Проект Ноември 2012 г. Съдържание 2


I.3.4.Адаптация към промените в климата, предотвратяване и управление на рисковете



страница8/24
Дата23.10.2018
Размер5.18 Mb.
#94323
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   24

I.3.4.Адаптация към промените в климата, предотвратяване и управление на рисковете


Климатичните промени представляват значително предизвикателство пред селското и горското стопанство, рибарството, производството на енергия и туристическата индустрия, превенцията на засушаването, пожарите, бреговата ерозия и наводненията. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение.

Регионалният индекс за климатична сигурност (RCCI) е разработен от партньорството по проект Региони за устойчива промяна (RSC), в който партньор е МРРБ. Индексът оценява и следи състоянието на регионите въз основа на седем ключови показатели по тематични области (ТО), свързани с напредъка по прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро (съответно за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването). Оценките за районите на страната по тези показатели са показани в таблица 5.

Показателите за Северозападен район са сравнително добри по отношение на първата група показатели, пряко свързани с климатичните промени и по-лоши по отношение на втората група - косвените показатели. Първата група включва три показателя /ТО1- емисии на парникови газове на глава от населението, ТО2 - интензивност на емисиите на парникови газове и ТО3 - използване на ВЕИ/, а втората - четири, свързани с условията за тяхното интегриране в регионалната политика (ТО4 - политическа рамка, ТО5 - институционален капацитет, ТО6 - социално-икономически аспекти и ТО7- финансови инструменти.



Таблица 7. Климатична сигурност на районите от ниво 2

Статистически райони

ТО 1

ТО 2

ТО 3

ТО 4

ТО 5

ТО 6

ТО 7

Обобщен индекс

Северозападен

7,20

5,49

5,48

0,48

0,83

2,50

2,22

24,20

Северен централен

7,25

6,10

0,75

0,95

1,67

3,33

5,56

25,61

Североизточен

2,43

2,53

4,02

5,71

3,33

3,33

5,56

26,92

Югоизточен

0,00

0,00

5,47

0,95

0,83

2,50

2,22

11,98

Югозападен

6,63

8,07

10,00

1,90

0,00

0,83

4,44

31,89

Южен централен

8,53

7,45

2,76

2,38

1,67

2,50

5,56

30,84

Източник: Проект Региони за устойчива промяна (RSC)

Фигура 25. Климатична сигурност на районите от ниво 2



Източник: Проект Региони за устойчива промяна (RSC)

За Северозападен район се отбелязват следните характеристики на показателите, влияещи върху климатичните промени и рисковете от ерозия:



  • Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) изхвърлени в атмосферата. За цялата територия на страната към 2009 г. количеството е 59 493 kt CO2 екв., или 7865,6 кг/човек. Наличните за СЗР данни са 3 856 248,3 тона CO2 екв. и 4,210 тона/жител, като количеството метан е 209 214,906 т., двуазотен оксид 39 230,2412 т. и въглероден диоксид 3 607 803,1 тона CO2 екв. Най-много емисии на човек се падат на областите Видин – 7,854 т. и Враца – 6,628 т., следвани от Ловеч – 6,364 т., Плевен – 2,148 т. и Монтана - с най-малко емисии - 0,362 т.

  • Дял от територията с висок риск от ерозия - най-голям дял от почвите в СЗР (57,56%) са със средна до силна податливост на ерозиране, при средна стойност за страната - 52,47%. Водещ е делът на област Ловеч – 67,67% следван от област Монтана – 66,69%, а най – малък дял се пада за област Видин - 42,43%. Най-малък е делът на почвите, които са със силна податливост на ерозиране – 0,01%. Областите, при които има най-голям относителен дял на почвите с много слаба, слаба и средна податливост на ерозията са Плевен – 1,26% и Видин – 31,63%.

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната или 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1,7% от територията на страната, а с умерен 9,2%. На територията на СЗР най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин. Среден интензитет на водоплощната ерозия се отчита с най-висока стойност в община Тетевен – 4,3 т/ха/год., следвана от общините Ябланица – 2,9 т/ха/год., Угърчин – 2,7 т/ха/год., Чупрене – 2,1 т/ха/год. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2,0 т/ха/год.. По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1,6 млн. т., следвана от общините Троян – 0,7 млн. т., Априлци и Ябланица – 0,5 млн. т.. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0,4 млн. т.

Средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в ЕС поставя СЗР между най-силно уязвимите европейски райони пред предизвикателствата на глобализацията, демографските, климатичните и екологичните промени. Рисковете с климатичните промени са свързани с евентуалната активизация на водната и ветрова ерозия, наводненията, засушаването и възможното засилване на свлачищните процеси, които са характерни за района. Ключовите предизвикателства пред развитието на районите са синтезирани в съответния регионален индекс на уязвимост2, чиито стойности се движат между 1 и 100. Най-неприспособими са регионите с индекс 100. Шестте български района попадат сред регионите, които са силно уязвими пред всички предизвикателства. Единствено ЮЗР попада в групата на силно уязвими региони по две от четирите предизвикателства – климатични промени и енергийни предизвикателства.

Северозападният район е на първо място по уязвимост на предизвикателствата на развитието за ЕС до 2020 г., поради което е необходимо те да бъдат специално адресирани. СЗР е единственият регион в ЕС, който е с индекс 100. Най-високи са индексите за уязвимост по факторите демографски проблеми и глобализация.



Таблица 8. Индекс на уязвимост на СЦР по основните предизвикателства3

Фактори

Индекс на уязвимост

Класация по степен на уязвимост от 267 региона в ЕС

Демография

100

1

Глобализация

84

16

Изменение на климата

68

20

Енергийна зависимост (цена на енергийни ресурси)

60

7

Комплексен индекс на уязвимост

100

1

През 2011 г. Община Враца се присъединява към Конвента на кметовете (амбициозна инициатива за ангажиране на европейските градове в борбата с климатичните промени) и привлича още 4 общини от област Враца (Козлодуй, Мизия, Криводол и Мездра).

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница