Проект наредба №

з) следи състоянието на болните, чакащи лечение с радиойод или лъчелечение, и полага грижи за тяхната клинична и психологическа подготовка за лечението;

и) дава съвети на болния за правилен избор на антихипертензивно лечение след холтер-наблюдение;

й) разчита резултатите от хормоналните изследвания и спермалния анализ и назначава лечение на болните;

к) ендокринологът - лекуващ лекар, носи отговорност за пациента от приемането до момента на изписването му; в деня на изписването му издава епикриза.

3.6.2. В отделение/клиника по ендокринология могат да работят и лекари без призната специалност по ендокринология и болести на обмяната в хода на тяхното обучение (специализиция) по съответната учебна програма; това става под ръководството и отговорността на ръководителя на структурата и с помощта на лекар - специалист от отделението.

3.6.3. Допълнителни квалификационни изисквания:

а) професионален опит: трудов стаж по специалността;

б) компютърна грамотност;

в) допълнителна лична квалификация: лекарят в ОЕ/ КЕ е длъжен да следи развитието на медицинската наука и на използваната апаратура; той се стреми да придобие специалност по вътрешни болести и ендокринология;

г) лични качества: колаборативност, самостоятелност в спешни ситуации и инициативност.

3.6.4. В ендокринологичната клиника или отделение от ІІ ниво ендокринологът осъществява интердисциплинарни консултации по показания при ендокринно болни със: специалист по образна диагностика, специалист по очни болести, неврохирург, съдов хирург, психиатър, психолог, специалист по клинична лаборатория, кардиолог, педиатър, инфекционист, гастроентеролог, нефролог, уролог, специалист по пневмология и фтизиатрия, специалист по клинична хематология, гинеколог, хирург, специалист по ортопедия и травматология, специалист по физикална и рехабилитационна медицина, специалист по обща и клинична патология.

3.6.5. Допълнителни квалификационни изисквания на медицинската сестра в КЕ/ОЕ от ІІ ниво:

Освен посочените за І ниво, медицинските сестри извършват допълнително и следните функции:

а) асистира на лекаря при ехография на щитовидна жлеза;

б) участва активно в програми за обучение на ендокринно болни (освен болни със захарен диабет) относно хранителен режим, двигателна активност, вредни навици и др. с цел превенция и комплексно лечение на заболяването;

3.7. Качеството на ендокринологичната помощ в ендокринологичните клиники или отделения от ІІ ниво се оценява съгласно критериите по гл.ІІІА, т.3.11.
В. Трето ниво на компетентност на ендокринологичната болнична структура/клиника/отделение по ендокринология/

3.1. Изисквания към структурата, устройството и оборудването

3.1.1. Всички структури, устройство и оборудване описани в гл. ІІІА и ІІІБ (І и ІІ ниво).

3.2. В лечебното заведение, в което има клиника/отделение по ендокринология III ниво, се осигурява оборудване с:

3.2.1. ехограф с трансдюсер за малки части (с възможност за изследване на щитовидна жлеза, паращитовидната жлеза и шийната област), както и Доплер-диагностика;

3.2.2. остеодензитометър в Клиниката или в друго звено на болницата или сключен договор с Остеодензитометрично звено на територията на населеното място.

3.2.3. лабораторна апаратура за цитологични изследвания;

3.2.4. хладилна камера;

3.3. На територията на болницата, в която е разположена структурата, трябва да има клинична лаборатория II или III ниво, структура по образна диагностика с рентгенов апарат за скопия и графия. Лечебното заведение трябва да разполага и с микробиологична лаборатория 9 като структура или по договор.

3.3.1. Лаборатория за хормонални изследвания на територията на болницата, където се намира КЕ, или по договор със специализирана лаборатория в друго лечебно заведение, но на територията на населеното място.

3.3.2. Лаборатория за цитоморфологична диагностика на територията на болницата, където се намира КЕ, или по договор със специализирана лаборатория в друго лечебно заведение, но на територията на населеното място.

3.3.3. Структурата трябва да разполага с имунологична лаборатория и структура по обща и клинична патология на територията на болницата, където се намира КЕ, или по договор със специализирана лаборатория в друго лечебно завезение, но на територията на населеното място.

3.3.4. Апаратура за компютърна томография (КАТ) или магнитно-резонансна томография (МРТ), собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.

3.4. В Клиниката по ендокринология, където се извършва обучение на студенти и специализанти, се осигуряват и:

3.4.1. Самостоятелен ехографски кабинет за ехография и тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ) под ехографски контрол на органи в шийната област;

3.4.2. Самостоятелен кабинет за ЕКГ, 24-часово мониториране на кръвно налягане и друга апаратура (при нужда);

3.4.3. Кабинет по остеоденситометрия (DXA-апарат) в клиниката или в друго звено на болницата или сключен договор с остеодензитометрично звено на територията на населеното място.

3.4.4. Учебна зала, оборудвана с маси, екран и учебна дъска и други принадлежности (по възможност мултимедийно устройство);

3.5. Изисквания за персонала и за организацията на работа в ендокринологично отделение/ клиника от ІІІ ниво:

Щатен персонал: началник на клиника, респ. ОЕ, лекари, медицински сестри и лаборанти, санитари. Броят му зависи от броя на леглата, от потока амбулаторни болни, от обучението на студенти, лекари и сестри и от обема научно-изследователска дейност.

В КЕ се зачисляват обучаващи се лекари и медицински сестри, обучаващи се за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Броят им зависи от учебните програми, възможностите на КЕ да приеме обучаващи се и от преценката на началника на клиниката.

3.5.1. Ендокринологичната клиника/отделение се ръководи от началник (хабилитирано лице - за клиниката) с призната специалност "Ендокринология и болести на обмяната".

3.5.2. Началникът на клиниката планира, организира, контролира и отговаря за: цялостната медицинска дейност, икономическата ефективност, информационното осигуряване и кадровата политика в клиниката; отговаря и за дейностите по учебния процес и създава условия за изпълнение на научни програми.

3.5.3. В ендокринологичната клиника работят лекари с квалификация и съотношение съгласно гл.ІІІА, т. 3.4.3.

3.5.4. В отделение/клиника по ендокринология III ниво работят минимум шестима лекари, от които поне четирима са с призната специалност по ендокринология, поне двама - с квалификация за ехография на щитовидна жлеза.

3.5.5. Обучаващите се специализанти по "Ендокринология и болести на обмяната" при ендокринологичната клиника участват пряко в лечебно-диагностичния процес на клиниката. Специализиращият лекар работи в рамките на своята компетентност под ръководството, прякото наблюдение и контрола на лекар с призната специалност по ендокринология и болести на обмяната или на началника на клиниката.

3.5.6. В ендокринологичната клиника работят и асистенти и докторанти. Съотношението между асистенти и ординатори се определя от необходимостта от преподавателски кадри.

3.5.7. При наличие на повече от една ендокринологична клиника или отделение в рамките на болницата, броят на лекарите в ендокринологичните клиники и отделения от II и III ниво може да бъде редуциран.

3.5.8. Правата и задълженията на персонала в отделните ендокринологични звена се определя в длъжностните им характеристики.

3.6. В структурата ІІІ ниво (отделение или клиника по ендокринология) се извършва лечение на всички остри, обострени и хронични заболявания на ендокринната система с комплицирано протичане и при които се предполагат инвазивни и интензивни диагностични и терапевтични процедури.

3.6.1. Структурата на КЕ/ОЕ, следва да обхваща основните направления в ендокринологията. В клиниката, респ. отделението, по ендокринология се лекуват болни със следните болести: Е10-Е14 захарен диабет, Е15-Е16 други разстройства на глюкозната регулация и ендокринната секреция на панкреаса; Е00 – Е07 болести на щиовидната жлеза, Е20-Е35 разстройства на други ендокринни жлези (паращитовидните жлези, надбъбречните жлези, хипофизата и хипоталамус, половите жлези); Е41 и Е43 недоимъчно хранене, Е65-Е68 затлъстяване и други разстройства поради прехранване, Е70-Е90 разстройства на обмяната на веществата (калций, фосфор), С73-С75 злокачествени новообразувания на щитовидната и други ендокринни жлези, D34-35 и D44 доброкачествени новообразования на щитовидната жлеза, Q77, Q78 - остеохондродисплазии и други.

3.6.2. В КЕ се извършва лечебно-диагностична дейност, съобразена с актуалните световни достижения в ендокринологичната наука. В работата за осъществяване на дейността по специалността ендокринология и метаболизъм се прилагат диагностично- лечебните алгоритми, препоръки и методични указания, разработени от Българското дружество по ендокринология (www.endo-bg.com)

3.6.3. В КЕ наред с лечебно-диагностичната дейност се извършват и:

а) учебно-преподавателска дейност на студенти и стажант-лекари и обучение на специализиращи лекари, докторанти и медицински сестри;

б) научноизследователска работа в областта на ендокринологията, включително нови диагностични и терапевтични методи, както и на предстоящи за регистриране лекарства и медицински изделия от фази на клинично изпитване II, III и IV.

3.7. Диагностични възможности за отделение/клиника по ендокринология III ниво към лечебно заведение за болнична помощ.

3.7.1. Всички дейности описани в гл. ІІІА и ІІІБ (І и ІІ ниво).

3.7.2. Прегледи:

а) първичен преглед с описание на анамнеза и локален статус; изготвяне на писмен индивидуален диагностичен и лечебен план;

б) вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;

в) консултация с друг специалист;

г) експертиза на работоспособността;

д) експертиза на оплодителната възможност, на трайно или временно безплодие.

3.7.3. Общомедицински дейности:

а) инжекция - подкожна, мускулна, венозна;

б) парентерални инфузии;

в) кардио-пулмонална реанимация (по витални индикации).

3.7.4. Специфични дейности - по заболявания

3.7.5. Захарен диабет - освен посочените дейности се извършва допълнително:

а) провеждане и интерпретация на функционални тестове на ендокринния панкреас – тест с Глюкагон (i. v.), венозен глюкозо-толерансен тест (ВГТТ);

б) провеждане и интерпретация на проби за инсулинова алергия;

в) провеждане и интерпретация на проби за автономна диабетна невропатия;

г) поставяне на сензор за продължитено мониториране на кръвна захар и разчитане на резултатите;

д) поставяне на инсулинови помпи, както и контрол на пациенти с инсулинови помпи;

e) обработка на рани при диабетно стъпало;

ж) структурирано групово обучение на пациенти.

3.7.6. Други ендокринни заболявания - освен посочените дейности могат да се извършват допълнително:

а) Лекарят в КЕ при налична квалификация (удостоверение, свидетелство или друг документ за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в ендокринологията) може да извършва Ехография на шийна област, Тънкоиглена аспирационна биопсия под ехографски контрол на формации в шийната област, Склерозираща терапия на възли в шийната област под ехографски контрол, Перкутанно склерозиране под ехографски контрол на хиперплазирала паращитовидна жлеза - терапевтична процедура, Диагностична аспирация от киста под ехографски контрол на болни от КЕ, от другите Клиники/отделения на болницата и от други лечебни заведения;

б) Лекарят в КЕ при налична квалификация (удостоверение, свидетелство или друг документ за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в ендокринологията) може да извършва остеоденситометрии. Ендокринологът трябва да разчита остеоденситометрии, да консултира, изследва и назначава лечение на болни с остеопороза (най-честото метаболитно костно заболяване);

в) Лекарят в КЕ при налична квалификация (удостоверение, свидетелство или друг документ за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в ендокринологията) може да извършва ехография на гонадите

е) орхидометрия.

3.8. Лекар със специалност ”Ендокринология и болести на обмяната”, в екип със сестра осъществява лечебно-диагностичния процес в клиника/отделение по ендокринология ІІІ ниво.

Освен посочените функции в ОЕ/КЕ от І и ІІ ниво лекарите могат да изпълняват и следните основни функции и квалификационни изисквания:

3.8.2. Лекарите от КЕ, които имат квалификация (удостоверение, свидетелство или друг документ за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в ендокринологията) може да извършва Ехография на шийна област, Тънкоиглена аспирационна биопсия под ехографски контрол на формации в шийната област, Склерозираща терапия на възли в шийната област под ехографски контрол, Перкутанно склерозиране под ехографски контрол на хиперплазирала паращитовидна жлеза - терапевтична процедура, Диагностична аспирация от киста под ехографски контрол на болни от КЕ, от другите Клиники/отделения на болницата и от други лечебни заведения;

3.8.3. Лекарите от КЕ могат да провеждат ехография на гонадите при налична квалификация (удостоверение, свидетелство или друг документ за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в ендокринологията).

3.8.4. Лекарят в КЕ при налична квалификация (удостоверение, свидетелство или друг документ за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в ендокринологията) може да извършва остеоденситометрии. Ендокринологът трябва да разчита остеоденситометрии, да консултира, изследва и назначава лечение на болни с остеопороза (най-честото метаболитно костно заболяване);

3.8.6. Допълнителни функции на лекарите от ОЕ/КЕ от ІІІ ниво:

а) провежда обучението на специализиращи лекари от други ендокринни и вътрешни отделения в страната;

б) само лекари, които имат сключен договор с висше училище за преподаване като асистенти, главни асистенти, доценти и професори осъществяват и преподавателска дейност;

в) ендокринолози, работещи в КЕ, могат да извършват научно-приложна дейност - разработка на научни теми, клинични проучвания, както и изследване на нови лекарства и медицински изделия в различна фаза на проучването им (II, III, IV фаза).

3.8.7. Допълнителни функции на сестрите от ОЕ/КЕ от ІІІ ниво:

а) съвместно с лекар провежда функционални тестове на ендокринния панкреас – венозен глюкозо-толерантен тест (ВГТТ), тест с Глюкагон (i. v.);

б) асистира на лекар при обработка на язви при диабетно стъпало;

в) съвместно с лекар провежда проби за инсулинова алергия;

г) участва активно в провеждане на структурирано групово обучение по захарен диабет;

д) асистира при провеждането на ТАБ на органи в шийната област;

е) подготвя всичко необходимо и асистира на лекар при перкутанно склерозиране под ехографски контрол на хиперплазирала паращитовидна жлеза;

ж) подготвя всичко необходимо и асистира на лекар при диагностична аспирация от киста под ехографски контрол;

з) прави фонофореза на очи при тежка офталмопатия;

и) участва активно във физическата и психологическа подготовка на болни с показания за радикално лечение – оперативно, 131йод-лечение или лъчелечение;

к) провежда пулстерапия с метилпреднизолон на пациенти с активна Тиреоид-асоциирана офталмопатия /ТАО/

л)провежда диагностични тестове за уточняване на хипоталамо-хипофизарни и надбъбречни заболявания:

ла) експресен блокаж (нощен тест с Дексаметазон);

лб) голям блокаж (двудневен тест с дексаметазон 8 мг);

лв) тест с кортикотропин освобождаващ хормон (CRH-тест);

лг) тест със Синактен;

лд)тест с инсулинова хипогликемия;

ле) глюкозо-супресионен тест при акромегалия;

лж) тест рилийзинг хормон на гонадотропните хормони (GnRH тест);

лз) клирънс на свободната вода;

ли) проба с жадуване;

лй) тест с каптоприл.

м) други функции:

ма) организира и осигурява условията за обучение на студенти и специализанти по учебните програми;

мб) участва в обучението на медицински сестри от други лечебни заведения;

мв) участва като технически сътрудник на лекари в научно-изследователската дейност в областта на ендокринологията;

мг) участва като технически сътрудник на лекари в клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия.

3.9. В отделение/клиника по ендокринология от III ниво се организират дейности по:

3.9.1. Подбор и подготовка на болните за радикално оперативно лечение при съответни показания за последното;

3.9.2. Екипът на КЕ участва активно във физическата и психологическата подготовка на болните с показания за радикално оперативно лечение на тиреоидната и паратиреоидната патология, на заболяванията на надбъбречните жлези, хипофизата, ендокринния панкреас, половите жлези;

3.9.3. В КЕ се осъществява преценка и подготовка на болните за приемане на лечебна доза радиойод или лъчетерапия на хипоталамус-хипофиза с цел постигане на трайно овладяване на заболяването;

3.9.4. В КЕ се осъществява обучение на ендокринно болни по утвърдени програми по отношение промяна в стила на живот с цел превенция и комплексно лечение на заболяването - хранителен режим, преодоляване на вредните навици, двигателна активност по програма за профилактика на острите и хроничните усложнения на захарния диабет, по програма за профилактика на паданията при остеопороза, както и обучение върху начина за провеждане на лечението и други програми;

3.9.5. В КЕ се осъществява лечение на болни с ендокринна патология, насочени от специалистите по ендокринология, поради сложността и комплицираността в диагностиката и/или лечението на някои болни;

3.9.6. Специалистите от КЕ оказват консултативна помощ по проблемите на ендокринните заболявания и по всички ендокринологични въпроси в други лечебни заведения в цялата страна;

3.9.7. В КЕ се осъществява обучение на студенти и специализиращи лекари и на индивидуално обучение;

3.9.8. В КЕ се осъществява обучение на работещи в други лечебни заведения по въпросите на ендокринната патология.

3.10. Качеството на ендокринологичната помощ в ендокринологичните клиники или отделения от ІІІ ниво се оценява съгласно критериите по гл.ІІІА, т.3.11.

Глава IV.

ПРОФЕСИОНАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЛЕКАР СЪС СПЕЦИАЛНОСТ «ЕНДОКРИНОЛОГИЯ И БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА» И ОБЩОПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР (ОПЛ).

Алгоритми на поведение на ОПЛ и специалиста-ендокринолог при отделните нозологични единици.

1. Захарен диабет - алгоритъм на поведение:

1.1. Действия на ОПЛ:

а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с оплаквания, характерни за захарен диабет тип 1 или захарен диабет тип 2, извършва диагностични процедури;

б) в спешни случаи включва начално инфузионно лечение;

в) насочва всички болни със захарен диабет към специалист-ендокринолог за диагностично уточняване, назначаване на лечение и диспансеризация.

1.2. Действия на специалиста-ендокринолог:

а) отхвърля или потвърждава наличието на захарен диабет; провежда клинично наблюдение за установяване на клиничните критерии за определяне типа на заболяването - тип 1 или тип 2, както и някои от редките му форми; в хода на потвърждаване на диагнозата се провежда функционално изследване и евентуално имунологичен статус на ендокринния панкреас; уточнява се тежестта на установените нарушения; при показания болният се консултира с други специалисти - офталмолог, невролог, нефролог и кардиолог, за уточняване на евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение);

б) съвместно с болния изгражда индивидуален лечебен план - хранителен режим, физическа активност, медикаментозно лечение, грижи за краката;

в) подготвя болния за оперативно лечение в случай на съпътстващи други заболявания или при наличие на усложнения на основното заболяване, изискващи този вид лечение;

г) запознава болния и неговите близки с основните данни за заболяването, с принципите и продължителността на лечение; изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния;

д) определя работоспособността му;

е) назначава всяка следваща визита според стабилността в протичането на захарния диабет;

ж) диспансеризира болния - наблюдението се извършва на всеки 4 месеца при болните със захарен диабет тип 1 и на 4 - 6 месеца при захарен диабет тип 2; при влошаване на състоянието честотата на прегледите и изследванията (вид и обем) е по преценка на ендокринолога или следва хоспитализация.

1.3. Индикации за хоспитализация:

а) болни с новооткрит захарен диабет тип 1 за започване на инсулиново лечение;

б) болни с новооткрит захарен диабет тип 2 до 18-годишна възраст;

в) болни със захарен диабет тип 2 с изчерпани инсулинови резерви за започване на инсулиново лечение;

г) болни с диабетна кетоацидоза – с наличие на ацетон в урината и кръвна захар над 12 mmol/l;

д) болни с декомпенсиран захарен диабет – при гликиран Hb (Hb A1c) над 7,5% или при установена кръвна захар над 12 mmol/l на гладно и/или над 14 mmol/l постпрандиално при кръвнозахарен профил, налагащи коригиране на терапията;

е) болни с хиперосмоларитет – кръвна захар над 35 mmol/l на гладно или серумен осмолалитет над 320 mOsm/kg;

ж) болни със захарен диабет с персистиращо нарушение в съзнанието, кръвна захар под 3 mmol/l (установена от ОПЛ, спешна помощ или приемен кабинет);

з) болни с декомпенсиран захарен диабет и диабетна нефропатия - високи стойности на артериалното налягане и креатининов клирънс под 70 мл/мин или креатинин в серума над 135 мкмол/л;

и) болни с декомпенсиран захарен диабет и диабетна макроангиопатия;

й) болни с декомпенсиран захарен диабет и диабетна ретинопатия;

к) болни с декомпенсиран захарен диабет и диабетна невропатия – периферна, автономна, мононевропатия, болкова невропатия.

2. Тиреоидни заболявания - алгоритъм на поведение:

2.1. Действия на ОПЛ:

а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с оплаквания, характерни за тиреоидно заболяване, извършва диагностични процедури;

б) в спешни случаи включва начално инфузионно лечение;

в) насочва всички болни с тиреоидни заболявания към специалист ендокринолог за диагностично уточняване, назначаване на лечение и диспансеризация.

2.2. Действия на специалиста ендокринолог:

а) отхвърля или потвърждава наличието на конкретно тиреоидно заболяване; провежда се клинично наблюдение за маркиране на клиничните критерии за диагноза на конкретно тиреоидно заболяване; в хода на потвърждаване на диагнозата се изследва функционалният (тиреоидни хормони) и имунологичен (тиреоидни автоантитела) статус на щитовидната жлеза и нейната морфологична характеристика (ехография на щитовидна жлеза); уточнява се тежестта (стадият) в протичането на тиреоидното заболяване; според клиничното протичане болният се консултира с други специалисти - офталмолог и кардиолог, за уточняване на евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение);

б) съвместно с болния изгражда писмен индивидуален лечебен план - консервативно или радикално лечение;

в) подготвя болния за радикално лечение - оперативно или 131йод-лечение;

г) запознава болния и неговите близки с основните данни на конкретното тиреоидно заболяване и с принципите, етапите и продължителността на лечение; изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния;

д) определя работоспособността му;

е) назначава всяка следваща визита и следи клиничния отговор до поставяне състоянието на болния под контрол, т.е. достигане на трайно еутиреоидно състояние на конкретното тиреоидно заболяване;

ж) диспансеризира болния - наблюдението се извършва минимум на всеки 2 - 3 месеца за автоимунните тиреоидни заболявания с нарушена тиреоидна функция под лечение - с контрол на Свободен тироксин /FT4/, Тиреоид-стимулиращ хормон /TSH/ и до максимум на всеки 6 месеца за пациенти на супресиращо лечение с тиреоидни хормони (постоперативния период при рак на щитовидната жлеза) или при пациенти на заместващо лечение с тиреоидни хормони (спонтанен или следпроцедурен хипотиреоидизъм) или при пациенти с нодозни струми (с контрол на FT4, TSH, ехография на щитовидна жлеза); при влошаване на състоянието честотата на прегледите и изследванията (вид и обем) е по преценка на ендокринолога или следва хоспитализация.

2.3. Индикации за хоспитализация:

2.3.1. Спешна хоспитализация в КЕ или в ОЕ:

а) болни с тежка тиреотоксикоза и заплашваща тиреотоксична криза;

б) тежка тиреоидасоциирана офталмопатия (ТАО) - III б, в; IV а, б, в; V и VI клас;

в) клиника за компресия в шийната област;

г) хипотиреоидизъм с усложнения (сърдечна недостатъчност, перикарден или друг излив, ТАО, миастенна симптоматика, съпътстващ хипопаратиреоидизъм - постаблативен, идиопатичен);

д) хипертиреоидизъм с усложнения (левкопения, алергия към тиреостатици, токсичен хепатит, сърдечна недостатъчност, ТАО, миастенна симптоматика).

е) адисонова криза

ж) хипопитуитарна криза

2.3.2. Планова хоспитализация в КЕ или в ОЕ:

а) бързонарастваща струма;

б) неуточнено амбулаторно тиреоидно заболяване за диагностично уточняване: Доплер-ехография, ТАБ, рентген-разположение на щитовидната жлеза спрямо хранопровода и трахеята, консултации;

в) остра болка в шийната област със съмнение за подостър тиреоидит, кръвоизлив в тиреоидна киста и други;

г) неуточнена пареза на възвратен нерв;

д) среднотежка, тежка и усложнена тиреотоксикоза до и след започване на тиреостатично лечение; болни със сърдечно-съдови усложнения;

е) незадоволителен резултат от провеждано амбулаторно консервативно лечение; рецидиви на заболяването;

ж) Тиреоидасоциирана офталмопатия от клас 2б нагоре (NOSPECS - ETA) и активност;

з) тежка и активна ТАО след телегаматерапия;

и) обострен ТАО след 131йод-терапия и след хирургично лечение на щитовидната жлеза;

й) новооткрит, неуточнен хипотиреоидизъм;

к) установен хипотиреоидизъм с незадоволителен ефект от заместителното лечение в амбулаторни условия;

л) болни с активна ТАО за провеждане на пулс терапия с метилпреднизолон;

м) за вземане на решение за радикално лечение - оперативно, 131йод-лечение;

н) за предоперативна подготовка или за подготовка преди 131йод-лечение.

3. Паратиреоидни заболявания и болести на минералния костен обмен - алгоритъм на поведение:

3.1. Действия на ОПЛ:

а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с оплаквания, характерни за паратиреоидно заболяване, извършва диагностични процедури;

б) в спешни случаи включва начално инфузионно лечение;

в) насочва всички болни с паратиреоидни заболявания към специалист ендокринолог за диагностично уточняване, назначаване на лечение и диспансеризация.

3.2. Действия на специалиста ендокринолог:

а) отхвърля или потвърждава наличието на конкретно паратиреоидно заболяване или костно метаболитно заболяване; провежда се клинично наблюдение за маркиране на клиничните критерии за диагноза на конкретно паратиреоидно заболяване или типа на костното метаболитно заболяване; в хода на потвърждаване на диагнозата се изследва функционалният статус на паращитовидната жлеза и в определени случаи и нейната морфологична характеристика (ехография на паращитовидна жлеза); при показания се изследват и други ендокринни жлези - тиреоидна, надбъбречна, хипофиза; уточнява се тежестта (стадият) в протичането на паратиреоидното заболяване или костно метаболитно заболяване; според клиничното протичане болният се консултира с други специалисти - нефролог, ревматолог, ортопед и кардиолог, за уточняване на евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение);

б) съвместно с болния изгражда писмен индивидуален лечебен план - консервативно или радикално лечение;

в) подготвя болния за радикално лечение - оперативно в определени случаи;

г) запознава болния и неговите близки с основните данни на конкретното паратиреоидно заболяване или костното метаболитно заболяване и с принципите и продължителността на лечение; изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния;

д) определя работоспособността му;

е) назначава всяка следваща визита след 3 месеца (при включване на лечение или при корекции в дозите), след 6 месеца (за контролни изследвания на фона на поддържащо лечение), след една година (контрол на антиостеопорозното лечение);

ж) диспансеризира болния - наблюдението се извършва на всеки 6 месеца при болни с паратиреоидни заболявания на поддържащо лечение, при болни с първичен хиперпаратиреоидизъм (ПХПТ)/ вторичен хиперпаратиреоидизъм (ВХПТ) след оперативно лечение (с контрол на Са, Р, АР, калциурия в 24-часова урина); на една година за болни с остеопороза (Са, Р, АР, калциурия в 24-часова урина, костни метаболити, Паратхормон /РТН/ костна минерална плътност /BMD/; при влошаване на състоянието честотата на прегледите и изследванията (вид и обем) е по преценка на ендокринолога или следва хоспитализация.

3.3. Индикации за хоспитализация:

3.3.1. Спешна хоспитализация в КЕ или в ОЕ:

а) болни с хипокалциемия и тежка клинична симптоматика (крампи, гърчове);

б) болни с хиперкалциемия и тежка клинична симптоматика;

3.3.2. Планова хоспитализация в КЕ или в ОЕ:

а) за диагностично уточняване етиологията на костно метаболитно заболяване с доказана амбулаторно ниска костна минерална плътност - Т-score ≤-2,5 SD /стандартно отклонение/ (остеопороза, хипокалцемичен рахит, хипофосфатемичен рахит, ренална остеодистрофия, остеогенезис имперфекта и други);

б) болни с хипо- и хиперкалциемия за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

в) болни с туморни формации в областта на щитовидната и/или паращитовидните жлези за диагностично уточняване и определяне на терапевтичното поведение и предоперативна подготовка;

г) нефрокалциноза; метаболитна нефролитиаза;

д) клинични, лабораторни или рентгенови данни за или остеодистрофия.

3.3.3. Спешна хоспитализация в детска ендокринологична клиника/отделение:

а) болни с хипокалциемия и тежка клинична симптоматика (крампи, гърчове);

б) болни с хиперкалциемия и тежка клинична симптоматика;

в) болезнени костни метаболитни заболявания при костна минерална плътност Z-score ≤-2,0 SD.

3.3.4. Планова хоспитализация в детска ендокринологична клиника/отделение при:

а) фрактури при минимална травма (след острия период) и данни за остеопороза с Z-score ≤-2,0 SD;

б) тежка за възрастта остеопороза със Z-score ≤- 2,0 SD;

в) остеопороза (с Z-score ≤-2,0 SD) с предшестващи множествени фрактури в последните две години;

г) болни с хипо- и хиперкалциемия за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

д) болни с туморни формации в областта на щитовидната и/или паращитовидните жлези за диагностично уточняване и определяне на терапевтичното поведение и предоперативна подготовка;

е) клинични, рентгенови или лабораторни данни за рахит;

ж) нефрокалциноза;

з) клинични, лабораторни или рентгенови данни за хондродистрофия или остеодистрофия.

4. Хипоталамо-хипофизарни заболявания и заболявания на надбъбречните жлези - алгоритъм на поведение:

4.1. Действия на ОПЛ:

а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с оплаквания, характерни за хипоталамо-хипофизарно заболяване или заболяване на надбъбречните жлези, извършва диагностични процедури;

б) в спешни случаи включва начално инфузионно лечение;

в) насочва всички болни с хипоталамо-хипофизарни заболявания или заболявания на надбъбречните жлези към специалист ендокринолог за диагностично уточняване, назначаване на лечение и диспансеризация.

4.2. Действия на специалиста ендокринолог:

а) отхвърля или потвърждава наличието на конкретно хипоталамо-хипофизарно-надбъбречнокорово заболяване; провежда се клинично наблюдение за маркиране на клиничните критерии за диагноза на конкретно хипоталамо-хипофизарно-надбъбречнокорово заболяване; в хода на потвърждаване на диагнозата се изследва функционалният статус на хипоталамо-хипофизарно-надбъбречнокоровата ос, визуализират се евентуални промени в размерите на изследваните ендокринни жлези; уточнява се тежестта в протичането на хипоталамо-хипофизарно-надбъбречнокоровото заболяване; според клиничното протичане болният се консултира с други тесни специалисти - очен, невролог, вегетолог, неврохирург, хирург и кардиолог, за уточняване на евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение) и лечение;

б) съвместно с болния изгражда писмен индивидуален лечебен план - консервативно или радикално лечение;

в) подготвя болния за радикално лечение - оперативно или лъчелечение, в определени случаи;

г) запознава болния и неговите близки с основните данни на конкретното хипоталамо-хипофизарно-надбъбречнокорово заболяване и с принципите и продължителността на лечение; изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния;

д) определя работоспособността му;

е) назначава всяка следваща визита след 3 месеца (при включване на лечение или при корекции в дозите) през първата година, а след това на 6 месеца или една година по преценка;

ж) диспансеризира болния - наблюдението се извършва на всеки 6 месеца при болни с хипоталамо-хипофизарно-надбъбречнокорово заболявания след оперативно лечение и на поддържащо лечение; при влошаване на състоянието честотата на прегледите и изследванията (вид и обем) е по преценка на ендокринолога или следва хоспитализация.

4.3. Индикации за хоспитализация:

4.3.1. Спешна хоспитализация в КЕ или в ОЕ или в детска ендокринологична клиника/отделение:

а) адисонова криза;

б) Вродена надбъбречна хиперплазия /ВНХ/ солгубеща форма - криза;

в) състояния след оперативна намеса в областта на хипофизата (краниофарингеома, аденома на хипофизата или други туморни формации) - за субституираща терапия; при развитие на хипопитуитаризъм след оперативна намеса в областта на хипофизата (краниофарингеома, аденома на хипофизата или други туморни формации) - за субституираща терапия;

г) липса на хипофизарни структури, водеща до тежко нарушение на хормоналния баланс в организма и състояния, застрашаващи живота на пациента - за субституираща терапия;

д) пациенти с високи стойности на Артериално налягане /АН/ и съмнение за феохромоцитом или syndrome Cushing и първичен алдостеронизъм и други форми на минерало-кортикоидна хипертония.

4.3.2. Планова хоспитализация в КЕ или в ОЕ или в детска ендокринологична клиника/отделение:

а) болни с частичен или пълен хипопитуитаризъм - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

б) болни със съмнение за тумор на хипофизата - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

в) болни със съмнение за тумор на надбъбречните жлези - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

г) болни с надбъбречна недостатъчност - за диагностично уточняване и определяне на терапевтичното поведение;

д) болни със съмнение за безвкусен диабет - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

е) болни със съмнение за синдром на Cushing - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

ж) болни със съмнение за акромегалия и гигантизъм - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

з) болни със съмнение за пролактином или хиперпролактинемия - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

и) болни с нисък ръст, изоставаща костна възраст повече от две години от календарната - за диагностично уточняване и терапевтично поведение;

й) болни с ВНХ за предоперативна подготовка;

к) болни с интерсексуални гениталии (ранен непълен пубертет) хирзутизъм при момичета/нарушения в менструалния цикъл - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

л) болни с частична и късна форма на ВНХ - за диагностично уточняване и започване на лечение;

м) диагностично уточнени болни с недостатъчен ефект от провежданата в амбулаторни условия терапия, с риск от усложнения - за корекция на терапията;

н) болни с тумори на хипофизата и надбъбречните жлези за предоперативна подготовка;

о) болни, оперирани по повод тумори на хипофиза или надбъбреци, за периодичен контрол и преоценка на хормонозаместващото лечение.

5. Заболявания на половите жлези - алгоритъм на поведение:

5.1. Действия на ОПЛ:

а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с оплаквания, характерни за заболяване на половите жлези, извършва диагностични процедури;

б) в спешни случаи включва начално инфузионно лечение;

в) насочва всички болни със заболявания на половите жлези към специалист ендокринолог за диагностично уточняване, назначаване на лечение и диспансеризация;

5.2. Действия на специалиста ендокринолог:

а) отхвърля или потвърждава наличието на конкретно заболяване на половите жлези; провежда се клинично наблюдение за маркиране на клиничните критерии за диагноза на конкретно заболяване на половите жлези; в хода на потвърждаване на диагнозата се изследва функционалният статус на хипоталамо-хипофизарната-надбъбречно-полова ос, визуализират се евентуални промени в размерите и характеристиката на изследваните жлези; уточнява се тежестта в протичането на заболяването на половите жлези; според клиничното протичане болният се консултира с други тесни специалисти - гинеколог, уролог, очен, невролог, вегетолог, неврохирург, за уточняване на статуса и евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение);

б) съвместно с болния изгражда писмен индивидуален лечебен план - консервативно или радикално лечение;

в) подготвя болния за радикално лечение - оперативно в определени случаи;

г) запознава болния и неговите близки с основните данни на конкретното заболяване на половите жлези и с принципите и продължителността на лечение; изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния;

д) определя работоспособността му;

е) назначава всяка следваща визита след 3 месеца (при включване на лечение или при корекции в дозите) през първата година, а след това на 6 месеца или една година по преценка;

ж) диспансеризира болния - наблюдението се извършва на всеки 6 месеца при болни със заболявания на половите жлези след оперативно лечение и следи поддържащото лечение; при влошаване на състоянието честотата на прегледите и изследванията (вид и обем) е по преценка на ендокринолога или следва хоспитализация.

5.3. Индикации за хоспитализация:

5.3.1. Спешна хоспитализация в КЕ или в ОЕ или в детска ендокринологична клиника/отделение:

а) бързо прогресиране на пубертетните белези или нарушена хронология (за изключване или потвърждаване на туморна формация);

б) бързо прогресиране на андрогенизация/вирилизация у жени и на хипогонадизъм у мъже, особено при наличие на туморна маса в скротума (за изключване или потвърждаване на тумор на гонадите или на надбъбречната кора).

5.3.2. Планова хоспитализация в КЕ или в ОЕ или в детска ендокринологична клиника/отделение:

а) болни със съмнение за тумор на гонадите - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение и/или предоперативна подготовка;

б) болни с хипогонадизъм - за изясняване на вида му (хипер- или хипогонадотропен) за назначаване и контрол на съответното лечение;

в) болни с нисък ръст или изоставаща костна възраст - за диагностично уточняване и терапевтично поведение;

г) болни с интерсексуални гениталии/ранен непълен пубертет/ хирзутизъм при момичета/нарушения в менструалния цикъл - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

д) интерсексуални състояния, пациентки с хирзутизъм, жени с нарушения в менструалния цикъл - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

е) диагностично уточнени болни с недостатъчен ефект от провежданата в амбулаторни условия терапия, с риск от усложнения - за корекция на терапията;

ж) болни с гонадна недостатъчност в резултат на оперативна интервенция или облъчване - за определяне степента на нарушение и назначаване на заместващо лечение;

з) болни с поликистозни яйчници за определяне степента на хормоналните нарушения, назначаване и контролиране на съответното лечение;

и) болни с гинекомастия за уточняване на причината и евентуална предоперативна подготовка;

й) мъже с разстройство на сперматогенезата и пациентки със стерилитет - за изясняване на причината и провеждане на съответно хормонално и/или антихормонално лечение;

к) болни с некоригиран своевременно крипторхизъм или крипторхизъм като проява на друго заболяване - за диагностично уточняване и лечение или подготовка за оперативна корекция;

л) болни с хромозомна аномалия или съмнение за такава - за определяне степента на гонадните нарушения и назначаване и контрол на съответно лечение;

м) жени с рано настъпила менопауза (под 40-годишна възраст) и такива с усложнено протичащ климактериум - артериална хипертония, тежки невровегетативни прояви, често и профузно кървене от гениталиите като проява на тежък хормонален дисбаланс - за диагностично уточняване и лечение;

н) ранен пубертет - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

пациенти с някои от посочените прояви:

о) поява на вторични полови белези под 6,5 години за момичета и под 9 години за момчета (за момичета - наличие на пубархе, телархе със или без менархе; за момчета - отпуснат скротум и пенис, пубархе и/или увеличени тестиси, акне, мутирал глас и висок ръст);

п) силно скъсен интервал за преминаване на един пубертетен стадий в следващия;

р) акцелерация на линеарния растеж;

с) акцелерация на костното съзряване, което довежда до ранно затваряне на епифизарните фуги и нисък терминален ръст;

т) нарушена хронология на появата на пубертетните белези;

у) късен пубертет - за диагностично уточняване и определяне на терапевтично поведение;

ф) момчета - стадий 2 на гениталното развитие (Г2) не настъпва до 13,5 години или се открива силно закъсняване на преминаване на Г2 до Г5;

х) момичета - стадий 2 на развитие на гръдните жлези (В2) не настъпва до 13,5 години или от стадий В2 до появата на менархе минават повече от 5 години;

ц) изоставане в растежа.

6. Метаболитни нарушения - алгоритъм на поведение:

6.1. Действия на ОПЛ:

а) първична диагностика - при поява на новооткрит пациент с метаболитни нарушения извършва диагностични процедури;

б) в спешни случаи включва начално инфузионно лечение;

в) насочва всички болни с метаболитни нарушения към специалист ендокринолог за диагностично уточняване, назначаване на лечение и диспансеризация.

6.2. Действия на специалиста ендокринолог:

а) отхвърля или потвърждава наличието на конкретно метаболитно заболяване; провежда се клинично наблюдение за маркиране на клиничните критерии за диагноза на конкретното метаболитно заболяване; в хода на потвърждаване на диагнозата се изследва функционалният статус на хипоталамо-хипофизарната-надбъбречно-полова ос, подробни биохимични изследвания и се визуализират евентуални промени в размерите и характеристиката на изследваните жлези; уточнява се тежестта в протичането на метаболитното заболяване; според клиничното протичане болният се консултира с други специалисти - гинеколог, очен, невролог, вегетолог, психолог, за уточняване на статуса и евентуалните усложнения (наличие, тежест, лечение);

б) съвместно с болния изгражда писмен индивидуален лечебен план - консервативно или радикално лечение;

в) подготвя болния за радикално лечение - оперативно в определени случаи;

г) запознава болния и неговите близки с основните данни на конкретното метаболитно заболяване на ендокринните жлези и с принципите и продължителността на лечение; изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния;

д) определя работоспособността му;

е) назначава всяка следваща визита след 3 месеца (при включване на лечение или при корекции в дозите), след 6 месеца (за контролни изследвания на фона на поддържащо лечение), след една година (контрол на поддържащо лечение);

ж) диспансеризира болния с метаболитни заболявания, като наблюдението се извършва ежегодно; при влошаване на състоянието честотата на прегледите и изследванията (вид и обем) е по преценка на ендокринолога или следва хоспитализация.

6.3. Индикации за хоспитализация:

6.3.1. Спешна хоспитализация в клиника/отделение по ендокринология или в детска ендокринологична клиника/отделение:

а) апнея синдром при високостепенно затлъстяване;

б) декомпенсиран Пиквик синдром (с хипоксемия и/или хиперкапния);

в) хипоалбуминемия (серумен албумин под 35 g/l) при малнутриция;

г) тежък анемичен синдром при малнутриция;

д) хипокалемия при малнутриция;

е) тежка малнутриция;

ж) възраст над 18 години - индекс на телесна маса под 16 kg/m2

з) при възраст под 18 години - тегло 30 % под съответното за ръста;

и) остър подагрозен пристъп.

6.3.2. Планова хоспитализация в клиника/отделение по ендокринология или в детска ендокринологична клиника/отделение:

а) пациенти над 18 години със затлъстяване, с индекс на телесна маса над 30 kg/m2; усложнено със сърдечно-съдови, дихателни и метаболитно-ендокринни нарушения;

б) пациенти до 18 години със затлъстяване и свръхтегло над 100 % или над 29 % и усложнено със сърдечно-съдови, дихателни и метаболитно-ендокринни нарушения;

в) пациенти над 18 години с дислипопротеинемия (серумен холестерол над 7 mmol/l и/или серумни триглицериди над 5 mmol/l) и усложнена със сърдечно-съдови нарушения;

г) пациенти до 18 години с дислипопротеинемия и артериална хипертония;

д) пациенти с хронична малнутриция - следоперативна при стриктура на хранопровода, гастро-, ентеро- и колостома, състояния на стомашна или чревна резекция; вродени или придобити аномалии на храносмилателната система; анорексия и други- при изразени дефицити в хранителния статус (индекс на телесна маса под 19 kg/m2, загуба на тегло над 5% в последните 1 - 3 месеца, намаляване на хранителния прием с 25 % и повече от този на предшестващата седмица, общ серумен белтък под 60 g/l, серумен албумин под 35 g/l);

е) деца до 3-годишна възраст с тегловен дефицит повече от 10% под съответния за ръста и упорито безапетитие с неизяснена етиология.

Глава V.

1. Захарен диабет

Предхоспитализационен минимум:

1.1. задължения на ОПЛ и на специалиста ендокринолог от ендокринологичен кабинет в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ: да изследва кръвна захар, урина за захар и ацетон, кръвно-захарен профил /КЗП/ гликиран хемоглобин (HbA1c), кръвна картина, креатинин, липиден профил, чернодробни ензими;

1.2. поведение при деца: с минимума изследвания от извънболничната подготовка детето се изпраща директно от ОПЛ или друг специалист в детско отделение на болница за активно лечение или детска клиника по всяко време на денонощието с направление за хоспитализация; ако детето е нетранспортабилно, при известен диабет се хоспитализира в най-близкото лечебно заведение за болнична помощ за овладяване на състоянието; след овладяване на състоянието се транспортира в детско отделение на болница за активно лечение или университетска детска клиника за довършване на лечението. При новооткрит захарен диабет детето се приема направо в университетска детска клиника;

1.3. при изписването на пациента лекуващият лекар от клиника/отделение по ендокринология изготвя епикриза в три екземпляра: за болния, за ОПЛ, за "История на заболяването"; при необходимост от продължаване на лечението изрично се вписва, че болният се насочва към ендокринолог, друг специалист или към ОПЛ.

2. Тиреоидни заболявания

Предхоспитализационен минимум:

2.1. Задължения на ОПЛ - съобразно конкретното заболяване:

а) ПКК, СУЕ, клинична химия, общо изследване на урина, кръвна захар;

б) ЕКГ.

2.2. Задължения на специалиста ендокринолог от ЕК в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ - съобразно конкретното заболяване по преценка да насочи за:

а) Тиреостимулиращ хормон (TSH), свободен тироксин (FT4);

б) ехография на шийната област.

2.3. При изписването на пациента лекуващият лекар от клиника по ендокринология/отделение по ендокринология изготвя епикриза в три екземпляра: за болния, за ОПЛ, за "История на заболяването"; при необходимост от продължаване на лечението специално се вписва, че болният се насочва към ендокринолог, друг специалист или към ОПЛ.

3. Паратиреоидни заболявания и болести на минералния костен обмен

Предхоспитализационен минимум:

3.1. Задължения на ОПЛ - съобразно конкретното заболяване:

а) да се изследва пълна кръвна картина /ПКК/, скорост на утаяване на еритроцитите /СУЕ/, електролити-калций, фосфор, креатинин, алкална фосфатаза /АФ/, урина; /

б) по преценка да се направи рентгенография.

3.2. Задължения на специалиста ендокринолог от ЕК в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ - съобразно конкретното заболяване по преценка да насочи за:

а) ехография - коремна/шийна;

б) остеоденситометрия (DXA-апарат).

3.3. При изписването на пациента лекуващият лекар от КЕ, респ. ОЕ, изготвя епикриза в три екземпляра: за болния, за ОПЛ, за "История на заболяването"; при необходимост от продължаване на лечението специално се вписва, че болният се насочва към ендокринолог, друг специалист или към ОПЛ.

4. Хипоталамо-хипофизарни заболявания

Предхоспитализационен минимум:

4.1. Задължения на ОПЛ - съобразно конкретното заболяване: да изследва ПКК и урина.

4.2. Задължения на специалиста ендокринолог от ЕК в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ - съобразно конкретното заболяване: по преценка да изпрати за компютърна томография (КАТ) или магнитно-резонансна томография (МРТ).

4.3. При изписването на пациента лекуващият лекар от клиника по ендокринология/отделение по ендокринология изготвя епикриза в три екземпляра: за болния, за ОПЛ, за "История на заболяването"; при необходимост от продължаване на лечението специално се вписва, че болният се насочва към ендокринолог, друг специалист или към ОПЛ.

5. Заболявания на надбъбречните жлези

Предхоспитализационен минимум:

5.1. Задължения на ОПЛ - съобразно конкретното заболяване: да изследва ПКК и урина.

5.2. Задължения на специалиста ендокринолог от ЕК в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ - съобразно конкретното заболяване: по преценка да насочи за КАТ или МРТ.

5.3. При изписването на пациента лекуващият лекар от клиника по ендокринология/отделение по ендокринология изготвя епикриза в три екземпляра: за болния, за ОПЛ, за "История на заболяването"; при необходимост от продължаване на лечението специално се вписва, че болният се насочва към ендокринолог, друг специалист или към ОПЛ.

6. Заболявания на половите жлези

Предхоспитализационен минимум:

6.1. Задължения на ОПЛ - съобразно конкретното заболяване:

а) при отклонения в пубертетното развитие - насочване към ендокринолог или към детски ендокринолог;

б) да изследва ПКК, кръвна захар, урина.

6.2. Задължения на специалиста ендокринолог от ЕК в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ - съобразно конкретното заболяване по преценка да насочи за:

а) рентгенография на китка с пръсти за костна възраст или на черепа с центраж села турцика;

б) консултация с офталмолог - за очен статус.

6.3. При изписването на пациента лекуващият лекар от клиника по ендокринология/отделение по ендокринология изготвя епикриза в три екземпляра: за болния, за ОПЛ, за "История на заболяването"; при необходимост от продължаване на лечението специално се вписва, че болният се насочва към ендокринолог, друг специалист или към ОПЛ.

7. Заболявания с метаболитни нарушения

Предхоспитализационен минимум:

7.1. Задължения на ОПЛ - съобразно конкретното заболяване по преценка да насочи за:

а) рентгенография на череп с центраж села турцика или на китка с пръсти за костна възраст;

б) изследване на ПКК, урина, кръвна захар, протеинограма, креатинин, пикочна киселина, холестерол и триглицериди.

7.2. Задължения на специалиста ендокринолог от ЕК в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ - съобразно конкретното заболяване да насочи за:

а) по преценка - КАТ/МРТ;

б) очен статус - визус, очни дъна и периметри.

7.3. При изписването на пациента лекуващият лекар от клиника по ендокринология/отделение по ендокринология изготвя епикриза в три екземпляра: за болния, за ОПЛ, за "История на заболяването"; при необходимост от продължаване на лечението специално се вписва, че болният се насочва към ендокринолог, друг специалист или към ОПЛ.

ПРИНЦИПИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА СПЕЦИАЛИСТА-ЕНДОКРИНОЛОГ И НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА ПРИ СПЕШНИ И ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ СЪСТОЯНИЯ

Спешни и животозастрашаващи състояния в ендокринологията са: диабетна кетоацидоза (кома), тежка хипогликемия (кома), хиперосмоларна кома, лактацидозна кома, тиреотоксична криза, хипотиреоидна кома, компресивен синдром при огромна гуша, тежка тетания, екстремна хиперкалциемия, адисонова криза, екстремен хиперглюкокортицизъм, хипопитуитарна кома.

Най-честите спешни и животозастрашаващи състояния в ендокринологията са диабетната кетоацидоза (кома) и хипогликемичните състояния (кома) и те са обикновено причината за започване на спешни диагностични (определяне на кръвната захар с наличния в ЕК глюкомер) и лечебни мероприятия (инфузионно лечение - физиологичен разтвор при кетоацидозна кома или глюкозен разтвор при хипогликемична кома); допълнително се прилага бързодействащ инсулин - в инфузионния разтвор, i.m. или s.c. при кетоацидозна кома или глюкагон s.c, i.m, i.v. при хипогликемична кома.

При настъпване на спешно и животозастрашаващо състояние се прилага кардиопулмонална реанимация до предаването на болния на спешния екип или настаняването му в съответното отделение за интензивно лечение на КЕ/ОЕ.

1. Кардиопулмоналната реанимация е комплекс от клинико-терапевтични действия за възстановяване на преустановени основни жизнени функции: сърдечна дейност, дишане, функции на централната нервна система, и пациентът е в състояние на клинична смърт; кардиопулмоналната реанимация обхваща 3 основни етапа:

1.1. основно поддържане на живот;

1.2. разширено поддържане на живот;

1.3. продължително поддържане на живот.

До постъпването на пациента в отделение за интензивно лечение се прилага само основно поддържане на живот съгласно т. 1.1.

2. Дейностите, които ендокринологът и медицинската сестра извършат при спешни и животозастрашаващи състояния, са:

2.1. диагностика на спешното състояние;

2.2. вземане на проба капилярна кръв за определяне на кръвната захар;

2.3. осигуряване на венозен път и въвеждане на инфузионни разтвори, евентуално бързодействащ инсулин (кетоацидозна кома) или глюкагон (хипогликемична кома);

2.4. поставяне на пациента в основно положение за кардиопулмонална реанимация:

а) осигуряване на проходимост на горните дихателни пътища;

б) флексия на главата назад;

в) изтегляне напред на долната челюст;

г) отваряне на устата и освобождаване на езика;

2.5. обдишване по метода "уста в уста" и "уста в нос";

2.6. обдишване с АМБУ;

2.7. индиректен сърдечен масаж.