Проект Работещи демократични институции" Главен Директорат Права на човека"
Изтегляне 442 Kb.
|
Достъп до официални документи Наръчник Проект Работещи демократични институции“ Главен Директорат Права на човека“ Съвет на Европа Текстът е изготвен от групата специалисти по достъп до официална информация (DH-S-AC) на Координационния комитет по правата на човека (CDDH) Access to Official Documents Guide Council of Europe Достъп до официални документи, Наръчник Издава: Съвет на Европа, Главен Директорат Права на човека“ 2004 Илюстрации: Алфонсо де Салас Превод от англ. език: Вера Георгиева Редакция: Екип на Програма Достъп до Информация“ ISBN 954-9953-33-5 Съдържание Увод ........................................................................................................ 5 I. Основен принцип .............................................................................. 6 II. Въпроси/отговори .......................................................................... 7 (а) Какво означава официален документ“? .......................................... 7(б) От кого може да се поиска официален документ? ...................... 8(в) Какво означава публична институция“? ........................................ 8(г) Кой може да поиска достъп до официален документ? ................. 9(д) Може ли да се каже, че за някои групи хора достъпът до официални документи трябва да е привилегирован? .................... 9 (е) Задължени ли са заявителите да мотивират заявленията си за достъп до официални документи? ............................................. 10 (ж) Каква е процедурата за искане на достъп до официални документи? ........................................................................... 10 (з) Какво съдействие може да се очаква от публичната институция, до която е подадено заявление за достъп до официален документ? ........................................................................ 11 (и) Какво трябва да се направи, ако заявителите не са сигурни точно кои документи им трябват? ..................................... 12 (к) Трябва ли да има достъп до всички официални документи? ..... 12 (л) Кои интереси могат да обосноват ограничения достъп до официални документи? ...................................................................... 13 (м) Може ли публичната институция да откаже достъп до официален документ, въпреки че документът по принцип е достъпен? .......................................................................... 16 (н) Възможно ли е да се осигури достъп само до част от документа? ......................................................................................... 17 (о) В какви срокове заявителят трябва да получи отговор на заявлението за достъп? ................................................................... 18 (п) Каква е следващата стъпка, ако публичната институция не разполага с посочения в заявлението документ? ............................ 19 (р) Може ли публичната институция да предложи други документи, освен посочените в заявлението? ................................. 19 (с) Може ли публичната институция да насочи заявителя към алтернативни източници на търсения документ? .................. 19 (т) Какво означава лесен достъп“? .................................................... 19 (у) Може ли заявителят във всички случаи да се запознае с оригиналния документ? ....................................................................... 20 (ф) Трябва ли заявителят да очаква във всички случаи да получи копие от документа? ................................................................ 20 (х) Винаги ли е възможно запознаване с документа на място? .... 21 (ц) Плаща ли се такса за достъпа до официални документи? ....... 21 (ч) Какво може да направи заявителят, ако възникне проблем? ................................................................................... 21 (ш) Съществува ли процедура за контрол? Има ли орган, който да следи и контролира достъпа до официални документи? ........................................................................... 22 III. Действия, които публичните институции могат да предприемат, за да улеснят достъпа до официални документи ..................................................................... 23
ПРИЛОЖЕНИЯ .......................................................................................... 27 I. Препоръка(2002)2 на Комитета на министрите към държавите членки относно достъпа до официални документи .......................... 27 II. Публични институции, компетентни в достъпа до официални документи ........................................................................ 33 III. Неправителствени организации (НПО), активни в областта на достъпа до официални документи .................................................. 37 Увод
Целта на този наръчник е да запознае широката общественост и държавната администрация с принципите, заложени в Препоръка (2002)2, относно достъпа до официални документи (включена в Приложение I на този материал), приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 21.02.2002 г. и отправена към 45-те държави членки на Съвета.1 Препоръката посочва принципите, които европейските държави се призовават да ползват като ръководство в законодателната дейност и практиката по отношение на достъпа до официални документи. Това означава, че страните могат свободно да отидат още по-напред и да приемат нормативна уредба за осигуряване на разширен достъп. Наръчникът се отнася само до официалните документи, съхранявани от публичните институции. Препоръката отправя призив към държавите членки да преценят, от гледна точка на действащото национално законодателство и практика, до каква степен съдържащите се в нея принципи могат да се прилагат и към информацията, съхранявана от законодателната и съдебната власт. В началото наръчникът представя основния принцип, който се прилага в тази връзка (I). След това се изясняват редица практически въпроси (II) и се посочват действията, които публичните институции могат да предприемат за улесняване на достъпа (III). Приложенията съдържат полезна информация (текстът на Препоръка (2002)2, списъци на публичните институции и неправител-ствени организации в областта на достъпа до официални документи). За повече подробности във връзка с Препоръката, може да се предоста-ви Обяснителната записка към Препоръката.2 1 45-те държави членки на Съвета на Европа са: Австрия, Азербайджан, Албания, Андора, Армения, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Велико-британия, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Ислан-дия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, бивша югославска република Македония, Малта, Молдова, Норвегия, Пол-ша, Португалия, Румъния, Русия, Сан Марино, Словакия, Словения, Сър-бия и Черна гора, Турция, Украйна, Унгария, Финландия, Франция, Холан-дия, Хърватия, Чехия, Швейцария и Швеция. 2 Информационен център на Съвета на Европа, адрес: Conseil de l’Europe, 67075 Strasbourg Cedex, France (тел. +33 3 88 41 20 33; факс + 33 3 88 41 27 45; e-mail:infopoint@coe.int). Текстовете могат да се намерят и на следния адрес в Интернет: http://www.coe.int/T/E/Human_rights/rec(2002)2_eng.pdf. Текстът на бъл-гарски език можете да откриете на http://www.aip-bg.org/eurolaw_bg.htm. I. Основен принцип Основният принцип гласи, че трябва да се осигурява широк достъп до официалните документи на основата на равнопоставеност и прилагане на ясни правила, докато отказът на достъп трябва да се разглежда като изключение и да бъде убедително обоснован. Въпросът е не само да се признае свободата на гражданите да имат достъп до информацията, която публичните институции желаят да им предоста-вят, а по-скоро да се отстоява истинското право на обществото да знае“. Държавите трябва да гарантират, че всеки може по желание да получи достъп до документите, съхранявани от публичните институ-ции, като се спазват определени правила. Посочената Препоръка (2002)2 насърчава държавите членки на Съвета на Европа да признаят това право. Достъпът до официални документи има голямо значение в демократичното плуралистично общество. Този достъп: -съдейства за запознаването на гражданите с обществените дела“ и насърчава информираното им участие в процеса на вземане на решения по въпроси от общ интерес, като им дава възможност да формират мнение за състоянието на об-ществото, в което живеят, и за органите, които ги управляват. Такова гражданско участие е от полза за всички. Един админи-стративен орган, поставен в условията на откритост, ще работи значително по-ефективно, ако знае, че резултатите от дейността му могат да бъдат проверени от всекиго и следователно – по-добре разбрани. Той също така осъзнава, че ще носи отговорност за своите действия, ако нещо не е наред; -може да допринесе за отстраняване на нарушенията от страна на администрацията, твърде често подхранвани от т.нар. култура на секретност“. Тя трябва да се замени с култура на откритост, която има първостепенно значение за утвърждаване на легитимността на властта като служба в услуга на обществото, за развитието на отношенията на доверие между публичните институции и гражданите и за съблюдаване почтеността на държавните служители, като предотвратява риска от корупция. Правото на достъп до официални документи не е абсолютно. Както повечето други права, то се балансира с ограничения, необходими в демократичното общество и пропорционални на целта да се защитят други законни права и интереси, предвидени в закона. Ето защо има поредица от въпроси, чиито отговори са нужни на служителите в дър-жавната администрация и на гражданите, за да си изяснят обстоятел-ствата, при които могат да предоставят или съответно да получават достъп до документите. Наръчникът се стреми на даде ясен отговор на тези въпроси. II. Въпроси/отговори Какво означава официален документ“? Препоръка (2002)2 определя понятието официални документи“ по следния начин: ... всяка информация, която е записана в каквато и да е форма, създадена или получена и съхранявана от публичните институции и която е свързана с публични или административни функции, с изключение на документите в процес на подготовка“. Наръчникът се отнася единствено до официалните документи, съхранявани от публичните институции. Тук се включват и документи-те, физически притежавани от частни лица или организации, които действат от името на публичните институции, в резултат на постиг-ната договореност между публичната институция и съответното лице или организация. Същото важи за официалните документи, които инсти-туцията е предала в публични или частни архиви. Трябва да се прави ясно разграничение между документите, които публичните институции получават във връзка със служебните си функ-ции, и документите, които представителите на публичните институ-ции получават като частни лица (например писма, адресирани до тях в качеството им на политици или като заемащи постове, извън държав-ната администрация). Втората категория документи не се включва в определението на понятието официални документи“. На практика официалните документи са материален израз на официална информация, която се съхранява от публичните институции върху материален носител. Използваното тук понятие документ“ не се ограничава само до документите на хартиен носител, но също така обхваща звукозаписи, видеозаписи, снимки, съобщения по електронната поща и информация, която се съхранява в електронна форма и може да бъде извлечена, като например бази данни. Заявление за достъп може да се подаде до всяка публична институция, която съхранява документа, дори когато тя самата не е източни-кът. Ако разполага с въпросния документ, публична-та институция трябва да разгледа заявлението и да предостави документа на заявителя, като спазва посочените по-долу ограничения. Ако обаче не съхра-нява документа, тя трябва да се постарае, в рамки-те на разумното, да насочи заявителя към институ-цията, която го съхранява. По смисъла на Препоръка (2002)2 понятието публична институция“ включва две главни категории: -правителството и администрацията на национално, регионално и местно равнище. Иначе казано, това са всички държавни органи и техните администрации на национално, регионално и местно равнище. Понятието обхваща общинските съвети и останалите органи на местната власт, поли-цията, публичните институции в образованието и здравеопазване-то, както и архивните служби (без да се нарушава прилагането на по-специфичните правила, приети в тази връзка1). В държавите с федерално устройство органите на подчинение на териториално-административните единици в рамките на федерацията и мест-ните власти също представляват публични“ институции. За разлика от тях обаче законодателните органи и съдебната власт не се включват в понятието;2 -физически и юридически лица, доколкото те изпълняват публични функции или упражняват административни правомощия, съгласно разпоредбите на 1 В приложение на Препоръка (2000)13 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно европейската политика за достъп до архивите. 2 Бел. ред. - според българския закон, те са задължени. националното законодателство. Наистина, законодателството на редица страни предвижда финансиране с обществени средства на физически и юридически лица, за да изпълняват функции, които обичайно са присъщи на административните органи, и те също могат да се включат в понятието публични институции“. Всеки има право на достъп до официални документи, без дискриминация по какъвто и да е признак (включително националност). Освен това, заявление за достъп може да се подаде от физическо или юридическо лице (търговско дружество, сдружение и т.н.), както и от група граждани, които не представляват юридическо лице. Не. Основният принцип е равен достъп до официални документи за всички. Не може да се прави разграничение между различните категории заявители – например журналисти, научни работници, адвокати, синдикалисти, частни лица и т.н. Задължени ли са заявителите да мотивират заявленията си за достъп до официални документи? Не. Лицето, което подава заявление за достъп до официален документ, няма задължение да посочва причини за заявлението. Каква е процедурата за искане на достъп до официални документи? Всяка държава може свободно да определя процедурата, но целта е формалностите да бъдат сведени до минимум. В някои страни заявленията задължително се подават в писмена форма (писмо, факс, по електронната поща и т.н.). В други държави е възможно някои заявления да бъдат подадени устно (например на място при съответната публична институция или по телефона). Дори и в страните, където съществува възможност за подаване на устни заявления, за предпочитане е заявленията да се подават в писмена форма, така че да има някакъв запис. Впоследствие това може да се окаже много ценно, особено ако няма отговор на заявлението. Допълнително предимство на заявленията в писмена форма е обстоятелството, че те по-лесно се поддават на статистическа обработка и по такъв начин могат да доведат до публикуването на най-често търсените документи. И най-сетне, трябва да се отбележи, че в някои страни, но не навсякъде, заявителите имат право да поискат достъп анонимно. Какво съдействие може да се очаква от публичната институция, до която е подадено заявление за достъп до официален документ? Водещият принцип е, че публичната институция е създадена, за да служи на обществото и следователно трябва да направи всичко възможно да се съобрази с неговите търсения. За целта институцията трябва да се стреми да работи ефективно и да разглежда заявленията за достъп бързо и в дух на сътрудничество. Публичната институция при необходимост трябва да помогне на заявителя, в рамките на възможното, да формулира правилно заявлението, да намери търсения документ, да установи компетентния орган и да се насочи към него. Ако заявлението е твърде неясно, институцията трябва поне да уведоми заявителя за това и да му даде възможност да го конкретизира. Когато не съхранява търсените документи, публичната институция трябва в рамките на разумното да положи усилия да насочи заявителя към съответния орган. Публичните институции трябва да проявяват особено внимание към заявителите в най-неравностойно положение: хора с увреждания, възрастни, неграмотни, бездомни, социално слаби, чужденци, които слабо владеят езика или изобщо не го владеят и т.н. Публичните инсти-туции имат граница на възможностите, но във всички случаи трябва да се стремят да окажат съдействие. Това не включва задължение да превеждат документите на друг език или да предоставят високоспе-циализирана (примерно правна) консултация. и Какво трябва да се направи, ако заявителите не са сигурни точно кои документи им трябват? Ако заявителят не е сигурен какъв точно документ търси, за препоръчване е да събере колкото е възможно повече подробности, преди да се обърне към публичната институция, за да я улесни при намирането на най-подходящия документ – например темата, наименованието на публичната институция, която може да е публикувала документи по тази тема, датата, на която документите евентуално са публикувани и т.н. Публичната институция на свой ред следва да положи разумни усилия, за да помогне на заявителя да ограничи по необходимост полето на търсене и да го улесни при издирването на документа или документите, които могат да имат отношение по темата. Но ако въпреки положените усилия, публичната институция продължава да не може да установи кои официални документи представляват интерес за заявителя, тя няма задължение да продължи търсенето. Не непременно до всички. Достъп до документ може да се откаже, ако разкриването на съдържащата се в него информация ще навреди или може да навреди на защитени интереси, освен ако е налице надделяващ обществен интерес от нейното разкриване. Публичните институции могат да поставят ограничения за разкриването на информация, само когато те са ясно определени в закона и са необходими в демократичното общество като изключения от правото на достъп, с оглед защитата на определени интереси. Ограниченията трябва да бъдат определени по такъв начин, че да изискват от публичната институция да докаже, че разкриването на информацията би навредило на даден интерес. Законодателната власт във всяка страна следва да прецени как да приложи този принцип, когато определя правната рамка на достъпа до официални документи. В някои случаи законодателната власт може да реши при обсъждането на закона, че вреда настъпва винаги, когато се разкрива информация от определен вид. Тестът за вредата и балансирането на интересите могат да се прилагат към всеки случай поотделно, но може също така да има определени по законодателен път правила – например презумпция за или против тайната или безусловната тайна за изключително чувствителна информация. Кои интереси могат да обосноват ограничения достъп до официални документи? Препоръка (2002)2 изброява десет категории интереси, които биха могли да обосноват ограничения достъп до докумен-ти, при условие че ограниченията са изрично посочени в закона, необходими са в демократичното общество и са пропор-ционални на целта за защита на един или повече от изброените интереси. За всички посочени категории не бива да се забравя, че чувствителният характер на информа-цията има ограничена продължителност. Следователно ограничаването на достъпа до такива документи трябва да се разглежда за всеки случай поотделно. Ето и категориите: (1) Национална сигурност, отбрана и международни отношения Очевидно в такива чувствителни области като националната сигурност, отбраната и международните отношения съществуват документи, които не бива широко да се разпространяват. Обикновено такива документи стават достъпни, след като изтече срокът им на поверителност. Така например, едва ли е вероятно една публична институция да приеме да огласи документи, които съдържат планове за разработка на усъвършенствани оръжия. Също така някои държави, в които има региони с висока степен на самостоятелност, биха могли да са заинтересовани и от защитата на кореспонденцията между регионалните власти или – във федералните държави – между федерал-ното правителство и регионалните власти. Възможно е да се приемат разпоредби за ограничаване на достъпа до документи, които се отнасят до държавния глава. Каталог: images -> stories -> Docs Info stories -> За медитацията ошо въведение stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA) stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г Изтегляне 442 Kb. Сподели с приятели:
|