Информационни и комуникационни технологии

3. 
   Социална инфраструктура
   

Към 01.02.2011 г. в страната са преброени 2 060 745 жилищни сгради, от които 766 438 - в градовете, и 1 294 307 - в селата. В сравнение с преброяването през 2001 г. жилищните сгради в градовете се увеличават с 25 988, или с 3.5%, а в селата намаляват с 89 766, или с 6.5%. Обитаваните сгради са 1 365 240, или 66.2% от жилищния сграден фонд. В жилища, построени преди 1990 г., живеят 91.5% от домакинствата, като половината (51.6%) от жилищата са изградени в периода 1961 - 1980 година. Преди 1960 г. са построени 22.3% от жилищата. В нови жилища (изградени след 2001 г.) живеят 1.1% от домакинствата.

Към края на 2011 г. в страната функционират 753 самостоятелни детски ясли и яслени групи към Обединените детски заведения (ОДЗ). 2010 – 721, 2009 – 701, 2008 – 673. Тенденцията за увеличаване на детските яслени заведения е продиктувана от общото покачването на раждаемостта спрямо 2000 г. и задържането на нивото на детска смъртност до едно от най-ниските в демографското развитие на страната.

Здравна инфраструктура

В края на 2011 г. в страната функционират 344 заведения за болнична помощ с 47 391 легла в тях. От тях болниците са 315 с 44 811 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1 770 с 924 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 150 с 4 546 легла. Многопрофилните болници са 167 с 31 546 легла в тях, а специализираните - 148 с 13 265 легла. Специализираните болници за активно лечение са 92 с 5 534 легла. Специализираните болници за долекуване и продължително лечение са 5 с 241 легла. В края на годината в страната функционират 16 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 1 469 легла и 23 специализирани болници за рехабилитация с 3 573 легла. Държавните психиатрични болници са 12 с 2 448 легла и съгласно данните за наблюдаваните лица с психични заболявания капацитетът е зает на 85% за 2011 г. За ЕС 27⁹⁷ средно на 100 000 души се падат 61,4 (за 2010 г.) легла в психиатрични болници при 62,8 легла за 2009 г., докато за България тази пропорция за 2009 г. е 68,5 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2011 г. е 647 на 100 000 души от населението, като това е намаление с 14 броя легла спрямо 2009 г. За сравнение със средната осигуреност на населението с болнични легла за ЕС 27⁹⁸ (551 легла на 100 000 души) за България това е с около 16% повече.

В заведенията за извънболнична помощ са разкрити 924 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2010 г. броят на заведенията се увеличава с 9.7%, а броят на леглата в тях намалява незначително - с 1.5%. Увеличават се всички видове заведения за извънболнична помощ с изключение на денталните центрове, чийто брой остава непроменен към 31.12.2011 година. Тази тенденция е провокирана от законовите условие, позволяващи частни практики да сключват договори за финансиране от Националната здравно осигурителна каса.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2011 г. броят на тези заведения е 150 с 4 546 легла. В сравнение с края на 2010 г. броят на тези заведения намалява поради структурните промени, извършени в системата на здравеопазването в страната, и обединяването на регионалните центрове по здравеопазване и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. Най-многобройни сред другите лечебни и здравни заведения са хосписите - 49 заведения със 790 легла. Броят на заведенията намалява в сравнение с предходната година, но се увеличава легловият им фонд (с 10,3%). В края на 2011 г. броят на домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) е 31 с капацитет 3 756 места.

Образователна инфраструктура

През учебната 2011/2012 г. броят на самостоятелните детски градини с директор е 2 112, или с 26 по-малко в сравнение с 2010/2011 учебна година. Средният брой деца в една детска градина за страната е 108. Средният брой деца, формиращи една група, е 24. От гледна точка на необходимостта от индивидуален подход към всяко дете, този брой е завишен спрямо препоръчителния, но с оглед развитието на инфраструктурата към момента – това е оптимален брой.

Броят на общообразователните и специални училища през учебната 2011/2012 г. е 2 166, като техният брой намалява спрямо предходната учебна година с 9, а спрямо 2009/2010 учебна година с 35. В тази група 156 начални, 1 431 основни, 12 прогимназии, 161 гимназии и 406 средни общообразователни училища (СОУ). Професионалното образование и обучение през учебната 2011/2012 г. се осъществява в 22 училища по изкуствата, 414 професионални гимназии, 5 професионални училища и 36 професионални колежи с прием след средно образование.

4. 
   Инфраструктура в подкрепа на културата, спорта и туризма
   

Към 31.12.2011 г. в страната функционират 197 професионално действащи музеи, регистрирани съгласно Закона за културното наследство. За предходната 2010 г. техният брой е 201. Движимите културни ценности са национално богатство и формират Националния музеен фонд, който се състои от 7 439 хил. фондови единици. В сравнение с 2010 г. броят на културните ценности през 2011 г. се увеличава със 17,7%.

Посещенията в музеите през последните четири години намаляват – 4 631 през 2008 г., 4 373 през 2009 г., 4 253 хил. през 2010 г. до 4 211 хил. през 2011 г., или с повече 9,0% спрямо базисната 2008 г. Тази тенденция се отнася и посещенията от чужденци. Техният брой спада с 296 посещения за периода.

През 2011 г. в развиващите дейност 73 театъра в страната са организирани 12 864 представления, които са посетени от 1 930 хил. зрители. В сравнение с 2010 г. представленията се увеличават с 12,4%, а посещенията - с 15,1% (253 хил.).

В сравнение с предходната година общите приходи на музеите през 2011 г. (38 987 хил. лв.) се увеличават с 13.3%, а делът на бюджетната субсидия на отворените за посещения музеи намалява със 7.2 процентни пункта. През 2011 г. от Европейски програми и проекти музеите са получили 2 369 хил. лв. - 6.1% от общите им приходи, или с 4.2 процентни пункта (1 720 хил. лв.) повече в сравнение с 2010 година. На тази база може да се направи изводът, че от гледна точка на осигуряването на финансов ресурс за музеите се наблюдава тенденция на ориентиране към проектен подход на финансиране на дейността.

Библиотеките с библиотечен фонд над 200 хил. библиотечни материала през 2011 г. са общо 47. Библиотечният фонд се състои от 32 758 хил. библиотечни документа: книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и други. През 2011 г. регистрираните читатели са 218 хил., което е с 0.9% (1 825 лица) по-малко в сравнение с 2010 г., но значително се увеличават посетителите - със 172 хил., или с 5.8%. Общият зает библиотечен фонд на един читател е 28 броя.

5. 
   Комуникации, сателитни и GIS системи
   

4. 
   Растеж, основан на устойчиво развитие и ефикасно използване на ресурсите
   
   1. 
      Околна среда
      

Независимо от наблюдаваната тенденция през последните десетилетия за намаление на количеството прясна вода, получавана чрез естествения хидрологичен цикъл на територията на страната, постоянният ресурс от прясна вода (95% обезпеченост с водите на река Дунав) е изчислен на 76.3 милиарда м³ или 10 087 м³ на човек при население от 7 563 710.

Мониторингът на питейните води в България се осъществява по химически, микробиологични, радиологични и органолептични показатели. По данни на Министерство на здравеопазването през 2011 г. мониторинг на питейните води се осъществява в 8652 пункта в цялата страна. В експлоатация са били общо 6357 водоизточници, от които 6109 подземни (96,1%) и 248 повърхностни (3,9%). През 2011 г. по ДЗК са извършени 46020 броя анализи по микробиологични показатели като установеното средно за страната несъответствие е 2,87%, което е значително подобрение в сравнение с 2010г., когато несъответствието е почти двойно по-голямо – 4,41%. Тези данни показват, че продължава тенденцията от последните години за намаляване на несъответствията по микробиологични показатели като цяло за страната.

Тенденцията е към намаление на броя на експонираното население и на броя на населените места, водоснабдявани с нестандартна питейна вода.

През 2011 г. са мониторирани качествата на водите на 93 зони за къпане, като от тях 89 са по Черноморското крайбрежие и само 4 са разположени във вътрешността на страната. По данни от мониторинга от общо 89 пункта от крайбрежни морски води през 2011 г. в 86 (96,63%) от тях качеството на водите се класифицира като добро.

Само в 3 пункта от крайбрежните морски води качеството на водата по микробиологични показатели през сезон 2011 г. не отговарят на изискванията за добро качество. В половината от зоните – 50,6% (45 от общо 89) водите се класифицират по микробиологични показатели като такива с отлично качество. От всички 93 зони за къпане в страната, качеството на водата при 46 от тях (49,5%) се класифицира като отлично. Като причини за влошаване на качеството на водите за къпане по Черноморското крайбрежие се считат недостатъчният брой на пречиствателни станции за битови отпадъчни води, както и наличието на нерегламентирани зауствания на непречистени битови отпадъчни води в близост до зоните за къпане.

