Проектодоклад относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система (2007/2027(ini)) Комисия по правни въпроси Докладчик: Diana Wallis pr ini
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- RefProc >2007/2027 RefProc > RefTypeProc >(INI) RefTypeProc >
- СЪДЪРЖАНИЕ Страница
- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
- ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
- ПРИЛОЖЕНИЕ: ВЪПРОСНИК, ИЗПРАТЕН ДО НАЦИОНАЛНИТЕ СЪДИИ
<RefProc>2007/2027RefProc><RefTypeProc>(INI)RefTypeProc> Докладчик: PR_INI СЪДЪРЖАНИЕ Страница ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ 3 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ 10 ПРИЛОЖЕНИЕ: ВЪПРОСНИК, ИЗПРАТЕН ДО НАЦИОНАЛНИТЕ СЪДИИ 11
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система (2007/2027(INI)) Европейският парламент, – като взе предвид член 61 от Договора за ЕО, който предвижда постепенното създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, включително мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси, – като взе предвид Програмата от Хага за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз1, приета от Европейския съвет в Брюксел на 5 ноември 2004 г., и съобщението на Комисията от 10 май 2005 г. относно „Програмата от Хага: десет приоритета за следващите пет години“ (COM(2005)0184), – като взе предвид призива, отправен на 14 и 15 декември 2001 г. от Европейския съвет в Лаакен, за европейска мрежа за насърчаване на бързото организиране на обучение за магистрати, с оглед подпомагане на развитието на доверие между участниците в съдебно сътрудничество, – като взе предвид своите резолюции от 10 септември 1991 г. относно учредяването на Академия по европейско право за Европейската общност2 и от 24 септември 2002 г. относно Европейската мрежа за съдебно обучение3, – като взе предвид съобщенията на Комисията от 29 юни 2006 г. относно съдебното обучение в Европейския съюз (COM(2006)0356), от 5 септември 2007 г. относно Европа на резултатите - прилагане на правото на Общността (COM(2007)0502), и от 4 февруари 2008 г. относно създаването на форум за обсъждане на политиките и практиката на ЕС в сферата на правосъдието (COM(2008)0038), – като взе предвид Решение 2008/79/ЕО, Евратом на Съвета от 20 декември 2007 г. за изменение на протокола относно статута на Съда на Европейските общности4, и последващите изменения на процедурния правилник на Съда на Европейските общности за въвеждане на спешно преюдициално производство, – като взе предвид член 65, параграф 2, буква з) и член 69а, параграф 1, буква в) от бъдещия Договор за функционирането на Съюза, добавени от Договора от Лисабон, които биха осигурили правно основание за мерки, насочени към осигуряването на подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители, – като взе предвид член 45 от своя правилник, – като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A6 0000/2008), А. като има предвид, че проучване, проведено от докладчика по време на втората половина на 2007 г., установи: – значителни несъответствия в равнището на знания на националните съдии за правото на Общността5 в рамките на Европейския съюз, като на места осведомеността е твърде ограничена, – належащата нужда от подобряване на цялостните чуждоезикови умения на националните съдии, – трудностите, с които националните съдии се сблъскват в достъпа до специфична и актуална информация относно правото на Общността, – необходимостта от подобряване и ускоряване на първоначалното обучение и обучението през целия живот на националните съдии относно правото на Общността, – относителната липса на запознатост на съдиите с преюдициалното производство и необходимостта от засилване на диалога между националните съдии и Съда на Европейските общности, – факта, че правото на Общността се възприема от много съдии като изключително сложно и неразбираемо, – необходимостта от гарантиране, че правото на Общността се поддава по-добре на прилагане от националните съдии, Б. като има предвид, че основната отговорност за съдебно обучение, включително неговото европейско измерение, принадлежи на държавите-членки; като има предвид, че становището на Европейския съвет подчерта, че „компонент за ЕС следва да се включва методично в обучението на съдебни органи“6, и като има предвид, че обучението на магистратите във всяка държава-членка е освен всичко въпрос от общ интерес за институциите на ЕС и всяка държава-членка, В. като има предвид, че правото на Общността не трябва да се възприема като област, запазена за отбрана група специалисти, и като има предвид, че възможностите за обучение в тази област не трябва да са ограничени до съдии в съдилищата от по-висша инстанция, Г. като има предвид, че някои органи, които са подпомагани финансово от Общността, работят все по-успешно, и вече обучават значителен брой съдии и държавни прокурори, Д. като има предвид, че познанието по чужди езици е от съществено значение за гарантиране на ползотворно съдебно сътрудничество, в частност по граждански и търговски дела, в области, където е предвиден пряк контакт между съдии, и за гарантиране на достъп до програми за обмен за съдии, Е. като има предвид, че настоящата средна продължителност на преюдициалното производство, въпреки постоянните усилия от страна на Съда на Европейските общности, все още е прекалено голяма и значително намалява привлекателността на това производство за националните съдии, Ж. като има предвид, че Съдът на Европейските общности е постановил, че държавите-членки сами следва да установят система от съдебни средства за правна защита и процедури, които да гарантират съблюдаване на правото на ефективна съдебна закрила на правата, произтичащи от законодателството на Общността7, З. като има предвид, че нищо от настоящата резолюция не следва да се разглежда като оказващо влияние върху независимостта на съдиите, в съответствие с Препоръка № R(94)12 на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Европейската харта от 1998 г. за статута на съдиите,
1. отбелязва, че правото на Общността остава мъртвородено, ако то не се прилага правилно в държавите-членки, включително от националните съдии, които поради това са основният елемент на съдебната система на Европейския съюз; 2. приветства потвърждението на Комисията, че националните съдии играят съществена роля за гарантиране съблюдаването на правото на Общността, например чрез принципите на върховенство на правото на Общността, директния ефект, последователността в тълкуването и държавната отговорност за нарушения на правото на Общността; призовава Комисията да продължи да полага усилия в тази посока в допълнение към секторните инициативи, които вече се провеждат; освен това, приканва Комисията незабавно да премине към публикуването на информационна бележка за механизмите за обезщетения за нарушаване на правото на Общността от национални органи;
3. счита, че езикът е основното средство на съдебните служители; счита, че настоящото равнище на чуждоезиково обучение за национални съдии ограничава не само възможностите за съдебно сътрудничество по специфични инструменти, но също и изграждането на взаимно доверие, правилната употреба на доктрината acte clair и участието в програми за обмен; призовава всички участници в областта на съдебното обучение да обърнат специално внимание на чуждоезиковото обучение на съдии; 4. в допълнение счита, че чрез гласуване на поредица от регламенти, съдържащи стълкновителни норми, законодателната власт на Общността е направила политически избор, който включва евентуалното прилагане на чуждестранно право от националните съдии, вероятно също включващо употребата на сравнителен подход; счита, че тези елементи, взети заедно, допълнително подсилват аргументите в полза на подобряване на чуждоезиковото обучение; 5. изразява становището, че подобряването на езиковите умения на магистратите в държавите-членки е от обществен интерес; вследствие на това призовава държавите-членки да гарантират, че това обучение е безплатно и леснодостъпно; 6. счита, че достъпът до научна литература на родния език на всеки съдия е важен за по-добро разбиране на правото на Общността и отбелязва очевидния недостиг на специализирана литература в областта на правото на Общността на някои официални езици на ЕС, например по отношение на въпроси на международното частно право, както и сериозните потенциални последствия, които това има върху изграждането на общ правен ред, отразяващ многообразие от правни традиции; поради това, призовава Комисията да подкрепи създаването на такава литература, особено на по-малко използваните официални езици;
7. отбелязва, че много национални съдии нямат систематичен и удобен достъп до пълна и актуална информация за правото на Общността, и че правото на Общността понякога е слабо представено в национални държавни вестници, кодекси, коментарни рубрики, периодични издания и учебници; призовава държавите-членки да подновят усилията си в тази област; 8. изразява становището, че едно истинско европейско съдебно пространство, в което може да съществува ефективно съдебно сътрудничество, изисква не само познания по европейско право, но също взаимно познаване на правните системи на другите държави-членки; подчертава несъответствията в статута на чуждото право в целия Европейски съюз и счита, че този важен въпрос следва да се засегне в бъдеще; в това отношение насочва вниманието към предстоящото хоризонтално проучване на Комисията относно прилагането на чуждото право по отношение на граждански и търговски дела, както и към продължаващите проучвания в рамките на Хагската конференция по международно частно право; 9. приветства намерението на Комисията да подкрепи подобрената достъпност на национални бази данни с постановления на национални съдилища във връзка с правото на Общността; счита, че тези бази данни следва да са възможно най-пълни и удобни за потребителите; в допълнение счита, че конвенциите и регламентите относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела биха били уместен пример за европейска база данни, предвид честата им употреба от национални съдии; 10. изразява становището, че всички национални съдии следва да имат достъп до бази данни, съдържащи неуредени препращания за даване на преюдициални заключения от всички държави-членки; счита за еднакво полезно съдебните решения на препращащи юрисдикции, прилагащи преюдициално заключение, да се оповестяват допълнително, както вече е заложено в информационна бележка на Съда на Европейските общности относно препращания от национални съдилища за даване на преюдициално заключение8; 11. счита, предвид на богатството от информация в Интернет относно правото на Общността, че съдиите трябва да се обучават не само за същността на правото, но също и за това как да получават ефикасен достъп до актуални източници на правото; 12. приветства ангажимента на Комисията да публикува резюмета на граждани на правни актове на Общността и счита, че такива резюмета с неправен характер също биха помогнали на практикуващите в областта на правото да разполагат с по-бърз достъп до уместна информация; 13. насърчава разработването на интернет инструменти и инициативи в областта на електронното обучение, което, макар и да не задоволява напълно необходимостта от обучение, следва да се разглежда като допълващо контакта лице в лице между съдии и обучаващи; Към по-структурирана рамка за съдебно обучение в Европейския съюз 14. приканва компонентът относно ЕС в обучението на национално равнище на всички членове на съдебната власт: – да стане задължителен, особено в контекста на изпитите за получаване на право на практикуване на юридически професии, – да бъде допълнително подсилен от най-ранния възможен етап нататък, с повишено внимание върху практическите страни, – да включва методи на тълкуване и правни принципи, които могат да са неизвестни на националния правен ред, но които играят важна роля в правото на Общността; 15. насърчава разработването на общи компоненти сред държавите-членки в учебните планове и методите на обучение в областта на гражданското правораздаване, в допълнение към съществуващите инициативи в областта на наказателното правораздаване; 16. отбелязва растящия успех на програмата за обмен за членове на съдебната система; насърчава Европейската мрежа за съдебно обучение да я направи достъпна за най-широк кръг съдии и да гарантира подходящо включване на съдии с опит в граждански, търговски и административни дела; приветства дейностите на мрежата в областта на езиковото обучение и разширяването на програмата за обмен към Съда на Европейските общности, Евроюст и Европейския съд по правата на човека; 17. счита възможността национални съдии да участват в обучение за начинаещи и напреднали като основен логистичен и финансов проблем за държавите-членки; по същество счита, че съдиите не следва да понасят никаква част от разходите, свързани с тяхното обучение по правото на Общността; отправя искане Комисията да му предостави приблизителни оценки за всяка държава-членка на разходите, свързани с временното заместване на съдии, които участват в програми за обмен; 18. обръща внимание на оценката на Комисията, че най-подходящият вариант за насърчаване на обучение в европейското съдебно пространство в момента е финансова помощ за различни органи чрез Рамковата програма за основни права и правосъдие за 2007-2013 г., и че въпросът за развиване на европейски структури за съдебно обучение под други форми би могъл да се повдигне отново, когато тази програма приключи; 19. счита при все това, че е дошло времето за прагматично институционално решение за съдебното обучение на равнище ЕС, което напълно да се възползва от съществуващите структури, като същевременно избягва ненужно дублиране на програми; поради това призовава за създаването на Европейска съдебна академия, съставена от Европейската мрежа за съдебно обучение, чиято задача би била да установява приоритети за обучение, и Академията по европейско право, която би станала нейния оперативен лост за прилагане на тези приоритети; приканва това институционално решение да вземе предвид съответния опит, придобит в управлението на Европейския полицейски колеж; 20. счита, че националните съдии не могат да имат пасивно отношение към правото на Общността, реагирайки само на въпроси, повдигани от страните, както се вижда от съдебната практика на Съда на Европейските общности по отношение на национални съдилища, повдигащи по собствена воля въпроси, свързани с правото на Общността9; 21. счита, че адвокатите играят решаваща роля в прилагането на правото на Общността в националните съдилища и приканва за засилване и на тяхното обучение по аналогия с горните раздели, засягащи националните съдии;
23. призовава Съда на Европейските общности и всички засегнати страни допълнително да съкратят средната продължителност на преюдициалното производство, като по този начин направят тази ключова възможност за диалог по-привлекателна за националните съдии; 24. настоятелно призовава Комисията да разследва дали някакви национални процедурни правила съставляват действителна или потенциална пречка на възможността всеки съд или трибунал на държава-членка да извършва препращане за даване на преюдициално заключение, както е предвидено във втория параграф на член 234 от Договора за ЕО, и да преследва стриктно нарушенията, които тези пречки представляват; 25. счита, че ограниченията в юрисдикцията на Съда на Европейските общности, особено тези във връзка с дял IV от Договора за ЕО, ненужно накърняват единното прилагане на правото на Общността в тези области, и изпращат отрицателно послание до по-голямата част от съдиите, работещи по такива въпроси, което прави невъзможно установяването на пряк контакт от тях със Съда на Европейските общности и поражда излишни забавяния; 26. с оглед въвеждането на спешно преюдициално производство, изразява съгласие със Съвета, че е важно Съдът на Европейските общности да предостави насоки, с които националните съдии биха могли да се консултират, когато определят дали да поискат спешното производство; 27. приканва Съда на Европейските общности да обмисли всички възможни подобрения на преюдициалното производство, които биха обвързали препращащия съдия по-тясно с неговите дела, включително повишени възможности за разясняване на препращането и участие в устното производство; 28. счита, че в един децентрализиран и зрял правен ред на Общността националните съдии не следва да бъдат маргинализирани, а по-скоро да им се възлага повече отговорност и допълнително да се насърчават в ролята им на първи съдии на правото на Общността; поради това настоятелно призовава за разглеждане на система за „зелена светлина“, при която националните съдии биха включвали своите предложени отговори към въпросите, които препращат на Съда на Европейските общности, който след това би могъл да реши в определен срок дали да приеме предложеното съдебно решение или да действа като апелативен съд;
