 
Проект: „Алтернативния туризъм като инструмент за икономическо развитие” Договор № РД-02-29-235/31.07.2014
Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Сърбия
ПРОУЧВАНЕ ОТНОСНО ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМ В ЦЕЛЕВИЯ РЕГИОН /ОБЛАСТ МОНТАНА- ОКРЪГ ПИРОТ/  I ВЪВЕДЕНИЕ:
Когато говорим за развитието на един толкова красив и богат, както в природен, така и в културно-исторически аспект, регион каквато е региона на Област Монтана и окръг Пирот, трябва да бъдем сигурни че именно това богатство предопределя неговото развитие като регион използваща своите ресурси за развитието на туризма. За да бъде открит и разгледан обаче пълния потенциал за развитие на този туризъм във всичките му форми, трябва от една страна да бъдат проучени всички възможности предопределени от особеностите на региона, а от друга да се дадат ясни очертания на понятията като туризъм и алтернативен туризъм и неговото съдържание.
Определението „туризъм” е изведено от френската дума „Tour”, означаваща буквално «обиколка», като първи я употребява френския писател Стендал през 1830 г., а в последствие преминава и се утвърждава в английския език. Преминавайки през времето, значението на думата претърпява много и различни метаморфози, но в основата си акцента на неговото значение е белязан от следните негови характеристики: 1. Движение, пътуване, обиколка – т. е налице е смяна на средата ;2. Свободно време/обикновено по време на почивка, ваканция, отпуски/ - т.е смяна на дейностите; 3.Стопански отрасъл - т. е туризма като система за задоволяване на потребностите от туристи; В наши дни туризъм, в класическия смисъл, се нарича пътуване с цел отдих и развлечение, като той може да се разглежда и като стопански отрасъл, който обслужва туристическата дейност.
Изучаването и анализа на туризма се основава на точни и общоприети дефиниции, които описват неговите характеристики, класифицират различни видове туристически потоци, тяхното влияние и възможности, предопределени от туристическите забележителности, на даден регион. Именно тези разнообразни по своето естество забележителности пречупени през нуждите и желанията на туристическите потоци, определят многообразието на алтернативния туризъм, във всички негови форми.- от селски и еко туризъм през културния и културно-исторически до активния туризъм.
Алтернативният туризъм е едно сравнително ново, но набиращо все по-голяма
популярност явление. Той се разглежда като алтернатива на масовия морски и планински /ски-туризъм/. Неговата сила е в това, че предоставя възможности за развитие и на територии във вътрешността на страната, които са сравнително слабо усвоени в туристическо отношение. Чрез този вид туризъм се откриват възможности за използване на антропогенни и природни ресурси, генерират се приходи за местната общност, и се създават предпоставки за по-равномерно териториално разпределение на туристическите дейности. Макар че алтернативния туризъм навлиза по-късно в сравнение с масовия, вече съществува голямо разнообразие от негови видове и форми, дължащо се както на желанието на потребителите на този продукт, така и на богатството от възможности за различни туристически забележителности и продукти. Тази особеност се обуславя от факта, че всеки продукт на алтернативния туризъм е тясно специализиран, но той съществува в голямо разнообразие от форми. Това разнообразие на предлаганите продукти допринася за удовлетворяване на потребители със специфични и разнообразни интереси. От своя страна голямото разнообразие на видове и форми свидетелства за бързото развитие на алтернативния туризъм.
Алтернативния туризъм е една обединяваща форма на туризъм, която включва в себе си следните 6 разновидности на специализиран туризъм:
-
Селски туризъм;
-
Културен и етно-туризъм;
-
Еко, био и природен туризъм;
-
Спа и балнеологичен туризъм;
-
Активен туризъм;
-
Културно-исторически туризъм.
II ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Цел на проучването:
-
Да се идентифицират възможностите за развитието на алтернативния туризъм в целевия трансграничен регион – Монтана-Пирот
Основните задачи, които се поставят за постигането на целта, включват:
-
проучване на съществуващия потенциал и възможностите за развитие на алтернативния туризъм свързани с географските, културните, историческите, религиозните и всички други съществуващи особености на региона;
-
проучване на съществуващите туристически продукти към момента в целевия регион като основа за развитие и популяризиране на алтернативния туризъм в региона;
-
идентифициране на неоткрити до този момент възможности за развитие на алтернативен туризъм в целевия регион
Дейностите, осъществени за постигане на тези цели включват:
За да бъдат определени възможностите и сферите за развитие на алтернативния
туризъм в целевия регион, трябва да бъде изпълнени следните задачи:
-
Преглед на географското положение и природните ресурси, очертаващи наличните и потенциалите възможности за развитие на алтернативния туризъм в целевия регион;
-
Преглед на историческите и религиозните особености , като потенциални възможности за развитие на алтернативния туризъм в целевия регион;
-
Преглед на културните и особености в това число традиции и бит, като потенциал за развитие на алтернативния туризъм в целевия регион;
-
Преглед на съществуващите туристически продукти, които дават възможности за развитие на алтернативния туризъм в регион Монтана-Пирот;
-
Определяне на нови туристически продукти, които дават възможности за развитие на алтернативния туризъм в регион Монтана-Пирот;
.
III ПРЕГЛЕД НА СЪЩЕСТВУВАЩИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА РЕГИОНА МОНТАНА-ПИРОТ
1. Географско положение
Област Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3 635 кв. км, което е 3,2 % от територията на Република България. Северна граница на областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна - област Враца и в южна посока - област София. Важно предимство на областта, свързано с местоположението й, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA - коридор № 4(път Е 79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата(РП І-1) и коридор № 7(река Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път ІІ - 81 през Старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун. Административно областта е разделена на единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Областите Монтана, Видин и Враца съставят Северозападния район за планиране. Тези фактори са една силна предпоставка за общото развитие на региона, като оказват стимулиращо влияние върху развитието на промишлеността, селското стопанство, търговията и туризма в областта.
Пиротски окръг е разположен в Югоизточна Сърбия, и в източните части на районите по протежение на границата с Република България, с дължина от 161 км. В административно-териториално отношение Пиротски окръг е третия по големина в Република Сърбия с площ от 2761 км ² и включва четири общини: Пирот, Бабушница, Бела паланка и Димитровград. През окръг Пирот минава европейски транспортен коридор 10 (Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-Скопие-Солун), който през Средновековието е известен като Виа Милитарис. Тук преминава и неговото отклонение Ниш-София-Истанбул.
Община Пирот се намира на интерконтинентална магистрала, европейски път Е-70, от Нишава до Димитровград (М-1-12) преминаващ през територията на община Пирот е с дължина 36 км., пътя Пирот - Бабушница М-9 преминаващ през територията на община Пирот е с дължина 11 км. Отдалечеността на Пирот от по големите центрове е: 75 км. до Ниш, 330 км. до Белград, до границата с България 35 км., а до София 70 км.
Общото между двата региона е, че през териториите им минават два от европейските транспортни коридори - коридор № 7 (Река Дунава) и коридор № 10 и Стара планина.
-
ПРИРОДНИ РЕСУРСИ НА ОБЛАСТ МОНТАНА И ПИРОТСКИ ОКРЪГ
Релефът Област Монтана е една от най –разнообразните и богати на релефни форми части на България. Северната част на областта е разположена в Дунавската равнина- обширна и просторна подходяща за развитие на земеделие и селско стопанство. В южна посока релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана.Най-южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2 016 м. Между Вършец и Берковица се извисява връх „Тодорини кукли“ с височина 1785 м, които разказва легендата за красивата мома Тодора. Връх Миджур, с неговата височина от 2168 метра е първенец на Чипровска планина. Той се намира на границата между България (Област Видин) и Сърбия. В неговото подножие реките Лом и Тимок рисуват пъстра картина от красиви канари. В цялата планинска местност се наблюдава водна феерия от многобройни и красиви водопади- Чипровски водопади, Хайдушке водопади, Дуршин водопад и др. В тази част се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от Северозападна към Югозападна България. Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори, а между тях се крият много пещери и скални ниши. В красотата на величествената планина се крият са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. Множество китни селца са сгушени в полите на тази величествена планина и са обградени от малки рекички и вековни гори. В северната част на областта, териториите на общините Лом, Брусарци, Медковец и още няколко други се простират върху обширната и плодородна Дунавска равнина, набраздена от многобройните притоци на река Дунав. На юг релефа преминава в планински и предпланиски, като в полите на стара планина и по нейните красиви склонове са разположени курортните общини Берковица, Вършец, Чипровци.
Релефът на Пиротски окръг е предимно планински. Стара планина е определяща за релефа и на двата региона и беше обявена за Природен парк от страната на Сърбия, а през 2008 там беше реализирана първата фаза на генерален план за развитие на зимен туризъм. В окръг Пирот се намират привлекателните скали на връх Пил, красивите ждрела на Дерекулската, Бурелската планина, Влашка и Гребен планина. Красивите склонове на Градашничката и Темачката клисура или както местните я наричат "Малкия Колорадо“ описват приказни картини в района. Около Димитровград релефа е хълмисто-планински. Югозападно от долината на река Нишава се намират историческо - географските местности Бурел, Дерекул, и Барие, а на изток са долината на река Лукавица и долината на река Нишава, която тече в посока югоизток-северозапад. Със своите върхове и внушителни пропасти Сува планина властва над релефа в региона на Бела Паланка. В нейна чест Йован Цвиич веднъж нарекъл Сува планина „Алпите на южна Сърбия”, вдъхновен от скалите, издигащи се на стотици метри в северната част на планината. Сува планина разполага с изключителна карстова топография.
Община Бабушница пък се намира в долината на река Лужница, която е с надморска височина между 470 и до 520 метра. Общината гордо се простира между Сува планина, Влашка планина, Власина планина и величествената Стара планина, като в много части от района доминира карстов релеф. Геоложкия състав в района е разнообразен. Наблюдават се архайски и палеозойски шисти и магмени скали, мезозойски варовици, пясъчници и лапорци. Поради създадения релеф набразден от много реки едни от склоновете на планините са или напълно голи и скалисти с плитчини и резки, или облечени във вековни букови гори и горски пасища.
Община Бела Паланка се намира в средното Понишавие на Белопаланската котловина, която се разпростира до Сичевачката клисура с дължина 22 км. С максимална ширина от 4 км., заобиколена от планинските вериги: на север Сврлишка планина, на юг Шливовички венец и в долната част северните гребени на Сува планина. Белопаланската котловина е морфологично поделена на три части: горна, средна и ниска. В административно отношение Бела Паланка включва географски: долината на Бела Паланка, Коритничка котловина, една частта Джурджевополска котловина и Белопалански буджак.
Белопаланската котловина принадлежи към интербалканския низ от котловина, които започват от източната част на Софийската котловина преминават през Пиротската и Джурджевополска котловини и завършва с Белопаланската, като последна интербалканска котловина на запад. Най-известната клисура/ждрело/ е Сицевачката /дълга е 17 км., а в най-тясната част - Градишсия каньон е дълбока от 260 до 360 м./, която свързва Белопаланската котловина с ниското Понишавие на запад.
Климатът в област Монтана и Пиротски окръг е един и същ – умерено-континентален, повлиян от планинските особености на региона. В някои части на регион Монтана микроклимата се повлиява от големите водни басейни като Язовир „Огоста”, а в някои части на Окръг Пирот от влиянието на циклони и антициклони на Атлантическия океан, Средиземно море и Егейско море. Средните годишни температури са 11,1 – 12 градуса. В последните няколко години температурите през лятото и в двата региона са сравнително високи, а през зимата – много ниски.
Почвите в двете области са много благоприятни за развитие на основните отрасли на земеделието и животновъдството. В регион Монтана-Пирот съществува истинска мозайка от различни видове почви. Кафявите горски и планинско-ливадни почви са на-срещаните и най-характерните, което предполага голямото разнообразие на горска и равнина растителност, както и развитието на горското и селско стопанство. В някои райони на изследвания регион се откриват и черноземни, червени и алувиални почви.
Полезните изкопаеми в област Монтана са с местно значение, предимно строителни материали - варовик, индустриални минерали, гранит. В областта съществуват находища на лигнитни въглища в Ломския въглищен басейн между реките Цибрица и Лом, на площ около 300 кв.км, които са с ниска калорична стойност и не се експлоатират. В община Чипровци /Стара планина/ има находища на железни, сребърни и оловни руди, а медни, сребърни и златни – при селата Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел и Копиловци.
С по-голямо стопанско значение са залежите на глини и мергели. Находища на огнеупорни глини има при с. Клисурица и при с. Долна Рикса. На територията на областта действат кариери за открит добив на строителни материали - варовик, пясък, глина, баластра.
Като цяло количеството и качеството на полезните залежи не позволяват развитието на добивни производства със сериозно стопанско значение.
На територията на областта действат кариери за открит добив на строителни материали - варовик, пясък, глина, баластра.
За Пиротски окръг са характерни рудите на цветни метали, хромити, въглища, нефт, олово, цинк. Развита е черна и цветна металургия, машиностроене, химическа, целулозно-хартиена, текстилна и хранително-вкусова промишленост. В община Бабушница има залежи от метални и неметални материали. Въглища има Ракита (идентифицираните резерви могат да бъдат използвани в продължение на 50 години).
Шистов има в района на село Ралин, червен/железен/ боксит се намира в село Радошевац, строителна глина и бетонит се срещат в Завидинце, а декоративен камък в село Раков.
Бяха открити огромните количества калцит в Сува планина, гранит в Стара планина, бентонит в Сврлишка планиниа, а каолин има на територията на община Димитровград.
Горското богатство в област Монтана и окръг Пирот включва масиви от бук, дъб, цер, бял бор, черен бор и смърч. Разпространени са много билки, някои от които са жълт и червен кантарион, риган, маточина, бял равнец, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур и др. В Сува планина в региона на Бела Паланка могат да бъдат открити над 1260 растителни видове, 128 от които са ендемични, което е почти половината от флората на Сърбия. Някои от тези растения растат в Алпите, Сибир и по Средиземноморието. В горите на Старопланинските склонове се срещат характерните за този географски пояс разнообразни животински видове. Разпространени са сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек, фазан. По отношение на животинския свят Дунавският район е забележителен с богато видово разнообразие на птици. Установени са над 100 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, а други са преминаващи.
Води. Хидрогеографските мрежи и в двата региона са доста сложни. Съществува голямо разнообразие от реки и водни басейни. Най-големите реки в Област Монтана са Цибрица, Лом, Огоста, Ботуня, Бързия, Дългоделска река, Златица, Нечинска Бара, Превълска река и др., като всички от тях са важни от гледна точка на биоразнообразието и потенциала за туризъм. На територията на област Монтана се намират язовирите “Огоста” и “Среченска бара” и около 50 броя микроязовири с местно туристическо и стопанско значение. Язовир Огоста е вторият най-голям язовир на Балканския полуостров /след язовир Искър/ и по-този начин е предпоставка за развитието на дейности, свързани с необходимостта от наличието на големи водни ресурси – хидромелиоративни дейности, развитие на селско стопанство, развитие на водни атракциони, развитието на спортен риболов и всякакъв вид алтернативен туризъм, производство на енергия и др.
Дунав е с най-голямо значение и за двата региона и като източник на водноелектрическа енергия и като източник за напояване, както и за развитието на риболовен, ловен и всякакъв вид воден и активен туризъм.
За Пиротски окръг е характерно голямото богатство на чиста питейна вода. Цялата планинска територия на Окръг Пирот е набраздена от красивите клисури и каньони на Градашничка река, река Темщица, река Височица, река Йерма, река Слик, река Лукавица, река Ерма На дъното на най-голямата карстова област в Сърбия, която се намира в тази област- Одоровачко поле тече Одоровачка река.
В община Пирот са от значение изкуствените езера Завойско и Соковско, а в близост до Пирот, така наречените "Компенсаторно" и "Градски плаж“. Естествени езера са Крупачко и Беровско. Голямото водно богатство е допълнено и от Смиловските езера, или по-точно езера Сават I (Горно езеро или Пъртопопинско езеро) и Сават II (известно също като Долно езере), които са изкуствени резервоари.
През този окръг тече и величествената и пълноводна река Нишава, с нейните притоци тя е огромен потенциал за всякакъв вид туризъм. Течението на Нишава е в северозападна посока, като преминава през Царибродското и Пиротското полета, а по пътя си през региона в нея се вливат много реки - река Темска (Височица), цървена река, Коритница, Кутинска река. След района на Бела паланка тя образува внушителната Сичевска клисура (дължина 17 км, дълбочина 350-400 м). В Сърбия Нишава преминава през градовете Цариброд, Пирот, Бела паланка, Нишка баня и Ниш и на около 10 км след Ниш се влива отдясно в река Южна Морава. По протежение на най-горното течение на реката (около 7 км) преминава път № 81 София — Берковица — Монтана — Лом, а от българо-сръбската граница до устието на Нишава при Ниш — европейски път Е-80 (около 110 км).
Минералните извори са сред ценното природно богатство на Област Монтана. С национално значение са топлите минерални извори в община Вършец - гр. Вършец и с. Спанчевци,с. Бързия, с. Бързия и с. Замфирово в Община Берковица използвани за лечение сърдечно-съдови заболявания на централната и периферната нервна система, ендокринно–обменни, на опорно-двигателния апарат и др. Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово община Берковица.
В Окръг Пирот в района на Горно и Средно Понишавие има голям брой термални минерални извори. Градашнички термична минерални извори са били използвани и некаптирани, а най-познатия от тях и Даг – Баница.
Звонска баня се намира на 40 км. от Пирот. „Термалните извори на Звонска баня извират от лявата страна на река Блатаница /Звоначка река/, ляв приток на Ерма на надморска височина 550 метра. Извора е извира от каптаж, който се отвежда до банята и до чешмите откъдето се пие. Температурата на водата е 28° С. Водата в Звонска баня е термална, минерална и радиоактивна.
В района на Горно Понишавие се намират още четири известни термални води с подобен химичен състав. Пиротска, Крупачка, Чубрина и Влашка минерална вода.
Белопаланската минерална вода е най-важният и най-силен термичен минерален извор в община Бела Паланка, температурата е 16,5 до 17,5 ° C, а дебит от 6 литра в секунда. Този източник принадлежи към категорията на калциева-магнезиева-хидрокарбонатна минерална вода, и поради специфичните си химични и физични свойства може да бъде използвана в балнеологията като допълнителен средство в за рехабилитация и за пиене.
В област Пирот се намира лечебния извор Звонска баня. Водата е с температура 28°C и
дебит 9 л/сек. С нея се третират: заболявания на опорно-двигателния апарат, нервни
заболявания (невралгия, неврастения, вегетативна невроза), високо кръвно налягане,
разстройства на периферната циркулация, ревматизъм,възпалителни промени на очите.
-
ИСТОРИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ НА РЕГИОН
Историческите особености на целевия трансграничен регион Монтана-Пирот са колкото различни и богати на многообразие повлияно от различни епохи, толкова и еднакви поради факта че те граничат един с друг и в много от периодите са били територия на една държава.
3.1 ИСТОРИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ НА ОБЛАСТ МОНТАНА
Историята на област Монтана е многовековна и датира от най-дълбока древност. През античността регионът е бил населяван от тракийското племе “трибали”. След като става част от територията на Източната Римска империя, в района възникват поселищата Монтанензиум /Монтана/, Алмус /Лом/ и Медека /Вършец/.Едва през римската епоха /от ІІ век пр. Хр. до ІV век/ започват по-динамични процеси, свързани с изграждането на градски център с облика на днешния ареал на Монтана. Той се оформя предимно във връзка с близостта на римския лимес – границата на римската империя по р. Дунав в един период от няколко века. По-късно идват славяни и българи. Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 г. славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат град Монтана Кутловица. След превземането на Кутловица и част от останалите населени места в днешната област от османците, селищата са разорени и запустяват. Между 1450 и 1688 г. Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град, поради стратегическото си значение. Построени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век. Интересен факт е че по време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, което повлиява, културното и исторически наследство на града.
Друг важен исторически център в областта е гр. Вършец и неговата община. Той възниква около минерални извори и неговата история и свързана с балнеолечението. Днешния символ на града е тракийското момче-бог Телесфор, чиято уникална бронзова скулптура от 2 век пр.Хр. е открита по тези места. Още по време на късната античност под името “Медека” (Медикус-лечебен), града започва своето развитие, за да стигне до обявяването му за национален курорт през 1950 година и за град през 1964 г. Още през VI век във византийски хроники И по-късно в местността Калето, където все още съществуват руините на древната крепост, са намерени медицински и фармацевтични инструменти, както и плоча за разтриване на лекарства. Цялостните исторически особености на регион Вършец са белязани от богаството на минерални извори. Старобългарското име на Вършец в превод означава топла, вряла вода, а в турските документи от XVI век Вършец съществува под името Виришниче. В началото на миналия век е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е първият балнеолог в България, и който успява да превърне Вършец в прочут курорт на европейско ниво, любимо място за елитното общество на България. Много са културно-историческите особености в Община Вършец и всички те са свързани с минералната вода.
Територията на Община Берковица също има своите исторически особености преминавайки през вековете. Археологически паметници датират още от римски времена. Легенди са римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци, свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите и др. Многобройни въстания и буни от 1836, 1837 г. в историята на България говорят за патриотизма и нетърпимостта на берковския край. Много исторически събития и имена са свързани с град Берковица- подготовката на Априлското въстание, четите но Панайот Хитов, Иван Вазов, който е председател на окръжния съд в град Берковица и който по това време пише едно от най-известните си стихотворения „Малинарка”. Характерното за тази част на областта е че до 1947 г. в Берковица има значителна еврейска общност, както и функционираща синагога. Най-ценните реликви свързани с това се преместват в Софийската централна синагога, като и до днес един от най-ценните екземпляри в музея там е от берковската синагога.
В северната частна областта е Община Лом с административен център гр. Лом Основан е още от траките с името Артанес още от древността града има стратегическо за историята значение. След тях римляните наричат крепостта и града Алмус, откъдето идва името на днешния град и река Лом. От съществуващите източници се предполага, че селището е основано през 1695 г. от разбитите при Виена през 1683 г. Кара Мустафа и Мурад бей, които дошли със салове по Дунав. Името Лом паланка се споменава за първи път през 1704 г.
С развитието на корабоплаването по Дунав след 1830 г. нараства и значението на града. Голям тласък в развитието му дава построяването на шосето до София и превръщането му в главно експортно пристанище за Виена. Това оказва и голямо влияние върху архитектурата на града.Град Лом се гордее и с възрожденските си традиции. В него е основано едно от първите читалища в България (1856 г.), създадено е първото женско дружество в България (1858 г.), играе се едно от първите театрални представления в страната, с постановката на преведената пиеса „Многострадална Геновева“. Тук работи народният будител Кръстьо Пишурка.
Територията на Община Чипровци е територия с много древни селища, сгушени в северното подножие на Западна Стара планина. Заселени още от времето на траките, през Възраждането град Чипровци достига своя апогей, превръщайки се в средище на новата култура и просвета. Чипровци и региона израстват като център на католицизма и града става известен в цяла Европа с уникалните си килимарска и златарска школи. Необикновената природа и удивителната история на региона пък го правят още по-привлекателен за туристите в наши дни. Чипровският край е известен с рудодобива си още от тракийско време. Със залежите си от мед, олово, злато и желязо градът успява да привлече римските завоеватели, които дават тласък на цялостното развитие на Чипровци. От занаятите най-застъпено е златарството, като през 16 и 17 в. градът се нарежда сред най-големите златарски центрове на Балканския полуостров наред с Цариград, Солун и Белград. Открай време Чипровци се е развивал като важен културен, търговски и занаятчийски център. Най-голямата си слава обаче региона печели с изящните златни изделия на чипровските майстори. В техните творения специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия. В музейната експозиция на града могат да бъдат видени голям брой от произведенията на чипровските майстори. Чипровското сребро е било особено търсено на Венецианската борса. Изключително интересен феномен представлява Чипровската книжовна школа. В трудните години, когато само в някои манастири и черкви в България отделни люде преписват стари ръкописи, в Чипровци се пишат и подготвят за отпечатване в Италия немалко съчинения и цели книги. Достатъчно е да се споменат само имената на Петър Парчевич, Петър Богдан, Георги Пеячевич. Авторите на тази школа са предимно български католически духовници.
Чипровския регион активно участва в борбата за национално освобождение. През септември, 1688 г. избухва Чипровското въстание. Турските войски бързо сломяват съпротивата, но не се задоволяват само с това. Последва жестока сеч, градът е разорен и никога след това не успява да достигне миналото си величие. В наши дни региона е съхранил и представя на своите посетители всички свои характерни исторически особености, чрез запазването на бита и културата на различните епохи.
В северната част на Област Монтана разположена в Дунавската равнина се намира Община Брусарци. Брусарци възниква през 16 век като българско селище. То се споменава за пръв път в турски документ под името Гаговща или Гагавща. Името си дължи на прякора на турчина, който го заселил - Гагата. До Освобождението е малко селище. На височините край Брусарци има стар манастир „Св. Рангел", разрушаван от турците по време на Чипровското въстание. Историята на останалите села в общината е повлияна от турското присъствие в тези райони. В горите на с. Киселево преди Освобождението са намирали убежище хайдути със своите дружини - хайдут Велко, Точо войвода, Сръндак войвода, Чавдар войвода, Станко войвода, Пуйо войвода, Иван Кулин.В стари документи пък с.Дъбова махала се споменава като Али Дубова махала носещо названието си от името на някогашния владетел на чифлика Хаджи Дубан.
СелоКрива бара е създадено в края на 18 век от преселници от Плевенско.През 1923 година селото е в центъра на Септемврийското въстание. В него загиват 5-ма участника.Старото име на село Дондуково е Татар Махала или маала.Любопитното за това село е че то е създадено от черкези и други народности от Русия, преселени чрез спогодбата на тогавашна Русия и Турция за обмяна за населението-христяни за мюсюлмани. На територията на тази община се намират едни от най-старите читалища в България съхранили бита и традициите на този район - Народно Читалище „Просвета-1891” и Народно Читалище “Христо Ботев“.
В югозападната част на Област Монтана е разположена Община Георги Дамяново. Тя се простира от връх Копрен в Западна Стара планина до Широка планина /Предбалкана/ на север, заграждаща плодородната долина на р.Огоста, върху силно пресече планински терен със средна надморска височина около 600 м. „Предградията на Берковските планини – пише писателя Антон Страшимиров – южно от долината на р. Огоста са силно залесени и откриват величествена, тайнствено красива панорама. Дълбоко в нея са котловината на Лопушна /Георги Дамяново/ и Копиловската клисура. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. И сега личат натам разкопани и измивани големи купуве пръст и камъни ...” Днес все още стоят като развълнувано море над с.Дълги Дел каменните грамади от плаването на злато през Античността и Средновековието. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина. За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости по височините: Шорданица, Градишки камик, Зидовете, Черното, Каменнорикското, Горноцеровското, Лопушанското и Еловишкото градище. Находките от оръдия на труда, оръжия, монети, накити, пластика, битова и строителна керамика в музейните експозиции говорят за развитието в този край на земеделието, овцевъдството и златодобива.
Историческите особености и на останалите Общинни на територията на Област Монтана- Бойчиновци, Вълчедръм, Медковец, Якимово, намиращи се в плодородната Дунавска равнина са повлияни от преминаването на различните епохи и характерните особености на траки , славяни и римляни. Силната подготовка на неуспялото Априлско възстание, Избухналото „Чиправско въстание”, антифашиското въстание от 1923 г. и силното партизанско движение в региона са оставили много исторически паметници и разнообразна култура. Съвременната култура на областта е съхранила силното влияние на различните епохи, но дълбоко в своята същност тя е българска, европейска и общочовешка по дух. Еклектичният й характер се вижда не само в културно-историческите паметници, изложени в много музеи, но и в цветовете на градската среда.
-
Сподели с приятели: |
