Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор
Изтегляне 1.7 Mb.
|
5.4Структура на правната рамкаПравната рамка на водния сектор следва да се схваща като единна система от различни по вид и ранг нормативни актове – закони, постановления, правилници, наредби, решения и други. Тази система от норми има за цел да даде правна уредба на обществените отношения, които възникват, реализират се и се прекратяват във връзка с водите на територията на Република България. По своето съдържание, нормативната уредба се разделя на обща и специална. Основният правен акт на общата нормативна уредба е Законът за водите, който урежда отношенията във връзка със собствеността и управлението на водите като национален природен ресурс и собствеността върху водностопанските системи и съоръжения, и въз основа на който е развита богата подзаконовата нормативна база, с цел неговото прилагане. Специалната нормативна уредба се съдържа в останалите законови и подзаконови нормативни актове към тях, които развиват правната рамка в отраслово или специфично функционално направление като тяхната задача е да създадат и/или да доразвият заложената в Закона за водите основни положения относно онези отраслови правоотношения, които имат връзка с използването на водните ресурси, както следва: 1. опазване на водите и здравеопазване; 2. водоснабдяване и канализация; 3. хидроенергетика; 4. хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите; 5. рибарство и аквакултури; 6. промишлено водоползване 7. строителен процес във водния сектор; 8. други. А. Обща нормативна уредба – Закон за водите. Целта на Закона за водите е осигуряване интегрирано управление на водите в интерес на обществото и опазване здравето на населението, като се създадат условия за осигуряване достатъчно количество и добро качество на водите; намаляване замърсяването на водите; опазване повърхностните и подземните води и тези на Черно море; прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества; намаляване и/или прекратяване заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества. Законът за водите урежда:
Със ЗВ се създава Висш консултативен съвет по водите, който е постоянен консултативен орган към Министерството на околната среда и водите. Правилата за работа на съвета се уреждат с Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите. Б. Специална нормативна уредба 1. Опазване на водите и здравеопазване. Разпоредбите на Закона за здравето добре хармонизират с принципите и основните положения от Закона за водите и оформят един комплексен режим на съчетание на правомощията на органите на здравеопазването с тези на органите по околната среда и водите, което е добре пренесено и в подзаконовата нормативна уредба, както общата, която е в съвместните компетенции на двамата министри, така и в някои специализирани актове, издадени самостоятелно на основание на Закона за здравето и други основани на Закона за водите. В групата на подзаконовите актове към Закона за здравето следва да се посочат следните актове:
Изброените дотук актове са тази част от подзаконова уредба на сферата на здравеопазването, които имат пряко отношение към общата рамка по използване и опазване на водите. Към групата на подзаконовите актове, издавани самостоятелно по Закона за водите или съвместно с участието на министъра на здравеопазването, които се отнасят към същата правна рамка, се отнасят:
В таблицата за транспонираните европейски директиви в областта на водите, конкретно са посочени и законовите и подзаконовите актове от правната уредба на Република България, в които съответна директива е транспонирана изцяло или частично. Пример за това е Директива 98/83/ЕС за качеството на водата, предназначена за човешка консумация, която от няколко години е транспонирана в Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Подзаконовите нормативни актове, насочени към опазване на качеството на питейните води, са основната част от регламентираната материя. Те са свързани с въвеждането на специални изисквания, с които се цели постигането на защита на здравето на хората, осигуряване на безопасна и чиста питейна вода, ясна регламентация на отговорностите и задълженията на водоснабдителните организации за качеството на подаваната питейна вода, развиване и усъвършенстване на държавния здравен контрол върху водата, предназначена за питейно-битови цели, изграждане и функциониране на съвременна система за мониторинг на питейната вода и в крайна сметка изискванията към качеството на питейната вода да бъдат изравнени с тези на ЕС. В тази насока съществено място заема и Наредбата за организация на дейностите по подготовка и представяне на доклади в Комисията на Европейския съюз за прилагане на нормативни актове от правото на Европейските общности в областта на околната среда от 2007 г. 2. Водоснабдяване и канализация. Правната регламентация на ВиК отрасъла носи характерните черти на правната регламентация на целия воден сектор – не е кодифицирана, базирана е на няколко закона и многобройни подзаконови нормативни актове. Законовите и подзаконови актове са приемани в различно време, а някои от тях са многократно изменяни и допълвани. За да се постигне синхронизиране на приеманите по различно време актове, са създадени многобройни и големи като обем Преходни и заключителни разпоредби (особено в Закона за водите), като често те съдържат изключително важни по правния си ефект норми. Основните закони, имащи значение за първичната регулация на отрасъла, са Законът за водите, Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Законът за устройство на териториите, Законът за здравето и други. Както вече бе споменавано, Законът за водите е основополагащ нормативен акт за правната регулация на водния сектор. По отношение на ВиК отрасъла той има също ключово значение. В Глава първа “Общи положения” е развита държавна политика по отношение на ВиК отрасъла, разпределението на правомощията между компетентните органи, задължението за приемане на Стратегия за развитие и управление на ВиК. Особено важно значение за отрасъла има Глава втора, която регламентира правото на собственост на държавата, общините и частни лица върху води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения. Основен принцип е, че ВиК системите, които задоволяват публични нужди, следва да бъдат публична държавна или публична общинска собственост, а частната собственост върху такива системи е ограничена до няколко хипотези. Публичният интерес е пълноценно защитен чрез изваждане на системите, които обслужват публични нужди, от капитала на съществуващите ВиК оператори и прехвърлянето им на публичните субекти – държавата и общините. Направено е ясно разграничение между имуществото на държавата и на общините, като водещ е принципът, че системите, които се намират на територията на една община и обслужват само нея, са публична общинска собственост, а ВиК системите или части от тях, които обслужват повече от една община, са публична държавна собственост. Допустими са изключения за онези ВиК системи, които са финансирани и изградени със средства на Европейския съюз. В новата Глава единадесета “а” „Управление, планиране и изграждане на ВиК системи. Предоставяне на ВиК услуги. Единна информационна система за ВиК услуги. Регистриране на асоциации по ВиК и на ВиК оператори”, приета с измененията на закона от 2009 г., се дава уредба на: планирането и изграждането на ВиК системи; генералните планове; изграждането на ВиК системите; обособените територии – режимът на определяне и промяна на границите на обособените територии; асоциациите по ВиК; ВиК операторите и формите на възлагане на дейността по предоставяне на ВиК услугите – концесия и договори с действащите оператори; статутът на ВиК операторите; регистъра на асоциациите и ВиК операторите. В допълнителните разпоредби намират място правни дефиниции на такива понятия като водоснабдителни системи, канализационни системи, водоснабдителни мрежи, канализационни мрежи и др. В Преходните и заключителни разпоредби на закона са уредени редът за намаляването на капитала на съществуващите ВиК оператори и изваждане на активите, които по характер са публична собственост, счетоводното отчитане на амортизациите на публичните активи, възлагането дейностите по ВиК от Асоциациите по ВиК на съществуващите оператори, експлоатацията на язовирите, използвани приоритетно за водоснабдяване, промените в ТЗ във връзка с несъстоятелността на ВиК операторите и др. В тази част на ЗВ е предвидено приемането на Правилник за устройството и дейността на Асоциациите по ВиК; Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите и квалификацията на персонала им; Наредбата за условията и реда за създаване и поддържане на Единна информационна система за ВиК услугите и на Регистъра на асоциациите по ВиК и на ВиК операторите. Измененията на ЗВ от 2009 г. и особено създаването на новата Глава единадесета “a”, както и на Преходните и заключителни разпоредби към закона, очертават основната тенденции в развитие на ВиК отрасъла в последните години, която законодателят трайно и еднопосочно е избрал, а именно моделът на публична собственост (държавна и общинска) на ВиК активите, които обслужват обществените нужди от доставката и пречистването на водите за питейно-битове цели. ЗВ в останалата му част, която също има приложение към ВиК отрасъла, се съпътства от други подзаконови нормативни актове. Тук са изброени само част от тях, които имат по-важно значение за материята:
Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се явява специален по отношение ЗВ, но не е синхронизиран с Глава единадесета „а” от него, защото е приет 4 години по-рано, и урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги (ВиК операторите) и контрола върху тях, а така също и създаването на Националната информационна система за ВиК услугите. На подзаконово ниво уредбата е доразвита и допълнена чрез:
На следващо място следва да се отнесат разпоредби на Закона за устройство на територията, по-специално неговата Глава четвърта „Мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура” и групата наредби, издадени на основание на ЗУТ, намиращи приложение в дейностите по предоставяне на ВиК услугите, най-вече:
както и другите основни подзаконови актове по ЗУТ, регулиращи инвестиционния процес и изискванията към строителството на ВиК системи и съоръжения. В друга група влизат разпоредби от ЗВ и Закона за здравето и съответните подзаконови актове, които са насочени към изискванията за качеството на водите за питейно-битови нужди, вече посочени по-горе в раздела „Опазване на водите и здравеопазване”. 3. Хидроенергетика. В областта на хидроенергетиката правната рамка се съдържа в няколко различни по степен нормативни актове. В Закона за енергетиката е съществено за отбелязване, че никъде не се споменават понятията „хидроенергетика или хидроенергийни съоръжения” и в същия липсват конкретни разпоредби в тази насока. Такива или подобни текстове липсват и в групата на правните дефиниции в Допълнителните разпоредби към този закон. В него не е доразвита отрасловата компетентност на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който според Закона за водите осъществява държавната политика в областта на хидроенергийни системи и обекти. На пръв поглед трудно се разбира, че Законът за енергетиката е основен специализиран нормативен акт, който следва да регламентира въпросите на хидроенергетиката. Въпреки че дава правната основа (чл.3) за изготвянето и приемането на Националната енергийна стратегия от Народното събрание, в качеството й на основен програмен и управленски документ за развитието на цялата енергийна система, в тези текстове липсва и някаква връзка с основните актове, регулиращи управлението и използването на водите и с Националната стратегия за управление на водния сектор по чл.151 от ЗВ. Законът за енергетиката урежда дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, и на търговията с тях. Най-същественото значение на ЗЕ е в частта му, в която са определени правилата за дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) относно правомощията й като воден регулатор. Структурата и организацията на ДКЕВР, правилата за финансирането и, както и условията, на които трябва да отговарят нейните членове, се съдържат в ЗЕ, докато правомощията на ДКЕВР за регулиране дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията са определени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Подходът, който е следван в развитието на нормативната уредба в областта на енергетиката е специализираните и изрично насочените текстове, които се отнасят към частта „хидроенергетика” и други дейности в енергетиката, свързани с използването на водите и/или изграждането и експлоатацията на всякакъв вид хидротехнически съоръжения, да използват общи законови основания в ЗЕ и да бъдат развивани в подзаконовите нормативни актове, предимно наредби. Тук следва да се имат предвид общите правила относно лицензирането на дейностите, свързани с производството на електрическа енергия от всички възможни източници, включително и водната енергия по подразбиране, разпоредбите относно вещноправния режим (права на строеж и сервитути) за изграждане и експлоатация на енергийни и хидротехнически съоръжения, текстовете относно наредбите и нормите за изграждане и експлоатация на енергийната система, както и редица други разпоредби с общ и принципен характер, които по дефиниция се отнасят като общи правила към всички елементи на енергийната система, включително и тези, които могат да бъдат причислени под една или друга форма към хидроенергетиката като подсистема. На основание на горепосочените текстове, в системата на подзаконовите актове към ЗЕ е развита подробна и детайлна подзаконова уредба, посветена в голямата си част на хидроенергийните системи и съоръжения. Измежду подзаконовите нормативни актове, като най-значими следва да се отбележат Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и Наредба № 13 от 2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Тези актове третират режима на хидротехническите съоръжения, правилата относно техническата експлоатация на централите за производство на енергия и хидротехническите съоръжения към тях, както и контрола на техническото им състояние. Има още два съпътстващи ЗЕ закона – Законът за енергийната ефективност, който няма пряко отношение към използването на водите, и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Вторият закон и подзаконовите актове, свързани с неговото прилагане, имат отношение към водния сектор, тъй като водата е един от възобновяемите източници на енергия. Отделно от общите правила, в ЗВАЕИБ се съдържат конкретни текстове за хипотезите на изключение спрямо водноелектрическите централи над 10 МW и изкупуването на електрическа енергия от тях.
В последното изменение на Закона за водите от 2010 г. вече се съдържат конкретни разпоредби, насочени към опазването на водите и водните обекти, постигано чрез частично ограничаване на използването на повърхностни води за производство на електроенергия (чл.116 и 118ж от ЗВ). Развита е и специална група разпоредби, които са насочени към собствениците и ползвателите на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително хвостохранилища и шламохранилища относно техните задължения да ги поддържат в техническа изправност, както и да ги осигуряват с необходимата измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност (Глава девета „Защита от вредното въздействие на водите” от ЗВ). В подзаконовата уредба са развити основно правилата за проектиране, техническа поддръжка и експлоатация на водноелектрическите централи и хидротехническите съоръжения, включително подробна уредба на сервитутите, които са включени в следните подзаконови нормативни актове:
Към тази група подзаконови нормативни актове със сериозно приложение в системата на хидроенергетиката, макар и не от системата на подзаконовите актове към ЗЕ, а от тази към ЗВ, следва да посочим издадената на основание чл.141, ал.2 от ЗВ и цитирана вече Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, с която са определени условията, редът и изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях (облекчителни съоръжения и енергогасители; водовземни съоръжения). Уреждат се изискванията към етапите в експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях – въвеждане в експлоатация; начален етап на експлоатация; етап на редовна експлоатация; ремонт и реконструкция; извеждане от експлоатация и ликвидация, както и въпросите по сигурността, експлоатацията в нормални, екстремни и аварийни условия, темите за метеорологичния и хидроложки мониторинг, техническия мониторинг и контрола върху техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, включително към документацията за експлоатация. В Глава шеста „Организационна структура на експлоатацията на язовирни стени и съоръженията към тях” на наредбата се съдържат разпоредби, които са пример за определяне на отговорностите на различните нива на управление на техническата инфраструктура – собственик, лице, осъществяващо техническата експлоатация и експлоатационно звено, което е поделение на второто ниво. Моделът е интересен, защото предвижда различни групи права и задължения за собственика на инфраструктурата и отделно за лицата, пряко занимаващи се с експлоатацията на съоръженията. Извън тези наредби, в областта на енергетиката действат и технически норми без да имат нормативен характер, които обхващат дейностите по проектиране на обекти на хидроенергетиката. Такива са: Норми за проектиране на хидротехнически съоръжения; Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции за хидротехнически съоръжения; Норми за проектиране на насипни язовирни стени и други технически стандарти в сферата на проектирането и строителството на технически съоръжения, които имат своето приложение в една или друга степен. Съответно приложение към уредбата на хидроенергийния отрасъл намират и разпоредбите на още няколко подзаконови нормативни акта от областта на енергетиката, макар и те да не са с пряка насоченост към хидроенергетиката. Това са Устройственият правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката от 2004 г., Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия от 2004 г., Правилата за управление на електроенергийната система от 2007 г., др.
Въпросът за обхвата и смисъла на понятието „хидромелиорации” не е правно дефиниран на законово ниво. Съществуват няколко правни дефиниции в различни подзаконови нормативни актове, които определят подобни и сродни понятия, свързани с хидромелиорациите. Практически дейностите по хидромелиорациите и съответните хидротехнически системи и съоръжения, които могат да се квалифицират като хидромелиоративни системи и съоръжения /ХМСС/, са насочени съвместно или поотделно към различни мероприятия по напояване, отводняване или защита от вредното въздействие на водите. В момента дейността на отрасъл „Хидромелиорации” се урежда от общите разпоредби на Закона за водите, в частта му относно отрасловите компетенции на отделните министри във водния сектор, режима на използване на водите и общите правила за собствеността на хидротехническите съоръжения. В тази обща нормативна уредба няма текстове, правила или група от норми, които да регламентират или да третират самостоятелно този отрасъл и тези дейности, както и да отчитат спецификата им по някакъв начин. Една малка част от правоотношенията се регламентира от ЗСН, който обхваща основно материята за създаването и дейността на сдруженията за напояване, но чрез Правилника, издаден въз основа на закона, се прави опит за правна уредба на основни моменти и дейности, свързани с експлоатацията на хидромелиоративната инфраструктура. По отношение на язовирите и водоемите с височина на стената над 15 м обаче се прилага Наредба № 13 от 2004 г. за язовирните стени и съоръженията към тях. В ЗСН са заложени няколко основни текста, които имат по-широко отношение към хидромелиорациите и излизат извън тясна рамка на правната уредба, посветена само на сдруженията за напоявания като такива. В разпоредбите на закона се дава определение на няколко вида дейности, които съвкупно биха могли да представляват обединена дефиниция за хидромелиоративната дейност (чл.3), текстовете за правото на финансово подпомагане на сдруженията за напояване и основанието за издаване от страна на министъра на финансите и министъра на земеделието и храните на наредбата за финансовото подпомагане на сдруженията за напояване (чл.49), текстът, който дава основанието и правомощията на министъра на земеделието и храните да определя цените на услугата „водоподаване” или по друг начин казано, цените на водите за напояване (чл.58) и законовото основание за приемането на основния подзаконов нормативен акт (чл.67, ал.3) – Правилникът за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура. Тук е мястото да се отбележи, че в Закона за почвите и в Закона за опазване на селскостопанското имущество има частични текстове, в които наред с други обект са включени като обект на защита и „хидромелиоративните съоръжения”, доколкото те са разположени на територията на съответните земеделски земи и са особен обект на собственост, като тази собственост и съответно режимът на тези съоръжения са различни от собствеността и режима на земите, които те могат да обслужват като обект на напояване или отводняване. Отделни конкретни разпоредби, свързани с опазването на земите и почвите в областта на земеделието, информацията и мониторинга върху качеството на водите за напояване и състоянието на почвите, използването на хидромелиоративни съоръжения, планиране на хидромелиоративни мероприятия и други подобни се срещат в Закона за опазване на земеделските земи (чл.4 и чл.6) и Правилника за приложението му, както и в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагането му. Тези разпоредби обаче, не представляват стройна и единна система от правни норми, а са по-скоро необходими добавки или препратки. Такива единични норми на места осигуряват връзка и координация между отделни системи и подсистеми на правната уредба, особено като се отчита сложната и разнообразна материя, която регулират многобройните и разнопосочни актове от системата на селското стопанство и свързаните с него отрасли. Важните легални дефиниции в областта на хидромелиорациите, въпреки малкия си брой, са дадени в Допълнителните разпоредби към ЗСН - „хидромелиоративна инфраструктура”, „напоителни” и „отводнителни” системи и „агромелиоративни мероприятия”. Включени са и някои непрецизни и неиздържани от законодателна гледна точка текстове, които уреждат хипотезата на придобиването на права от страна на сдруженията за напояване върху хидромелиоративни съоръжения – обекти на публичната собственост, което е в разрез с Конституцията и законовата уредба относно режима на публичната собственост. На подзаконово ниво уредбата е доразвита и допълнена чрез следните актове:
Следващият подзаконов акт е Наредбата за условията и реда за участие на държавата в заплащането на цената на услугата "водоподаване", която трябва да бъде отменена, защото в самата наредба е посочено, че държавата ще участва в цената до края на 2004 г., т.е. нормативен акт с изцяло изчерпано предназначение. В тази група трябва да се посочат и Правилата за приемане на хидромелиоративни системи и съоръжения от 1987 г., които са издадени още на основание на Закона за териториалното и селищното устройство (отм.) и които определят изискванията за приемане на новоизградени, реконструирани или модернизирани хидромелиоративни системи (напоителни, отводнителни, корекции на реки и съоръжения за защита от наводнение). В групата на актовете, които нямат характер на нормативен акт, но имат приложение в този отрасъл са Указания за общи условия на договорите за доставка на вода за напояване на сдруженията и на ползватели на вода, които не са членове на сдружение (съгласно чл. 58, ал.1, т.2 от ЗСН). Към разглежданата група подзаконови актове трябва да се добавят и следните няколко акта, които нямат пряка насоченост към хидромелиорациите, но са свързани с водите и тяхното използване и опазване в сферата на земеделието и селското стопанство. Това са Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури. Тези наредби са издадени на основание на Закона за водите и са свързани с опазване на качеството на водите, като първата от тях е и актът, в който е транспонирана Директива 91/676/ на ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. Ефективното прилагане на тези два акта тепърва предстои. Наредба № 18 от 2009 г. по-конкретно урежда основните изисквания към качеството на водите за напояване, критериите и показателите за оценка на качеството на тези води, въпросите по предотвратяване на увреждането на хидротехническите съоръжения от въздействие на водите за напояване, мониторинга на качеството на водите за напояване и контрола за спазване на изискванията за качеството на водите. Целта на наредбата е да създаде условия за гарантиране на здравето и живота на населението и животните чрез опазване на почвите, земеделските култури и на качеството на водите във водните обекти от възможно неблагоприятно въздействие на водите за напояване и да осигурява поддържането на земята в добро земеделско и екологично състояние. Наредбата се прилага за повърхностни, подземни и отпадъчни води, които ще се използват за напояване на земеделските култури, в тяхното естествено състояние или след съответно подходящо третиране. На основание Закона за управление на отпадъците е издадена Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, която има по-косвено отношение към хидромелиорациите, но тя регламентира важни въпроси от водния сектор – пречистването на отпадъчните води в отрасъла „ВиК” и една от формите на решаване на въпросите с третирането на утайките чрез употреба в земеделието, което дава основание да бъде посочена в тази част на анализа.
На второ място, дейностите по хидромелиорациите като мероприятия по напояване и отводняване практически и организационно са обединени в работата на оператора «Напоителни системи» ЕАД, който се ръководи от министъра на земеделието и храните. На трето място, голяма част от хидромелиоративните съоръжения и системите, които се управляват, поддържат и експлоатират в системата на министерството на земеделието, изпълняват и защитни функции по отношение на вредното въздействие на водите. Тази материя е уредена основно на законово ниво в чл.10, ал.1, т.1 и 2 и Глава девета „Защита от вредното въздействие на водите” на Закона за водите. На министъра на регионалното развитие и благоустройството са вменени отрасловата компетентност и отговорност за съоръженията за защита от вредното въздействие на водите в границите на населените места, а на министъра на земеделието и храните съответно - за съоръженията за защита извън населените места. Даден е приоритет на програмите от мерки към плановете за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения при провеждането на държавната и общинската политика във водния сектор (чл.3 и чл.10 ЗВ), предвидени са формите на защита от вредното въздейстие на водите, видовете защита като оперативна и постоянна и са определени отговорните институции за контрола или осъществяваването на всяка от тях (глава девета, чл. 137-138 ЗВ), както и различни задължения за собствениците и ползвателите на хидротехнически съоръжения, които са насочени към превенцията и защитата от вредното въздействие на водите (чл.чл. 139-142 ЗВ). Забранени са редица дейности, свързани с коритата на реките, режима на дигите като защитни съоръжения и изграждането на постройки в заливаемите тераси на реките (чл.чл.143-146 ЗВ). С последните изменения на ЗВ от 2010 г. (новите тексове на чл.146а-146т, разпределени в 4 нови раздела към Глава девета), свързани с транспонирането на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения се цели определянето на рамка за оценка и управление на риска от наводнения и намаляване на неблагоприятните последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с наводненията в България. С това изменение се осигурява нормативно уреждане на принципите на тази директива и подхода на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения, който е предвиден в три основни етапа:
В плановете ще се определят и целите, които ще се постигат с прилагането на директивата. За осигуряване на задълженията на компетентните органи, провеждащи държавната и общинската политика в отраслите на водния сектор при изпълнението и контрола на програмите от мерки към плановете, е предвидено плановете за управление на речните басейни и плановете за риска от наводнения да бъдат приемани от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите. С цитираните по-горе изменения на ЗВ е прецизирана и отговорността на държавните органи, областните управители и кметовете на общини към процеса на поддържане на речните легла в населените места и извън тях. На подзаконово ниво материята, свързана със защитата от вредното въздействие на водите, е третирана под една или друга форма и в различна степен в почти всички подзаконови нормативни и ненормативни актове като правилници, наредби, норми за проектиране, правила за експлоатация и др., които са свързани с техническите изисквания и правилата за проектиране, поддръжка и експлоатация на хидротехнически съоръжения от всякакъв вид.
Законът урежда и правилата относно ползването на язовири държавна собственост в рибностопанско отношение. В Приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл.3, ал.1 ЗРА, са описани язовирите държавна собственост и тяхното предназначение в рибностопанско отношение за: любителски риболов – извършва се само в язовирите държавна собственост по Приложение № 1 от ЗВ; стопански риболов – извършва се в определените в Приложение № 1 от Наредбата водни обекти след издаване на разрешително за стопански риболов; аквакултури – в язовирите държавна собственост, определени само за любителски или само за стопански риболов, могат да бъдат определяни зони за аквакултури. В подзаконова нормативна уредба са развити правила относно ползването на водностопанските обекти в рибностопанско отношение, качеството на пресните води, обитавани от риби, изискванията към сдруженията по чл.11 ЗРА, експлоатиращи язовири, определянето на обезщетения за вреди, нанесени върху рибностопанския ресурс и др., както следва:
6. Промишлено водоползване. В нормативната уредба в областта на промишленото водоползване основен акт е Законът за водите, където е уреден режимът за ползване на водни обекти за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения, заустване на отпадъчни води и др. (чл.46). Водоползването за промишлени цели намира самостоятелна уредба (чл.50, ал.4, т.4), а третирането на отпадъчни води в канализационните мрежи и пречиствателните станции с цел пречистване се осъществява при наличие на разрешителното за заустване на отпадъчните води, издадено по общите правила на ЗВ, и се съобразява с вида и степента на замърсяване на отпадъчните води, капацитета на канализационната мрежа и пречиствателната станция, технологията за третиране на утайките и др. В Наредба №6/9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти се уреждат емисионните норми за допустимото съдържание на някои вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Извън обхвата на наредбата остават заустванията на отпадъчни води в подземни води. Наредбата цели да се предотврати и/или преустанови и намали замърсяването на водите на водните обекти с опасните и вредните вещества, попадащи в обхвата й. Министърът на околната среда и водите е натоварен с функции по контрол на мониторинга на отпадъчни води, съдържащи опасни и вредни вещества, указани в Приложение № 1 към наредбата, както и на мониторинга на водите на водните обекти, които са повлияни от заустването на отпадъчни води. С Наредба №7/14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места се дава регламентация на третирането на отпадъчните води, използвани в промишлеността и производството, зауствани в канализационните мрежи на населените места и селищните пречиствателни станции и с нея се цели опазване на водите от замърсяване с токсични, вредни и опасни за околната среда вещества. От обхвата на наредбата са изключени дейностите по заустване на производствени отпадъчни води във водни обекти. Материята относно опазването на водите като компонент на околната среда е уредена в Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, с който са поставени цели за опазването на околната среда и нейните компоненти. Уредени са системите за контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда, системите за мониторинг на компонентите на околната среда. Водите са разгледани като отделен компонент на околната среда (Глава трета, Раздел II „Опазване и използване на водите и водните обекти”). Посочени са целите на държавната политика по опазване и използване на водите. Място намират екологичните оценки и оценките на въздействието върху околната среда, когато са целите на оценка на въздействието на инвестиционните предложения и отделни дейности върху компонентите на околната среда, включително и върху водите. Екологичните оценки са задължителни за планове и програми в областта на управление на водните ресурси и промишленост (чл.85, ал.1). Предвидени са мерки за предотвратяване на големи промишлени аварии (чл.103). Характеризирането на предприятие и/или съоръжение, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества, като такива с „с нисък рисков потенциал” или като „с висок рисков потенциал”, е задължително за всеки оператор на такъв обект. В ЗООС са уредени условията за издаване на комплексни разрешителни и техният обхват, Националната система за мониторинг, която се състои от национални мрежи за мониторинг и наред с мониторинга върху останалите компоненти на околната среда включва мониторинг на валежите и повърхностните води, мониторинг на подземните води, мониторинг на морските води. Наред с националния мониторинг, вменено е задължение за собствен мониторинг на лицата, задължени по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за защита от шума в околната среда и Закона за управление на отпадъците, които разработват план, съобразен с поставените условия в разрешителното или в решението по ОВОС. Извън системата на общия режим на разрешителните за използване на води и водни обекти по ЗВ, в ЗООС са регламентирани комплексните разрешителни, издавани за изграждането и експлоатацията на инсталации и съоръжения за определени категории промишлени дейности. Самите категориите за промишлени дейности, за които се изисква комплексно разрешително, са посочени в Приложение № 4 към закона. Комплексните разрешителни съдържат задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата. Условията за издаване на комплексни разрешителни са посочени в Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. Наличието на разрешително за водовземане и/или договор с водоснабдително дружество, е предпоставка за разглеждане на заявлението за издаване на комплексно разрешително. Съществено в наредбата е, че е предвидено проектите на комплексни разрешителни за дейностите, посочени в Приложение 4 към закона (чл.117, ал.1 и 2), да се съгласуват от съответните РИОСВ и басейнови дирекции, а за онези дейности, които не попадат в Приложение № 4, да се съгласуват от съответната басейнова дирекция. Като самостоятелно условие (Условие № 10) при издаване на комплексно разрешително са емисиите на отпадъчни води, в т.ч. производствени отпадъчни води, охлаждащи води, битово-фекални води, дъждовни води, като за всеки един от компоненти е предвидено задължение самостоятелен мониторинг. Други норми, които допълват и оформят дейностите, свързани с промишлено водоползване и експлоатацията на водния ресурс в областта на експлоатация в стопанско отношение въобще, са:
Отделни разпоредби, които уреждат материята, се съдържат в Закона за енергетиката, където е дефинирана дейността топлоснабдяване (топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и стопански нужди), а редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването са определени с Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия са определени с Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. 7. Строителен процес във водния сектор. Правната регламентация на този вид отношения следва да се търси в Закона за устройството на територията (ЗУТ), който наред с разнородните обществени отношения, които има за задача да уреди, дава правна основа на процесите, свързани със строителството на съоръжения от хидротехническата инфраструктура. ЗУТ регламентира дейностите по изграждане на водопроводните и канализационните мрежи, докато нормите относно проектирането и изграждането на елементи на хидроенергийната и хидромелиоративната инфраструктура, са „разхвърляни” в наредби или актове с ненормативен характер, норми. Подзаконовата нормативна уредба в областта на техническите изисквания към инфраструктурата следва да се разглежда като обща и специална. Общата подзаконова уредба обхваща онези правила, които се прилагат за всички елементи на техническата инфраструктура като Наредба № 3 от 2003 г. за актове в строителството и Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите и минимални гаранционни срокове. Специалната подзаконова уредба обхваща технически правила във връзка с проектирането и изграждането на елементи от водностопанската инфраструктура, издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството във формата на наредби. Сред тях се открояват Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, както и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи. Нормативните актове, които уреждат отношенията във връзка със строителния процес във водния сектор, са анализирани и коментирани подробно в Раздел V, т.4.2. „ЗУТ и технически изисквания към инфраструктурата” от настоящия анализ. 8. Други нормативни актове. Към тази група следва да се причислят всички онези обществени отношения, които не са в непосредствена връзка с водния ресурс като изброените до тук, но са в някаква степен свързани с него, като обществените отношения, свързани със собствеността, обществените поръчки, концесиите, опазването на околната среда, третиране на отпадъци и други. По-важните нормативни актове, които формират правната рамка на тези отношения са: а) собственост – Закон за собствеността, Закон за държавната собственост; Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост; Закон за общинската собственост; Закон за собствеността и ползването на земеделските земи; Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд; Правилник за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд; б) обществени поръчки – Закон за обществените поръчки; Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки; Наредба за възлагане на малки обществени поръчки; Наредба за водене на Регистъра за обществени поръчки; в) концесии – Закон за концесиите; Правилник за прилагане на Закона за концесиите; г) опазване на околната среда – Закон за опазване на околната среда; Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда; Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми; Наредба № 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите; Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители; д) третиране на отпадъци – Закон за управление на отпадъците, Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|