Проект Ноември 2012 г. Съдържание 2
I.3.Потенциал на Северозападен район за изпълнение на целите на Стратегия „Европа 2020”
Изтегляне 5.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- I.3.2.Достъпност, потребление и качеството на информационните и комуникационни технологии
I.3.Потенциал на Северозападен район за изпълнение на целите на Стратегия „Европа 2020”I.3.1.Научно-изследователска дейност, технологично развитие и иновацииКато член на ЕС България е заявила намеренията си да участва активно в постигането на целта за засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите. В изпълнение на стратегията „Европа 2020” страната е приела национална цел „Инвестициите в НИРД да достигнат размер на 1,5% от БВП”. Разходите за НИРД и делът им в БВП на страната (0,6% през 2010 г.) и всички райони са незадоволителни. В Северозападен район инвестициите в НИРД са изключително ниски – 0,13 % през 2010 г. (Фигура 18). В държавния сектор се изразходват едва 3,2% от общите разходи за НИРД, а вложените средства в научни продукти от предприятията са под 2% от общите разходи на предприятията. За сравнение, в СЦР се концентрират 0,83% от разходите в държавния сектор и 2,52% от разходите на предприятията, а в ЮИР – съответно 3% и 5%. Единствено в ЮЗР район е концентриран по-значителен ресурс (83% от разходите за НИРД, и 85% от разходите в бизнес сектора). Фигура 18. Разходи за НИРД, % от БВП (НСИ) 
Фигура 19. Разходи за НИРД по области в СЗР, хил. лв. (НСИ) 
При стойности за ЕС от 1,03% за 2010 г. на заетите с НИРД от икономически активното население, за България този индикатор е 0,7%. Единствен ЮЗР се характеризира с по-високи от средните за ЕС-27 показатели за персонал, зает с НИРД (1,36%). В Северозападен район заетостта в НИРД през 2010 г. е едва 0,21% Във вътрешнорегионален план област Плевен се очертава с най-висок потенциал за научно-изследователска дейност, но трябва да се отбележи, че заетите лица са само 379 през 2010 г. и се наблюдава намаление на техния брой спрямо 2008 г. (430 д.). Подобна неблагоприятна тенденция се отчита в област Ловеч, където броят на заетите с НИРД намалява от 217 души през 2008 г. на 196 през 2010 г. В област Монтана от 2008 г. няма данни за заетост с НИРД, а в областите Видин и Враца подобна дейност осъществява само от една организация (Фигура 20 и 21). Фигура 20. Персонал, зает с НИРД (НСИ) 
Фигура 21. Персонал, зает с НИРД в СЗР (НСИ) 
Посочените конкретни данни показват незадоволителното развитие на научните и развойни дейности в целия СЗР. Една от причините за изоставане на СЗР в областта на НИРД и иновациите е слабото представителство на изследователски центрове, както и качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии от останалите организации в страната. Съществуващите научни организации са основно в селското стопанство – Институтът по планинско земеделие и животновъдство – Троян, Институтът за царевицата в Кнежа, Институтът по лозарство и винарство в Плевен, Институтът по фуражи – Плевен, Институтът по пчеларство – Ловеч и др. и се нуждаят от мерки за повишаване на тяхната тежест и подкрепа. Сериозното недооценяване на възможностите, предоставяни от взаимодействието между звената на иновационната система и бизнеса е проблем на всички райони. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони е слаба или липсва. Все още на територията на нито един район не е реализирана идеята за технопаркове и други структури от този вид. В регионален аспект развитието на високите технологии в България е изключително неравномерно. През 2010 г. високотехнологичният сектор в България осигурява заетост на 95 хил. души или 2,92% от заетите лица в националната икономика. Средното равнище в ЕС е 3,73%. С най-висок дял на заетите във високотехнологични отрасли през е ЮЗР (4,2%), а с най-нисък – ЮИР (1,9%). В СЗР този дял е 2,1%. Основно предизвикателство пред засилване на иновационния потенциал и преструктурирането на регионалната икономика към сектори, интензивни на знания и високи технологии, и сектори с висока добавена стойност, остава развитието на човешкия потенциал, което налага подготовка и стимули за развитие на висококвалифициран човешки ресурс в научно-техническите дисциплини. Ключов проблем остава и липсата на адекватни инструменти за издърпване или допълване на частното финансиране за НИРД чрез държавни фондове. I.3.2.Достъпност, потребление и качеството на информационните и комуникационни технологииДостъпът до ИКТ и използването на цифровите технологии от населението и бизнеса е важен фактор за регионален растеж, повишаване на производителността и изграждането на конкурентоспособна регионална икономика. Българските райони се отличават с ниски показатели за развитие на информационното общество в ЕС. Единствен ЮЗР се доближава до средното равнище на показателя „Регулярно използване на Интернет” (ЮЗР – 61,2% при средно за ЕС-27 – 68%, 2011 г.). Таблица 5. Достъп на домакинствата до интернет за периода 2007-2011 г., % (НСИ)
По информация на НСИ за 2011 г. в СЗР 34,7% от домакинствата имат достъп до интернет, като за България този дял вече е 45,0%. Вътрешнорегионалните различия не са особено големи. През 2010 г. с най-ниски показатели са област Монтана (22,7%) и област Ловеч (25,2%), докато за останалите три области показателят се движи около 27% и е малко по-висок от средния за района (26,1%). С най-бързи темпове по отношение достъпа до Интернет се развива област Видин, която през 2007 г. има един от най-ниските показатели в района, а през 2010 - най-висок. В СЗР, както и в останалите райони, се констатира непрекъснато намаляване на лицата, които никога не са използвали интернет. За периода 2007-2011 г. относителният им дял намалява от 72,5% до 53,5%. Средно за страната този дял за 2011 г. е 45,8%, като районът е на предпоследно място от всички райони (само в Североизточния този показател е по-висок - 55%). Обратно, делът на лицата регулярно използващи интернет расте и от 21,6% през 2007 г. достига 39% през 2011 г. при средна стойност за страната – 46,4%. По този показател СЗР се изравнява с ЮЦР, а с най-нисък показател е СИР. Във вътрешнорегионален план отново област Ловеч /33%/ и Монтана /33,3%/ са с най-ниски показатели, а област Видин /40,2%/ - с най-висок. Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност се смята за един от основните инструменти за подобряване на икономическите условия и социално благосъстояние на населението. По данни на НСИ проникването на широколентов достъп до Интернет по домакинства през 2011 г достига до 39,8% (при 15,4% за 2007 г.), като варира от 28,4% за слабо населените места до 50,6% за гъсто населените места. Фигура 22. Население с достъп до широколентов интернет по области в СЗР , 2010 г. (НСИ) 
Предвид нарастващата роля на информацията, е необходимо да се разшири достъпът до използването на мрежите и услугите на ИКТ, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители, но броят им все още е твърде ограничен. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество. Освен преодоляване на т.нар. „дигитална изолация” на определени части от района, което поставя населението в тях в неравностойно положение по отношение възможностите за достъп до информация и електронни услуги, както и на бизнеса в тях по отношение на използване на ИКТ, следва да се подкрепят и мерки за образоване на населението в необходимите компютърни умения, за да му се даде възможност за използване на Интернет и електронни услуги и за повишаване качеството на работната сила. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 5.18 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||