Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство
Селско, горско и рибно стопанство77
Изтегляне 1.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Конкурентоспособност и инфраструктура на селското, горското и рибното стопанство
- Растеж, основан на модерна инфраструктура
- Транспорт и достъпност 83 Сухопътен транспорт
Селско, горско и рибно стопанство77 През 2010 г. общият брой на земеделските стопанства на територията на България е 371 070.78 От общия брой земеделски стопанства, 357 900 стопанисват земеделска земя, а 280 300 отглеждат селскостопански животни, птици и пчели. Ясно се очертават две тенденции. От една страна се наблюдава сериозно намаление на броя на земеделските стопанства – с 44% спрямо предходното преброяване през 2003 г. От друга страна, ИЗП нараства с около 25%. Тези противоположни тенденции водят до нарастване на средната площ, използвана в едно земеделско стопанство, с над два пъти – от 4,44 ха на10,14 ха, което показва, че са налице процеси на уедряване на земеделските стопанства. На база използвана земеделска земя 34% от земеделските стопанства през 2010 г. са на физически лица. Намалението на работната сила в аграрния сектор през 2010 г. е с 45% спрямо 2003 г., а на обема на вложения труд - с 51%. По възрастов признак най-голям дял има работната сила на възраст между 55 – 75 години (45%), 35 – 54 години (36%), 15 – 34 (10%). Добавената стойност на стопанските субекти от аграрния сектор през 2010 г. увеличава равнището си в сравнение с предходната година с 0,6 п.п., но въпреки това се наблюдава обща тенденция на реален спад на дела на сектора в общото равнище на добавената стойност за икономиката за периода 200279 – 2010 г. През 2010 г. относителният дял на аграрния сектор в създадената добавена стойност възлиза на 5,4% (3 249 млн. лв.), а за първото полугодие на 2011 г. – 4,6%. Стойността на крайната продукция в селското стопанство (след приспадане на вътрешните обороти) по текущи цени за 2011 г. (прогнозни данни към края на януари 2012 г.) възлиза на 8 440.8 млн. лева. Най-значим в крайната продукция продължава да бъде приносът на растениевъдството - 5 040.0 млн. лева. На второ място е продукцията от животновъдството - 2 239.7 млн. лв., следвана от неотделимите второстепенни (неселскостопански) дейности - 633.8 млн. лв., и продукцията от селскостопански услуги - 527.3 млн. лева. Изменението на физическия обем на крайната продукция в селското стопанство при база 2005 г. е 87,2%, а спрямо 2010 г. – 97,4%. Произведената продукция от растениевъдството е 100.6% спрямо 2005 г. и 98.7% спрямо 2010 г., а от животновъдството е 76,3% спрямо 2005 г. и 97,1% спрямо 2010 година. Селското стопанство заема съществен дял във външната търговия на България, като традиционно формира положително търговско салдо. През 2010 г. се наблюдава запазване на относителния дял на аграрния сектор в общия износ, внос и стокообмен за страната на нивата от предходната годината – съответно около 17%, 10% и 13%. През 2010 г. делът на ЕС достига 72,5% от общия аграрен износ и 79,1% от общия аграрен внос на България. Площта със селскостопанско предназначение (ПССП) през 2010 г. е 5 492 891 ха, което представлява около 50% от територията на страната. Използваната земеделска площ (ИЗП) се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи, семейните градини и оранжерийните площи. През 2010 г. тя е 5 051 886 ха, което е 45,5% от територията на страната. Спрямо предходната година, ИЗП се увеличава с 0,4%. През 2010 г. продължава тенденцията на намаление на броя на животновъдните стопанства в страната. В говедовъдството стопанствата намаляват с 16,3% спрямо предходната година, като в същото време броят на говедата нараства с 0,9%. При овцете и козите е отчетено намаление на стопанствата съответно с 9,8 и 12,1%, а при свинете - с 11,5%. По отношение на растениевъдството - площите със зърнени култури намаляват с 6,5% спрямо 2009 г., площите с технически култури се увеличават с 20% спрямо 2009 г., производството на зеленчуци през 2010 г. се увеличава с 3,5% в сравнение с предходната 2009 г. През 2010 г. са произведени 152 077 тона плодове, което е с 43% повече спрямо 2009 г. През 2010 г. общият улов на риба и други водни организми за страната от стопански риболов възлиза на 10 774,15 тона, което представлява увеличение с 19% спрямо предходната година. Този ръст се дължи главно на нарастването на улова в Черно море с 31%. При уловът на риба и други водни организми в р. Дунав и във вътрешните водоеми се наблюдава намаление в сравнение с 2009 г., съответно с 32,9% и с 9,9%. През 2010 г. се запазва тенденцията на нарастване на аквакултурното производството в специализираните рибовъдни стопанства. Произведени са 9 830,22 тона риба и други водни организми, с 14,7% повече спрямо предходната година, но въпреки това продължава тенденцията на увеличение на вноса на риба и рибни продукти от държавите-членки на ЕС - увеличение с 15,6% спрямо предходната година до 13 850,7 тона, което представлява 51,8 % от общия внос (при 42,3% през 2009 г.). При горското стопанство общата площ на горските територии през 2010 г. нараства със 7 251 ха (0,2%) спрямо 2009 г., което се дължи на неустроени досега горски територии и обхваща територии от 4 138 147 ха. Залесената площ също нараства – от 3 749 129 ха през 2009 г. на 3 761 299 ха през 2010 г. От общата площ на горските територии - 4 138 147 ха, държавна собственост са 3 066 771 ха (74,1%), общинска – 503 694 ха (12,2%), собственост на частни физически лица – 421 885 ха (10,2%), собственост на частни юридически - 29 945 ха (0,7%), на религиозни общности – 23 243 ха (0,6%), 92 609 ха (2,2%) – върху земеделски територии. Продължава тенденцията на нарастване на площта на горите върху земеделски територии – с 9 535 ха (10,3%), сравнено с 2009 г., дължащо се на естествения процес на самозалесяване на изоставени или необработвани земи извън горския фонд. В сравнение с 2005 г. площта на горите с дърводобивни и средообразуващи функции намалява с 222 648 ха докато тази на защитните и рекреационните гори и горите в защитени природни територии е нараснала с 284 331 ха. Увеличението е основно поради включване на горски територии в европейската мрежа от защитени зони „Натура 2000” и обявяването на природен парк „Беласица”. Реализираното количество дървесина през 2010 г. е с 1 062 000 куб. м повече от 2009 г. и е най-високият реализиран обем дървесина за последните шест години.
Общият брой на включените в системата на сертификация и контрол производители, преработватели и търговци на биологични продукти и храни от растителен и животински произход през 2010 г. е 820. През 2010 г. и 2011 г. биологичното производство в страната бележи ръст, следвайки световните тенденции на нарастване на площите и производството, което се дължи на засилено търсене на този тип продукция на световния и европейски пазари. В състояние на икономическа криза биологичното земеделие е един от малкото сектори, които се развиват с бързи темпове и регистрират значителен растеж. През 2010 г. общият брой на земеделските производители, регистрирани в регистъра по Наредба № 3/1999 г. е 69 306, а през 2011 г. е намалял до 65 504.
Един от основните фактори за повишаване на ефективността и конкурентоспособността на земеделското производство е техническото и технологично обновяване. Данните за броя на регистрираните машини за периода 2004 – 2010 г. показват бавна, но устойчива тенденция на обновление на машинно-тракторния парк. Наблюдава се слабо, но постепенно увеличение на дела на новата техника и намаляване на средната възраст на машините. В противоположна посока е тенденцията, свързана с инфраструктурната обезпеченост на селското, горското и рибното стопанство според Аграрния доклад. Наблюдава се неравномерно разпределение на инфраструктурата, осигуряваща достъп и условия за развитие на аграрния сектор – отдалеченост на стопанства и липса на изградена асфалтна пътна мрежа до тях, амортизирана, неработеща или недоизградена поливна инфраструктура, слаба изграденост на информационните системи за наблюдение и контрол. Продължава тенденцията от 2000 г. за намаляване на научния потенциал в аграрния сектор и броя на учените в постоянните структурни звена на ССА. През 2010 г. общият брой на научните работници в ССА е намалял с около 1% в сравнение с 2009 г.
През 2011 г. в страната са функционирали 3 776 средства за подслон и места за настаняване, което е с 6,25% повече спрямо 2010 година и с 6,43% спрямо 2009 г. Данните80 показват, че по показателя брой легла в СПМН на 1000 жители България е над средното равнище в ЕС-27 (около 33% над средното през 2009 г.) като броят на леглата в СПМН нараства с по-висок темп от този в ЕС-27 през разглеждания период. Това може да се обясни с растящото търсене на туристически услуги и продължава възходящата тенденция в българския туризъм след 1996 г. Общият брой на реализираните нощувки във всички средства за подслон и места за настаняване се е увеличил с 2 594 хил. (16,0%) в сравнение с 2010 г., като реализираните нощувки от български граждани се увеличават с 6,3%, а от чужденци намаляват с 19,9%. Данните81 за туристическия интензитет, изразен чрез общия брой нощувки в хотели и други подобни СПМН на 1000 жители показват, че България изостава от средното ниво на ЕС с около 1.7 пъти. Различията между България и туристически страни като Малта и Гърция са още по-осезаеми – съответно 8,8 и 3 пъти. През 2011 г. посещенията на чужденци в България са с 4.0% повече, отколкото през 2010 година. Посещенията на граждани от страните-членки на Европейския съюз, през 2011 г. се увеличават с 2,1% в сравнение с предходната година. Отчетен е ръст при посещенията на граждани от Гърция - с 10.1%, Румъния - с 3.7%, Австрия - с 2.7%, и други. Същевременно намаление е регистрирано при посещенията на граждани от Чехия - с 4.5%, и Германия - с 1.9%. Все по-голяма популярност придобиват алтернативните форми на туризъм. Според проучване82 проведено през 2010 г., селският туризъм остава най-предпочитаната форма на алтернативен туризъм (33,2%), следван от планински туризъм (18,4%), спа туризъм (16,8%), еко туризъм (14,9%) и културен туризъм (7,5%). Въпреки нарастващия интерес към алтернативните (специализираните) форми на туризъм на този етап те имат по-скоро допълващо значението и място в националния туристически продукт, при което значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползван или слабо използван и бизнесът и местните общности там не могат да се възползват от предимствата на туризма. Основната физическа бариера за това е липсата на добра инфраструктура за предоставянето на тези видове туризъм, както и недостигът добре обучен персонал и текучеството на кадри поради ниското заплащане в сектора.
Както е заложено в НПРф (2012–2020 г.), приоритет на икономическата политика на българското правителство и фактор за устойчив икономически растеж е развитието на инфраструктурата за осигуряването на по-добра свързаност с Европа и за сближаване на регионите в България.
Сухопътен транспорт Към края на 2011 г. дължината на пътната мрежа в България е:
Гъстотата на българската пътна мрежа е съпоставима със средната гъстота, характерна за страните-членки на ЕС, но по отношение на гъстота на автомагистралите и скоростните пътища, страната ни изостава значително – 3,8 км./1000км84. Друг основен проблем в сектора е продължаващата липса на завършен магистрален път по най-важните направления на страната. По данни от Country Fact Sheet гъстотата на транспортната мрежа по видове спрямо големината на територията и броя на населението е както следва: магистрални пътища за 2008 г. - 32,6% (средно за ЕС 27 – 100% и максимум 305,8%), жп мрежа за 2010 г. – 98,4% (средно за ЕС 27 – 100% и максимум 227,8%). През 2011 г. 98,6% от пътищата имат настилка, от които делът на тези с асфалтово покритие е най-голям (98,8%), следван от този с трошено-каменна настилка (0,73%) и паважна настилка (0,30%). 1,4% от пътищата са без настилка. Предвид „кръстопътното” положение на страната и обстоятелството, че през територията й преминават пет от дефинираните трансевропейски транспортни коридора, малкият дялна на „широко”- габаритни пътища е съществен недостатък на републиканската автомобилна пътна мрежа. След приемането на България в ЕС транзитът през страната се увеличава многократно, а броят на леките и тежкотоварните автомобили е два пъти и половина по-голям (спрямо периода преди 2007 г.). Наред с нарастването на броя на леките автомобили, се увеличава и натовареността на пътищата и риска от ПТП (за 2009 г. по Country Fact Sheet 118,5 броя на млн. жители при среден брой за ЕС 27 - 37,9), което за България, като една от водещите страните от ЕС в тази черна статистика, е особено голям проблем, който трябва да бъде приоритетно адресиран. Увеличаването на автомобилния трафик поражда сериозни затруднения в някои от най-натоварените отсечки от основната пътна мрежа, където пропускателната способност е вече изчерпана. Доизграждането на автомагистралите и цялостна оптимизация на транзитните пътища би спомогнало на първо място за качественото и безпроблемно обслужване на трансрегионалния, трансевропейския и трансконтиненталния автомобилен трафик през територията на Република България. По отношение на транзитните потоци, преминаващи през страната, най-голям трафик има по направленията Калотина – Капитан Андреево и Русе – Капитан Андреево. Сухопътните транспортни услуги са водещи за нашата страна, като през 2010 г. осигуряват превоза на цели 89,7% от товарите в страната. Този вид транспорт е предпочитан и за превоз на пътници от 66,3% или от 567.8 млн. души85. Превозените товари общо в сектора през 2010 г. са 87.4 млн. тона, като е отчетен спад от 9,9% на годишна база. Превозените пътници през годината също намаляват с почти 2% до 840.2 млн. души. Прави впечатление, че доминиращ вид транспорт за пътници както за България, така и за всички страни-членки на ЕС е транспортът с леки автомобили. Тенденцията за старите страни членки на ЕС (ЕС 17) показва намаление, макар и слабо в последните години в използването на пътническите леки автомобили и автобусите и по-значително увеличение в използването на по-устойчивия ж.п. транспорт за превоз на пътници86. Сухопътните транспортни услуги са водещи за България, като през 2010 г. осигуряват превоза на цели 89,7% от товарите в страната. Този вид транспорт е предпочитан и за превоз на пътници от 66,3% или от 567.8 млн. души87. Превозените товари общо в сектора през 2010 г. са 87.4 млн. тона, като е отчетен спад от 9,9% на годишна база. Превозените пътници през годината също намаляват с почти 2% до 840.2 млн. души. През последните 8 години в България се наблюдава ясно изразена тенденция на непрекъснато нарастване на пътническия транспорт с леки автомобили (с 26%), което е основно за сметка на намаление на пътническия ж.п. транспорт (с 47%) и намаление на пътническия автобусен транспорт (с 38%). През територията на страната преминават пет от десетте трансевропейски транспортни коридори - № 4, 7, 8, 9 и 10. Три от тях - № 4, 7 и 10, имат важна роля за интегрирането на транспортната мрежа на ЕС с тази на съседни географски райони и континенти – Азия, Африка и Близкия Изток. През последните години търсенето на товарни транспортни услуги на национално ниво варира над 100 млн. т. годишно, а това на пътнически услуги около 950 млн. пътувания годишно, като по предварителни данни за 2008 г. 80% от тях са градски88. Раздвижването в динамиката на вноса и износа оказват благоприятно влияние върху обема на товарните транспортни услуги. Железопътен транспорт Към 2011 г. дължината и видът на железопътната мрежа в България е:
Плътността на ж.п. линиите в България възлиза на 36,9 км текущ път на 1 000 км², като е по-добра от тази в Прибалтийските републики и е съизмерима с тази в Румъния. Разпределението на железопътните линии в България е небалансирано. През 2011 г. 70,3% от съществуващите ж.п. линии в България са електрифицирани (67.7% през 2007 г.). Този процент е значително по-висок в сравнение с относителния дял на електрифицираните ж.п. линии в другите страни, приети в ЕС през 2004 г89. По отношение на движението на товарните и пътническите влакове в хил. км тенденцията, която се наблюдава през последните 5 години е за значителен спад в движението на товарните влакове (около 33% спрямо 2007 г.), което е свързано с общото намаление в обема превозени товари (21 904.6 хил. тона през 2007 г. до 14 152 хил. тона през 2011 г.). Независимо, че за последната отчетна година, на предходна годишна база е регистриран лек ръст от около 9% в превозените товари, дължащ се на раздвижването при вноса и износа на страната. Съгласно заключението за състоянието на железопътната инфраструктура в стратегическия документ за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г. „железопътната мрежа на страната е с висока степен на изграденост и електрификация и е в състояние да задоволи значително по-високо търсене на транспортни услуги. Поради просрочените ремонти състоянието й като цяло е незадоволително, което оказва негативно влияние върху допустимите максимални скорости, времепътуванията, комфорта и експлоатационните разходи за влаковото движение. В голямата си част осигурителните, телекомуникационните и енергозахранващите системи са остарели и на ниско технологично ниво, което не отговаря на съвременните изисквания за оперативна съвместимост и би могло да представлява проблем за безопасността на превозите. Качеството на продукта на железопътната мрежа е на незадоволително ниво при относително високи инфраструктурни такси за достъп, целящи да покрият в по-голяма степен дефицита за поддържането на мрежата, резултат от ниския трафик”.
По данни към 2010 г.90 речните пристанища на България с национално значение по поречието на река Дунав разполагат с достатъчно мощности за обработка на генерални, насипни и наливни товари, контейнерни и RO-RO единици. Понастоящем се използва около 60% от капацитета на инфраструктурата при наличната претоварна техника. На този етап българският участък от реката, който е с обща дължина 470 км, не съответства на международно приетите проектни стандарти, тъй като има многобройни стеснени участъци. Поради съществуващите проблеми, товарооборотът на пристанищата по р. Дунав през 2010 г. е 4 524 хил. тона товари, което означава намаление с 6,3% на годишна база91. Съществуващите хидроложки и климатични условия по протежение на единствения вътрешен воден път на страната – р. Дунав налагат предприемането на мерки за подобряване на навигационните условия и осигуряване на минимална дълбочина от 2,5 м. през цялата или по-голямата част от годината, необходима за кораби до 3 000 т. Като слаби страни на речните пристанища се идентифицират:
Морски транспорт92 Морските пристанища на България с национално значение – пристанище Бургас и пристанище Варна разполагат с достатъчно мощности за обработка на генерални, насипни, наливни и хладилни товари, контейнери, тежки палети и RO-RO единици93. Понастоящем се използва между 70% и 80% от капацитета на инфраструктурата при наличната претоварна техника. Като слаби страни на пристанищата могат да бъдат посочени:
|