I.3.3.Преход към нисковъглеродна икономика

Енергийната интензивност на българската икономика е една от най-високите в ЕС. Независимо, че се наблюдава тенденция към намаляване на енергийната интензивност в т н.е за 1000 евро БВП (през 2010 г. намалява до 0,855 от равнището през 2000 г.), тя е над 5 пъти по-висока от средната за ЕС. Причина за това са остарялата енергийна инфраструктура, която води до значителни загуби при преноса на енергия, използването на амортизирани технологии в производството и относително трудния достъп до финансови ресурси за закупуването на нови високо-въглеродни технологии. За всички райони са характерни основните проблеми на енергийната ефективност.

Енергийната инфраструктура на СЗР е добре развита. На територията му е изградена “АЕЦ Козлодуй” - единствената атомна централа в България и най-голям производител на електроенергия в страната. Годишният дял в националното производство е 34%.

СЗР има ограничен принос в постигане на националните цели за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и енергийна ефективност в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Общият дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия в страната е 9,8% (НСИ 2011 г.). Произведената за СЗР ел. енергия от ВЕИ през 2010 г. е 4,6% от стойността за страната (5 787 814 хил. кВтч), което нарежда района на четвърто място спрямо останалите райони от ниво 2 (ЮЦР – 37%, СИР – 29% и ЮЗР – 23%, НСИ). Доминиращ дял в производството на електрическа енергия от ВЕИ в СЗР, както и в страната, имат водноелектрическите централи (ВЕЦ).

В СЗР съществуват много добри условия за изграждане на ВЕЦ. На територията на района са изградени много водно електрически централи, като ВЕЦ “Бързия”, ВЕЦ “Клисура”, ВЕЦ “Петрохан” и др. Най-много ВЕЦ са изградени в област Ловеч (19 бр.), където реките Осъм, Вит и Видима се използват и за производството на електроенергия. Отдавна обсъжданият съвместен проект с Р. Румъния за усвояване енергийния потенциал на река Дунав – Хидроенергийният комплекс „Никопол-Турну Мъгуреле” все още е само проект.

Таблица 6. ВЕИ на територията на Северозападен район (2012 г.)

Северозападен район/област	ВЕЦ		ФтЕЦ		ВяЕЦ		Общо
	брой	мощност MW	брой	мощност MW	брой	мощност MW	брой	мощност MW
Видин	9	9,68	39	34.02	-	-	48	43,7
Враца	8	11,09	22	27,66	3	4,5	33	43,25
Ловеч	19	17,42	21	24,02	1	2,72	41	44,62
Монтана	11	26,94	9	14,75	-	-	20	41,69
Плевен	5	6,0	10	5,69	4	9,95	19	21,64
СЗ район	52	71,13	101	106,14	8	17,17	161	194,9

Източник: Агенция за устойчиво енергийно развитие

В процес на развитие е оползотворяването на другите видове ВЕИ. Малка част от територията на СЗР по билото на Стара планина попада в зоната на средномащабната ветроенергетика, която включва Черноморското крайбрежие и Добруджанското плато, тънка ивица по брега на р. Дунав и местата в планините с надморска височина до 1000 м.

Част от територията на СЗР по неговата западна и южна граница попада в зона, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия. Реалната оценка за използването на слънчевата енергия е по-скоро за собствени нужди, тъй като потенциалът не е достатъчно голям. Най-голям е броя на ФтЕЦ в областите Видин (39 бр.), Враца (22 бр.) и Ловеч (21 бр.).

На територията на СЗР са изградени и няколко фабрики за производство на екобрикети от слама и дървени отпадъци.

По отношение на производството на електрическа енергия от ВЕИ се очаква през 2020 г. то да достигне 7 537 GWh, като основно за това ще бъдат използвани водната и вятърната енергия.

Съществуват ясно изразени регионални различия във възможностите за използване на природния газ за повишаване на регионалната конкурентоспособност и качество на живот. В западната част на СЗР газопроводната инфраструктура е развита ограничено. Предвижда се изграждане на разпределителни газопроводи до градовете Видин и Лом. Съгласно Междуправителствено споразумение за сътрудничество (ДВ бр. 99 от 18 ноември 2008 г.) е учредено дружество „Южен поток“ с цел изграждане и експлоатация на газопровод, който ще обхване 38 общини от 11 Области от Северна България. Той предвижда да включва следните общини от област Видин: Видин, Грамада, Кула, Димово, Макреш и Ружинци. С решение 876 от 02.12.20012 г. участъка от газопровода, който ще преминава през територията на Р. България е обявен за обект с национално значение по смисъла на ЗУТ и за национален обект по смисъла на ЗДС.

В област Монтана е изграден преносен газопровод само до град Монтана. Газифицирани са обществени сгради, разширява се битовата газификация. В промишлената зона основната част от производствените предприятия са газифицирани. Тенденцията е за разширяване на мрежата и обхващане на повече общини в областта.

През централната част на района преминава Северният клон на националната газопроводна система, като тук попада единственото подземно газохранилище за страната ПГХ „Чирен”, свързано чрез отклонение от магистралния газопровод. Газифицирани са 3 от десетте общини в област Враца. Възможност за газифициране имат само общините от най-южната част на областта, тъй като не е изграден газопровод към северните територии.

В област Ловеч се газифицира зона “Мизия“, в която са включени общините Луковит, Летница, Угърчин и Ябланица. Изградената газопреносна мрежа в гр. Ловеч е 36 км, като са газифицирани промишлени предприятия, обществени сгради и обектите на социалната инфраструктура и битови абонати.

В област Плевен газификацията е започнала отдавна, главно със снабдяването на големи промишлени консуматори, в т.число и ТЕЦ ”Плевен”. Битовата газификация е в различна степен на реализация за отделните градове на областта, като относителният дял на газифицираните домакинства е над два пъти повече от средното за страната.

Изграждането на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата за най-пълно използване на предимствата на директната употреба на природния газ е необходимо да се ускори както в СЗР, така и в цялата страна, тъй като България изостава значително спрямо страните от ЕС. В европейските страни газоразпределителните мрежи обхващат повече от 80% от общините, като са газифицирани повече от 50% от домакинствата, докато в България природният газ е достъпен само за 15% от общините, а газифицираните домакинства през 2011 г. са 3%.

В една част от общините са разработени стратегии и планове за енергийна ефективност и устойчив градски транспорт, има и получено финансиране на проекти по линия на ОПРР, но тези усилия следва да бъдат продължени и стимулирани.

По отношение постигането на националните цели, свързани с пакета Енергетика/климат-20/20/20 на територията на СЗР се реализират редица проекти, както за използването на ВЕИ, така и за намаление емисиите на парникови газове:

• 
  Проект по „Програма на ЕК – Интелигентна енергия – Европа 2007 -2013 г.” -община Враца, ТПП-Враца. В проекта участват 15 партньора от 7 страни (Италия, Румъния, Испания, Латвия, Кипър, Унгария и България). Проектът има за цел развитие на „отворени” енергийни политики, използвайки пряк подход, свързващ социалните и икономическите политики.
  
• 
  В Индустриален парк Летница се прави инвестиция за над 50 млн. лв. Върху 500 декара общинска земя се изгражда фотоволтаична централа с номинална мощност от 14,5 мегавата. Инвеститор е южнокорейската компания „Самсунг”, изпълнител на проекта е немската фирма „Шнайдер”.
  
• 
  На територията на община Вълчедръм са изградени две фотоволтаични централи Солар Парк Мокреш (обща проектна инсталирана мощност 4,2 МВтп) и Солар Парк Вълчедръм (обща проектна инсталирана мощност 1,9 МВтп), които през месец юли 2011 г. са присъединени към националната електроразпределителната мрежа.
  
• 
  По отношение на енергийната ефективност в област Видин има няколко изградени фотоволтаици и ВЕИ.
  
• 
  „Изграждане на фотоволтаична инсталация” на територията на община Мизия”, с прогнозна стойност 3 000 000 лв. Изготвен е Доклад за оценка на наличния и прогнозен потенциал за производство на енергия от фотоволтаична инсталация. Заключението е, че община Мизия е разположена в регион с големи слънчеви ресурси, поради което инвестицията в изграждане на соларни фотоволтаични системи представлява интерес. Направени са постъпления пред „ЧЕЗ Електроразпределение” за присъединяване на фотоволтаична инсталация с мощност 5 мгв към ел. мрежата. Получено е положително становище. Подаден е проектен фиш пред Национален доверителен Екофонд за финансиране.
  
• 
  В процес на съгласуване е инвестиционно предложение за изграждане на ветроенергиен парк “Веслец” с 55 броя вятърни генератори с обща мощност 150 МW в общините Роман и Мездра.
  

Изтегляне 5.18 Mb.

Сподели с приятели: