проблеми имат отношение към въпросите на образованието и квалификацията, както във връзка с неговата собствена организация, така и по отношение на връзката образование – свят на труда. В настоящето изследване ще посочим някои от най-тревожните тенденции във влиянието на демографската обстановка върху посочените по-горе аспекти на обществения живот. 1. Демографските тенденции и общественото възпроизводство Понятието за възпроизводство има няколко аспекта, свързани със също така няколко различни субекта. По отношение на различните аспекти и субекти на възпроизводство можем да говорим за: - просто биологично възпроизводство на вида; - възпроизводство на най-малката човешка общност – семейството, при която вече се възпроизвеждат не само биологически единици, но и социален, икономически и символен статус; - възпроизводство на по-големите общности като етноса и нацията, при които се възпроизвеждат и определени възможности за съхранение на общностното достояние – територията, езика, самосъзнанието, културата и др. - възпроизводство на работната сила и смяната между поколенията в отношението им към стопанския живот. В същото време трябва да отбележим, че в някои случаи възпроизводството е желано – например когато трябва да се възпроизведе общност с висок обществен, икономически и символен статус, докато в други случаи е нежелано – например възпроизводството на бедността, неграмотността, социалната дезинтеграция и криминогенната обстановка при маргинализираните и гетоизираните групи от населението.
- намаляване; - застаряване; - преструктуриране на етническия състав. Таблицата ни показва последователното намаляване на населението от 1990 до 2003 г., отбелязвайки устойчивия отрицателен прираст.
Още по-неприятно изглеждат данните за структурата на населението по възраст. Докато през 1990 г. отношението между хората в групата 0 – 14 г. и тези над 65 г. е 1 742 523 към 1 161 682 или 20.1% към 13.4 %, то през 2003 г. то е 1 105 761 към 1 333 730 или 14.2% към 17.1% с тенденция за още по-голямо намаление, тъй като се очаква в следващите пет години да се родят около 350 000 деца, докато групата 60 – 64 г. е 433 945 души. По отношение на етническата структура на населението данните са твърде несигурни. При преброяването през 2001 г. по принципа на самоопределянето делът на българския етнос е възлизал на 83.9%, на турския – 9.4%, а на ромския – 4.7% и други етноси – 1.2%. От предишното преброяване през 1992 г. до преброяването през 2001 г. българите са намалели с 8.4% (616 000), турците – с 6.7 % (53 000), а ромите са се увеличили с 18.4% (58 000). Тези отношения обаче са валидни за целия възрастов обхват на населението. По-важно е да се установят съотношенията по възрастови групи (0; 1 – 4; 5 – 9; 10 – 14; 15 – 19 и 20 – 24). Различните агенции дават различни данни за етническата структура на населението в тези възрастови групи, но и без съвършено точна статистика е ясно, че там настъпват много сериозни размествания в съотношението между трите основни етноса. По принцип тези тенденции не биха имали някакво съществено значение, ако образователното и социалното поведение на всички етноси е еднакво. В случая обаче то не е. Съществуват ясни индикатори, че представителите на българския етнос имат много по-висока образователна мотивация, следвани от турския, а за ромския етнос е характерна извънредно ниска образователна мотивация и поведение, което личи от данните за образователната структура на населението в активна възраст (25 – 64 г.). От всички български граждани с висше образование 97% са българи, 1.2% са турци и само 0.05% - роми. Докато напълно или функционално неграмотни са 5.6% от турското население и 20.5% от ромското. Като, според доклад на Международния център за изследване на мацинствата и културните взаимодействия, съществуват региони, където напълно неграмотни са 30%, а функционално неграмотни – още 10% от ромите. Според същия доклад по различни икономически, миграционни и демографски причини са се оформили региони, където живее компактно турско или ромско население и по тази причина се получава спонтанна сегрегация на тези етнически групи, която не е предизвикана от враждебно отношение на другите етноси, но въпреки това е налице. А наличието на сегрегация води до още по-голямо утежняване на образователното и социалното поведение на тези хора, поради фактическото им маргинализиране и гетоизиране. По този начин неграмотността не само че не намалява, но се възпроизвежда и дори увеличава. А това е извънредно неприятна тенденция, защото във възрастовата група 5 – 25 г. образователната структура на населението се влошава значително дори и в съпоставка с наличната в момента образователна структура на икономически активното население (25 – 64 г.). Причините за тази тенденция се търсят в различни посоки – тежка икономическа ситуация, гетоизация, сегрегация, липса на навици за социално поведение, характерни за различните етноси обичаи и традиционен начин на живот. В същото време обаче изследователите обръщат твърде малко внимание на факта, че поне що се отнася до образованието, то е част от една цялостна семейна стратегия за възпроизводство. Б) Стратегии за семейно възпроизводство Семейството е основната социална единица, в която човек добива освен биологичното си съществуване, още и своя имуществен, социален и символичен статус. В този смисъл образованието е част от стремежа на семейството да възпроизведе и да повиши своите статуси. Според френския антрополог Пиер Бурдийо, семейните стратегии на възпроизводство са няколко: - брачни; - икономически; - наследствени; - образователни. И най-важното – те се разглеждат комплексно, като съвкупност от фактори, осигуряващи успешното възпроизводство на семейството и повишаващи неговите статуси. Още по-специален е случаят с образователните стратегии, които в модерните времена в известен смисъл дори изместват наследствените – на мястото на наследствените привилегии, произтичащи от потеклото на рода, се появяват образователни. Така аристокрацията на меча (предмодерния тип привилегировано положение) се заменя с аристокрация на тогата (модерния тип привилегировано положение). От тук и повишеният стремеж на много семейства да възпроизведат и дори повишат образователния статус на своите наследници, жертвайки за това съществена част от семейните ресурси – материални, социални, символни. В историята на България се наблюдават няколко периода, при които семейното възпроизводство масово е включвало повишаване на образователния статус. И това е ставало не само по задължение (задължителните учебни степени), но и с искрено желание и с готовност за понасяне на значителни материални жертви. В последно време обаче и в това отношение се наблюдават негативни тенденции. Все още сред преобладаващата част от българското общество съществува твърдото убеждение, че децата трябва да получат добро образование, за да имат шансове в живота. В същото време обаче все по-крехка става представата именно за семейно възпроизводство. В българското общество семейството все повече загубва статуса си на институция. И тук става дума не просто за юридическото оформяне на брака, което започва все по-масово да се избягва. Става дума за разглеждането на семейството като естествен център на икономическия, социалния и символния статус на човека, който се съхранява през поколенията и му придава стабилност. Все повече млади хора разглеждат семейството само и единствено като доброволна връзка между два съвършено независими индивида, без тази връзка да се мисли като влизане (или излизане) в някаква обективна и трайно съществуваща структура каквато е родът. И тук не става дума за това дали бракът е оформен юридически, или не – подобни нагласи съществуват и при двата типа двойки. Тази тенденция, разбира се, е следствие от модерния начин на живот, при който, за разлика от традиционния, огромната част от житейските блага се добиват не в рамките на семейството и родовото имущество, а в откритото обществено пространство на пазара. Семейството е място където не се произвежда, а само се консумира. В този смисъл модерността като начин на живот не предполага запазване на традиционните родови структури. В същото време обаче, все още семейството е единственото място където се раждат и отглеждат деца, където протича тяхната социализация и където се осъществява човешкото възпроизводство. И за да се случи това, са необходими разнообразни условия, съществена част от които е нуждата от семейна стратегия за възпроизводство. Именно семейна, а не индивидуална. По тази причина в по-развитите и напреднали по пътя към модерността общества, общественото съзнание и идеология се стремят да изработят механизми, които да компенсират последствията от модерния начин на живот, свързан с по същество публичния начин за производство на житейски блага. Затова, може би, и обществото, което е стигнало най-далече в модерния начин на живот – САЩ - така активно, целенасочено и неотстъпно формира обществен климат, който да укрепи семейството като естествен център на човешко възпроизводство. Българското общество, което в някои отношения е все още твърде консервативно и патриархално, в момента изживява силна криза на своето модернизиране. Ако през 1989 – 1990 г. са сключени около 60 000 брака, то в периода 2002 – 2003 те са наполовината – около 30 000. В същия период извънбрачните раждания са се увеличили от 12.4% през 1990 г. до 46.2% през 2003 г. Част от тях са резултат на т. нар. “фактически бракове”, т. е. трайни съжителства, без юридически брак. Но все пак цели 19.6% от всички раждания попадат в категорията “баща – неизвестен”, което означава, че близо 14 000 деца всяка година са обречени да живеят извън семейна среда, немалка част от тях – по социални домове и други специализирани заведения, което, меко казано, не е най-добрият начин за тяхното психическо, умствено и образователно развитие, да не говорим за почти нулевия социален статус, който те заемат при пълнолетието си. С други думи, да говорим за образователни мотивации като част от семейната стратегия за възпроизводство, е в много случаи пресилено, защото липсва всъщност основният субект – семейството. А в още по-голям процент от случаите, семейството абдикира от своите отговорности, предоставяйки задължението за образованието на децата изцяло в ръцете на публичните институции. Разбира се, все още по-голямата част от семействата осъзнават своята отговорност, но какви точно са техните стратегии и образователни мотивации или демотивации, не е много ясно, защото подобни изследвания почти напълно липсват. А те са изключително необходими, ако искаме правилно да опишем и разберем тенденциите и да търсим ефективни решения за решаването на съвсем очевидни проблеми. На другия полюс са семействата, предимно от турската, българо-мохамеданската и ромската етнически групи, които все още запазват своя традиционен начин на живот, включително и с факта, че разглеждат семейството като обективно съществуващ, авторитетен и дори властови център, в който се извършва основната част от добиването и разпределянето на житейските блага. В този смисъл именно в тази групи от населението можем да говорим за истински стратегии на семейно възпроизводство. Бедата е там, че по традиция в тези етнически групи водещи са преди всичко брачните, икономическите и наследствените стратегии, но не и образователните. Това е разбираемо, защото образователният статус се превръща в икономически и символен капитал едва в епохата на модерността и публичния обмен на блага, а тези групи от населението все още предпочитат или традиционния начин на живот, или, възприемайки само външните белези на модерността, се лумпенизират и деградират социално. Процес, който е наблюдаван сред българите сто години по-рано. Какви са образователните мотивации на този вид семейства също е трудно да се каже, поради липса на изследвания. Редица реални проблеми са описани от Дочо Михайлов и Антонина Желязкова в доклад на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, но все още не е изяснен основният въпрос – как малцинствените групи виждат себе си и своите деца в икономическия обмен в рамките на Европейския съюз и каква е ролята на образованието за постигане на един приемлив в социално отношение статус и обществено поведение. Това са въпроси, които в много голяма степен зависят не само от индивидуалните и дори семейните усилия на един или друг член на общността, а от установените традиции в начина на живот на по-големите общности – етносите и нацията. Ето защо, макар и привидно далече от специфичните проблеми на демографията, въпросът за възпроизводството на тези общности също оказва влияния върху социалното поведение на гражданите, и в частност – върху техните образователни нагласи. В) Възпроизводство на големите общности – етнос и нация Макар и съставена от отделни индивиди, чието размножаване като че ли е единственият начин за възпроизводството й, общността може да съществува само ако в нея действат специфични спояващи сили, свързани със символични и идеологически ценности. Дори и биологията тук е издигната в ранг на символичен център – представата за етническата “кръв” е възлово място в самосъзнанието на общността. В такъв смисъл основният импулс за съхранение и възпроизводство на общността в много голяма степен зависи не толкова от тенденциите на простото биологично възпроизводство, а от механизмите за съхраняване и възпроизводство на символния й капитал. В традиционните общества тази функция е изпълнявана от религията, фолклора и обредния цикъл. Днес ролята на основен фактор за възпроизводство на символните центрове на общността се пада на училището. От това доколко то успява да формира основни ценностни представи за общностната кръв, земя и вяра, по отношение на етноса и за националната идея, език и култура, по отношение на нацията, ще зависи доколко личното, семейното и общественото поведение на всеки неин член ще допринася за нейното оцеляване и възпроизводство. Защото общностните ценности почти винаги са насочени към изграждане на модели, които да съхранят именно живота в общността, както и най-важните условия за неговото поддържане. Така например, общностната “кръв” се съхранява преди всичко чрез утвърждаване ролята на родовите връзки и отговорности. Освен това са изграждани обществени модели на поведение, които да ограничават по възможност до минимум изтичането на женски индивиди от общността. Жената като основен субект на възпроизводството е била високо ценена и охранявана, а загубата на жена – разглеждана като сериозна заплаха за съществуването на общността. В много отношения тези връзки, ценности и обществени модели за поведение днес са забравени. Все по-често се среща нагласата именно жените да бъдат жертвани в борбата за оцеляване – търговия с бели робини, емиграция, продължително гурбетчийство (без да бъдат придружавани от мъжете, които често очакват жените-гурбетчийки да ги издържат с припечеленото), нагласа за сключване брак с чужденец и т. н. Най-странното е, че в много случаи тези явления се поощряват от семействата. Тук ролята на училището е изключително важна. Необходима е специална стратегия, която да формира адекватни ценностни нагласи у подрастващите, които са и най-застрашени от проявата на споменатите негативни явления. Но за това ще поговорим в четвъртата част на доклада. Г) Възпроизводство на работната сила В резултат от негативните демографски тенденции абсолютното и относителното число на икономически активното население у нас спада всяка година. Това намаление се осъществява по няколко начина: - общо намаляване броя на лицата в трудоспособна възраст (15 -64 г.) - намаляване броя на икономически активните лица, т. е. на лицата, които присъстват в света на труда, независимо дали в момента са заети или не, но имат нагласата за това. За разлика от развитите страни коефициентът на икономическа активност у нас, т. е. отношението между всички лица в трудоспособна възраст и икономически активното население е твърде нисък – малко под 50%. - негативна тенденция в процеса на заместването на поколенията – повече лица излизат от икономическа активност, отколкото влизат - негативна тенденция при заместването на поколенията по отношение на образователния статус. Какви са последиците за икономиката от действието на тези тенденции ще видим в следващите части на доклада. Сега нека се обърнем към специфично образователните проблеми, произтичащи от негативното демографско развитие. 2. Негативното демографско развитие и качеството на образованието Българската образователна система е все още твърде централизирана, бюрократизирана и силно зависима от административни решения. Ето защо тя трудно се пренаглася към новите демографски условия, които я поставят пред сериозни изпитания. Нека съпоставим само две цифри. През 1990 г. у нас са се родили 105 180 деца, а през 1997 – 64 125 деца. Това означава почти двоен спад на необходимост от образователна инфраструктура – училища, учители, учебници и учебни помагала. При това този спад е неравномерно разположен във времето. Докато в гимназиалния курс все още съществуват випуски с привична численост, то в началния курс вече постъпиха първокласниците от “шоковата” 1997 г. Образователните институции обаче не са подготвени и пригодени към гъвкава реакция на тези количествени пулсации, трудно се пренагласят, управляват се само по административен път и на всяка цена се стремят да оцелеят. Това води до целенасочено снижаване на образователното равнище, защото, за да се запазят работните места трябва да се запази бройката, а това често става по пътя на компромисите. От друга страна закриването на училища води след себе си допълнителни демографски усложнения, защото селищата със затворено училище са обречени на доизживяване – младите семейства се преместват в по-големи селища, където имат по-лоши възможности за поминък, по-лоши жизнени условия и в резултат – раждат по-малко деца. Или пък направо емигрират. Ако ли пък решат да останат в селищата където са живели, децата стават зависими от транспорт, лишават се от възможност за извънкласни занимания и т. н., което силно намалява качеството и ефективността на тяхното образование. От трета страна променената етническа структура на населението в учебна възраст също влияе върху качеството на образователния процес. Съществуват много селища или квартали в големите градове, където има училища, посещавани единствено от малцинствени деца. При положение, че в по-голямата си част те произхождат от семейства с ниска образователна мотивация и образователни навици, лесно е да се предположи, че нагласата за учене при тези деца ще е слаба. Препоръката за поощряване на етнически смесени класове и училища е правилна, но на много места е практически неприложима – просто български деца в тези селища и квартали няма. Пък и благотворното влияние на етнически смесения ученически колектив е възможно само когато групата на по-мотивираните, по-дисциплинираните и с по-позитивни нагласи за учене деца е доминираща. Обратният случай – едно две българчета в изцяло ромски клас – действа деморализиращо и най-често родителите бързо отписват децата си от това училище. Следващият извънредно сложен проблем е с т. нар. “отпадащи” ученици. Долната таблица показва размерите на това явление:
Източник: Образование в Република България 2004 Основните причини, изтъквани при напускане, са: - поради нежелание; - заминали в чужбина. В общи линии първите две причини са производни една на друга, защото ниската образователна мотивация на семейството, изпъкваща зад благовидната формулировка “семейни причини” и проявяваща се преди всичко в долните класове, лесно прелива в лична образователна демотивация в по-горните класове. При това да не забравяме, че това са само официални данни, които сигурно не са най-верните, защото много директори по всякакъв начин се стремят да прикрият истинската бройка на напусналите, за да не се стигне до закриване или “свиване” на училището. В много училища, особено от посещаваните предимно от малцинствени деца, е обичайна практика един ученик да се появи в началото на годината, после да изчезне за няколко месеца и сетне отново да се появи. За нормален учебен процес в този случай едва ли е уместно да се говори. В резултат на изложените по-горе тенденции се появява едно силно разслоение между училищата и учениците в България. Наред с определен брой добри училища, където се получава относително качествено образование и чиито ученици имат перспективата да получат по-високо образование у нас или в чужбина, съществуват т. нар. “квартални” училища, където за нормален учебен процес е трудно да се говори. А още по-дълбоко са т. нар. “цигански” училища, където по различни причини образователното равнище е изключително ниско. Това образователно разслоение в бъдеще ще се изрази и в разслоение на икономически активното население. В същото време съвременните технологии и цялостното обществено-икономическо развитие оставят все по-малко място за полагане на нискоквалифициран труд.
Предстоящото членство на България в Европейския съюз има много измерения, но може би най-важното е превръщането на българския пазар в неразделна част от единния европейски пазар. Българската икономика влиза в една нова, високо конкурентна среда, характеризираща се с ясни критерии и правила за работа на всички икономически субекти. Познаването и спазването на тези правила е условие не само за успех, но и за самото съществуване на българските фирми и се отнася за всички лица, заети в тях – от мениджмънта до работника на поточната линия или на щанда. В този контекст реформата в образованието има решаваща роля за превръщането на България в успешен участник в европейския единен пазар, за привличането на повече инвестиции, за сериозно увеличаване на доходите и стандарта на живот. Реформата в образованието трябва да бъде цялостна и повсеместна. В основното образование трябва да се гарантира обхващането на всички деца, защото новата българска икономика в рамките на Европейския съюз няма да може да осигури препитание на неграмотни. В средното образование акцентът трябва да бъде поставен върху изучаването на чужди езици, компютърната грамотност, работата в екип, изобщо върху изграждането на един нов светоглед. Висшето образование и свързаните с него научни и приложни изследвания имат най-сериозна нужда от промяна, за да има от една страна българската икономика вътрешен кадрови ресурс, но също така и за да бъдат конкурентноспособни на европейските и американските висши училища нашите университети, за да не напускат масово страната младите хора, които искат да придобият добро образование. Цялостно нова концепция е нужна за целите на новата българска икономика и в сферата на професионалното и продължаващото образование. Бързото развитие на технологиите, глобализацията на финансовите и стоковите пазари, необходимостта от непрекъснато продуктово обновление, всичко това изисква гъвкави и ефективни методи за професионално обучение, при това не само първоначално, а постоянно, за всички работещи на всички нива. Трудно е на местна почва да се изгради цялостна стратегия за промените в образованието, произхождащи от икономическите предизвикателства пред България. Поради факта, обаче, че на едно по-високо ниво цяла Стара Европа се сблъсква с подобни предизвикателства, ние имаме възможност да се ползуваме от един вече действащ строен план за преодоляване на новите предизвикателства, приет от страните членки на Европейския съюз преди пет години в Лисабон. След срещата от Лисабон през 2000 г., създаването на нова икономика, базирана на знанието, която стои в основата на постигането на дългосрочен устойчив икономически и социален прогрес, се превърна в основно предизвикателство за всички европейски страни, в т.ч. и България. Концепцията за новата икономика на знанието е най-новият модел в процеса на търсене на по-висок и устойчив растеж. Новият подход към икономическите отношения се базира на възприемането на знанието като основен източник на развитие, производителност и благополучие. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) “ролята на знанието (сравнена с природните ресурси, физическия капитал и нискоквалифицирания труд) е станала по-голяма”1. Критериите за съвременно европейско образование през последните години са тясно обвързани и с процеса, наречен «Болонски процес». Непосредствено издигнатата цел – постигане на Европейска зона на висше образование – все по-ясно се обвързва не само като стратегическа задача пред образователните институции, но и пред техните партньори – работодателите. Едно от големите предизвикателства е очертаването на подходящите стъпки за диалог между образователните институции и пазара на труда. Няколко от най-мащабните проекти напоследък демонстрират тази връзка на различни нива:
Едновременно с това, създаването на ALUMNI асоциации допринася за по-устойчиви връзки между висшите училища и работодателите (в по-широк кръг – практиката), тъй като не се прекъсва връзката между възпитаниците на един университет и посоката на неговото развитие. Инвестирането в подобни асоциации е всъщност инвестиция в самото образование, в по-добрите му връзки с бизнеса, в по-добрия диалог между образователни и необразователни институции. Аналитичният модел на Световната банка за икономиката на знанието се базира на четири основни стълба: Благоприятна икономическа, институционална среда и управление в подкрепа на предприемачеството; Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание; Добре обучен човешки капитал и Развита информационна и комуникационна инфраструктура. Това са основните сфери, в които следва да потърсим предизвикателствата, които новата икономика на знанието поставя пред образователната система и да направим препоръки за адекватен отговор на тези предизвикателства. Най-близо до икономиката основана на знанието според класацията на Световната банка са Швеция, Финландия и Дания. Индексът за “икономика основана на знанието” за тези страни е съответно 9.25, 9.14 и 8.97, който е близо до максималния – 10. България изостава значително в усилията си да създаде икономика основана на познанието в сравнение както със старите, така и с новите страни-членки на ЕС. Най-голямо е изоставянето на България по отношение на икономическите стимули и развитието на информационната инфраструктура.
Каталог: wp-content wp-content -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца wp-content -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения wp-content -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране wp-content -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България Изтегляне 3.06 Mb. Сподели с приятели:
|