Проект община якоруда municipality of yakoruda


Характеристика на басейна на р. Места



страница2/7
Дата12.03.2018
Размер478.87 Kb.
#62521
1   2   3   4   5   6   7

Характеристика на басейна на р. Места


  1. Географско положение и граници

Водосборният басейн на река Места е част от Западнобеломорски район за басейново управление на водите в Р България.
    1. Характеристика на речния басейн


Басейнът на река Места на българската територия се ограничава на юг от държавната граница с Р Гърция; на запад от водосборният басейн на река Струма; на север от басейните на реките Искър (ДР) и Марица (ИБР); на изток от басейна на река Доспат.

В западна посока границата на басейна минава по билото на планината „Али ботуш”. Между селата Гайтаниново и Голешево тръгва на север по билото на Пирин планина и обхваща източните склонове на Пирина. На запад остават водосборите на Струмските притоци: Пиринска Бистрица, Санданска Бистрица, Влахинска и Градевска. След местността „Предела” водосбора обхваща южните склонове на Рила планина и граничи с водосборите на реките Благоевградска Бистрица и Рилска, а след местността “Юндола” - на изток вододела обхваща левите притоци на река Места, които събират водите си от южните склонове на Западните Родопи.

Река Места е трансгранична река и се влива в Егейско море на гръцка територия. Речният басейн на река Места като част от Западно-беломорски район се намира изцяло в екорегион № 7 „Източни Балкани”. Река Места се образува от сливането на Бяла и Черна Места над гр. Якоруда. За начало на реката се смята изворът на десният й приток Бела Места на кота 2240 м н.в. над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила с координати: 4207’10” с.ш. и 2335’10” и.д. Водите от извора, заедно с водите изтичащи от езерото образуват река Грънчарица, която след като приеме водите на малките рекички Ропалица, Янчова река, Джеенем дере от ляво и се събере с Баненска река от дясно, образуват река Бяла Места. Черна Места събира води от Източна Рила на около 2620 м под имената Раждавица и Софан.

Отначало река Места тече в югозападна посока, като близо до Разлог приема югоизточна посока и напуска страната на кота 388 м при границата с координати 41 27’10”с.ш. и 2403’00” и.д. Водосборната площ на басейна на река Места до границата с Р Гърция е 2 785 км2.Дължината на р. Места е 126 км. Поречието на река Места е най-високото в страната със средна надморска височина – 1318 м. Географското разположение на басейна на река Места се определя с координатите на водосбора ѝ : 4125” и 4210’ с.ш. и 2320’ и 2420’ и.д. Разположен е между Рила на север, Пирин на запад и Родопите на изток. Южната му част (условно ограничен от държавната граница с Гърция) е низината на Западна Тракия и Егейско море намиращи се в Гърция.

Реката приема водите на около 25 по-големи притока от І и ІІ порядък. От левите притоци това са Черна Места, Бабешка, Златарица, Матан дере, Градинишка, Канина и Сатовчанска Бистрица, а от десните – Бела Места, Белишка, Изток, Добринишка, Безбошка, Ретиже, Лъкенска, Каменица, Костена, Брезнишка (Туфча), Неврокопска и Мътница. Притоците водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи.

Езерата във водосбора са разположени основно във високите части на планините Рила и Пирин. В басейна на река Места няма язовири с площ на водното огледало над 0,5 км2 (500 дка).

От водосбора на река Места посредством събирателни деривации се прехвърлят сравнително големи водни маси към съседните Дунавски район и Източнобеломорски район за басейново управление на водите.

Горите в поречие Места заемат около 49% от водосбора й. Те са разположени в планинския пояс до около 2000 м н.в. От тях 68% са иглолистни, 26% нискостъблени и останалите букови. Иглолистните гори заемат високите части на южна Рила над Якоруда, Западните Родопи и североизточната част на Пирин над Банско и Разлог. Застъпени са всички иглолистни видове: бор, ела, смърч, бяла и черна мура. Бялата и Черната мура обхващат широк пояс от 2-3 км в Пирин над Банско и Разлог, който започва високо под изтичането на високопланинските езера. Места е единственото поречие в България с толкова широко разпространение на бялата и черна мура. Борът, елата и смърчат заемат изцяло: горното течение на родопските притоци Златарица, Матан дере, Вищерица, Канина и Сатовчанска Бистрица; водосборите на Бяла и Черна Места до тяхното сливане и горното течение на Вотрачка и Беличка. Нискостъблените гори са по главната река след Разлог и по долното течение на Места като са групирани в отделни горички. Отделни петна от букови гори са застъпени около Якоруда, във водосбора на Златарица. Единствената букова гора с по-голяма площ заема горното течение на река Корнишка и нейните притоци, която на запад достига до водораздела със Струма.

В горното си течение реките Бяла и Черна Места са стръмни, като наклона постепенно намалява до 30% при Якоруда. Склоновете на долината са стръмни с наклон 30- 40и са скалисти. Дъното на долината е тясно , но на места се разширява до 60-80 м. Коритото на реката е каменисто, като дъното е чакълесто – каменливо.При вливането на река Черна Места долината се разширява до 300-400 м.Склоновете са също стръмни и обрасли с гори. Коритото се разширява на 12-15 м.

При Якоруда напречният профил на долината е тесен, дълбок, със стръмни склонове, като след града долината се разширява до около 600 м. Залесеността намалява, като към с. Бабяк теренът е силно обезлесен. Склоновете са прорязани от множество дерета, които при устията си образуват наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 м. Дъното е чакълесто-песъкливо с много заоблени големи камъни.

При вливането на река Белишка долината на река Места се разширява до 1,5 км. Надлъжният наклон на коритото е около 9%о. След вливането на река Бабешка долината се стеснява много, склоновете й стават стръмни, а дъното й достига до няколко десетки метра. Склоновете й са залесени с храсталак, като съвсем малко иглолистни гори има по билата.

При с.Елешница и гр.Добринище реката силно меандрира. След като приеме десния приток – река Безбожка, река Места навлиза в Момина клисура. Напречният профил на реката е тесен, дълбок с наклон на склоновете 45. Ширината на дъното варира от 100 до 300 м. Склоновете са обрасли с нискостъблени гори, примесени с иглолистни. Надлъжният наклон на реката е 3-8%о, който намалява след река Костена до 3%о и се запазва такъв до границата. Речното корито достига 45-50 м широчина. Дълбочината на реката достига 0,8 м, а на места до метър. Дъното на реката запазва същия характер – чакълесто-песъкливо. След Момина клисура реката навлиза в Гоце Делчевското поле. Тук напречният профил на долината е трапецовиден , като склоновете са полегати 10-15. Долината е широка 3-4 км. Реката тече покрай левия склон, като полето остава почти от дясно. Реката залива широки речни тераси. Дъното е песъкливо-глинесто. Този характер се запазва до границата.


Валежите

Валежите над водосборния басейн на река Места са подобни на тези от водосборния басейн на река Струма. Годишната сума на валежите се изменя от 150-175 мм в долното течение при Гоце Делчев, 600-650 мм при гр.Разлог и до над 1200 мм във високопланинските части на Пирин и Рила.Средногодишната стойност на валежите за поречие Места е около 534 мм.Най-големи сезонни валежи има през зимата, които за високопланинските части на Пирин и Рила надвишават 350 мм. Нарастването на валежите върви от север на юг и от долините към върховете.

През пролетта в долината на река Места най-ниските валежи са около 150 мм.През лятото валежите в долината на реката са 100-125 мм, в Пирин над 250 мм и в Рила над 300 мм.

Есента валежите в по-ниските райони малко нарастват до 175 мм за долината на Места на юг от Разлог и надвишават 250 мм в Рила и Пирин.

От месечните валежи през зимата най-високи стойности отбелязва февруари - над 110 мм във високите части на Пирин, а през пролетта максимумите са през май и юни – около и над 130 мм за високите части на Рила. Най-ниски са валежите през август и септември - в най-ниските части на долината около 20 мм, а в Рила – около 70 мм.

На връх Вихрен средната годишна валежна сума е 1386 мм с максимум през зимата, при метеорологичната станция в Банско – 797 мм с максимум през зимата и есента, а при метеорологичната станция в Гоце Делчев – 669 мм също с максимум през зимата и есента. Снежната покривка във високопланинския пояс се задържа около 180 дни.

Абсолютните максимални денонощни дъждове при метеорологична станция Дикчан са в границите на 70 мм/денонощие, а при при метеорологична станция Сатовча – до 187 мм/денонощие. Средномногогодишните максимални денонощни валежи се колебаят от 37 до 61 /денонощие.


  1. Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
    2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
    2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
    2017 -> Синхрон медия” оод
    2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
    2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
    2017 -> До (Бенефициент- наименование)
    2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
    2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница