Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство
Изтегляне 1.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Секторно разпределение на заетите и наетите лица
- Заетост и безработица на лица със специфични нужди
- Услуги за търсене и намиране на работа/Търсене и предлагане на пазара на труда на работната сила
- Производителност на труда
- Социално благополучие, социално включване и бедност Пенсионна система
- Ефективната
- Растеж, основан на иновации и предприемачество
- НИРД и иновации Разходи за НИРД и иновации
- 2007 г. 2008 г. 2009 г.
- Човешки ресурси в областта на НИРД
- Интелектуална собственост и брой регистрирани патенти
- Нови технологии в икономиката
|
От 2008 г. към настоящия момент е регистрирана обща тенденция към намаляване броя на наетите лица в частния сектор с 13,1% и самостоятелно заетите лица с 14,7%. Нараства ориентацията към предлагането на наемен труд, който осигурява сигурност и планирана доходност, особено в условия на икономическа стагнация и при висока административна тежест за развитието на собствен бизнес. От своя страна този показател има важно значение за характеризиране на предприемачеството и готовността за поемане на риск за самостоятелно осигуряване на доход. Коефициентът на заетост във възрастовия диапазон от 15 до 64 години също се наблюдава, предвид сравнимостта на данните за България и за страните от Европейския съюз. През 2011г. за България стойността му е 58.5% и намалява с 1.2 процентни пункта на годишна база. Според последните данни на Eвростат3 за 2011г. коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години в Европейския съюз на 27-те страни-членки е 64.3% (при 64.1% за 2010г.). С по-висок коефициент на безработица от наблюдавания в България са 8 страни- членки от Евросъюза. Секторно разпределение на заетите и наетите лица Заетите лица в сектор „Услуги” продължават да са с най-висок дял в структурата по сектори на икономиката50 през 2011г. Те представляват 59,6% от всички заети, като делът им нараства спрямо предходната година с 1,6 п. п., за сметка на дела на заетите в сектор „Индустрия”. Относителният дял на заетите в сектор „Индустрия” е 31,8%. Делът на заетите в сектор „Селското, ловно, горско и рибно стопанство” се запазва и е 6.8%. Заетите в сектор „Услуги” са 1756.7 хил. души, а в сектор „Индустрия” – 937.8 хил. души. В сектор „Селско, ловно, горско и рибно стопанство” заетите са най-малко – 200.5 хил. души. Броят на заетите намалява във всички сектори, но най-много в индустриалния сектор (със 77.4 хил. души, заради строителството и преработващата промишленост). В сектор „Услуги” намалението е с 14.3 хил. души (в сектора най-много намаляват заетите в дейностите „професионални дейности и научни изследвания”, в „създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, в „хуманно здравеопазване и социална работа”, в хотелиерството и ресторантьорство, в „транспорт, складиране и пощи”, а се увеличават в „търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”, в образованието и в „административни и спомагателни дейности”. В селското, ловно, горско и рибно стопанство спадът е от 7.6 хил. души.
Заетост и безработица на лица със специфични нужди От 2011 г. е въведен допълнителен модул към наблюдението на работната сила от Националния статистически институт, който отчита „заетост на хора с увреждания” в трудоспособна възраст. През 2011 г. заетите лица с „един траен здравословен проблем или заболяване” са 878.3 хил., от които 394.8 хил. мъже и 483.5 хил. жени. Най-висок е делът на заетите във възрастовата група на т.нар. предпенсионна възраст (между 55 – 64 навършени години). Безработните лица с този критерий са 58.9 хил., а лицата, извън работната сила 450.8 хил. По-висок е делът на безработните мъже – 53,48%, а за лицата, извън работната сила, водещ е този при жените – 57,92%. Лицата „с едно трайно затруднение при извършване на ежедневни дейности”, които са заети през 2011 г. са 483.3 хил., от които 210 хил. мъже и 273.3 хил. жени. Безработните лица са 26.2 хил., от които 13.4 хил. са жени. Отново е висок броят на лицата, които са извън работната сила – 305.8 хил., от които 174.7 хил. са жени. По данни от анализ на Агенция по заетостта54 през последните години хората със специфични нужди ускорено отпадат от пазара на труда. Съществен фактор за това е и достигнатата образователна степен: около 90% от хората с трайни увреждания, които работят имат средно или по-високо образование, докато сред хората с трайни увреждания като цяло те са малко повече от половината. Броят на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания е 124 по данни за 2010 г. на Агенцията за хората с увреждания, но заетите в тях не надхвърлят 5 хиляди. Възможностите за устройване на работа на безработните с намалена работоспособност са крайно ограничени. Шансовете им да започнат работа в реалния трудов пазар са минимални. Работните места, обявявани в ДБТ, неизискващи образование и квалификация, в голямата си част са за физически труд, противопоказен за лицата с намалена работоспособност. Все още в страната липсват достатъчно на брой добри практики за развитие на социални предприятия. Липсва подкрепяща среда и подходящи дейности, с които да бъдат ангажирани лица с увреждания, лица с психични заболявания, за лица, страдащи от различни зависимости или за лица, изтърпели наказание лишаване от свобода.
Въпреки настъпилата икономическа криза общата тенденция за страните от ЕС по отношение на коефициента на безработица е запазване на неговите нива около 9,0%, като през отделните години се наблюдават негови вариации, но предвид обстоятелствата те са в границите на приемливите 1-2%. Същото заключение не може да се направи за коефициента на безработица в България, който спрямо 2007 г. (6,9%) и 2008 г. (5,6%) се е удвоил. Наблюдава се установена тенденция за нарастване на броя на безработните лица през последните години като спрямо 2007 г. той се увеличил със 132.1 хил. лица. Абсолютната безработицата в периода 2007 – 2011 г. е най-ниска за годините 2008 и 2009. Броят безработни е най-голям при лицата със средно образователно ниво – съответно за 2007 г. е 49,66%, за 2008 г. – 47,42%, за 2009 г. – 53,06%, за 2010 г. – 56,52% и за 2011 г. – 55,71%, а най-малък при лицата с висше образование – 11,41% за 2011 г. Независимо от сравнително ниският относителен дял в общата картина на безработните лица, за 2011 г.при висшистите също се наблюдава повече от два пъти нарастване на безработицата спрямо 2008 г.
За 2011 г. в структурата на безработицата от гледна точка на възрастовия показател най-висок е делът на лицата във възрастовата група 35 – 44 навършени години (24,25%), следвана от групата на лицата между 25 – 34 навършени години (24,04%). Лицата между 25 – 44 година възраст са с установени трудови навици и натрупан определен професионален опит – съществени фактори, оказващи влияние върху производителността и ефикасността на труда. Следователно 48,29% от икономически активното население с установени трудови навици и възможности за висока добавена стойност е безработно. По отношение на освободените от икономиката лица през 2011г. по всички икономически сектора56 за втора поредна година се отчита спад. С най-голям дял сред новорегистрираните безработни лица остават лицата от сектор „Услуги”, чиито дял намалява до 46.9% (при 50.6% през 2010г.). Новорегистрираните от сектор „Индустрия” намалява до 21.6% (при 23.9% през 2010г.), а делът на безработните от „Аграрния сектор” намалява от 4.0% през 2010г. до 3.6% през 2011г.
Младежката безработица е съществен проблем за наличието на активно социално включване и конкурентоспособна икономика. Коефициентът на безработица при лицата до 24 навършени години е значително по-висок от този за останалите възрастови групи и бележи покачване в периода 2008 – 2011 г. съответно от 12,7% през 2008 г., 16,2% - 2009 г., 23,2% - през 2010 г. до 26,6% през 2011 г. По-ниската трудова активност на младежите е комбинирана и с по-ниска активност при участието им в образование и обучение. По данни на Евростат за България са регистрирани най-висок дял на младежи, които не са нито в образование или обучение, нито в заетост, в сравнение с другите страни-членки. По отношение на младежката безработица до 29-годишна възраст последните актуални данни към м. юни 2012 г. показват регистрирани 70 866 безработни младежи, като делът им в общия брой безработни нараства до 20%. С Решение на МС от 28.03.2012 г. е приета националната инициатива „Работа за младите хора в България“, насочена към активиране на младите хора без работа. Реализацията на Националната инициатива се очаква да доведе до намаляване на равнището на младежка безработица с 5%. Дълготрайна безработица Продължително безработни (от една или повече години) са 209.4 хил., или 56.2% от всички безработни лица, като от тях 122.4 хил. са лицата, безработни повече от 2 години. Техният брой рязко се покачва през разглежданата година като спрямо предходната увеличението е с 35.6 хил. лица.какво следва Коефициентът на продължителна безработица за ЕС 27 нараства от 2,6% през 2008 г. до 4,1% през 2011 г. За България стойностите са съответно от 2,9%, 4,8% през 2010 г. и до 6,3% през 2011 г., като темпът на нарастване спрямо европейския е по-висок с 1,9 п.п. и нарежда страната в първата десетка на страните с най-висок процент на дълготрайна безработица.какво следва Услуги за търсене и намиране на работа/Търсене и предлагане на пазара на труда на работната сила58 През 2011 г. се наблюдава временно ограничаване на масовите уволнения и неравномерно по време и по отрасли търсене на работна сила. При тези условия на ограничено търсене, заетостта зависи от една страна от отрасловата принадлежност и от равнището на квалификация на различните групи на пазара на труда, а от друга страна – от съответствието между професионалните умения и компетентностите на търсещите работа и изискванията на работодателите. Нараства търсенето на специалисти, чиито дял в структурата на общото търсене на работна сила е около 12 %. Най-търсени са лицата с висше образование в сферата на образованието, на административните и спомагателни дейности, държавното управление и здравеопазване и социална работа. От 2000г. до 2008г. се отчита тенденция на доближаване на търсенето и предлагането за специалисти. През последните три години отново се наблюдава дисбаланс. През 2011г. безработните със специалност намаляват, но и работните места за тях се отчита увеличение. В професионалната структура на регистрираните безработни, търсещите работа с работническа професия са втората по големина група. Предлагането има превес над търсенето и се отчита дефицит на работни места. Заявени са общо 19 236 места с работнически професии, с 1 656 места повече от 2010г. Относителният им дял (9.8%) от всички обявени работни места в бюрата по труда се запазва най-малък, макар да нараства слабо (с 0.5 процентни пункта) спрямо 2010г. През годините до 2008г. със спада на безработицата намалява и предлагането на работна сила с работническа специалност. След 2008 г. нарастват търсещите работа с работническа професия, но предлагането продължава да намалява. През 2011г. се отчита нарастване в търсенето на тази професионална група, но предлагането остава все така по-голямо от търсенето и се запазва несъответствието между търсенето и предлагането на работна сила с работническа професия. В абсолютни стойности заявените нови работни места през 2011г. нарастват спрямо предходната година с 8 056 (4,3%) спрямо 2010 г. Важно за обективното представяне на ситуацията на пазара на труда е уточнението, че това нарастване се дължи на по-големия брой заявени работни места по линия на субсидирана заетост по мерки от ЗНЗ и схемите на ОП РЧР, докато в реалната икономика заявените нови работни места намаляват в сравнение с предходната година (с 2,1 процентни пункта), а техният дял изначално е водещ и определящ в структурата на създаване на нова заетост – 64%. Неблагоприятната икономическа ситуация се отразява на броя на новоразкритите работни места, защото фирмите по-скоро се стремят да задържат най-ефективните си служители и оптимизират разходите. Лицата, участващи в програми и мерки за „учене през целия живот” през 2011 г. са 140 740, което представлява 4,23% от икономически активното население на страната. Делът на жените в общия брой на обхванатите лица възлиза на 53.7%. Нивото на активност за „учене през целия живот” се измерва с показателя „интензитет на помощта за насърчаване на заетостта”, финансирана със средства от държавния бюджет. През 2011г. от 100 безработни лица в България, 7 лица са работили по програми и насърчителни мерки средно на месец (2010г.: 8 лица). Производителност на труда По окончателни данни през 2011 г. един зает в националната икономика произвежда средно 22 127 лв. от БВП по текущи цени или 13,4 лева/час59, което е съответно с 10,25% и 10,44% повече спрямо 2010 г. През 2011 г. добавената стойност на един зает в националната икономика реално нараства с 6,2% в сравнение с предходната година, а за един отработен човекочас е генерирана с 6,3% повече добавена стойност, отколкото през 2010 година. Ръстът се дължи на нарастване на добавената стойност, реализирана в сектора на индустрията. В структурата по икономически сектори60 през 2011 г. индустриалните предприятия реализират икономически ръст с 11,3% по-високо ниво на добавената стойност на един зает в сравнение с предходната година. За един отработен час производствените единици в сектора генерират средно 13,5 лв. добавена стойност в номинално изражение, като производителността за един отработен час реално нараства с 13,4% в сравнение с 2010 година. Дейностите в сферата на услугите достигат равнище на производителност на труда от 11,8 лв. за отработен час. В реално изражение това ниво е с 3,4% по-високо отколкото през 2010 година. Аграрният сектор формира 5 364.3 лв. добавена стойност на един зает, което доведе до 2,6% по-високо ниво на добавената стойност на един зает в сравнение с 2010 година. Приравнена към един отработен час, добавената стойност реално се е увеличила с 2,5%, като за един отработен час производителността на труда достига до равнище от 3,6 лева. По данни на Евростат общата производителност на труда на един зает за 2011 г. нараства с 2,2 п.п. спрямо 2010 г. и с 3,4 п.п. спрямо 2009 г., достигайки ниво от 43,5% спрямо средното за ЕС 27 (= 100%) ниво, което нарежда страната на последно място по този показател. Индексът на обща производителност за България (при база 2005 г. = 100) се изменя в периода 2008 – 2011 г. както следва от 110,0 – 106,8 – 112,5 – 119,4 при средно за ЕС 27 ниво съответно 102,5 – 99,8 – 102,4 – 103,6, на база което страната се изкачва от 7-мо място през 2009 г. до 3-то през 2011 г. (показателят е агрегиран и обобщават данните за производителност по Country Fact Sheet.)
Пенсионна система61 В периода преди кризата от 2009 г. пенсионната система в България се характеризира с хроничен дефицит от около 2-3% от БВП на година, който остава около и над 3% между 2006 и 2008 г. С настъпването на световната икономическа криза, обаче, този дефицит се разширява двойно, до около 6% от БВП. Приходите в системата се увеличават номинално с 24% в периода 2000 - 2010 г., докато разходите се увеличават номинално със 167%, което показва сериозното разминаване между двете страни на баланса на държавното пенсионно осигуряване. Ефективната възраст на пенсиониране се променя значително през последните години, като след плавно намаление от 58,2 години в началото на прехода (1989 г.) до най-ниската си стойност от 51,5 години през 2002 г., постепенно се увеличава до 57 години през 2010 г. Това е реалната възраст, на която средно се случва пенсионното събитие, отчитайки преждевременното пенсиониране поради болест/инвалидизация или категорийни работници. Като резултат се получава натоварване на пенсионната система както по отношение на брой години в пенсионна възраст, така и по отношение на реалния брой пенсионери за издръжка. Риск от бедност През 2011 г. се запазва определеният през 2009 г. „праг на бедността” от 21162 лева. По данни от Country Fact Sheet България е на първо място63 сред държавите-членки на ЕС, в които рискът от бедност или социално изключване за населението е над средното равнище за ЕС. Равнището на бедност след социални трансфери в България за 2009 е 21,8% (за ЕС 27 16,3%) или бедни са били около 1 657 000 лица. През 2011 г. процентът нараства до 22,4%64 (20,7% за 2010 г.) или бедни са 1 683 000 лица. Основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението е икономическа активност и участието на пазара на труда. По възрастови групи рискът от бедност е най-висок за децата до 18-годишна възраст и за населението в над трудоспособна възраст. Според икономическия статус, рискът от бедност е най-голям за безработните (52,2%), пенсионерите (36,5%) и останалите икономически неактивни лица (24%). Работещи бедни са 7,4% от заетите, което неминуемо се отразява на равнището на бедност сред децата. България заема второ място сред страните от ЕС 27 по брой на лицата във възрастова група над 65 г., които са в риск от изпадане в бедност - 32% от всички лица в тази възрастова група.65 Съгласно Country Fact Sheet и по данни от НСИ по показателя „лицата, живеещи в домакинства без заети лица” за 2011 г. това е 15,1% от населението до 60 години, спрямо 13,5% за 2010 г. или 7,9% от цялото население на страната. Този коефициент за ЕС 27 е 9,9% от населението на ЕС, което отново поставя България на едно от първите места по риск от бедност, поради липса на трудова реализация и свиване на икономическата активност. Маргинализирани групи В България може да се говори за маргинализирани групи от няколко типа: 1. Малцинствени общности; 2. Хора с увреждания; 3. Разчитащи единствено на пенсия (в размер под прага на бедността) възрастни хора; 4. Деца в риск; 5. Бездомни и лица, зависими от социално настаняване и др. Очаква се информация и анализ в този под-раздел по компетентност.
По данни на Световния икономически форум, измерващ индекса на конкурентоспособност Република България заема 74 място от 144 изследвани икономики за 2011 – 2012 г., но прогнозните данни за индекса на конкурентоспособността през 2012 – 2013 г. на българската икономика сочат покачване до 64 място. За 2010 – 2011 г. от 139 наблюдавани икономики в света българската е класирана на 71 място по конкурентоспособност. През 2011 г. стопанската конюнктура в страната е по-благоприятна в сравнение с 2010 година. Средното равнище на общия показател на бизнес климата за 2011 г. е с 4,6 пункта над средното равнище за 2010 г., което се дължи на подобрените съставни показатели в промишлеността и търговията на дребно.
Разходи за НИРД и иновации
По отношение на разпределението между бюджетни и частни инвестиции, към 2010 г. НИРД на държавния и частния сектор са практически изравнени – 0.30% от БВП за частния и 0.29% от БВП за държавния сектор и бележат покачване за две предходни години. В структурата на разходите държавните разходи за НИРД отбелязват спад спрямо 2009 г., когато са представлявали малко на 60% от всички разходи за НИРД, при малко по 40% за частните инвеститори. България изостава по отношение на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в сравнение с водещите световни икономики и в сравнение с много други държави от Централна и източна Европа, които са членки на ЕС, показва бързо нарастване на разходите на частния сектор за НИРД, както в номинално изражение (над 20% ръст годишно и към 2009 г. достигат 108 млн. лева66), така и като процент от БВП (над 0,16% за 2009 г.). Човешки ресурси в областта на НИРД Общият брой на заетите с НИРД и иновациите през 2010 г. е 20 823 души, а през 2009 г. е 21 97167. Делът68 на наетите лица в областта на научноизследователска и развойна дейност за 2010 г. и 2011 г. е съответно 0,53% и 0,49%, при средно ниво за ЕС 27 от 1,03%, като в абсолютен брой лицата намаляват от 11 060 души през 2010 г. до 10 996 души през 2011 г. Най-голям е делът на категорията малки предприятия според броя на заетия персонала (32,07%), следван от този на средните предприятия (26,09%) и на микро предприятията (16,91). През 2010 г. 3,16% от предприятията, занимаващи се с НИРД нямат нает персонал.
Според данни на НСИ, делът на иновативните предприятия в България нараства за всички размерни групи в периода 2006 - 2009 г. Делът на иновативните малки предприятия се увеличава от 17% до 20,3%, на средните - от 26,4% до 32% и на големите - от 52,7% до 59,2%. През 2010 г. в резултат на настъпилата икономическа стагнация броят на иновативните предприятия намалява с 16,70% (2778). Намалението се отнася до почти всички категории предприятия, с изключение на категорията „малки предприятия”, в която има с 9 предприятия повече спрямо 2009 г. Предприятията от индустрията са по-иновативни в сравнение с тези от услугите — съответно 23,8% и 14,5% през 2006 г. и 31,1% и 22,0% през 2010 г. Въпреки така представената информация за иновативните предприятия, НИРД е концентрирана главно в академичните институции (ВУЗ, БАН, ССА). В научно-иновационната система функционират и изследователски звена към различни секторни министерства (МЗ, МВР, Министерство на културата, МЗХ. Наличието на секторни изследователски центрове може да се оценява като зрелост на научно-иновативната система, когато обаче са налице и стабилно финансово осигуряване, ефективност на финансирането и полезност за обществото и икономиката. Бюджетното финансиране за тези институции е ниско, което не създава необходимите условия за провеждане на конкурентоспособни изследвания и услуги и води до допълнителна фрагментираност на финансирането за наука. НИРД и разработването на иновации продължават да бъдат сектори от икономиката, които изискват сериозни инвестиции както първоначални, така и последващи. Всяко десето предприятие е без нает персонал, което показва наличието на риск по отношение развитието и жизнеспособността на научната и/или иновативната идея.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||