Проект „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчивото местно развитие в Странджа планина“



страница1/6
Дата22.07.2016
Размер1.48 Mb.
  1   2   3   4   5   6
Проект „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието

и устойчивото местно развитие в Странджа планина“

Проучване и определяне на индикатори за системата за мониторинг на икономическите характеристики на района на Странджа планина


София, 2012 експерт Димитър Събев
Съдържание:
Резюме
1. Въведение
2. Ресурси и проблеми


  1. Природно – географски дадености на Странджа планина

  2. Седемте комплексни проблема на региона

  3. Оценка на екосистемните услуги в ПП „Странджа“


3. Показатели за устойчиво развитие на Странджанския регион


  1. Системи от индикатори за устойчиво развитие в световната практика

  2. Показатели за устойчиво развитие, специфични за Странджа

  3. Ключови показатели за устойчивото развитие на Странджа – мотиви за избор и насоки за изчисляване


4. Управление на устойчивото развитие на Странджа планина


  1. Приложение на модела на биосферния парк в Странджа

  2. Защо Болярово? Териториални аспекти на устойчивото регионално развитие

  3. Отраслова специфика на устойчивото развитие в Странджа

  4. Управленски насоки за постигане на устойчиво развитие на региона


5. Индекс за устойчиво развитие на Странджа (ИУРС)


  1. Методика за изчисляване на ИУРС

  2. Изчисляване на ИУРС за 2009, 2010 и 2011 години

  3. Тълкуване на резултатите от ИУРС


6. Заключение. Устойчивите перспективи за региона
Литература
Приложения

Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете, за да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.
Евангелие от Матей 18:12,13

Странджа е обширен природно-географски и културно-исторически регион, който заема югоизточната част от територията на България и североизточната част от европейска Турция. Въпреки значителните исторически и природни дадености, българска Странджа в момента е една от най-западналите части на страната. Плътността на населението е много ниска, възрастовата му структура е силно неблагоприятна и като цяло демографската ситуация може да се определи като критична. Критично е състоянието и на стопанството, с дълбок упадък на всички отрасли с изключение на горското стопанство и морския туризъм. Също и в редица аспекти на инфраструктурата Странджа изпитва дълбоки проблеми.


Двата отрасъла, които поддържат стопанския импулс в региона, от своя страна са свързани с друг вид предизвикателства: в горското стопанство се усеща липсата на общо планиране, което води до експлоатация за дърводобив на горски масиви, които биха били по-доходоносни като среда за алтернативен и почивен туризъм. В морския туризъм, по-специално в туристическото строителство, в региона липсва усещане за власт на закона и се множат опитите за развитие на нерегламентирани инвестиционни проекти, които не са съобразени със специфичния статус на мястото.
Като израз на огромната консервационна значимост на природата на Странджа, през 1995 г. е учреден природен парк, който обхваща територията на община Малко Търново, почти цялата община Царево и много малка част от община Приморско. Това е най-големият природен парк на България, който заема над 1% от националната територия. За изминалите 17 години управлението на парка положи значителни усилия, за да опази ценните хабитати и да го превърне в зона за осъществяване на модерен алтернативен туризъм. Налице са първите резултати. В същото време дълбоките проблеми на странджанското общество и стопанство ескалират и вече става ясно, че те не могат да се решат само със стопански, социални или природозащитни мерки; необходими са мащабни териториални решения.
Учредяването на биосферен резерват от ново поколение в региона ще окаже силна подкрепа на устойчивото развитие, като балансира икономическите, природозащитните, социалните и културните му приоритети. Биосферният парк ще осигури липсващото днес общо управление на територията, като си постави устойчиви цели: повишаване благосъстоянието на местната общност, оползотворяване на икономическия потенциал на ресурсите на региона (материални, нематериални, трудови), опазване и подобряване състоянието на околната среда за бъдещите поколения.
Настоящият доклад е посветен на показателите, които ще позволят измерване, оценка и стимулиране на факторите за устойчиво развитие в Странджа. Той ползва емпирични данни основно от периода 2008 – средата на 2012 г. Докладът се фокусира главно върху територията на природния парк (общини Царево и Малко Търново), но също така отчита възможностите и проблемите на прилежащите, също странджански общини Средец, Болярово, в по-малка степен Приморско. Изследването е организирано по следния начин:
1) Първоначална оценка на ресурсния потенциал на региона, на която база са установени седемте комплексни регионални проблема. Това са демографския, политическия, стопанския, социалния, инфраструктурния, културния и екологичния проблеми. Анализирани са различните им аспекти и са направени първоначални хипотези за показателите, които могат да ги изразят. Първата фаза на изследването приключва с опит за оценка на екосистемните услуги на територията на ПП „Странджа”, която дава възможност за приоритизиране на проблемите.
2) След кратък обзор на световния опит, предложен е списък с регионални индикатори, адаптирани за Странджа, който отговаря на дефинираните в първа фаза седем комплексни проблема. Първоначалният списък е ограничен до 86 индикатора. На тяхна база, отчитайки възможността за набиране на информация и важността на проблемите, са изведени 14 ключови индикатора за устойчивото развитие на Странджа. Дадени са и общи насоки за тяхното изчисляване.
3) Третата фаза е посветена на управленските аспекти на устойчивото развитие. Обсъдени са потенциалните ползи за региона от учредяването на биосферен парк. Дефинирано е оптималното териториално бъдеще на Странджа: богат селски (rural) район с проспериращо животновъдство и горско стопанство, широко отворен за еко и културен туризъм и със стриктно поддържани резерватни зони. Анализирани са основните стопански отрасли в региона и са дадени препоръки за развитието им. Два са главните изводи във връзка с устойчивото регионално развитие: Странджа се нуждае от някаква форма на общо управление и от спиране на изходящите ресурсни потоци, например чрез затваряне на производствени цикли.
4) На база събраната информация и извършения анализ, съставен е индекс за устойчиво регионално развитие, който се състои от 10 показателя, характеризиращи демографските процеси, общата икономическа среда и ключовите регионални отрасли. Индексът приема 2008 г. за базова. Изчисленията показват леко подобрение през 2009 г. от 0.16 пункта, запазване на стабилно равнище през 2010 г. и чувствително влошаване на факторите за устойчиво развитие през 2011 г. с -0.61 пункта.
Индексът за устойчиво развитие на Странджа (ИУРС) сравнително лесно може да се изчислява от специалистите икономисти или еколози в общините. Той ще обобщи разнопосочната информация, произтичаща от разнородните аспекти на устойчивото развитие и ще позволи да се прецени общата тенденция за отминалата година. ИУРС освен ползи за местното развитие може да открои странджанските общини като иноватори в една особено перспективна за страната сфера, каквато е устойчивото регионално развитие. Тоест ползите от индекса са както управленски, природозащитни, стопански и социални, така и имиджови, така и национални.

Практическите предложения, които отправя докладът, са на първо място постигане на консенсус относно общото управление в региона. Настоящото управление, при което няколко десетки институции и администрации вземат решения за Странджа или за части от нея, е залог за липса на инициативност и загуба на ефекти от мащаба. В това отношение може би не единствено възможното решение, но към този момент най-достъпно и изпитано е биосферният парк.


Паралелно с това регионът трябва да получи държавен стимул, който да включва някои привилегии към централния бюджет, както и насърчаване на кооперативните производства. Новата история на Странджа показва, че именно благодарение на горски производствени кооперации през периода 1922 – 1944 г. е постигнат устойчив стопански подем. Подписка за нисколихвен заем от Българската банка за развитие с цел изграждане на кооперативни мандра, месна фабрика и дървопреработващо предприятие може да положи началото на регионалното стопанско възраждане. Продължение на идеята е откриване на кооперативни магазини, които ще са „витрина на Странджа” в някои по-големи градове на страната и евентуално в Одрин.
Сред другите предложения за стопански подем на Странджа е изграждането на модерни къмпинги край морето и във вътрешността на планината. За общата среда е наложително демилитаризиране на територията, включително премахването на телената гранична ограда. (Перспективна е идеята част от загражденията от Студената война да се запазят като музей на открито). Обсъждат се ползите от регионална валута, която да помогне за преустановяване на изходящия паричен поток. Малките и средни предприятия, инвестиращи на територията на Странджа, могат да се ползват от данъчни привилегии – прилагани тук от времето на Османското владичество.
Ловният туризъм също има място в устойчивото регионално развитие, но той в момента се ползва с привилегии, които не съответстват на приходния му потенциал. Критично трябва да се оцени и развитието на ВЕИ енергетиката, която е удачна на ниво домакинства / семейни ферми, както и върху антропогенно увредени терени, но тя не трябва да се допуска в промишлени мащаби върху оскъдните ливади и пасища на региона. Висок е потенциалът за биоземеделие и отглеждане на билки, в което се правят първи крачки, както и на пчеларството и пермакултурите. Липсата на цех за сушене на билки и гъби в природния парк вероятно скоро ще бъде запълнена.
Анализът стига до заключението, че стопанското възраждане може да застане в основата на демографската стабилизация, а не обратното: какъвто е неуспешният опит от програмата Странджа – Сакар през 1980-те. Странджа е богат регион: само материалните услуги на територията на природния парк са оценени на поне 25 млн. лв. годишно, а има потенциал тази стойност да се удвои, ако пасищното животновъдство достигне устойчив капацитет. За съжаление в момента голямата част от ресурсните потоци реализират добавена стойност извън региона, което е предпоставка за обедняването му. Значителна част от населението е изпаднало в зависимост от външни помощи; значителен е делът на неграмотните.
Упадъкът на Странджа е резултат от национални политически и управленски грешки, които трябва да се компенсират. При толкова остра стопанска и демографска криза, вече не е уместно да се разчита само на възстановителния потенциал на местната общност. Странджа има устойчиво бъдеще при положение, че бъдат осигурени държавни стимули, но като се избягва пряко вмешателство в затворения регионален цикъл – което стои в основата на провала на „Републиката на младостта” през 1980-те.
В скоро време териториалното значение на Странджа може рязко да нарасне благодарение на това, че е граница на Европейския съюз с кандидата за членство Турция. Перспективата ще се отрази на цените на имотите, на интензивността на стопанска експлоатация на ресурсите, на демографската картина. Българската държава трябва да разполага с отговор за предстоящите предизвикателства. Тази гранична зона между България на Европейския съюз и Турция трябва отново да се превърне в проспериращ регион с приемлива плътност на населението, в който природопазенето, концентрирано върху уникалната странджанска флора около речната система на реките Велека и Резовска, ще бъде образец за подражание на Балканите. Природните ресурси и културното наследство на Странджа имат потенциал за повече от това.

1. Въведение
Устойчивото развитие в регионален смисъл може да се разбира като управление, балансиращо между четири основни приоритета: екологичен, икономически, социален, културен. Показателите, които измерват резултатите на устойчивото развитие, следователно могат да се групират в пет основни категории: екологични (на природната околна среда); икономически, социални, културно – исторически и управленски. Напредъкът в икономическите и социалните приоритети на развитието често идва за сметка на екологична и културна деградация. В същото време – това е вярно специално по отношение на Странджа – демографският и социалният упадък не водят задължително до екологични подобрения. Колебанията в баланса между факторите на регионалното устойчиво развитие налагат списъкът с индикатори за измерването им да бъде периодично преразглеждан и усъвършенстван.
По отношение на обекта на настоящото изследване – най-общо казано Странджа планина, налице са множество тежки проблеми, които са несъвместими не само с идеята за устойчиво развитие, но и дори с идеята за каквото и да е позитивно „развитие“. Промяната в региона е силно негативна от много време насам; тя се изразява в прогресивно обезлюдяване, оттук загуба на културна идентичност, много слаба икономическа активност, рушене на материалното културно наследство, стресиране на силно уязвими екосистеми, организационно безсилие срещу неправомерни практики и редица други процеси, които се наслагват и поставят под въпрос съществуването на българска Странджа като природно – културна цялост.
Тъй като погранична Странджа все пак съставлява значителна част от територията на страната, споменатите проблеми са от интереса на националната, не само на регионалната политика. Върху площ, съответстваща на 3.5% от България, в момента живеят малко над 38 хил. души, или близо 0.5% от населението на страната. При средна гъстота на населението от 11 души в пет съседни общини – Приморско, Царево, Малко Търново, Средец и Болярово – по европейските стандарти дори можем да говорим за демографски вакуум. Ако в крайморските общини Приморско и Царево се вижда известен положителен демографски и икономически импулс през последните години, свързан с развитието на морския туризъм, то лежащите на запад Малко Търново и Болярово са в дълбок стопански и демографски упадък. Вече е очевидно, че регресът на вътрешна Странджа не може да бъде преодолян нито със спорадични ведомствени кампании, нито посредством значителния, но с ограничен ефект „приключенски“ туристически интерес.
Ширещата се бедност и липсата на житейски перспективи често стават причина за деструктивно в екологичен план поведение. Риск за екосистемите носи и ограниченият капацитет на местната власт да се противопоставя на икономическите и политическите външни интереси, които не са съобразени със специфичния профил и с потенциала за развитие на общността. Тъй като Странджа не разполага с достатъчно човешки ресурс за развитие на производства, нито с по-значими полезни изкопаеми, нито пък с неизчерпаемо изобилие от дървесина, именно запазените екосистеми и исторически паметници, както и съхранените и предадените традиции, са нейното „богатство“ - шансът за по-пълноценно стопанско развитие на този регион.

Днес Странджа остава встрани от негативното индустриално въздействие върху околната среда, но това не означава, че качеството на природата не се влошава. Установено и добре известно е, че антропогенният натиск в Странджа започва да променя облика на региона още от Късната бронзова епоха, т.е. от поне 3500 години. Българските историци (Фол и др.) определят Странджа като един от върховете на „златния триъгълник“ на тракийската цивилизация – което означава гъста селищна мрежа и видоизменяне на ландшафта за нуждите на земеделието, животновъдството и рударството. Намирайки се в непосредствена близост до Константинопол и след това Истанбул, горите на Странджа със столетия са подлагани на сеч, особено при производството на дървени въглища. Все пак ако трябва да определим най-негативния исторически фактор за Странджа, това е поделянето на територията й между България и Турция след Балканските войни, което бе изключително тежък удар за органично свързания регион. След 1944 г. специалният граничен режим на Странджа я предпази от някои характерни за ерата на социализма дефекти, но това беше „компенсирано“ с упадък на човешките общности и необмислен дърводобив.


Привидно дивата Странджа никога не е била строг резерват и носи върху себе си дълбок човешки отпечатък. Но на по-трудно достъпните места в планината все още има множество местообитания, които не просто са запазени, а са оцелели като по чудо в Европа – реликтни остатъци от колхидски тип растителност, която в света има аналог единствено в крайморските региони на Кавказ. В този смисъл политиките по опазване природното наследство на Странджа са не само национален, но и европейски и световен приоритет. Същото заключение трябваше да предотврати унищожаването на многобройните паметници на мегалитната култура през последните десетилетия. Но тази историческа ценност със значителен научен, културен и туристически потенциал беше сериозно увредена в замяна на нищо. Днес задачата ефективно да се опазва природният и историческият капитал на региона все още е предизвикателство; още повече – да се създадат нужните предпоставки, така че природа и история да носят реален дивидент на местната общност, която е естественият стопанин на това наследство на българската държава и на Европейския съюз.


Индикаторите за пътя към устойчиво развитие, в частност устойчиво икономическо развитие на Странджа, трябва да онагледяват едно ветрило от хуманитарни, стопански и природонаучни концепции, които при това често се ръководят от противоречащи си приоритети. Устойчивото развитие на Странджа трябва да включва политики по: горско стопанство и устойчиво управление на горите, морски туризъм; рибарство; специализиран туризъм в алтернативните му форми (етно, еко, селски, приключенски, исторически); съхраняване и популяризиране на културно – историческото наследство на региона; поддържане на биологичното разнообразие; ключови видове – индикатори за качеството на екосистемите; селско стопанство и животновъдство; транспорт и комуникации; жизнени общности; битова инфраструктура, включително сметища; насърчаване на демографския прираст; повишаване на образованието; етническа интеграция; малък бизнес; европейски проекти; биоземеделие, билки и пчеларство; консервация на екосистеми; реинтродукция на биологични видове; комунални финанси; увеличаване на добавената стойност чрез преработка в региона; насърчаване на традиционните отрасли и занаяти; води – и редица други.

За почти всяка от изброените примерни насоки може да се използват поне по няколко индикатора за измерване на състоянието и развитието. Но в крайна сметка може да се окаже, че мерките са повече от измерваното, т.е. за предпочитане е обобщаване и приближение, което да показва тенденцията, отколкото нереалистично стриктни за Странджа показатели.


Подборът на индикаторите се подчинява на следната логика: да се определят ключовите за устойчивото развитие регионални елементи, да се определи състоянието им, да се намерят показатели за измерване състоянието и промяната им. Това се прави с цел да се установят възможностите за повишаване на благосъстоянието, както и да се предотвратят заплахите от последваща загуба на природен и човешки капитал в този стресиран регион. Тоест подборът на регионално специфични индикатори за устойчиво развитие е само един междинен етап от процеса на планиране на устойчивото развитие. Той се предшества от идентифициране на проблемите и стопанските шансове, от една страна – и продължава в опит за оптимизиране на елементите на развитието. Сегашното състояние в региона налага бърза мобилизация на запазения човешки и природен капитал, за да се запази във времето неповторимият комплекс от природа, история и хора, наричан Странджа. В нея има твърде много неща, които могат да се загубят – а перспективата за съхраняването им е силно негативна.


Учредяването на биосферен парк, обхващащ природната и историческата цялост Странджа, може да осигури рационално управление на запазените ресурси. Но през годините вече са правени неуспешни опити за „спасяване“ на Странджа отвън. Те не проработиха и най-вероятно отново няма да проработят. Самите местни жители трябва под една или друга форма да възприемат рамките, дефинирани от Севилската стратегия за биосферните паркове – и институционалната подкрепа да се ориентира към техните „низови“ регионални инициативи. Това заключение определя, че е нужно индикаторите за устойчиво развитие да бъдат достатъчно разбираеми и лесно изчисляеми, за да заинтригуват отговорните местни власти, а и самите жители: дали през поредната година планината е станала по-устойчива? Дали няма нещо, което да намекне, че Странджа е станала по-развита?





      1. Ресурси и проблеми




    1. Природни дадености

В проекта за план за управление на Природен парк „Странджа“ е направен детайлен разбор и оценка на територията му по отношение на абиотичните (климат, геоложка характеристика, води, почви) и биотичните фактори (растителност и хабитати, гори, флора, фауна). Тук ще бъдат изложени някои основни факти и заключения, които ще послужат като материал за следващия анализ съобразно целите на изследването, фокусирано върху устойчивото развитие на регионалната икономика.


Разположена в Югоизточната част на България, Странджа е ниска планинска местност – най-високата точка в българската част на планината е връх Голямо градище със 710 м.н.вис. В Турция остава по-голямата и по-висока част на Странджа, с първенец връх Махиада на 1031 м.н.вис. Държавната граница минава по Граничния рид, само ридът Босна остава изцяло в българска територия. На север Странджа се простира над Созопол с разклонението Медни рид, на изток планината среща Черно море. В западна посока за граница на топонима Странджа се приема река Тунджа.
В отделните части на така определената територия условията за живот силно се различават – както по отношение на климат и екосистеми, така и социално – икономически. Като странджански могат да се определят седем български общини: Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново, Средец, Болярово и Елхово. Настоящото изследване касае основно територията на общини Царево и Малко Търново и в по-малка степен Средец, Болярово и Приморско. Включително защото попадат в територията на природния парк, интересът и информацията относно общини Царево и Малко Търново са значително по-големи, те се възприемат като централна зона на изследването. По-подробно относно териториалния аспект на изследването дискутира разделът „Защо Болярово“.
В територията на учредения през 1995 г. природен парк „Странджа“ (115 838 ха според компютърни изчисления по цифровия модел) попадат 21 населени места, включително два града. В парка присъстват територии със собствен статут на природозащита: 5 резервата, 12 защитени местности и 17 природни забележителности. Около 80% от територията е горски фонд, който се управлява от 5 държавни лесничейства. Населението с постоянен и настоящ адрес в община Царево според таблиците на ГРАО към май 2012 г. е 8766 души, а на община Малко Търново – 3112 души.
В климатичен план могат да се обособят три зони на планината: крайбрежна Странджа, вътрешна Странджа и западна Странджа. Районът край морето се характеризира с най-високи температури, по-малко валежи, зимен валежен максимум и малоснежна зима. Дните със снежна покривка са под 20, а в Царево валежите средно годишно са 650 мм. Климатът се определя от Средиземноморското влияние. В Резово средната януарска температура на въздуха е 3.2оС – тя се понижава на запад, като в Малко Търново достига 1.4оС. В Царево дните с температура на въздуха над 10оС са 222 – а в Малко Търново 200. Мекият климат прави крайморска Странджа особено привлекателна за туризъм, като туристическият сезон може да бъде удължен. Перспективно е отглеждането на топлолюбиви растителни култури.
В посока вътрешността на планината средните температури се понижават, като дните със снежна покривка са двойно повече от крайбрежието. Валежите чувствително нарастват, като средногодишно в Малко Търново те са 969 мм. Появява се втори валежен максимум, през май – юни. По-стриктното райониране разделя вътрешността на Странджа на два растително – климатични района: район на зелениките и висока Странджа. Районът на зелениките е с най-интересна флора – благодарение на това, че е закътан от връх Папия и зимите са значително по-меки; заедно с това морският бриз прониква по речните долини на Велека и Резовска и повишава влажността на въздуха. В западна посока Средиземноморското влияние постепенно отслабва и отстъпва място на континенталния климат, като валежите намаляват, което се изразява в значително по-бедна растителна покривка.
Макар че Велека и Резовска са пълноводни реки (при устието си коритото на Велека достига ширина от 150 м. при средна водност), като цяло Странджа се характеризира с ниска водообилност. Редица от притоците на Велека през лятото пресъхват, което е естествена заплаха за животинския свят в реките. Велека е единствената голяма българска река, чието корито не е коригирано, корекции обаче преди няколко десетилетия са направени около устието на граничната Резовска, което вече се е отразило неблагоприятно на реката. Като цяло Резовска река не е добре проучена. В долните течения на реките периодично се случват разливи. Като цяло
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница