I.3.6.Транспортна инфраструктура и достъпност

I.3.6.Транспортна инфраструктура и достъпност

• 
  Пътна мрежа и обслужване
  

През територията на района преминава европейски транспортен коридор № 4, а по северната му граница река Дунав – транспортен коридор № 7. Транспортен коридор № 4 няма добра изграденост и технически параметри в територията на района. Необходими са усилия за подобряване на състоянието му, предвид изграждането на моста над р. Дунав при Видин.

Най-голямо значение за интегрирането на района в националната и европейска пътна мрежа имат пътищата с европейска категоризация: първокласен път Е-79 по направлението на Трансевропейския коридор №4 „Видин- Монтана-Враца -София-Кулата”, първокласен път Е-772 „София-Ябланица-Севлиево-Велико Търново-Търговище-Шумен-Варна” и първокласен път Е-83 „София-Плевен-Бяла-Русе”.

Гъстотата на пътищата от висок клас е 0,021 км/кв. км и е най-ниска между районите от ниво 2. За отделните области тя варира от 0,014 (област Монтана) до 0,027 км/кв. км (област Ловеч). Като цяло тя е по-ниска от средната за страната (0,033), което определя, че към настоящия момент транспортното обслужване на СЗР е на по-ниско ниво спрямо останалите райони. Гъстотата на пътищата с регионално значение варира от 0,149 до 0,177 км/кв. км, като средната им гъстота (0,157) е над средната за страната (0,145).

По-слабо развита е пътната мрежа в областите Монтана и Враца, където гъстотата на пътната мрежа с национално значение е около два пъти по-ниска от средната за страната, а тази с регионално значение е с гъстота близка до средната за района. С най-висока гъстота на националната пътна мрежа в СЗР са областите Ловеч и Видин, но тя е по-ниска от средната за страната.

• 
  Железопътна мрежа и обслужване
  

Основните железопътни линии, обслужващи територията на Северозападния район са - II главна ж.п. линия „София-Мездра-Горна Оряховица-Варна”, включена в Европейското споразумение за главните международни ж.п. линии (AGС) и VII главна ж.п. линия „Видин-Мездра-София-Кулата”, включена в Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC). Двете ж.п. линии, заедно с V главна ж.п. линия София-Кулата, формират трасето на Приоритетна ос №22 от Трансевропейската транспортна мрежа на българска територия по направлението на Трансевропейския транспортен коридор №4.

Важна роля за развитието на района имат и второстепенните жп линии „Брусарци-Лом”, „Бойчиновци-Берковица”, „Ясен-Черквица”, „Левски-Свищов” и „Левски-Троян”.

В настоящия момент незадоволителното състояние на ж.п. гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. В този контекст е важно да се стимулира и направи по-атрактивен железопътния транспорт в района с цел опазване на природната среда и ограничаване на замърсяванията от автомобилния транспорт.

• 
  Воден транспорт
  

Модернизирането на ж.п. линията Видин – Мездра – София, изграждането на скоростен път Видин–София, както и развитието на пристанищата като мултимодални логистични центрове, ще осигури провеждането на мултимодални превози с положително влияние върху бъдещото икономическо развитие на СЗР.

Другото важно за района транспортно направление - в посока запад-изток, също се нуждае от развитие на транспортната инфраструктура, с оглед повишаване възможностите както за териториално, така и икономическо и социално сближаване. Доизграждането на АМ “Хемус” ще допринесе за това, а подобряването на транспортните връзки от автомагистралата към Дунавските пристанища ще създаде условия за по-пълно и ефективно използване на местния потенциал за развитие.

Северната граница на Северозападния район съвпада с река Дунав - единствената плавателна река у нас. Транспортният потенциал на реката е огромен, особено след изграждането на канала „Рейн-Майн-Дунав”. Водният път на река Дунав е един от Трансевропейските транспортни коридори - №7, които имат важна роля за интеграцията на регионите от Югоизточна Европа в единния пазар на ЕС.