Проектиране на преносна среда за мобилните комуникации



страница1/5
Дата02.02.2018
Размер0.76 Mb.
#53722
  1   2   3   4   5




ДИПЛОМЕН ПРОЕКТ


Тема: ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРЕНОСНА СРЕДА ЗА МОБИЛНИТЕ КОМУНИКАЦИИ

Съдържание
І. Увод………………………………………………………………….3 стр.

ІІ. Методи за проектиране на преносни линии……………….….….7 стр.

2.1. Преносна среда………………….……..…………………….7 стр.

2.2. Избор на преносна среда…….………..………………….…8 стр.

2.3. Ред и етапи на проектирането….……..…………………….9 стр.

ІІІ. Проектиране на преносната линия……...…………………..... 11 стр.

3.1. Обяснителна записка……………………….……………....11 стр.

3.1.1. Обща част…….……………………..……………….…11 стр.

3.1.2. Линийни устройства тип HDSL………………….……12 стр.

3.1.3. Симетрични съобщителни кабели………………….…28 стр.

3.1.4. Синхронен транспортен модул…………………….….36 стр.

3.1.5. SDH - мрежи…………………………………………….56 стр.

3.2. Организация на връзките…….………………………….….62 стр.

ІV. Заключение………….………………………………………..…..64 стр.

V. Списък на употребяваните съкращения……………………..….66 стр.

VІ. Използвана литература…………………………………….……68 стр.

VІІ. Приложения …………………………….……………….…..…69 стр.


  • Приложение 1. Графично представяне на връзката

между покривано разстояние и диаметър за Watson 3

  • Приложение 2. Монтажен план за Попово - Опака

  • Приложение 3. Данни получении от контролни

измервания на кабела

VІІІ. Спецификация …………………………………………....….70 стр.

ІX. Графична част………………………………………….……...71 стр.


  • Принципна схема на проектираната линия

  • Разположение на съоръженията. В.Ч. Зала - Попово

  • Разположение на съоръженията. БС - МКРС

  • Схема на кабелното трасе

  • Схема на организация на връзките

І. Увод

Днес сме свидетели на много бързи изменения в областта на телекомуникационните мрежи. Движещи сили в тази област са телекомуникационните администрации, операторите на телекомуникационна апаратура и съоръжения и доставчиците на телекомуникационни услуги.

Администрацията отговаря за регулиране на процесите в телекомуникациите и се стреми да създаде условия за толерантна конкурентна борба при предоставяне на телекомуникационните услуги. Вследствие на тази дейност, потребителят трябва да получи възможно най-добрите услуги, като същевременно и производителите и операторите трябва да получат определени стимули за разработване и предлагане на полезни телекомуникационни продукти и услуги.

В резултат на либерализацията на телекомуникационния пазар редица фирми и корпорации се стремят да получат лицензи като оператори на телекомуникационни мрежи или като доставчици на телекомуникационни услуги. Всички те имат една обща цел: минимални средства и срокове за въвеждане в експлоатация на мрежата и предоставяне на потребителите, на съвременни телекомуникационни услуги с високи технически показатели.

Операторите на класическите телекомуникационни мрежи вече имат в лицето на операторите на телекомуникационни мрежи връзка с подвижни обекти сериозен конкурент. Но паралелно с това се открива и нова ниша за увеличаване на приходите чрез предоставяне на наети линии срещу заплащане, за организиране на свръзката между базовите станции и мобилната централа.

С цел да се покрие по-голям географски район, обслужваната от мобилната телекомуникационна система, зона се разбива на клетки. Всяка клетка се обслужва от една базова приемо - предавателна станция.

Базовите станции на мобилните клетъчни мрежи са свързани с мобилната централа посредством опорната телефонна мрежа, като се използват наети телефонни линии, радиолинии или градски комуникационни мрежи (MAN).

Във всяка клетка трябва да има базова станция.







  • Контролер на базовата станция




  • Клетки и базови станции




  • Топология на свързване на базовите станции към контролера


Звезда Каскадно Пръстеновидно


Връзката между мобилната централа и мобилния телефон се нарича канал. Един такъв канал се състои от радиоканал между базовата станция и телефона на подвижния абонат и цифрова четирипроводна линия между централата и базовата станция. Качеството на връзката не зависи единствено от радиовръзката между базовата станция и подвижния абонат, а трябва да се отчитат и всички останали части от мрежата, ангажирани във връзката.

Структура на GSM


Основни елементи на мрежата
PLMN - Обществена наземна мобилна мрежа

PSTN - Обществена телефонна мрежа

ISDN - Цифрова мрежа с интеграция на услугите

Елементи в мрежата за достъп

MS - Мобилен телефон (станция)

BTS - Базова станция (приемо-предавателна)

BSC - Контролер на базовата станция



Елементи в опорната мрежа

MSC - Мобилна централа

VLR - Регистър на временно пребиваващи абонати

HLR - Регистър на домашни абонати

AUC - Център по сигурност

EIR - Регистър на оборудването

OMC - Център за управление и опериране

GMSC - Вход (шлюз, портал) за влизане в мрежата

SMS-C - SMS център

Настоящият дипломен проект третира осигуряване на цифрова свързаност на базова станция на GSM - оператор в гр. Опака с мобилната мрежа. Тази свързаност трябва да се изведе до Териториален Възел Далекосъобщения - Попово, от където ще се включи към SDH мрежата на БТК, предоставяща и достъп до мобилната клетъчна централа.

При проектирането е необходимо да се определят изискванията, свързани с експлоатацията на обекта:

- скорост на предаване: изисква се осигуряване на 2Mbit/s цифров

поток;

- дължина на линията;



- BER изисквания: BER=10-7 .

Предварителните проучвания са направени във връзка с организацията на преноса между гр. Опака и гр. Попово.

Възможност за ползване на HDSL технология.

Тип на кабела – ТЗБ 19 x 4 x 1,2 ; ТПП – 50 x 2 x 0,5

Диаметър на проводниците – 1,2 mm ; 0,5 mm

Дължина на кабелното трасе - 13,1 km.

Наличен свободен капацитет на преносните системи.

ТЗБ 19 x 2 x 0,5 между Т.Т. станция Опака и ТВД - Попово

ТПП 50 x 2 x0,5 между избраното място за базова станция и Т.Т. станция Опака.

ІІ. Методи за проектиране на преносни линии.


2.1. Преносна среда
Физическата среда необходима за разпространение на сигнала, при неговото пренасяне от предавателя до приемника на информация, представлява преносната среда на една комуникационна система.

Характерно за преносните среди е тяхната цифровизация.


фиг.2.1 Процес на цифровизация на преносните среди.


Преносните среди биват от непрекъснат и прекъснат тип (проводникови и радио).

В процеса на пренасяне сигналът затихва, т.е. налага се на известни разстояния в преносната среда да се включват усилватели, регенератори на импулси и други устройства. Това я превръща в по-сложно съоражение, наречено преносна система (преносна линия).

При далечни връзки преносната линия рядко остава в чист вид. На много места преносната среда преминава от проводникова в радио и обратно. Примерно преносната среда на МКРС: - радиосвръзка между БС - МС, между БС - ЦКС, може да е оптика, радиорелейна линия, метален кабел.


2.2. Избор на преносна среда

Тя се избира след внимателна преценка на нейната цена и предназначение.

Различават се четири групи преносна среда:


  1. Системи с метални кабели;

  2. Системи с радиовръзка (радиорелейни системи);

  3. Сателитни (спътникови) системи;

  4. Оптично - влакнести системи.

На фигура 2.2 е дадена представа за цените на различни преносвателни среди в зависимост от разстоянието и преносвателната и комутационна техника.

фиг.2.2. Графика цена / дистанция за различни преносвателни среди




2.3. Ред и етапи при проектирането
Проектирането на съобщителни линии се извършва въз основа на задание за проектиране, издадено от съответната администрация, която ще експлоатира обекта. То трябва да е кратко, ясно, изчерпателно, да съдържа:

1) обстановка на проектирането;

2) предназначение, експлоатационно натоварване и условия на

експлоатация;

3) възможности за присъединяване или използуване на обществената

телефонна мрежа;

4) необходим резерв на съобщителни съоръжения;

5) срокове на строителство и ред за въвеждане на строителните

мощности;

6) направление на линията с указанията на крайните и най-важните

междинни пунктове;

7) указания за необходимостта от връзка на междинните пунктове с

други комуникационни съоръжения;

8) вид на връзката съобразно уплътнителната система;

9) изисквания към схемата на организация на връзките;

10) при необходимост - препоръчителен тип на магистралния кабел.



Проектирането обхваща три етапа:

идеен проект, технически проект, работни чертежи


Идеен проект
Тук се излага техническата и икономическата целесъобразност на предполагаемото строителство, завършва с проектно задание. Съдържа изследвания и конкретни данни за обстановка на получените технико - икономически резултати.
Технически проект
Изготвя се въз основа на разгледания и утвърден идеен проект. Тук се решават основните технически въпроси, това го прави основен документ за строителството. Определят се технико - икономическите показатели на проектираните преносни съоръжения. Той завършва с проектно - сметната документация.
Работни чертежи
Изготвят се на базата на техническия проект. Те съдържат чертежи на трасето на проектираната преносна система.

В проекта да се използват стандартни материали, апаратура, устройства, типови работни чертежи за аналогични проекти и строящи се преносни системи.




ІІІ. Проектиране на преносната линия.
3.1. Обяснителна записка

3.1.1. Обща част
При реализиране на дадена радиотелефонна връзка с подвижен обект от една страна е подвижният обект (мобилният радиотелефон), а от другата – базовата радиостанция. От особена важност е правилното определяне местоположението на базовата радиостанция и точната настройка на параметрите и. Прецизното определяне на местоположението на базовата радиостанция е много важно за гарантиране на радиотелефонни връзки с

необходимото високо качество при минимални смущения и при максимална обслужвана площ в клетката.

Изграждането на базовата радиостанция обаче не винаги може да стане на точно определено място. Поради това е необходимо търсенето на оптимално по отношение на цял набор от условия (особено в гъсто населени райони) място за изграждане на базовата радиостанция като:


  1. място, подходящо от радио - техническа гледна точка

  2. място, около което няма естествени препятствия, пречещи на

разпространението на радиовълните;

  1. място, с ниско ниво на електромагнитните смущения;

  2. място, от което не се предизвиква електромагнитно замърсяване на

околната среда;

  1. място, подходящо от гледна точка на мрежата за връзка с подвижни

обекти;

  1. място, даващо възможност за монтаж на съоръжения и лесното им

поддържане;

  1. място, с подсигурен достъп до променливотоковата захранваща

мрежа;

  1. място, с подходящ достъп до телефонната мрежа;

  2. разрешение от собственика за изграждане на подобно съоръжение

на това място.

Подходящият достъп до телефонната мрежа е от значение за организиране на цифровата свързаност на базовите станции с мобилната централа, гарантираща качество на телефонната връзка на мобилния апарат.

Тъй като базовите радиостанции се изграждат в населени места, където телефонната мрежа използва като преносна среда най-масово разпространените симетрични съобщителни кабели с медни проводници от типа ТГ и ТЗБ, чрез които са изградени селищните абонатни мрежи и съединителните линии между местните АТЦ, за посрещане на новите изисквания на мобилните оператори за цифрова свързаност на БС към МКРЦ през опорната мрежа, на помощ идват постиженията в областта на преносната телекомуникационна техника.

През последните години на телекомуникационния пазар се появи един нов интересен тип линийни цифрови устройства, известни под английското наименование HDSL, предаващи цифрови потоци в режим на пълен дуплекс с V=2.048 Mbit/s по симетрични съобщителни линии. HDSL технологията представлява един от вариантите на групата преносни технологии, известни под съкращението xDSL.



3.1.2. Линийни устройства тип HDSL
HDSL технологията е симетрична, осигуряваща еднаква скорост на предаване от и към мрежата. HDSL технологията е най-използваната досега

технология от телекомуникационните оператори. Благодарение на високата скорост на предаване 2.048 Mbit/s по един, два или три медни чифта HDSL се използва като алтернативен метод за предаване на E1/G.703 сигнал с код HDB-3. С този тип устройства може значително да се увеличи дължината на регенераторните участъци в линийния тракт на почти всички телекомуникационни устройства и мултиплексни системи, генериращи цифрови потоци (интерфейсен код HDB-3, съгласно Прел. G.703 на CCITT-E1) със скорост до 2.048 Mbit/s по съобщителен кабел с медни проводници с d=0.5 ÷ 1.2 mm. Такива телекомуникационни устройства могат да бъдат и най-вече са класическите 30- канални цифрови мултиплексни системи, ИКМ-30; 60- канални цифрови мултиплексни системи, изградени на базата на статистическото мултиплексиране на две 30- канални системи с ИКМ; цифрови мултиплексни системи от абонатен тип; цифрови телефонни централи и др. Използването на HDSL устройства позволява дължината на регенераторния участък да достигне 10 ÷ 12 km при използване на кабел с медни проводници с d=0.8 mm.

Значителната икономическа ефективност и целесъобразност от използването на HDSL устройства допълнително нараства, като се вземе в предвид и факта, че в масово срещаните случаи на практика, разстоянието между два пункта, които обменят помежду си 2.048 Mbit/s цифрови потоци от информация не превишават 8 ÷ 10 km.

Типични приложения на HDSL устройства самостоятелно или в комбинация с други телекомуникационни системи или оборудване:



  1. при организиране на междустанционна връзка между цифрови АТЦ;

  2. за свързване възлите на комутация (мобилната централа) с базовите

радиостанции в клетъчните съобщителни мрежи (фиг. 3.1);

  1. за организиране на достъп до високоскоростни влакнесто-оптични

линийни трактове при PDH и SDH - цифровите йерархии на цифровите преносни системи (фиг. 3.9);

  1. за организация на връзка между локални и изчислителни мрежи;

  2. за замяна на сложни за обслужване и изискващи множество

междинни неопслужваеми цифрови регенератори, линийни трактове на цифрови мултиплексни системи;

  1. ISDN първичен достъп (PRI);

  2. други приложения изискващи 2.048 Mbit/s пренос.


фиг. 3.1 Съединение на базови станции в клетъчни съобщителни мрежи.

В HDSL се използват следните технологии:

- Код 2B1Q и CAP, с което енергийният спектър се измества в

нискочестотната област;

- Изравняване на АЧХ;

- Адаптивно филтриране;

- Ехозаграждане за осигуряване на работата в дуплексен режим;

- Въведен служебен канал за контрол и управление.

Тактовият сигнал се получава от:

- Вътрешен(собствен) такт;

- Приемания HDSL сигнал;

- E1/G.703 интерфейс.

На фиг. 3.2 са показани възможните варианти на изпълнение на HDSL устройства по отношение на обработката на входния сигнал E1 (2048 kbps).


фиг. 3.2. Изпълнение на HDSL устройства.


“Прозрачно” означава, че позицията на слот 0 в рамката се детектира за разпознаване структурата на рамката. CRC4 се индицира без да се променя.

“Непрозрачно” означава, че устройството обработва пристигащия сигнал CRC4 и генерира нов CRC4 с отчитане влиянието на HDSL преноса.

Използването на двете технологии линийно кодиране: блочни линийни

кодове 2B1Q или амплитудно-фазова модулация без предаване на носещ сигнал - САР, е в основата на изграждането на HDSL устойствата.

Характерна особеност на кодовете 2B1Q е техният блоков строеж. Този блоков строеж се изразява във формирането на блокове от по два двоични бита (B) в груповия цифров сигнал на съответната мултиплексна система или устройство и тяхното преобразуване в един символ (Q).

фиг. 3.3. Алгоритъм на кода 2B1Q.


От графичният вид на алгоритъма на 2B1Q (фиг. 3.3) се вижда много добре механизма на преобразуване на двунивовите сигнали в четиринивови, заемащи едно от четири възможните състояния +3, +1, -1, -3, в зависимост от структурата на двоичния блок, показана на Таблица 1.

Таблица 1

Структура на двоичен блок



Структура на блока съставен

от два двоични символа (B)



Състояния на четиринивов

сигнал (Q)



1 0

+3

1 1

+1

0 1

-1

0 0

-3

От таблицата се вижда, че получените при преобразуването четиринивови сигнали са симетрични спрямо “земята”, т.е. не заемат състояние “0”. Това позволява да се минимизира мощността на постоянната и нискочестотните им съставни в енергийния им спектър. Първият бит в двоичния блок се нарича още “знаков бит”, т.е. определя полярността на четиринивовия сигнал. При стойност “1” той дефинира положителен четиринивов сигнал, а при стойност “0” - отрицателен. Вторият бит в двоичния блок определя точното ниво на четиринивовия сигнал. В случая двоичният бит със стойност “0” се кодира като “3”, а “1” - като “1”. От фиг. 3.3 се вижда, че продължителността на четиринивовия сигнал е точно равна на удвоената продължителност на един бит от двоичния блок. Практически това води до двукратно намаление на честотния спектър на предавания по линийния тракт сигнал. Значителното концентриране на енергията на предаваните цифрови сигнали в областта на ниските честоти (≈ 500 kHz), води до сериозно увеличаване на дължината на даден регенераторен участък.


фиг. 3.4. Спектрална плътност на кодирания сигнал 2B1Q.


Спектралната плътност на кодирания сигнал 2B1Q е показана на

фиг. 3.4. Може да се направи извода, че честотния спектър на кода 2B1Q е твърде широк с относително мощни високочестотни съставни. Особеност на спектъра е и наличието на постоянна съставна. По-голямата мощност на спектъра е концентрирана в първия му “лист” в зависимост от това как и на колко части е разделен входния 2.048 Mbit/s цифров поток в HDSL устройството: на три, на две или на един цифрови потоци, дуплексно предавани по три, две или по една кабелни двойки със скорости: 784 kb/s, 1168 kb/s, 2320 kb/s. Подобно разделяне на входния цифров поток е характерна особеност на HDSL технологията и се прави с цел максимално да се намали затихването на предаваните по линията сигнали, като се снижи скоростта на линийния сигнал и оттам да се постигнат максимално дълги регенераторни участъци.

На практика HDSL устройство, работещо с 2B1Q линеен код и дуплексно предаване по една кабелна двойка, не удовлетворява изискванията по отношение на разстоянията, които трябва да се постигнат. За това не е намерило широко практическо приложение. Най-голямо разпространение на системи HDSL с 2B1Q линиен код, е намерил вариантът, при който се използват две кабелни двойки за дуплексно пренасяне на два цифрови потока.

В заключение може да се каже, че код 2B1Q представлява импулсно-амплитудна модулация с четири нива.

На всеки два информационни бита съответства един комплексен символ, приемащ четири възможни стойности.

Получават се:

2 бита = 1 символ, което води до снижение скоростта на предаване.

При двучифтовите и тричифтовите системи се получават следните линийни скорости:



584 kбода (1168 kbit/s) при два чифта

2048 kbit/s

392 kбода (748 kbit/s) при три чифта

Разстоянието на връзката неколкократно надхвърля това при директно предаване на 2.048 Mbit/s с код HDB3, поради факта че основният енергиен спектър е изместен към ниските честоти.

Линийният сигнал при система с 2B1Q код се формира по следния начин:
КОД 2B1Q

- рамка 144 бита с 500µs дължина;

- допълнителни служебни битове за управление и контрол;

- максимална скорост в линията при едночифтова система 2304 kbit/s;

- един, два или три чифта;

- потокът е разделен байт след байт на една, две или три HDSL рамки;

- изравняване на скоростите по метода на стафинга.

Основно предимство на технологията 2B1Q, се изразява в по-голямата простота, при реализацията, това води до по-добри икономически показатели. Второ, средната дължина на абонатните линии е относително малка (3÷4 km) и с добри качества, което напълно удовлетворява техническите възможности на тази технология, относно дължината на покриваното разстояние.

Технологията на кодиране САР е по-интересна. Тя осигурява предаване във всеки момент от време или шест бита (САР-64) информация, срещу два при използване на 2B1Q и един при използване на кода HDB-3. Това води до още повече ограничение на честотния спектър на предавания по линията сигнал.

Технологията на линийно кодиране САР (амплитудно-фазова модулация без предаване на носещия сигнал) е разработена от фирма “Globle Span” (част от американската фирма AT&T). Стремежът е бил колкото се може по-теснолентова технология на линийно кодиране и същевременно устойчива към множество външни шумови сигнали, които биха могли да възникнат при предаването на 2.048 Mbit/s цифрови потоци по абонатни линии.

Модулацията САР е обединила в себе си последните постижения на модулационната технология и на микроелектрониката. При нея носещият сигнал се модулира по амплитуда и фаза, създавайки кодово пространство 64 или 128 състояния.

На фиг. 3.5.а) е показана 64-позиционна модулационна диаграма при САР-64. От нея се вижда, че линийният сигнал ще предава по 6 бита информация във всеки момент от време срещу 2 бита при 2B1Q или 1 бит при HDB-3. При САР-128 позиционна модулационна диаграма, количеството на предаваната информация нараства на 7 бита във всеки такт от време.

На фиг. 3.5.б) е показан честотният спектър на САР линиен сигнал.

а) б)


фиг. 3.5. Модулационна диаграма и честотен спектър при САР.
Равносметката от повишаването на информацията, в един предаден символ от линийния сигнал, се изразява в съществено намаляване на ширината на честотния му спектър. Това позволява да се избегнат онези негови диапазони, които най-много са подложени на различни видове шум и изкривявания.

Достойнствата на технологията на линийно кодиране САР, се виждат от направения сравнителен анализ на честотните спектри на HDB-3, 2B1Q и CAP-64, показани на фиг. 3.6.


фиг.3.6. Честотни спектри на HDB-3, 2B1Q и CAP-64.


Изводите които могат да се направят, от сравнителния анализ на честотните спектри, за положителните достойнства на HDSL-системите използващи САР технологията са:

  1. Максимална далечина на работа на HDSL устройствата.

Знае се, че километричното затихване на симетричните съобщителни кабели е пропорционално на честотата на сигнала, следователно линиен сигнал при САР технологията, чийто спектър има горна граница не по-висока от 260 kHz се разпространява на по-голямо разстояние, отколкото сигнала реализиран чрез 2B1Q или HDB-3.

  1. Голяма шумоустойчивост и нечувствителност към груповото време

на закъснение.

Тъй като в честотния спектър отсъстват високочестотни съставящи (>260 kHz) и нискочестотни (<40 kHz), CAP технологията не е чувствителна към високочестотни преходни влияния, импулсни шумове, а също и спрямо нискочестотни въздействия. Малката ширина на спектъра на линийния сигнал (200 kHz) не позволява и възникването на групово време на закъснение на отделните му честотни съставящи.



  1. Минимални преходни влияния в съседните кабелни двойки.

Практическото отсъствие в спектъра на САР сигналите на честотни съставящи по-ниски от 40 kHz, позволява да се използват съседни кабелни двойки за организация на стандартни аналогови абонатни или съединителни вериги.

Линийният сигнал при системите с код САР се формира по подобен на 2B1Q начин със следните особености:


КОД CAP

- два предавателя със скорост 1168 kbit/s;

- два чифта;

- решетъчно кодиране 64-САР;

- рамкова структура, подобна на 2B1Q.

Условията, при които работят различните системи, зависят както от скоростта на пренасяне, така и от конкретната реализация на устройствата.

За HDSL устройствата фирмите производителки гарантират покриване на разстояния до 16 km в зависимост от диаметъра на жилото и нивото на смущаващите сигнали.

Препоръчва се да се отчитат както диаметърът на жилото, така и структурата на линията (наличието на нехомогенни вложки), качеството на отделните компоненти, а също така качеството на реализация на линията като цяло.

В техническият доклад на ETSI ETR-152, е дадено едно по-реално насочване към качеството на преносните линии. Дефинирани са 8 тестови линии. С “Y” е обозначено затихването на даден кабелен участък при честота 150 kHz. Както се вижда от фиг. 3.7, подбрани са различни конфигурации и типове кабели, като стремежът е да се отразят по-често срещаните в реалните мрежи случаи.

фиг. 3.7. Модели на цифрови абонатни линии съгласно ETR-152.


В следващата Таблица 2, са посочени стойностите на максималното затихване в абонатната линия при две стойности на прислушването в близкия край.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница