Проекто-план за действие за келереров центрантус
Изтегляне 7.44 Mb.
|
ПРОЕКТО-ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА КЕЛЕРЕРОВ ЦЕНТРАНТУС (Centhranthus kellereri Stoj. et Stef.) 
2013 г. Враца Разработването на този План за действие се осъществява в рамките на проект „Разработване на Планове за действие за три критично застрашени растителни видове от флората на България” с № 5103020-29-672, съгласно договор №5103020-С-020 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” между Министерство на околната среда и водите и Клуб Приятели на Природен парк „Врачански Балкан”, и Сдружение с нестопанска цел „Пирин Про Консулт”. Ръководител на проекта: Таня Цветкова. Автори на Плана за действие: Даниела Борисова, Красимир Дончев, Юлиан Маринов. Изработване на дигитални карти и ГИС: Елена Топузова. СЪДЪРЖАНИЕ
РЕЗЮМЕ Целта на настоящия План за действие е да създаде предпоставка за опазването и устойчивото управление на популациите и местообитанията на келереровия центрантус (Centranthus kellereri Stoj.et Stef.) в известните до момента находища на територията на Република България. Келереровия центрантус е защитен вид, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в новото издание на Червена книга на България, Том І. Растения и гъби, с категория Критично застрашен [CR B2ab(v)]. Келереровия центрантус представлява многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо 50-120 cм, голо, просто или разклонено в горната половина, изправено или възходящо. Листата голи. Съцветието връхно. Венчето пурпурночервено до лилаво, рядко бяло, с шпора. Плодът едносеменен с хвърчилка от перести четинки. (Делипавлов и кол. 1995). Видът е български ендемит. По литературни данни и по налични хербарийни материали, този вид е бил известен от две находища: Врачанска планина, между с. Челопек и с. Паволче (Велчев 1971), и Северен Пирин, местностите Бански Суходол, Пещерите и Академика (Stojanoff et al. 1928). Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) местообитанията на вида са H2.4 Планински варовикови и ултрабазични сипеи в умерения пояс. Според Директивата за хабитатите те се отнасят към природно местообитание 8120 Варовикови сипеи и сипеи от варовикови шисти от планинско до алпийско ниво (Thlaspietea rotundifolii) (Кавръкова и кол. 2005). Основните антропогенни заплахи за вида в страната са пашата на домашни животни, преминаването през находищата и утъпкването, инвазията на дървесни и храстови видове. За опазването на вида се препоръчват природозащитни действия, свързани с in situ и ех situ опазване и възстановяване на популацията му, възстановителни и/или поддържащи мерки за местообитанията му, научни изследвания, мониторинг и повишаване осведомеността и природозащитната култура на обществото.
Разработването на плана се основава на следните закони и документи:
Съгласно Чл. 52, т. 1, 2 и 3 и Чл. 53, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие, Планове за действие за растителни и животински видове се разработват задължително, когато се установи, че видът е застрашен в международен мащаб и за опазването му са необходими мерки в цялата област на неговото естествено разпространение, а също и в случаите, когато състоянието на популацията на вида в Република България или в отделни региони е неблагоприятно. Планове за действие за растителни и животински видове се разработват и при условие, че въведен в природата неместен вид въздейства неблагоприятно върху условията на природните местообитания или върху състоянието на местни видове от дивата флора и фауна.
Келереровият центрантус може да бъде отнесен към видовете с ограничен размножителен потенциал, които са целеви за Националният план за опазване на биологичното разнообразие (2005 - 2010) и по естествени причини е с малочислени популации, което го прави изключително уязвим от човешко въздействие. Видът обитава места със специфични характеристики. Изготвянето на план за действие ще помогне за отстраняването на проблеми, като липса на информираност и привличане на обществеността за опазване на биологичното разнообразие. Ще бъде осъвременена научната информация и ще бъде направено цялостно изследване на вида. Планът за действие за келереровият центрантус е в съответствие със стратегическата цел заложена в НПОБР. Очаква се чрез набелязването и реализирането на конкретни природозащитни мерки да се предотврати загубата на вида, като част от биологичното разнообразие на Република България. Планът е насочен към опазване и възстановяване на вида и неговите местообитания, чрез оценка на заплахите и проучване на механизмите за ограничаване на тяхното отрицателно въздействие.
Настоящият План за действие е разработен за срок от 10 години, в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 01.08.2003 г. за Условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове издадена от Министъра на околната среда и водите и Министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 73 от 19.08.2003 г.).
Планът за действие е разработен в съответствие със задание за изготвянето му съгласувано от Министъра на околната среда и водите получено с Писмо Изх. № 48-00-377/17.03.2011 год. на МОСВ.
Разработването на този план за действие се осъществява в рамките на проект „Разработване на Планове за действие за три критично застрашени растителни видове от флората на България” с № 5103020-29-672, съгласно договор №5103020-С-020 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „околна среда 2007-2013 г.” между Министерство на околната среда и водите и Клуб Приятели на Природен парк „Врачански Балкан” и Сдружение с нестопанска цел „Пирин Про Консулт”. 1.2. Цел на плана. Целта на Плана за действие е да създаде предпоставка за опазването и устойчивото управление на популациите и местообитанията на келереровия центрантус (Centranthus kellereri Stoj.et Stef.) в известните до момента находища на територията на Република България. 1.3. Процес на разработване на плана. Планът е разработен в периода от 10.02.2012 г. до 01.06.2013 г. Основните етапи от процеса на изготвяне на плана са: 1. Обобщаване и анализ на съществуващата информация от направените до момента проучвания върху вида (вж. т. 2.2.2. и Прил. 9); Дейностите по този етап са извършени в периода 10.02. - 10.04.2012 г. 2. Провеждане на собствени изследвания, анализ и обсъждане на събраната информация, теренни проучвания (вж. Прил. 1 и 2), вкл. идентифициране на заплахите, разработване на мерки за опазване на вида, изготвяне на проект на план за действие; Дейностите по този етап са извършени в периода 15.04.2012 г. - 30.04.2013 г. 3. Организиране, в партньорство с местните заинтересовани страни, на обществено обсъждане на плана за действие; Дейностите по този етап са извършени в периода 01.05. - 30.05.2013 г. 4. Отразяване на целесъобразните препоръки и депозиране на документа за разглеждане от Националния съвет по биоразнообразие; Дейностите по този етап са извършени в периода 01.06. - 30.06.2013 г. 1.4. Предназначение и особености на плана. Изготвянето на план за управление само по себе си представлява задълбочено научно изследване на настоящето състояние на популациите на Келереровият центрантус. Актуални данни за разпространението, числеността, състоянието на субпопулациите и тенденциите в тях през последните години. Тази актуална научна основа дава възможност за диференциране на конкретни реални и потенциални заплахи за вида и неговите местообитания. Набелязване на конкретни възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида и неговите местообитания. Изготвени са бюджет и график за реализирането на набелязаните дейности и индикатори за отчитане ефективността на набелязаните мерки. 1.5. Международен и национален природозащитен статус.
ЧАСТ 2: ОПИСАНИЕ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА НАХОДИЩАТА НА КЕЛЕРЕРОВИЯ ЦЕНТРАНТУС (Centranthus kellereri Stoj.et Stef.) 2.1. Биологични особености и екологични изисквания на вида.
Centhranthus kellereri (Stoj., Stef. et T. Georg) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. Изд. ІІ (1933) 965; C. longiflorus Stef. var. kellereri Stoj., Stef. et T. Georg., изв. Бълг. Бот. друж. ІІ (1928) 37; C. longiflorus subsp. kellereri (Stoj., Stef. et T. Georg.) Richardson, Bot. Jour. Linn. Soc. VII (1976) 228 et. Fl. Eur. IV (1976) 56. Келереров центрантус – семейство Дилянкови (Valerianaceae).
Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 50-120 cм, голо, просто или разклонено в горната половина, изправено или възходящо. Разклоненията най-често стерилни. Листата голи, сиво-зелени, с пересто жилкуване и ясно изразена средна жилка; петурата на долните листа 4-5 cм дълга, 1-3 cм широка, продълговато лопатовина, рядко линейна, най-широка в горната третина, към основата постепенно стеснена в 0.5-1.5 cм дълга крилата дръжка; на средните 6-10 cм дълга, 0.8-1.5 cм широка, на върха заострена. Горните листа приседнали, линейно ланцетни до линейни, 4-6 cм дълги, 0.5 до 1.0 cм широки. Съцветието връхно, щитовидно или щитовидно метличесто. Цветовете с линейни 1-3 мм прицветници. Венчето тръбесто, пурпурночервено до лилаво, рядко бяло, 5-делно, с насочена надолу 7-14 мм линейна шпора, тръбицата 10-15 мм дълга. Плодът едносеменен с хвърчилка от перести четинки. Плодът 5 мм дълъг и 2 мм широк, с изразени надлъжни ребра (Делипавлов и кол. 1995).
Високо растение до 120 cм с туфесто израстване. Стъблата и листата голи и сиво-зелени. Цветовете пурпурно червени до розови с тръбести венчета, завършващи с линейна шпора. Венчето заедно с шпората 2 - 2.5 cм дълго (Делипавлов и кол. 1995). В България липсват близкородствени видове.
Многогодишно тревисто растение. Цъфти VI - VIII, плодоноси VII - IX (Делипавлов и кол. 1995) .Жизнена форма. Хамефит.
Насекомни опрашители (Macroglossum stellatarum, Polymmatus eroides, Melitaea arduinna rhodopensis, Apis melifera, Zigaena viciae, Syntomis phegea).
Келереровия центрантус обитава единствено подвижни каменисти сипеи със северозападно изложение и надморска височина в интервала от 700 до 800 м. Видът е типичен калцифит. Сипеите се състоят от среден и дребен, а в основата на сипеите и едър варовит чакъл. Събирането на вода от по-високите части, осигурява сравнително добро овлажняване на терена през цялата година. По отношение на водния фактор формацията принадлежи към категорията на ксерофитните с изразени мезофитни черти формациии. Характера на терена определя формацията на келерeровия центрантус, като част от пионерните елементи в растителната покривка на планината. Мезоксерофитните тревисти формации към които спада и тази на центрантуса са едни от най-редките не само на територията на Врачанска планина, но и на страната (Велчев 1971). Синтаксономично съгласно класификацията на Браун - Блаке съобществата формирани върху варовикови сипеи може да бъдат отнесени към клас Thlaspietea rotundifolii и разред Thlaspietalia rotundifolii, като съобщество Community of Centranthus kellereri (Tzonev et al. 2009).
Растението има високи декоративни качества. Друг вид от този род, Centranthus ruber, се отглежда като декоративно растение с красиви цветове и приятен аромат. Подвида Centranthus longiflorus ssp. longiflorus се използва като седатив в Турция (Suleyman et al. 2007). 2.2. Разпространение.
Видът е български ендемит.
По литературни данни и по налични хербарни материали, този вид е бил известен от Северен Пирин, местностите Бански суходол, Пещерите и Академика (Велчев и Василев 1970, Stojanoff et al. 1928) и Врачанска планина, между с. Челопек и с. Паволче (Велчев 1959 - SOM 103595, Велчев 1971). Потвърдени са находищата в местността Бански суходол, НП “Пирин”, и между селата Павлоче и Челопек, ПП „Врачански Балкан“ (вж. Прил. 1). Хербарийни образци: SOA 70981 – По Бански суходол (по варовик) - Пирин, 17.08.1932, B.Stefanoff, T. Georgieff; SOM 103595 – Врачанска планина, под вр. Средна скала между с. Челопек и Паволче, каменист сипей със североизточно изложение и 800 м.н.в., 27.06.1959, В. Велчев; SOM 67576 – Pirin, in declivibus saxosis calcareous l.d. Banski suhodol, 30.07.1968, Kuzmanov, Kozuharov; SOM 82696 – Пирин, Бански суходол, по сипеи из смърчови гори, 1800 м.н.в., варовик, 30.07.1968, Е. Божилова; SOM 130330 – Pirin, in declivibus saxosis calcareous l.d. Banski suhodol, 30.07.1968, Kuzmanov, Kozuharov; SOM 119967 – Пирин пл., Бански суходол, 31.08.1968, А. Петрова, Т. Мешинев; SOM 119968 – Пирин пл., Бански суходол, 31.08.1968, А. Петрова, Т. Мешинев; SOM 119970 – Пирин пл., Бански суходол, 31.08.1968, А. Петрова, Т. Мешинев; SOM 119971 – Пирин пл., Бански суходол, 31.08.1968, А. Петрова, Т. Мешинев; SOM 127091 – Пирин пл., Бански суходол, 31.08.1968, Т. Мешинев; SOM 145119 – Пирин, варовити сипеи в Бански суходол, 25.07.1980, Б. Кузманов; SOM 146912 – Пирин, варовити сипеи в Бански суходол, 25.07.1980, Б. Кузманов; SOM 144672 – Врачанска планина, сипеите над с. Челопек, 16.06.1985, Г. Хризтосков; SOM 144673 – Врачанска планина, сипеите над с. Челопек, 16.06.1985, Г. Хризтосков; SOM 144674 – Врачанска планина, сипеите над с. Челопек, 16.06.1985, Г. Хризтосков; SOM 144675 – Врачанска планина, сипеите над с. Челопек, 16.06.1985, Г. Хризтосков; SOM 144676 – Врачанска планина, сипеите над с. Челопек, 16.06.1985, Г. Хризтосков; SOM 165966 – Северен Пирин, 1000 м.н.в., по варовити чакълести места в местн. „Варниците” над гр. Банско, 23.06.2000, Д. Димитров; 2.3. Местообитания
Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) местообитанието на вида е H2.4 Планински варовикови и ултрабазични сипеи в умерения пояс. Според Директивата за хабитатите се отнася към природно местообитание 8120 Варовикови сипеи и сипеи от варовикови шисти от планинско до алпийско ниво (Thlaspietea rotundifolii). Това местообитание е разпространено главно в Пирин и Родопите, по-рядко в Стара планина и съвсем ограничено в Рила и някои други планински масиви. Северният дял на Пирин е богат на варовикови сипеи. Те са предимно по склоновете на глациалните речни долини в субалпийския пояс и в глациалните циркуси с голяма надморска височина в алпийския пояс. Почвообразуващият субстрат е мрамор или богати на варовик шисти, което води до известни различия в характеристиките на отделните местообитания. Различията в размера на доминиращите скални късове и стадият в еволюцията на почвите и растителността са в основата на обособяване на две субасоциации. Първата е типична – на стръмни склонове с по-едър скелетен материал и по-малко ситнозем, предимно на по-сенчести изложения, респективно – с по-бавни еволюционни процеси. Фитоценозите от втората субасоциация заемат участъци, които получават повече слънчева радиация, почвообразувателните процеси протичат по-бързо, макар че надморската височина е голяма. Диференциални видове са Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Dianthus microlepis, Festuca riloensis, Pedicularis orthantha, по-често се срещат Cerastium alpinum subsp. lanatum, Poa alpina. На мраморни нестабилни сипеи в алпийския пояс на Пирин (в редки случаи се срещат и по-ниско, до 2200 m) се формират фитоценози и от асоциация Veronico kellereri-Silenetum prostratae. Сипеите са изградени от различни по размер скални отломки, включително с диаметър до 1 м. Заемат слънчеви участъци с голям наклон – до 45°. Площта на отделните фитоценози е много ограничена, предимно между 50–100 м2. Флористичният състав не е много богат. Доминира главно типичният за сипеи вид Silene vulgaris subsp. prostrata с участието и на Arabis ferdinandi-coburgi, Armeria alpina, Doronicum columnae, Euphrasia salisburgensis, Galium demissum subsp. stojanovii, Linum capitatum, Myosotis alpestris, M. suaveolens, Senecio rupestris, Veronica kellererii. На подвижни или отчасти закрепени сипеи от различни по размер късове мрамор с наклон под 40°, главно в интервала между 1800 и 2000 м надм. вис., се срещат фитоценози, доминирани от Geranium macrorrhizum. Останалите видове с по-ограничeно разпространение и обилие са: Bromus lacmonicus, Lamium garganicum, Melica ciliata, Moehringia pendula, Teucrium chamaedrys, Thalictrum minus subsp. olympicum, Tortula intermedia и др. (Русакова 2011).
Съобществото на келереровия центрантус се намира в основата на скалните венци, разположени по източния склон на Врачански Балкан. Теренът представлява поредица от подвижни каменисти сипеи с източно до североизточно изложение и надморска височина в интервала от 700 до 800 м н.в. Находището се намира на прехода между дъбовия и буковия пояс в условията на предпланински климат. Сипеите се състоят от среден и дребен, а в основата на сипеите и едър варовит чакъл. Събирането на вода от по-високите части осигурява сравнително добро овлажняване на терена през цялата година. По отношение на водния фактор формацията принадлежи към категорията на ксерофитните с изразени мезофитни черти формациии. Характера на терена определя формацията на келерeровия центрантус като част от пионерните елементи в растителната покривка на планината. Освен Centranthus kellereri, често срещани видове са Calamagrostis arundinaceae, Melica ciliata, Melica uniflora, Poa compressa, Poa nemoralis, Coronilla varia, Alyssum saxatile, Acinos alpinus, Ajuga laxmanii, Ceterach officinorum, Asplenium trichomanes, Asplenium ruta-muraria, Geranium macrorrhizum, Geranium sanguineum, Lamium garganicum, Lamium maculatum, Teucrium chamaedrys, Sideritis montana, Galium verum, Vincetoxicum hirundinaria и др. Мезоксерофитните тревисти формации към които спада и тази на центрантуса са едни от най-редките не само на територията на Врачанска планина, но и на страната. Синтаксономично съгласно класификацията на Браун-Блаке съобществата, формирани върху варовикови сипеи, могат да бъдат отнесени към клас Thlaspietea rotundifolii и разред Thlaspietalia rotundifolii, като съобщество Community of Centranthus kellereri. брой находища: 9; изложение: И/СИ; наклон: от 25º до 50º; надморска височина: в интервала 725 – 792 м н.в.; площ изследвани местообитания в границите на популацията: 22.289 дка; атмосферна влажност: ниска (3 степенна скала – ниска, средна, висока); влажност субстрат: средна; състояние местообитанията: задоволително (в по-голямата част добро, на някои от сипеите се наблюдава зоогенно натоварване и наличие на инвазивни видове – айлант); основна скала: кредни варовици; почва – няма; климатични условия: Таблица 1: Стойности на температурата и валежите в границите на находищата; по WorldClim (Hijmans et al. 2005).
В съответствие с геоботаническото райониране на България територията на НП „Пирин” се отнася към Балканската (Илирийска) провинция на Европейската широколистна горска област, Пирински окръг, Севернопирински район (Бондев 2002), за който са характерни видовете: Pinus peuce, Pinus heldreichii, Poa pirinica, Papaver degenii, Aubrieta gracilis, Draba scardica, Thlaspi bellidifolium, Brassica jordanoffii, Alchemilla pirinica, Centranthus kellereri, Chondrilla urumovii, Thymus pirinensis и др. За този район е характерно богато растително и флорно разнообразие със силно изразен ендемизъм. брой находища: 4; изложение: ЮИ; наклон: от 45º до 50º; надморска височина: 1870-2040 м н.в. площ изследвани местообитания в границите на популацията: 27.714 дка; атмосферна влажност: средна (3 степенна скала – ниска, средна, висока); влажност на субстрата: средна; състояние на местообитанията: добро; основна скала: мраморизирани шисти; почва: няма; климатични условия: Таблица 2. Стойности на температурата и валежите в границите на находищата; по WorldClim (Hijmans et al. 2005).
|
