Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство
Изтегляне 1.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ Брутен вътрешен продукт
- ФАКТОРИ, ОБОСНОВАВАЩИ РАСТЕЖ Растеж, основан на човешкия капитал Демография
- Продължителност на живот
- Показател 2008 г. 2009 г.
|
Проектът на анализ на социално-икономическото развитие на Република България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство е изготвен в рамките на под-дейност 1 по дейност 2 „Подпомагане на процеса по изготвяне на Договора за партньорство на Република България, очертаващ помощта по Общата стратегическа рамка (ОСР) за периода 2014 - 2020 г.” по проект № 0094-ЦКЗ-1.1. „Подпомагане на цялостния процес по изготвяне на Договора за партньорство на Република България за периода 2014-2020 г.”, финансиран по Оперативна програма „Техническа помощ”. Този документ отразява и се изготвя съобразно Специфичните препоръки на Съвета от 6-ти юли 2012 г., Country Fact Sheet за България1 на Европейската комисия от юли 2012 г. и мерките, заложени в документа Европа 2020: Национална програма за реформи 2012 – 2020 г. в нейната актуализация от м. април 2012 г. На база извършен преглед, настоящият анализ обобщава и допълва социално-икономическите и макроикономическите анализите, изготвени за целите на:
както и множество секторни документи2. Логиката на настоящия общ анализ е построена единствено за целите по изготвяне на Договора за партньорство на Република България, съобразена е с неговата структура и обхвата на основните данни за България, разглеждани от Европейската комисия3, като отчита само показатели и критерии от значение за тематичните цели на ОСР, по които България ще работи и адресирането от тях на идентифицираните области на несъответствие, потребностите за развитие и възможностите за растеж. Настоящият анализ ползва основно данни4 на Националния статистически институт, отчетени към 31.12.2011 г. Основната цел на настоящия анализ е да подпомогне процеса по извеждане, изготвяне и обосноваване на стратегическата част от структурата на Договора за партньорство, идентифициране и обосноваване на приоритетните и основните области за интервенции и подпомагане чрез фондовете на Европейския съюз през новия програмен период, както и извеждане на ключовите дейности, с които България ще спомогне за постигане на целите на Стратегията „Европа 2020”.
Брутен вътрешен продукт През 2010 и 2011 г. брутният вътрешен продукт на Република България нараства, като е преодоляна отрицателната му стойност през 2009 г. (5,5). През 2011 г., изчислен по текущи цени5, БВП е 75 265 млн. лева. Текущият обем надвишава с 4 754 млн. лв. този през 2010 година. Изчислен по съпоставими цени6, БВП е 71 688 млн. лв., което е с 1,7% повече в сравнение с предходната 2010 година. Съгласно Country Fact Sheet за България тези стойности покачват индекса на БВП на човек по покупателна способност от 44 (за 2010 г.) до 45 (за 2011 г.7), като в процентно отношение нарастването спрямо 2000 г. е с 4,9 % за човек. За сравнение средното равнище на изменение на БВП на човек в страните от ЕС 27 за периода 2000 – 2010 г. е относително забавено (1,0%), но въпреки това за България процесите на догонване на средните нива са все още недостатъчно ефикасни. По отношение на структурата на крайното използване на БВП тенденцията на висок относителен дял на крайното потребление се запазва и през 2011 г. – 76,3%. Крайното потребление реално намалява с 0,3%, като по отношение на неговите елементи се наблюдава реалното нарастване на разходите на домакинствата - с 6,8%, и на разходите на правителството за индивидуално потребление - с 3,0%. Останалите елементи от крайното потребление бележат спад. Причината за слабото потребителско търсене са все още високата безработица и несигурността относно бъдещите доходи. В структурата на БВП по икономически сектори с най-висок дял от 21,23% е добивната промишленост следвана от сектора, обхващащ търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство (17,0%), сектор „строителство” (5,59%). Секторът на селско, горското и рибно стопанство реализира едва 4,8% от БВП за 2011 г. През 2011 г. стопанските субекти реализират брутна добавена стойност (БДС) за 64 831 млн. лв. по текущи цени, което е 86,1% от БВП. Разликата от 13,9% до обема на БВП по пазарни цени се покрива от нето данъците върху продуктите, вкл. начисления ДДС, и начислените мита по вноса на стоки. Изчислена по съпоставими цени, брутната добавена стойност нараства с 1,8% в сравнение с 2010 година.
Годишната инфлация за 2011 г. (декември 2011 спрямо декември 2010 г.), измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 2,8%8, като намалява с 1,7 п.п. в сравнение с 2010 година. Бавното възстановяване във вътрешното търсене оказва ограничаващо влияние върху нарастването на потребителските цени, респективно върху инфлационните нива. Общата инфлация, измерена чрез ХИПЦ9, за България нараства с 0,4 п.п. спрямо 2010 г. и достига нива от 3,4%, при стойности за ЕС 27 от 2,1% за 2010 г. и 3,1% за 2011 г., което показва относително задържане на инфлационните процеси за България в сравнение с тези в страните от ЕС 27. В сравнение с 2010 г. най-голямо е увеличението на цените на услугите за образование (4,5%), хранителните продукти и безалкохолните напитки (4,3%) и на стоките и услугите в транспорта (4,0%). Дефицит По окончателни данни на Евростат през 2011 г. дефицитът на ЕС-27 възлиза на 560 834 млн. евро, или 4,4% от БВП и бележи спад спрямо 2010 година. Отчетеният за България за същия период е 1 535 млн. лева, или 2,0%10 от БВП, като също бележи спад спрямо 2010 г. (3,1% от БВП) и спрямо 2009 г. (4,3% от БВП). Намалението през 2011 спрямо 2009 и 2010 г. на средното равнище на дефицит за ЕС 27 е съответно с 2,2 п.п. и 2,1 п.п. За България изменението е по-малко спрямо 2010 г., но страната успява да запази равнището под бариерата съгласно Пакта за стабилност и растеж. Държавен дълг Дългът на Република България за 2011 г. е в размер на 12 293 млн. лв., или 16,3% от БВП11. Страната е на второ място след Естония (6,1%) по най-нисък процент на дълг от БВП. След нея остават страни с традиционно добре развити икономики като Люксембург (18,3%), Швеция (38,4%), Германия (80,5%), Австрия (72,4%). Платежен баланс И през 2011 г. се запазва негативното салдо по финансовата сметка, обусловено от слабата инвестиционна активност в страната и погасяването на чуждестранни задължения от банковия сектор. Нарастващите вътрешни спестявания осигуряват на местните банки свръхликвидност, която те реализират за изплащане на заеми към чуждестранните банки-майки. В резултат на тези потоци по финансовата сметка на платежния баланс брутният външен дълг започна да намалява (от 105% от БВП към декември 2008 г. спадна до 92% към декември 2011 г.), за което основен принос има банковият сектор. За 2010 г.12 текущата сметка е отрицателна и възлиза на 282.7 млн. евро, като дефицитът намалява до 3194.3 млн. евро спрямо 2009 г. (дефицит от 3477 млн. евро). Дефицитът по текущата сметка възлиза на 0,8%13 от БВП, като е по-нисък с 9,1 п. п. спрямо 2009 г. (дефицит от 9.9% от БВП). Факторите за намалението на дефицита по текущата сметка са по-ниските дефицити по търговското салдо (с 1772.5 млн. евро) и по статия Доход (с 206.1 млн. евро), както и увеличението на салдата по статия Текущи трансфери (с 620.8 млн. евро) и статия Услуги (с 594.9 млн. евро). След 2008 г. първоначално износът, след което и вносът се свиват, като износът намалява по-бавно от вноса14. В резултат на това дефицитът по текущата сметка спадна до 1,0% от БВП през 2010 г., а за 2011 г. е регистриран излишък в размер на 0,9%. За първи път от 2008 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 361.4 млн. лева. Внос/износ След 2009 г. износът на България започва да нараства, като през 2011 г. е отчетен ръст от 12,8%, достигайки най-високите си нива по постоянни цени. Вносът на стоки и услуги се активизира в сравнение с предходната година основно от експортно-ориентираните икономически дейности, като растежът му достигна 8,5%. През 2011 г. са изнесени стоки за 39.6 млрд. лв., което формира увеличение на износа спрямо 2010 г. с 30.2%. През 2011 г. са внесени стоки (по цени CIF) за 45.7 млрд. лв., като тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва и през 2011 година. Стойността на вноса по отношение на стоките е с 15.4% по-голяма от стойността на износа. На годишна база вносът през 2011 г. се увеличава с 21.3%. Външнотърговското салдо на България за 2011 г. е отрицателно и възлиза на 6.1 млрд. лева. Запазва се тенденцията от последните години повече от половината от стокообмена на страната да е с ЕС, като през 2011 г. той е 60,8% от общия стокообмен. Над 62% от стоките, които изнася България, са насочени към страните членки, а внесените стоки от тези страни представляват 59,2% от стойността на общия внос. В сравнение с 2010 г. износът за ЕС се увеличава с 33,6%, а вносът - с 22.8%. През 2011 г. основните търговски партньори на нашата страна в рамките на ЕС са Германия, Румъния, Италия и Гърция. Тези четири страни формират повече от половината от износа и вноса на България към и от държавите членки. Износът и вносът на стоки и услуги запазват високите си равнища и продължават да бъдат фактори, определящи растеж. Темпът на нарастване на износа през 2010 и 2011 г. е над средното за ЕС ниво, което позволи на страната да подобри конкурентните си позиции. Публични инвестиции През 2011 г. инвестициите продължават да спадат — с 1,6%15 (Конвергентна програма на РБ 2012 – 2015 г.) спрямо 2010 г. (22,8% от БВП, Евростат), като при инвестициите в основен капитал спадът е значително по-голям — с 9.7% (за 2010 г. е 4,8% от БВП, Country Fact Sheet). За 2011 г. средното ниво на публични инвестиции за ЕС 2716 е 18,5% от БВП, което нарежда България на нива над средните с 20,9% от БВП и в първата десетка на страните-членки. Въпреки това натрупаният общ спад на инвестициите от началото на рецесията през 2009 г. достига е 40,3%, с което тяхното състояние вече се очертава като съществен риск по отношение не само на краткосрочния, но и на средносрочния, и на дългосрочния икономически растеж на страната. Нестабилната външноикономическа среда, характеризираща се с периоди на значително влошаване и високата несигурност при оценяване на бъдещата възвращаемост на инвестиционните проекти са сред основните фактори, които възпрепятстват инвестиционната активност в страната. Преки чужди инвестиции Притокът на преките чуждестранни инвестиции остава положителен17 (като към декември 2011 г. ПЧИ възлизат на 3.5% от БВП), въпреки че е на доста по-ниски нива в сравнение с трите години преди кризата. Положителните потоци на ПЧИ представляват стимул за вътрешното търсене и вътрешния инвестиционен климат, и същевременно допринасят за увеличаване на доходите и частното търсене. За икономика в процес на конвергенция, каквато е българската, външното търсене и потоците на ПЧИ са много по-важни фактори за развитието на търговията, отколкото ценовата конкурентоспособност.
През 2011 г. българският банков сектор остана стабилен, поддържа солидни буфери и отчита относително добри финансови показатели. Банките разполагат с достатъчен ресурс да финансират увеличение на обема новоотпуснати кредити и чуждестранни активи, и същевременно да намалят чуждестранните си задължения. Към края на 2011 г. чуждестранните пасиви на банките спадат с 2.279 млрд. лева (с 15,4%) в сравнение с края на 2010 г., а чуждестранните им активи за същия период се повишават с 1.059 млрд. лева (с 13,3%). Коефициентът на ликвидните активи на банките достига 25.57% в края на 2011 г. спрямо 24.4% към декември 2009 г., гарантирайки стабилността на финансовото посредничество. Банковата система приключва 2011 г. с нетна (одитирана) печалба от 481 млн. лв. (246 млн. евро). Сива икономика В края на 2011 г. средното ниво на сивата икономика, като процент от БВП на страните в ЕС достига 19,2%, докато за България то е 32,3% и нарежда страната на първо място по този показател, както и през предходните осем години. Сивата икономика и недекларираният труд има отрицателни последици върху постигането на макроикономическите цели, качеството и производителността на труда и социално сближаване, намаляват приходите от данъци и пряко се отразяват на недостатъчното финансиране на социалните системи. Тенденцията за изменението на БВП на страната е положителна, стойността на дефицита намалява, а нивото на националната задлъжнялост – едно от най-ниските сред държавите-членки на ЕС. Тези текущи макроикономически обстоятелства обаче са придружени от други, не толкова благоприятни: структурата на БВП по икономически сектори продължава да е доминирана от добивната промишленост, търговското салдо продължава да е отрицателно, а инвестициите имат критично ниски стойности, заплашващи перспективата за растеж не само в кратък, а и в среден и дълъг срок. Благодарение на капиталонабирателната инерцията, натрупана преди кризата, стабилната банкова система не успява по категоричен начин да изпълни пълноценно своята каталитична роля като кредитор на предприятията и населението. Изкуственото задържане на нисък бюджетен дефицит чрез административни мерки оказва нездравословно влияние върху реалната икономика и по-специално пазарното стимулиране на вътрешното търсене и потребление. Очертаващите се възможности за преодоляване на тези бариери пред стопанския растеж включват подобряването на стопанската структура на БВП и на структурата на националния износ (преориентиране към стоки и услуги с по-висока добавена стойност, насочени към външни, по-платежоспособни пазари). Две необходими условия за такова развитие са: осигуряването на допълнителни публични разходи за системата на образованието, професионално обучение и преквалификация; и предоставянето по прозрачен и равнопоставен начин на допълнителни финансови ресурси за развитие на конкурентоспособността на българските предприятия. Необходимо е още да се обърне специално внимание на ограничаването на сивата икономика, което следва да се постигне чрез повишаване на ефективността на данъчната и на съдебната система.
Към 31 декември 2011 г. населението на България е 7 327 224 души, което представлява 1,5% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението. В сравнение с данни от 2001 г. населението на Република България е намаляло със 7,1%., а съгласно Country Fact Sheet за България спрямо 2008 отрицателният прираст е 8,0%. Спрямо 2010 г. редукцията е с 2,42%. Мъжете са 3 566 767 (48,7%), а жените - 3 760 457 (51,3%), или на 1 000 мъже се падат 1 054 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 52 години. С нарастване на възрастта след тази се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Към 31.12.2011 г. децата до 15 години са 13,4%18 (979 956) от общия брой на населението, като спрямо 2010 г. относителният им дял намалява с 0,4 п.п19 (покрива данните от Country Fact Sheet за изменението 2011/2010 г.), а спрямо 2001 г. – с 1,9 п.п. Към 31.12.2011 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години е 18,8% (1 381 079) от населението на страната. В сравнение с 2010 г. този дял нараства с 1,1 п.п. (покрива данните от Country Fact Sheet за изменението 2011/2010 г. – 17,7%), а в сравнение с 2001 г. – с 2,0 п.п. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 21,8%, а на мъжете – 15,7%. Респективно за населението във възрастовата група между 15 и 64 навършени години относителният дял за 2010 г. е 68,5% и намалява до 67,8% през 2011 г. След 1990 г. се формира трайна тенденция на намаляване на броя на населението, като сравнителният анализ на демографското развитие на България и ЕС по ключови показатели показва протичането на общи неблагоприятни тенденции, по-силно изразени в България. Страната има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст за 2011 г. - -5,1% и се нарежда на последно място по този показател (при средно за ЕС 27 +0,8%), като в сравнение с 2010 г. отрицателният естествен прираст се увеличава с 0,5 п.п. средният коефициент на естествен прираст за периода 2000 – 2010 г. е -5,0%, при минимална, но положителна стойност за ЕС 27 от 0,7% за същия период. Общият коефициент на възрастова зависимост (население под 15 и на 65 и повече години съотнесено към населението във възрастта от 15 до 64 години) към 31.12.2011 г. е 47,5%, което е с 1,5 п.п. повече в сравнение с предходната година, като в градовете това съотношение е по-благоприятно – 42,2%, отколкото в селата - 63.9%. По предвиждания на Евростат за периода 2010-2060 г. населението на България ще намалее с 27%, а делът на населението над 65 години ще достигне до над 60%20. В този контекст очакванията за бъдещото развитие до 2020 г. са за запазване, дори увеличаване на негативните различия между ЕС 27 и българските региони.
През 2011 г. в страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от тях 70 846 (99,2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 4 667 деца. Въпреки, че коефициентът на раждаемост21 нараства от 8,6‰ през 2001 г. на 9,6‰ през 2011 г., то в последните четири години той отново отбелязва тенденция на спад. Смъртност Проблемът в демографското развитие на страната е поддържаното високо ниво на смъртност. Коефициентът на смъртност22 през 2011 г. е 14,7‰, като през предходните три години той запазва стабилни нива от над 14,0‰. Следва специално да се подчертае, че България остава страна с един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност (970,26‰) сред страните от ЕС, независимо от изразената тенденция за намаление.
В структурата на смъртността по причини, продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (67.0%) и новообразуванията (15.7%). Детска смъртност Коефициентът за детска смъртност24 през 2011 г. е 8,5‰ и е с 0,9‰ по-нисък от този през 2010 г. Достигнатото равнище на детската смъртност през последните няколко години е най-ниското в демографското развитие на страната, но тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави25. Продължителност на живот Тенденцията в България е за увеличаване на средната продължителност на живот, като към 2001 г. за мъжете е била под 70 години, а за жените – малко над 75 години. През 2011 г. тя е както следва: 70,4 г. при мъжете (за ЕС 27 - 76,4 години), а при жените е със седем години по-висока – 77,4 години (за ЕС 27 – 82,4 години). Средната възраст на населението продължава да се повишава и през периода 2001 – 2011 г. е както следва: 40,4 години през 2001 г., 41,9 години през 2010 г., 42,7 години в края на 2011 г. В градовете средната възраст на населението е 41,5 години, а в селата – 45,8 години. Таблица 1.Основни демографски показатели за Република България за периода 2008 – 2011 г.
Каталог: upload -> docs -> 2013-02 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия 2013-02 -> Република българия Изтегляне 1.17 Mb. Сподели с приятели:
|