Проект Ноември 2012 г. Съдържание 2
I.3.5.Опазване и подобряване на околната среда
Изтегляне 5.18 Mb.
|
I.3.5.Опазване и подобряване на околната средаРазходите за опазване на околната среда в Северозападен район показват тенденция на нарастване през 2007-2010 г. и през 2010 г. възлизат на 226 547 хил. лева или 17,8% от тези за страната, с което районът се нарежда на трето място след Югозападния (35,6%) и Югоизточния райони (18,6%). За този период разходите за опазване и възстановяване на околната среда в СЗР нарастват почти двойно, като се наблюдава изключително неравномерно разпределение по области. Традиционно най-много разходи се влагат в област Враца (72,6% от общите за СЗР през 2010 г.), следвани от област Ловеч (15,1% за 2010 г). Общо 12,6% от разходите през 2010 г. са инвестирани в областите Видин, Монтана и Плевен. Разходи за дълготрайни материални активи с екологично предназначение на човек от населението са 255,43 лв. за 2010 г. в СЗР, при 169,73 лв. на национално ниво. Наблюдава се увеличение спрямо 2009 г. в размер на 59,74 лв./човек. Враца и Ловеч са областите с най-високи разходи на човек от населението, съответно 849,74 лв. и 230,31 лв. За областите Видин и Плевен разходите са 56,15 лв./човек и 5 253 лв., а за област Монтана – 45,77 лв./човек. Фигура 26. Разходи за опазване на околната среда по райони в хил. лв. (НСИ) 
Фигура 27. Разходи за опазване на околната среда по области в СЗР в хил. лв. (НСИ) 
СЗР може да се определи като един от районите с благоприятни показатели по отношение на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Замърсяването в района е предимно от серни диоксиди и фини прахови частици, чиито произход се обяснява с горивни и производствени процеси. Към 31.12.2011 г. нивата на контролираните основни показатели за КАВ, с изключение на показател ФПЧ, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. Не са отчетени превишения на ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, въглероденоксид и озон. Има тенденция към намаляване на озоноразрушаващия потенциал на съдържаните и използвани вещества. Въз основа на направените оценки в актуализираните общински програми за КАВ са формулирани мерки за намаление на нивата на праховите частици, оформени в планове за действие, обсъдени и одобрени от програмните съвети към общините. Водоснабдяването за питейно-битови нужди в Северозападния район се осъществява от подземни води от терасата на р. Дунав и преминаващите през района реки, каптажи на изворни води, водохващания в горното течение на реките. Най-голяма водоснабдителна система в западната част на СЗР е “ВС Среченска бара”, която осигурява вода на градовете Монтана, Берковица и Вършец от област Монтана, останалите селища се водоснабдяват от водоизточници на подземни води. Област Видин се водоснабдява преобладаващо помпажно от подземни води. Няма изградена пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ). Водоснабдяването в област Враца се извършва гравитачно и помпажно. За областите Плевен и Ловеч основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване са река Осъм и река Вит. Основна водоснабдителна група е системата “Черни Осъм”. В процес на изграждане е ПСПВ “Черни Осъм” с проектен капацитет 3000 л./сек. Всички населени места са водоснабдени, но голяма част от мрежата е остаряла и амортизирана, изградена предимно от съдържащите азбест етернитови тръби. Относителният дял на водоснабденото население за СЗР е 99,4%, при средна стойност за страната 99,2%. С режим на водоподаване е 15,7% от населението. Вътрешно-регионалните различия в дела на водоснабденото население са незначителни. Най-нисък е делът в област Монтана - 98,1 до 100% в област Плевен. Най-висок е делът на населените места с режим на водоподаване в области Ловеч - 1,5% и Плевен - 47,0%. Таблица 9. Дял на населението, обхванато от ВиК и ПСОВ – 2011 г. , НСИ
Налице е изоставане в изграждането на канализационни мрежи. През 2011 г. само 74,0% от населението е обхванато от канализационни мрежи, като 55,7% от него е обслужено с ПСОВ. Приблизително 95% от градовете в страната имат изградени канализационни мрежи, но по отношение на селата този дял е едва 9%. Наблюдават се големи междурегионални различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа. С най-голяма степен на изграденост са канализационните мрежи в Югозападен район, където те обслужват 88,2% от населението на района, а с най-ниска степен - в Северозападен район – 57,6%. Областите Ловеч и Монтана съответно с 63,6% и 58,2%, и са водещи по дял на населението, свързано с обществена канализация. Областите Плевен, Видин и Враца са с показатели под средните за СЗР – 56,4%, 55,9% и 55,4%. За периода 2007-2011 г., канализационната мрежа е претърпяла минимално развитие, увеличението на обхванатото население е незначително – (4,5%). Фигура 28. Дял на население, свързано с канализационни мрежи, 2011 г., НСИ 
По данни на НСИ за 2010 г. в страната съществуват 79 селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ). През 2011 г. най-висок е процентът на населението, обслужвано от ПСОВ в Югозападния район (73,7%), а най- нисък – в Северозападния район – 32,9%. Относителният дял на обслуженото с ПСОВ население в СЗР нараства от 22,2% до 32,9%, като районът продължава да бъде под средната стойност за страната – 55,7%. Най-висок дял на обслужено население имат областите Плевен и Ловеч, като за област Ловеч показателят нараства от 14,3% през 2007 г. до 40,9% през 2011 г. В област Монтана делът на обслуженото население нараства от 4,1% през 2007 г. до 33,9% през 2011 г. В област Видин няма ПСОВ, като се прилагат само механични методи за пречистване на отпадъчните води. Основните проблеми в СЗР са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества, и недостатъчната степен на развитие на канализационни мрежи в тях и особено с високата амортизираност на водопроводните мрежи, което води до изключително високи загуби на вода. Относителният дял на загубите при преноса на вода в СЗР (57,9%) са почти колкото средните за страната (57,6%) и в това отношение районът се нарежда пред повечето райони, като само ЮЦР и ЮЗР са с по-малки загуби при преноса. С оглед намаляването загубите на вода е необходимо да се реконструират магистралните водопроводи и разпределителната водопроводна мрежа. Таблица 10. Събиране, пречистване и доставяне на води през 2010 г. (млн. куб. м/год.)
Източник: НСИ За периода 2007-2010 г. количеството на отведените от ПСОВ отпадъчни води нараства от 41,06 млн. куб м./год. до 51,60 млн. куб м./год., но също така нараства и количеството на отведените без пречистване отпадъчни води- от 23,1 до 27,9 млн. куб м./год. Таблица 11. Пречистване на отпадъчните води, 2010 г.
Източник: НСИ Отпадъчните води на гр. Плевен и промишлената зона на гр. Д.Митрополия се пречистват в ПСОВ с. Божурица. Станцията е с механично и биологично стъпало. Съоръженията са в лошо техническо състояние – нуждаят се от реконструкция. Канализационната система на гр.Плевен е смесен тип. Поради малката проводимост на канализацията в централната градска част на Плевен, през отливните канали на някои дъждопреливници се изливат битови води в р. Тученица. Необходима е реконструкция на канализационната мрежа в югозападната част на града. В средното течение на р.Осъм работи ПСОВ Ловеч. Станцията е с механично и биологично стъпало, с добър ефект на пречистване. Община Ловеч има инвестиционен проект за подобряване на В и К системата на гр.Ловеч. В периода 2007-2010 г. в област Ловеч се изгражда още една селищна пречиствателна станция за отпадъчни води, а броят на свързаните селища нараства от 5 до 7. Отпадъчните води от гр. Троян се пречистват в пречиствателна станция с механично и биологично стъпало. Има съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. СПСОВ „Троян, ІІ-ри етап – биологично стъпало” е открита официално през юни 2011 г. Отпадъчните води от централната градска част на гр. Априлци, след ПСБОВ (пречиствателно съоръжение за битови отпадъчни води) се заустват в р. Видима. Съоръжението е за механично и биологично пречистване. Селищните канализационни системи без ПСОВ на населените места с население над 10000 е.ж. на гр. Червен бряг, гр. Белене, гр. Левски, гр. Кнежа, гр. Тетевен, гр. Луковит, както и тези с население между 2000 и 10000 е.ж. - гр. Летница, гр. Угърчин, гр. Ябланица, са заустени в преминаващите реки. В област Враца има изградена и действаща една ГПСОВ в гр. Враца, която е стара, неефективна и с недостатъчен капацитет. В област Монтана Градската пречиствателна станция с капацитет от близо 18 000 куб. метра пречистена вода за денонощие напълно задоволява нуждите на гр. Монтана. Други по-големи промишлени центрове са градовете Видин, Лом, Берковица, Белоградчик и Кула, като всички са с изградени смесени канализационни системи с отпадъчни и дъждовни води, заустени във водоприемниците без пречистване. Единствено в гр. Вършец функционира градска пречиствателна станция, но тя се нуждае от основен ремонт и реконструкция. Градовете Видин и Лом заустват в р. Дунав градските си канализационни колектори чрез канални помпени станции.
Относителният дял на обслуженото население от системи за организирано събиране на отпадъците в СЗ район нараства чувствително от 90,6% през 2007 г. до 99,4% през 2011 г. , в т.ч. областите Враца, Монтана и Плевен - 100% и област Ловеч -99,8%. Област Видин е с най-малък дял на обслужено население - 95,7% през 2011 г. Таблица 12. Битови отпадъци към 31.12.2011 г.
Източник: НСИ В експлоатация е Регионално депо Монтана (за битови и неопасни производствени отпадъци), което обслужва общини Монтана, Бойчиновци, Берковица, Лом, Чипровци, Георги Дамяново, Брусарци, Медковец, Вършец, Якимово, Вълчедръм и Криводол (област Враца). В експлоатация са също Регионално депо за неопасни отпадъци Враца- Мездра, което обслужва общини Враца и Мездра и Регионално депо за неопасни отпадъци Оряхово, което обслужва общини Оряхово, Козлодуй, Хайредин, Борован, Бяла Слатина, Мизия и Кнежа /област Плевен/. В три Регионални сдружения за изпълнение на проектите “Подготовка на мерки за управление на отпадъците” за региони Плевен, Левски и Луковит са обединени 13 общини от територията на РИОСВ Плевен. В област Ловеч през месец май 2011 г. е въведено в експлоатация ново Регионално депо за общините Ловеч, Летница и Угърчин, а експлоатацията на съществуващите общински депа е преустановена. През 2011 г. количеството на битовите отпадъци в СЗР намалява до 328 хил. тона, което е 75% от количеството през 2007 г. Намалява и броят на депата за битови отпадъци и през 2011 г. те са вече около една четвърт от тези през 2007 г, като най-драстично е намалението в област Видин, където депата от 49 броя се свеждат до 5 броя. Най-много депа функционират в област Плевен – 10, а най-малко в област Монтана – 1.
През 2011 г. не са открити нерегламентирани сметища на територията на областите Плевен и Ловеч. Като цяло районът продължава да се нуждае от подобряване на системата за събиране на отпадъците и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в ограничен брой регионални депа.
Биоразнообразието е основен природен капитал на България. В края на 2010 г. броят на защитените територии (ЗТ) е 953 с обща площ 582 458 ха (5,2% от територията на страната). Разпределението по региони на природно защитените територии показва следните особености: Най-висок е техният дял в ЮЗР - 9%. Следват три региона с близък дял – Северозападен с 6%, ЮЦР с 5,5% и ЮИР с 5,4%. С най- малко участие на ЗТ се открояват Северен централен – 2% и Североизточен район – 1,1%. Фигура 30. Защитени територии според Закона за защитените територии 
Източник: НСРР 2012 - 2022 г. Фигура 31. Защитени територии от мрежата на Натура 2000 
Източник: НСРР 2012-2022 г. Делът на защитените зони по Натура 2000 в България е около 2 пъти над средноевропейското ниво - 18%. Защитените зони по Натура 2000 имат най-голям дял в ЮЦР – 44,5% и в ЮЗР - 39,5%. Приблизително еднакъв е делът им в ЮИР – 32,2% и в Северозападния район – 31,3%, а най-малко са в СИР -26,5% и в СЦР – 21,5% Причините за по-голямата територия на ЗЗ в районите от Южна България следва да се търсят в по-запазените екосистеми и по-високата степен на биоразнообразието. Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000, са разположени най-вече в горските планински територии. В района попада голяма част от националния парк “Централен Балкан” с природните резервати „Царичина”, „Боатин”, „Стенето”, „Северен Джендем” и др. и едни от най-забележителните природни феномени – Белоградчишките скали и пещерата “Магура”. Относителен дял на антропогенно натоварените територии (инфраструктура, селища, промишлени обекти) - 9,36%, при средна стойност на национално ниво 5,03%. Водеща е област Враца – 6,26%, следвана от областите Плевен – 6,01%, Монтана – 4,68% и Видин – 4,16%. Най–малко антропогенно натоварени площи са за област Ловеч – 4,04%. Съотношение между горски, земеделски и урбанизирани територии - при средни стойности за страната 51,75% и 42,37% - дялове на земеделските и горските територии, за СЗР тези дялове са съответно 61,26% и 33,90%. Делът на земеделските земи по области е: Плевен – 77,87%, Враца – 70,14%, Видин – 60,39%, Монтана – 59,27% и най – малък е делът на област Ловеч – 46,18%. С най-голям относителен дял на горските територии е област Ловеч – 50,45%, следвана от областите Видин – 29,88%, Монтана – 29,73%, Враца – 21,51% и Плевен с 19,97%. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 5.18 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
