Проектобюджет за 2016 Г. И актуализирани разчети на бюджетната прогноза за 2017 и 2018 Г. В програмен формат на министерство на младежта и спорта

Описание на разходите

Проектобюджета за 2016 г. и актуализираните разчети за 2017 и 2018 г. на Министерство на младежта и спорта е разработена при отчитане въздействието на:

• 
  уточнените натурални и стойностни показатели, с изключение на еднократните разходи, включени в бюджета;
  
• 
  настъпилите до момента на съставяне на бюджетната прогноза промени в нормативната уредба, засягащи дейността на министерството;
  
• 
  нарастване на минималната работна заплата през 2016 г. и 2017 г. . ежегодно и измененията в размера на осигурителните вноски от 2017 г.;
  
• 
  заложени са неданъчни приходи и бюджетни разходи, с източник на финансиране прогнозните постъпления от Българския спортен тотализатор.
  

Проектът на бюджет за 2016 г. и разчетите за 2017 и 2018 г. са разработени в рамките на разходните тавани за периода 2016-2018 г., определени с Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г.

Така разчетеното ниво на бюджетните параметри на проектобюджета за 2016 г. и прогнозата за 2017 и 2018 г. ще доведе до затрудняване и финансово необезпечаване на дейности и програми за провеждане на политиките в областта младежта и спорта.
БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „МЛАДИТЕ В ДЕЙСТВИЕ”

Възможностите за подпомагане на проекти по „Националната програма за младежта”, съгласно одобрените разходни тавани в средносрочната бюджетна прогноза са в прогнозен годишен размер на 800 400 лева. През 2015 г. приключва 4 годишния период на действие на Програмата и е в процес приемането на новата програма за периода 2016-2020 г. Необходимостта от увеличение на средствата за изпълнение на проектите по новата програма се обуславя от следните обстоятелства, разгледани по подпрограми:

Основната задача на центровете е да предоставят безплатни младежки услуги в областта на личностното развитие, кариерното ориентиране, обучения, консултации и др. дейности за свободното време на младите хора.

Консултациите са насочени към преодоляване на личностните проблеми, водещи до основните рискове пред младите хора в страната:

• 
  Отпадане от формалната образователна система;
  
• 
  Висок процент на безработица сред младите хора;
  
• 
  Висок риск от бедност и социална изолация;
  
• 
  Нездравословен начин на живот;
  
• 
  Младежка престъпност.
  

Основните разходи на един МИКЦ са свързани със средства за управление на проекта. Постоянните разходи за осъществяване на дейността на един МИКЦ в областен град от средна големина (от 30 000 до 100 000 жители) са в среден размер 26 920 лв. и имат следната структура:

- Минималният състав на екипа на МИКЦ е от 3-ма души. При средно месечно възнаграждение в размер на 170 лв., разходите за персонал (възнаграждения и осигурителни вноски) на екипа на проекта в годишен аспект са в размер на 6 120 лв.

- За издръжка на постоянно предоставяните консултантски услуги (телефон, интернет, материали за дейността) средният размер на разходите е 16 000 лв. от които 14 700 лв. са за осигуряване на външни специалисти (консултанти, психолози и др.) и 1 300 лв. за работни материали. Към постоянните разходи се включват и поддържането на интернет страница на центъра – 4 800 лв.

За осъществяване на обучения или други инициативи на центъра, остават средно 9 680 лв. или 807 лв. месечно. За извършване на дейностите тази сума е крайно недостатъчна, тъй като в рамките на тези средства следва да бъдат осигурени лектори, помещения, материали и др. средства за обученията, както и материално и информационно осигуряване на провежданите младежки форуми. В рамките на така осъществяваното финансиране не могат да бъдат обхванати максимален брой младежи от всичките населени места в даден регион, особено в малките населени места и селските райони. Всичко това е свързано със средства не само за режийни разходи, но за осигуряване на материали и допълнителни специалисти в различни сфери. От общините или областните администрации (партньори по проекта) са предоставени помещения за центъра, но в редица случаи те нямат оборудване, (бюра, компютри и др.), което също се закупува от средствата по проекта.

Според реализираната в началото на 2014 г. независима междинна оценка на Националната програма за младежта за периода 2011-2013 г. основният контингент млади хора, ползватели на услугите на МИКЦ са от големите градове на страната (около 82 %). Малкият дял, който се пада на малките градове и селата може да се обясни не само с влошената демографска структура на този тип населени места, но и с обективните трудности да бъдат достигнати младежите в отдалечените райони, тъй като командировъчни разходи на екипите от областните градове не могат да бъдат осигурени в рамките на наличните средства.

За разширяване на териториалния обхват и ефективното осъществяване на дейността на центровете, следва размерът на постоянните разходи да бъде увеличен на - 27 600 лв. в годишен размер и разходите за дейност да бъдат увеличени от 807 лв. на 3 000 лева месечно или - 36 000 лв. годишно за един младежки център. Предлагаме увеличението на средствата да става поетапно, като през 2018 година размера им достигне 2 000 000 лв.

През 2016 г. са необходими 1 500 000 лв., през 2017 г. са необходими 1 600 000 лв., а през 2018 г.-1 800 000 лв. допълнително над разчетените в рамките на разходните тавани.

Подпрограма 2. Национални младежки инициативи и кампании и Подпрограма 3. Младежко доброволчество и участие в доброволчески инициативи.

Специфичните цели по Подпрограма 2 са свързани с подкрепа на дейности, инициирани от млади хора (организиране и провеждане на инициативи и кампании на общинско, областно и национално ниво по актуални теми, свързани с приоритетите на Националната стратегия за младежта (2010-2020) и политиките на Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН по отношение на младите хора в областта на гражданското участие и образование) и подкрепа на дейности и инициативи на млади хора, обвързани с належащи нужди на младежки общности и с иновативни и креативни методи на реализация, които водят до дълготраен ефект, младежко лидерство и младежки академии. Целите по Подпрограма 3 са насочени към популяризиране и утвърждаване на доброволния труд сред младите хора в страната и ценностите на доброволчеството.

При следващото поколение национална младежка програма, средствата за финансирането на проекти за реализация на младежки инициативи и кампании и младежко доброволчество е необходимо да нараснат, както по отношение на броя на финансираните проекти, така и по отношение на средната стойност на финансираните проекти. Необходимото увеличение на средствата през 2017 г. и 2018 г е в общ годишен размер на 200 000 лева за двете подпрограми.

Подпрограма 4. Развитие и признаване на младежката работа.

Разчетените средства за финансиране на проекти са в размер на 200 000 лв. Поради липса на средства, през 2014 г. проекти по тази подпрограма не са финансирани. С включването на младежкия работник в Националния класификатор на професиите и длъжностите в Република България и необходимостта от развитието на младежката работа в страната и ползите от нея, е наложително да бъдат финансирани проекти по този тематичен приоритет. Планира се финансирането на проектите по тази подпрограма да запази този размер.

Необходимостта от увеличаване на стойностите на средствата за субсидиране на младежки проекти по Национална програма за младежта се обуславя и от потребностите на младите хора и неправителствените организации, както и от големия интерес към програмата, която е единствен национален инструмент за подкрепа на проектни идеи на младите хора в страната.

Повишаването на бюджетния ресурс на програмата ще даде възможност за по-голям териториален обхват на програмата и достигане до специфични целеви групи, които до този момент не са достигнати или не са включени в достатъчна степен в проектните дейности, в това число не само млади хора от малки населени места, но и такива в неравностойно положение и младежи със специфични потребности.

Нашето предложение за увеличение на размера на бюджета на следващото поколение Национална програма за младежта за следващите три години е следното:

Допълнително необходими средства:

2016 г. – 1 500 000 лв.

2017 г. – 1 800 000 лв.

2018 г. - 2 000 000 лв.

ІІ. Допълнителни средства за дейности на дирекция „Младежки политики“

В частта от бюджета по програма „Младите в действие”, обезпечаващ бюджета на дирекция „Младежки политики“ са заложени средства за следните дейности - разработване на политики за младежта, анализи и оценки на политики и програми; обучения и дискусионни форуми с участието на младите хора в страната за обсъждане на актуални теми от политиката за младежта в страната; информационни кампании и инициативи за повишаване на информираността на младите хора в страната; поддържане и разширение на младежкия информационния портал; популяризирането и изпълнeнието на Националната стратегия за младежта и Закона за младежта; наблюдение, мониторинг и контрол на проектни дейности на организации, финансирани по национални младежки програми; поддържане и разширение на Национална информационна система за младежта (база данни относно участието на младите хора в обществения и социално-икономическия живот на местно, национално и регионално ниво; база данни за младежките организации в страната;база данни за документи, касаещи младежките политики на национално и европейско ниво); осъществяване на социологически проучвания за актуалното състоянието на младите хора в страната и други допитвания от национален характер; обмени на добри практики и опит в областта на младежките дейности с международни партньори и др.

Средствата за обезпечаването на тези дейности, които на този етап са в размер на 177 700 лв. за 2015 г., са недостатъчни. Затова нашето предложение за увеличение на годишния размер на средствата за периода 2016-2018 г. е следното:

Допълнително необходими средства:

2016 г. – 210 000 лв.

2017 г. – 250  000 лв.

2018 г. – 305 000 лв.

Увеличението на размера на средствата е необходимо за покриване на разходи за изготвяне на анализи в областта на политиката за младежта, разширение на информационните младежки портали, средства за обезпечаване на командировки за проверка на проекти на място, реализиране на форуми, инициативи и кампании за младите хора в страната, както и обезпечаване на средства за младежки обмени по подписани международни споразумения за сътрудничество в областта на младежката политика и младежките дейности (на този етап има подписани споразумения, които не се изпълняват поради липса на средства). Наличието на допълнителни средства за такъв тип дейности ще даде възможност за достигане до по-широк кръг млади хора и активизиране на включването им в обществения живот.

Необходимостта от увеличение на средствата по програма се обуславя от следните обстоятелства, разгледани по подпрограми:

1. 
   Програма „Спорт за децата в детските градини”
   

2016 г. - 70 000 лева;

2017 г. - 80 000 лева;

2018 г. – 100 000 лева.

Основната цел на програмата е съчетание на спорта с образователните и социални ценности и постигане на равновесие между физическите и интелектуалните способности и достъп до спортните съоръжения на всички учащи включително и тези с увреждания и в риск, чрез финансиране на проектен принцип, на дейностите на лицензирани многоспортови организации, администриращи спорта на учащите. Финансират се проекти на спортните организации: Българска асоциация спорт за учащи, Българска спортна федерация за деца лишени от родителски грижи и Асоциация за университетски спорт „Академик”. Резултатите от дейностите по програмата и ефекта от тяхното изпълнение, както и увеличаването на броя на участващите, налага необходимостта от увеличение на средствата необходими за реализирането на Програмата.

Необходимите допълнителни средства по години са като следва:

2016 г. – 170 000 лв.

2017 г. – 220 000 лв.

2018 г. – 270 000 лв.

Необходимостта от увеличение на средствата по програма се обуславя от следните обстоятелства, разгледани по подпрограми:

Програмата е за подпомагане организирането на спортни прояви, както и за подпомагане на участието на деца в спортни прояви.

През 2015 г. за първи път ММС финансира проекти за нови дейности на спортни клубове, с възможност за развитие на детския спорт по различни видове спорт. С проекти за изпълнители по програмата са кандидатствали 87 спортни клубове (СК) от 34 населени места. Програмата е пилотна, размерът на средствата за нейното изпълнение беше ограничен, поради което одобрените за финансиране проекти са само 20, по 14 вида спорт в 13 населени места в страната.

Във връзка с успешното реализиране на Програмата и големия интерес от спортните клубове, същата предлагаме бъде продължена и допълнена с оглед разширяване на нейния обхват.

Анализът на финансовите разходи по програмата през 2015 г. показва следното:

• 
  за организирането на спортни прояви, които включват възнаграждения за съдии, медицински и помощен персонал, награди, наеми и/или консумативи и организационни разходи са изразходвани средно на ден по 500 лв. или средно 10 лв. на участник;
  
• 
  за участие в детски спортни прояви, които включват застраховки, пътни разходи, разходи по престоя на участниците (при ползване на пансионат - до два дни с една нощувка) и организационни разходи са изразходвани средно 50 лв. на участник, съответно 600 лв. на проява.
  

При минимална продължителност на състезанието 2 дни – разходите на 1 участник са 110 лв. т.е. средствата позволяват финансово осигуряване на 55 деца (55 х 110 = 6050 лв.) при осреднен брой участници на проява – 200 деца.

В тази връзка и с оглед броя на подадените през последните години проекти от СК и заявения брой участници, предлагания размер на средства за финансово подпомагане по програмата е 300 000 лв.

Необходимите допълнителни средства над разходните тавани по години са в размери, както следва:

2016 г. – 150 000 лв.

2017 г. – 350  000 лв.

2018 г. – 550 000 лв.

2. 
   Програма „Стани волейболна звезда”
   

С предоставяне на средствата за програмата ще се даде възможност, в определени центрове в страната да се организира начална спортна подготовка на над 500 деца по волейбол и тяхното участие в турнири.

Необходимите допълнителни средства за осъществяване на програмата по години са в размери, както следва:

2016 г. – 150 000 лв.

2017 г. – 150  000 лв.

2018 г. – 150 000 лв.

Необходимостта от увеличение на средствата по програма се обуславя от следните обстоятелства, разгледани по показатели:

1. 
   Показател „Програма за олимпийска подготовка”.
   

Необходимите допълнителни средства над разходните тавани по години са в размери, както следва:

2016 г. – 1 500 000 лева;

2017 г. – 3 000 000 лева;

2018 г. – 3 000 000 лева.
Общо необходимите допълнителни по бюджетната програма средства над определените разходни тавани за разглеждания период по години са, както следва:

2016 г. – 1 500 000 лв.;

2017 г. – 3 000 000 лв.;

2018 г. – 3 000 000 лв.;


БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „СПОРТ ЗА ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ”

Необходимостта от увеличение на средствата по програма се обуславя от следните обстоятелства, разгледани по показатели:

Приоритет е създаването на условия на високоразрядните спортисти за ефективна подготовка и реализиране на високи спортни постижения на световни и европейски първенства в различните възрастови групи. Предвид повишаване цените на горивата, храните и др. за финансирането на 57 вида спортове за дейностите – подготовка, възстановяване, наеми на спортни обекти и съоръжения, провеждане на състезания от държавния спортен календар, участие на спортистите в състезанията от международния спортен календар, закупуване на екипировка, уреди, техническото, научното, медицинското и др. осигуряване са необходими допълнителни средства, над разчетените по показателя в рамките на разходните тавани.

Необходимите допълнителни средства над разходните тавани по години са в размери, както следва:

2016 г. – 5 000 000 лева;

2017 г. – 5 000 000 лева;

2018 г. – 5 000 000 лева

Основният приоритет е прилагането на селективен подход при определяне на спортистите, оптимизиране условията за спортното им развитие и стимулиране на младите таланти, което да гарантира израстването им като спортисти от световна величина. Необходимите допълнителни средства са и за финансиране на квалифицирани треньорски кадри, които да отговарят на високите изисквания. Необходимостта се поражда от нарушената организация на труда на тези кадри и ниския социален статус. Това създава негативен ефект върху цялостната й дейност, понижава качеството на тренировъчния процес и довежда до неизпълнение на една от основните функции на спорта – социална интеграция в и чрез спорта на различните групи от населението. Понижената активност на треньорската работа се отразява и върху цялостното поведение и нарушаване на ценностите на подрастващите, което се изразява в хулигански прояви, тютюнопушене, алкохолизъм, дрога и др.

Необходимите допълнителни средства над разходните тавани по години са в размери, както следва:

2016 г. – 2 000 000 лева;

2017 г. – 2 000 000 лева;

2018 г. – 2 000 000 лева

Със средствата разчетени по показателя се обезпечават плащанията съгласно чл.59а, т.6 от Закона за физическото възпитание и спорта. През 2016 г. са разчетени по-голям размер на средствата спрямо същите за 2017 и 2018 г., което е свързано с провеждане на Олимпийските и Параолимпийските игри в Рио де Жанейро, като премиите на състезателите и длъжностните лица за спечелени медали и призови класирания са по-високо премирани от призьорите на Световни и Европейски първенства. За сравнение премиите на летните игри в Лондон бяха следните: за златен медал 200 000 лева за състезател и съответно 80% от тази сума за длъжностните лица, за сребърен медал – 170 000 лева и за бронзов – 140 000 лева. За олимпийските игри във Сочи за златен медал – 200 000 лева, за сребърен – 170 000 лева, за бронзов – 140 000 лева и съответно по 80% от тези суми за длъжностните лица.

Като цяло недостиг на средства по показателя се отчита ежегодно и поради факта, че имаме увеличение на завоюваните медали от спортисти, практикуващи неолимпийски спортове, също така и от хората с увреждания.

Необходимите допълнителни средства над разходните тавани по години са в размери, както следва:

2016 г. – 500 000 лева;

2017 г. – 1 000 000 лева;

2018 г. – 1 000 000 лева
4. Показател „Домакинства на състезания и първенства от международния спортен календар”.

Всяка година средствата предоставени от Министерството на младежта и спорта за финансово подпомагане на проекти на БСФ за домакинства на състезания от международния спортен календар са между 8 000 000 – 11 000 000 лева. През годините има завишаване броя на провежданите европейски и световни първенства, европейски и световни купи на територията на Република България, което е свързано и с построяването на новите спортни съоръжения, пригодени да поемат събития от такъв ранг. Разходите по провеждане на посочените състезания се увеличават, във връзка и с повишените средства за наем и консумативи на спортните съоръжения. Добрата организация и провеждането на тези авторитетни прояви е от изключително значение за бъдещото утвърждаване на България като домакин на големи спортни прояви. През периода 2016-2018 г. в България ще се провеждат редица прояви от най-висок ранг.

Необходимите допълнителни средства над разходните тавани по години са в размери, както следва:

2016 г. – 3 000 000 лева;

2017 г. – 3 000 000 лева;

2018 г. – 3 000 000 лева

Необходимостта от увеличение на средствата по програма се обуславя от следните обстоятелства:

Материалната база на обектите предоставени за управление и ползване от ММС е амортизирана. С разчетените капиталови разходи, съгласно определените разходни тавани в тригодишната средносрочна прогноза не могат да се осигурят дори минималните санитарно–хигиенни изисквания. Необходимите допълнителни средства са за подготвянето на проектни документации и изпълнението на строително-монтажни дейности за изпълнение на стратегическите и оперативни цели в изпълнение на държавната политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид отговарящ на съвременните международни стандарти.

Обектите, които министерството трябва да ремонтира, реконструира и въведе в експлоатация са:

Предвид ползването на част от комплекса съвместно с Министерство на отбраната е необходимо обособяване на самостоятелна хотелска част и промяна на инсталации (електро и ВиК) за самостоятелно измерване.

• 
  изготвяне на проекти на стойност и изпълнение на строителни дейности, като ориентировъчната им стойност е 480 000 лв.
  
• 
  изграждане на евакуационна стълба на хотела на „Червено знаме”, за което има предписание в Министерство на отбраната (МО) от ППБ. Стойността е около 540 000 лева.
  

Средствата са необходими за изпълнение на неотложни ремонтни дейности по подмяна на хидроизолация, инсталации и топлоизолиране на зали за акробатика и гимнастика. За обекта има изготвено архитектурно заснемане и количествено стойностна сметка на необходимите СМР.

Необходимо да бъдат изпълнени мероприятия за енергийна ефективност, подмяна на дограма, саниране на фасади, подмяна на осветление с енергоспестяващо, демонтаж на ламперия по предписание на ППБ, облицовки, настилки и др. СМР.

Закрития плувен басейн е предаден на ММС във вид негоден за експлоатация, с демонтирани инсталационни системи, облицовки, настилки и частично дограма. Средствата са необходими за пускането му в експлоатация, оформяне на вертикална планировка и подходи.

- доставка и монтаж на комплектна трансформаторна подстанция (КТП) с един трансформатор 630 kVA на територията на СК „Къро”, захранен чрез нов кабел Ср.Н. от съществуващия трафопост и присъединен към съществуващата площадкова мрежа Н.Н. 10 kV, като същата обаче следва да бъде внимателно ревизирана и отремонтирана. В новия КТП ще бъде разположено и главно табло мерене, а консумацията в отделните сгради ще се мери, както и сега с контролни електромери. Цената на подобна инженерингова услуга /проучване, проектиране, доставка, монтаж и пускане в действие/ е приблизително 93 000 лв.;

- отделяне меренето и частично реновиране на площадковия водопровод - 56 000 лв.;

- Посредством замяна на амортизираните и ограбени съществуващи абонатни станции с нови и частична промяна в разпределителната тръбна мрежа на всяка от сградите, може да се получи техническа възможност и за отделно мерене. По предварителни проучвания тази преработка ще струва средно по около 32 000 лв. на сграда, или общо около 180 000 лв.;

-извършването на спешен текущ ремонт на всички покриви в комплекса - 650 000 лв., Ремонта включва: замазка за наклони, хидро, топло и пароизолация и водоотвеждане. Проблемът е много сериозен поради факта, че повечето покривни конструкции представляват предварително напрегнати ТТ-панели, при които течовете водят до намокряне и корозия на струните, а оттук и опасността от настъпване на тежки аварии при скъсване на някои от тях.

Основни ремонти на спортните зали и съоръжения, енергийна ефективност и вертикалната планировка на обекта, което по окрупнени показатели възлиза на 12 161 000 лв.
3. Преустройството на Възстановителен център в Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина (СБАЛТОСМ). Необходимите допълнителни средства са в размер на 2 089 000 лв.

За обекта има разработен и одобрен работен проект и има издадено разрешение за строеж. В посочената сума не е включено новото медицинско оборудване и обзавеждане. Сградата, в която се намира СБАЛТОСМ «Д-р Шойлев» в настоящия момент е проектирана и построена с предназначение да се ползва като жилищна. Предоставените за ползване от Болницата помещения в нея, са неподходящи в технологично и функционално отношение и не отговарят на съвременните изисквания за здравно заведение. Разработеният и одобрен работен проект предвижда цялостно преустройство на съществуващата сграда на Възстановителен център в кв. Дианабад за нуждите на СБАЛТОСМ «Д-р Шойлев», вкл. подмяна на покривната конструкция на сградата; функционално обособяване на помещения в лекарски кабинети, лаборатории, операционни блокове и др. съгласто техническо задание; усвояване на помещения в сутерена на сградата и пространство под топла връзка; подмяна на всички инсталации и вертикална планировка.

Сградния фонд на държавните спортни училища е приет в лошо състояние. Необходимо е извършването на наложителни основни ремонти, предприемането на мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите, ремонт на прилежащите спортни площадки. Училищата в рамките на делегираните бюджети не са в състояние да извършат тези ремонти.

Както многократно сме сигнализирали, възнагражденията на персонала в Министерство на младежта и спорта са най-ниските в сравнение със същите в останалите министерства. Поради предприетите действия за оптимизация на администрацията и наложените със ЗДБРБ за 2015 г. ограничения в средствата за персонал, Министерството на младежта и спорта отново не можа да обезпечи средства за увеличение на заплатите в съответствие с получените годишни оценки на служителите, съгласно Наредба за заплатите в държавната администрация. Поради извършените в предходни периоди оптимизации на администрацията на ММС и с оглед недопускане на необезпечени с персонал дейности, през 2015 г. не бе извършено допълнително намаляване на числеността на персонала. Бяха предприети всички възможни мерки за спазване на бюджетните ограничения в тази област и недопускане на преразход над утвърдените за 2015 г. средства за персонал. Следва да се отбележи, че нито през 2011 г. нито на по-късен етап на Министерството на младежта и спорта не бяха осигурени средства за прилагането на Наредбата за заплатите в държавната администрация и практически заплатите на дългогодишни служители се запазват на нивото на 2008 г.

Отчитайки обстоятелството, че към момента на изготвяне на разчетите по проектобюджета за 2016 г. в редица административни структури с по-голяма численост и многократно по-голям размер на средствата за персонал е реализиран преразход и с § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на предложения Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 г. този преразход се регламентира, моля да бъде ясно отчетено затрудняването на дейността на ММС, поради текучеството и демотивирането на персонала вследствие ниските нива на заплащане и нормативната невъзможност за осъвременяване на възнагражденията на дългогодишните служители. Необходимата сума е в рамките на намалените със ЗДБ за 2015 г. средства за персонал и е разпределена по години, както следва:
2016 г. – 300 000 лв.;

2017 г. – 318 000 лв.;

2018 г. - 337 100 лв.


Предвид гореизложеното и с оглед финансовото обезпечаване на дейностите на Министерство на младежта и спорта за провеждане и реализиране на държавната политика в областта младежта, спорта и социалния туризъм, необходимите средства над определените разходни тавани по години са, като следва:
2016 г. – 40 177 000 лв.

2017 г. – 19 168 000 лв.

2018 г. – 19 712 100 лв.

V. БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ПО ПРОГРАМИ
1. БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА “МЛАДИТЕ В ДЕЙСТВИЕ”

Цели на програмата
Осъществяване на ефективна национална политика за младежта, която да стимулира инициативността на младите хора и техните организации и структури за успешното им развитие и реализация в обществения живот на страната и Европейския съюз.

Организационни структури, участващи в програмата

Бюджетната програма „Младите в действие” се управлява от специализираната администрация на Министерството на младежта и спорта - дирекция „Младежки политики”.

Отговорността за изпълнение на целите в съответната област на политиката е на ММС - дирекция „Младежки политики”.

Външните фактори, които могат да окажат въздействие върху постигането на целите на програмата са:

• 
  Липса на заинтересованост и ангажираност от страна на местните власти за създаване на организация по изпълнение на Националната стратегия за младежта (2012-2020) на регионално ниво и документиране на дейностите;
  
• 
  Непредоставяне на актуална и вярна информация за осъществени дейности и задачи по изпълнение на Плановете за действие по Националната стратегия за младежта;
  
• 
  Затруднена комуникация при координиране на изпълнението на плановете за действие по Националната стратегия за младежта (2012-2020);
  
• 
  Недостатъчен финансов ресурс за обезпечаване на програмните дейности и за координиране изпълнението на плановете за действие по Националната стратегия за младежта (2012-2020);
  
• 
  Преструктуриране на специализираната администрация и редуциране на работни места, което ще доведе до невъзможност за осъществяване на поетите ангажименти по програмата;
  
• 
  Промяна в политическите насоки за развитие и осъществяване на политиката за младежта в страната.
  

• 
  Липса на устойчивост и финансиране по Национална програма за младежта (2011 – 2015);
  
• 
  Недостатъчна инициативност от страна на младежките организации и младите хора в България;
  

Проучвания, информация от интернет страниците, работни групи на ЕК и ЕС, младежки организации, министерства имащи отношения към младежката политика, текущи проверки по действащите проекти, информация от счетоводната програма на ММС.

В програмата са заложени три показателя за провеждане и осъществяване на политиката за младежта, а именно:

• 
  Показател „БГ младеж”;
  
• 
  Показател „Младежко развитие”;
  
• 
  Показател „Национална програма за младежта (2011 – 2015)“.
  

• 
  разработване на политики за младежта, анализи и оценки на политики и програми;
  
• 
  осъществяване на социологически проучвания за актуалното състоянието на младите хора в страната и други допитвания от национален характер;
  
• 
  изпълнeние на Националната стратегия за младежта (2012-2020) и Закона за младежта;
  
• 
  разработване и изпълнение на програми и проекти в областта на младежта;
  
• 
  обмени на добри практики и опит в областта на младежките дейности с международни партньори;
  
• 
  участие в работни групи за синхронизиране на националното законодателство с актовете на ЕС и Съвета на Европа;
  

• 
  организиране на обучения и дискусионни форуми с участието на младите хора в страната за обсъждане на актуални теми от политиката за младежта в страната;
  
• 
  провеждане на информационни кампании и инициативи за повишаване на информираността на младите хора в страната;
  
• 
  изпълнение и популяризиране на изпълнението на Национална стратегия за младежта ( 2010-2020) и Закона за младежта;
  
• 
  наблюдение и контрол на проектни дейности на организации, финансирани по Националната програма за младежта (2011-2015) и новото поколение програма (2014-2020)”.
  
• 
  поддържане и развитие на Национална информационна система за младежта (база данни относно участието на младите хора в обществения и социално-икономическия живот на местно ниво, национално и регионално ниво; база данни за младежките организации в страната;база данни за документи, касаещи младежките политики на национално и европейско ниво);
  

При осигуряване на необходимите средства, бюджетът по бъдещата програма ще осигурява средства за:

• 
  разширяване на мрежата от Младежки информационно-консултантски центрове в големите градове;
  
• 
  информиране на младите хора за възможностите за по-добра личностна и професионална реализация чрез активно участие в предоставяните продукти/услуги по програмата;
  
• 
  консултиране на потенциални бенефициенти;
  
• 
  финансиране на проекти на неправителствени организации, за осъществяване на дейности, в съответствие с приоритетите, заложени в приетия от МС програмен документ;
  
• 
  администриране на проектни досиета, оценяване и договаряне;
  
• 
  наблюдение и контрол на изпълнението и отчитане на финансираните проекти;
  

• 
  Планове за изпълнение на Националната стратегия за младежта (2012-2020)
  
• 
  Национална информационна система за младежта;
  
• 
  Младежки обмени с международни партньори и участие в синхронизирането на националното законодателство с актовете на ЕС;
  
• 
  Кампании, инициативи, обучения и форуми за повишаване на информираността на младите хора в страната;
  

• 
  Мониторинг и контрол по осъществяването на националните и европейски програми за младежта в страната от страна на ММС;
  
• 
  Финансиране на проекти по национални младежки програми
  

- субсидии за финансово подпомагане на проекти на младежки организации по национални младежки програми – 800 400 лв.