Анализ и прогноза за обезпечеността на водопотреблението на база изготвени сценарии, отчитащи промените в климата

1.1.4Анализ на обезпечеността на водопотреблението през изминалия период

Общият воден ресурс на прясна вода в Европа е неравномерно разпределен: от 100 м³на човек в Малта, 400 м³ в Кипър, 1 500 м³ в Република Чехия и 1 700 м³ в Полша до 20 700 м³ на човек във Финландия, 19 800 м³ в Швеция, 15 800 м³ в Словения, 14 900 м³ в Латвия и 14 800 м³ в Словакия. През последните години тези значителни различия се обясняват и с настъпилите климатични промени. Средногодишните валежи варират от 3000 мм в Западната част на Норвегия до 100-400 мм в по-голямата част на Централна Европа и по-малко от 25 мм в Централна и Южна Испания. Определящи фактори при формирането на водните ресурси на територията на България са както валежите, така и температурата, от която зависи в голяма степен евапотранспирацията (изпаряването). За периода 1974-2008 г. процента на средногодишния вътрешен отток спрямо валежите е 26%, докато евапотранспирацията е 74%.

Общите ресурси на прясна вода без р. Дунав са 18,547 милиарда м³, получени на базата на дългосрочните средногодишни данни на валежите за периода 1974-2006 г. – 68,598 милиарда м³, действителна евапотранспирация за периода 1974-2008 г. – 50,513 милиарда м³, вътрешен отток за периода 1974-2008 г. - 18,085 милиарда м³ и действителен външен приток за периода 1974-2008 г. – 0,462 милиарда м³. За сравнение средногодишният вътрешен отток (без р. Дунав) за периода 1961-1999 г. е 19,433 милиарда м³ т.е. общият ресурс на прясна вода е намалял с 4,5%.

България разполага и с подземни води в добро количествено състояние - всички подземни водни тела в Черноморския, Източнобеломорския и Западнобеломорския район и 86% от тях в Дунавския район. Наличните подземни води достъпни за годишно използване са 3,404 милиарда м³, като подхранването на водоносния слой е изчислено на 6,022 милиарда м³ според дългосрочните средногодишни данни за периода 1974-2008 г.

№	Район на басейново управление	Средногодишен ресурс, млн м3	Естествен ресурс без екологичния минимум от 10%, млн м3	Прехвърлени води, млн м3	Иззети води през 2009 г., млн м3	Дял на иззетите води спрямо ресурса през 2009, %
1.	Общо*	107 226	96 504		6008	6,2%
1.1.	Дунавски район:
1.1.1.	с р. Дунав	94 422	84 980		3285	3,9%
1.1.2.	без р. Дунав	5743	5169		606	11,7%
1.2.	Черноморски район	2065	1858	- 0, 464	582	31%
1.3.	Източнобеломорски район:
1.3.1.	ресурса за 1974-2008 г.	6682	6014	+ 434,6	2014	31%
1.3.2.	ресурса за 1961-2008 г.	6058	5452	+ 434,6	2014	34%
1.4.	Западнобеломорски район	3009	2708	- 434,14	127	5,6%

Процентът на общо иззетата прясна вода е 6,2% през 2009 г. от наличния ресурс от прясна вода в страната, т.е. в България няма данни за воден стрес според индикатора за воден стрес (Таблица 2.1.1). Този нисък процент на натиск спрямо водния ресурс на страната се потвърждава и от данните на Евростат за иззетите повърхностни и подземни води за периода 1999–2007 г. от съответния наличен воден ресурс (Таблица 2.1.2 и Таблица 2.1.3).

Страна	1999	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007
Белгия	71.20	75.00	75.30	73.60	76.10	73.10	70.70	:	:
България	17.20	16.90	15.40	14.50	13.70	12.70	13.10	13.90	13.90
Чехия	41.60	41.40	39.50	40.30	31.40	30.00	28.70	28.30	28.40
Дания	68.30	70.90	69.30	65.00	63.30	65.90	:	:	:
Естония	53.40	45.50	48.50	42.20	47.80	55.40	48.90	:	:
Гърция	:	97.30	95.50	89.80	104.80	105.20	106.30	103.60	102.80
Кипър	111.20	102.20	101.40	104.30	113.70	123.70	100.70	100.70	104.30
Латвия	26.70	23.70	23.30	22.90	21.80	20.80	20.30	20.50	21.50
Холандия	:	:	51.40	:	59.60	54.90	52.90	55.70	:
Румъния	12.60	12.30	11.00	9.60	9.00	8.40	8.00	7.20	5.60
Турция	73.60	75.80	78.10	80.50	81.80	83.80	85.10	87.00

На ниво райони се използват данните от ПУРБ за естествения ресурс на повърхностни води за периода 1961-1999 г., който се намалява с 4,5% - процента на намаление на общия воден ресурс в съответствие с периода 1974-2008 г. Взети са предвид както необходимите количества вода за екологичен минимум в размер на 10%, така и количествата на прехвърлените повърхностни води от един към друг район.

За Източнобеломорския район е взет и регистрираният ресурс от 6057,659 млн. м³ за периода 1961-2008 г. (Таблица 2.1.1).

Делът на иззетите води спрямо ресурса на басейново ниво през 2009 г. показва следното (Таблица 2.1.1):

• 
  Дунавски район: при използване на ресурса от р. Дунав – няма данни за воден стрес (3,9%), но при използването само на вътрешния ресурс – нисък воден стрес (11,7%);
  
• 
  Черноморски район: среден воден стрес (31%);
  
• 
  Източнобеломорски район: среден воден стрес (31% - 34%);
  
• 
  Западнобеломорски район: няма воден стрес (5,6%).
  

Средните данни за общия действителен вътрешен отток у нас за периода 1974-2008 г., възлизащ на 18,085 милиарда м³ (3,035 милиарда м³ в морето и 15,050 милиарда м³ към съседни страни без река Дунав), показват един голям резерв от вода, за чието съхранение е изграден значителен обем язовири и водоеми. Общият обем на 53 комплексни и значими язовири в страната (без предвидените за изграждане язовири със заем от Световната банка – Пловдивци, Нейковци и Луда Яна) е 6, 698 милиарда м³, които са с възможност за запазване на 37% от средногодишния воден отток (Фиг. 2.1.1).

Според данни на предприятие „Язовири и каскади” към НЕК ЕАД, в началото на 2009 г. наличният обем в стопанисваните от него язовири е 2353 млн. м³, което е около 72% от общия обем в язовирите. В края на 2009 г. завиреният обем е 2753 млн м³ и е около 84% от общия обем. През 2009 г. е реализиран общ приток от 5 610 244 хил м³, което е с 32% повече от предходната по-суха 2008 г., т.е. съществува пряка зависимост между валежите и общия приток към язовирите. Разходът на вода от язовирите през 2009 г. е 5 871 656 хил.м³ и той е разпределен както следва: подадена вода за ВЕЦ – 5 282 265 хил.м³ или 89,96% от общия разход; подадена вода за напояване – 33 641 хил.м³ или 0,57% от общия разход; подадена вода за водоснабдяване – 210 025 хил.м³ или 3,58% от общия разход; изпуснати води за оводняване на речните русла – 59 604 хил.м³ или 1,025% от общия разход; изпарения, филтрация и пропуски – 212 190 хил.м³ или 3,61% от общия разход; пропуснати води при провеждане на годишните технически прегледи и превантивна дейност – 58 171 хил.м³ или 0,99% от общия разход и прелели води през преливниците на язовирните стени – 14 573 хил.м³ или 0,27% от общия разход.

Минералните води са неделима част от водните ресурси. Най-често те се характеризират с дълбока циркулация, с продължителен водообменен цикъл и с ниска степен на уязвимост от антропогенни въздействия. Те могат да се използват в сферата на лечебно-профилактичната дейност, в бутилиращата промишленост, добив на хидрогеотермална енергия и на ценни вещества, за водоснабдяване на различни обекти с топла вода, питейно-битово водоснабдяване при липса на алтернативи, отдих, спорт, както и за други цели.

В България са установени и проучени повече от 200 находища и проявления на минерални води. Ресурсите на страната от минерални води имат разнообразен химичен състав (съдържание на разтворени минерални вещества от 0,150 до 100-150 г/л), физични (температури до 100⁰С) и лечебни качества и са с дебит от над 5600 л/сек. Широкият спектър от полезни качества прави голяма част от българските минерални води високотехнологични и широкоприложими чрез схеми за комплексно използване едновременно по няколко направления.

Общо утвърдените регионални експлоатационни ресурси на минерални води ИДС на територията на цялата страна са 1887 л/сек. (59 508 хил. м³) към м. септември 2008 г. За изминалите две години – до края на 2010 г. са (повторно) оценени и утвърдени ресурсите на находища Банкя, Белово, Елешница, Мараш, Горна баня и др. и експлоатационните ресурси са 1979 л/сек. (62 441 хил.м³). Утвърдените експлоатационни ресурси на минерални води – публична общинска собственост¹ са 288 л/сек. (9 070 хил. м³). Към м. юли 2008 г. относителният дял на отдадените ресурси с действащи разрешителни и концесии по Басейнови дирекции спрямо съответното количество за утвърдения ресурс е както следва:

• 
  Дунавски район - 15%
  
• 
  Черноморски район - 24 %
  
• 
  Източнобеломорски район - 30%
  
• 
  Западнобеломорски район - 24%.
  

Потенциалът за използване на минералните води за различни цели се обуславя от различни фактори, един от които е химичният състав и радиологичните характеристики на минералните води. Използването на минерална вода за определени цели се лимитира от състава на водата, чиито гранични стойности по определени показатели се определят в нормативни актове (например използването за бутилиране за питейни цели, за питейно-битови цели; за напояване; микробиологичните норми за минерални води, използвани за питейни, лечебни, профилактични, хигиенни и спортно-рекреативни цели). В други случаи възможността за използването на минералната вода се основава на експертна оценка на компетентни органи, която се осъществява в съответствие с правила и процедури, установени с нормативни актове (например: издаване на оценка от Министерство на здравеопазването за ползване на минерална вода за балнеологични цели, което не е задължително за балнеологичните лечебни заведения; използването на минерална вода като лекарствен продукт – провеждане на процедурите по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което е задължителна процедура).

1.1.5Сценарии, отчитащи промените в климата за периода на стратегията

За анализа на водопотреблението за периода 1999-2009 г. в условията на съвременните климатични условия у нас са използвани най-различни публични източници на метеорологични и климатични данни: европейски климатичен атлас; климатичен атлас на ФАО; климатични справочници, месечни бюлетини и атласи на НИМХ-БАН; статистически годишници; бази данни на центрове като IPCC DDC, ATEAM project, PRUDENCE database, DIVA climatological database и др.

Когато се говори за възможните промени на климата през следващите 25 години, се разглеждат различни сценарии за климата, които се базират на различни модели и предполагаеми изменения на факторите, от които зависят. Повечето модели включват като фактор и човешката дейност. Много от процесите в природата все още не фигурират в климатичните модели. Например, не се отчита какво е влиянието на облачните системи върху парниковия ефект, нито усвояването на въглеродния диоксид от океаните. Поради тази причина за България са приложени най-близките до нашите условия модели и подходи за отделните видове сценарии.

За краткосрочния период до 2015 г. се приема съвременният климат (1961-1990 г.) (Фиг. 1.2.2), като по-сухи години (2008 г.) и много сухи години (2000 г.) не бива да се пренебрегват като възможни.

За средносрочния (2021 г.) и дългосрочния период (2035 г.) на стратегията са разработени сценарии за промяната на най-важния за водните ресурси и водния сектор климатичен показател – валежите.

1.1.5.1Оптимистичен сценарий за промяна на валежите

Японският модел CGCM2 проектира едно от най-слабите повишения на годишните температури в Западна България – между 1,7^оС и 2,8^оС в края на сегашното столетие, което предполага и слаба промяна в годишните валежи спрямо съвременния климат до 2035 г. (Фиг. 2.2.1.1).

Фиг. 2.2.1.1. Оптимистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм

1.1.5.2Реалистичен сценарий за промяна на валежите

В метеорологията при прогноза на времето се използва все повече ансамбловият (мулти-моделен) подход, при който се акцентира не само на един модел, а се експлоатират резултатите на няколко модела. За разработването на карти за реалистичния климатичен сценарий за валежите съответно за 2021 г. и 2035 г. е избран именно този подход при умерен емисионен сценарий А1В (Фиг. 2.2.2.1, Фиг. 2.2.2.2 и Фиг. 2.2.2.3). През 2021 г температурата на въздуха се очаква да се повиши с 1,0^оС - 1,5^оС над климатичните норми спрямо 1961-1990 г., а средногодишното редуциране на валежите спрямо нормата да бъде с 4% - 7%. Спадането на валежите се очаква да продължи и през 2035 г., през която между 9% - 14% валежите ще са по-ниско от нормата, а затоплянето може да бъде по-високо от 2^оС (2,3^оС - 2,7^оС).

Фиг. 2.2.2.1. Реалистичен сценарий за годишните валежи през 2021 г. , мм



Фиг. 2.2.2.2. Реалистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм



Фиг. 2.2.2.3. Реалистичен сценарий за летните валежи през 2035 г., мм

Уязвимите зони с годишен валеж под 500 мм през 2021 г. са: крайдунавският район между общините Лом и Козлодуй, Оряхово и Никопол; в Североизточна България – Тервел, Крушаре, Каварна и Шабла; в Югоизточна България – Несебър и Поморие; в Тракийската низина – Пловдив, Пазарджик, Стамболийски и Съединение; в Югозападна България – Драгоман, Брезник, Ковачевци, Земен, Кюстендил и общините в Струмската долина, както и Софийското поле. През 2035 г. тези зони се увеличават като годишният валеж намалява под 450 мм. Крайдунавските уязвими зони започват от Лом и достигат до Свищов, навлизайки дълбоко и в Дунавската равнина до Долни Дъбник и Левски. Същото се наблюдава и в Североизточна България. Към предишните общини се добавят Силистра, Генерал Тошево, Добрич, Балчик, Варна, Ветрино и Суворово. Освен Несебър и Поморие уязвимите зони нарастват и в Югоизточна България: Бургас, Айтос, Камено, Ямбол и Елхово. Към цитираните 4 общини от Тракийската низина през 2035 г. се добавят Септември, Садово, Перущица, Брацигово, Лесичево и се достига на север до Чавдар и Челопечене. Югозападните общини в долините на р. Струма, р. Нишава и р. Ерма, както и Софийското поле остават и през 2035 г. уязвими зони с годишен валеж под 450 мм. Но най-силно уязвими през летния сезон на 2035 г. (валеж под 80 мм) ще бъдат Шабла, Каварна, Бяла, Приморско, Царево, Болярово, Любимец, Свиленград, Стамболово, Маджарово, Ивайловград, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич.

1.1.5.3Песимистичен сценарий за промяна на валежите

Най-силно затопляне се получава при английския модел HADCM3 – над 5^оС при емисионен сценарий А2 (съответно 3,4^оС при В1), който е използван при песимистичния сценарий (Фиг. 2.2.3.1 и Фиг. 2.2.3.2). Моделът HADCM3 симулира редуциране на бъдещите валежни количества с повече от 15%, което в комбинация с по-високите температури се очаква да оказва негативно влияние върху водосборите и екосистемите.

Фиг. 2.2.3.1. Песимистичен сценарий за годишните валежи през 2035 г., мм



Фиг. 2.2.3.2. Песимистичен сценарий за летните валежи през 2035 г., мм

В резултат на разработените сценарии за валежите в дългосрочен аспект - 2035 г. (оптимистичен сценарий - японският модел CGCM2, реалистичен сценарий - ансамбловият мулти-моделен подход и песимистичен сценарий - английският модел HADCM3) е видно, че намаленото количество на валежите като през най-сухата 2000 г. не се очаква. Това не изключва повтарянето на подобни екстремно ниски стойности на валежите в отделни години (Фиг. 1.2.4 и Фиг. 2.2.3.3). Най-уязвимите зони с валежи под 300 мм са: крайдунавския район от Видин до Лом и Монтана, Павликени и София от Дунавския район; Шабла - Варна в Черноморския район; Сливен, Пловдив, Садово, Пазарджик и Панагюрище в Източнобеломорския район и Благоевград, Сандански и Кюстендил от Западнобеломорския район (Фиг. 2.2.3.3).

Фиг. 2.2.3.3. Месечни валежи (мм) през 2000 г. по данни от първокласните ХМС (Източник: НИМХ).

1.1.6Прогноза за обезпечеността на водопотреблението в краткосрочен (2015 г.), средносрочен (2021 г.) и дългосрочен (2035 г.) период

Оптимистичният, реалистичният и песимистичният сценарий за изменението на валежите – основен фактор при формирането на водните ресурси при бъдещи климатични промени до 2035 г. - показаха, че наблюдаваните засушавания от 2000 г. и 2008 г. не се очакват, но това не изключва повторяемостта им за отделна година. Поради тази причина изчисленият средномногогодишен воден ресурс за периода 1974-2008 г., включващ и екстремно сухите години, се взема предвид при сравняване на прогнозното количество на иззетите води през следващите 25 г. за страната (Таблица 2.3.1).

Таблица 2.3.1. Прогнозно количество на иззетите води (без хидроенергетика и АЕЦ) през 2015 г., 2021 г. и 2035 г. като дял от естествения воден ресурс

№	Басейн	Естествен ресурс на повърхностни води по басейни с отчитане на екологичния минимум, млн. м3	Иззети води, 2015 г.		Иззети води, 2021 г.		Иззети води, 2035 г.
			Количество, млн м3	Дял от ресурса, %	Количество, млн м3	Дял от ресурса, %	Количество, млн м3	Дял от ресурса, %
1.	Дунавски район	5169	603	11,7	601	11,6	587	11,4
2.	Черноморски район	1858	581	31,3	587	31,4	596	32
3.	Източнобеломорски район:
3.1.	ресурса за 1974-2008 г.	6014	2020	33,5	2025	33,7	2030	33,8
3.2.	ресурса за 1961-2008 г.	5452	2020	37	2025	37,1	2030	37,2
4.	Западнобеломорски район	2708	128	4,7	128	4,7	127	4,7

За разглеждания период на стратегията не се очакват големи промени с обезпечеността на прогнозираното количество на иззетите води от отделните водоползватели от наличните повърхностни водни ресурси на отделните райони за басейново управление (Таблица 2.3.1).

Без прехвърляне на водни количества от други басейни Източнобеломорският район е със среден воден стрес (33,8%-37,2%), както и Черноморският район – 32%.

Няма данни за воден стрес до 2035 г. в Западнобеломорския район (4,7%), а Дунавският район е с нисък воден стрес – 11,4%, без река Дунав.

Общо за страната данните показват, че има нисък воден стрес (18%), при сравняване на общото прогнозно вътрешно потребление на вода 3340 млн. м³ за 2035 г. (без хидроенергетика и АЕЦ) спрямо средномногодишния вътрешен воден ресурс 18 547 млн. м³ (без река Дунав) за периода 1974-2008 г.

При вземане предвид и на външния приток от р. Дунав (88,679 милиарда м³) процентът на прогнозното количество на иззетите води през 2035 г. е 3,8% (без АЕЦ), а с АЕЦ (2,653 милиарда м³) – 6,7% , т.е. няма данни за воден стрес в България.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 0.7 Mb.

Сподели с приятели: