Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор

1.1.2Анализ на водопотреблението през периода 1999-2009 г.

Количеството на използваната вода по вид водоснабдяване е най-голямо при собственото водоснабдяване, което се дължи на подаваните количества за охлаждане в индустрията и то главно в Дунавския район (води от р. Дунав за охлаждащите системи на АЕЦ Козлодуй) (Фиг. 1.2.1).

На Фиг. 1.2.2. е показано количеството на иззетите повърхностни и подземни води без водите от р. Дунав в периода 2000-2009 г.

Тенденцията е към увеличаване на количеството на иззетите вътрешни повърхностни води за периода 2000-2009 г. с изключение на 2001 г. и 2002 г. поради обстоятелството, че през най-сушавата 2000 г. бяха използвани почти целите обеми на язовирите и тяхното възстановяване се постигна през следващите две години. Независимо че през 2005 г. общото количество на иззетата вода намалява на 2676 млн. м³, то процентът на повърхностните иззети води е 78%, който процент е 72% за 2000 г. Трайна тенденция на нарастване се забелязва за трите години 2007, 2008 и 2009, когато процентът на иззетите повърхностни води (без водите на р. Дунав) е 83%, а на подземните иззети води съответно 17% от общото количество иззети води.

На Фиг. 1.2.3 и на Фиг. 1.2.4 е показано съответно процентното разпределение на иззетите повърхностни (без водите от р. Дунав за АЕЦ) и подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г.

Фиг. 1.2.3. Процентно разпределение на иззетите повърхностни води по вид водоснабдяване без АЕЦ през 2009 г. (Източник: НСИ)


Фиг. 1.2.4. Процентно разпределение на иззетите подземни води по вид водоснабдяване през 2009 г. (Източник: НСИ)

От двете графики е видно, че най-голямо е количеството на иззетите повърхностни води (без р. Дунав) от индустрията - 48,06%, след това от напоителни системи - 33,16%, общественото водоснабдяване (ВиК) - 17,90%, селско, горско и рибно стопанство - 0,80% и услуги - 0,08%. При иззетите подземни води процентът е най-голям за общественото водоснабдяване (ВиК) – 78,93%, последвано от индустрията - 16,73%, селско, горско и рибно стопанство - 1,92%, услуги - 1,73% и напоителни системи - 0,69%.

При анализа на влиянието на климатичните промени върху водопотреблението се приемат като база годишните валежи при съвременния климат (1961-1990 г.) (Фиг. 1.2.5), спрямо която се сравняват падналите валежи от 1900 г. досега (Фиг. 1.2.7).

Валежите в България са необходими за всяка дейност от практиката през цялата календарна година, но тяхното значение е най-голямо през топлото полугодие (април-септември) най-вече за селското стопанство и районите с летен туризъм. Разпределението на летните валежи при съвременния климат (1961-1990 г.) е показано на Фиг. 1.2.6. Валежната сума е недостатъчна и затруднява земеделското производство на страната и покриване на нуждите на туризма в Източна България и по поречието на р. Струма.

През целия 20^ти век най-сухата година е 2000 г. с 40% намаление на общото количество валежи за страната (Фиг. 1.2.7), като басейните на р. Струма и р. Места са с най-голямото 65% намаление на валежите (Фиг. 1.2.8).

От началото на 21^ви век по-малко суха е 2008 г. с 26% намаление на валежите под нормата, като валежите за месеците август и ноември са съответно 27% и 36% от нормата, докато през септември валежите са 204% спрямо нормата.

Както валежите в нормално влажна година, така и интензивните валежи след сухите периоди в райони без резервоари за съхранение на водите, се оттичат и не могат да се ползват. Поради тази причина анализът на използваната/иззетата вода спрямо средногодишния воден ресурс или речен отток в даден басейн без да се отчитат сезонните аномалии в оттока на конкретния водоизточник за водоползване на дадено селище или друг водоползвател не дава точна представа за причините за недостиг на вода. Средногодишните водни количества от вътрешните реки през най-сухата 2000 г. (1212 м³/сек), както и през по-малко сухата 2008 г. (1378 м³/сек) са с по-високи стойности в сравнение с някои от по-влажните години (Таблица 1.2.1). Недостигът на вода е най-вече през летния и есенния сезон, който недостиг може да се компенсира чрез съхранение на падналите валежи през зимата и пролетта. Например, в най-засегнатия от сушата басейн на р. Струма през 2000 г. водното количество от 181 м³/сек през зимно-пролетния сезон би могло да компенсира заниженото количество през летно-есенния сезон от 28 м³/сек (Фиг. 1.2.9). С най-малко средногодишно водно количество (94 м³/сек) за р. Струма е последващата 2001 г., което се дължи на силно засушливата предна година и необходимостта от възстановяване на повърхностния и подземния воден ресурс в басейна (Фиг. 1.2.9).

Таблица 1.2.1. Средногодишни водни количества от вътрешни реки, м³/сек (Източник: НИМХ)



Фиг. 1.2.9. Сезонен речен отток на р. Струма при с. Марино поле, м³/сек.

(за зимен сезон се счита месец декември от предишната година и месеците януари и февруари от разглежданата година, за пролетен сезон – от март до май, за летен сезон – от юни до август и за есенен сезон – от септември до ноември)

Използваното количество вода в домакинствата през най-сухата 2000 г. е най-голямо за разглеждания период 1999-2009 г. (Таблица 1.2.2), но независимо от това 2000 г. е годината с най-голяма част от населението на сезонен воден режим – 18,31% (Фиг. 1.2.10).

Таблица 1.2.2. Валежи, средногодишно водно количество на вътрешни реки, използвана и иззета вода, общи загуби на вода за периода 1999-2009 г.

Година	Валежи, % от базисния период	Средно годишен валеж, мм	Средногодишно водно количество на вътрешни реки, м3/сек	Използвана вода, млн. м3				Общи загуби на вода, млн м3	Общо иззета вода, млн м3
				Селско, горско и рибно стопанство	Индустрия без р. Дунав	Услуги	Домакинства
1999	+ 5	638	1664	125	1505	114	283	1156	3183
2000	- 40	375	1212	235	943	111	294	1442	3025
2001	- 16	531	643	185	996	100	273	1195	2749
2002	+ 17	737	1071	158	958	82	255	1098	2551
2003	- 11	561	1732	185	1705	74	268	1354	3586
2004	- 4	604	1386	171	1509	74	263	1109	3126
2005	+ 42	895	2721	153	1521	74	258	941	2947
2006	- 4	604	2236	178	1423	75	268	1250	3194
2007	+ 2	645	1186	258	1941	74	277	1212	3762
2008	- 26	468	1378	291	1841	76	271	1146	3625
2009	0	611	1195	326	1597	78	271	1071	3343

Фиг. 1.2.10. Процент на населението на сезонен и целогодишен воден режим.

Броят на селищата на воден режим по басейни са другото доказателство, че валежите и наличието на резервоари за вода са определящи за постоянно водоподаване. Като брой селища на сезонен или целогодишен воден режим на първо място за 2000 г. е басейнът на р. Марица - 217 селища, последван от басейна на р. Струма - 155 и на р. Янтра – 141, докато през по-малко сухата 2008 г. най-голям е броят в басейна на р. Янтра – 74 селища, р. Арда вкл. р. Атеринска – 46 и р. Марица – 43 (Фиг. 1.2.11). Но като брой население на първо място е басейнът на р. Струма с 336 831 души на воден режим през 2000 г., последван от р. Марица – 178 427 души и р. Янтра – 158 549 души. През по-малко сухата 2008 г. водещ по брой население на воден режим е вече басейнът на р. Марица – 62 293 души, последван от р. Янтра – 59 349 души и р. Струма – 50 148 души (Фиг. 1.2.12).

С най-ниско използвана вода в домакинствата през 2000 г. е басейнът на р. Арда (вкл. р. Атеренска) – 56 л/жит./ден., а през 2001 г. басейнът на р. Доспат – 55 л/жит./ден. (Фиг. 1.2.13). Дунавския район е над средното за страната по количество на използвана вода в домакинствата, което е 90-100 л/жит./ден. за периода 1999-2009 г. Данните по подбасейни показват, че с най-високо водопотребление е басейнът на р. Искър (136 л/жит./ден. през 2000 г., 131 л/жит./ден. през 2008 г. и 130 л/жит./ден. през 2009 г.), последван от подбасейна на р. Нишава (съответно за същите години 121, 111 и 115 л/жит./ден.). През 2009 г. с най-високо количество използвана вода в домакинствата е Черноморският район: басейн на р. Резовска (374 л/жит./ден.), Южнобургаски реки (180 л/жит./ден.), Дерета Приселци – Черноморец (174 л/жит.:ден.), Севернобургаски реки и Велека (по 123 л/жит./ден.) и Мандренски реки (107 л/жит./ден.) (Фиг. 1.2.13). Завишеното водопотребление е свързано с развитието на туризма в Черноморския район. Тези данни кореспондират и с данните за консумацията на вода в европейските страни. По данни на Европейската асоциация по водите от 2003 г. тя е както следва: Испания 260 л/жит./ден., Норвегия – 220, Холандия – 215,Франция – 160, Швейцария – 155, Люксембург – 145, Австрия – 140, Унгария – 135, Дания – 130, Германия – 125, Полша – 120, Словения и Белгия – 115, Естония – 100 и Литва – 80 л/жит./ден.

Едновременно с намалението на валежите, причиняващи водни режими за част от населението, се наблюдава и спад в използваната вода от вътрешни водоизточници в индустрията (Таблица 1.2.2). Прави впечатление сериозният ресурс, отделен за напояване по време на така наречените сухи години (Фиг. 1.2.14).

Съпоставката на данните показва, че през най-сухата 2000 г. са подадени значителни количества вода за напояване. През тази година са разрешавани безплатни гравитачни поливки, което съчетано с намалението на таксата с близо 50% за помпените поливки е позволило използването на значителни количества вода за поливане. През 2000 г. общо полетите площи са 488 183 дка, което е най-високият процент - 6,7% за периода 1997-2009 г. Въпреки предприетите мерки добивите през 2000 г. са по-ниски в сравнение с по-влажната 2001 г. за културите, които се нуждаят от поливки (Таблица 1.2.3). За култури, които традиционно не се поливат, няма съществени различия в добивите за разглежданите години. Тези данни показват че през 2000 г. не са задоволени изцяло нуждите от вода за поливане.

Гарантирането на достатъчен воден ресурс и предотвратяването на водните режими е изключително важно за страна като България, тъй като страната е своеобразен рекордьор по загубите на вода при общественото водоснабдяване (ВиК) и напоителните системи. През 2008 г. те са над 60%. Само за сравнение според Европейската агенция за околна среда (2003) загубите на вода от градските водоснабдителни системи в Германия (1999) са 3%, Дания (1997) – 10%, Финландия (1999) – 15%, Швеция (2000) – 17%, Испания (1999) и Англия (2000) – 22%, Словакия (1999) – 27%, Италия (2001) и Франция (1997) - 30% , Румъния (1999) – 31%, Чехия (2000) – 32%, Ирландия (2000) – 34%, Унгария (1995) – 35% и Словения (1999) – 40%.

1.1.3 Прогноза за водопотреблението за периода 2010 – 2035 г.

Прогнозираното водопотребление по населени места и речни басейни е направено в два разреза: домакинства и бизнес, предоставени от ВиК операторите. Прогнозният период е 26 години, със стартова година 2010 г. и финална година 2035 г.

Прогнозата за водопотребление на битови клиенти е функция на три прогнози: прогноза за динамика на населението, прогнозата за индивидуалното потребление на вода и прогнозата за достъп до обществено водоснабдяване на населението.

Прогнозата за динамика на населението е сходна с тази в Плановете за управление на речните басейни, като е извършена екстраполация на приетите демографски тенденции до 2035 г. (Таблица 1.1.1). Прогнозата за индивидуалното водно потребление е съобразена със средното измерено водно потребление на човек в страната и тенденцията на увеличаването му при очаквано нарастване на жизнения стандарт на населението. Изчислено е, че през 2010 г. среднодневното потребление на човек по отделните райони на басейново управление е както следва: Дунавски район – 113 л, Черноморски район – 87 л, Източнобеломорски район – 85 л и Западнобеломорски район – 97 л. Предвидено е това потребление на вода да достигне през 2035 г. до 120 л/ч./ден. за всички райони на басейново управление.

На Фиг. 1.3.1 и Таблица 1.3.1 е показано прогнозното водопотребление на домакинствата по райони.

Фиг. 1.3.1. Прогнозно водопотребление на домакинствата по райони

за периода 2010-2035 г., м³


Таблица 1.3.1. Прогнозно водопотребление на домакинствата и бизнеса за периода 2010-2035 г., хил. м³

№		2010	2011	2012	2015	2021	2035
	Общо, хил. м3	274 066	275 699	277 294	281 821	288 422	286 232
1	Дунавски район:	187 861	188 023	188 170	188 497	187 001	172 775
1.1.	домакинства	136 751	136 869	136 975	137 213	136 124	125 769
1.2.	бизнес	51 111	51 155	51 195	51 284	50 877	47 006
2	Черноморски район:	70 015	71 097	72 173	75 369	81 635	90 220
2.1.	домакинства	43 198	43 865	44 530	46 501	50 367	55 664
2.2.	бизнес	26 817	27 232	27 644	28 868 1	31 268	34 556
3	Източнобеломорски район:	97 563	98 647	99 705	102 708	107 833	112 307
3.1.	домакинства	71 999	72 799	73 580	75 796	79 578	82 880
3.2.	бизнес	25 564	25 848	26 125	26 912	28 255	29 427
4	Западнобеломорски район:	34 113	34 186	34 253	34 409	34 474	33 807
4.1.	домакинства	22 119	22 166	22 209	22 310	22 352	21 920
4.2.	бизнес	11 994	12 020	12 044	12 098	12 121	11 887

Намалението на водопотреблението в домакинствата за 2035 г. спрямо 2010 г. е както следва: Дунавски район – 8%, и Западнобеломорски – 0,9%, а в Черноморски и Източнобеломорски район повишението е съответно 28,8% и 15,1%. Общо за страната увеличението на водопотреблението в домакинствата за периода 2010-2035 г. е от 274 066 хил. м³ на 286 232 хил. м³ или с 4,4%.

Прогнозата за водопотреблението на бизнеса също се основава на съществуващите прогнози за водопотребление на институционални клиенти в Плановете за управление на речните басейни. Приетите тенденции в динамиката при тези планове са екстраполирани до 2035 г. (Таблица 1.3.1 и Фиг. 1.3.2).

Фиг. 1.3.2. Прогнозно водопотребление на бизнеса по райони за басейново управление за периода 2010 – 2035 г., м³

Тенденциите при водопотреблението на бизнеса за периода 2010–2035 г. повтарят тенденциите на водопотреблението при домакинства, т.е. нараства за Черноморския и Източнобеломорския район съответно с 28,8% и 15,1% и намалява за Дунавския и Западнобеломорския район с 8% и 0,9%. Общо водопотреблението на бизнеса в страната нараства от 115 486 хил. м³ на 122 876 хил. м³ или с 6,4%.

За изчисляване на общото водопотребление за периода 2010–2035 г. се приема за константа количествата на използваната вода от собствено водоснабдяване (без хидроенергетика и АЕЦ), напояване и общи загуби на вода през 2009 г. съгласно публикуваните данни на НСИ (Таблица 1.3.2).
Таблица 1.3.2. Прогнозно количество на иззетата вода в периода 2010 – 2035 г., хил. м³

	2010	2011	2012	2015	2021	2035
Общо, хил. м3	3320374	3322775	3325122	3331804	3341764	3339929
Дунавски район	602348	602511	602657	602984	601488	587262
Черноморски район	575673	576755	577831	581027	587293	595878
Източнобеломорски район	2014723	2015808	2016866	2019868	2024994	2029467
Западнобеломорски район	127629	127702	127768	127924	127989	127322

Прогнозното количество на иззетата вода от 3 320 373 хил. м³ през 2010 г. нараства на 3 339 929 хил. м³ през 2035 г. или с 0,6% (Таблица 1.3.2).