Проект Ноември 2012 г. Съдържание 2


I.3.7.Заетост и трудова мобилност



страница11/24
Дата23.10.2018
Размер5.18 Mb.
#94323
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24

I.3.7.Заетост и трудова мобилност


За периода 2008-2011 г. заетостта в СЗР бележи тенденция на намаляване. Абсолютният брой на заетите намалява от 345,5 хил. (2007 г.) на 282,5 хил. д., което е спад от 21,4%. Това е най-високият спад в заетостта, отбелязан от районите от ниво 2, което свидетелства за силната уязвимост на СЗР пред въздействието на икономическата криза и в известна степен отразява гъвкавостта и адекватността на провежданите политики за омекотяване влиянието на кризата.

Таблица 15. Динамика в броя на заетите лица и на коефициента на заетост в СЗ район – по области, за периода 2007-2011 г.

Район,

Показатели по години (хил. д.)

Показатели по години (хил. д.)

области

2007

2008

2009

2010

2011

2007

2008

2009

2010

2011

Брой заети лица

Безработни лица (брой)

Северозападен

345,5

359,3

337,4

313,7

282,5

53967

43140

48744

57513

55342

Област Видин

37,7

38,7

34,9

33,2

30,0

7927

6021

6536

7848

7220

Област Враца

75,2

76,0

71,8

67,9

61,1

12023

9760

10042

12739

12926

Област Ловеч

65,2

64,7

63,1

57,2

47,2

7787

6316

8372

9230

8623

Област Монтана

58,0

61,2

58,2

55,1

47,5

11749

9156

10033

11718

11637

Област Плевен

109,4

118,8

109,5

100,3

96,6

14480

11887

13761

15978

14936

Коефициент на заетост на населението на 15-64 навършени години (%)

Равнище на безработица (%)

България

58.6

64.00

62.60

59.7

58.5

9.0

6.9

5.6

6.8

10.2

Северозападен

 

59.30

57.50

53.8

53.0

11.0

9.0

7.1

8.0

11.0

Област Видин

51,70

54,80

50,80

48,70

47.3

14.2

13.4

12.9

13.0

13.1

Област Враца

55,80

57,50

56,10

53,10

53.7

11.7

10.0

9.0

7.9

8.6

Област Ловеч

66,70

64,80

64,70

59,80

55.4

14.7

7.6

(3.9)

(3.0)

8.0

Област Монтана

54,70

58,20

58,70

55,40

52.0

10.9

10.9

8.5

10.1

12.2

Област Плевен

56,50

59,80

56,70

52,40

54.0

7.3

6.2

4.7

8.1

12.8

Източник: НСИ

Най-голям спад в броя на заетите лица за разглеждания период има в област Ловеч – 27,6%, следвана от областите Видин и Монтана (22,4%), а най-малък – 18,7% - в област Плевен. Коефициентът на заетост е с ясно очертана тенденция на намаляване. Данните за 2011 г. показват, че коефициентът за заетост средно за СЗР е 53, като в отделните области той варира от 47,3 (Видин) до 55,4 (Ловеч). СЗР е с най-нисък коефициент на заетост за 2011 г. и е в много неблагоприятна ситуация по отношение на коефициента на заетост средно за ЕС - 68,6%.

В периода след 2008 и 2009 г. с развитието на икономическата криза се очерта спад в производството, нарасна броят на фалитите на фирми, което в крайна сметка формира тенденция на нарастване на безработицата. За посочения период броят на фалиралите предприятия нараства от 116 (2007 г.) на 250 (2010 г.), като този процес е валиден за всичките 5 области в района. В същото време новоразкритите фирми са основно без наети лица.

Като резултат от намаляване на броя на заетите лица и на коефициента на заетост в СЗР се наблюдава тенденция на нарастване както на броя на регистрираните безработни лица, така и на коефициента на безработица. За периода 2007-2011 г. броят на безработните в региона е нараснал с 1375 д. Известно минимално намаление в броя на регистрираните безработни се наблюдава в области Видин и Ловеч. В останалите три области е налице обратен процес – на нарастване на броя на безработните (Таблица 14).



Фигура 33. Коефициент на безработица по общини в СЗР към 31.08.2012 г.



Източник: Агенция по заетостта

Позиционирането на СЗР по отношение на равнището на безработица в национален и междурегионален контекст го характеризира като един от най-проблемните региони в страната. При средно за страната равнище на безработица 9,7%, за СЗР този показател е 14,6%. В сравнение с останалите райони, към 2011 г. СЗР е с коефициент (равнище) на безработица над 2 пъти по-висок от това на ЮЗР (6,43%) и с около 4 пункта по висок от останалите 4 района.



Основните изводи за трудовия пазар и безработицата в СЗР могат да бъдат формулирани по следния начин:

  • Пазарът на труда в региона е критерий за недоброто състояние на регионалния социално-икономически комплекс;

  • Налице е трайна тенденция на намаляване както на абсолютния брой на наетите, така и на коефициента на заетост във всички области в границите на региона;

  • СЗР е с по-неблагоприятен коефициент на заетост от средния за страната и средните за останалите региони и доста под средния за ЕС и заложения в Лисабонската стратегия;

  • Секторната структура на заетостта, показва, че вторичния сектор е най-силно засегнат от икономическата криза, докато първичния сектор успява за запази позициите си по отношение на броя на наетите;

  • Регионът е в най-неблагоприятно положение (в сравнение със средното за страната и останалите региони) по отношение на коефициента (равнището) на безработица;

  • Бавното преструктуриране на икономиката, неблагоприятните демографски тенденции и отслабвалия инвестиционен интерес към територията на района продължават да оказват отрицателно въздействие върху равнищата на безработица;.

  • На СЗР към 2011 г. се падат 19,6% от продължително безработните (потенциално обезкуражените) лица от общия им брой за страната. Те са 6,1% от всички безработни в региона.

I.3.8.Образование, професионално обучение и учене през целия живот


Водеща цел на стратегията „Европа 2020” е интелигентният растеж, а една от петте цели е подобряване на образователното равнище на населението, намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на населението с висше образование. Стойностите на националните цели, приети за постигане от България до 2020 г., са намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до 11% и нарастване на дела на висшистите на 30-34 г. до 36%.

Сравнителните данни за образователната структура на населението по райони, показва че СЗР е с по-нисък относителен дял на високообразовано население (с висше образование) в сравнение с Югозападен, Южен централен и Североизточен райони.



Таблица 16. Образователната структура на населението в Северозападния район за периода 2011 г. (по области)

Район и области

Степени на образование

висше

средно

основно

начално

никога не посещавали училище

Общо лица

над 7 години

Брой лица

Северозападен

118017

365450

204619

100157

7593

795836

Видин

13247

43397

26332

11500

881

95357

Враца

26186

81887

44715

21054

1525

175367

Ловеч

20646

60629

32965

17099

1378

132717

Монтана

17068

63538

38595

19050

1115

139366

Плевен

40870

115999

62012

31454

2694

253029

Относителен дял, %

Северозападен

14,8

45,9

25,7

12,6

1,0

100,0

Видин

13,9

45,5

27,6

12,1

0,9

100,0

Враца

14,9

46,7

25,5

12,0

0,9

100,0

Ловеч

15,6

45,7

24,8

12,9

1,0

100,0

Монтана

12,2

45,6

27,7

13,7

0,8

100,0

Плевен

16,2

45,8

24,5

12,4

1,1

100,0

Източник: НСИ

Вътрешнорегионалните различия в образователното ниво на населението в СЗР към 2011 г. показва, че те са основно в броя и дела на населението с висше образование. При среден относителен дял за района 14,8%, този относителен дял варира от 12,2% за област Монтана до 16,2% за област Плевен. Влияние за тези различия оказва степента на развитост на отрасли от третичния сектор, в които са ангажирани висок брой лица с висше образование – отрасъл “Образование” в т.ч. и висши училища, отрасъл “Здравеопазване”, “Култура”, “Финансово посредничество”, “Държавна администрация” и др. Териториалните различия при средното и основното образование между отделните области в региона са много по-слабо изразени. Вариационният размах при дела на лицата със средно образование е твърде стеснен – от 45,5% (област Видин) до 45,8% (област Плевен) при среден за региона 45,9%. Аналогични са и различията при основното образование.

В границите на отделните области се наблюдават по-силно подчертани различия на дела на населението с по-високо образование. С нисък относителен дял на лица с висше образование (под 7%) са общини Бойница (4,8%) и Димово (6,0%) от област Видин, Борован и Криводол (5,8%) от област Враца и общини Якимово (4,8%), Бойчиновци (5,5%). С висок относителен дял (над 20%) са общини Плевен -23,0%, Ловеч – 21,2% и др. С дял над 2,0% неграмотни лица са общини основно от област Ловеч – Луковит (3,1%), Ябланица (2,9%), Угърчин (2,4%).

Районът e с най-нисък дял студенти сред шестте района от ниво 2 - едва 0,6%. Това показва неустойчивост в ръста на образователните услуги и дисбаланс в осигуреността с високопрофесионално и специализирано образование за нуждите на една по-конкурентна регионална икономика. Висши учебни заведения има в гр. Плевен – Медицински университет и Педагогически колеж Плевен - Филиал на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”; в гр. Ловеч - Техническия колеж – Ловеч, който е основно звено в структурата на Технически университет –Габрово, гр. Враца – Педагогически колеж - Филиал Враца на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий” и филиал на Медицински университет София. Такива липсват в областите Видин и Монтана. Мрежата от средни професионални училища е сравнително добре изградена.



Таблица 17. Инфраструктура на образованието в Северозападния район – през учебната 2011/2012 г.

Регион и области

Общо образование (брой)

Професионално образование (брой)

училища

паралелки

ученици

училища

паралелки

ученици

ЗСР

295

3 619

56 843

199

2 266

11 368

Видин

31

409

6 185

53

508

1 092

Враца

66

884

13 377

6

79

1 546

Ловеч

50

630

9 616

9

73

1 374

Монтана

57

650

9 911

9

88

2 199

Плевен

91

1 046

17 754

24

221

5 157

Източник: НСИ

Инфраструктурата на общото и професионалното образование (брой училища) в СЗР през 2011 г. в резултат от оптимизиране на училищната мрежа е променена. Броят на общообразователните училища е намален от 365 (2007 г.) на 295 (2011 г.), а на професионалните е запазен – от 71 е редуциран на 70. През този период са закрити редица училища с маломерни паралелки и паралелки със слети класове в редица общини. С най-голям брой закрити училища за периода 2007-2011 г. са области Враца (24 училища) и Видин (18 училища), а с най-малко – област Ловеч (8 училища). Оптимизацията на училищната мрежа е резултат от намаляване на броя на учениците, като в СЗР за посочения период те са с 13 912 по-малко (общо и професионално образование).



Фигура 34 Население в СЗР според степента на завършено образование, Преброяване на населението 2011 г. (НСИ)

Един от показателите за сравнение за условията за провеждане на качествен учебен процес е средната пълняемост на паралелките. При среден показател за СЗР от 21,1 ученика/паралелка в общообразователните училища, не се наблюдават съществени различия между отделните области – тя варира от 20,4 ученика (област Монтана) до 21,3 ученика (област Плевен). При професионалните училища средната пълняемост е по-висока- 22,3 ученика/паралелка и варира от 22,2 ученика (област Видин) до 26,6 ученика (област Ловеч). Тази пълняемост е в границите на действащите нормативи.

Важен социален проблем в сферата на образованието е този за преждевременно напусналите училище ученици. За последните три учебни години, за които има официални статистически данни, средногодишно около 3 500 ученика преждевременно напускат училище. В сравнение с останалите региони, Северозападният район е с най-висок относителен дял на напускащите преждевременно училище от общия брой на учениците в основните училища – за учебната 2009/2010 г. те са 11,4%, при 8,5% средно за страната. За останалите 5 района делът е под 10%, а за Югозападния район – 4,6%. Като резултат от провежданата политика за ограничаване на преждевременно напусналите ученици се очертава тенденция за намаляване на техния брой – от 3 835 ученика през 2007 г. на 3 261 ученика през 2010 г. Същата тенденция се очертава и при отпадналите преждевременно ученици от основните училища – съответно от 2 625 на 2 217 ученика. Изключение от тази тенденция е област Ловеч, където се наблюдава нарастване на броя на преждевременно отпадналите ученици.

Вътрешнорегионалните различия по този показател показват, че с високо ниво е област Враца – 15,5% от всички ученици от І до VІІІ клас отпадат преждевременно, докато в област Плевен те са 9,9%. С висок дял на отпадналите ученици от общия им брой са редица общини в границите на отделните области в СЗР – община Ново село (обл. Видин) – 13,6% отпаднали ученици от общия брой на учениците в основното образование, община Летница (обл. Ловеч – 11,2%), община Бойчиновци (обл. Монтана -11,4%), община Искър (обл. Плевен) – 10,9% и др. Проблемът с ранното отпадане на ученици от училище е със сериозни социални измерения – освен че нараства броят на населението с ниско образование, част от тези лица попадат в кримогенна среда.

В сравнение с осигуреността на районите с висши училища, СЗР е на последно – 6-то място. В СЗР има само един университетски център с акредитирано висше училище – гр. Плевен. Тук се намира един от 4-те медицински университета в страната, допълнен с два колежа-филиали на други университети. Броят на обучаваните студенти и колежани през учебната 2010/2011 г. е 1 672, или само 0,6% от броя им в страната.

I.3.9.Социално включване и борба с бедността


Намаляването на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е една от основните цели на стратегията „Европа 2020” и българската национална и регионална политика. Политиката за социално включване се изразява в две насоки:

  • Социално подпомагане на лицата в риск и на определени категории лица с висока степен на бедност;

  • Превенция на рисковите фактори за социално изключване и изолация водещи до попадане в трайно маргинализирани социално уязвими групи.

Северозападният район е с по-висок относителен дял на инвалидизираните лица (8,08%) от средния за страната (6,31%). Вътрешнорегионалните неравенства не са силно подчертани – с изключение на област Видин (6,12% лица с увреждания от общия брой на населението), в останалите области този дял варира от 7,25% (област Ловеч) до 8,80% (област Плевен). Тревожен факт е, че има увеличаване в броя на първично регистрираните лица до 16 години с определена степен на увреждания. През 2008 г. и 2009 г. за СЗР те са 3,7 на хиляда при 3,3 на хиляда средно за страната. В област Плевен лицата до 16 години с увреждания са 4,0 на хиляда, при 2,9 на хиляда за област Ловеч.

    • Социални услуги

В сравнение с останалите райони, СЗР е с добре развита мрежа от институции за предоставяне на социални услуги. Тук се намират 18,7% от социалните заведения в страната. Вътрешнорегионалните различия също са подчертани – с най-малък брой социални обекти е област Плевен (6 обекта), а с най-висок – области Враца (13 бр.) и Монтана (17 бр.). Същите различия се наблюдават и при капацитета (брой места) в социалните институции.

Тенденцията на намаляваване както на броя, така и на капацитета на обектите за социални услуги в СЗР е резултат от промяната в модела на предоставяне на тези услуги. Той се изразява в деинституциализация на системата и предоставяне на социалните услуги в обичайната среда на лицата с увреждания, в риск и др. През последните години се преминава към разкриване на дневни домове за лица с различни видове увреждания, защитени жилища и т.н.

Следва да се отбележи, че в област Видин е много добре развита мрежата за предоставяне на социални услуги. В областта е разработена и се изпълнява Областна стратегия за развитие на социалните услуги 2010-2015 г., чиято основна цел е поетапно извеждане на децата и лицата от специализираните институции и закриването им до края на 2015 г. За тази цел се работи активно от всички заинтересовани лица в посока разкриване на нови социални услуги в среда, близка до семейната. Само през 2011 г. се отчита значително намаляване капацитета на специализираните институции за деца и лица, действащи на територията на област Видин (намален капацитет на 3 специализирани институции за възрастни – Домът за възрастни хора с деменция, с. Салаш, община Белоградчик; Домът за възрастни хора с физически увреждания, с. Балей, община Брегово и Домът за възрастни хора с психически разстройства, с. Бориловец, община Бойница, както и на 2 специализирани институции за деца – Домовете за деца лишени от родителски грижи в гр. Белоградчик и в с. Ново село).

Социалната интеграция е насочена и към лица от ромската етническа група и по-конкретно към лицата в “училищна” възраст, тъй като е преценено че повишаването на образователното равнище на децата от този етнос е една от приоритетните мерки на политиката за тяхното интегриране.

В областите и общините от СЗР са разработени или са в процес на разработване стратегически и програмни документи за социално включване и социална интеграция на социално уязвими групи от населението.


  • Бедност

Линията на бедността, използвана за целите на стратегия „Европа 2020”, е относителна величина – 60% от националния/регионален медианен еквивалентен разполагаем доход. Това означава, че не се мери бедността като възможност за посрещане на основните нужди (абсолютна), а бедността, съотнесена към равнището на доходите в дадена страна или регион (относителна). Както е посочено от Евростат, „този индикатор не мери богатство или бедност, а ниски доходи в сравнение с останалите в страната”.

Съществува силна диференциация в риска от бедност поради ниски доходи. Под линията на бедността са 21% от населението в България при 16% средно за ЕС-27, от 9% от населението в ЮЗР до 30,6% от населението на Северозападен район.

Една значителна част от населението има нагласата, че живее при материални лишения (45,7% - средно за страната), като с изключение на Югозападен район (33,9%), в останалите райони той е близо половината на населението, в т.ч. 46,3% за СЗР. Делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, е най-висок в Северозападен район, където 13,8% от населението на възраст 0-59 г. живее в домакинства, в които възрастните са работили по-малко от 20% от общия им потенциал за работа през изминалата година.

Таблица 18. Относителен дял на бедните по райони, %


Райони от ниво 2


Дял от населението под

линията на бедността, %




Дял от населението,

живеещо с материални



лишения, %

Лица живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, %

Население в риск от бедност или социално изключване (комбиниран индикатор), %

2008

2009

2010

2008

2009

2010

2008

2009

2010

2008

2009

2010

Северозападен

32,6

32,9

30,6

46,2

43,6

46,3

13,5

15,4

13,8

50,5

49,4

51,3

Северен централен

25,8

27,8

28,8

51,3

52,9

55,2

7,5

5,4

8,2

54,5

54,8

57,6

Североизточен

23,0

23,3

24,2

45,1

41,4

48,1

9,5

8,1

8,2

46,4

44,4

51,6

Югоизточен

22,5

22,8

25,1

47,1

45,0

49,6

6,4

5,0

7,0

50,1

47,8

51,0

Югозападен

12,2

10,6

9,0

30,8

30,0

33,9

5,0

3,8

3,8

35,7

35,9

39,7

Южен централен

22,6

25,2

20,6

39,7

48,4

51,8

7,7

6,8

7,1

42,6

51,4

53,7

Общо за страната

21,4

21,8

20,7

41,2

41,9

45,7

7,7

6,7

7,3

50,5

49,4

51,3

Източник: НСИ

Съгласно методологията в ЕС във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020” се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2010 г. близо половината от населението в СЗР (51,3%), или 462,7 хил. лица се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност. Делът на населението, засегнато най-малко от една от трите форми на бедност или социално изключване, е най-нисък в Югозападен район (39,7%) и най-висок – в Северен централен район (57,6%).



  • Доходи на населението

За периода 2007-2010 г. в СЗР е налице променлива тенденция на нарастване на доходите както на домакинствата, така и на лице. Тази тенденция е характерна както за страната, така и за останалите региони. Темповете на нарастване на доходите през първите две години на разглеждания период са по-високи от тези през 2009 и 2010 г. Причината за това е в икономическата криза, която освен в заетостта оказа влияние и върху доходите на населението.

Дисбалансите в ръста на доходите на домакинствата в отделните области на Северозападния район са ясно изразени. С най-нисък ръст на доходите на лице от населението е област Ловеч (на практика тук има намаление с 5,4%), а с най-висок –област Плевен (20%). Област Видин е с най-влошени показатели за среден доход на лице и домакинства от всички области в СЗР.



Таблица 19. Динамика в доходите на населението в Северозападния район за периода 2007-2010 г. (средно на 1 лице)


Район, области

Среден доход по години (лв./лице)

Ръст 2010/2007 (%)

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

Доходи на лице (лв.)

България

3 105

3 502

3 693

3 648

117,5

СЗР

3 255

3 793

3 505

3 551

109,1

Област Видин

2 671

2 928

3 385

2 794

104,6

Област Враца

3 741

3 033

3 447

3 798

101,5

Област Ловеч

3 209

3 236

3 124

3 037

94,6

Област Монтана

2 611

2 887

2 838

3 037

116,3

Област Плевен

3 506

3 817

4 275

4 206

120,0

Доходи на домакинствата (лв.)

България

7 818

8 686

9 122

9 023

115,4

СЗР

7 628

3 793

8 264

8 526

111,8

Област Видин

6 371

6 243

7 435

6 042

94,8

Област Враца

8 871

7 627

8 547

9 522

107,3

Област Ловеч

7 179

7 586

7 008

7 207

100,4

Област Монтана

6 221

6 532

6 879

7 732

124,3

Област Плевен

8 210

9 355

10 100

9 911

120,7

Източник: НСИ

Основният извод от анализа на доходите на населението дава основание СЗР да бъде класифициран като “най-беден” от гледна точка на размера на доходите от труд. Това дава отражение върху стандарта на живот на населението и намаляване на привлекателността на региона като място за труд и живеене, независимо от наличието на други предпоставки които играят ролята на предимства – запазена природа, изгодно транспортно-географско положение, наличие на природни и културно-исторически дадености, по-ниски цени на имотите и др.

I.3.10.Здравеопазване


СЗР има сравнително добра изграденост на болнична мрежа – 24 Многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ), вкл. МБАЛ – ВМА, гр. Плевен, 6 Специализирани болници за активно лечение, 1 Център за психично здраве, 1 Център за кожно-венерически заболявания, 1 Комплексен онкологичен център, 2 Държавни психиатрични болници, 1 Специализирана болница за рехабилитация, 3 Болници за долекуване и продължително лечение, 5 Центъра за спешна медицинска помощ и 32 Филиала за спешна медицинска помощ. Броят на болничните легла е 5 441, като на 100 000 души се падат 613,48 легла, което съответства на средното за страната – 611/1 000 000 души население.

Към 2010 г. на територията на СЗР има 3 458 лекари, което е 12,4% от този за страната. По показателя “брой лекари на 1000 души от населението” СЗР към 2010 г. (3,9 лекари/1000 д.) е съизмерим с ЮЗР (3,9 лекари) и е в по-добра позиция от останалите 4 района. Аналогични са и данните за осигуреността със стоматолози. При 0,8 стоматолози на 1 000 души средно за страната, за СЗР е 0,7 стоматолози. Няма съществени вътрешнорегионалните различия (по области) в осигуреността на населението с лекари и стоматолози.



Доболничната медицинска помощ включва първичната и спешната помощ. Тя се реализира основно от общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти, организирани в индивидуални и групови практики. Броят на обектите на доболничната помощ в СЗР към 2010 г. е 164, което е 10,2% от този за страната. В сравнение с останалите региони СЗР е с най-малък брой обекти за извънболнична помощ, но подобен вид сравнение е некоректно, тъй като между отделните региони има определени различия. Във вътрешнорегионален план, с най-нисък брой обекти за извънболнична помощ е област Ловеч (21 заведения), следвана от области Видин (27 заведения) и област Монтана (28). С най-добре развита мрежа от обекти за извънболнична помощ са области Враца (39) и област Плевен (49).

За периода 2007-2010 г. в СЗР не се наблюдава съществена динамика както в броя, така и в капацитета на болничните лечебни заведения. От общо 38 болници през 2007 г., броят им през 2010 г. нараства до 40, или само с 2 – по една в област Враца и област Плевен. Обратната тенденция – на намаляване на броя на болничните легла – от 5 652 бр. (2007 г.) на 5 441 (2010 г.) е резултат от провежданата национална политика за преструктуриране на болничната мрежа. Общият брой на болничните легла във всички здравни заведения на територията на СЗР през 2010 г. е 6 421, от които в болничните лечебни завадения 5 441. Като резултат от ограничаване на средния престой на болните в лечебните заведения за сметка на профилактиката и долекуването и рехабилитацията в друг тип здравни обекти се редуцира броят на болничните легла.

През 2010 г. брой болнични легла на 1 000 д. от населението е 7,2 болнични легла във всички здравни заведения. В сравнение с останалите 5 района, СЗР е с най-висока задоволеност с болнични легла (7,0 за ЮЗР, 6,6 – ЮЦР, 6,8 – ЮИР и др.). Вътрешнорегионалните различия в обезпечеността на населението с болнични легла варират от 5,4 легла/1000 д (област Видин) до 8,3 легла/1000 (област Ловеч). По сериозни проблеми с отдалечеността (транспортния достъп) до най-близката болница има населението в област Видин.



Таблица 20. Динамика в броя и капацитета на болничните лечебни заведения в СЗР

Области

Брой обекти

Брой легла

2007

2008

2009

2010

2011

2007

2008

2009

2010

Видин

3

3

3

3

2

476

461

470

458

Враца

12

13

13

13

14

1 365

1 375

1 427

1 219

Ловеч

7

7

7

7

7

1 253

1 257

1 264

1 180

Монтана

5

5

5

5

5

924

930

960

910

Плевен

11

12

12

12

12

1 634

1 585

1 635

1 674

СЗР

38

40

40

40

40

5 652

5 608

5 756

5 441

България

338

351

352

346

344

48 749

49 507

50 041

48 934

Източник: НСИ

Обяснението на по-високата задоволеност на СЗР е, че капацитетът на болничната инфраструктура е бил планиран за по-висок брой на населението. С намаляване на броя на населението наличните болнични легла формират по-висока осигуреност на 1 000 д. С продължаване на реформите в болничната помощ, ще се продължи тенденцията на намаляване броя на болничните легла, което ще доведе и до повишаване на ефективността от използването им.

В структурата на болничните лечебни заведения преобладават малките и средни болници – с капацитет до 150 легла. Териториалното разположение на различните видове болнични заведения е съобразено с контингентите от обслужвано население. МБАЛ в областните центрове – Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен са с областни функции, а останалите – с надобщински. Общинските болници, разположени в средните градове на СЗР обслужват населението и от общините без болнични заведения, които са общо 26, попадащи в категорията на малките и много малките. Така напр. в област Видин от общо 11 общини, болнични заведения има само в две – Видин и Белоградчик, в област Враца – от общо 10 общини болнична инфраструктура функционира в 6, в област Ловеч – болници има в 4 от общо 8 общини и т.н.

Фигура 35. Брой болнични легла на 1 000 д. от населението по общини в СЗР, 2011 г.



Източник: НСИ

I.3.11.Културни институции


Ролята на културата е безпорна като фактор за подобряване качеството на живота и за постигане на устойчиво регионално развитие.

По данни на НСИ през 2011 г. в СЗР има 7 театъра (драматични и драматично-куклени), с 22 сцени и 3 005 места, които са локализирани в областните центрове и регистрирани 118 хил. посещения. Наблюдава се трайна тенденция за увеличение на посещенията в тях през последните 5 години, като за страната техният брой е почти постоянен.

Броят на кината в СЗР е само 2 и това е единствения район от ниво 2, в който не всички областните центрове имат кина.

Читалищата са уникална и традиционна за България културна институция, ръководена и чрез специфичен закон. Те са част от системата на децентрализираната културна мрежа в регионите. В съвременните условия, запазвайки своята социална легитимност и гъвкавост, те са призвани да откликнат на новите потребности на българското общество като средища за културна, информационна и социална дейност.



Таблица 21. Читалища и библиотеки по области в СЗР, 2011 г.




Читалища


Библиотеки с библиотечен фонд над 200 000 броя

общо

библиотечен фонд – хил.

България

2 895

49

35 421 930

Северозападен

453

6

1 782

Видин

66

1

295

Враца

69

1

245

Ловеч

98

1

236

Монтана

91

1

234

Плевен

129

2

770

Източник: НСИ

През 2011 г. в СЗР има 22 музеи с общ брой на персонал от 381 души. Най-голям брой музеи има областите Ловеч и Монтана (6), а най-голям брой експонати и зает персонал имат музеите в Плевен.



Таблица 22. Музеи по области в СЗР, 2011 г.




Музеи

Посещения

Експонати

Персонал

Приходи - хил.лв

Разходи хил.лв.

Общо

в т.ч. специалисти с научна степен или научно звание и уредници

Общо

в т.ч. дотации от ДБ

Общо

197

4 210 660

7 438 516

2 674

957

34 406

25 728

33 763

СЗР

22

480 182

869 662

281

101

3 319

2 716

3 119

Видин

3

111 473

77 487

42

21

351

257

351

Враца

3

34 252

131 197

32

20

415

380

415

Ловеч

6

114 197

133 110

59

20

653

387

621

Монтана

6

33 371

128 627

42

21

470

461

470

Плевен

4

186 889

399 241

106

19

1 430

1 262

1 262

Източник: НСИ

В сравнителен план може да се направи изводът, че СЗР е с най-малко културни институции в сравнение с останалите райони от ниво 2, но отнесени към броя на населението той изостава по брой на музеите, като в същото време се характеризира с най-висока посещаемост в музей (19 789) в страната.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница