Проект „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчивото местно развитие в Странджа планина“
водите в странджанските реки могат да се определят за чисти
Изтегляне 1.48 Mb.
|
| водите в странджанските реки могат да се определят за чисти.
Въпреки голямото почвено разнообразие и наличието на няколко редки за Европа и страната почвени типа с научна стойност, почвеното плодородие в Странджа е твърде ниско. За сметка на това биоразнообразието е изключително: в природния парк са представени близо 120 хабитатни единици. Това е най-голямо разнообразие на природни местообитания от всички защитени местности в Европа. От тях 13 хабитата са специфично странджански. В парка са установени 1666 вида висши растения, от тях 63 вида са реликтни, а 7 вида се срещат единствено в този район на Европа. Фаунистичното разнообразие е представено от 41 вида риби, 9 вида земноводни, 23 вида влечуги, 129 вида гнездящи птици, 62 вида бозайници. Разнообразието на безгръбначните животни е много голямо, все още недостатъчно проучено. В границите на парка са установени 501 вида лечебни растения, което се равнява на 70% от диворастящите лечебни растения в България. От тях 144 са със стопанско значение и се събират. Странджанската растителност е уникална. Тук преобладават широколистните листопадни гори, но в тях се е запазило реликтно ядро от евксински (южночерноморски) флорни елементи. Това са остатъци от вечнозелените лавровидни гори от времето на „вечната пролет“ на плиоцена (преди 5.3 – 2.6 млн. години): в горите от източен бук и горун се е формирал подлес от вечнозелени храсти, най-характерният от които е странджанската зеленика. На територията на Европа този тип растителност се е съхранил единствено в Странджа, благодарение на сравнително топлия и влажен климат, смекчаван от морското въздействие и преминаващите над планината средиземноморски циклони. Вечнозеленият лавровиден подлес сродява горите на Странджа с Малоазийското Черноморие и Западен Кавказ, които заедно формират евксинската ботанико – географска провинция. Освен евксински видове флората на Странджа включва също и значителен брой средиземноморски видове, както и средноевропейски, балкански, понтийски (северночерноморски), азиатски, атлантически. Всичко това определя изключителната научна и природозащитна стойност на Странджа и обяснява защо министрите на околната среда на Европейския съюз обявиха Странджа за приоритетна за опазване територия – една от петте такива в Централна и Източна Европа. Управлението на устойчивото развитие на Странджа е сериозно предизвикателство, тъй като реликтните екосистеми са силно уязвими, а независимо от ниската плътност на населението планината далеч не е безлюдна. Под 5% от територията на природния парк има статут на резерват. В Странджа се осъществява активен дърводобив, а в крайморската част туризмът се разраства. Нещо повече: биоразнообразието не може да се приоритизира пред хората на Странджа, включително защото те са носители на култура, която с пълно основание претендира, че също е уникална и реликтна. Нужно е да се намери такава форма на организация за този обширен регион, която да насърчава устойчивото съжителство на хора и природна среда, като повишава просперитета на местните общности и съдейства за опазване на културата. В това отношение благоприятен знак е, че населението живо се интересува от състоянието на природата в региона (97% се интересуват, според социологическо проучване от 2009 г. за общините Малко Търново, Царево и Приморско). Три четвърти от хората (76%) са на мнение, че икономическото развитие и опазването на природата могат да се съчетаят. 60% от анкетираните жители на трите общини са наясно, че близо до тяхното населено място има редки растителни и животински видове. За град Малко Търново процентът доближава 100.
Има основание да се твърди, че ситуацията в Странджа е много тревожна. Достатъчна илюстрация за сериозността на проблемите са следните драстични констатации:
В същото време е редно да се отбележи, че регенерацията е естествен процес. Изключително богатите природни и културни ресурси, както и силният емоционален ангажимент на местните общности, които са склонни да се идентифицират със Странджа, дават основания за надежда. Началото на решаването на проблема е в неговото признаване, след което е необходимо разпознаване на причините. Проблемните аспекти на устойчивото развитие на Странджа могат да се сведат до следните седем свързани групи: Политически, Демографски, Стопански, Инфраструктурни, Общностни, Културни и Екологични. 2.2.1. Демографски проблеми Обезлюдяването на Странджа се дължи на комплекс от фактори, от които централният е, че след Освободителната война регионът остава извън пределите на България. Миграционният поток към Стара България е първият сериозен демографски трус, след който населението спада с една трета. На търговската карта на френския инженер Бианкони от 1887 г. населението на М. Търново е посочено 11 000 души – толкова, колкото по това време наброява Добрич и тройно повече от Бургас, който на въпросната карта е с 3100 жители (Атлас „Българските земи в европейската картографска традиция III – XIX в.”). По-внимателна историческа справка показва, че Бианкони най-вероятно включва към населението на града също и броя на жителите в околните села. Независимо от това, има доказателства, че към 1878 г. в Малко Търново и околните колиби вероятно живеят около 9000 жители – значително число за едно планинско градче. Към началото на XX век в Малко Търново вече живеят 5 до 6 хиляди жители. След Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. – вторият демографски шок, населението на града спада до 4 – 5 хиляди души. Присъединяването към България след Балканските войни може да се разгледа като трета фаза на демографския упадък на Странджа, като този път причината е основно стопанска. Българското население между двете световни войни се топи главно заради упадъка на по-рано доходното животновъдство: след 1912 г. старите зимовища на стадата в Източна Тракия стават недостъпни. Секват търговските и социалните връзки с метрополията Истанбул и търговските центрове Одрин и Лозенград. След 1929 г. световната икономическа криза понижава икономическите перспективи също и на Странджа. През 1935 г. жителите на „столицата на Странджа“ наброяват едва 3614. Има признаци на демографски възход през първите две десетилетия на социалистическия режим, когато Малко Търново придобива ново значение като граничен и отбранителен пункт и миньорски център. Така през 1965 г. в града е поставен „рекорд“ с 4804 души, след което броят на жителите постоянно намалява. Пикът на населението на Малко Търново през 60-те години всъщност до голяма степен се дължи на изселване населението от околните села. Миграцията към регионалния център първоначално се стимулира от колективизацията, а после се насочва извън границите на региона като реакция на заселническата кампания с Постановления 22 и 60 на Министерския съвет. Това са четвъртата и петата вълни на Странджанската демографска криза. Според преброяването от февруари 2011 г., в град Малко Търново живеят 2447 души, а в община Малко Търново 3793 души. Плътността на населението в Малко Търново е под 5 души на кв.км. (4.84). В Болярово живеят 6.22 д/км.кв. В Средец 13 д/кв.км., в Царево 18 д/кв.км. (населението на общината е 9291 души), в Приморско 17.3 д/.кв.км. - при средно за страната 66 души на кв.км. Малко Търново вероятно е най-слабо населената община в България. Общо в границите на Природен парк „Странджа“ (от който са извадени землищата на градовете Царево и Ахтопол) към 2011 г. живеят 6324 души. Освен че бързо намалява, в две общини на Странджа населението критично застарява. При средно 18.5% дял в населението на България на хората над 65 годишна възраст, в община Малко Търново този процент е над 31.5%, а в Болярово дори 32.7%. В крайбрежните странджански общини процентът възрастно население е по-нисък от средното за страната: 18% за Приморско и 17% за Царево. В Средец процентът е 22.8%. Общата зависимост е, че в посока от морето към вътрешността демографската структура силно се влошава. Затова не е странна и ниската раждаемост и съответният малък брой на децата и младежите. При 18.4% средно за страната дял на населението от 0 до 20 години, в Малко Търново този процент е 17%, а в Болярово 16.2%. За сметка на това в община Средец младото население е над 20.5%, като най-вероятно причината за това е етническа (многодетните цигански семейства). В Царево процентът на населението до 20 години е 20%, а в Приморско 18.9%. Наблюдава се, освен това, отрицателен механичен прираст в „слабите“ общини и положителен край морето: за периода 2003 – 2010 г. от Малко Търново са се изселили нетно 112 души, а от Болярово 40 души. За същия период голямо заселване е регистрирано в Приморско, нето 1721 души, в Средец заселването е нетно 416 души, в Царево 514 души. Обезлюдяването не е единственият демографски проблем на Странджа. В региона процентът на циганите е два пъти по-висок от средния за страната: 11.5% от населението на петте общини се самоопределят за такива. Вероятно действителният им дял е двойно по-висок при положение, че в етническата картина почти отсъстват турци, а самоопределящите се като българи са средно 73.5%. Този факт сам по себе си е лесно обясним: маргиналните региони привличат маргинални групи. Това не задължително негативен фактор, тъй като с известна условност той може да се окаже ценен източник на работна ръка. При това голяма част от циганското население е интегрирано. Но въпреки всичко „циганизацията“ създава несигурност. Вижда се, че на местата, където в региона се наблюдава по-висока раждаемост, тя почти изцяло е за сметка на етническия фактор. Най-показателен пример дава село Звездец, където над 40% от населението се самоопределят за цигани. Там броят на децата и младежите до 20 г. е 158, или 32.5% от населението – почти двойно повече, отколкото в Малко Търново. Същото е в сила за Средец. Във всички общини, причислени към топонима „Странджа“, се наблюдава нисък процент на заетост и много висок процент на икономически неактивно население. Средно за страната 44.4% от хората на възраст над 15 г. са заети. В Малко Търново този процент е само 35%, а в Болярово едва 28%. В Приморско заетостта е 41%, в Царево 38%, а в Средец под 33%. Според доклад на община Малко Търново, от общо 13 населени места икономически активно население има само в три: в града и в селата Звездец и Граматиково (Икономически активното население включва заетите и безработните лица). В същото време процентът на икономически неактивното население на възраст над 15 г. в Малко Търново и в Средец е 59% - при средно за страната 48%. Още по-голям дял – 61% - от населението на Болярово над 15 г. е икономически неактивно. За Приморско и Царево числата са съответно 51% и 53%. Неблагоприятната демографска картина се подсилва от незадоволителна образователна структура, независимо че в литературата често се изтъква ученолюбивостта на „граматиците“ странджанци. При 19.5% дял на хора с висше образование средно за страната, в М. Търново процентът е под 10%. В Средец е под 9%, а в Болярово едва 5.4%. Царево е с малко по-добра образователна структура, но под 12% висшисти. Обяснима е концентрацията на висшисти в по-големите градове, а и е разбираемо, че е рядкост завършилите висше образование да се завърнат в този отдалечен регион, след като са се изучили. Но и при средното образование се наблюдава изоставане: 43.4% са среднистите средно за страната, при 29.5% за Болярово, 36% за Средец, 35% за Малко Търново и 41% за Царево. В същото време процентът на хората с основно образование е над средния за страната: 33% в М. Търново, в Болярово над 37%. При средно 1.175% за страната дял на хората, които никога не са посещавали училище (дял от населението на възраст над 7 г.), в община Малко Търново този процент надхвърля 2.9%, а в Болярово е 3.7%. В община Средец онези, които никога не са ходили на училище, са 4.1% от общото население. 2.2.2 Политически проблеми След разделението, наложено от Балканските войни, Странджа претърпява регрес. Бежанската вълна навън и навътре допълнително разстройва ампутирания стопански живот на планината. Същевременно незначителният по-рано Бургас се оформя като регионален център, който няма алтернатива заради близостта и непропускливостта на границата и допълнително отнема от човешките и стопанските ресурси на Странджа. Също толкова вреден се оказва приграничният режим, който сериозно затруднява и без това изолирания бит на хората. Местните жители са компенсирани с някои социални придобивки и повече пари, но качеството на живота под постоянно надвиснала забрана не може да ги удовлетвори. Показателно за устойчивостта на негативните фактори в политиката е, че след падането на тоталитарния режим през 1989 г. телената ограда, опасваща границата с Турция от Синеморец до Свиленград, остава да стои. Само на територията на природния парк над 2000 хектара, които включват едни от най-ценните и подходящи територии за развитие на туризъм и горско стопанство в Странджа, остават зад „кльона“. Тази мрачна история продължава до днес – включително когато под предлог да се спре разпространението на шап от Турция, през 2011 г. бяха задвижени планове за нова телена ограда, в която трябваше да бъдат инвестирани до 30 млн. лв. За щастие правителството в края на април 2012 г. изостави тази идея с изключително опасни политически, социални и екологични последици. Но достъпът на българското население в граничния регион до ценните ресурси зад оградата продължава да е затруднен – за разлика от прилежащите далеч по-урбанизирани територии в Турция, които не са подложени на подобен безсмислен и унизителен режим. Проблемът има измерения, по-дълбоки от стопанските: границата на България и Турция е повече от национална, дори повече от външна за Европейския съюз – тя е цивилизационна. Затова българската дипломация следва да повдигне сериозна европейска дискусия за стопанския и демографски упадък на Странджа. Надали демографският вакуум е политически приемливо решение за подобна гранична територия. Намесата на още един приоритет, по опазване на природното наследство, определя оптималното териториално бъдеще на Странджа: богат селски (rural) район с проспериращо животновъдство и горско стопанство, широко отворен за еко и културен туризъм и със стриктно поддържани резерватни зони. Как ще се стигне до това „оптимално“ състояние е отделен въпрос. Много вреден за устойчивото развитие на Странджа в миналото се оказа политическият опит за привличане на външни заселници в т.нар. „Република на младостта“. Постановление 22 на МС от 1982 г. предоставя значителната за времето сума от 15 хил. лв. в замяна на ангажимент за заселване поне 10 години в обезлюдените райони на Странджа и Сакар. Местните жители реагират подчертано отрицателно на тази инициатива, като от своя страна започват масово да се изселват. През 1985 г. броят на изселилите се от Малко Търново жители достига 323 – най-много след 1965 г. Оказва се, че местните не са склонни да приемат външно вмешателство, което трябва да е ръководещ извод при следващи регионални политики по Странджа, които следва да разчитат в много по-голяма степен на активността на общините. Основен политически въпрос в бъдеще се очертава близостта и потенциала за по-тясно регионално сътрудничество с турската част на планината. Стокооборотът на България с Турция през 2011 г. достигна почти 5.5 млрд. лв., което е показателно за възможните перспективи пред региона. Темата е още по-комплексна заради кандидатския статус на Турция за членство в Европейския съюз. Всичко това най-малкото говори за съществен потенциал за участие в различни европейски проекти, както и че в бъдеще международното внимание към този регион ще се засилва. В израз на това, Президентът на България през 2011 г. се изказа в подкрепа на учредяване на съвместен биосферен парк в българската и турската част на Странджа. Учреденият през 1995 г. природен парк през изминалите години срещна значителна политическа опозиция от местната власт, част от която може да се обясни със споменатата по-горе регионална ксенофобия. Противниците на защитения статус на Странджа твърдят, че паркът спира развитието – но на практика не предлагат алтернатива за развитие освен компрометирания „испански“ туристически модел. Като израз на това политическо направление, по жалба на кмета на Царево състав на Върховния административен съд начело със съдия Андрей Икономов през 2007 г. постанови, че Природен парк „Странджа“ е нищожен, тъй като границите му не са уточнени. Улични протести и натиск от ЕС принудиха Парламента да внесе промяна в Закона за защитените територии, според която заповедите за обявяване на защитени природни обекти, издадени преди юни 2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред. Сериозен проблем от организационно и политическо естество са многобройните органи, отговорни за изпълнение на целите по природния парк. Междуведомственото сътрудничество рядко е било на подобна висота, каквато изисква съгласуване между 16 административни органи и институции, отговорни за Странджа. Ситуацията се усложнява от твърде разнородния статут на териториите в рамките на парка, някои от които са строги резервати под управлението на МОСВ, други са под контрола на държавните горски стопанства, трети са населени места. Всичко това затруднява контрола и планирането и размива отговорността. Ситуацията би могла чувствително да се подобри с помощта на биосферен парк, който да интегрира въпросите на управлението на парка, докато отговорните днес институции и администрации ще заемат поддържаща и наблюдателна роля. 2.2.3 Стопански проблеми Заради бедните почви хората, живеещи в Странджа винаги са били принудени да проявяват изобретателност по отношение на поминъка си. Това стимулира сравнително ранно развитие на занаяти, както и търговска предприемчивост, особено в Малко Търново. Въпреки неблагоприятните предпоставки, селското стопанство в миналото е играло значителна роля. Канеленовидните и оподзолени почви не дават обективна възможност за производително земеделие. Все пак край реките, в плодородните алувиални наноси, днес заемащи малко над 4% от територията на парка, са отглеждани зеленчуци, жито, лен и коноп. Хранителният баланс в Малко Търновско и Царевско и в миналото е бил дефицитен, но регионът все пак е покривал до две трети от нуждите си от зърно със собствено производство. Характерна симбиоза е свързвала животновъдството и земеделието. Бедните странджански почви са раждали, само ако били обилно наторявани и най-ефективен източник за това са били стадата овце. Всеки земеделец имал 50 – 100 глави добитък, служещи освен другото и за торене; от своя страна едрите скотовъдци също са се възползвали от възможността и са развивали съпътстващо земеделие. Упадъкът на овцевъдството има като пряко следствие и загубата на производителност в земеделието. В началото на 2011 г. в Странджа беше обявена епидемия от шап – пренесена от Турция, болестта се появи в България за пръв път от 1996 г. насам. Първичното огнище беше установено в с. Кости, община Царево. Болестта много бързо се прехвърли в общини Средец и Малко Търново. Борбата с шапа нанесе сериозен удар върху животновъдството на Странджа, което тъкмо беше отбелязало първата си от много време насам позитивна година. Бяха убити стотици животни: до 180 крави в Граматиково, до 200 глави ЕРД в село Близнак и т.н. Чак в края на юни 2012 г. ветеринарната карантина беше снета. Стопаните като цяло бяха компенсирани за унищожените животни, но поголовието чувствително намаля, както и склонността на местните да отглеждат добитък. Положителен момент е, че европейските субсидии на декар, които на повечето места са по-високи заради статута на необлагодетелстван район, водят до траен ръст на регистрираните земеделски стопани – през 2011 г. броят им в община Малко Търново нарасна с 44 и достигна близо 100 (след което обаче намаля до 80 към средата на 2012 г. заради загубите, понесени от шапа. Някои фермери решават, че вече са твърде възрастни, за да започват отначало). Най-значителен земеделски интерес в Странджа в момента привличат плащанията за възстановяване и поддържане на недоизпасани пасища по мерки 211, 212 и 214 от втория стълб на Общата селскостопанска политика. Според предоставената от общинската служба по земеделие информация, в Малко Търново през 2012 г. е налице близо 20% увеличение на площите на пасищата, за които се получава директно плащане за декар, спрямо предходната година. Повечето от частните земеделски стопани в Източна Странджа са регистрирани като пчелари. В община Болярово земеделието е по-добре развито, като обработваемата земя достига 250 хил. дка., броят на говедата е 3150, на овцете около 6000 и на козите 2500. Вследствие на грешните предразсъдъци на българските лесовъди срещу дъбовите насаждения, след 1955 г. са унищожени големи площи вековни странджански гори, които на места са подменени с издънкови насаждения или с иглолистни култури. Освен спадналото качество на ландшафтната картина, което ощетява туризма, приходният потенциал на новите гори е по-нисък. Тревожно е, че несъобразеният със структурата на горите и спецификата на региона дърводобив продължава. Спада потенциалът за странични ползвания на горите. Горското стопанство на Странджа страда от лошите горски пътища, които затрудняват извозването на дървесината и влошават стопанските резултати. Строени през 50-те и 60-те години на миналия век, те вече са съвсем амортизирани, на някои места непроходими поради паднали мостове и свлачища. Надежда дава FSC сертифицирането на горските стопанства, като към средата на 2012 г. сертификати са получили лесничействата в Кости и Граматиково, процедурата се разработва и за останалите три. Туристическата услуга в Странджа приема три основни форми: масов морски туризъм в общини Царево и Приморско, алтернативен туризъм, развиващ се предимно в същинската гориста част на планината, както и ловен туризъм. Данните за морския туризъм в Царево от 2008 г. показват 12 719 легла, което е увеличение от 807 легла в рамките на една година. Реализираните нощувки са близо 343 хил. от които 200 хиляди са на българи. Далеч по-голяма е легловата база в община Приморско, над 70 000 легла се предлагат общо в Приморско и Китен. Тези статистики трябва да се приемат предпазливо заради внушителния сив сектор в бранша – легловата база по морето обикновено е два пъти по-голяма от обявената. Според официалната и неофициалната информация, обобщена от Българска Фондация Биоразнообразие в доклад от 2009 г., туристическите легла в община Малко Търново са 107, в общ. Царево 16 061, а в общ. Приморско 130 000. В община Малко Търново най-развитият туристически център е село Бръшлян. Селото е обявено за архитектурен резерват и в него около 15 къщи предлагат нощувки за гости. Безспорно постижение на местните хора е, че Бръшлян успява да привлече около 10 000 организирани туристи годишно, както и вероятно още толкова неорганизирани (броят на нощуващите в селото е значително по-нисък). Туристическият интерес към вътрешността на Странджа се засилва от няколкото фестивала и панаира през годината, начело с нестинарския събор в село Българи и Фестивала на зелениката, организиран от управлението на природния парк. Чувствително нарасна през последните години интересът за туризъм с посещение на мегалити, каквито има сравнително запазени край морето и особено в община Средец. Специално за селския и етно туризъм в Бръшлян има истина в аргумента, че за момента той е оригинален, печеливш и атрактивен за гостите, но въпреки това не е устойчив. Жителите на селото са предимно пенсионери и няма реален наследник за тяхната самобитна туристическа програма. Ловният туризъм е широко застъпен, главно с лов на дива свиня и благороден елен. Тъй като този вид туризъм е от високия ценови клас и се практикува от известни личности, мнозина от местните жители са убедени, че телената ограда и въобще изостаналостта на региона се поддържат, за да се осигурят на „политиците и техните гости“ необезпокоявани ловни терени. Концепцията на природния парк не изключва лова, но като цяло се създава усещането, че този по-незначителен от горското стопанство и туризма източник на приходи за местната общност има неоправдана тежест при взимането на регионални решения за развитие. Конфликтно е отдаването на значителни територии от Странджа за ползване от частни ловни стопанства, което според служителите на лесничействата може да попречи на колебливото развитие на туризма, на многофункционалното горско стопанство и на пасищното животновъдство. На територията на парка 40 държавни дивечовъдни участъка са отдадени за стопанисване за срок от 15 години; към 2010 г. предоставената ловна площ достига 52 хил. ха, или почти половината от площта на ПП „Странджа“, като увеличението спрямо 2000 г. е повече от два пъти. В община Малко Търново в момента производство няма – нито добивно, нито преработващо: трите медни мини, флотационната фабрика и няколкото цеха са закрити в периода на приватизация. Малката кариера за инертни материали и затихналият добив на мрамор не могат да се определят като „добив на полезни изкопаеми”; промишлен добив на фелдшпат, на който са възлагани надежди, така и не е започнал. По-голямата част от икономиката е обвързана с третичния сектор, т.е. с услугите: туристически, транспортни, административни, финансови, здравни, учебни, обществено хранене и т.н. Основен първичен източник на доходи са заплатите на държавната администрация, пенсиите – като правило доста високи за страната, както и заплатите на заетите в горския сектор, туризма, митниците и граничните служби. Икономическият баланс на региона е силно негативен: Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|