Проф. Димитър Йончев: нато иска присъствие, а ние суверенна държава ли сме?

Приложение №5

Проф. Димитър Йончев: НАТО иска присъствие, а ние суверенна държава ли сме?

Изявлението на американския помощник-държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд е учебникарски пример как се създава заплаха с говорене. Това, че употребява терминология от военния арсенал е много неприятно и опасно. Говори за фронтова линия, а в дипломацията няма такова понятие.

Не знам защо ние се съгласяваме да участваме в такава игра. Тази насоченост срещу Русия си е строго интерес на САЩ. Настаниха се в Украйна. Не мога да разбера каква опасност представлява Русия за тях, защото тя си е на собствена територия. Това всичкото – отделяне, санкции, напрежение, военният език – това са много опасни неща. Не бих искал ние да участваме в такова нещо, трябва да сме внимателни и да сме сдържани – идва ми наум, че по времето на Втората световна война цар Борис не разреши да се бием срещу Съветския съюз /не срещу Русия/. Толкова глупав ли е бил. А и нека видим – далеч не всички държави от Европейския съюз се държат така "услужливо" като нас.

Аз не харесвам изявленията на президента Росен Плевнелиев – това желание да се увеличават военни разходи, да се дрънка оръжие. Какво ни заплашва в момента нас – териториално ли, какво?

Отвратителна е такава политика, която те кара да заемаш враждебна позиция. А в края на краищата тази враждебност след известно време ще отшуми, ще си отиде, ще я забравим. Както беше по време на войната в Югославия. Не може ли да мислим за онези времена, когато ще живеем мирно и спокойно, а трябва сега да се наостряме? Европа няма интерес от конфронтация с Русия. Толкова ли е трудно да го разберат? Не съм спокоен за нашите политици. Много лесно вземат позиция, която да се хареса на САЩ. Уважаваме ги, но те имат собствен интерес. Макар на мен да ми е малко трудно да схвана какви са им интересите в Украйна. Русия е заплаха за САЩ там в Украйна. Но в крайна сметка – това са техни проблеми, не са наши.

Странна е и тази прикритост на външния ни министър по отношение позицията на България, която ще има на утрешната среща на външните министри в Брюксел. Толкова е несериозно това положение – министърът, който отива утре там, не ще да каже позиция. Започваш да се чудиш суверенна държава ли сме или това са само приказки на книга. Разбира се, че трябва да бъдем внимателни – без да бъдем пречка в общоевропейската политика, трябва да отстояваме националния интерес. Нашият регион на Балканите има общи граници с тази конфликтна в момента част на света. Ние нямаме интерес конфликтът да се разширява. Нека започнат да обясняват на света какво искат да направят с тези санкции срещу Русия. Аз виждам как откровено се радват, че рухва руската икономика, че се обезценява рублата, че Русия е притисната в ъгъла. А те говорят за морал, за правила. Не бива да се говорят такива приказки кой е морален, кой не е морален. Защото като видим колко народ се изби през тези 25 години, не е Русия в основата на тези войни и не е хубаво така да се прекалява.

Има геополитически сблъсък, има много голям конфликт в момента. Ако се вгледаме, още преди 20 години Збигнев Бжежински за "Голямата шахматна дъска". Неговите заявления там са: "Европа трябва да се изолира от Русия", "Трябва да направим всичко, за да се изолира Русия от Европа", "Да не се допусне съюз на Русия с Китай", "Да се работи за разединението на Русия" – ей такива работи, които днес се случват пред очите ни, а ни приказват кой бил виновен. Започвам да се чувствам като някой, който го водят за носа и му говорят врели-некипели. Как е възможно министърът да отива в Брюксел и да не казва каква е позицията на България? Какво ще прави там? Той, ако си я пази в тайна, нашето обществено мнение какво да прави? Или чака да види какво ще му кажат там? В страна суверен се вземат решения и се излиза с позиция. Какво толкова има да го въртят? Или и той като премиера, който когато го питаха дали ще пътува в Париж за марша на солидарността, той отговори "ще видя, не съм съгласувал". Представяте ли си с кого съгласува. Никак не ми харесва такава политика, но какво да правим. Ние сме все такива – току се засилим като си намерим голям брат и той се препъва в нас, защото ние караме пред него. Ще кажеш, че това е наш интерес, наша война. Хич не искам такива категории, не ми се иска да стигнем до там. Това е фронтова реторика, която много ме отчайва. Още преди година – година и нещо Сара Пейлин говореше, че "нашите добри момчета трябва да накажат онези – лошите с атомна бомба". Какво е това – добри лоши, сякаш сме в някакъв холивудски сценарий. Аз лично се плаша от това развитие на нещата – от това изкуствено надуваме тази опасност. Реално няма никаква опасност. /БГНЕС

Професор Димитър Йончев, експерт по национална сигурност, бивш депутат в VІІ ВНС