Проект „Укрепване на системата на частно съдебно изпълнение в България

цел, идеята за обединение на Европа е само

мечта в съзнанието на философи и мислители.

Виктор Юго, например, си представя мирни

„Съединени европейски щати“, вдъхновени от

хуманистични идеали. Тази мечта е сломена от

ужасните войни, опустошили континента през

първата половина на 20 век.

От руините на Втората световна война обаче

се ражда нова надежда. Устоялите на тотали-

таризма по време на войната са решени да

сложат край на омразата между страните и на

съперничеството в Европа и да създадат усло-

вия за траен мир. Между 1945 г. и 1950 г. редица

смели държавници, между които Робер Шуман,

Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Уинстън

Чърчил се заемат да убедят своите народи да

поставят началото на нова епоха — според тях

в Западна Европа трябва да се установи нов ред

на основата на общите интереси и на договори,

гарантиращи върховенството на закона и ра-

венството на всички страни.

Робер Шуман (министър на външните работи на

Франция) се заема с идеята, първоначално зами-

слена от Жан Моне, и на 9 май 1950 г. предлага

създаването на Европейска общност за въглища

и стомана (ЕОВС). В държавите, които някога са

воювали една срещу друга, производството на

въглища и стомана трябва да бъде обединено

с общ върховен орган на управление. По един

твърде прагматичен, но и дълбоко символичен

начин суровините на войната започват да се

превръщат в инструмент за помирение и мир.
II. Европа отново заедно
След падането на Берлинската стена през 1989 г.

Европейският съюз насърчи обединението

на Германия. Когато през 1991 г. съветската

империя се разпада, бившите комунистически

държави от Централна и Източна Европа, след

десетилетия под авторитарното иго на Варшав-

ския договор, виждат бъдещето си като част от

семейството на демократичните европейски

народи.

Процесът на разширяване продължава и до

за присъединяване с Турция и Хърватия, а реди-

ца други балкански държави поеха по път, който

след време би могъл да ги доведе до членство

в ЕС.
III. Сигурност и безопасност
И през ХХІ в. Европа все още е изправена пред

решаването на въпроси на безопасността и си-

гурността. ЕС трябва да предприеме ефективни

действия, за да гарантира сигурността и безо-

пасността на своите държави-членки. Съюзът трябва също така да работи конструктивно с

регионите в близост до своите граници, напри-

мер Балканите, Северна Африка, Кавказ и Близ-

кия изток. Той трябва да защитава и военните

и стратегическите си интереси, като работи в

сътрудничество със съюзниците си, особено в

рамките на НАТО, и същевременно изгражда

реална обща европейска политика в областта

на сигурността и отбраната.

Вътрешната и външната сигурност са двете

страни на една и съща монета. Борбата срещу

тероризма и организираната престъпност на-

лага полицейските сили на всички държави от

ЕС да работят в тясно сътрудничество. Превръ-

щането на ЕС в „пространство на свобода, си-

гурност и правосъдие“, където всеки има равен

достъп до правосъдие и е еднакво защитен от

закона, е едно ново предизвикателство, което

изисква тясно сътрудничество между отделните

правителства. Институции като Европол (Евро-

пейската полицейска служба) и Евроюст, който

улеснява и подобрява координацията между

прокурорите, съдиите и полицейските служите-

ли в различните държави от ЕС, също трябва да

играят по-активна и ефективна роля.
IV. Икономическа и социална соли-

Дарност
Европейският съюз е създаден, за да постигне

политическата цел за съхраняването на мира,

но неговият динамизъм и успех произтичат от

това, че той е част и от икономиката.

Населението на държавите-членки на ЕС съста-

влява все по-малка процентна част от населени-

ето на света. Ето защо държавите-членки трябва

да продължават да се обединяват, за да си оси-

гурят икономически растеж и да бъдат конку-

рентоспособни на световната сцена спрямо

другите водещи икономически сили. Нито една

отделна страна от ЕС не е достатъчно силна, за

да отстоява сама икономическите си интереси в

световната търговия. Единният европейски па-

зар осигурява на фирмите изключително важна

основа за добра конкурентоспособна позиция

на световните пазари.

Свободната европейска конкуренция обаче

трябва да бъде уравновесявана от общоевро-

пейска солидарност. За европейските граждани тя присъства с ясни и реални ползи — в случай

на наводнения или други природни бедствия те

получават помощ от бюджета на ЕС. Структур-

ните фондове, управлявани от Европейската

комисия, насърчават и допълват усилията на

националните и регионалните органи в ЕС за

намаляване на различията между нивата на раз-

витие в различните части на Европа. Средствата

от бюджета на ЕС и заемите, които Европейската

инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска, се използ-

ват за подобряване на транспортната инфра-

структура в Европа (например за разширяване

на мрежата от автомагистрали и високоскорост-

ни железопътни линии). По този начин се осигу-

рява по-добър достъп до отдалечените райони

и повече стимули за трансевропейската търго-

вия. Икономическият успех на ЕС ще се оценява

отчасти по способността на неговия единен па-

зар, наброяващ половин милиард потребители,

да бъде от полза за колкото е възможно повече

граждани и предприятия.

все по-сложни. Жизненият стандарт трайно се е

повишил, но все още съществуват големи раз-

личия между богати и бедни. Разширяването

задълбочи тези различия, тъй като към ЕС се

присъединиха страни, чийто жизнен стандарт

е по-нисък от средния за ЕС. Ето защо е важно

държавите-членки на ЕС да работят заедно за

преодоляване на различията.

Трябва да се отбележи, че всички тези усилия не

се правят с цената на компромиси по отношение

на културните или езиковите черти на отделните

държави-членки. Напротив, много от дейностите

на ЕС спомагат да се развие нова стопанска дей-

ност на основата на регионалните специалитети

и изобилието от традиции и култури.

Половинвековната традиция на европейската

интеграция показва, че цялото е по-голямо от

сбора на съставните му части. Европейският

съюз като единна цялост има много по-голямо

икономическо, социално, технологично и поли-

тическо влияние, отколкото би имала самостоя-

телно всяка една от държавите-членки. Следова-

телно единният глас и действия на Европейския

съюз дават собствена добавена стойност.
Защо?

• Защото ЕС е водещата световна сила в

търговията и като такава играе решаваща роля

в международните преговори, като тези в рам-

ките на обединяващата 149 страни Световна

търговска организация (СТО), както и при при-

лагането на Протокола от Киото срещу замърся-

ването на въздуха и изменението на климата.

• Защото ЕС заема ясна позиция по деликатни

въпроси, засягащи обикновените хора, напри-

мер опазването на околната среда, възобновя-

емите енергийни източници, принципът на пред-

пазливостта в сигурността на храните, етичните

аспекти на биотехнологиите и необходимостта

от защита на застрашените видове.

• Защото във връзка с Конференцията на ви-

соко равнище от 2002 г. в Йоханесбург ЕС пред-

прие важни инициативи за устойчиво развитие

на цялата планета.

Старата поговорка „Съединението прави сила-

та“ е по-актуална откогато и да било за гражда-

ните на Европа. В същото време европейската

интеграция не уеднаквява различните начини

на живот, традиции и култура на отделните на-

ции. Напротив — ЕС превръща многообразието

си в една от ключовите си ценности.

сивни ценности и да направи така, че човечест-

вото да печели, а не да губи от настъпващите го-

леми глобални промени. Нуждите на хората не

могат да бъдат задоволени само чрез пазарните

сили или чрез едностранни действия.

ЕС това е една хуманна идея и един обществен

модел, които голямото мнозинство от неговите

граждани поддържат. Европейците тачат своето

богато наследство от ценности, сред тях вярата в

човешките права, социалната солидарност, сво-

бодната стопанска инициатива, справедливото

разпределение на плодовете на икономическия

ръст, правото на защитена околна среда, уваже-

ние към културното, религиозното и езиковото

многообразие и хармоничното съчетаване на

традицията и прогреса.

Хартата на основните права на Европейския

съюз, провъзгласена на 7 декември 2000 г. в

Ница, включва всички права, признати днес от

държавите-членки на ЕС и техните граждани.

Тези ценности са в състояние да породят чув-

ство на обща принадлежност между всички ев-

ропейци. Така например всички държави-член-

ки на ЕС забраниха смъртното наказание.
2. Десет исторически стъпки
1. На 9 май 1950 г. в декларацията на Шуман

се предлага създаването на Европейска общ-

с Парижкия договор от 18 април 1951 г. Така се

въвежда общ пазар за въглища и стомана меж-

ду шестте държави основателки (Белгия, Феде-

рална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия). В този момент от

историята след Втората световна война целта е

да се осигури мир между победените и победи-

лите в Европа и те като равностойни партньори

да си сътрудничат в общи институции.
2. По-късно, на 25 март 1957 г., с Договора от

Рим шестте държави решават да създадат Евро-

пейска икономическа общност (ЕИО) на базата

на един по-голям общ пазар на редица стоки

и услуги. Митата между шестте държави са на-

пълно премахнати на 1 юли 1968 г. През 60-те

години се въвеждат и общи политики, особено

в търговията и земеделието.

Ирландия и Обединеното кралство решават

да се присъединят към Общността. Това първо

разширяване, от шест на девет държави-член-

ки, става през 1973 г. Междувременно се про-

веждат нови социални политики и политики за

пейският фонд за регионално развитие (ЕФРР).

прави решителна крачка напред с първите из-

всеобщо право на глас. Тези избори се провеж-

дат веднъж на пет години.
5. През 1981 г. към Общността се присъеди-

нява Гърция, последвана от Испания и Порту-

на Общността в Южна Европа и изостря още

повече нуждата от разширяване на програмите

за регионална помощ.

началото на 80-те години донася и вълна от „ев-

ропесимизъм“. Въпреки това надеждата се въз-

връща отново през 1985 г., когато Европейската

комисия, под председателството на Жак Делор,

оповестява Бяла книга, в която завършването на

Тази амбициозна цел е заложена в Единния ев-

ропейски акт, подписан през февруари 1986 г. и

влязъл в сила на 1 юли 1987 г.

се променя с падането на Берлинската стена

през 1989 г., довело до обединението на Герма-

ния през октомври 1990 г. и установяването на

демократично управление в страните от Цен- трална и Източна Европа след отхвърлянето на

съветския контрол. Самият Съветски съюз прес-

тава да съществува през декември 1991 г.

Междувременно държавите-членки преговарят

по новия Договор за Европейски съюз, който

съставеният от президенти и/или министър-

председатели Европейски съвет приема през

декември 1991 г. в Маастрихт. Договорът влиза

в сила на 1 ноември 1993 г. Като добавя обла-

стите на междуправителствено сътрудничество

към съществуващите интегрирани структури на

Общността, този договор създава Европейския

съюз (ЕС).

8. Новият европейски динамичен подем и

променящото се геополитическо положение

на континента подтикват още три държави —

Австрия, Финландия и Швеция — да се

присъединят към ЕС на 1 януари 1995 г.

лизира най-голямото си постижение — създа-

ването на единна валута. Еурото се въвежда за

финансови (безналични) операции през 1999 г.,

а самите банкноти и монети идват три годи-

ни по-късно в 12-те страни на Еурозоната. Сега

еурото наред с американския долар е една от

основните световни валути за плащания и под-

държане на резерв.

Днес европейците се сблъскват с глобализаци-

ята. Новите технологии и все по-интензивното

използване на Интернет преобразяват иконо-

миките, но поставят и социални и културни пре-

дизвикателства.

През март 2000 г. ЕС приема Лисабонската стра-

тегия за модернизиране на европейската ико-

номика и за привеждането и` в състояние да се

конкурира на световния пазар с други основни

играчи като САЩ и новоиндустриализираните

държави. Лисабонската стратегия е ориенти-

рана към насърчаване на иновациите и инвес-

тициите и към адаптирането на европейските

образователни системи според нуждите на ин-

формационното общество.
В същото време националните икономики стра-

дат от товара на безработицата и нарастващите

разходи за пенсии и това прави реформите още

по-необходими. Избирателите все по-настоя-

телно искат от своите правителства да намерят

решения на тези проблеми.

15 държави-членки, когато започват пригото-

вления за ново разширяване в безпрецеден-

тен мащаб. В средата на 90-те години страните

от бившия съветски блок (България, Чехия, Ун-

гария, Полша, Румъния и Словакия), трите бал-

тийски републики, които бяха част от Съветския

съюз (Естония, Латвия и Литва), една от репу-

бликите на бивша Югославия (Словения) и две

средиземноморски държави (Кипър и Малта)

чукат на вратата на ЕС.

ЕС приветства възможността да помогне за ста-

билизирането на европейския континент и да

сподели ползите от европейската интеграция

с тези млади демокрации. Преговорите за бъ-

дещото членство започват през декември 1997

г. Разширяването на ЕС на 25 държави става

факт на 1 май 2004 г., когато се присъединяват

10 от 12-те кандидатки. България и Румъния ги

последваха на 1 януари 2007 г.
3. Разширяване и

политика на съседство
I. Обединението на един континент

а) Съюз на 25

На срещата в Копенхаген през декември 2002 г.

Европейският съвет прави една от най-значи-

мите стъпки в историята на европейската инте-

грация. Като кани още 10 държави да се присъ-

единят към него на 1 май 2004 г., той не просто

разширява своята територия и своето населе-

ние, но и заличава разлома на нашия континент,

който от 1945 г. насам разделя свободния свят

от комунистическия блок.

Петото разширяване на ЕС има политическо и

морално измерение. То позволява на Кипър,

Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта,

Полша, Словакия и Словения, държави, които са

също толкова европейски, колкото и останали-

те, и то не само географски, но и по своята култу-

ра, история и стремежи, да се присъединят към

демократичното европейско семейство. Сега те

са партньори във великия проект, замислен от

първооснователите на ЕС.

България и Румъния получават статут на страни

кандидатки през 1995 г. Процесът им отнема

повече време, отколкото на другите 10 държа-

ви, но на 1 януари 2007 г. те се присъединяват

към Европейския съюз и така увеличават броя

на държавите-членки на 27.
в) Кандидатки за членство

Турция, която е член на НАТО, отдавна има

сключенo cпopaзyмeниe за асоцииране с ЕС, а

през 1987 г. подава и кандидатура за членство.

Нейното географско положение и политическа

история стават причина ЕС да се колебае дълго

преди да отговори положително на подадена-

та кандидатура. Въпреки това през октомври

2005 г. Европейският съвет започва прегово-

ри за присъединяването на Турция. В същото

време започват и преговорите с Хърватия,

другата страна кандидатка. Все още не е насро-

чена дата за влизането в сила в края на прегово-

рите за членство на договор за присъединяване

на тези две държави.

Страните от Западните Балкани, повечето от

които в миналото са част от Югославия, се обръ-

щат към Европейския съюз, за да ускорят свое-

то икономическо възстановяване, да подобрят

своите отношения, помрачени от етнически и

религиозни войни, и да укрепят своите демо-

кратични институции. ЕС дава статут на страна

кандидатка на Бивша югославска република

Македония (БЮРМ) през ноември 2005 г. Други

потенциални кандидати са Албания, Босна и

Херцеговина, Черна гора и Сърбия.

Европейската интеграция винаги е била поли-

тически и икономически процес, отворен за

всички европейски държави, готови да подпи-

шат основните договори и да поемат изцяло

законите на ЕС. Съгласно член 237 от Римския

договор „всяка европейска държава може да се

кандидатира за членка на Общността“.

Член Е от Договора от Маастрихт допълва, че

държавите-членки имат „системи на управле-

ние […], основани на принципите на демокра-

цията“.

През 1993 г., вследствие молбите на бившите ко-

мунистически държави да се присъединят към

Съюза, Европейският съвет определя три кри-

терия, които те трябва да изпълнят, за да станат

членки. До времето на своето присъединяване

новите членки трябва да разполагат със:

• стабилни институции, които да бъдат гаран-

ти на демокрацията, върховенството на закона,

правата на човека и уважаването и защитата на

малцинствата;

• работеща пазарна икономика и сили да

устояват на натиска на конкуренцията и пазар-

ните сили в Съюза;

• способността да поемат задълженията на

членството, включително и задължението да

подкрепят целите на Съюза. Те трябва да разпо-

лагат с публична администрация, способна да

прилага на практика и работи със законите на

ЕС.

Преговорите за присъединяване се водят от-

делно между всяка страна кандидатка и Евро-

пейската комисия като представител на ЕС. След

като те приключат, решението за включването

на нова страна в ЕС трябва да бъде взето едино-

душно от настоящите държави-членки на среща

на Съвета. Европейският парламент трябва да

даде своето съгласие чрез положителен вот с

абсолютно мнозинство на депутатите. Всички

договори за присъединяване трябва след това

да бъдат ратифицирани от държавите-членки и от страните кандидатки в съответствие с техни-

те собствени конституционни процедури.

По време на годините на преговорите страните

кандидатки получават помощ от ЕС, за да могат

по-лесно да се изравнят икономически с оста-

налите. Разширяването на ЕС с 10-те държави

от 2004 г. включваше и пакет от 41 млрд. еуро,

предназначени основно за финансиране на

структурни проекти, които да позволят на но-

водошлите да изпълнят задълженията по член-

ството.

Дебатите по ратифицирането на Конституцион-

ния договор за ЕС, които се състояха в повечето

държави-членки, показаха, че много европейци имат опасения, свързани с границите на Евро-

пейския съюз и дори с неговата идентичност. На

тези въпроси не може да се даде прост отговор,

най-вече поради факта, че всяка страна вижда

различно своите геополитически и икономиче-

ски интереси. Балтийските страни и Полша се

застъпват за членството на Украйна в ЕС. Евенту-

алното влизане на Турция ще повдигне въпроса за статута на някои държави в Кавказкия регион

като Грузия и Армения.

Въпреки че отговарят на условията за членство,

Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн

не са членки на Европейския съюз, защото об-

щественото мнение в тези държави в момента е

против присъединяването.

Политическата ситуация в Беларус и стратеги-

ческата позиция на Молдова продължават да

поставят проблеми. Ясно е, че евентуално член-

ство на Русия би довело до неприемлив дисба-

ланс в Европейския съюз, както политически,

така и географски.

б) Административни пречки

Настоящите правила за членство, определени с

Договора от Ница от 2003 г., определят институ-

ционална рамка за Съюз с максимум 27 членки.

По-големият им брой ще изисква ново между-

правителствено споразумение за отношенията

между държавите-членки вътре в институции-

те.

ветствие с основните принципи на договорите

(виж глава 4: „Как функционира Европейският

съюз?“) ще бъде по-трудна, ако той обединява

повече от 30 държави. Процедурите за вземане

на решения ще трябва да бъдат преразгледани

основно, за да не се допусне блокиране на ме-

ханизмите и за да се позволи на ЕС да запази

способността си да предприема действия.

От друга страна стоят други деликатни въпроси

като употребата на официалните езици. Член-

ството на България и Румъния прави броя на

официалните езици 23. Разширяването на ЕС не

трябва да кара обикновените хора да се чувст-

ват поставени в положение, при което тяхната

национална и регионална идентичности се губи

в един стандартизиран Европейски съюз. IV. Страни кандидатки и други страни

Европейският съюз ръководи отношенията си

със съседните държави в съответствие с две

паралелни политики в зависимост от това дали

тези съседни държави са в актуалния списък на

потенциалните кандидатки, или не.

• Споразуменията за стабилизиране и асо-