За 2011 г. няма данни за дифузни замърсявания на почвата с тежки метали. Като цяло почвите в страната са в добро екологично състояние, непровокиращи риск за здравето при ползване на обработваеми площи според тяхното предназначение, и в нормите по отношение на замърсяване с тежки метали и устойчиви органични съединения.

Проучванията в НЦОЗА доказват наднормено съдържание на микроорганизми в над 70% от изследваните утайки от пречиствателните станции, а общият дял на утайките, безопасни за употреба в земеделието по отношение на всички нормирани показатели (тежки метали, устойчиви органични замърсители и микробиологични показатели) е под 40%.

През последните години количеството на образуваните в страната отпадъци от икономическата дейност намалява. За периода 2000 – 2010 г., се наблюдава средно промяна с около 3% за година в общото количество на образуваните битови отпадъци.

По данни на общинските администрации за 2010 г. на депа с организирано сметоизвозване са събрани общо 3 067 хил.т битови отпадъци. За периода 2005 - 2010г. количеството на събраните отпадъци на депа с организирано сметоизвозване е намаляло с 170 хил. т. От количествата събрани отпадъци са депонирани 3 041 хил. т през 2010г. което е с 103 хил. т. спрямо 2005г.

Предадените за рециклиране битови отпадъци през 2010г. са 26 хил. т., с 25,7 хил. т. повече от предадените за рециклиране количества през 2006г.

И през 2011 г. най-силно влияние върху акустичната обстановка оказва транспортният шум – 80-85% от общото шумово натоварване в градовете. Извършените измервания показват, че регламентираните допустими шумови нива са превишени в 522 от контролните пунктове в страната, което представлява 72% от общия брой контролирани зони, т.е. относителния дял на пунктовете с превишени нива се повишава в сравнение с 2010 г. (69% от общия брой).

През 2011 г. се забелязва влошаване на акустичната обстановка най-вече в зони, подлежащи на усилена шумова защита, прилежащи към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих и рекреация.

Йонизиращи лъчения

През 2011 г. годишната ефективна доза от естествената радиоактивност съответства на 2,33 mSv/a и е близка до средната стойност за света от 2,42 mSv/a.

По изследваните радиологични показатели на водните проби, хранителните продукти и пробите от околна среда не са констатирани отклонения от характерните за съответните допустими стойности.

Биологично разнообразие, национална екологична мрежа „Натура 2000”

През 2011 г. площта на защитените територии в България е 582 122 ха, или 5.2% от територията на страната, и спрямо 2010 г. има намаление с 336 хектара. Към края на 2011 г. в България съществуват 954 защитени територии и в сравнение с 2010 г. те са с 1 повече.

2. 
   Ресурсна ефективност и енергия¹⁰¹
   

Индексът на първично енергийно потребление за България спрямо средното за ЕС 27 ниво е по-нисък с 5,4 п.п. или е равен 91,5% за 2010 г. (за база 2005 = 100%), като е леко завишен спрямо 2009 г. с 2,2 п.п. и запазва тенденцията на занижаване през годините спрямо 2005 г.

3. 
   Изменения на климата, превенция и управление на риска
   

За България общото количество на емисии на вредни вещества в атмосферата има следната тенденция през периода 2000 – 2010 г.

Фигура 2. Общо количество на емисии на вредни вещества в атмосферата

Най-виско е делът на емисиите на въглероден двуокис, който варира през годините между 94,69% през 2000 г. до 96,26% през 2010 г., следван от делът на емисиите метан (1,39% за 2010 г.) и серни окиси (0,75% за 2010 г.).

5. 
   Растеж, основан на ефективна публична администрация
   
   1. 
      Институционален капацитет и ефективна съдебна система
      

Качественото административно обслужване е един от основните приоритети на административната реформа за периода до 2013 г. В Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация¹⁰⁴ по-голямата част (348 от общо 572 мерки) са насочени към административните услуги. По данни от Доклада за състоянието на администрацията за 2011 г. са изпълнени 70,5% от мерките по направлението „Премахване и облекчаване на административни услуги” от Плана, а останалите са в процес на изпълнение. По 5,2% от мерките изпълнението не е стартирало.

През 2011 г. продължава започналата през 2009 г. реформа в администрацията, насочена към организационно развитие на административните структури, преструктуриране и съкращения на щатнаа численост . Следва се общата политика за окрупняване на структурите, което реализира ефект в две направление – подобряване предоставянето на публичните услуги и реализиране на икономия на разходи, с което се постига повишаване ефективността и ефикасността при разходването на държавния бюджет. През 2011 г. са създадени 3 нови структури и са закрити 10 административни структури.

През 2010 г. численост на администрацията възлиза на 148 349 души, докато през 2011 г. е намалена до 146 329 души. Тази тенденция се запазва и спрямо 2009 г. по отношение на щатната численост в министерствата и изпълнителните агенции, но числеността на териториалната администрация се увеличава през 2010 г. спрямо предходната година¹⁰⁵. Изчисленията показват, че средно на 50 лица от населението на страната се отнася по един служител на администрацията.

През 2011 г. се запазва тенденцията за намаляване на щатните бройки, определени за заемане по служебно правоотношение. Водещ е конкурсният принцип за назначаване и достъп до длъжности в администрацията, за да се осигури обективен подбор на служителите в администрацията¹⁰⁶ и да се осигури компетентност при предоставянето на административните услуги.

Най-висока оценка за изпълнението през 2011 г. са получили общинските администрации (29,6% от всички структури на администрацията), следвани от тези на министерствата (23,3%). Незадоволително е изпълнението при изпълнителните агенции (16,9%) и отново част от общинските администрации (33,3%).

Във връзка със спазване на принципите на добро управление и доверие в администрацията показателно е, че през отчетния период (2011 г.) до контролиращите ръководители са подадени общо 302 възражения (385 през 2010 г., 405 през 2009 г. и 686 през 2008 г). Запазва се тенденцията от предходните години за намаляване броя на възраженията, подадени до контролиращите ръководители по повод на общата оценка.

Продължава тенденцията едва около 20% от служителите в администрацията да преминават различни обучения. За 2011 г. това представлява 31 656 лица от общия брой на служителите. 53.3% от проведените обучения са тясно специализирани за съответните заемани длъжности.

Установява се трайна тенденция¹⁰⁷ на намаляване на относителния дял на служителите, оставащите на работа след придобиване на право на пенсия, което е още един показател за оптимизиране числеността на администрацията. За последните три години делът им намалява от 72,6% през 2009 г. 61,2% през 2010 г. и едва 18,9% (335 служители) през 2011 г.

През 2011 г. е направен пълен преглед на Списъка на унифицираните наименования на административните услуги, който показва:

• 
  част от вписаните в СУНАУ услуги нямат характер на такива по смисъла на Допълнителната разпоредба, § 1, т. 2 от Закона за администрацията;
  
• 
  някои от вписаните услуги нямат правно основание в действащата нормативна уредба или не съответстват на характера на услугите, така както са уредени в нормативните актове, въз основа на които се предоставят;
  
• 
  за много от услугите не са посочени конкретните правни основания, въз основа на които те се предоставят, или са вписани некоректни правни основания;
  
• 
  в 74.81% от случаите потребителят не заплаща услугата по осигуряване на документи по служебен път, а в останалите 25.19% я заплаща. Липсва единен подход, което налага необходимостта от законова регламентация.
  

През 2011 г. с осъдителна присъда са завършили делата за 36 707 извършени престъпления. Броят на осъдените лица с влезли в сила присъди е 41 013. Спрямо 2010 г. броят на престъпленията, завършили с осъждане, се увеличава с 3,7%, а броят на осъдените лица - с 5,0%

През 2011 г. са водени дела за 42 460 извършени престъпления, като за 21 981 те са завършили с ефективно осъждане, за 14 726 престъпления - с условно осъждане, за 1 070 престъпления - с оправдаване, за 220 престъпления - с прекратяване, и за 4 463 престъпления - с освобождаване от наказание.

През 2011 г. коефициентът на криминална активност е 638 на 100 хил. души от средногодишното наказателно-отговорно население и е по-висок в сравнение с 2010 г., когато този коефициент е бил 595.

Прегледът на нормативната база показва, че общото и специалното законодателство, регламентиращо правомощията и процедурите по констатиране на закононарушенията, събиране на доказателствата и налагане на административни наказания от държавните органи е остаряло и противоречиво. Налице е прекалено голям брой нормативни актове, което сериозно затруднява както дейността на държавните органи, така и прилагането и тълкуването им от съда и прокуратурата.

Необходимо е да се прецизират текстовете на нормативната уредба като се отчита публичният интерес, а също и приноса на служителите, натоварени с функции, свързани с установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания при спазване на правата и законните интереси на гражданите и организациите.

От 2006 г. е създадена Комисия по превенция и противодействие на корупцията (КППК). През 2011 г. са приети промени в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) за изграждане на адекватен административен капацитет, за прилагане на ефективен контрол за установяване конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение, като от 01.04.2011 г. започва дейността си специализиран отделен орган – Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Разработена е и Методика за оценка на корупционния риск в администрацията. Съпоставяйки данните с тези за 2010 г. се установява рязко увеличаване на броя на получените сигнали за: незаконни или неправомерни действия или бездействия (от 8 901 през 2010 г. на 12 563 през 2011 г.) и други сигнали (от 5 585 през 2010 г. на 6 862 през 2011 г.). В същото време намалява броя на сигналите за: нарушаване на вътрешните правила за организация на работата (от 361 през 2010 г. на 214 през 2011 г.); нарушаване на служебните задължения и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (от 367 през 2010 г. на 287 през 2011 г.), конфликт на интереси (от 266 през 2010 г. на 108 през 2011 г.), корупция на държавни служители (от 847 през 2010 г. на 664 през 2011 г.) и корупция на орган на изпълнителната власт (от 26 през 2010 г. на 18 през 2011 г.). На тази база може да се изведе заключението, че се наблюдава нарастване на активността и ефективността на специализираните структури за противодействие на корупцията в изпълнителната власт на национално, областно и местно ниво, както и бавна, но постепенна оптимизация на работата на специализираните звена.

Размерът на „сивата икономика” е свързан обратнопропорционално с механизмите и мерките за „добро управление” и нивото на доверие в институциите.

Въпреки предприетите мерки в обществото се формира пасивно несъгласие към прояви на корупция и организирана престъпност, но и толериране на корупционни практики при личен интерес. Високият праг на търпимост към тези явления улеснява тяхното развитие, което от своя страна поражда проблеми в управлението на държавата и недоверие на европейските партньори към страната. Липсата на последователно реализирана политическа воля до голяма степен предопределя незадоволителните резултати в противодействието на корупцията и организираната престъпност. Правителството на Република България извежда като един от основните приоритети в държавното управление превенцията и противодействието на корупцията и организираната престъпност. Декларира волята, силата и амбицията да създаде условия за изчистване на средата, която ги подхранва, и да я отвоюва за българското общество¹⁰⁹.

2. 
   Електронно правителство и електронно управление
   

През 2011 г. Правителството на Република България определя ускореното развитие на електронното управление (е-управление) като един от основните си приоритети и през месец декември е пусната системата за електронен обмен на документи, в която първоначално са включени 6 администрации. Остава проблемен въпросът с 247 от общо 557 администрации, които дори не са стартирали процеса по възлагане на дейности за планиране, управление и прилагане на електронното управление. Причините за това са липса на финансови средства, липса на щатни бройки, липса на ангажираност за изграждане на електронно управление, недостатъчен брой служители, преминали обучение по електронното правителство.

515 административни структури от общо 557, предоставят услуги на гражданите и бизнеса и администрират регулаторни режими. Към края на 2011 г. в администрацията се предоставят и администрират общо 2 023 административни услуги и регулаторни режима. 440 администрации предоставят услуги на принципа „едно гише”, което представлява 85,4% от общия брой администрации. Отчита се намаление в сравнение с 2010 г., когато 87,3%¹¹⁰ от администрациите са предоставяли услуги на принципа „едно гише”.

129 са администрациите, които осигуряват по служебен път документи. Отчита се тенденция към непрекъснато увеличаване на дела на администрациите, които използват интернет страниците си за информиране на потребителите на административни услуги, като през 2011 г. година интернет изпреварва вече информационното табло и се превръща в основен способ за предоставяне на информация.

152 от общо 515 администрации предоставят административни услуги по електронен път, като при 75,25% това представлява едностранна комуникация и възможност за електронен достъп до формуляри. Едва 3,54% от административните услуги по електронен път са изцяло развитие и представляват „извършване на сделки, вкл. разплащане и доставка”. По този показател във връзка с електронните услуги за дребния бизнес нашата страна бележи значителен напредък за периода 2010-2011 г., като през 2011 г 76% от услугите се предоставят по електронен път (при 59% през предходната 2010 година и 60% през 2009 г.¹¹¹). Въпреки това, и през 2011 г. страната ни остава по-напред по този показател само от три други държави членки: Италия, Великобритания и Румъния. По сходен начин във връзка с ползването на електронни услуги от гражданите (във възрастовата група 25-54 г.) през 2011 г. този показател за България (33%), въпреки същественото му повишение с 18 п.п., нарежда страната само пред Италия и Румъния. През 2010 г. съгласно Country Fact Sheet този процент е 15%, при среден за ЕС 27 32,0%.

Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация през 2011 г. (20,3%), а делът на гражданите, които са изпращали попълнени формуляри онлайн през последните дванадесет месеца, към момента на наблюдението отбелязва ръст от 4,7% за период от две години.

Наблюдава се тенденция за възходящо развитие на електронното управление, но следва да се подобрява процеса на междуведомственото съгласуване с цел предоставяне на по-качествени и интегрирани административни услуги и да се продължат усилията за постигане и усъвършенстване на стандартите за обслужване на гражданите, включително и създаване на нови стандарти.

Информационна и комуникационна инфраструктура

В края на 2011 г. администрацията разполага с 87 833 броя настолни и 10 492 броя преносими компютри. Общият брой на сървърите е 4 960 бр. Общият брой на принтерите е 38 075 бр. Средната обезпеченост на администрацията с компютри е на 1,48 служителя по 1 компютър, което в сравнение с данните за 2010 г. представлява незначително оптимизиране на техническата обезпеченост с 0,04 п.п. (за 2010 г. общият брой компютри е 97 605).

4. 
   РЕГИОНАЛНИ АСПЕКТИ НА РАСТЕЖА
   

Проектът на анализ на различията между регионите на Република България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство е изготвен в рамките на под-дейност 2 по дейност 2 „Подпомагане на процеса по изготвяне на Договора за партньорство на Република България, очертаващ помощта по Общата стратегическа рамка (ОСР) за периода 2014 - 2020 г.” по проект № 0094-ЦКЗ-1.1. „Подпомагане на цялостния процес по изготвяне на Договора за партньорство на Република България за периода 2014-2020 г.”, финансиран по Оперативна програма „Техническа помощ”. Проектите на анализи по под-дейности 1 и 2 са взаимно-допълващи се и заедно представляват проект на анализ на различията между регионите, потребностите за развитие и потенциала за растеж за целите на Договора за партньорство, като в приложения са изнесени аналитичните части съгласно тематичните цели и ключовите действия, определени в Общата стратегическа рамка (ОСР), Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.)¹¹³ и приложимите препоръки за България съгласно член 121, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) и съответните препоръки на Съвета, приети в съответствие с член 148, параграф 4 от ДФЕС за целите по изготвяне на Договора за партньорство (ДП) на страната за следващия програмен период 2014-2020 г.

5. 
   Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите по основни фактори за развитие на Република България (SWOT анализ)
   

Проектът на SWOT анализ във връзка с изготвянето на Договора за партньорство е изготвен в рамките на под-дейност 3 по дейност 2 „Подпомагане на процеса по изготвяне на Договора за партньорство на Република България, очертаващ помощта по Общата стратегическа рамка (ОСР) за периода 2014 - 2020 г.” по проект № 0094-ЦКЗ-1.1. „Подпомагане на цялостния процес по изготвяне на Договора за партньорство на Република България за периода 2014-2020 г.”, финансиран по Оперативна програма „Техническа помощ”. Проектите на документи по под-дейности 1, 2 и 3 са взаимно-допълващи се.

6. 
   Предизвикателства в контекста на Стратегия „Европа 2020”
   

7. 
   Източници на информация
   

С оглед постигането на изчерпателност по отношение на разглежданите области и фактори, Изпълнителят има готовност да включи и други данни по преценка на ресорните ведомства и партньорите, като ползва за източник не само статистически данни и информация, но и изготвени от отговорните институции анализи и доклади относно посочените области и фактори за анализ.