Проектиране на ремонтно-дилърско предприятие за

4.1 Конструктивни чертежи – 3 листа А1

4.2 Схеми и графики –3 листа А1
5.Срок за предаване на дипломния проект:
Зададено на:
Дипломант:________________ Ръководител:_________________

Консултант:___________________

въздействия 20

работи. 22

видове работи 23

работно време 31

машини и площи на обекта за проектиране 35

общата численост на персонала 36

6.2Определяне броя на производствените машини

и работни места 38

6.3Определяне на площите и обекта за проектиране 39
7. Принципна схема на обекта за проектиране 41
8. Определяне на санитарно-техническите

показатели 51

СТР.

8.3Водоснабдяване,канализация и

пречиствателни устройства 54

8.4Пресмятане на осветлението 56

8.5Хигиенно-физиологичен режим на работа и

почивка 58

8.5.1 Оцветяване на машините,съоръженията

и тръбопроводите 58

8.5.2 Шум и вибрации 59

8.5.3 Режим на работа и почивка 59

8.6 Мероприятия за противопожарна охрана и

аварийно обезопасяване 60

8.7 Обезопасяване на машините и съоръженията 60

8.8 Подготовка на обслужващия персонал 61

ГЛАВА ІV. ТЕХНИКО-ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА

ОБЕКТА ЗА ПРОЕКТИРАНЕ 62
ГЛАВА V.ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРИСПОСОБЛЕНИЕ ЗА

КОНТРОЛ ПРОЦЕСА НА ШЛИФОВАНЕ 69
1.Описание на приспособлението за контрол

процеса на шлифоване 69

С връщането на земята на техните собственици и в тази връзка с разформироването на ТКЗС, се формираха множество кооперации, сдружения и частни земеделски стопани. Сега в България като такива са регистрирани над 3000.

С придобиването на частната собственост върху земята и нейното механизирано обработване е предпоставка за използване на комплексна механизация на операциите и процесите извършващи се в земеделието.Това налага закупуване на множество трактори и ССМ /нови и употребявани/, които многократно увеличават производителността и намаляват себестойността на произведената селскостопанска продукция.Използването и поддържането на тази техника в работоспособно състояние е немислимо без изграждането на база, която ще ги снабдява с резервни части и отстранява повредите и неизправностите.

От направеното проучване сред собствениците на селскостопанска техника, местните ремонтни работилници не могат да задоволяват всички техни нужди.

Съществуват и ремонтни заводи, но те са на големи разстояния от местните собственици, което води до ниски икономически ефекти, голяма себестойност на ремонтираните селскостопански машини.

Въз основа на казаното по горе на територията на община Добрич и района е възниклана нуждата от създаване на дилърско предприятие, което ще задоволява потребноститте от резервни части извършване на сложното техническо обслуждане, диагностика и ремонт на трактори и селскостопански машини. Сервиза на предприятието ще извършва и допълнителни услуги на клиенти от територията на общината и близките селища. В предприятието се използват високи технологии за ремонт и подръжка на техниката. Местоположението на предприятието е възлово на околовръстното на град Добрич. Силните страни, които ще допренесат за успеха на предприятието са:

1.Бързо и ефективно обслужване.

2.Висока квалификация на персонала, водещо до добро качество на услугите.

3.Местоположение.

4.Възможност за ремонт на различни видове трактори и ССМ . Чрез създаване на диларско предприятие с гъвкава политика и добра рекламна дейност на мениджъра могат да бъдат преодолени затрудненията в селското стопанство.

Постигането на горната стратегическа цел е невъзможно без адекватно развитие на механизацията на земеделието. Техническото и технологично обновяване на производството е основен фактор за повишаване на ефективността и конкурентноспособността на земеделското производство. В тази връзка, важно е да се анализира равнището на механизацията в отрасъла и да се очертаят основните тенденции, свързани с техническото осигуряване на земеделското производство.

Броят на регистрираните машини по групи и разпределение на възрастовата им структура по години е дадено в таблица 1.

Използването на броя регистрирани машини за оценка състоянието на механизацията не е точно, защото не се покрива напълно с използваните машини. Регистрираните колесни трактори и прикачен инвентар са приблизително 85-90 % от използваните. При зърнокомбайните има пълно покриване. Нерегистрираните колесни трактори и прикачен инвентар са преди всичко на собственици, които нямат необходимите документи и почти не се използват в земеделското производство или се използуват в малки, непазарни стопанства. Въпреки това, броя на регистрираните машини дава възможност за сравнително точни анализи и прогнози.

От анализа на данните в табл.1 могат да се направят следните изводи:

1. Налице е устойчива тенденция на обновление на машино-тракторния парк. Средната възраст на машините намалява.

2. Нарастване на процента нови колесни трактори и прикачни машини. През 2002 г. броят на колесните трактори на възраст до 2 години е 2,2 % от всички, през 2007 г. е 4,6 %, а през 2008 е вече 6,2 % Броят на прикачните, навесни и стационарни машини на възраст до 2 години също е нараснал от 2,4 % до 5,3 % през 2007 г., а през 2008 година е 6,6 %.

3. При отделните марки колесни трактори нарастването на процента нови е силно изразено. Така например при тракторите от марката CASE на възраст до 2 години са 38,7 %, NEW HOLAND – 50,5 % и други. Налице е устойчива тенденция са преструктуриране на парка колесни трактори. ( таблица 2 и 3 )

4. При прикачните, навесни и стационарни машини темпа на обновление е по-голям в сравнение при колесните трактори. Това много силно е изразено при торосеялките – през 2002 г. на възраст до 2 години са 4,9 %, а през 2008 г. са вече 13,6 %. При машините за растителна защита тези стойности са съответно 2,3 % и 10,9 %, при специализираните машини за зеленчуци и трайни насаждения – съответно 3,4 % и 17,7 %.( таблица 4 )

При преструктуриране на парка колесни трактори, новите колесни трактори, които влизат в селското стопанство са с по-голяма мощност и това довежда до увеличение на средната мощност на един трактор, което е показано в табл. 5.

Друг важен показател, който характеризира състоянието на механизацията е енергоосигуреността или енерговъоръжеността на парка трактори и зърнокомбайни на единица площ, измерван в к.с./1000 дка или kW/1000 дка. Това е динамичен показател, който се променя през годините. От една страна, намалява обработваемата площ, а от друга се увеличава инсталираната мощност в селското стопанство. Това е показано на табл. 6.

Въпреки че се наблюдава тенденция на увеличаване на енергоосигуреността през последните години, по този показател България изостава от другите страни членки на ЕС. За страните от ЕС-15 осигуреността е средно 200 -230 к.с., като за Германия достига до 460 к.с. на 1000 дка обработваема земя.

С увеличаване на средната мощност на един трактор и увеличаване на енергонаситеността се изменя и възрастовата структура на мощността. Докато броят на тракторите на възраст до 10 години е 17 % от общия брой трактори, то мощността на тези трактори е 21 % от общата мощност на колесните трактори. Същото се наблюдава и при зърнокомбайните. Броят на зърнокомбайните на възраст до 10 години е 20 %, докато мощността им е 22 % от общата мощност на парка зърнокомбайни.

Големите възможности на съвременната земеделска техника могат да бъдат използвани пълноценно само при съответната организация на нейната експроатация и преди всичко при оптимална организация на техническото обслужване и ремонта й. Само с насищане на фермерите и новосформираните земеделски кооперации с нови машини, не могат да се получават положителни резултати.

Равнището на производителността на труда в земеделието зависи много повече от организацията при използване на наличната техника, отколкото от техническите характеристики на машините и от броя им в земеделските организации. До 1990 год. ремонтът на земеделската техника в България се извършваше в 18 промишлени предприятия, а научното обслужване се осъществяваше от един научноизследователски институт.

Връщането на земята на нейните собственици и в тази връзка с разформироването на ТКЗС-тата даде своето отражение и на правилното стопанисване на техниката. На всички е известно масовото продаване на безценица и разпиляването на годна техника до края на 1991 год.

Системни бяха случаите на бракуване на нови машини и разпродаването им на символични цени. От друга страна, поради липса на средства в повечето ТКЗС-та, за да се подготвят машините за работа се разглобяваха годни машини които в последствие оставаха в спопанските дворове без надзор.Неизясненото положение със земеделската техника, като дялово учестие в ТКЗС в ликвидация доведе до това, че техниката подлежаща задължително на основен ремонт, остана по стопанските дворове без надзор като източник за рез.части.

В ремонтните работилници се отстраняваха само неизправности,предизвикани от конкретни откази, което гарантира ниско равнище на надлежност на техниката, поради неизползване на методите и средствата на техническата диагностика, като елемент на ремонтно обслужване. Някои от фирмите за ремонт на земеделската техника извършиха проучване в цалата страна за състоянието на техниката и за различните възможности тя да бъде ремонтирана и отново въведена в експлоатация.

Условно техниката в страната/в частност колесните трактори/ може да се

групира по следния начин:

а/ годни трактори в момент на експлоатация:

б/ трактори с непълно изчерпан ресурс и подлежащи на основен ремонт

в/ полуразглобени и разкомплектовани трактори:

г/ отделни трактори и агрегати /двигагели,задни мостове,скоростни

кутии/ разхвърляни в стопанските дворове.

В почти всички ТКЗС в ликвидация, в коите е извършена преоценка на имуществото, бракуваната техника се продаде за скраб и бе унищожена.

Ремонтните фирми бяха готови да изкупят тази техника и да я ремонтират,след което да я предоставят с отстъпка на кооперативите или на частните стопани.В същност хората нямаха информация, че това което се унищожава би могло да се възстанови и да бъде използвано.

Така например фирма „Тетра” гр. Нова Загора направи всичко възможно да популяризира своята инициатива. През ноември 1991г. изготвиха предложение до Министерството на земеделието и до Комисията по селското стопанство към Народното събрание за подготвяне на нормативна уредба, регламентираща най-ефективното възстановяване и използване на наличната техника в България. Бяха посетени всички областни управители с подобни оферти и с молба да се запознаят в всички ТКЗС-та в ликвидация с предложенията на фирмата.

За съжаление те бяха посрещнати с чиновническо равнодушие и незаинтересованост, а техниката продължаваше да пътува към вторични суровини.Друга част, макар и негодна за експлоатация, се разпродаваше на търг и принуждаваше купувачите да търсят законни и незаконни начини да я приведат в изправност, докато навсякъде се опитваше да се разгласи, че много по изгодно е негодната разкомплектована техника да се ремонтира и да се продаде на цени 50% от цената на новата техника.

Неотдавна се появи твърдението, че за обслужване на земеделските стопани и новообразуваните кооперации със земеделска техника се предвижда във всяко село да се сформира ремонтно механизирано обслужващо звено от типа на МТС под формата на ООД.с дялове на собствениците.Тук обаче веднага възниква въпросът: Ще бъдат ли в състояние тези механизаторски звена да ремонтират и приведат наличната техника в работно състояние” Отговорът на този въпрос едва ли е положителен.Причината е в това, че ремонтните работилници не могат да осигурят ефективно управление на надеждността на машините като технически системи поради следните причини:

1. Невъзможност за използване на методите и средствата на техническата диагностика за установяване на конкретното техническо състояние на машините.

Несистемното извършване на техническо обслужване, като превантивна мярка за предоставяне на неизправности (дефекти, повреди, откази), а следователно и като средство за повишаване на равнището на надежността на техническите системи.

2. Липса на оптимизация за вида и обема на ремонтните въздейстия като резултат от нарушаване на технологичният процес при поддържане на машините.

3. Липса на доставка на необходимите за ремонта видове резервни части

и възли поради ограничената складова наличност.

От казаното до тук се налага извода, че на сегашният етап няма подходящи организационно-управленчески структури с надеждно-диагностично, ремонтно и изпитващо осигуряване и специалисти, които да гарантират спазването на технологичният процес при възстановяване работоспособността на техниката. Това могат да извършват специализираните ремонтни фирми.

Съвсем основателно обаче възниква въпросът: „В какво състояние се

намират специализираните фирми за ремонт на земеделска техника и какви

са техните проблеми?”.

Накратко да видим какво е състоянието на една от специализираните ремонтни фирми, фирма „Ретра” ООД. Участъците, в които се извършват ремонт но-възстановителни работи разполагат с основни средства за около 120 мил.лв. в т.ч. машини и съоръжения за 92,3 мил.лв. С това оборудване могат да се ремонтират 80-120 бр. трактори и до 200 бр. двигатели. През 1993 г. се ремонтират не повече от 10-15 трактора и 20 бр. двигатели.Докато през 1989 г. са ремонтирали 661 бр. трактори МТЗ-80, МТЗ-5ЛС, ЮМЗ, през 1992 г. те са едва 61 бр. и около 120 бр.ремонтирани трактори, получени чрез изкупуване на бракуваната техника или излишна от МТС. От ТКЗС в ликвидация фирмата не може да изкупува небракуване трактори, тъй като съгласно 265 – то Разпореждане на Министерският съвет това може да става само между държавни организации.

Добре беше работата с МТС, но тук се появява друг проблем –

оценките на тракторите са високи, тъй като в повечето случаи това са разкомплектовани трактори, а резервните части и окомплектовъчните възли

за тях са на много високи цени и себестойността на ремонтираните трактори

излиза доста висока.Въпреки това продажните цени на употребяваните трак-

тори са 50% от цената на новите. Проблемите които стоят пред ремонтните фирми в сегашното състояние са следните:

1.Първостепенен е проблемът с резервните части. Много от тях

(за МТЗ-80/82 и ТК-80/82) се усвоиха от тракторният завод – Карлово, но една

голяма чест се внасят от Русия и то от различни фирми. Част от тях не са на

необходимото ниво. Не всички фирми, внасящи двигатели, са ги представили

за изпитване и макар, че дават гаранция,рекламациите се увеличават. От

друга страна много основни резервни части липсват в магазините на

„Агромашинаимпекс”. Голямо количество от тези части залежават в складо-

вете на бившите ТКЗС. В много села тенденцията да се създават кооперации

спира раздвижването и продажбата на тези части, като се мисли, че на новите

кооперации ще бъдат предоставени сгради и складова база.

2.По места средни и текущи ремонти не се извършват. Техниката

постъпва разкомплектована, постъпват машини, събрани от негодни за ремонт възли и агрегати. Поради липса на други ремонтни фирми са длъжни да ги приемат, а ремонтирането им струва доста скъпо.

3.Липсата на някои места на машини за външно измиване и почистване, както и на машини за диагностика и дефектоване, без които е немислимо извършването на качествен ремонт допълнително оскъпява отремонтирания продукт.

4. Досега всички ремонтни фирми работеха по обезличения метод на ремонт, но той се оказа удачен при голямо количество техника, защото разходите за единица продукция са по-малки. Наложи се премафването към необезличен ремонт на основните възли и агрегати, а и на цели трактори. Тук обаче възстановяването на износените части става на малки серии, което увеличава себестойността на ремонта. По тази причина вече се работи по калкулация, според фактически направените разходи и вложените резервни части.

5.Няколко фирми бяха специализирани за ремонт на отделни възли, като горивонагревателни помпи, хидравлични системи, компресорни уредби и др. Работата в тези фирми по отношение на ремонта е силно намаляла и това

затруднява дейността им. На този етап е почти невъзможно всеки сам да си

ремонтира тези възли, тъй като няма нито опит, нито необходимите технически съоръжения.

За решаване на основните проблеми, оползотворяване и привеждане в

работоспособно състояние на техниката е необходимо да се уреди нормативно

изкупуването на бракуваната негодна техника от ремонтно-дилърските

фирми за ремонт.Предаването на износени детайли за възстановяване в

ремонтните фирми разполагащи със специализирано оборудване и технологии

/размерно хромиране и пожелезяване, вибродъгово и автоматично наваряване

под слой от флюс, електроконтактно и електроискрово напластяване/ за възстановяване на износените повърхности.Създаване на подходящ механизъм за получаване на ниско лихвен кредит за ремонт и поддържане на техниката в работоспособно състояние.Не маловажен за нас е опитът на страните с развита пазарна икономика по организацията и начина на извършване на техническото обслужване и ремонта на земеделската техника.

При тях търговията за земеделската техника, нейното техническо обслужване и ремонт са организационно обединени. С това се занимават дилърските служби, организационните форми, които са най- различни. Някой от тях са в състава на определени машиностроителни фирми, които продават и обслужват само техни машини. Други са независими. Те продават и поддържат техниката на различни фирми, с които са сключили договори в определени райони. Големите фирми реализират продажбата, техническото обслужване и ремонта на своите трактори или машини чрез посредници. Те имат дилъри по райони, в задълженията, на които влизат и безплатното извършване на предпродажбен сервиз, техническо обслужване и текущ ремонт на техниката през целия гаранционен срок.

В страните с пазарна икономика фирмата производител на земеделска

техника, за да получи право да сключва търговски сделки на дадена територия

или район, е длъжна предварително да е изградила мрежа от сервизи, а също и складове за резервни части. При сериозна неизправност и принудителен непланов престой на техниката, дилърът е задължен да осигури на фирмата

съответната машина или да компенсира неговите загуби поради увеличаване

на сроковете за извършване на даден производствен процес. Това изискване

се договаря при извършване на покупко-продажбите. В някой страни фирмите

са задължени да доставят резервни части на фирмите не по-късно от двусед-

мичен срок, а по време на сезонните работи – в продължение на 72 часа.

Фирмите производители на земеделската техника гарантират осигуряване-

то на резервни части в продължение на 10 години от деня на продажбата.

Дилърите заплащат 10-15%от закупените резервни части при подписване

на договора с фирмата, а останалата част след продажбата им.

В задълженията на дилъра влизат заменяне на неизправни детайли,

възли и агрегати с нови или ремонтирани по утвърдена цена, заменяне на

старите машини с нови, като се заплаща само разликата в стойността им,

а старите се ремонтират и продават на по-ниски цени и т.н.

За техническото обслужване и ремонта дилърите използват собствениците

на машините или трактористите и комбайнерите.

По правило дилърските центрове за техническо обслужване има ремонти

работилници със съвременни-разглобно-сглобни съоръжения и необходимото

оборудване за качествен ремонт. Съставът на един дилърски пункт в САЩ вкючва един ръководител 2-3 търг.агенти 1-2 служители. Дилърският пункт има склад за резервни части, ремонтна работилница, площадка за съхранение на машините и подвижна ремонтна работилница.

Обикновенно дилърите извършват ремонта на фирмените машини на

местоработата им. За това те използват добре оборудвани подвижни

ремонтни работилници, позволяващи извършване на качествен ремонт на

машините за кратко време. Дилърите водят строг отчет за неизправностите

на отделните машини, въз основа на които фирмите производител планират

производството на резервни части.

Заплащането на техническото обслужване и ремонта на фермера става

по стойности, определени в зависимост от техническото състояние на

елементите на машините и качеството на извършваната услуга. Като имаме в предвид опита на напредналите страни и изградената ремонтно обслужваща база у нас, наличието на около 200 бивши МТС^-та на технологични комбинати и ремонтни заводи , с малко усилие и средства може да се осигури техническото обслужване, ремонт и доставка на резервни части и консумативи на техниката на фермерите и земеделските кооперации в пълно съответствие с изискванията на пазарната икономика.