Проект Ноември 2012 г. Съдържание 2


III.2.Нови моменти при програмирането на ЕС за период 2014-2020 г



страница17/24
Дата23.10.2018
Размер5.18 Mb.
#94323
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   24

III.2.Нови моменти при програмирането на ЕС за период 2014-2020 г.


Част от новите елементи при програмирането на политиката на сближаване 2014-2020 г. на ЕС включват следното:

        • Всички национални приоритети за развитие трябва да бъдат пряко свързани с набор от 11 общи тематични цели (ТЦ), адресирани от общия регламент, върху които фондовете на Общата стратегическа рамка ще съсредоточат своята подкрепа:

ТЦ 1: Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите;

ТЦ 2: Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии;

ТЦ 3: Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия, на селскостопанския сектор;

ТЦ 4: Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори;

ТЦ 5: Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска;

ТЦ 6: Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност;

ТЦ 7: Насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури;

ТЦ 8: Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила;

ТЦ 9: Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността;

ТЦ 10: Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот;

ТЦ 11: Повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация.

Настоящият РПР, на базата на извършения анализ на СЗР и имайки предвид неговите нужди и потенциал, адресира най-пълно следните тематични цели: ТЦ 1, ТЦ 3, ТЦ 6 и групата ТЦ 7-11, т.к. при тях се наблюдава най-съществено изоставане.



        • Кохезионната политика става ключов инструмент за реформи. Програмирането на фондовете на ЕС трябва да бъде ясно обвързано с редица по-широки политически реформи, предвидени от националните програми за реформи на страните-членки. Европейско финансиране на развитието е предвидено за постигане на трайна положителна промяна в общото ниво на даден сектор, както и на обществото и на икономиката като цяло, за което съответната държава-членка следва да изпълни определени предварителни условия с оглед получаване на европейската подкрепа.

        • Подкрепата на ЕС трябва да бъде съсредоточена върху ограничен брой приоритети за финансиране, определени от държавите-членки, като по този начин се реализира значителен принос в постигането на целите на Съюза в съответствие със специфичните национални и регионални потребности за развитие.

        • Финансовите възможности на ЕС са ограничени. Съответно, ефикасното и ефективно използване на фондовете на ЕС, националните ресурси, МФИ или заеми, както и мобилизирането на частния капитал, ще имат решаващо значение за ефективното изпълнение и реализирането на търсените ефекти.

        • Прилагането на широкообхватен подход към териториалното измерение на политиката за развитие и използването на интегрирани териториални инвестиционни мерки е регламентирано в новата политика на сближаване. Пълното използване на вътрешния потенциал за развитие на регионите и общините ще трябва да получава все по-голямо внимание. Като се отчита – на етапите на планиране и мониторинг - териториалното въздействие на политиката ще бъде изискване за всички сектори и всички оперативни програми.

        • По същия начин ще трябва да се определят интегрирани подходи за борбата срещу бедността и за посрещане на нуждите на целевите групи с най-висок риск от дискриминация или изключване, със специално внимание към маргинализираните общности.

III.3.Отчитане на предложенията на заинтересованите страни в Северозападен район


          В РПР на СЗР 2014-2020 г. са отразени в тяхната пълнота всички становища на Специализираните комисии към Регионалния съвет за развитие, представени на проведеното на 25.09.2012 г. в гр. Монтана заседание на РСР и съгласно приетото Решение №1 от Протокол № 12 на РСР на СЗР.

          В Приложение 2 е представен Списък на ключови проекти в Северозападен район с общинско, надобщинско и регионално значение за периода 2014-2020 г., който е неразделна част от Регионалния план за развитие на Северозападен район.



          Ключовите предложения по отношение на общата подкрепа за развитие на СЗР през 2014-2020 г., около които се обединиха заинтересованите страни, включват:

  • Обявяване района на Северозападна България и в частност цялата територия на областите Видин, Враца и Монтана за райони за целенасочена подкрепа и разработване на специална програма за тяхното възстановяване и развитие;

  • Интегриране на област Враца с цялата територия към програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ като фактор за засилване на общата конкуретноспособност и разширяване на териториалното сътрудничество;

  • Целенасочено включване на района във възможностите за развитие, заложени в Дунавската стратегия на ЕС по отношение на цел “Конкурентоспобност чрез подкрепени зони за растеж и иновации”;

  • Диференциация на условията на подкрепа в оперативните програми (целевите групи, размера на съфинансиране и др.) според географския район на проекта;

  • Определяне на мерки в оперативните програми, ограничени до конкретна географска област, към която само бенефициенти от тази територия могат да кандидатстват;

  • Разпределение на целеви бюджети, идващи от различни оперативни програми, или различни приоритети на ОП, в Северозападен район, които ще се основават на приемането на интегрирана стратегия за регионално развитие.


III.4.Визия, цели и приоритети


Приетата визия, която определя рамката за реализация на Регионалния план за развитие на Северозападен район в периода 2014-2020 г., е следната:

Северозападен район преодолява същественото социално-икономическо изоставане и сериозните структурни и демографски проблеми чрез подходящи инвестиции в свързваща инфраструктура и укрепване на потенциала за растеж, създаващи предпоставки за догонващо развитие в национален и европейски мащаб.

Към 2009 г., за когато са налични последни данни (публикувани от Евростат на 13 март 2012 г.), Северозападен район е най-слабо развитият регион (ниво NUTS 2) не само в България, но и сред всички 271 региона в целия Европейски съюз, като се нарежда на последно място по брутен вътрешен продукт на глава от населението, изчислен чрез паритета на покупателната способност с 27,3% от средното за общността. Предложеният стратегически документ има за задача да фокусира управленските процеси и да даде рамката за използването на наличните ресурси по такъв начин, че СЗР да възстанови икономическата си жизнеспособност и да навакса значимото изоставане, което се наблюдава в момента. Примерът на редица други държави и региони показва, че чрез прилагането на целенасочени мерки на политиката, на базата на реалистични цели, може да се постигне значим напредък в рамките на програмния период, за който е дефиниран обхвата на документа.

Предвид изходната позиция на СЗР, е твърде трудно да се определят само няколко приоритетни области, където да бъдат насочени усилията на социално-икономическата политика. И все пак, като такива биха могли да бъдат посочени:


        • По-добра бизнес среда и насърчаване на икономическия растеж в района, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации);

        • Съхраняване на демографския потенциал с грижа към младите хора - намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, реализация на младите хора в България;

        • По-добра свързаност – по-добра инфраструктура и по-добра вътрешна свързаност и с по-слабо развитите територии, с достъпни услуги, запазване и утвърждаване на културно-историческо наследство и природно богатство.

На тази основа, РПР на Северозападен район поставя следните стратегически цели:

        • Стратегическа цел 1: Развитие на конкурентноспособна икономика чрез развитие на собствения потенциал на СЗР

        • Стратегическа цел 2: Съхранение и развитие на човешкия капитал

        • Стратегическа цел 3: Подобряване на териториалната устойчивост и свързаност

Те ще бъдат изпълнени чрез реализацията на набор от приоритети, които впоследствие ще бъдат обективизирани чрез мерки и дейности. В стратегическата му част ще бъдат представени насоки за тяхното съдържание.

На фигура 40 е представено графично стратегическото целеполагане на РПР на СЗР.



Фигура 40. Визия, стратегически цели и приоритети на Регионалния план за развитие на Северозападен район


ПРОЕКТ НА РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 г.



Визия:
Северозападен район преодолява същественото социално-икономическо изоставане и сериозните структурни и демографски проблеми чрез подходящи инвестиции в свързваща инфраструктура и укрепване на потенциала за растеж, създаващи предпоставки за догонващо развитие в национален и европейски мащаб




СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1:

Развитие на конкурентноспособна икономика чрез насърчаване на собствения потенциал на СЗР

СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2:
Съхранение и развитие на човешкия капитал


СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3:
Подобряване на териториалната устойчивост и свързаност




ПРИОРИТЕТ 1.1:

Подкрепа за повишаване на конкуренто-способността на малкия и средния бизнес и подобряване на средата за правене на бизнес
ПРИОРИТЕТ 1.2:

Насърчаване на иновациите и ресурсната ефективност

ПРИОРИТЕТ 1.3:

Активизиране на специфичния потенциал на регионалната икономика

ПРИОРИТЕТ 2.1:

Подобряване на достъпа до образование и социална инфраструктура и предотвратяване на рисковете за социално изключване

ПРИОРИТЕТ 2.2:

Повишаване на заетостта и развитие на пазара на труда
ПРИОРИТЕТ 2.3:

Укрепване на институционалния капацитет на областно и местно ниво за подобряване на процесите на управление

ПРИОРИТЕТ 3.1:

Развитие на транспортната инфраструктура
ПРИОРИТЕТ 3.2:

Развитие на техническата инфраструктура
ПРИОРИТЕТ 3.3:

Опазване на околната среда и биоразнообразието
ПРИОРИТЕТ 3.4:

Подобряване на модела на градското и селското развитие в Северозападен район
ПРИОРИТЕТ 3.5:

Развитие на териториалното сътрудничество

Реализацията на стратегическите цели и съответно приоритетите в рамките на настоящия РПР на СЗР зависи от набор от допускания - фактори, които се очаква да останат непроменени в периода на реализация на РПР. При тяхната промяна е необходимо извършването на промени в документа, които да отразят новото състояние на нещата:



  • В периода на реализация на РПР макроикономическата и политическата ситуация в България и региона на Югоизточна Европа ще остане стабилна;

  • Обемът на входящите преки чуждестранни инвестиции в България ще нараства устойчиво или ще се запази на нива от поне 1,5 – 3,0 милиарда евро или повече на годишна база в периода до 2020 г.;

  • България ще продължи устойчиво да усвоява средства от Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони;

  • До 2020 г. няма да бъдат закривани големи структороопределящи предприятия в Северозападен район;

  • Икономическият и паричен съюз на ЕС и по-специално eврозоната няма да се разпаднат в резултат на дълговата криза в страни като Гърция, Италия, Испания и т.н.

Понастоящем, въздействието на международната икономическа и финансова криза не предполага съществено негативно въздействие върху горните предпоставки. Финансовата стабилност на българската икономика се запазва, в съчетание с ниска инфлация и сравнително стабилен фискален резерв. Растежът на икономиката намалява, но не толкова значително, колкото в други държави-членки на Европейския съюз. Не се наблюдава драстично влошаване на социално-икономическите параметри.

Макар обемът на преките чуждестранни инвестиции през 2009 г. да намаля до нива от около 2,4 милиарда евро в сравнение с 6,7 милиарда евро през 2008 г., като регистрира нов двукратен спад през 2010 г. (1,2 милиарда евро), понастоящем се чувства известно активизиране на инвестиционната активност от страна на чуждестранни компании в България, като се наблюдава, макар и минимален растеж през 2011 г. (1,3 милиарда евро). Стабилен резерв за развитие на местната икономика представляват средствата от Европейския съюз, чието усвояване се очаква значително да се подобри през следващите години и да е съществен стимул за развитието на публичния и частния сектор.



СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1:

Развитие на конкурентноспособна икономика чрез насърчаване на собствения потенциал на СЗР

Този стратегическа цел е идентифицирана, за да адресира основните потребности и потенциал за развитие на СЗР, свързани с липсата на конкурентоспособност на регионалната икономика и нейното слабо представяне в страната. Освен догонващ растеж чрез специално насочена подкрепа от националната и регионална политика СЗР следва да мобилизира и включи в този растеж специфичния си потенциал и фактори на растеж, както и да подобри тяхното качество. Сред недостатъчно добре оползотворените ресурси, които са и носители на регионално развитие, са природните ресурси и културното наследство. Необходимо е да се приложат мерки за ефективното използване и валоризиране на тези специфични потенциали във всички части на района.

Едновременно с това, усилията ще бъдат фокусирани върху предоставянето на целенасочена подкрепа за съществуващия малък и среден бизнес, повишаване на предприемаческата активност на местно ниво за създаването на нови малки и средни предприятия от една страна, както и реализиране на дейности, свързани с привличането на нови външни инвестиции (местни и чуждестранни инвестиции), които ще влеят свеж ресурс за развитието на местната икономика и по-специално в преработващата промишленост (вкл. високотехнологични дейности), която генерира продукти с висока добавена стойност. По този начин създаването/привличането на нови предприятия ще има директен ефект върху повишаването на местната заетост, увеличаването на разполагаемите доходи на населението и засилването на тяхната мотивация да останат в региона. При реализацията на тези приоритети специално внимание ще бъде обърнато върху насърчаването на развитието на селското стопанство и туризма.

Финансовото подпомагане за увеличаване на конкурентноспособността на българските МСП във всички сектори е основна политика в рамките на помощта от ЕС, особено чрез интервенции, стимулиращи цялостното подобряване на бизнес средата; повишаване на производителността; улесняване на достъпа до нови пазари и интернационализацията на българските фирми; съкращаване на пътя до крайните клиенти (особено за хранително-вкусовата промишленост); разработване, пазарна реализация и маркетинг на нови продукти, процеси, услуги и бизнес-модели; засилено навлизане и трансфер на иновациите на пазара; ресурсната ефективност, достъп до качествени бизнес консултации и т.н. В този контекст фирмите и предприемачите от СЗР трябва да бъдат готови и подпомогнати да се възползват от тези условия и възможности за подкрепа.

След завършването на Дунав мост 2 град Видин и регионът имат всички шансове да получат силен тласък за ново развитие като логистичен цетър, привлекателен за бизнеса и като нова българска туристическа дестинация. За тази цел, освен подкрепа на туристическата инфраструктура особено важна е държавната подкрепа в рекламата. Местните организации нямат финансови и материални ресурси да представят региона, така че той не може да се рекламира сам на национално и международно ниво. При липса на масирана реклама и промоция на национално ниво, усилията на местните собственици на отделни туристически обекти не водят до пазарен и познавателен успех.

По отношение инвестициите в предприятия, приоритетите за финансиране по Структурните фондове ще бъдат насочени към подобряване на производителността и ефективността на дейността на МСП и за създаване на реални конкурентни предимства на местните и експортните пазари. Също така, средствата ще се ползват за подобряване на сътрудничеството между МСП чрез създаването на клъстери и други форми за целенасочена бизнес подкрепа, включително бизнес-инкубатори, за да могат те да се възползват от синергийни ефекти и икономии от мащаба. Ще се осъществят въздействия и към диверсифициране на икономическите дейности, продукти и услуги на фирмите и стопанствата в отговор на променящите се потребности/търсене на пазара, особено в селските и отдалечените райони, така че да се подсигури дългосрочната им устойчивост. Подкрепата ще бъде насочена към подобряване достъпа до финансиране чрез инструменти JEREMIE и Националния иновационен фонд.

Достъпът до финансиране на иновативните МСП, стартиращите предприятия и предприятията в селските и изоставащите райони се предвижда да се улесни чрез фондовете и програмите на Общата стратегическа рамка и различните форми на финансов инженеринг и кредити, включително заеми, гаранции, микрокредити, рисков капитал, „мостово финансиране“ и други с акцент онези МСП, които имат демонстриран потенциал за по-бързо изплащане на вложените инвестиции.

В този контекст приоритетните дейности за реализиране на целта са ориентирани към следните приоритети:



Приоритет 1.1: Подкрепа за повишаване на конкурентоспособността на малкия и средния бизнес и подобряване на средата за правене на бизнес

В този приоритет се включват следните подприоритети:

Подприоритет 1.1.1: Запазване на съществуващия жизнеспособен местен малък и среден бизнес

МСП, които са предпоставка за осигуряване на базовото ниво на заетост и доходи на местното население, са най-уязвими в условията на икономическата криза. Целта е предприятията да подобрят своята устойчивост чрез следните мерки:



  • Подпомагане на технологичното им обновление;

  • Въвеждането на стандарти за качество;

  • Повишаване на производителността и ефективността им на работа;

  • Подобряване на достъпа до нови пазари и интернационализация на МСП;

  • Повишаване на производителността и ефективността им на работа;

  • Използване и достъп до ИКТ;

  • Подобряване достъпа на МСП до финансиране.


Подприоритет 1.1.2: Насърчаване на предприемачеството и стартирането и развитието на икономически дейности в нови МСП и развитие на клъстери

Обхватът на мерките, адресиращи този приоритет, включва:



  • Подкрепа за създаване на нови микро- и малки фирми в района;

  • Изграждане на нова предприемаческа култура;

  • Подпомагане процеса на пазарна информация и търговски контакти с местни и чуждестранни фирми;

  • Повишаване капацитета на българските предприемачи за развитие на устойчив и конкурентен бизнес в условията на общ европейски пазар и глобализиращ се свят;

  • Насърчаване на предприемачеството сред уязвимите групи на пазара на труда, включително и социалното предприемачество за безработни лица, хора с увреждания и лица от групи в неравностойно положение;

  • Насърчаване на кооперирането между местните предприятия чрез подпомагане на клъстерирането и предоставянето на подкрепа за веригите на доставките, особено в случаите на привличане на стратегически инвеститори.


Подприоритет 1.1.3: Привличане на местни и чуждестранни инвестиции в преработващата промишленост и други ефективни стопански дейности

Основен дефицит в Северозападен район е притокът на инвестиции, в т.ч. чуждестранни. Съществува дълготрайна тенденция районът да бъде на последно място по привлечени инвестиции, местни и чуждестранни, сред районите от ниво 2 в страната. Важно сравнително предимство, което притежава и трябва да валоризира Северозападен район, е близостта до западните и северните пазари, а така също до транспортни пътища, като предимствата на транспортната достъпност на района се увеличават значително с изграждането на втория мост на р. Дунав.

Реализирането на този подприоритет е тясно свързан с горните, но в голяма степен той налага по-добро и успешно включване на регионалните и местните власти, както и бизнес-подкрепящи организации в реализирането на мерки за:


  • Подобряване на условията за бизнес, който да провокира навлизането на местни и чуждестранни компании, съдействие за подобряване на тези условия, както и реализация на програма за регионален инвестиционен маркетинг;

  • Подобряване на качествените характеристики на работната сила;

  • Създаване на прозрачни условия за работата на бизнеса и др.

  • Осигуряване на подходящи места за развитие на нов бизнес, изграждане на индустриални зони и логистични центрове, както и подкрепа за веригите на доставките. За подпомагане развитието на бизнес инфраструктурата, която е основа за ускореното развитие на местната икономика и намаляването на първоначалните разходи за създаването на нов бизнес, ще бъдат приложени целенасочени мерки за създаването и изграждането на организирани бизнес пространства (индустриални/бизнес зони, логистични центрове и паркове), които да служат като места за ускореното развитие на местните предприятия.

В рамките на тази мярка се предвижда реализирането на следните проекти:

  • Проектиране и изграждане на индустриална зона със съпътстваща инфраструктура в гр. Плевен;

  • Проектиране и изграждане на индустриални зони със съпътстваща инфраструктура в градовете Червен бряг, Долна Митрополия и Левски.

Тяхното финансиране ще бъде подпомогнато от бъдещата оперативна програма, насочена към подпомагане на регионалното развитие, а също така от местни инициативи за подобряване на бизнес средата, като намаляване на административните тежести за правенето на бизнес.

Приоритет 1.2: Насърчаване на иновациите и ресурсната ефективност

Процесът на привличане на нови инвестиции и развитие на предприемачество трябва да бъде насочен към инвестиции в технологични отрасли, иновациите, енергийната и ресурсна ефективност. По този начин инвеститорите и предприемачите в района ще допринесат не само за постигането на националната цел за увеличаване на енергията от ВЕИ в общото крайно потребление на енергия през 2020 година, но и за подобряване ефикасността и конкурентоспособността на регионалната икономика.

През следващия програмен период 2014-2020 г. в рамките на подкрепата на Структурните фондове ще се предоставят възможности за развитие на „зелена” икономика и достъп до финансиране за иновативните МСП, особено за тези, развиващи икономически дейности в областта на нисковъглеродната икономика. Основните области за интервенция ще са насърчаване на енергийната и ресурсна ефективност и увеличаване в ползването на ВЕИ, подобряване на околната среда.

Средствата на Структурните фондове ще бъдат ползвани и за финансиране на проекти за енергийна ефективност в земеделските стопанства, в частни и обществени сгради, включително за отопление и охлаждане на сградите, като се помогне на страната да се адаптира към международните стандарти.

Средствата по европейските фондове ще се използват за намаляване на емисиите на парникови газове, включително в селските райони, и за насърчаването на еко-иновативни индустрии, технологии, услуги и продукти чрез стимулиране на икономически жизнеспособни подходи за рециклиране на отпадъците, както и за въвеждането на по-екологично съобразни сеитбообороти при полските култури.

Електромобилността е един от най-динамичните и реализируеми сектори, съдържащ потенциал за осезателен принос към националните ангажиминти по две от петте основни цели на стратегия “Европа 2020”: „Инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност 1,5% от БВП”; Цели „20/20/20” по отношение на климата/енергията: „съкращаване на емисиите на СО2 с 30% и повишаване на енергийната ефективност с 25%”.



България е на старта и за разлика от много други сфери на иновации, демонстрира амбиция да развива електомобилността във всичките й аспекти и то по подобие на развитите европейски икономики. Необходима е общинска политика за развитие на електромобилността, защото всяка страна-член на ЕС, всеки регион, всеки град трябва да даде своя принос в изпълнение на стратегия „Европа 2020” и в частност, да допринесе за създаването на нисковъглеродна икономика и транспортна система, като електромобилността е важен елемент на последната.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница