Проект национална стратегия
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪВЕДЕНИЕ 4
- ВЪВЕДЕНИЕ
ПРОЕКТНАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯПО МИГРАЦИЯИ ИНТЕГРАЦИЯСЪДЪРЖАНИЕ Стр. ВЪВЕДЕНИЕ 4ЧАСТ І. СЪСТОЯНИЕ, ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В РАЗВИТИЕТО НА МИГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В БЪЛГАРИЯ 5 1. Динамика, структура и тенденции на миграционните процеси в България 5 1.1. Българи и български общности по света – брой и разпределение 5 1.2. Общи тенденции и предизвикателства 7 1.2.1. По отношение на емиграцията 7 1.2.2. По отношение на имиграцията, връщането и трайното заселване в България – общи тенденции и предизвикателства 9
А. Програма за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други държави 22 Б. Програма за трайно привличане и заселване в страната на лица от български произход с чуждо гражданство 23
3.3.1. В законодателен план 29 3.3.2. Осъществяване на регулиран прием 30 3.3.3. Своевременно идентифициране нуждите на пазара на труда от работна сила, която трайно да не е налична на българския трудов пазар 30 3.3.4. Приоритетност при наемане на работа 31
ВЪВЕДЕНИЕУспешното управление и регулиране на миграционните процеси е важен инструмент за развитие в глобализиращата се световна икономика. Този факт издига въпроса за миграцията и интеграцията на имигранти в ключов момент на национално, регионално и глобално равнище. Свидетели сме на глобално преразпределение на работната сила, което е необратим процес и следва той да бъде управляван мъдро, в интерес на държавите на произход и дестинация, както и на самите мигранти. Обратно, неефективното управление на миграционните процеси може да доведе до разрастване на сивата икономика, до наслагване на напрежение в приемащите общества, до унижение и експлоатация на нелегални имигранти. Формирането и провеждането на миграционната политика на Република България следва да е обвързано с националния интерес на страната и да е съобразено както с произтичащите от пълноправното членство в ЕС ангажименти в тази област, така и с новите тенденции в глобален и регионален план и установените международни стандарти. Обвързаността й с политиката и практиката на ЕС произтича от задълженията на Република България, поети с Договора за присъединяване на страната към ЕС, от регламентите и директивите, практиката и инициативите в тази област. Настоящата миграционна обстановка в Република България е с типичните параметри, характерни за присъединилите се към ЕС държави-членки от Южна Европа, които от държави на емиграция в кратки срокове се превърнаха в държави, привличащи имигранти. България през последните години бавно, но трайно придобива характеристики от страна на произход и транзитна страна към приемаща страна. Характерът на миграционната обстановка в Република България се промени вследствие на демократичните промени, на източното разширяване на Европейския съюз, на икономическата и културната глобализация на световно ниво. За разлика от периода преди 1989 г., когато Република България бе със силно ограничен миграционен профил, след демократичните промени тя е пълноправен участник в миграционните процеси на европейско и световно равнище. България не прави изключение от световните тенденции на нарастване мобилността на населението благодарение на бързото развитие на технологиите, достъпния транспорт и комуникации. На българския пазар на труда вече се наблюдава недостиг на работна сила в определени отрасли и българската икономика се нуждае от добре балансиран прием на работници от други държави. Българската миграционна политика се прилага в подкрепа на развитието на икономиката. Националният интерес по този въпрос изисква да се работи активно за привличане на първо място на чуждестранни граждани от български произход. Следва да се предприемат законодателни инициативи в тази посока за подобряване възможностите за тяхното заселване, учене или работа в Република България. Всичко това наложи своевременното очертаване на насоките на българската политика по миграция и интеграция на граждани от други държави чрез настоящата Национална стратегия по миграция и интеграция, създадена за периода от 2008 до 2015 г. Настоящата стратегия неминуемо е обвързана със Стратегията по заетостта, с Националната стратегия за демографско развитие на Република България, с Националната жилищна стратегия, със Стратегията за борба с бедността и социалната изолация, с Националната здравна стратегия и с други стратегически документи за отделните политики. ЧАСТ І. СЪСТОЯНИЕ, ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В РАЗВИТИЕТО НА МИГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ В БЪЛГАРИЯ 1. Динамика, структура и тенденции на миграционните процеси в България 1.1. Българи и български общности по света – брой и разпределение В общ план лицата от български произход, живеещи в други държави, са лица без българско гражданство; лица с българско гражданство и лица с двойно гражданство. Нееднозначен е въпросът за броя на българите зад граница. Информацията е крайно неустойчива както поради разминаване в оценките на различните източници, така и от липсата на стройна официална статистика по проблема. Въпреки това, съществуват няколко източника, които могат да са ориентир в тази област. На първо място са информацията от българските дипломатически и консулски представителства в чужбина; базата данни, събирана, актуализирана и съхранявана в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и самооценката на самите български общности в отделните страни. Следват източниците с научен характер – исторически, статистически и демографски изследвания и данни (български и чуждестранни), документи; мемоарна литература. При цялата условност на едно такова твърдение, близо един милион са лицата с българско гражданство, които пребивават в чужбина. Българската емиграция, създадена през годините – икономическа и политическа – в държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) в огромната си част е със запазен статут на българско гражданство: Великобритания – 80 хил.; Словакия – 3 хил.; Унгария – 5 хил.; Швеция – 3 хил.; Белгия – 4 хил.; Испания – 120 хил.; Германия – 50 хил.; Гърция – към 120 хил.; Австрия – 30 хил.; Чехия – 10 хил.; Италия – 50 хил.; Франция – 15 хил.; Португалия – 12 хил. Със запазен статут на български граждани са повечето българи в САЩ – около 200 хил.; Канада – 45 хил.; ЮАР – около 15-20 хил..; Австралия – 15-20 хил. Българските общности в страните от ОНД са “историческа емиграция”, формирала се главно в епохата на Възраждането, от лица – граждани на съответните страни с български етнически произход, една част от които вече имат придобито българско гражданство. В тези държави българите имат в значителна степен съхранено национално самосъзнание. Сред тях се развива стремеж – родов, духовен и икономически – за завръщане в прародината. След разпадането на Съветския съюз се оформят гражданските структури на сънародниците, които са признати за национално малцинство в Молдова и Украйна. В страните от Балканския полуостров най-голяма е българската общност в Македония, значителни общности има в Албания, Гърция, Сърбия и Турция (предимно българи мохамедани). Географските, политическите, икономическите, демографските, културните и религиозните условия, в които се развиват и съществуват българските общности, имат пряко отражение върху състоянието и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири между отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях. Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави - Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Хърватия. В страните от Западна Европа “старата българска емиграция” е предимно политическа и се формира основно преди и след Втората световна война. Още от края на ХIХ в. има и силно академично българско присъствие в Германия, Австрия и Франция на едно поколение, което активно участва в строителството на Нова България след 1878 г. От края на ХХ в. се развива и икономическа емиграция и на най-младото поколение българи, обучаващи се в университети и търсещи реализация в държавите от Западна Европа. Като цяло те са сравнително добре интегрирани в обществото благодарение на своето високо образователно равнище и професионална квалификация. В Централна Европа българите имат повече от сто и петдесет годишно присъствие в историята на някои страни. Значителна част от сънародниците ни запазват и българското си гражданство, тъй като държавите, в които пребивават, признават правото на двойно гражданство. В страните от Централна Европа съществуват организации на българите както от началото на ХХ в., така и от последното десетилетие на века. “Новият свят” привлича българи още от средата на ХIX в. Хиляди българи търсят убежище в Америка след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Високата мобилност на американското общество се отразява и върху българската общност, която е разпръсната по цялата територия на САЩ и Канада. От края на ХХ в. значително се увеличава броят на младото поколение българи, които трайно се установяват в Северна Америка. Основна характеристика на “старата емиграция” в Латинска Америка е нейната икономическа насоченост. Голяма част от първите емигранти са работници в селското стопанство, в заводи и фабрики, в петролната промишленост. Една значителна част от българската общност се формира след Балканските войни 1912-13 г. В Аржентина българската общност има развита система от организации и асоциации. В Латинска Америка емигрират и бесарабски и таврийски българи, както и немалък брой български евреи и български арменци. Българската общност в Австралия и Нова Зеландия е разнообразна по характер - икономическа и политическа емиграция, както и представители на младото поколение, емигрирали в края на ХХ в. Освен това, диаспората включва сънародници както от държавните граници на България, така и македонски българи. Многобройна вълна от бежанци се заселват на континента в началото на ХХ в. В страните от Африканския континент българското присъствие е изолирано явление в рамките на неколкостотин смесени брака. В изградените граждански структури важна роля имат и чужденците, завършили висше образование в България, които остават искрени приятели на българския народ. От края на ХХ в. Южноафриканската република е едно от основните емигрантски направления на българите. Новата емиграция е сравнително добре интегрирана в обществото, а социалният й статус е около средния за страната. Общността на българските евреи в Израел датира от периода 1948-51 г., когато близо 50 000 от тях се преселват в Обетованата земя. Макар и непринадлежаща към българския етнос, тази значителна група е дълбоко свързана с България и българската култура. Възприемащи България като втора родина, спасила ги от ужасите на Холокоста, сред тях се наблюдава желание за възстановяване на българското им гражданство. Те са реално българско лоби в чужбина. 1.2. Общи тенденции и предизвикателства 1.2.1. По отношение на емиграцията След демократичния преход през 1989 г. българските граждани получават правото да пътуват свободно. Първоначално емиграцията има политически оттенък или е на етническа основа, но скоро след това тя започва да се определя от други условия и фактори, които все повече й придават икономически характер. Първата голяма група от български емигранти след началото на демократичния преход се насочва към Канада и САЩ. Тази тенденция се запазва и днес, тъй като САЩ остава предпочитаната дестинация за висококвалифицирани специалисти и млади семейства от България поради лесната интеграция в общество, изградено от имигранти, достъпните програми за социално вписване, възможностите за обучение и професионална реализация и високото заплащане. От изброените предимства страните в ЕС привличат единствено с по-доброто трудово възнаграждение в сравнение с България и в някои случаи с достъпно образование. Другото голямо предимство е близостта на страните от Западна Европа в сравнение със Северна Америка. Според проучване от м. август 2006 г. се наблюдава спад на желаещите да емигрират дългосрочно български граждани с 50 % в сравнение с 2001 г. Общо около 35 000 българи на възраст от 16 до 60 г. имат нагласа да работят, живеят или учат във всички държави-членки на ЕС за период до 5 години. Разпределението по държави е следното: българите биха заминали главно в Испания; в Германия; на трето място в САЩ; в Гърция, във Великобритания; следват Канада, Франция, Италия, Ирландия, Бразилия. Социологическо изследване от м. юни – октомври 2007 г. показва, че се стабилизира и се увеличава категорията български граждани, които по принцип нямат нагласа за външна емиграция и преселване в други страни – делът им достига 80 %. Характерно е, че сред желаещите да емигрират е намалял делът на жените с нагласи за емиграция, както и делът на безработните – опитът на завърнали се емигранти се превръща в задържащ фактор, от друга страна се наблюдава увеличение на дела на работещите и учащите/студентите. Налице са промени в образователната и професионална структура – най-голям брой сред потенциалните емигранти сега представляват хората със средно образование, докато при техническото образование има високо равнище, но с видимо свиване в сравнение с 2001 г.; сред българите с ниско и с високо образование профилът е идентичен – сравнително по-ниска нагласа за емигриране. Намаляват нагласите за емиграция в големите областни градове, а се увеличава делът на гражданите на София и малките градове. Регистрира се активизиране на несемейните, а сред семейните е налице рязко свиване на нагласите за емигриране. Мотивът “набавяне на средства” отстъпва място на други ценности – професионална кариера като дългосрочен ресурс за личен просперитет, самоуважението, като нещо важно не само за личността, но което трябва да се предава на поколението. Студенти, ученици, млади работещи по-често са решени да търсят възможности за личен просперитет и легална работа в чужбина, т.е. емиграцията през 2007 г. се очертава с типично „младежко лице”. Параметри на емиграцията през последните години А. Увеличаване броя на българските граждани, постоянно или временно пребиваващи в чужбина. Според различни изчисления след 1990 г. са емигрирали между 500 и 700 хил. български граждани. Б. Увеличаване на броя на емигриралите българи с висока професионална подготовка. От посочените в т. А близо 20 % са с висше образование, а по-голямата част от останалите – със средно образование. В. Нарастване на броя на българските студенти зад граница, обучаващи се във висши училища, главно в страните от Централна и Западна Европа, САЩ и Канада. Техният приблизителен брой е около 50 000 души. Г. Освобождаване на лица от българско гражданство, съпътстващо процесите на миграция и интеграция на български граждани в чужбина, особено в държави-членки на ЕС. От 2001 до 2007 г. общо 5599 лица са освободени от българско гражданство: за 2001 г. – 1093; за 2002 г. – 1091; за 2003 г. – 695; за 2004 г. – 945; за 2005 г. – 710; за 2006 г. – 828; а за 2007 г. – само 237. Близо 85 % от освободилите се лица от българско гражданство са българи, трайно установили се в Германия и Австрия. Останалите 15 % са сънародници, живеещи на територията на Холандия, Дания, Чехия и др. Налице е низходяща тенденция по отношение на отказ от българско гражданство. Следва да се отбележи обстоятелството, че през м. август 2007 г. Германия промени своето законодателство по посока на разрешаването на двойно гражданство за лица, които са граждани на държави-членки на ЕС и това вече дава отражение. Д. Отчитане на недостиг на работна ръка в селските райони, в резултат на вътрешна и външна миграция, което се очертава като проблем пред устойчивото развитие на земеделието в България. Селското стопанство осигурява 7 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За около 650 хил. души то е основна дейност. Възрастовите категории на заетите в земеделието са, както следва: 216 хил. души на възраст над 55 г., а младите хора от 25 до 34 г. са едва около 11 хил. Е. Подписаните и действащи към момента спогодби за заетост с някои държави-членки на ЕС остават като спомагателен инструмент по време на преходните периоди при осъществяването на заетост от страна на български работници в други държави-членки. През 2006 г. по тях са изпратени 5261 души, а през 2007 г. – 4652 души, т.е. налице е значително намаление. 1.2.2. По отношение на имиграцията, връщането и трайното заселване в България – общи тенденции и предизвикателства Броят на чужденците с продължително и постоянно пребиваване се покачва с малки темпове, но устойчиво през последните години. Броят на получилите българско гражданство се повишава, като за последните четири години се е удвоил. През последните години се задълбочава тенденцията на засилен интерес към трайно установяване в България от граждани на Европейския съюз. Очертава се проявен интерес за получаване статут на продължително пребиваване от граждани на Обединеното кралство, броят им се увеличава всяка година с около 30-40 % спрямо предишни периоди, като тенденцията за последните три години е устойчива. Отчита се запазване на големия брой германски и гръцки граждани, както и изявено желание за придобиване статут на продължително пребиваване в страната на граждани от Кипър и Италия. През 2006 г. статут на продължително пребиваване (с разрешен срок до една година) са получили 14 694 чужденци – с 20 % повече от предходната година. Статут на постоянно пребиваване в страната (за неопределен срок) са получили 3 099 лица или с 1,5 % повече от предходната година. Преобладаващите основания съгласно Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), да се разреши продължително пребиваване, са: студенти, приети на редовно обучение – 5 650; лица, които осъществяват търговска дейност в страната – 3 428; лица, които имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец – 2 224; членове на семейство на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване – 1 506; чуждестранни специалисти, пребиваващи по силата на международни договори, по които Република България е страна – 739. Преобладаващите основания за разрешаване статут на постоянно пребиваване съгласно ЗЧРБ са: сключен граждански брак с български гражданин – 1180; лица от българска народност – 699; родени на територията на България и изгубили българското си гражданство – 570; малолетни и непълнолетни деца на български граждани или на постоянно пребиваващи в страната чужденци – 387, пребивавали законно без прекъсване на територията на страната през последните пет години – 316. Сред получилите статут на постоянно пребиваване в страната най-много са гражданите на Турция – 903, Русия – 455, Украйна – 228, Македония – 213 и Китай – 165. В сравнение с 2005 г. получилите постоянно пребиваване граждани на Китай са два пъти по-малко. Към началото на 2007 г. в страната са регистрирани 55 684 чужденци. От тях 35 % живеят на територията на град София, в Пловдив и областта – 9 %, във Варна и областта – 8 %, в Бургас и областта – 5 %. 1.2.2.1. Български граждани Въпреки липсата на точна статистика, налице е процес за завръщане в България на български граждани, вкл. студенти и специализанти, обучавали се в чуждестранни висши училища и институти. 1.2.2.2. Лица, желаещи да придобият българско гражданство Увеличават се лицата от български произход, желаещи да придобият българско гражданство. За периода 1990 г. – 2000 г. те са 31 079 души. През 2001-2007 г. се развива устойчива тенденция към увеличаване броя на лицата, желаещи да придобият българско гражданство, които вече са повече от 100 000. През този втори период лицата от български произход, придобили българско гражданство, са над 32 000 (в това число се включват и лицата от български произход, чужди граждани, обучаващи се по ПМС 103 от 31 май 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС 228 от 20 май 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти във държавни висши училища на Република България). По години тенденцията се развива както следва: за 2001 г. – 940; за 2002 г. – 3210; за 2003 г. – 4179; за 2004 г. – 5559; за 2005 г. – 5722 и за 2006 г. – 6511. За периода 2001-2007 г. са подали молби за придобиване на българско гражданство по чл. 15 от Закона за българското гражданство граждани на следните държави: Македония – 40 572, Молдова – 39 624, Сърбия – 4 011, Русия – 3 240, Украйна – 3 237, Израел – 2 409, Албания – 1 326 и др. За същия период придобилите българско гражданство по натурализация лица са 32 924. От тях 31 958 лица са от български произход или с родител български гражданин, като това са граждани на Македония – 14 091, на Молдова – 10 771, на Русия – 1 957, на Украйна – 1 446, на Сърбия – 1 333, на Израел – 721, на Албания – 299 и др. След официалното приемане на България в ЕС за периода от 1 януари до 31 декември 2007 г., 12 411 лица са кандидатствали за придобиване на българско гражданство, като 12 110 са от български произход или с родител български гражданин. На основание български произход са кандидатствали 7 983 граждани на Македония, 1 155 – на Молдова, 1 049 – на Сърбия, 510 – на Израел, 481 – на Украйна, 476 – на Русия, 252 – на Албания и др. През 2007 г. вицепрезидентът на Р България е дал българско гражданство на 5 938 лица. От тях 5 837 са от български произход или с родител български гражданин и са граждани на Македония – 3 241, на Молдова – 1 584, на Сърбия – 244, на Украйна – 213, на Русия – 206, на Израел – 194, на Албания – 52 и др. Социално-икономическият фактор е водещ в процеса на придобиване на българско гражданство. Анализът на статистиката показва, че е налице трайната тенденция лицата от български произход, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство да са в най-активна възраст – от 20 до 40 години. Такива са близо 70 % от придобилите българско гражданство граждани на Република Македония и Република Молдова. Образователната характеристика на лицата от български произход, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство през последните седем години е следната: 55 % са със средно и средно специално образование, 40 % – с висше образование и 5 % – с основно и без образование. От лицата със средно образование 70 % са с технически специалности, а 30 % са без определени специалности и се декларират като земеделци и дребни търговци. От лицата с висше образование огромната част са с хуманитарни и по-малко с технически специалности, а 2-3 % са държавни служители. Устойчивият характер на процеса по придобиване на българско гражданство засяга едни от най-големите по численост, исторически обособили се български общности зад граница. На първо място от тях в Република Македония и Молдова, а след тях – в Украйна, Сърбия и Албания. Тенденцията за увеличаване броя на лицата от български произход, кандидатстващи за и получаващи българско гражданство, обаче, не води до трайни процеси, свързани с тяхно масово заселване в България. Трябва да се има предвид, че не става дума за емиграция от класически тип с прекъсване на връзката със страната на произход и трайно установяване, а в повечето случаи за пребиваване в по-дълги или по-кратки периоди в България. Преобладаващата част от тази миграция е трудова миграция. Статистиката показва възможните посоки за очакван имиграционен подем. При благоприятни условия може да се очаква бъдеща имиграция в страната, излъчена от групите с вече очертаните характеристики по отношение на възраст, образование и квалификация на кандидатстващите и придобилите българско гражданство лица от български произход. 1.2.2.3. Лица с български произход – граждани на трети страни От началото на 90-те години на ХХ в. между 15 и 20 хил. души с български етнически произход (главно от Казахстан, Молдова, Украйна, Русия, и по-малко от Сърбия и Македония) трайно се установяват на територията на България. Този процес по преселване определено има стихиен и хаотичен характер и не може пряко да се свърже с политиката на държавата по отношение на придобиването на българско гражданство. 1.2.2.4. Лица от български произход - граждани на трети страни, завършили висше образование в България От 1993 г. по ПМС № 103 от 31 май 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС 228 от 20 май 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавни висши училища на Република България – повече от 8 000 лица от български произход – граждани на трети страни са завършили висше образование в България. Придобитите специалности, владеенето на български език и сравнително високата степен на интеграция в българското общество по време на тяхното обучение в България прави тази категория специалисти потенциален контингент за трайно установяване в България. 2. Фактори, влияещи върху миграционните нагласи А. Фактори, които стимулират емиграцията Политически фактори – през първата половина на 90-те години въпреки демократизирането на обществото политическата нестабилност и недостатъчното доверие в демократичния потенциал се проявяваха като фактор за миграционно поведение, особено сред младото население. На сегашния етап политическият фактор е изместен от социално-икономическата мотивация. Социално-икономически фактори – тази мотивация включва стремежа за пълноценна личностна изява, професионална реализация и по-добро заплащане на труда и има съществено значение за по-голяма част от желаещите да мигрират с цел по-продължителен престой в чужбина. Високата безработицата бе друг икономически фактор, който повлия емиграционните тенденции, но с трайното й намаляване през последните години и достигането й до 6,9 % в началото на 2008 г. влиянието на този фактор е сведено до минимум. Като цяло по-ниският жизнен стандарт е един от най-силно стимулиращите фактори на външна миграция. Психологически фактори – промените в системата от ценности, които при съвременните условия са твърде динамични, оказват съществено влияние върху емиграцията. Новите ценности определят и нови тенденции – в тези условия успешната професионална реализация доминира като мотив за емиграция. Б. Фактори, които ограничават емиграцията Политически и икономически фактори – една стабилна политическа демократична обстановка и положителните тенденции в икономическото развитие намаляват нагласите за външна миграция и оказват влияние върху всички останали фактори. В България сега това е факт и той оказва своето въздействие като възпиращ фактор. Психологически фактори – важно значение има привързаността на българина към семейството и обкръжаващата го социална среда. Но съществена роля тук има натрупването на опит и разбиването на илюзиите за лесното постигане на по-висок стандарт на живот в по-развитите страни. 3. Влияние на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) върху миграционните процеси Преките чуждестранни инвестиции имат отношение не само към цялостния процес на миграция, а също и по отношение на състоянието на пазара на труда, вкл. нивото на безработица. Основна връзка между миграцията и чуждестранните инвестиции може да бъде търсена по линия на данните за броя и обема на ПЧИ. Преките чуждестранни инвестиции оказват влияние върху миграцията на чуждестранни граждани в България. През 2006 г. притокът им достигна рекордното ниво от 4,1 млрд. евро, а от началото на 1996 г. до края на 2006 г. притокът е в размер на 16,96 млрд. евро. Във връзка с това е важно сравняването на броя на ПЧИ по страни. За ПЧИ се счита всяко чуждестранно участие над 10 % в капитала на регистрирано в България търговско дружество. Водещи страни по ПЧИ у нас са Кипър, САЩ, Германия, Австрия, Великобритания и Италия. Благоприятен признак е увеличаването в последните години на ПЧИ от компании от САЩ. Чуждестранните компании инвестират предимно в средни и големи предприятия. С общо 7 457 инвестиции към края на 2006 г., те формират над 95 % от общата стойност на чуждестранните инвестиции и оказват решаващо влияние върху икономиката на страната, съответно върху пазара на труда и вътрешната миграция в страната. Чуждестранните физически лица (общо 95 772 към края на 2006 г.) инвестират предимно в микропредприятия и малки предприятия. За голяма част от тях основна цел на инвестицията е да живеят в България, където намират по-благоприятни условия за живот и бизнес, така че всъщност те представляват един вид икономически имигранти. Нарастващият брой на инвеститори-физически лица е индикатор за подобряване на условията за бизнес в България. Източници на ПЧИ от чуждестранни физически лица са основно Турция, Русия, Македония, Гърция, Китай, Сирия и Армения. Ясно изразено е бързото нарастване през последните две години на инвестициите от физически лица от Великобритания. ПЧИ имат пряко отношение към регионалното състояние на пазара на труда Данните за регионалното разпределение на ПЧИ показват голямо съсредоточаване в град София. Донякъде това се дължи на факта, че фирми, които оперират в други региони, предпочитат да регистрират седалището си в София. Други области, предпочитани от инвеститорите, са Пловдив, Варна, Бургас и София-област. Чуждестранните инвеститори предпочитат населени места с добре развита инфраструктура, квалифицирана работна ръка и възможност за намиране на местни партньори, което пък от своя страна оказва влияние и върху вътрешната миграция на населението към посочените области. 4. Упражняване правото на свободно движение в рамките на ЕС 4.1. Български граждани в държавите-членки на ЕС След присъединяването на България към ЕС българските граждани, като граждани на ЕС, могат да пребивават свободно във всяка държава-членка на съюза, както и да работят свободно в тези държави, които не прилагат преходен период за свободно движение на работници. Правото на българските граждани да работят без ограничения в държавите-членки на ЕС (свободно движение на работници) е предмет на преходни периоди, които са регламентирани в Договора за присъединяване на България и Румъния и са аналогични с приложените спрямо държавите при разширяването от 2004 г. (тези периоди са известни под формулата 2+3+2 години, т.е. преходни мерки могат да се прилагат най-много седем години). След първите две години от присъединяването Европейската комисия следва да изготви доклад по приложението на националните мерки в тази област. При липса на нотификация от съответната държава-член, се прилага общностното право, т.е. въвежда се свободно движение на български работници в тази държава. В края на втория – тригодишен, период държавите-членки могат да продължат още две години да прилагат ограничения за достъп до своя пазар на труда, ако последният подлежи на сериозни сътресения, чрез нотифициране пред ЕК за такова аргументирано решение. 4.2. Граждани на други държави-членки в България Съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Р България на граждани на ЕС и членовете на техните семейства всеки гражданин на общността има право на пребиваване в нашата страна за срок до три месеца без всякакви формалности. При желание за продължително или постоянно пребиваване в България следва да се регистрират пред компетентните органи на Национална служба „Полиция” - дирекция „Миграция” и да получат удостоверение за продължително пребиваване или удостоверение за постоянно пребиваване. България прилага изцяло общностното право за свободно движение на работници, в частност първите шест члена от Регламент 1612/68. Това означава, че не се нуждаят от разрешения за работа гражданите на ЕС, на ЕИП и на Конфедерация Швейцария. България респективно осигурява достъп до регистрация в дирекции „Бюро по труда” за тази категория лица. 5. Общностната миграционна политика – тенденции 5.1. Прогнози Прогнозите на Евростат показват, че в ЕС нарастването на населението до 2025 г. ще се дължи на нетната миграция, докато смъртността ще надвишава раждаемостта. Този ефект от нетна миграция няма да надвишава отрицателния естествен прираст след 2025 г. Това ще окаже сериозно влияние върху броя на заетото население в съюза, тъй като делът на населението в трудоспособна възраст в общността се очаква да спадне значително – от 67,2 % през 2004 г. на 56,7 % през 2050 или спад от 52 милиона. Чувствително намаление на общото население се очаква към 2025 г., а на населението в трудоспособна възраст – към 2011 г. В България негативните демографски тенденции са значително по-изразени. 5.2. Хагска програма Хагската програма, приета от Съвета на 4-5 ноември 2004 г., подчертава необходимостта от открит дебат по въпросите на икономическата имиграция на равнище ЕС. Този дебат – заедно с най-добрата практика в държавите-членки и в съответствие с изпълнението на Лисабонската стратегия – бе основата за изготвянето на един „план за политиката по легална миграция, включително процедурите по приемане, даващи възможност да се реагира адекватно на разнообразното търсене на работници-мигранти на пазара на труда”. 5.3. Зелена книга На 11 януари 2005 г. Комисията прие „Зелена книга за подхода на ЕС към управлението на икономическата миграция”, след което започна задълбочена дискусия за набелязване на най-подходящия подход на общностно равнище за прием на икономически имигранти и да допринесе за приемането на такива общи мерки. 5.4. План за легална миграция През м. декември 2005 г. бе приет Планът за политиката на държавите-членки на ЕС по легална миграция. Надграждайки съществуващата рамка, този План определя пътната карта за останалия период по Хагската програма (2006-2009 г.) и изброява действията и законодателните инициативи, които Комисията възнамерява да предприеме, за да развитие европейската миграционна политика. Той също така отговаря на Лисабонската стратегия на Комисията, приета през м. юли 2005 г. По този начин започва споразумяване по общите правила на ЕС, покриващи възможно най-широк спектър от миграционни въпроси – с цел да се осигури ефективно управление на миграционните потоци в двете посоки – от и към Европа, както е оповестено и в обръщението на комисията от м. октомври 2005 г. „Ролята на Европа в глобализирания свят”. По отношение на икономическата имиграция, сегашната ситуация и перспективите за пазара на труда на съюза могат да се квалифицират като „нуждаещи се” от нея, като този феномен се отнася за целия квалификационен спектър – от неквалифицирани работници до научните работници в съответната област. Същевременно проучванията сочат, че голям брой първо поколение имигранти, които са с университетско образование, отиват да работят в САЩ или Канада, докато тези с по-ниско образование остават да живеят в Европа. Като реакция на този факт се предлага отделна процедура на общностно равнище за бързо разглеждане и прием на такива имигранти, като същевременно да им се предложат атрактивни условия, за да бъдат окуражени да изберат Европа за мястото на своята реализация. В Плана се залага приемането на една обща рамкова директива и четири специфични директиви за прием на граждани от трети страни. Този пакет ще цели да развие небюрократични и гъвкави инструменти за предлагане на справедлив правнообусловен подход към всички трудови имигранти, от една страна, а от друга, да създаде атрактивни условия за привличане на специфични категории имигранти, от които има необходимост и недостиг в рамките на съюза. За разлика от предложението през 2001 г. за директива по въпросите на икономическата миграция – с която се целеше регулиране на условията за влизане и пребиваване на всички граждани на трети страни, упражняващи заетост по трудов договор и самостоятелна заетост – този пакет е адресиран към условията и процедурите за прием на някои отделни категории икономически имигранти. Договорите за присъединяване от 16 април 2003 г. и 25 април 2005 г. съдържат преференции на работниците от новите държави-членки, за които е в сила преходен период по отношение достъпа до пазара на труда в някои държави-членки. Тези общностни преференции ще останат практика до цялостното прилагане на правото на ЕС в тази област от всички държави-членки. Общата, рамкова директива ще въведе единна процедура за кандидатстване за единен документ за пребиваване и работа. Основната причина за въвеждането на този хоризонтален инструмент е избягването на двадесет и седем различни процедури за кандидатстване и да се гарантира обща рамка от права за всички граждани на трети държави, които вече са приети в държава-членка, но още не са придобили статут на дългосрочно пребиваващи. Мнозинството от държавите-членки изпитват необходимост от високо квалифицирани работници. В този смисъл е и предложението за директива за условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани лица. На второ място е предложението за директива за условията за влизане и пребиваване на сезонни работници. Сезонните работници са необходими за определени сектори, главно в селското стопанство, строителството и туризма, където много имигранти понастоящем работят нелегално при съмнителни условия на труд. Целта е да се осигури необходимата работна ръка в държавите-членки, като в същото време да се гарантира сигурен легален статут и съответна перспектива за работа за тази категория имигранти, да се осигурят нормални условия на труд и заплащане, както и да се допринесе за развитието на държавите на произход. На трето място, предложението за директива относно условията за влизане, краткосрочно пребиваване и за дългосрочно пребиваване по вътрешнокорпоративен трансфер ще очертае общи процедури по тези въпроси. Целта е да се осигури безпрепятствено движение на ключовия персонал и на специалистите в транснационалните компании в границите на съюза. Накрая, предложението за директива за условията за влизане и пребиваване на заетите като стажанти срещу възнаграждение (за разлика от неплатените – Директива 2004/114/ЕО) предлага запълването на една законодателна празнина. Разрешаването на граждани от трети държави да придобиват умения и знания чрез обучителен период в Европа може да е успешна стъпка към окуражаване на т.нар. „циркулация на интелект” (за разлика от т.нар. „brain drain” или „изтичане на мозъци”), като от това да се ползват както изпращащата, така и приемащата страна. Набирането на работна ръка трябва да е етично, особено за сектори, които са уязвими по отношение на „изтичането на мозъци” – например при глобалната криза на кадри в областта на здравеопазването и същевременно недостига на някои категории специалисти в тази област – следва да се прилага съгласуван със страната на произход последователен подход на етично набиране на такива работници. 5.5. Глобален подход През м. декември 2005 г. Европейският съвет прие Глобален подход за миграцията. Първоначално той бе съсредоточен върху Африка и Средиземноморския регион. В заключенията си от м. декември 2006 г. Европейският съвет призова Комисията „да направи предложения за засилен диалог и конкретни мерки“ с оглед прилагане на глобалния подход към източните и югоизточни региони, съседни на ЕС. По-конкретно, под „източните и югоизточните региони” се имат предвид: Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора и Сърбия) и Турция; партньорските страни от Европейската политика на съседски отношения (ЕПСО) в Източна Европа (Украйна, Молдова и Беларус) и в Южен Кавказ (Армения, Азербайджан и Грузия); както и Руската федерация. Общността има изградени институционални рамки с всички изброени страни, чрез които са установени политически и икономически диалог и връзки на сътрудничество, които включват и въпроси от областта на миграцията. Развиват се и политики за предотвратяване на „изтичане на мозъци”, като инвестиране в обучението, изграждане и укрепване на административен капацитет за работа в тази област, постигане на циркулярна миграция (форма на миграция, която се управлява по начин, позволяващ двупосочна легална мобилност между две държави) на базата на съществуващите краткосрочни сезонни трансгранични движения в региона. Европейската политика за съседски отношения служи за рамка в отношенията със страните от Източна Европа и Южен Кавказ. Въпреки че е косвено споменато в Споразуменията за партньорство и сътрудничество (СПС), които формират правното основание на отношенията на ЕС с тези страни, сътрудничеството в областта на миграцията и други свързани икономически и социални въпроси изпъква във всички планове за действие от ЕПСО, договорени с източните партньори. Обмислят се партньорства за мобилност с тези страни, вкл. възможности за облекчена процедура за издаване на разрешения за работа и предоставяне на информация за сезонна необходимост от работна ръка в ЕС. ЕС предвижда по-нататъшно задълбочаване на отношенията си в областта на миграцията, в частност чрез партньорства за мобилност, и със страни от Средиземноморския регион като Египет, Мароко, Тунис и др., както и със страни от подсахарския регион като Кабо Верде, Мали и др. ЧАСТ ІІ. ВИЗИЯ, ЦЕЛЕВИ ГРУПИ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА СТРАТЕГИЯТА 1. Визия на стратегията Българската миграционна политика следва да е съобразена с общите тенденции в глобален, регионален и общностен план, но най-вече с националния интерес на страната. Характерно за България е, че тя необратимо започва да се превръща в приемаща имигранти държава. Това е резултат и от добрите икономически показатели, от ниския процент безработица, от бизнес-възможностите, които са налице в страната. Все още населението на нашата страна намалява. Българската миграционна политика следва да се прилага в подкрепа на развитието на икономиката на страната. Националният интерес по този въпрос изисква да се работи активно за привличане на първо място на чуждестранни граждани от български произход. Следва да се предприемат законодателни инициативи в тази посока за подобряване възможностите за тяхното заселване, обучение и/или работа в България. Това е важен контингент и адекватната политика към него ще допринесе за утвърждаване на устойчиви връзки с България и ще увеличи възможностите за бъдещо трайно заселване в страната. Това са интегрирани по произход лица, които най-безпроблемно биха се вписали в българското общество, поради познаване на българския език, обичаи и култура. Българите и българските общности генерират в себе си значителен икономически, финансов, трудов, интелектуален, образователен, демографски потенциал. Овладяването на техните възможности в рамките на последователна държавна политика е от изключителна полза за България във вътрешнополитически, икономически, демографски и културен план. България вече изпитва недостиг на работна сила в различни отрасли. Балансираният прием на граждани от трети страни определено ще допринесе за икономическия й подем. България отчита многоаспектната същност на миграцията и интеграцията на имигранти. Приемът на икономически имигранти е неразделна част от комплекса интеграционни мерки, от една страна, както и от мерките за борба с нелегалната имиграция и заетост, от друга. Миграционната политика на България, която се основава на принципите на защита на човешките права на мигрантите, на демокрацията и на върховенството на закона, води до уважение, толерантност и оценяване на положителния принос на мигрантите като част от българското общество. 2. Целеви групи, към които е насочена стратегията А. Пребиваващи на територията на други страни български граждани и лица от български произход, които са с чуждо гражданство, вкл. и лица, освободили се от българско гражданство; Б. Граждани на трети страни с квалификация, отговаряща на потребностите на секторите от българската икономика, в които се изпитва недостиг от работна сила на пазара на труда; В. Граждани на други държави и лица без гражданство, пребиваващи краткосрочно и дългосрочно в България 3. Основни принципи при изпълнение на стратегията Настоящата стратегия ще се изпълнява при спазване на следните основни принципи:
ЧАСТ ІІІ. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И НАПРАВЛЕНИЯ НА ПОЛИТИКАТА ПО МИГРАЦИЯ СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1 Привличане на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други страни, и на лица от български произход с чуждо гражданство – за трайно завръщане и заселване в република България 1. Необходимост от формулиране на целта До официалното приемане на България като член на ЕС, според експертни оценки, икономическото и социалното състояние на страната не е налагало цялостно провеждане на активни действия за привличането на лица от български произход от чужбина за трайно установяване в България. Сега това е наложително, поради тенденциите в регионален и глобален аспект, свързани с миграционните възможности, което би могло да има за последствие затруднения в икономически и социален план поради недостиг на човешки ресурси. 2. Основни проблеми Анализът на нормативната уредба и практиката в това направление досега дават основание да се изведат следните основни проблеми: 2.1. От нормативен характер:
2.2. По информационното осигуряване:
2.3. По координацията между институциите в държавата:
3. Инструментариум за постигането на целта / дейности Основният инструментариум е една цялостна, комплексна, дългосрочна и интегрирана политика към сънародниците по света, обвързана и с целите, заложени в други стратегически документи. Предприемат се стъпки за:
3.1. Програми А. Програма за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други държави Програмата е ориентирана главно към български граждани, установили се в чужбина, с акцент върху квалифицираната млада българска емиграция. Програмата цели създаването на оптимални възможности за завръщане на български граждани в България. Основните дейности по реализиране на програмата са ориентирани към:
Б. Програма за трайно привличане и заселване в страната на лица от български произход с чуждо гражданство Програмата е ориентирана изцяло към лицата от български произход – чужди граждани, живеещи извън България. Основен инструмент на програмата е документът „Зелена карта”. Зелената карта е документ, предоставящ права, равни с тези на българските граждани, които права могат да се упражняват на територията на Република България. Тя цели създаването на възможности за трайно установяване на лица от български произход – граждани на други държави с цел упражняване на заетост в България за определен период, като предпоставка за получаване на българско гражданство. Получаването й предхожда придобиването на българско гражданство. Водещи институции при въвеждането на Зелената карта са: МВнР, МП, Държавната агенция за българите в чужбина, МВР и МТСП. Параметрите на програмата най-общо са следните:
|