Проф д-р Владимир Алексиев
Изтегляне 152.83 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Понастоящем в Катедрата по фармакология и токсикология при МФ на МУ – София работят следните щатни преподаватели
- Монографии с участие на преподаватели от Катедрата
- Учебници с участие на преподаватели
- Лекрствени справочници с участие на преподаватели
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА КАТЕДРАТА ПО ФАРМАКОЛОГИЯ И ТОКСИКОЛОГИЯ ПРИ МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ НА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ (1945 – 2017 г.)Иван Ламбев В учебния план на новосъздадения през 1917 г. Медицински факултет към Софийския университет е включен курс «Фармакология и терапевтика» с преподаване през двата семестъра на четвърти курс. Тогава ръководител на Катедрата по фармакология и терапевтика е проф. д-р Владимир Алексиев, завършил медицина в Женева. Той написва и първите български учебници по тази дисциплина «Основи на фармакологията», «Ръководство по фармакология», «Фармакология», «Лекарственик с рецепти» (в съавторство с доц. д-р П. Николов), «Терапевтика на вътрешните болести» (в съавторство с проф. д-р Константин Чилов) и др. Проф. д-р В. Алексиев поканва младия студент Петър Николов като демонстрант за упражненията по фармакология. След завършване на медицина през 1925 г. д-р П. Николов постъпва като асистент по фармакология при проф. В. Алексиев. Той работи като фармаколог, но продължава да води и болнични легла. Получава специалност по сърдечни и белодробни заболявания. По-късно д-р П. Николов признава «Заедно с фармакологията най-много съм обичал работата с болните». С него се съветват и лекуват проф. Асен Златаров, проф. д-р Стоян Киркович, проф. д-р Стефан Ватев и др. По негово настояване поради онкозаболяване проф. Асен Златаров заминава да се лекува във Виена, от където му пише предсмъртно писмо през 1935 г. «Благодаря за твоята доброта и братско лекарско чувство. Това е така рядко в наше време! И аз – за последен път вече, може би, се уверих, че само добрият човек може да бъде и добър лекар. На тебе желая успех: ти го заслужаваш и като лекар и като изследовател. Жалко, че у нас няма размах за тия, които имат какво да дадат... »” 
Чл. кор. проф. д-р Петър Николов (1894–1990) През 1927–28 г. д-р П. Николов специализцира при известните виенски фармаколози Пик и Молитор, а през 1937 г. специализира в университета в Рим. През 1935 г. частният доцент по фармакология д-р Петър Николов чете встъпителната си лекция «Нашите народни средства», в която подчертава: «Трябва да припомним, че научната медицина се е развила от народната». Доц. д-р П. Николов прави за първи път задълбочен анализ на голямото богатство на нашия народ, високо оценено от него като «народна фармакопея». През 1938 г. той е избран за за редовен доцент, през 1945 г. – за извънреден професор и става ръководител на новосъздадения първи самостоятелен Институт по фармакология (в последствие Катедра по фармакология), която ръководи до 1962 г. През 1946 г. е натоварен да организира като първи декан новосъздадения Медицински факултет в Пловдив. През 1958 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1962 г. – за завеждащ Секция по фармакология в Института по експериментална медицина при БАН (понастоящем Институт по невробиология). Проф. д-р П. Николов е първият български учен, работил в областта на експерименталната фармакология и токсикология. Той проучва лечебната активност на голям брой растителни видове: Digitalis lanata, Adonis vernalis, Atropa belladona, Rosa damascena, Allium sativum, Helleborus odorus, Salix alba, Onopordum acanthium, Foeniculum officinale, Pimpinella anisum, Carum carvi, Galega officinalis. Създава редица фитопродукти (вкл. препарата Pulmochin® за лечение на пневмонии). Известни са негови учебници и книги за лечебните растения. Клиничното ръководство “Фитотерапия” в съавторство със специалисти по ботаника от БАН, е преведено на руски и немски език. Проф. д-р П. Николов създава първите у нас специалисти в областта на експерименталната фармакология и лекарствената токсикология. Той изгражда основите на няколко научни школи. Проф. д-р Димитър Пасков е най-достойният продължител на делото на проф. П. Николов. Като млад лекар участва в първата фаза на Отечествената война (1944–1945). Специализира в Ленинград под ръководството на световно известният руски фармаколог С. В. Аничков. След защита на кандидатската си дисертация, посветена на изследване спазолитичната и вазодилатиращата кативност на дибазола, той е избран за зам.-директор на Института по експериментална медицина при БАН. През периода 1951–1959 г. изследва фармакологичната активност на изолирания от блатното кокиче алкалоид глантамин (Nivalin®) у нас и в Ленинград. През 1961 г. става професор. Той ръковиди Катедрата по фармакология при Медицински факултет – София от 1963 до 1977 г., а след това ръководи ръководи научно-изследователска група в Химикофармацевтичния комбинат – София. Проф. Д. Пасков е водещ организатор на Първия национален конгрес по фармакология с международно участие (1978 г.). 
Проф. д-р Димитър Пасков (1914–1986) По негов време а Катедрата са създадени Учебен сектор по фармакология за обучение на студенти по медицицина, стоматология и фармация и Сектор по химия и фитохимия, които съществуват до 1990 г. Те са ръководени последователно от проф. Йовчев и проф. Стефан Робев. Проф. Д. Пасков въвежда голям брой експериментални методи у нас, създава просперираща научна школа от бългрски фармаколози. Ръководи повече от 12 аспиранти, успешно защитили кандидатски дисератции. Два от неговите аспирани са от Монголия и Виетнам. Той обогатява страната ни с голям брой оригинални лекарства – Nivalin® (изолиран по негова идея отаначало от вида Galanthus nivalis var. gracilis от ст. н.с. Л. Бубева – Иванова), Dibazol®, Pymadin®, Tabex®, Nivalin P®, INHA-17®, Depreton®, Verbascan®, Aminton®, Dimex® и др. Изследва лечебната активност на редица растителни видове: Verbascum nobile et pseudonobile, Reseda luteola, Erysimum repandum, Betula alba, Leonurus cardiaca, Cytisus laburnum, Scrophularia canina, Calendulla officinalis. С оригиналните си фармакологични изследвания върху галантамина проф. д-р Д. Пасков прослави името на България сред фармаколозите и лекарите на Европа. Неговата монография «Нивалин» е преведена и издадена в Италия. Той е носител на престижната международна награда за наука "Еньо" (1961) и на званието "Заслужил лекар". Съвместно с проф. д-р Д. Пейчев разработва учебник по фармакология за студенти медици, претърпял няколко издания. 
Проф. Д. Пасков със сътрудници за събиране на лечебни растения (1977). През периода от 1977 г. до 1993 г. Катедрата е преименована в Катедра по фармакология и фитотерапия. Нейни ръководители са последователно проф. д-р Д. Желязков (1977–1980), усъвършенствал преподаването по обща фармакология и въвел първите фармакобиохимични методи на изследване, и доц. д-р Г. Фурнаджиев (1980–1983) внедрил заедно с денталния медик проф. д-р М. Вутов препарата Furin M® за лечение на пародонтоза и хеморагични гингивити. От 1977 г. до 1993 г. в Катедрата е съдаден Сектор по фитохимия и фитофармакология с ръководител доц. д-р Петър Манолов. Основната фитофармаколгична дейност е осъществена от асистентите д-р Ив. Ламбев, д-р М. Марков и д-р Кр. Якимова. Изследвана е фармакологичната активност на биологично активни вещества от растителен произход (нарингин, мангиферин) и растителни екстракти от видовете Calendula officinalis, Colladonia triquetra, Hypericum perforatum, Plantago major, Symphytum officinale, Verbascum decorum и др. Фармакологично и токсикологично са изследвани и предложени за внедряване фитопрепаратите Нефротон (при пациенти с първи или втори стадий на хронична бъбречна недостатъчност) и Бронхоплант (за симптоматична терапия на бронхити). Защитена е дисертация върху Нефротона. 
Проф. д-р Ради Овчаров (1914–2014) От средата на 1983 г. до средата на 1990 г. Катедрата е преименована в Катедра по фармакология и токсикология с ръководител проф. д-р Ради Овчаров (дългогодишен директор на Държавния институт за контрол на лекарствените средства, сега Изпълнителна агенция по лекарствата). През този период тя е включена в новосъздадения Научния институт по фармакология и фармация като едно от основните негови звена. По същото време са защитени голям брой кандидатски дисертаци, а доцентите Димитър Тодоров, Иван Крушков и Владимир Мицов стават дмн и са избрани за професори. След 1983 г. Катедрата запазва името си – Катедра по фармакология и токсикология, и е част от Медицински факултет при ВМИ – София. Ръководител на Катедрата е проф. д-р П. Узунов (1990 – 1995), който през периода 1989 – 1992 г. е и председател на Медицинска акдемия. Проф. П. Узунов, дбн е световно известен често цитиран учен в областта на фармакологията и фармакобиохимията. Работил е във Вашингтон. Изследвал е аденилатциклазата, цикличния аденозинмонофосфат, първите шест изоформи на фосфодиестеразата и др. Той допринася много за специализацията на преподавателите в чужбина и за оборудването на Катедрата с компютри и съвременна апаратура. 
Проф. д-р Ив. Крушков (1935–2007) От 1995 до 2000 г. ръководител на Катедрата е проф. д-р Ив. Крушков, дмн. Той е работил в Катедрата 46 г. Изследвал е фармакологично Depreton®, Aminton® и други препарати. В съавторство с акуршер-гинеколозите проф. д-р Илия Щъркалев и проф. д-р Любомир Яръкова доказва спазмолитичния ефект на Аналгина върху изолиран рог от човешка матка. Съавтор е на много учебници и лекарствен справочници. В съавторство с доц. Ив. Ламбев разработва претърпелия 7 издания "Фармакотерапевтичен справочник" и учебник по фармакология за медицинските колежи, издаван шест пъти. От 1991 до 1993 г. е зам-председател по научно-изследователската дейност на Медицинска академия. Проф. д-р Ив. Крушков е полиглот – изключително ерудиран преподавател и обаятелен лектор. Като аситент в Катедрата той е ръководил много години студентски научен кръжок. Трима от студентите-кръжочници ппо фармакология след завършване на следването си стават асистенти в Катедрата, а впоследствие се хабилитират – чл. кор. проф. д-р Мила Власковска, доц. д-р Марко Марков и доц. д-р Мирослава Варадинова. От 2000 до 2016 г. ръководител на Катедрата е проф. д-р Надка Бояджиева, дмн. Временно изпълняващи длъжността ръкодител Катедра през същия период от време са били проф. д-р Кр. Якимова (10 пъти) и доц. д-р Ив. Ламбев (2 пъти). Проф. д-р Н. Бояджиева специализра над 10 г. в САЩ. Тя разработва въпроси на апоптозата, стволовите клетки, ендокриниума, фармакогенетиката и епигенетиката. Ръководила е 15 докторанти, защитили успещно НОС "Доктор". През периода 2000 – 2016 г. се хабилитират 4 главни асистента, а трима доценти стават професори, един от които по-късно – чл.-кор. на БАН. Ръководител на Катедрата по фармакология и токсикология от м. юни 2016 г. е доц. д-р Румен Николов, дм. Той е специалист по фармакология и дерматология. Съавтор е в много учебници и лекарствени справоници. През 2010 г. въвежда в Катедрата преподаване по лекарствена токсикология. Научните му интересеи са областта на фармакологичнто повлияване на терморегулацията и аналгезията. От Катедрата по фармакология започва творческия си път акад. Веселин Петков (1916–2000), основател и ръководител на Катедрата по фармакология в ИСУЛ и дългогодишен директор на Института по физиология (сега по невробиология) към БАН. Той е автор на оригинални монографии и ръководства (вкл. «Съвременна фитотерапия», преведена на руски език) и голям брой публикации върху експериментални фармакологични и физиологични изследвания, посветени на междумедиаторните взаимодействия и въпросите на паметта. Автор е и на първия учебник по фармакология за стоматолози. Акад. В. Петков изгради у нас мощна научна школа в областта на експерименталната фармакология и физиология. Негови достойни ученици са проф. Д. Станева-Стойчева (основател на Катедрата по фармакология във Фармацевтичния факултет в столицата), доц. д-р Ив. Цонев, проф. д-р П. Манолов, доц. д-р Г. Нешев, проф.д-р В. Георгиев, акад. проф. д-р Р. Радомиров (екс-директор на Институт по невробиология, БАН), проф. д-р Л. Казаков (бивш зам.-директор на същия институт), проф. д-р М. Лазарова (Институт по невробиология, БАН), проф. д-р В. В. Петков (Институт по невробиология, БАН), проф. д-р Д. Гетова (Катедра по фармакология, Медицински факултет – Пловдив), ст. н. с. д-р С. Тодоров (Институт по невробиология, БАН) и др. Катедрата по фармакология и токсикология е неколкократно акредитирана за обучение и провеждане на изпита по начната специалност фармакология (вкл. фармакокинетика и химиотерапия) и съответната образователна и научна степен "Доктор". Всички колеги в страната, придобили тази специалност, са положили Държавен изпит в същата Катедра. От Катедрата по фармаколгия при Медицинския факултет към ВМИ – София започват своята научна и преподавателска дейност много фармаколози – доц. д-р Н. Аврамов (развил направлението стоматологична фармакология); доц. д-р В. Тодоров (работил в областта на фармакологията на антихелминтните лекарства); доц. Бачев (създал няколко дентални препарата – полиминерол, фитодонт, зъбната паста «Поморин»); доц. д-р Хр. Добрев; проф. д-р Д. Желязков (основател на катедрата по фармакология в гр. Варна); проф. д-р Л. Далева (НИХФИ); проф. д-р М. Николова (НИХФИ); ст. н. с. К. Русинов (БАН); чл. кор. проф. Ц. Стойчев (БАН); доц. д-р Цв. Бояджиев (основател на катедрата по фармакология в гр. Плевен); проф. д-р Витан Влахов, дмн (основател на катедрата по клинична фармакология в София); проф. д-р Вл. Мицов (изследвал 4-аминопиридина); проф. д-р П. Статков; маг. фарм. д-р П. Нинова, дф (ръководила фитохимична лаборатория към Катедрата); проф. д-р Димитър Тодоров, дмн (развил проспериращо онкофармакологично направление у нас, ръководил Националния онкологичен център); доц. д-р Васил Спасов, дм (ръководил Катедрата по фармакология в Стара Загора); доц. д-р Ив. Ламбев, дм (работил в областта на фармакологията на сърдечно-съдовата и отделителната система и развил мащабно Web-базираното обучение по фармакология у нас – medpharm-sofia.eu, в което са включени също много студентски презентации през последните 12 г.); доц. д-р М. Марков, дм (работил в областта на фармакологията на дихателната система); проф. д-р Нина Бакрачева. дмн (ръководила Катедрата по клинична фармакология в София, изследвала обстойно фармакологията и токсикологията на Аналгина); чл. кор. проф. д-р М. Власковска, дмн (разработваща механизмите на действие на аналгетици, наркоманогенни средства и НСПВС); проф. д-р Красимира Якимова, дмн (разработваща въпросите на терморегулацията); проф. д-р Славина Сурчева, дм (разработваща фармакологичното повлияване на болката); доц. д-р Диана Дренска, дм (работила в областата на фармакологията на антиоксидантите); ас. д-р К. Симеонова (проучваща влиянието на някои невропептиди и на азотния оксид върху сърдечно-съдовите функции, внедрила съвременни методи за изследване на хемодинамични показатели в опити с хронично инструментирани будни плъхове и методи за изследване на барорефлекса); гл. ас. д-р К. Маразова, дм (изследвала антиулкусни лекарства); доц. д-р Р. Николов, дм; доц. д-р Цв. Маркова (работеща в областта на фармакотерапията на бронхиалната астма); доц. д-р Жоржета Бочева, дм; доц. д-р Павлина Гатева, дм; доц. д-р Т. Дърленска, дм; доц. д-р М. Варадинова, дм; гл. ас. д-р Е. Харитов, дм; гл. ас. д-р Г. Богданов, дм; асистентите д-р Христов и д-р Лазаров. В началото на учебната 1995/96 г. в Катедрата по фармакология доц.д-р Ив. Ламбев и доц. Тр. Трайков (от Катедрата по медицинска физика и биофизика) въвеждат за първи път в Медицински факултет – София компютърно мултимедийно обучение и предават своя опит на много колеги. През 1995 г. излизат от печат и се въвеждат в обучението по фармакология за студенти по хуманна и дентална медицина тестове под редакцията на доц. Ив. Ламбев, претърпели четири издания. В последните повече от 20 години по време на практическите занятия със студенти по хуманна и дентална медицина се използват още тестове, видеофилми и мултимедиен многомодулен софтуер CAL за обучение по фармаколoгия, закупен от Великобритания предимно по програмите на ЕС (ТEMPUS и PHARE). През зимния семестър на учебната 2000/2001 г. под ръководството на доц. д-р Ив. Ламбев, в.и.д. Ръководител Катедра, за първи път се въвежда англоезиковото обучение по фармакология за студенти по хуманна медицина. През 2003 г. под редакцията на доц. д-р Ив. Ламбев и проф. Н. Бояджиева излиза учебник по фармакология за студенти по медицина, претърпял три издания (2003, 2009, 2010). През 2003 и 2012 г. под редакцията на проф. Н. Бояджиева излизат съответно I и II издание на учебник по фармакология за дентални медици. През 2012 г. излиза първият учебник по фармакология и лекарствена токсикология на английски език под редакцията на проф. Н. Бояджиева. Всяка година в Катедрата се провеждат редица свободно избираеми курсове: Основи на болката и аналгезията, Съвременни фармакотерапевтични подходи в лечението на социално-значими заболявания, Лекарствена токсикология, Основни знания за HIV и HIV-инфекцията, Наркомании – превенция, диагностика и лечение, Pharmacogenetic and gene therapy и др. Анализът на наукометричните показатели на катедрата за последните 20 години показва: общ брой научни публикации в реферативни списания е над 600, общ импакт фактор на публикациите – над 400, общ брой цитирания – над 2000, общ брой доклади на научни конгреси и конференции у нас и в чужбина – над 650, общ брой монографии и медицински книги на български и английски език – 44, общ брой отпечатани статии в книги и монографии по медицина – над 150, общ брой спечелени конкурсни научни проекти у нас – 61, общ брой спечелени конкурсни научни проекти в чужбина (Европа, САЩ, Азия) – 14. От 1975 г. насам преподаватели на Катедрата по фармакология (проф. д-р Ив. Крушков, доц. д-р Ив. Ламбев, проф. д-р П. Узунов) успешно разработват серия от учебници и тестове (предназначени за колежани и студенти от медицинските университети у нас), а също лекарствени справочници и фармакотерапевтични ръководства за лекари, зъболекари и фармацевти. Много от тях са претърпели от 5 до 7 издания и се използват в ежедневната клинична и фармацевтична практика. Някои от тях са отличени с годишната награда на издателство «СИЕЛА» за значителен авторски принос в медицинската литература (Фармакотерапевтичен справочник – V изд., 2001 г.) и с наградата на БЛС «Чл. кор. проф. д-р Константин Чилов» за съществен принос в специализраната медицинска литература (Справочник на лекарствените средства – V изд., 2004 г.). През последните 5 години в Катедрата са успешно защитени 8 дисертации за придобиване на ОНС „Доктор”. Научни ръководители на значителна част от докторантите са проф. Н. Бояджиева, чл. кор. М. Власковска, проф. Кр. Якимова и проф. Сл. Сурчева. По своя сумарен IF Катедрата по фармакология и токсикология се нарежда в челната тройка сред медицинските звена на Медицински университет – София. Много от нейните сътрудници са специализирали в Германия, Великобритания, САЩ, Италия, Швеция, Япония, Испания, Ирландия, Гърция, Холандия и други държави и ползотворно си сътрудничат с колеги от тези страни. Преподавателите от Катедрата участват в разработването на голям брой научно-изследователски проекти на университетско, национално и европейско ниво (вкл. по Седма рамкова програма).В Катедрата работят виско квалифицирани кадри в сравнително добре оборудвани лаборатории предимно по следните основни направления:
Понастоящем в Катедрата по фармакология и токсикология при МФ на МУ – София работят следните щатни преподаватели:
Монографии с участие на преподаватели от Катедрата
Учебници с участие на преподаватели
Лекрствени справочници с участие на преподаватели
Каталог: files -> DIR%203 -> Head%202 Head%202 -> 22. хомеопатични лекарства Head%202 -> Primum non nocere. (Hippocrates) Dosis sola facit venenum. (Paracelsus) Head%202 -> Видове лекарствени препарати Лекарствената или фармацевтичната форма Head%202 -> Класификация на основните лекарства® Head%202 -> Фармакокинетика на лекарствата1 Head%202 -> 1 Лекарство – определение, източници за получаване Head%202 -> Primum non nocere Head%202 -> Катедра по фармакология и токсикология Head%202 -> Фактори, повлияващи лекарствената кинетика и действие фактори от страна на лекарствата Изтегляне 152.83 Kb. Сподели с приятели:
|