I.2.Демографско развитие на Северозападен район

Таблица 3. Динамика в броя на населението в СЗР по области в периода между преброяванията през 2001 и 2011 г.

Район и области	Брой население		Отн. прираст 2011/07 %
	2007г.	2011 г.
БЪЛГАРИЯ	7 932 984	7364570	-7.2%
СЗР	1 037 369	847138	-18.3%
Област Видин	130 094	101018	-22.3%
Област Враца	243 039	186848	-23.1%
Област Ловеч	169 951	141422	-16.8%
Област Монтана	182 267	148098	-18.7%
Област Плевен	312018	269752	-13.5%

Източник: НСИ

Фигура 12. Прираст на населението по области за периода 2001-2011 г. (НСИ)

В рамките на отделните области диспропорциите в броя на населението и на процесите на демографски спад са по-явно изразени.

Показателят за гъстота на населението в областите в СЗР показва, че отделните части на региона са с различна степен на населеност. Вариационният размах е от 33,3 д./км² за област Видин до 57,9 д./км² за област Плевен. На по-ниските нива (общини) в границите на областите в СЗР се наблюдава по-ясно изразена териториална диференциация в гъстотата на населението. С много ниска гъстота са общините, разположени в планинските части на района. Общините с центрове големи и средни градове – Плевен, Враца и Видин са с гъстата над 100 д./км².

Към 2011 г. коефициентът на раждаемост е 8,6‰ и е по-нисък от средния за страната (9,6‰). По този показател СЗР е съизмерим единствено с СЦР (8,4‰) и е в по-неблагоприятно положение с останалите четири района от ниво 2, в които стойностите му са над 9,5‰. В сравнение с 2007 г. стойностите на коефициента на раждаемост са почти непроменени. Аналогични са и тенденциите по отношение на коефициента на смъртност. При средна стойност за страната 14,7‰, за СЗР те са 19,4‰ и са с няколко пункта по-високи от останалите региони (13,2-13,7‰ за ЮЗР и СИР, 14,0‰ за ЮЦР).

Във вътрешнорегионален план, показателите за раждаемост, смъртност и естествен прираст не се характеризират с големи териториални различия. Отново в най-неблагоприятна ситуация с естественото възпроизводство на населението е област Видин – с най-ниска раждаемост (7,5‰) и най-висока смъртност (22,7‰). С относително по-благоприятни стойности на коефициентите са области Плевен (8,9‰ раждаемост и 18,5‰ смъртност) и Враца (съответно 8,6‰ и 18,5‰).

В границите на отделните области от СЗР се открояват отделни общини, в които естественото възпроизводство на населението е със силно проблемен характер, с отрицателен естествен прираст над 25 ‰ –Бойница, Грамада, Макреш и др. от област Видин, Хайредин от област Враца, Г. Дамяново и Чипровци от област Монтана и др.

Процесът на застаряване засяга всички райони, но най-силно е проявен в СЗР, където населението на 65 и повече години е 23,2% през 2011 г., докато в останалите райони от ниво 2 е 17-18% (с изключение на СЦР – 20%). Районът е и с най-висок коефициент на възрастова зависимост на населението, характеризиращи отношението на населението на възраст под 15 и на 65 и повече години към населението от 15 до 64 години (55,4% при среден коефициент на възрастова зависимост за страната от 46,5% ).

Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.), е най-нисък в Северозападен район – 58 и с най-неблагоприятни стойности в област Видин - 51. Налага се изводът, че в СЗР е налице изключително сериозен проблем по отношение на възрастовата структура и възпроизводството на трудоспособното население – 100 излизащи се заместват само от 58 души младо население.

Според официалното преброяване, едва 19,3% от всички роми над 15 годишна възраст са заети. Около една пета нямат завършено начално образование, като неграмотните ромски жени са три пъти повече отколкото мъжете. Това е от особена важност за бъдещите поколения, тъй като образователно равнище на жените оказва влияние върху образователните стремежи на децата. Много деца (особено момичета) отпадат рано от училище, което впоследствие ограничава техните социални и икономически възможности за реализация. Трудният достъп до здравни грижи е проблем за това население. Безработицата и ниското ниво на образование също допринасят за лошите условия на живот. Интеграцията и подобряването на жизнените условия на ромите е възможна, но бавна и трудна и мерките на тази политика не трябва да бъдат отлагани.

В Таблица 4 е представена прогноза за населението по области в СЗР, разработена от НСИ до 2050 г. в 3 варианта:

• 
  I вариант (при хипотеза за конвергентност): Този вариант се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки.
  
• 
  II вариант (относително ускоряване): При този вариант се предполага, че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната.
  
• 
  III вариант (относително забавяне): При този вариант развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.