Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор


Проблеми в регулационните механизми и ефекта на управлението на водния сектор



страница9/9
Дата11.01.2018
Размер1.7 Mb.
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9

5.7.2Проблеми в регулационните механизми и ефекта на управлението на водния сектор


Краткият преглед на системата чрез предписаните от ЗВ функции и правомощия показва, че постигането на целите и задачите на управлението на водите зависи най-много от ефективното упражняване на правомощията от страна на министрите и от това как те управляват дейността на подчинената им администрация.

Пряката съпоставка на правомощията с целите и задачите на държавната политика не показва разминавания или празноти. Няма цели и задачи, които да не бъдат покрити или да не са обезпечени от компетентността и отговорността на органите управление на водите, няма и съществуващи правомощия, които да не могат да бъдат отнесени съответно към някоя от цели или задачите. Разликата между двете групи е в обобщените и по-абстрактни формулировки на целите и противоположния конкретно-изброителен метод при посочване на правомощията и излишното детайлизиране на някои от тях. Съществуващият модел на управление на хидромелиоративните системи и съоръжения не е уреден комплексно и системно, съответно не може да функционира пълноценно и не отговаря на действащата нормативна уредба и на основни изисквания на европейското право. Този модел на управление се отразява и на състоянието на хидромелиоративния фонд. Управлението и експлоатацията на общинския хидромелиоративен фонд следва да намерят своя правилен субект и адресат. Проблемите в хидроенергийния отрасъл са свързани с разпределение на отрасловите и административните компетенции и координацията между отделните звена.

Въпреки наличието на техническа помощ от ЕБВР, не е приключен проектът за изготвяне на типов договор за възлагане на управлението, поддръжката и експлоатацията на ВиК системите на ВиК операторите. По тази причина не са сключени договори за възлагане на управлението, не са уредени правата и задълженията на страните и особено на операторите. Няма направен анализ за отражение на цените на енергийните услуги върху водния сектор и обратно от водния регулатор, който пък от своя страна има проблеми със статута на такъв.

5.7.3Проблеми в режима на собствеността


Решаващи ще бъдат законодателните решения по собствеността на системите и съоръженията, разпределението на отговорностите между държава и общини, организацията и управлението на стопанските структури, прилагането на подходящи икономически регулатори и механизми за комплексно развитие на сектора и изграждане на ефективни системи за мониторинг и контрол по изпълнението на вече установените изисквания към опазването и използването на водите и водните обекти.

Държавна и общинска собственост в момента се намират в неустановена правна връзка, съществува стремеж на някои общини да придобият колкото се може повече собственост. Проблем създава дефиницията „подялба на дълготрайни материални активи”. До момента този механизъм не е уточнен и нормативно изяснен и създава предпоставки за спорове за собственост между държавата, общините и частни лица.



Разделянето на управлението на инфраструктурата по нов начин следва да преодолее неефективната експлоатация при отделни оператори от различни отрасли, подчинени на изпълнението на различни цели до момента.

Правната уредба като цяло следва да се систематизира и развие пълноценно към преструктуриране и модернизация на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура чрез въвеждане на стройна уредба на собствеността и режима на експлоатация на тази инфраструктура с цел подпомагане и устойчиво развитие на поливното земеделие в подходящо съчетание с отводнителните и защитните мероприятия. Не е изяснен статутът на собствеността на хидромелиоративните системи и съоръжения и собствеността и статута на водностопанските системи и съоръжения. Не са ясни формите на стопанисване на публичната хидроенергийна инфраструктура. Съществен въпрос на бъдещата нормативна уредба следва да е предоставянето правото на ползване върху хидромелиоративна инфраструктура. Тя може да се предостави и за безвъзмездно ползване на земеделски производители, както и на сдружения за напояване. Следва да се изключи занапред правна възможност за прехвърляне на публични активи в собственост на сдруженията.


5.7.4Отраслови проблеми и проблеми по статута на водните оператори


1.Правни проблеми в здравеопазването - не са уредени нормативно сериозни въпроси, които следва да намерят своите отговори. Сред тях са осигуряване пречистването на питейните води, финансовото обезпечение на качеството на водите, дейностите по поддръжка и контрол на резервните водоизточници, статутът на санитарно-охранителните зони. Няма норми, засягащи взаимодействието на климатичните промени и тенденциите в управлението на водите.

2.Правни проблеми във ВиК отрасъла. Изваждането на голяма част от ВиК активите от капитала на дружествата и превръщането им в публични такива е значителна стъпка по своето отражение за отрасъла. Тя поражда съответни проблеми, част от които още остават нерешени:

  • не всички ВиК дружества са изготвили списъците на активите си, въз основа на които следва да се извадят активите с публичен характер; част от общините също не са изготвили такива списъци за своите територии; това затруднява процеса на изваждане на публичните активи от дружествата и намаляване на капитала им, независимо от законовите срокове;

  • трудно върви формирането на Асоциациите по ВиК; все още има обособени територии, в които Асоциациите не са създадени; необходима е сериозна методическа подкрепа в тази посока;

  • някои общини правят всичко възможно да осуетят създаването на Асоциации, с цел отделяне на тези общини от обособените територии и създаване на собствени общински ВиК дружества; тази противоречаща на закона практика следва да бъде категорично прекратена;

  • не са създадени регистърът на Асоциациите по ВиК и на ВиК операторите, както и единната информационна система за ВиК услугите по чл.198р-198х от ЗВ;

  • нерешен остава проблемът със стабилността на ръководните кадри на ВиК дружествата; продължава практиката на честата им смяна в резултат на политически промени; следва да се повишат юридическите гаранции за стабилизиране на тези кадри чрез договорите за управление;

  • липсата на пречиствателни станции за отпадъчни води и на канализационни мрежи за голяма част от населените места поставя замърсителите в привилегировано положение – те не заплащат такса за канал, въпреки че замърсяват, а по този начин уреденият на законодателно ниво принцип „замърсителят плаща” не среща практическо приложение; следва да се уредят по нов начин санкционните норми, така че горният принцип да се превърне в юридическо правило със задължителен характер.

3. Правните проблеми в хидроенергийния отрасъл са свързани със следните насоки и направления:

  • координация на стратегии и програми и интегрираното управление на водите;

  • икономика и управление на хидроенергийните системи и останалата част на хидротехническата инфраструктура;

  • участие на водния ресурс в енергийната система;

  • използване и пренасяне на добрите практики и подробната техническа правна уредба от енергетиката в другите направления и отрасли на водния сектор;

  • решаване на въпроса със статута на енергийно-водния регулатор

Като цяло системата на ЗЕ и подзаконовите актове към него е много добре координирана, има добра и целенасочена законодателна практика в последните 10 години в техническа, организационна и експлоатационна част, която трябва да се използва като пример и основа за останалите отрасли във водния сектор При реализирането на горните цели следва да се създадат допълнителни механизми за възстановяване на ресурса „вода” като количество, както и на хидроложкия цикъл.

4. Правните проблеми на отрасъла ”Хидромелиорации” през призмата на съществуващата нормативна уредба са следните:

  • лошо състояние на хидромелиоративните системи и съоръжения и организацията на поддръжката;

  • неефективен модел на управление на хидромелиоративната инфраструктура;

  • неуредени и неясни отношения между държавните органи, общините, операторите и потребителите на хидромелиоративните услуги;

  • непълноценно използване на водния ресурс и загуби на ресурс;

  • влошаване на състоянието на водите, ерозия на почвите;

  • проблеми с опазването на земеделските земи и екосистемите;

  • нерешени въпроси по замърсяването на водите и почвите от земеделски и селскостопански източници – нитрати и други;

  • рискове от лошо управление на хидромелиоративните системи и съоръжения и опасности при наводнения.

Голяма част от отводнителните системи са напълно амортизирани или се нуждаят от преоценка при новите условия на развитие на земеделието. Наложително е изготвяне на програми за нова хидроложка оценка на речните корита, последвана от премахване на критичните участъци. За поддръжка на 22-та комплексни и значими язовира се получават и ползват средства от подаване на вода за напояване, питейно водоснабдяване, промишленост, риборазвъждане и други дейности.

Правото на собственост върху хидромелиоративните системи, мрежи и съоръжения или части от тях следва да се уреди при спазване на принципите на закрила на собствеността, технологичното единство на системите и гарантиране правото на всеки собственик и ползвател на земеделска земя на достъп до системите за напояване и отводняване.

Преструктурирането на сектора се предлага да бъде извършено в посока специализирани държавни предприятия по чл.62, ал.3 от ТЗ. Търговските дружества като форма в случая са неприложими.

5. Правните проблеми в отрасъла „Рибарство и аквакултури” са свързани със следните направления:


  • липса на правен механизъм за координация относно ползването на водните обекти в рибностопанско отношение и координацията между тях. Възможен подход за решаване на този проблем е плановете за управление на речните басейни да се разработват така, че да съдържат анализ на всеки район на басейново управление в рибностопанско отношение;

  • слаб административен контрол върху рибностопанските дейности;

  • липса на общодостъпна информация относно мониторинга върху качествата на водите в сладководните басейни и в Черно море.

Необходимо е да се обърне внимание върху развитието на водните обекти в рибностопанско отношение, като се създаде нормативна основа за това.

6. Проблеми по уредбата на строителен процес във водния сектор - наложителни са промени и синхронизация на правните норми на ЗУТ и подзаконовите актове към него с оглед приемането на стратегическите решения по развитието на водния сектор и неговите отрасли, които да отразяват спецификата на строителния процес в зоните на водите тела и водните обекти, както и спецификата на хидротехническата инфраструктура и съпътстващите я съоръжения.

5.7.5Финансиране - източници и ефективност във водния сектор


На законово ниво европейските цели, принципи и задачи не са свързани пряко и адаптирано с националните правни механизми, или силното административно начало не е достатъчно да осигури тази връзка. Друг основен проблем е организацията на експлоатацията, поддръжката и развитието на водностопанските системи и съоръжения и необходимостта от свежи и неотложни големи инвестиции в сектора. Не функционира добре планирането на приходи, разходи и инвестиции и последващата дългосрочна реализация на планираните приходи.

Разминаването между заложените норми в РДВ и българското законодателство проличава най-вече в липсата и слабото прилагане на икономическите механизми и лостове, които следва да осигурят финансирането и самоиздръжката на водния сектор по системата „ползи/разходи”. Доказателство за това е традиционният недостиг на значителни средства за жизнено необходими инвестиции във водната инфраструктура. Същото важи за липсата на финансово, организационно и управленско обезпечаване на изпълнението и прилагането на Плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки към тях.

Политиката в областта на управление на водите е заложена в програмния бюджет на Министерство на околната среда и водите. Финансирането за изпълнението на дейностите се извършва от:


  • утвърдените средства по програмата за водите в бюджета на МОСВ за съответната година;

  • средства по програма ИСПА;

  • средства по ОП „Околна среда” – приоритетна ос 1

  • средства в Централния бюджет, предназначени за финансиране на екологични обекти.

Най-голям финансов ресурс за водния сектор се отделя по програма ИСПА и ОП „Околна среда 2007-2013”, но в действителност усвояването на средствата е недостатъчно. Планираните средства за дейности в изпълнение на политиката по водите не се отпускат в пълен размер по бюджета на МОСВ, в резултат на което през последните години има редица научни разработки ( инструкции, методики и др), както и дейности, които не са изпълнени поради на липса на финансиране. Утвърждаваните средства със ЗДБРБ по политиката за управление на водите не се използват в пълен размер за тези цел, като най-често се пренасочват за други приоритетни дейности по реда на чл.34 от ЗУДБ.

Основен проблем при изпълнението на програмния бюджет е липсата на финансови експерти, отговорни за всяка политика в ресорните дирекции с цел качествено планиране и последващо изпълнение на бюджета.

Събираемостта на вземанията на ВиК операторите се изтъква като препятствие в дейността им; въвеждането на бързо производство или прилагането на облекчен ред за събиране на вземанията е възможна законодателна мярка.

Нормативната уредба не позволява отпускането на бюджетни средства на търговски дружество за поддръжка и изграждане на хидромелиоративни обекти, нито субсидиране на услугата „водоподаване за напояване”, той като това се явява и форма на нерегламентирана държавна помощ за тези дружества.

Предстои да се реши въпроса за амортизациите и отчисленията от експлоатацията на хидроенергийната инфраструктура. Липсва регулиране на цените с отчитане на фактора „вода”. Необходима е подкрепа за хидроложкия цикъл и участие във финансирането на опазването на водите и водните тела;

Нерешени са основни въпроси на финансиране на системата на хидромелиорациите. Финансирането на хидромелиоративния фонд и поддръжката на съоръженията следва да се подпомага със средства от държавния бюджет и еврофондовете заради характера на публичната държавна собственост. Възстановяването на голяма част от разходите за предоставяните хидромелиоративни услуги може да се реши чрез въвеждането на хидромелиоративни такси и заплащането на регулирани цени за напоителните и отводнителните услуги.

Не на последно място липсва икономически регулатор и система за разпореждане с приходите от такси на басейнов принцип.

5.7.6Реорганизация на правната рамка


Изборът на основните стратегически решения по развитието на водния сектор следва да анализира, отчита и решава противоречията, заложени в следните няколко

Разделителни линии в организацията на водния сектор:

  • Неделим ресурс и разделение на инфраструктурата;

  • Воден сектор и отделни отрасли;

  • Организация на приходите и разходите при използването на водите;

  • Необходимост от огромни инвестиции и стремеж към запазване на статуквото на такси и цени на водните услуги;

  • Разделението на ползи и отговорности между различните субекти в процеса на управление и използване на водите.

На базата на тези анализи следва да се изработи нова нормативна рамка за българското водно законодателство, да се преодолее между-институционалното разделение и конкуренция и да се създаде синхрон между закони, наредби и стратегически документи, както и в легалните дефиниции за сектора.

Проблемите със замърсяването и пречистването на питейните и отпадъчните води ще се решат с практически изпълнение (включително обезпечено с необходимия финансов механизъм) на директивите на ЕС в тази област. Част от тези проблеми могат да бъдат решени със създаването на нормативна рамка за възможното публично-частно партньорство във водния сектор.



В заключение, необходимо е осигуряване на реално прилагане на принципите на басейновото управление, възстановяване на разходите и „замърсителят плаща” с функциониращи нормативни разпоредби, които да създадат механизъм за опазване на водите, водните тела и околната среда.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница