Проект стратегия за управление и развитие
Изтегляне 1.05 Mb.
|
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Проект СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ февруари 2004 г. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1.1. Необходимост от стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията 1.2. Основни цели на стратегията
2.1. Водни ресурси 2.1.1. Общи положения 2.1.2. Повърхностни водни ресурси 2.1.3. Подземни водни ресурси 2.1.4. Качество на водните ресурси 2.1.5. Използване на водните ресурси 2.1.6. Основни принципи за рационално използване на водните ресурси
2.2.1. Водоснабдителни системи 2.2.2. Канализационни системи, включително ГПСОВ
2.3.1. Управление на ВиК услугите до 1944г. 2.3.2. Управление на ВиК в периода 1944г.-1989г. 2.3.3. Управление на ВиК след 1989г. 2.3.4. Състояние и институционално устройство
2.4. Действащо законодателство 2.5. Основни изводи за състоянието на В и К сектора и Матрица на проблемите
3.1. SWOT анализ 3.1.1. Лостове за развитие 3.1.2. Препятствия за преодоляване
3.2.1. Планиране и анализ 3.2.2. Необходимост от законодателни промени 3.2.3. Институционално устройство, собственост на В и К системите и управление на дейностите водоснабдяване и канализация 3.2.3.1. Институционално устройство на сектора водоснабдяване и канализация 3.2.3.2. Собственост на В и К системите 3.2.3.3.Управление на В и К услугите в Европейските страни 3.2.3.4. Предимства и недостатъци на различните форми за управление на ВиК услугите 3.2.3.5. Предимства и недостатъци на вариантите на сътрудничество в управлението 3.2.3.6. Анализ на моделите за управление на В и К сектора в България 3.2.4. Икономическа политика 3.2.4.1. Общи положения 3.2.4.2. Регулиране на качеството на услугите 3.2.4.3. Регулиране на цените на услугите 3.2.5. Инвестиционна политика, програми и проекти 3.2.5.1. Необходимост от инвестиционна политика 3.2.5.2. Необходимост от създаването Държавно предприятие за дейности по водоснабдяване и канализация 3.2.5.3. Инвестиционни програми и проекти 3.2.5.4. Необходимост от прилагането на интегриран подход при реализацията на инвестиционните програми 3.3. Социална политика 3.3.1. Справедливо и адекватно заплащане на труда на заетите във водния сектор 3.3.2. Гарантиране на система от мерки за закрила на заетостта при преструктурирането на дружествата от водния сектор 3.3.3. Гарантиране и осъществяване на система от мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и превенция на професионалните рискове 3.3.4. Обучение, квалификация и преквалификация. Финансиране
ПРИЛОЖЕНИЯ 1. Приложение 1 - Налични водни ресурси в някои европейски страни за 1997г. 2. Приложение 2 - Потребление на питейна вода доставяна от фирми “ВиК” по поречия и общини през 1998г. и прогноза за 2010г. 3. Приложение 3 - Използвана вода за водоснабдяване на населените места 4. Приложение 4 - Брой на общините, населените места и жителите на дружествата “ВиК” с над 50% държавна собственост 5. Приложение 5 - Брой на общините, населените места и жителите на общинските дружества “ВиК” 6. Приложение 6 - Данни за водоснабдяване и водоснабдителни съоръжения в дружествата “ВиК” с над 50% държавна собственост 7. Приложение 7 - Данни за водоснабдяване и водоснабдителни съоръжения в дружествата “ВиК” общинска собственост
50% държавна собственост 9. Приложение 9 - Дължина на водопроводната мрежа в дружествата “ВиК” общинска собственост 10. Приложение 10 - Язовири за водоснабдяване 11. Приложение 11 - Карта на ПСПВ в експлоатация 12. Приложение 12 - Канализационни системи в дружествата “ВиК” с над 50% държавна собственост 13. Приложение 13 - Канализационни системи в дружествата “ВиК” общинска собственост 14. Приложение 14 - Институционално устройство и съществуващи форми на управление във водоснабдяването и канализацията 15. Приложение 15 - Средни цени и вложени инвестиции в дружествата “ВиК” с над 50% държавна собственост 16. Приложение 16 - Средни цени и вложени инвестиции в дружествата “ВиК” общинска собственост 17. Приложение 17 - Необходими инвестиции за реконструкция на водопроводната мрежа в дружествата “ВиК”
1.1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ СТРАТЕГИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА Развитието на Република България през последните 10 години е ориентирано изцяло към създаване на пазарни условия в различните отрасли на икономиката. Процесите с преструктурирането във всички сфери на производството и услугите са свързани основно с приватизацията на активите или тяхното управление и замяна на управленските функции на държавата с регулативни функции. Секторът водоснабдяване и канализация има изключително важно значение не само за благоустрояването, но и за цялостното икономическо и социално развитие на населените места. Качеството на услугите, които се предоставят чрез него в голяма степен определят облика на едно населено място и неговите възможности за привличане на инвестиции за развитие на индустрията и туризма. Същевременно процесите на развитие на сектора “В и К” в последните години изостават от развитието на секторите, предоставящи подобни услуги в другите европейски страни. Подобни процеси се развиват и в областта на предоставянето на услугите водоснабдяване и канализация в голяма част от Европейските страни. Въпреки специфичните пазарни условия, в които работи сектора поради естествения монопол при осъществяване на тези дейности, все по-широко е участието на частния сектор в тази област. Размерът на вложените инвестиции позволи в много страни тези услуги да се подобрят съществено, както в областта на снабдяването с питейна вода на населените места, така и в отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Критериите за качество на тези услуги в Европейските страни са изключително високи. Те са залегнали в директивите на Европейския съюз. Предстоящето членство на нашата страна в Европейската общност и задълженията, които тя поема в преговорния процес ни задължават в кратки срокове да постигнем съществен напредък в тази област. Същевременно макар да има някои положителни резултати, водоснабдяването и канализацията в страната ни не е в добро състояние. Все още не са окончателно решени основни проблеми, свързани със собствеността на активите на инфраструктурата, моделите за управлението на услугите и пътищата за развитието на сектора. Въпреки многобройните дискусии по тези проблеми, все още няма ясно формулирана политика за развитието и управлението на сектора, както и необходимата нормативна рамка, определяща основните правила и принципи на това развитие. Всички посочени проблеми формират необходимостта от създаване на Стратегия за управление и развитие на сектора водоснабдяване и канализация. В нея се анализира съществуващото състояние на сектора и се определят основните насоки за развитието му за периода до 2015 година. Предложен е също модел за институционалното устройство на водоснабдяването и канализацията, за неговото преструктуриране с цел привличане на инвестиции и подобряване на състоянието му. В стратегията са формулирани основните цели, които се поставят пред сектора “В и К” и мерките, които трябва да се изпълнят за реализирането им.
Основната цел на тази Стратегия е да се подобри управлението на сектора водоснабдяване и канализация и да се повиши качеството на В и К услугите като се предложат комплексни мерки за постигането им. Стратегията е съобразена с целите залегнали в Националния план за икономическо развитие на страната, Националната стратегия за околна среда, Националната стратегия по ИСПА за сектор околна среда, секторните тенденции в страните от Европейския съюз и принципите на Европейската харта за водните ресурси, одобрена от Комитета на министрите през 2001г. Въз основа на нея са определени 4 цели, чрез които да се създадат предпоставки за нейното изпълнение.
Поставените цели, формата и съдържанието на Стратегията за развитието на водоснабдяването и канализацията я определят като секторна стратегия. Въпреки това, тя има въздействие върху цялостното социално-икономическо развитие на населените места, тъй като степента на изграждане на инфраструктурата и качеството на услугите “В и К” в много случаи са важен фактор за привличане на инвестиции за развитието на туризма, индустрията и други области на икономиката в съответното населено място. 2. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ 2.1. ВОДНИ РЕСУРСИ 2.1.1. Общи положения Република България е бедна на водни ресурси в сравнение с другите европейски страни. В зависимост от влажността на годината, на територията на страната ни се формират от 9 до 24 млрд.м3/год. Средногодишното количество на жител е около 2300-2500 м3/год. С наличието на тези водни ресурси Република България заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър е сред петте най-бедни на води страни в Европа. Състоянието на водните ресурси в европейските страни за 1997г. по данни на Европейския съюз е показано в приложение №1.
В количествено отношение повърхностните водни ресурси се изразяват, чрез речния отток. Наличието на езера и блата в страната е сравнително малко и не оказва съществено влияние върху формирането на естествения повърхностен отток. С хидрометрични данни за речния отток България разполага от 1935-1936г. За извършване на хидроложки оценки на повърхностния воден ресурс са обособени 14 основни поречия, разделени в 4 басейнови района, както следва:
Количествената оценка на воднитересурси се извършва въз основа на получаваната информация от 292 бр. Дъждомерни станции, 207 пункта за повърхностни води и 30 пункта за подземни води. В Таблица 1 са представени обобщени оценки за средно-многогодишния размер на оттока по водосборни басейни за периода 1961-1998год. Средногодишен речен отток по районите за басейново управление за периода 1961-1998г. при обезпеченост 50% Таблица 1
Анализът на тези данни дава възможност да се направят следните изводи:
Като цяло този отток е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване, но се появява сезонен недостиг в случаите на водоподаване от течащи и изворни води. Освен в годишен и териториален разрез, оттокът има и силно изразена сезонна неравномерност, която се вижда на Таблица 2. 2.1.3.Подземни водни ресурси Подземните води съставляват около 30-32% от общите водни ресурси на страната. В периода на маловодие, те са основен източник за подхранване на речната мрежа. Ресурсите на подземните води са естествени и експлоатационни:
Среден отток, който се формира на Българска територия за периода 1961г. – 1998г. Таблица 2
Естествените ресурси на пресните подземни води възлизат на 6 милиарда м3/год., а потенциално възможните експлоатационни ресурси – на около 4.9 милиарда м3/год. Експлоатационните ресурси на подземни води по райони за басейново управление на водите са дадени в Таблица 3.
Забележка: Количествата отбелязани със звездичка (*) са привлекаеми от басейна на р.Дунав. Посочените данни за експлоатационните ресурси на подземните води не включват привлекаемите от реките водни количества (с изключение на тези от р.Дунав). При експлоатацията на подземните води от речните тераси неминуемо възниква филтрация на речни води към водовземните съоръжения, но дори и в сега използваните съоръжения е трудно да се определи каква част от добитите подземни води е от привлечени речни води. Единствената възможност за увеличаване на експлоатационните запаси от подземни води е обхващането на води от р.Дунав. Те са важен стратегически резерв за страната в случай на нарастване на бъдещите нужди.
Контролът върху качеството на повърхностните и подземните води се осъществява чрез Националната система за екологичен мониторинг към Министерството на околната среда и водите. Националната мрежа за контрол върху качеството на повърхностните води обхваща общо 253 мониторингови пункта за наблюдения и измервания.От анализа на данните от мониторинга за качеството на повърхностните води може да се направи извода, че е налице трайна тенденция към подобряване на качеството на повърхностните води в последните години. Това се дължи на преустановяване на дейността и преструктурирането на силно замърсяващи отрасли от промишлеността и изграждането и въвеждането в действие пречиствателни станции за отпадъчни води. В някои пунктове от речната мрежа все още се регистрира замърсяване на водите над допустимите норми за съответната категория : р. Искър след гр. Самоков и гр. Нови Искър, р. Осъм след гр. Троян, р. Янтра след гр. Габрово, р. Марица след гр. Димитровград, р. Пирдопска след гр. Пирдоп и др. Националната мрежа за контрол на качеството на подземните води обхваща общо 203 пункта. Данните от мониторинга за качеството на подземните води показват, че качественото им състояние, с известни изключения в някои райони, е добро и отговаря на изискванията за използването им за питейно-битови цели.През последните 30-40 години вследствие на интензивното развитие на промишлеността и селското стопанство значителна част от по-плитко залягащите подземни води в някои райони се замърсяват, а те са най-често използваните за целите на водоснабдяването. Основното замърсяване на подземните води е с нитрати, сулфати, хлориди, желязо, манган и някои тежки метали. Най-значително замърсяване на подземните води с нитрати е установено в Източната част на Тракийската низина, Лудогорието и Добруджа, а с хлориди и сулфати - в низините край река Дунав и Черно море. Наличие на тежки метали е констатирано около големи предприятия на металургичната, рудодобивната и химическата промишленост в района на гр.Кърджали, гр.Пирдоп, гр.София и др.В изпълнение на Закона за водите и на изискванията на Рамковата Директива за водите на Европейския съюз 2000/60/ЕU предстои да се разработят планове за интегрирано управление на водите по речни басейни, като основната цел е чрез тях да се постигне добро екологично състояние на всички води до края на 2015г. 2.1.5.Използване на водните ресурси Средногодишното водопотребление в страната възлиза на около 10-12 млрд.м3/год. За отделните отрасли на икономиката то се разпределя, както следва:
През последните 10 години има значителен спад при потреблението на вода за напояване и промишлени нужди. Значително намаление има и при потреблението на вода за питейно-битови цели, като в някои райони то е с 4-6 пъти по-малко спрямо потреблението за 1989г. Данни за водопотреблението през 1998г. и прогноза към 2010г. по поречия и общини е дадена в приложение №2. Прогнозата за 2010г. е направена при отчитане на следните фактори:
2.1.6.Основни принципи за рационално използване на водните ресурси Въпреки наличието на недостатъчно количество водни ресурси в страната в сравнение с много други страни, те могат да задоволят нуждите ни при спазване на следните принципи на управление и рационално използване:
2.2.СЪСТОЯНИЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА 2.2.1.Водоснабдителни системи За водоснабдяването на населените места с вода за питейно-битови цели се използват само около 8-10% от използваемите водни ресурси на страната. Независимо от това, то има изключително важно значение за благоустрояването на селищата и повишаване стандарта на живот на населението. В по-голямата част от населените места в страната има изградени централни водоснабдителни системи. Те се характеризират със следните основни параметри:
Данни за процента на населението, в някои страни, ползващо вода от центарилизирано водоснабдителни системи са дадени в Таблица 4. Таблица 4
Подробна информация за водоснабдяването на населените места в страната е дадена в Приложения № 4, 5, 6 и 7. Подаваната за водоснабдяване на населените места вода непрекъснато намалява. В последните 20 години намалява и делът на полезно използваната вода от водоснабдителните системи, като се увеличава размера на загубите на вода. Данните за някои години в периода 1980-2000г. са показани в Приложение №3. За 2001г. общото подадено количество вода за питейно-битови цели е 1 141 162 хил.м3. Измереното полезно използвано количество вода за 2001г. е 444 469 хил.м3, което представлява 38,95% от общото подадено водно количество вода. В зависимост от характера на водоизточниците, то се разпределя, както следва:
Данните за водоизточниците са дадени в Приложения №6 и 7. Подаването на водата до потребителите в населените места се осъществява чрез водопроводна мрежа с обща дължина 70620 км., в т.ч:
Общата дължина на водопроводната мрежа за съответното експлоатационно дружество е дадено в Приложения № 8 и 9. За подаване на вода към населените места по водоснабдителни системи са изградени 3 560 бр.помпени станции с общ капацитет 768 219 хил.м3, 6 087 бр.водоеми с общ обем 2 613 735 м3 и голям брой други съоръжения - шахти, спирателни, водомерни устройства и др.(Приложения № 6 и 7). За водоснабдяване на населените места се използват следните 11 бр. язовири: Таблица 5
Местоположението на водоснабдителните язовири е показано на Приложение №10. Подобряване на качеството на водите до изискванията за питейни цели се осъществява, чрез изградените 42 бр. пречиствателни станции за питейни води. Те имат обща производителност 480 505 хил.м3/год, което представлява 42,1% от общото подавано във водоснабдителните системи количество вода. Общият разход на електроенергия за пречистване на водите за питейно-битово водоснабдяване е 30 584 хил.квтч/год. Данни за ПСПВ в експлоатация са показани в Приложения № 6 и 7 , а местонахождението им в Приложение № 11.
Канализационните системи в населените места осигуряват отвеждането и пречистването на отпадъчните битови, дъждовни и промишлени (след предварително пречистване) води и заустването им в съответния водоприемник. Те имат важно значение за поддържането на благоприятна и здравословна жизнена среда, опазване на водните ресурси от замърсяване и поддържане на екологичното равновесие. По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и пречиствателни станции за отпадни води има значително изоставане спрямо развитието на водоснабдителните системи. Общо за страната ни са изградени канализационна мрежа и външните колектори - 9 013 км. Изградени са 321 983 бр.канализационни отклонения за включване на потребителите и отвеждане на отпадните им води. Броят на населените места с изцяло или частично изградена канализационна мрежа е 277, от които 167 са градове. Делът на канализираните градове е 70,2%, а на селата - 2,1%. Броят на обхванатото с канализационна мрежа население е 3 800 216 жители. Данни за изградените канализационни системи са дадени в Приложения № 12 и 13. Експлоатационното състояние на изградените канализационни системи не е добро. В част от по-малките селища канализационната мрежа се изгражда по стопански начин, без да се съобразява с нормативните изисквания. Над 20% от изградените канализационни мрежи са физически и морално амортизирани, и се нуждаят от реконструкция, а в някои случаи от цялостна подмяна поради невъзможност да се провеждат отпадните води на всички потребители. Подобно е състоянието и при пречистването на отпадните води. Към края на 2001г. са изградени и въведени в експлоатация 61 бр. пречиствателни станции за отпадни води. От тях 50 бр. работят с биологично пречистване, а останалите 11 бр. само с механично пречистване на водата. Тези пречиствателни станции обслужват 63 населени места, в които живее 35,7% от населението на страната. Най-голям брой пречиствателни станции има изградени в Черноморския регион - Варненска област - 16 бр. и Бургаска област - 11 бр. В области като Благоевград, Видин, Кърджали, Ловеч, Русе, Пазарджик, Търговище, Хасково и Ямбол няма изградени пречиствателни станции за отпадни води.
Началото на централизираното проучване, проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни съоръжения се поставя през 1897г. с приетия Закон за благоустройството на населените места. Управлението на дейностите по водоснабдяването и канализацията на населените места преминава през следните по-важни етапи:
2.3.2.Управление на ВиК в периода 1944г. – 1989г.
2.3.3. Управление на ВиК след 1989г. След 1989г. със започването на политическите и икономическите промени в страната се извършват следните реорганизации в управлението на дейностите “ВиК”:
Първият етап на проекта завърши в 16 дружества, които стават държавно-общински с 51% държавна и 49% общинска собственост.
С договор се предоставя управлението и стопанисването на активите от ВиК “Йовковци” на 2 частни водни сдружения. Дружеството “В и К” в Бургас се преобразува от ООД в ЕАД.
2.3.4.Състояние и институционално устройство От началото на създаването на централизирано водоснабдяване до настоящия момент на развитие на сектора, политиката в областта на водоснабдяването и канализацията на населените места е разработвана и провеждана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което в различните години е имало различни наименования. Понастоящем съгласно Закона за водите отделните ведомства имат следните компетенции:
2.3.5.Анализ на собствеността на активите на В и К инфраструк-турата и управление на търговските дружества Създаването на инфраструктура за водоснабдяване и канализация на населените места за целия период от над 100 години дава възможност да се направи анализ на нейното управление, както и основни изводи за добрите и лошите му страни. До 1944г. централизирано водоснабдяване са имали само някои по-големи градове. Експлоатацията на тези системи е осъществявана от технически служби към съответните общини. В периода от 1945г. до 1980г. е изградена по-голямата част от съществуващите и днес водоснабдителни системи. Тяхното управление е преминавало през многобройни реорганизации, но през цялото това време за него е отговаряла държавата, а управлението на регионално ниво е извършвано по райони определени на база административното деление на страната (бившити окръзи). Предимството на този вид райониране е, че създадените тогава В и К райони с център в окръжните градове лесно са преобразувани по-късно в самостоятелни търговски дружества. Тези райони (дружества) обслужват значителен брой потребители, общините на територията на един окръг, а по-късно – една област. Тази регионална структура на В и К дружествата дава възможност за по-голямата им финансова стабилност и по-добро техническо и технологично обурудване. Недостатък при тази форма на управление е липсата на достатъчно възможности за участие на общинските власти в управлението на В и К услугите и недостатъчната им ангажираност при изграждане на инфраструктурата. Изключение прави В и К София град, което обслужва теритторията само на столицата. Независимо, че фирмата е общинска, тя има достатъчен брой потребители и е най-голямата в страната. В периода след 1989г. са образувани общински фирми “В и К”, които към настоящия момент наброяват 20. Те извършват своята дейност на територията на съответната община и са на пряко подчинение на общинските власти. Мащабът на тяхната дейност е много малък, за да се направят основни изводи за управлението им, но основен недостатък при повечето от тях са сравнително малкия брой потребители, които те обслужват – в повечето случаи под 50 хил. жители Това не позволява те да формират достатъчно приходи с цел възвращаемост на необходимите за съответната община инвестиции. Към 2003г. цялата инфраструктура за водоснабдяване и канализация на населените места, която е изградена преди 1998г. е корпоративна собственост на търговските дружества “В и К”. Те биват 13 бр. държавни “В и К” ЕООД – 100% държавна собственост; 16 бр. смесени “В и К” ООД – 51% държавна и 49% общинска собственост и 20 бр. общински – 100% общинска собственост. Структурата и броя на различните видове търговски дружества са показани в приложение № 14. Изградената след 1998г. В и К инфраструктура е собственост на общините, на територията на която се намира, съгласно приетите тогава изменения в Закона за общинската собственост. Част от тези системи са актувани, като публична общинска собственост, а по-голямата част се използва без да е предадена за стопанисване и експлоатация. Липсата на критерии и принципи за определяне на собствеността на В и К инфраструктурата създава изключително сложни проблеми при стопанисването и управлението й, както и невъзможност да се начисляват амортизационни разходи за нейното поддържане и възобновяване.
Анализът на финансово-икономическото състояние на търговските дружества “В и К” е направен за тези, които са с над 50% държавно участие. Те предоставят водоснабдителни услуги в повече от 90% от общините в страната и техните икономически показатели дават ясна картина за състоянието на целия сектор. За периода 1998-2002г. техните основни икономически показатели са показани в Таблица 6:
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||