29. приветства създаването на форум за обсъждане на политиките и практиката на ЕС в сферата на правосъдието и призовава Комисията да гарантира, доколкото е възможно, че форумът провежда своите дебати по прозрачен начин, за да информира за работата на всички институции на ЕС и национални органи; отбелязва със задоволство ангажимента на Комисията да докладва редовно както пред Парламента, така и пред Съвета; приветства намерението за координиране на работата със съответните органи на Съвета на Европа и за избягване на дублиране на техните полезни дейности; 30. изразява категорична подкрепа за настойчивостта от страна на Комисията държавите-членки систематично да предоставят таблици на съответствие, установяващи начина на прилагане на директивите на Общността в национални регламенти; изразява съгласие, че такива таблици предоставят ценна информация срещу минимални разходи и тежест; освен това счита, че таблиците на съответствие повишават прозрачността при прилагането на правото на Общността и предоставят на националните съдии и страните преди тях реалистична възможност да видят дали зад определено национално правило стои право на Общността и да проверят за себе си дали транспонирането е извършено правилно, и ако е така – по какъв начин е направено; 31. настоява за необходимостта от по-опростен език в законодателството на Общността и по-голяма терминологична съгласуваност между правните инструменти; изразява категорична подкрепа за използването на Проекта за европейско договорно право като инструмент за по-добро законотворчество, например в областта на политиката за защита на потребителите; 32. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и съпътстващите я документи на Съвета, Комисията, Съда на Европейските общности и Европейския омбудсман. ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ Вашият докладчик преди всичко имаше за цел да събере мненията на пряко засегнатите от настоящия доклад лица, т.е. националните съдии. На 11 юни 2007 г. докладчикът проведе изслушване в комисията по правни въпроси, на което съдии от Румъния, Унгария, Обединеното кралство и Германия имаха възможност да споделят своя опит в областта на правото на Общността. По време на втората половина на 2007 г. до всички държави-членки беше изпратен подробен въпросник с цел получаване на обратна връзка от възможно най-много национални съдии. Над 2300 съдии отговориха на въпросника, чиито първи резултати са публикувани като приложение към настоящия проектодоклад. Вашият докладчик също взе участие в изслушване относно прилагането на правото на Общността, организирано на 3 май 2007 г. от Monica Frassoni, член на Европейския парламент, което включи презентация от френски съдия, като по този начин беше подчертана тясната връзка между ролята на националните съдии, от една страна, и прилагането на правото на Общността, от друга. Второ, проектодокладът се съсредоточава върху европейските действащи лица, чиято работа е свързана с националните съдии. На 10 септември генералният секретар на Европейската мрежа за съдебно обучение направи презентация пред комисията по правни въпроси и отговори на въпроси на членовете. На 18 октомври 2007 г. вашият докладчик направи проучвателно посещение в Съда на Европейските общности за провеждане на срещи с няколко съдии и генерални адвокати, съсредоточавайки се предимно върху ролята на националните съдии в контекста на преюдициалното производство. Накрая, докладчикът беше представен на експертна среща по съдебно обучение, организирана от Комисията на 4 февруари 2008 г., която включи презентации на Европейската мрежа за съдебно обучение, Академията по европейско право, Европейския институт по публична администрация и други. Настоящият проектодоклад също така идва във време, когато Парламентът обръща повишено внимание на ефективното прилагане, inter alia от национални съдии, на законите, които той приема със Съвета. Проектодокладът се стреми да гради върху основата на съществуващи инициативи с цел да предложи по-структурирана рамка за съдебно обучение в Европейския съюз, която е в състояние да задоволява бъдещи стремежи. Първата предпоставка за това е обръщане на много по-голямо внимание на езиковите умения на съдиите. Проектодокладът също отправя редица препоръки, насочени към гарантиране на по-голяма роля на националните съдии в съдебната система на Европейския съюз. Отделно от въпроса с езика, той обхваща също по-добър достъп до информация, правно обучение, ролята на националния съдия в преюдициалното производство и накрая как законодателят на Общността би могъл да улесни задачата на националния съдия чрез подобряване на начина, по който той създава законодателство, по-специално чрез придаване на по-голяма прозрачност на процеса. ПРИЛОЖЕНИЕ: ВЪПРОСНИК, ИЗПРАТЕН ДО НАЦИОНАЛНИТЕ СЪДИИ
|
