Проект bg051PO001 01 -0046-С0001

Според мен, ние трябва да се свиваме до степента, до която кризата ни налага това, но дори и в съвсем минимизирана степен да запазим специализирания характер на нашата стопанска дейност. Именно запазването на "Успех" като специализирано предприятие за трудоустрояване на инвалиди по зрение трябва да бъде нашата най-неотложна непосредствена задача.

В един сравнително доста по-дългосрочен план ние можем и трябва да си поставим за цел достигането до такова състояние, при което да можем постепенно да увеличаваме броя на трудоустроените при нас съюзни членове. Пътят към тази цел, естествено, не минава през възстановяването на действащите в условията на централизираната планова икономика механизми, но дори и в днешните крайно неблагоприятни условия има какво да се прави. По пътя към тази цел ние трябва да се преборим за запазването на сега съществуващите данъчни преференции, нещо повече - да се опитваме да се сдобием и с други,трябва да се научим да си осигуряваме някакви дотации от Националния фонд за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, пък и от други правителствени и неправителствени институции. Трябва внимателно да следим развитието на системата на обществените поръчки и борейки се за осигуряването на преференциално отношение към нас от страна на държавата и общините, да получаваме подходящи за нас договори.

Трябва да се опитаме да излезем от рамките на сега съществуващите наши дейности, като си осигурим възможност за получаване на средства от производства и дейности различни от досегашните, с помощта на които след време да можем да си позволим сами частично да дотираме работни места за слепи. При новите условия съюзът на слепите едва ли ще успее вече някога да достигне до тези 49.60% от общия брой на незрящите, които работеха в съюзните предприятия до 1990г. Трудно е да си представим, че ще успеем някога отново да имаме филиали в сравнително малки населени места, или пък че ще успеем да покриваме загубите от едно чисто социално ориентирано надомно производство. Няма нужда да сме максималисти. Мисля, че ако след пет, след десет или дори след петнадесет години ние успеем да достигнем до ситуация, в която в нашите предприятия да работят поне 30% от трудоспособните слепи, това би било едно наистина сериозно постижение.

Паралелно с това ССБ трябва, независимо от всички съществуващи днес обективни и субективни препятствия, да поднови усилията си за осигуряване на възможности за работа извън системата на съюза, както и да стимулира и подпомага тези, които имат силата и куража да се опитват да се реализират на свободния пазар на труда.

3. Другата сфера от съществени ангажименти на нашата организация се очертава около възможностите за осигуряване на съюзните членове на колкото е възможно по-лек достъп, доколкото е възможно повече и по-разнообразна информация. Тук се включват изданията на брайлов шрифт, фонобиблиотеките, електронната библиотека, достъп до Интернет и т.н. Към това трябва да се добави и необходимостта да се възстановят, макар и в нови форми и измерения, онези функции на Съюза, които се отнасяха до организирането на различни културни, просветни, спортни и туристически занимания за съюзните членове с цел осигуряване на възможности за разнообразни контакти и за оползотворяване на свободното им време.

4. И тук вече стигаме до един от най-съществените за ССБ проблеми. Структурираните по този начин цели и непосредствени задачи на съюза могат в някаква степен да се осъществят единствено и само при условие, че те са кадрово и финансово обезпечени. Днешната кризисна ситуация за пръв път може би поне от 50 години насам ни изправя пред непосредствената опасност от сриване на съюзната структура.

Има една проста истина, която се състои в това, че ако ССБ иска да изпълнява функциите си на социална, правозащитна, създаваща работа, осигуряваща достъп до информация и организираща свободното време на своите членове организация, т.е. ако ССБ наистина ще способства по всички възможни начини за интеграцията и социалната рехабилитация на своите членове той не би могъл да изпълни дори и една стотна част от тези свои задачи, ако не разполага с добре мотивирана, и ефективно работеща организационна и стопанска структура. Никъде не е казано, че тези структури, както стопанските, така и организационните ще бъдат вечни и неизменни. Напротив времето ще налага върху тях своите изисквания и в тези условия печелившото поведение ще бъде не заинатяването и консерватизмът, а разумното и гъвкаво адаптиране към изискванията на ситуацията и възможностите на момента.

През последните няколко десетилетия организационната структура на съюза на практика всецяло се е издържала чрез получаваните от съюзните предприятия парични средства. ССБ създаде предприятията "Успех", а с помощта на тези предприятия бе изградена съществуващата днес организационна структура на ССБ.

Вече неколкократно стана дума, че възможността за това съюзните предприятия да финансират цялостната дейност на Съюза се е създала и се е подържала от меко казано особено благоприятните условия, в които са били поставени самите предприятия. Днес обаче старите условия вече ги няма, а новите са далеч по неблагоприятни от предишните. Днес предприятията нито могат в достатъчна степен да трудоустрояват слепите граждани на България, нито пък са в състояние да подържат същото ниво на финансиране на организационната структура на ССБ, което са подържали до 1990 г. Старите преференции и административни механизми характерни за централизираната планова икономика, са почти напълно изчезнали, а новите механизми на защита и стимулиране на подобни предприятия, характерни за развитите страни със пазарно ориентирана икономика, или изобщо не са се появили, или ако вече съществуват, то все едно изобщо не действат.

Същото се отнася и за самата организация. Тя на практика е лишена от възможността да издържа себе си и своите дейности чрез финансиране от своите собствени предприятия, но освен това тя не се ползва и с необходимата, макар и по-скромна по размерите си помощ, от страна на държавата.

Ако още малко време си позволим да продължим да действаме така, както действахме до сега, то ще достигнем до това, че нито предприятията ще продължат да съществуват, освен евентуално като сграден фонд, нито пък организационната структура на Съюза ще може да продължи да съществува така, както е съществувала до сега.

В тези условия вече нямаме повече възможност да се залъгваме с красиви илюзии, лошото е, че вече нямаме и почти никакво поле за маневриране. По действащите към момента разчети "Успех" би трябвало да превежда в централно управление средномесечно сумата от 45 000 лв. Към това се добавят и около 60 000 лв. годишно или по 5 000 лв. месечно от наеми или общо по около 50 000 лв. месечно. Ако вземем само разходите за заплати на съюзната структура, включително с мероприятията като професионален хор, рехабилитационен център, получаваме сума не по-малка от 45 000 лв.

Към това трябва да се добавят по 11 000 месечно за издръжка на организациите. Само тези разходи вече надхвърлят възможните приходи и платежният баланс на Съюза се влошава с всеки изминал месец.

От изложеното току-що състояние на нещата става ясно, че сумите, които се отделят от предприятията за издръжка на организацията, могат да окажат пагубно влияние върху цялата стопанска система, а в същото време те са крайно недостатъчни за нормалното функциониране на Съюза на слепите.

И точно в този момент трябва да запазим самообладание и трезво да оценим възможностите, като поне този път се въздържим от реплики от сорта на тези, че едните имат, но не искат да дават, а другите получават, пък нищо не правят.

Има ли изход? Ако заедно го потърсим, мисля, че изход има. Първото, което според мен трябва да се направи, е това във възможно най-кратките срокове да постигнем възможното минимално ниво на финансова стабилност на Съюза. За целта е необходимо отговорно и прецизно да бъде отново огледан приетият през февруари бюджет или така наречената прогнозна план сметка за разходите на ССБ. Целта на този нов прочит би трябвало да бъде да се снижат бъдещите разходи на организацията до не повече от 400 до 500 хиляди лева. Казвам тази цифра не съвсем произволно, а след като съм си позволил да направя, макар и само за себе си, един приблизително точен анализ на онези разходи, които са наистина неизбежни.

Това минимизиране на разходите вероятно би трябвало да включва продължаване на започналия процес на съкращаване на разходите на централно управление, прекратяване дейността на професионалния хор, Рехабилитационният център за слепи да реорганизира заниманията си, като през време на целия отоплителен сезон да не се приемат курсисти за интернатно обучение.

Трябва да имаме предвид, че при бързото и ефикасно провеждане на тези рестриктивни мероприятия резултатът от тях ще може да се почувства едва след няколко месеца и споменатото по-горе минимално ниво на стабилност едва ли ще може да се достигне преди началото на следващата календарна година. Всичко казано до тук, колкото и неприятно да е то, все още не решава проблемите.

Вече споменах, че дори и достигането на такова ниво на разходите, ако то продължи да се финансира по досегашния начин, може да се окаже пагубно за съществуването на съюзните предприятия. В този случай промяната може би трябва да се търси по посока на отдавна дебатираната идея за получаваните от тях наеми за отдадени площи и помещения. Едва ли обаче ще бъде най-разумно просто да фиксираме някакъв процент от наемите, който да идва по сметката на Централно управление. Моето предложение е следното: В "Успех" - Пловдив по различни причини производствената дейност е почти напълно преустановена. В предприятието, обаче вече има значителен опит при отдаването под наем на площи и помещения. Би трябвало още веднъж напълно сериозно да се огледат възможностите за ефективна производствена дейност в този наш клон и ако се окаже, че там все пак има някакво звено, което би могло да работи сравнително ефективно, то да бъде локализирано на едно място, а всички останали помещения да бъдат предложени на нови наематели или за разширяване на досегашните при условие разбира се, че някои от тях проявяват интерес към подобно нещо. След внимателен анализ на наличния в клона машинен парк, част от машините да бъдат предислоцирани в други клонове на дружеството, друга част да се консервира в специално обособено за тази цел помещение, а тези, за които се прецени, че са ни съвършено ненужни да се обявят за продажба. След подобна реорганизация би могло да се пристъпи към още едно съкращение най-вече на съществуващия в Пловдив спомагателен персонал. Убеден съм, че при такава постановка на въпроса от Пловдивското предприятие биха могли да се получават не по-малко от 30 000 на месец. Част от тези средства се ще отиват за разходи по това минимизирано управление на клона, част от тях трябва да се употребят за погасяване на голямата задлъжнялост и една съвсем не малка част да се употреби за нуждите на ССБ. Впоследствие след като бъдат погасени съществуващите задължения би могло не по-малко от 80% от получените по този начин средства да се използват директно за нуждите на Съюза.

Получаваните в "Успех" - София наеми в момента са от голямо значение за предприятието. От началото на март в него се забелязват признаци на съживяване и е твърде вероятно, то все пак да се превърне в едно от успешните наши предприятия. Ето защо, ако още сега пристъпим към тотално или дори само към значително изземване на получаваните суми от наеми, ние може би ще го потопим отново под водата. Моето предложение в случая е до края на месец септември този клон да издължи натрупаните до този момент задължения към централата на дружеството и към Съюза, а от началото на октомври да започне да превежда в управлението и по десет хиляди лева от получените наеми.

Ако тези мерки наистина се реализират, то към началото на следващата година в приходната част на прогнозната план сметка на ССБ бихме могли да имаме приблизително около 450-500 хиляди лева от наеми. При това положение би могло да се предвидят извън споменатите средства още между 100 и 200 хиляди лева от останалите клонове на дружеството. По този начин в бюджета на ССБ за следващата година биха могли да постъпят суми от порядъка на 600-650 хиляди лева от "Успех" и набрана по този начин сумата вече ще бъде от една страна значително по-сигурна, а от друга тя вече няма да се оказва такъв воденичен камък за дружеството, каквато е тазгодишната сума от 540 хиляди. Заедно с това трябва да се разшири започналата в някои районни и първични съюзни организации работа за правене постъпки пред съответните общински власти за получаване на търговски обекти, които да могат вторично да се преотдават под наем на други лица, като с част от получените средства се финансира издръжката на самата районна или първична организация, а другата част да се централизира, за да може да се преразпределя и по този начин да се покрива поне част от издръжката на такива организации, които по едни или други причини не са успели да получат подходящи търговски обекти.

Ние пропиляхме вече достатъчно време, ето защо необходимо е да се установят значително по-тесни контакти с екипа на Националния фонд рехабилитация, за да се опитаме да получим по действащите във фонда регламенти, определени дотации за различните наши дейности. Със същата цел трябва да бъдат създадени интензивни контакти с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата, Министерството на науката и образованието и т.н. Също така е вече време да започнем да лобираме в работните групи към правителството и в средите на депутатите, с цел да постигнем в републиканския бюджет за следващата година за Съюза на слепите да бъдат предвидени повече средства от тези, които бяха предвидени за тази.

Според мен именно поради факта, че различните фондации и фирми особено трудно се съгласяват да отпускат средства както за пряко материално подпомагане, така и за заплати, смятам, че задачата, която първо трябва да решим, е гарантирането, макар и в значително свит вариант, възможността за покриване на разходите по управлението и нормалното функциониране на организационната структура без при това да поставяме в състояние на невъзможност "УСПЕХ - ССБ" ЕООД. Ако постигнем това, ние вече много по-лесно ще успеем да набираме средства за финансирането на различните наши специфични дейности.

Веднъж достигнали до степента на стабилност и при условие, че сме на ясно както с дългосрочните цели, така и с непосредствените си задачи ние ще бъдем в състояние да открием и други средства, с които все повече да се доближаваме до достигането на желаните от нас цели.
София май-юли 1999 г.