Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор



страница4/17
Дата22.10.2017
Размер2.71 Mb.
#32899
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

6.3.3Басейнови дирекции


Функции

Управлението на водите в Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Принципът на басейново управление е въведен със Закона за водите (Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 61 от 6.08.2010 г.) на основата на естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Р България. Съгласно чл. 152, ал. 1 от Закона за водите и в съответствие с Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС, територията на България е разделена на четири района за басейново управление на водите:

1. Дунавски район с център Плевен - обхващащ водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки и водите на река Дунав;

2. Черноморски район с център Варна – обхващащ водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море;

3. Източнобеломорски район с център Пловдив - за водосборните области на реките Тунджа, Марица, Арда и Бяла река;

4. Западнобеломорски район с център Благоевград - за водосборните области на реките Места, Струма и Доспат.

В съответствие с четирите района, през 2002 г. са учредени четири басейнови дирекции:


  • Басейнова дирекция „Дунавски район” (БДДР)

  • Басейнова дирекция „Черноморски район” (БДЧР)

  • Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР)

  • Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” (БДЗБР)

Те започват да функционират през 2003 г., когато са осигурени средства от държавния бюджет за кадровото и материално-техническото им осигуряване. С учредяването на басейновите дирекции се създават институционалните предпоставки за въвеждане на интегрираното управление на водите на басейнов принцип и практическо изпълнение на функциите, заложени в нормативната уредба.

Басейновите дирекции (БД) са юридически лица, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), създадени със заповед на министъра на околната среда и водите. Тяхната дейност се координира и контролира от дирекция "Управление на водите" в МОСВ. В своята работа БД се подпомагат от басейнови съвети.

Функциите и компетенциите на басейновите дирекции са определени със Закона за водите, Устройствения правилник на МОСВ (приет с ПМС 274 от 20.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 94 от 27.11.2009 г.) и Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, издаден от МОСВ (обн. ДВ, бр.10 от 29.01.2002г., изм. ДВ, бр.92 от 20.11.2009 г.).

Функциите на БД могат да се структурират в четири основни групи:



  • Управленските функции се изразяват основно в разработването на Планове за управление на речните басейни (ПУРБ), стопанисването на водите изключителна държавна собственост, които не са предоставени на концесия, стопанисване на съоръженията за подземни води - публична държавна собственост.

  • Регулаторните функции са свързани с разрешителния режим за водовземане и ползване на водните обекти, който се въвежда от Закона за водите като средство за регулиране на нуждите на обществото и лицата от водни ресурси с определено количество и качество. Наред с това регулаторните функции включват и разработване на мрежите за мониторинг на водите на басейново ниво, определяне на санитарно-охранителните зони (СОЗ) около съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, водене на водния и водностопанския кадастър и регистрите на издадените разрешителни.

  • Информационните функции се изразяват в осигуряването на информация за обществеността за състоянието на водите, връзките с медиите и населението в района за басейново управление, контактите с всички заинтересовани лица, както и включването на гражданите в процеса на вземане на решения.

  • Контролните функции са свързани с осъществяване на дейности във връзка с недопускане и предотвратяване на последиците от вредното въздействие върху водите, съхраняването и опазването на водните екосистеми и свързаните с тях екосистеми.

БД са отговорни за прилагането на държавната политика по управление и опазване на водите на басейново ниво в съответния район, както и за постигането на европейски стандарти при  управлението на водите.

В изпълнение на своите функции и в съответствие със Закона за водите и другите нормативни актове, които определят условията за опазване и използване на водите и водните обекти и целите за осигуряване на единно и балансирано управление на водите в интерес на обществото, БД работят в сътрудничество с:



  • Държавни институции: териториалните структури на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на здравеопазването, с Изпълнителната агенция по околна среда, Регионалните инспекции по околната среда и водите, разположени на съответната територия, Главна дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, Дирекциите на Националните паркове

  • Общини

  • Областни администрации

  • ВиК дружества, „Напоителни системи” ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади”

  • Неправителствени организации

  • Водни ползватели и водни замърсители – граждани и юридически лица.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

С Правилника за дейността, организацията на работа и състава на БД, общата численост на персонала в тях е определена на 250 щатни бройки. Щатът на всяка басейнова дирекция се предлага от нейния директор въз основа на обхвата на района за басейново управление, броя и мащабността на контролираните обекти и пунктовете от националните мрежи за мониторинг на водите. Щатът се утвърждава от министъра на околната среда и водите при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.).

В съответствие с Правилника за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции, работата на БД е организирана в следните звена:

1. Административно-стопански отдел;


2. отдел "Планиране и стопанисване";
3. отдел "Мониторинг, прогнози и информационно осигуряване";
4. отдел "Разрешителни и регистри";
5. отдел "Воден и водностопански кадастър";
6. отдел "Контрол, връзки с други институции и информиране на обществеността".

В зависимост от териториалния обхват и с оглед по-добрата организация на работата, в състава на някои басейнови дирекции (БДДР-Плевен и БДИБР-Пловдив) са включени и регионални бюра. Задачата им е да съдействат за по-добрата комуникация и сътрудничество между басейновата дирекция и местните власти.

По информация от проведените интервюта с директорите на четирите БД реално заети са 231 щатни бройки. Незаетите длъжности (19 бр.) представляват малко над 5% от общата щатна численост и се дължат основно на непопълнени позиции в две от басейновите дирекции.

Общото мнение на интервюираните лица е, че наличният щатен персонал е недостатъчен за изпълнение на функциите и задачите, които са възложени на БД. Потребностите от допълнителен персонал се оценяват между 30% и 50% от сега утвърдените щатни бройки. От укрепване на капацитета се нуждаят преди всичко звената по контрола, мониторинга, издаването на разрешителни и планирането.

Това мнение се подкрепя от оценката за натовареността на персонала, извършена въз основа на достъпна публична информация.2

Както се посочи по-горе, към края на 2010 г. общата численост на реално заетите служители в БД е 231 души. При относителен дял на специализираната администрация от средно 86%, това означава, че около 200 души са ангажирани с основните дейности по издаване на разрешителни, извършване на проверки, изготвяне на предписания и на заповеди за определяне на СОЗ.

Служителите в БД са ангажирани основно с: (1) Проверки по предотвратяване и намаляване на щетите от вредните въздействия на водите; (2) Издаване на разрешителни; (3) Проверки във връзка с превантивен и последващ контрол по разрешителни и концесионни договори; (4) Изготвяне на предписания.

Данните от публикуваните годишни отчети на МОСВ за изпълнението по програми (отчет за 2008 г, 2009 г. и актуализиран бюджет за 2010 г.) сочат почти двойно нарастване на броя на проверките по предотвратяване и намаляване на щетите от вредните въздействия на водите през 2009 спрямо 2008 г. За 2010 г. планираният брой е по-малък от отчетения за 2009 г., като не са ясни мотивите за тези занижени очаквания (вж. таблицата по-долу). Съдейки по отчетните данни за полугодието на 2010 г., може да се очаква увеличение от около 25-30% спрямо предходната година.



Показатели (бр.)/Години

2008

2009

2010 (план)

30.06.2010 (отчет)

Проверки – вредно въздействие на водите

897

1690

1657

1120

Разрешителни

1555

2282

2550

778

Проверки – превантивен и последващ контрол

-

4933

5424

2907

Предписания

4450

6058

5705

4812

За същия период, броят на издадените разрешителни се е увеличил, както следва: с 47% през 2009 г. спрямо 2008 г., и с (планирани) 12% през 2010 г. спрямо 2009 г. Планираното равнище обаче може да бъде достигнато, ако бъде повишена динамиката на постигане на предвидения за 2010 г. брой, тъй като към полугодието е достигната едва 1/3 от целевата стойност на този показател; това обаче би означавало рязко натоварване на съответните служители за сметка на други техни задължения.

Проверките за осъществяване на превантивен и последващ контрол по разрешителни и концесионни договори през 2010 г. се планира да нараснат с около 10% спрямо 2009 г.

Броят на направените предписания през 2009 г. се е увеличил с 36% спрямо 2008 г. Независимо, че планираният за 2010 г. брой предписания е по-малък от този през 2009 г., отчетните данни за полугодието (85% от целевата стойност) дават основания да се очаква нарастване от порядъка на 40-45% на годишна база.

Въз основа на наличните данни може да се направи оценката, че ориентировъчната натовареност на служителите в БД, които изпълняват задачи по посочените дейности, се е увеличила съществено през 2009 г. спрямо 2008 г. (близо 50%), като планираното нарастване през 2010 г. спрямо 2009 г. е доста по-малко - под 10%. Тази стойност, обаче, не отразява фактическото състояние на годишна база, поради (а) липсата на окончателни данни за 2010 г.; (б) по-високите от планираното проекции за очакваното годишно изпълнение. Запазването на подобна тенденция през следващите години (до евентуално нормализиране на честотата на подобни дейности) би довело до значително натоварване на персонала, което при равни други условия би се отразило отрицателно на неговата ефективност при изпълнение на други функции и задачи, възложени на БД.

Като основен проблем се идентифицират трудности при набиране на кадри за попълване на незаетите длъжности. На първо място като причина е ниското заплащане. Общото мнение е, че „една заплата от 330 лв. не може да мотивира млад специалист да дойде на работа - със съответна подготовка, квалификация, владеене на чужди езици”. На следващо място е липсата на кандидати с подходящо образование и квалификация. Басейновите дирекции изпитват сериозен структурен недостиг на специалисти най-вече с техническо и инженерно образование - хидрогеолози, хидроинженери, ВиК инженери, геодезисти, химици. Трудности има и при наемането на компютърни специалисти, биолози и еколози с профилирана специализация и други. Освен неатрактивното заплащане, друга важна причина за този проблем е очерталият се през последните години общ дефицит на кадри с техническо образование в национален план.

Квалификацията на служителите като цяло е на необходимото ниво и съответства на изпълняваните функции. Преобладаващата част (90-95%) от персонала е с висше образование в съответната област.

След назначаването им на работа, служителите се включват в различни форми на обучение и повишаване на квалификацията, с цел придобиване на специфични знания и умения. Спецификата на работата, динамичните промени в нормативната уредба и изпълнението на задължения по прилагане на законодателството налагат постоянно усъвършенстване на кадрите „в движение”. Достигането на адекватно равнище на квалификация изисква време и ресурси, поради което задържането на изградените кадри със стаж и опит в дирекциите е от приоритетно значение за дейността им.

В структурно отношение, персоналът на БД има следните характеристики: Ръководният персонал представлява средно 10% от общия щатен състав, което може да се оцени като оптимална стойност. Общата и специализираната администрация заемат съответно 14% и 86%. Делът на жените е относително висок (средно 70%), което се обяснява основно с ниското ниво на заплащане, особено при младшите експертни длъжности, което ги прави неатрактивни за по-голямата част от кандидатите-мъже. По отношение на възрастовата структура, около 35-40% от служителите са под 40 години, което е една задоволителна величина.

Преобладаващата част от персонала (90%) е назначен по служебно правоотношение. Това включва всички служители в специализираната администрация и основните длъжности в общата администрация.

Директорите на БД са назначени по трудово правоотношение от министъра на околната среда и водите след конкурс. Общото мнение на интервюираните е, че предвид техните функции и отговорности, както и обстоятелството, че ръководените от тях са почти изцяло държавни служители, този статут следва да бъде променен.

Потребностите от допълнителен персонал са свързани на първо място с увеличаване на щатния брой, което произтича от големия обем на работата, новите функции, възложени на БД с последните изменения и допълнения на Закона за водите, както и участието на експертите в растящ брой извънредни, нерегламентирани проверки, съвместно с представители на други органи и ведомства. Поради липсата на достатъчно персонал, изпълнението на част от функциите – особено в областта на мониторинга – се оценява на едва 50% от необходимото съгласно нормативната уредба. Някои от интервюираните са още по-категорични, като твърдят, че „...покриваме 30% от задълженията на отдел „Мониторинг” поради малкия брой служители, т.е. с тези хора, с тази квалификация”. Отговорностите, свързани с подготовката на Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) и изпълнението на мерките към него не са обезпечени с необходимите специалисти – като брой и квалификация. Допълнителни натоварвания за персонала ще възникнат и във връзка с прилагането на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета - за оценка и управление на риска от наводнения.

По отношение на професионалния профил, най-големи са потребностите от специалисти с инженерно-техническо образование – хидрогеолози, хидролози, ВиК инженери; от хидробиолози и химици със специализиран профил; от компютърни специалисти (за работа с ГИС) и юристи. Дефицитът на кадри с необходимата квалификация на пазара на труда, съчетан с неконкурентното ниво на заплащане, представлява сериозен проблем за осигуряването на БД с необходимите човешки ресурси както в краткосрочен, така и в средносрочен план.



Професионално развитие на персонала

По отношение развитието на персонала БД изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Имат разработени правила за организация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Съгласно изискванията се поддържа комплектността на личните трудови и служебни досиета. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Ясно дефинирани са персоналните права и задължения на служителите за извършване на необходимата отчетност и отговорност при изпълнение на служебните задължения.

Съгласно обичайната практика за управление на персонала, новопостъпили служители се въвеждат в работата; провеждат се редовни събирания на целия персонал, на които се представя дейността на отделните звена. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Разработват се лични годишни работни планове и по тях се провеждат междинни и заключителни срещи с всеки служител. В резултат се установява степента на изпълнение на работните планове и се попълват окончателни формуляри за атестация на служителите.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите се планират и организират от звената „Човешки ресурси” към Административно-стопанския отдел на съответната дирекция, въз основа на индивидуалните планове за развитие и потребностите от обучение, идентифицирани по време на атестационния процес.

Обучението на персонала в БД се извършва основно по линия на:


  • Института по публична администрация

  • ОП „Административен капацитет”

  • ОП „Околна среда”

  • Ведомствени обучения на МОСВ

  • Вътрешни обучения в рамките на БД

  • Международни проекти

Институтът по публична администрация организира въвеждащото обучение за новоназначени държавни служители, езикови обучения, обучения по някои специализирани теми, като екологична оценка и законотворчество и др. В рамките на ОП „Административен капацитет” се реализират обучения по управленски умения за ръководни кадри, по управление на проекти, административно обслужване, финансово управление и контрол в публичния сектор, управление, контрол и одит на средствата от ЕС, и други.

Министерството на околната среда и водите като координиращ орган има основни функции в организирането на специализираното обучение на служителите в БД. Потребностите от специализирано обучение са свързани най-вече с прилагане на законодателството в областта на водите, промените в нормативната уредба и поднормативните актове, изготвянето и прилагането на методики, указания, инструкции за извършването на отделни дейности, и др. Формите за повишаване на квалификацията включват курсове, семинари, участие в работни групи, срещи, национални съвещания и др. Общо изказаното мнение по време на интервютата е, че тези обучения не са достатъчно добре развити, липсва им системност и по-скоро са епизодични, по инициатива на БД.

За повишаване на квалификацията на служителите активно се използват и възможностите, предоставяни по международни проекти или по линия на двустранното сътрудничество. Проекти, реализирани с финансовата подкрепа на правителствата на Дания, Холандия, Франция и др. страни са способствали за изграждане на административния капацитет на басейновите дирекции и за придобиване на знания и опит в областта на басейновото управление на водите.

Всички дирекции прилагат вътрешни форми за обучение и повишаване на квалификацията, като запознаване с новости и изменения в нормативната уредба, обсъждания на казуси от практиката, включване в работни групи, споделяне на опит от участия в курсове, семинари и др.

Тъй като при отделните специалности се налага непрекъснато осъвременяване, допълване и надграждане, свързано с въвеждане и на европейските изисквания, важна роля има самоподготовката и самоусъвършенстването на всеки служител. Това обаче не е достатъчно, за да се постигне необходимата адекватност между изискванията на работното място и професионалния профил на персонала.

Курсовете и обученията, предлагани от външни фирми са много слабо застъпени, поради липсата на бюджетни средства. Това е сериозен ограничител пред абсолютно наложителното постоянно осъвременяване и повишаване на професионалната квалификация.

Някои от основните теми на проведените обучение са:


  • Управленски умения – за ръководни кадри

  • Управление на проекти

  • Управление, контрол и одит на средствата от ЕС

  • Как да подобрим финансовото управление и контрол в публичния сектор

  • ИТ мениджмънт

  • Нормативна уредба (Закон за обществените поръчки, Наредба за малките обществени поръчки и др.)

  • Административен капацитет и ефективно административно обслужване

  • Бюджет и финансов контрол

  • Успешно управление и провеждане на политики по устройство на територията

  • Безопасност и здраве при работа. Задължения на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Независимо от преобладаващата оценка, че потребностите от повишаване на квалификацията на служителите в БД се удовлетворяват във възможната степен, интервюираните са единодушни, че има редица нерешени въпроси и празноти в системата за обучение и развитие на кадрите. Основните проблеми са свързани с недостатъчното (по количество и качество) специализирано обучение, липсата на бюджетни средства за участие във външни курсове и обучения, отсъствието на системност в обученията, организирани от координиращия орган. Бюджетните ограничения рефлектират в неизпълнение най-вече на частта „обучение” в индивидуалните годишни планове на служителите.

Решенията за преодоляване на тези слабости се свързват с усъвършенстване на системата за обучение и повишаване на квалификацията в МОСВ чрез системно проучване на потребностите от обучение, централизирано разработване на програми и възлагане изпълнението им на външни обучителни организации и научни звена, организиране на регулярни тематични курсове, редовни срещи и съвещания за обмен на опит, добри практики и обсъждане на казуси с участието на представители на всички БД и служители от ресорните дирекции в МОСВ, и др.



Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

БД имат разработени всички необходими вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на техните функции и задачи по басейново управление на водите. Вътрешната организация на работата се извършва на основата на приети правила за документооборота и водене на деловодната дейност, за водене на регистрите, за водене на архива, за достъп до обществена информация, харта на клиента и други. Разработени са специални процедури за издаване на разрешителни, за подготовка на становища, за определяне на санитарно-охранителните зони и др.

Изградени са информационни системи за набавяне, обработка, съхранение и разпространение на данни и информация, които обслужват цялостната работа на дирекциите, както и дейностите, пряко свързани с администриране на данни от мониторинг на подземни и повърхностни води, попълване на географската база данни, организиране на достъп до географската база данни в регионалните бюра.

ПУРБ е основният документ, на който е базирана дейността на БД, както и програмата от мерки към него. ПУРБ е основен инструмент за управление на водите на басейново ниво и за реализация на целите на Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС и на изискванията на Закона за водите.

Първите ПУРБ 2010-2015 г. на БД са утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите от март 2010 година.

Басейновите дирекции изготвят годишни планове за дейността и годишни отчети с резултатите от изпълнението, които представят в МОСВ. Дирекциите издават и периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси в съответния район.

Ефективността на вътрешната организация на работа и практическото приложение на разработените правила и процедури се влияят съществено от промените в нормативната база, регулираща сектора. Последните изменения и допълнения на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г.) и произтичащите от тях промени в редица подзаконови актове и съпътстващи документи (указания, инструкции и др.) създават определени затруднения пред изпълнението на функциите и задачите на БД. Според интервюираните, това се дължи преди всичко на множеството вътрешни противоречия в закона, забавянето в приемането на редица нови наредби, както и синхронизирането на съществуващите наредби с актуалните разпоредби на закона. Подчертава се и несъответствието „Закон - Правилник за дейността”.

Тези обстоятелства, изпълнението на ПУРБ, прилагането на европейските директиви и изисквания за докладване по международното законодателство, както и някои промени в териториалния обхват на дирекциите, налагат адекватни и своевременни промени в съществуващата вътрешна организация на работата. За целта, екипи на четирите БД са изготвили съвместно проект за нов Правилник за дейността, организацията на работа и състав на БД, който е внесен за обсъждане и е одобрен от МОСВ.

В допълнение се посочва, че е необходимо да се ускори разработването на наредбите и методиките, предвидени в Закона за водите - ЗВ. По думите на един от интервюираните, „изброили сме общо 13 подзаконови документа, които липсват – описани са в ЗВ, но или не са разработени, или не са синхронизирани с последните изменения и допълнения на закона”.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Материално-техническата и информационната осигуреност на БД може да се оцени като сравнително достатъчна към момента, но е необходимо постоянно да се поддържа и модернизира. БДЧР и БДИБР имат проблеми със сградите, не разполагат с достатъчно помещения, което пречи на осигуряването на нормални условия за работа на служителите.

За пълноценно изпълнение на функциите има нужда от допълнително специализирано оборудване (например, тотална станция за точни геодезически замервания, техника за видеонаблюдение, измервателна техника и др.). Техниката и оборудването се осигуряват чрез бюджетни средства и със средства от ПУДООС.

По отношение на осигуреността с компютри и софтуер, в количествено отношение няма сериозни проблеми, но компютрите са старо поколение, имат нужда от постоянно надграждане, за да може да се използват за работа със съвременен софтуер (вкл. ГИС). Основен проблем представлява липсата на лицензиран специализиран софтуер (за изчисляване и събиране на административните такси, за моделиране на оттока, AUTOCAD и др.), който е много скъп и басейновите дирекции не разполагат със средства да го осигурят. Има нужда от изграждане на единна информационна система за разрешителните (да се въведат и да се отразяват движенията по тях), от информационна система за състоянието на водите – количествено и качествено, и др. Всички интервюирани отчитат „растящо несъответствие между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, кадрово обезпечаване) и нарасналите потребности на БД в процеса на прилагане на законовите изисквания в национален и международен мащаб (задължения по докладване)”.

Съществува централизирана система в МОСВ за планиране на потребностите от компютърна техника и софтуер, към която БД изпращат ежегодно заявки. Процедурата по доставките обаче е бавна и в много случаи доставената техника и най-вече софтуерът се оказват остарели. Необходимо е следователно въвеждането на ефективни механизми за реализиране на доставките в по-кратки срокове.

Взаимодействие и координация с други институции

БД осъществяват своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури от системата на МОСВ, други държавни институции и техни регионални структури на територията на района, с местните органи на държавната власт, ВиК оператори, както и с обществените организации и медиите на територията на района. По- конкретно, оценките за взаимодействието с ключови институции е както следва:



  • с Министерство на околната среда и водите: като координиращ орган, МОСВ осъществява координация на работата на БД; предоставя методическа помощ; изготвя методики, инструкции и указания по прилагането на нормативната уредба и поднормативните актове; утвърждава плановете за дейността и приема отчетите с резултатите за изпълнението им. По мнение на интервюираните, има нужда от засилване на координацията и намаляване на елементите на администриране при взаимодействието с МОСВ; установяване на ясни, устойчиви и предварително разписани правила на комуникация с отделните структурни звена и служители в МОСВ; регламентиране на обема и формата на информацията и данните, предоставяни от БД; установяване на работеща обратна връзка по отношение на годишните планове и отчетите за дейността; засилване на методическата помощ към БД по отношение прилагането на нормативната уредба и предоставяне на ясни тълкувания и решения по конкретни казуси от практиката.

  • с Изпълнителната агенция по околна среда: БД взаимодействат и си сътрудничат с Регионалните лаборатории на ИАОС по места, в областта на лабораторните и полевите изследвания за определяне на състоянието на водите и мониторинга на водите в съответния район; обменят информация в рамките на географската информационна система за водите, която ИАОС поддържа на национално ниво. Взаимодействието се оценява като много добро.

  • с РИОСВ: осъществява се сътрудничество и обмен на информация в областта на мониторинга на отпадъчните води и контрола върху състоянието на отпадъчните води и издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води. Сътрудничеството е на добро ниво, но липсва регламент за обмен на информацията.

  • с НИМХ при БАН: взаимодействието е по линия на ползване на базата данни и мониторинговата мрежа за валежите, която НИМХ поддържа. Поради необходимостта от сключване на договор и заплащане на услугата, някои БД не ползват тази информация, което затруднява тяхната работа. Оценката е, че е необходимо ново законово регламентиране на условията, при които може да ползва базата данни на НИМХ.

  • с ВиК дружества: взаимодействието е по линия на издаването на разрешителни за водоползване и събиране на таксите за ползваните количества вода. При просрочени задължения към БД се търсят извънсъдебни споразумения за разсрочено плащане или се водят съдебни дела.

  • с общини и области: представител на БД участва в областните, общинските или районните съвети по устройство на територията и изготвя писмени становища за случаите, предвидени в закона. Сътрудничат си при обучения по проекти, при разясняване на ПУРБ и др. инициативи. Взаимодействието се оценява на добро ниво.

  • с „Напоителни системи” ЕАД: Басейновите дирекции взаимодействат с дружеството във връзка с таксите за ползваната вода. Проблеми възникват от някои нерешени въпроси със собствеността на дружеството, липсата на планове за развитие и др.

  • с предприятие „Язовири и каскади”. Проблемите са сходни с тези при „Напоителни системи” ЕАД. Като цяло, комуникацията се осъществява нормално.

Анализът на събраната информация показва, че координацията на действията и обмяната на информация между басейновите дирекции и някои от институциите не е на необходимото ниво, което води до ненужни разходи на финансови и човешки ресурси. Например, необходимо е синхронизиране на действията между БД (мерки в ПУРБ по отношение на земеделието като източник на замърсяване на водите) и Министерството на земеделието и храните (мерки по прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС). При изготвяне на ПУРБ несвоевременното предоставяне на данни за питейните води или за зоните за къпане от Министерството на здравеопазването е довело до необходимост от преработване на плановете и пилеене на време и експертен потенциал.

Изводи

Състояние и развитие на персонала

  • Басейновите дирекции не са обезпечени с достатъчно на брой щатни служители (по оценки на интервюираните директори недостигът е между 30 и 50% от сегашната численост). От укрепване на капацитета се нуждаят преди всичко звената по контрола, мониторинга, издаването на разрешителни и планирането. Необходимо е повишаване на числеността на служителите на отделите за пълното и всеобхватно осъществяване на дейността в съответствие с функциите и отговорностите, вменени с нормативната уредба. Броят на щатния персонал следва да се предефинира въз основа на анализ на дейността на всяка басейнова дирекция по отношение обема на извършваната работа и района, който обхваща, при отчитане на функциите, отговорностите и задълженията по националното и международното законодателство.

  • Сериозен проблем при набирането на кадри представлява ниското ниво на заплащане. Независимо, че не се отчита висок процент на текучество, неконкурентното заплащане е основната причина за напускане на експертния състав.

  • Идентифицират се потребности, свързани основно с намирането на специалисти с инженерно-техническо образование (хидролози, хидрогеолози, ВиК инженери), както и химици, хидробиолози и профилирани еколози. Не досигат също компютърни специалисти (за работа с ГИС) и юристи.

  • В качествено отношение БД разполагат с добре образован и квалифициран персонал при добро съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, между обща и специализирана администрация. Възрастовата структура като цяло е задоволителна. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. В средносрочен план, обаче, ниското заплащане, в съчетание с дефицита в „производството” на специалисти с висше инженерно-техническо образование в национален мащаб, ще се окаже сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на БД. Препоръчва се разработването на мерки на ниво министерство, които да стимулират подготовката и изграждането на кадри за структурите от системата на МОСВ – стипендиантски програми, отпускане на квоти по държавни поръчки и др.

  • Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите като цяло задоволява потребностите на БД. Обученията се провеждат основно по линия на МОСВ, Института за публична администрация и проекти по оперативни програми, които са осигурени с финансови средства. Басейновите дирекции прилагат широко вътрешни форми на обучение. Разчита се и на самоподготовката и самоусъвършенстването на служителите. Като основен проблем се очертава недостигът на специализирано обучение. Липсата на средства в бюджета на БД възпрепятства участието в платени курсове и обучителни програми.

  • Решение на проблемите може да се търси в усъвършенстване на цялостната система за повишаване на квалификацията на ниво координиращ орган (МОСВ) – напр. чрез системно проучване на потребностите от обучение, централизирано разработване на програми и възлагане изпълнението им от външни обучителни организации, организиране на регулярни тематични курсове, редовни срещи и съвещания за обмен на опит, добри практики и обсъждане на казуси с участието на представители на всички БД и служители от ресорните дирекции в МОСВ, и др.

  • Необходимо е системата за управление на човешките ресурси в БД да включва комплексни мерки за подбор, развитие, мотивация и стимулиране на персонала. Ниското ниво на възнагражденията (вкл. в сравнение с други структури в държавната администрация) налага търсенето на допълнителни форми за материално стимулиране на служителите; необходимо е разработването на адекватни механизми за привличане и задържане на млади и перспективни специалисти.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност

  • Вътрешната организация на работата на БД е структурирана в съответствие с Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции. За изпълнение на техните функции и задачи по басейновото управление на водите, дирекциите са разработили и приели редица вътрешни документи, правила и процедури. Последните изменения в нормативната уредба, утвърждаването на ПУРБ и ангажиментите по международното законодателство наложиха актуализиране на системата на организация на работата на БД чрез приемане от МОСВ на нов Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции.

  • Материално-техническото и информационно осигуряване на БД към момента е на задоволително ниво. В количествен аспект те разполагат с достатъчно компютри и друга техника, които обаче имат нужда от постоянна поддръжка и обновление.

  • Основни проблеми:

    • В някои дирекции (БДЧР и БДИБР) има недостиг на помещения.

    • Задълбочаване на несъответствието между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, кадрово обезпечаване) и нарасналите потребности на БД в процеса на прилагане на законовите изисквания в национален и международен мащаб: по-конкретно, не достига специализиран софтуер, програмни продукти за отделни дейности (напр. за изчисляване и събиране на административните такси, за моделиране на оттока, AUTOCAD), картен материал, и др. Има нужда от изграждане на единна информационна система за разрешителните (да се въведат и да се отразяват движенията по тях), от информационна система за състоянието на водите – количествено и качествено, както и други.

    • Необходимо е да се усъвършенства системата за централизирани доставки на хардуер и софтуер.

Взаимодействие с други институции

  • Взаимодействието между БД и останалите структури от системата на МОСВ, другите държавни институции и техните регионални структури на територията на района, местните органи на държавната власт, ВиК операторите и другите организации е на добро ниво. Има нужда от засилване на координационните функции на МОСВ и ясно регламентиране на комуникацията на БД със структурните звена и служителите в министерството.

  • Като проблем е идентифицирана недобрата координация на информационните потоци между институциите (напр. МЗХ, МЗ, НИМХ), както и отсъствието на регламенти за ползването на базите данни на някои от тях. Предложението е чрез съответни нормативни и управленски лостове на национално ниво да се създадат условия за сътрудничество и взаимодействие между всички институции в областта на водите, при ясно дефинирани права, отговорности и задължения по предоставянето и ползването на данни и информация.

Обобщение: Институционалният капацитет на басейновите дирекции е на задоволително равнище, което се отразява на оптималното изпълнение на възложените им функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са преди всичко висококвалифицираният и мотивиран персонал на дирекциите, който използва пълноценно своя потенциал, благодарение на добрия мениджмънт и вътрешната организация на работа, задоволителната материално- техническа осигуреност (в повечето дирекции) и доброто взаимодействие с повечето външни институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на институцията, са свързани преди всичко с: недостатъчната количествена осигуреност с персонал, чиято численост и структура сега не съответства изцяло на нарастващия обем и срочността на задачите; ниското заплащане; недостига на специализираното обучение и недостатъчната системност в повишаването на квалификацията като част от кариерното развитие; изоставането в информационната обезпеченост (хардуер, софтуер, ИТ специалисти) и недостатъчната офисна площ (БДЧР, БДИБР).



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница