Prof. Dr. Nikolay slatinski



страница1/4
Дата22.08.2017
Размер0.71 Mb.
  1   2   3   4
ОСНОВНИ ПОДХОДИ (МОДЕЛИ) ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА РИСКА И НЯКОИ АСПЕКТИ НА ТЯХНОТО ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ
ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ
BASIC APPROACHES (MODELS) TO THE STUDY OF RISK AND CERTAIN ASPECTS OF THEIR PRACTICAL APPLICATION
PROF. DR. NIKOLAY SLATINSKI
Резюме: В доклада се прави систематизация на основните подходи (модели) при изучаването на рисковете в съвременното глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково общество - Културен/символен подход, Подход Рисково общество, Governmentality подход и Адаптивен/абсорбтивен подход и се изучават възможни аспекти на тяхното приложение за страната ни при даването на отговор на някои критични фактори с деструктивно въздействие върху международната и националната среда за сигурност.

Ключови думи: Риск, предизвикателство, сигурност, субективен и обективен подходи, модели за сигурност, базисни функции на социалните системи.

Abstract: The report systematizеs the basic approaches (models) to the study of risks in the contemporary globalized, postmodern, network, risk society: Cultural/symbolic approach, Risk society approach, Governmentality approach, Adaptative/absorptive approach; and discusses some possible aspects of their application for our country in giving responses to critical factors with destructive impacts on international and national security environment.

Key words: Risk, challenge, security, subjective and objective approaches, security models, basic functions of social systems.
Разширена версия на доклад пред Годишната научната конференция „Съвременни предизвикателства пред сигурността и отбраната”, ВА „Г. С. Раковски“, 18-19 май 2017 г.

* * *


Относителната стабилност и приспиващото сетивата измамно спокойствие, с които за нас, европейците, се характеризираха последните двадесетина години и особено след края на войните на Балканите, останаха завинаги в миналото. Все повече имаме чувството, че се намираме върху подвижни пясъци, нараства нашата тревожност, страховете от сенките и дори от смътните очертания на новата реалност ни се струват неподлежащи на контрол. Не би могло да бъде иначе - за да се убедим в това е достатъчно само да систематизираме основните характеристики и присъщи черти на света, в който живеем и трябва да живеем:

• процеси на турбулентност и хаос;

• силна динамика;

• ускорени темпове на промяна;

• ескалираща несигурност;

• засилваща се непредсказуемост;

• нарастващо ниво на сложност;

• съкращаване на времето за вземане на решения;

• навлизане в Рисковото общество на серийно произвежданите неопределености.

При превода на български език на Улрих Бек1 и Антъни Гидънс2 се използва изразът „серийно произвеждани несигурности“. Но и двамата автори употребяват не insecurity, а uncertainty. Uncertainty означава неопределеност, несигурност, неясност, неустановеност; докато insecurity означава несигурност, опасно положение. Всъщност Улрих Бек и Антъни Гидънс искат да кажат, че Рисковото общество не е рисково, защото в него има много несигурности, а защото има много неопределености и именно заради тази твърде висока степен на неопределеност, неизвестност, неяснота, се поражда и нашата несигурност.

В уводните думи на няколко пъти бе упоменато Рисковото общество. Това, както ще се убедим, не е случайно. Главните характеристики и присъщите черти на света, очертани по-горе са последици от и аспекти на Промяната, преживявана от света. Тази Промяна се съпровожда с многопосочна и многоаспектна трансформация и има четири водещи измерения. За всяко от тях можем да говорим като за навлизането ни в нов тип общество:

Глобализираното общество (Globalized Society);

Постмодерното общество (Postmodern Society);

Мрежовото общество (Network Society);

Рисковото общество (Risk Society).

Ние сме едновременно и обекти, и субекти на тази четирипосочна трансформация.



Глобализираното общество, идващо на мястото на Регионализираното общество, отразява първия от четирите аспекта на трансформацията на нашия свят: неговото системно-пространствено измерение, уплътняването му, насищането му с динамика и постепенното му превръщане в едно глобално общежитие на съвместно съществуване. Маршал Маклъун нарече това общество Глобално село (Global village)3, но по-скоро това е Глобален град (Global city), глобален мегаполис с неравностойните си квартали – от най-богатите, с ултрависоките мерки за сигурност, до най-бедните, с предградията и гетата.

Постмодерното общество, идващо на мястото на Модерното общество, отразява втория от четирите аспекта на трансформацията на нашия свят: неговото системно-функционално измерение, революционните изменения в начина, по който обществото съществува, развива се, осъществява вътрешните комуникации и конструира смислите. Става дума за ролята на държавата; за еволюцията в ценностите и практиките, културите и идентичностите; за същността и съдържанието на социалните, социумните и социеталните взаимодействия4, за регулирането и разрешаването на различните обществени конфликти.

Мрежовото общество, идващо на мястото на Йерархичното общество, отразява третия от четирите аспекта на трансформацията на нашия свят: неговото системно-структурно измерение, архитектурата и мрежовизирането му, постепенното преминаване от вертикална към хоризонтална организация на системите, структурите и институциите.

Рисковото общество, идващо на мястото на „Сигурностното“ общество, т.е. на Свързаното със сигурността общество, отразява четвъртия от четирите аспекта на трансформацията на нашия свят: неговото системно-управленско измерение, моделите и подходите за оценка на основните предизвикателства и рискове, опасности и заплахи пред сигурността; начините и средствата за тяхната идентификация, анализ и оценка; стратегиите за тяхното управление. Рисковете, рисковостта, рисковото съществуване са не толкова (макар да ни се струва тъкмо обратното) нашето настояще. Те са нашето бъдеще.

Макар да говорим за четири различни и на пръв поглед самостоятелни измерения на трансформацията, те трябва да се мислят и анализират заедно, интегрирано и комплексно. Но такова едновременно, синтезно изучаване на четирите измерения на трансформацията е практически невъзможно, затова коректният изследовател е принуден да ги разглежда поотделно и независимо, сякаш всяко от тях е само за себе си. Ала изследователят трябва постоянно да помни, че става дума за четири измерения на една обща трансформация, на една комплексна и цивилизационна, системна и взаимообвързана Промяна. Той е длъжен и задължен да мисли отделните измерения така както възприемаме един от най-красивите феномени, дъгата – независимо от различните й цветове, гледаме на нея и се възхищаваме на нейната красота и на неповторимостта й именно като едно и единно природно явление!

Например, глобализацията стимулира мрежовизацията. Ограниченията (границите) на националните държави все по-малко препятстват „разпълзяването” и развитието на мрежовите структури. Заедно с това, глобализацията стимулира и ускорява настъпването на постмодерността, като увеличава възможностите за избор, улеснява развитието на гражданската политическа култура, засилва атомизирането на индивидите, релативността на ценностите (чрез дифузията на културите). Това се отнася и за въздействието й върху рисковете – тяхната експанзия, превръщането им в другото име на обществото, в новата нормалност, не е възможно без настъпване и ускоряване на процесите на глобализация.

Точно така, ако вземем постмодерността, можем надълго, нашироко и надълбоко да разсъждаваме за нейната зареденост с енергия, готовност и призваност да произвежда глобализация (трудно можем да си я представим затворена в граници), както и да създава общество на риска и да се развива и да се разраства хоризонтално чрез мрежовизиране.

По същия начин, можем да тръгнем от мрежовостта, която естествено преминава, прониква през границите, създава подходяща среда за по-бързо протичане на процесите и движението на хора, стоки, услуги, капитали, информация; умножава броя на действащите áктори и засилва обвързаността (защото самата тя е обвързаност), с други думи, ескалира глобализацията. Същевременно тя изпълва модерното общество с нова модерност, а всъщност - с различна модерност, която в значима степен е отрицание на модерността, затова не може да се нарече другояче освен пост-модерност. И накрая, тя води със себе си, притегля след себе си рисковете, като ги мултиплицира, ескалира и придава ново „рисковизирано“ съдържание на социума, наричано именно така – рисково общество.

А ако разглеждаме рисковото общество, можем лесно и леко да стигнем до извода, че то поражда и стимулира процесите на глобализация, неизбежно и неизменно стимулира модерността да преминава в постмодерност и естествено се структурира, организира и развива чрез мрежи хоризонтално и базирано главно на целево ориентирани стратегии.

И така, Рисковото общество е едно от четирите измерения на трансформацията, която преживява светът. Има обаче и друг поглед върху процесите и промените, свързани със сигурността: това е Моделът на Трите вълни на Сигурността5, отразяващ вълновата теория за еволюцията БезопасностСигурностРиск. Съгласно този модел, Науката за сигурността преминава през двуетапна еволюция в разбирането за сигурността, при която най-напред е Първата вълна на Сигурността - Вълната на безопасността, след нея е Втората вълна на Сигурността - Вълната на сигурността, а сега навлизаме в Третата вълна на Сигурността - Вълната на Риска. Макар че говорим за еволюция, всъщност по-скоро би могло да се твърди, че в изучаването на сигурността протичат забележителни процеси, които се характеризират като две последователни смени на парадигмата, т.е. имат смисъла и същността на научни революции в духа на изследванията на Томас Кун6.

Съвсем накратко, докато Сигурността при Вълната на безопасността бе разбирана като безопасност (дори буквално - като без-опасност), а при Вълната на сигурността тя бе разбирана като security, то при Вълната на риска Сигурността се разбира като риск. С други думи, както при смяната на Вълната на безопасността с Вълната на сигурността, Сигурността все повече се разбираше като security, то сега, вече при смяната на Вълната на сигурността с Вълната на риска, Сигурността все повече ще се разбира като риск.

При това изобилие от понятия – безопасност, без-опасност, сигурност (с малка „с”), Сигурност (с голяма „С”), риск и др., неизбежно възниква проблем с ориентирането в тях. Да вземем фразата: Втората вълна на Сигурността е Вълната на сигурността. Няма ли тук тавтология? Не, тази фраза не е противоречива. Но най-напред трябва да поясним, че тук опираме до много сериозен понятиен проблем в съвременната Наука за сигурността.

Науката за сигурността се развива в множество посоки. Вярно е, че някои поднауки водят самостоятелно съществуване (например Рискология, Кризисология, Ноксология7), но рано или късно те ще се влеят или вече се вливат в Науката-майка. Нерядко тези поднауки дават на определени понятия названия, използвани в Науката за сигурността, но влагат в тях различно съдържание или при еднакво съдържание с понятия, използвани от Науката за сигурността, им дават различни названия. А понякога едно понятие е било характерно за даден период от време, но се е изпълнило с ново съдържание, задълбочило се е и се е разширило дотолкова, че от характерно название за този период от време то е получило разбиране като всеобхватно понятие за който и да е период от време, т.е. то от частно и конкретно понятие е станало общо и абстрактно. Това се случва и с фундаменталното понятие „Сигурност“! Как и защо? За да го осмислим, се налага да припомним още нещо.

Съгласно Класификацията на Четирите вида Сигурност8, сигурността бива (като за подредбата им може да се използва акронимът АЗОТ): (1) Абсолютна безопасност; (2) Защитена безопасност; (3) Относителна сигурност; и (4) Трансформационна сигурност.

В съответствие с тази Класификация е и следната изключително важна дефиниция:

Сигурност за една социална система (човек, общност, общество, държава, общност от държави) има тогава, когато основните идеали, цели, ценности и интереси на системата не са подложени на никакви въздействия (абсолютна безопасност) или не са застрашени от съществуващи въздействия, които социалната система да не е в състояние ефективно да неутрализира (защитена безопасност), контролира (относителна сигурност) или управлява (трансформационна сигурност).

Да се върнем сега към горната фраза: Втората вълна на Сигурността е Вълната на сигурността. Тук чрез „Сигурност” се визира именно базисната категория за Науката за Сигурността - общото и абстрактно понятие Сигурност; а чрез „сигурност” се визира само едно от проявленията (съдържанията) на базисната научна категория „Сигурност“ - частното и конкретно понятие сигурност: в случая това е Сигурността като security (т.е. относителна сигурност), наред със Сигурността като безопасност (т.е. защитена безопасност), както и със Сигурността като риск (т.е. трансформационна сигурност).

Проблемът има различни измерения. Той изскача непрекъснато и изисква постоянни пояснения и уточнения. За това има още една причина - езикът на съвременната Наука за сигурността у нас не е развит достатъчно, защото мнозина от тези, които използваха в нея преди съветски език, заговориха на северноатлантически език, без да пречупят това през целите и приоритетите на българската Наука за сигурността и Политика за сигурност.

Все пак, макар да има наши си, български измерения, този проблем е по-общ и е общ за всички. Да вземем понятието „Рисково общество”. Негов автор е Улрих Бек9. Както, обаче, вече се каза, в Науката за сигурността Рисковото общество е едно от четирите измерения на епохалната трансформация. И Науката за сигурността, следователно говори за Рисково общество, и Улрих Бек – също. Дали става, обаче дума за едно и също нещо? Ето го отново и отново все този проблем – или различни понятия се назовават от Науката за сигурността и Рискологията по един и същи начин, или едно и също понятие означава в Науката за сигурността и в Рискологията различни неща... Затруднението в случая се преодолява лесно. Голямата категория, общото и абстрактното, е Рисковото общество - едно от четирите измерения на трансформацията, преживявана от нашия свят, а „Рисково общество” на Улрих Бек, е частното и конкретното - един от четирите подхода (модела) в изучаване на риска (като събирателно на огромното разнообразие от рискове) или на рисковете (като отделните конкретизации на риска) в съвременното Рисково общество. На тези четири подхода (модела) е посветен оттук нататък този текст.

Подходите (моделите) при изучаване на риска (или рисковете) могат да бъдат систематизирани в две основни направления. Всяко от двете основни направления се състои от по два самостоятелни подхода (модела). Дебора Лъптън характеризира тези подходи (модели) като теоретични перспективи10, Гейб Митън ги назовава парадигми11.

Първото основно направление при изучаване на риска се нарича субективно.

Това основно направление приема рисковете и отношението към тях като вътрешно присъщи на обществото, вградени в неговите културни специфики и произтичащи от светогледа и дейността му. Рисковете в определен смисъл са субективно породени. Затова обществото произвежда своите рискове и каквото е обществото, такива са рисковете.

В рамките на първото основно направление има два самостоятелни подхода (модела):

Първият самостоятелен подход (модел) е културно-антропологическият. Дебора Лъптън го нарича „Културно/символнаперспектива (cultural/symbolic perspective). Ние ще използваме названието „Културен/символен” подход (Cultural/symbolic approach).

Вторият самостоятелен подход (модел) е социологическият. Съответно, Дебора Лъптън го нарича перспектива „Рисково общество” (Risk society perspective), а нашето название за него логично ще бъде Подход „Рисково общество” (Risk society approach).

Второто основно направление при изучаване на риска се нарича обективно.

Това основно направление приема рисковете и отношението към тях като външно съществуващи за обществото, намиращи се извън него и оказващи му пряко и непряко въздействие. Рисковете в определен смисъл са обективно породени. Затова проявяващите се рискове въздействат на обществото и каквито са рисковете, такова е обществото.

В рамките на второто основно направление има два самостоятелни подхода (модела):

Третият самостоятелен подход (модел) е управленският. Дебора Лъптън нарича такъв подход Governmentality перспектива (governmentality perspective). А аналогично, ние ще използваме названието Governmentality” подход (Governmentality approach).



Governmentality (идва от govern - управлявам; government - правителство, управление; governmental - правителствен; и mentality - манталитет, менталност) е неологизъм, изкован от Мишел Фуко12. С него в Науката за сигурността се обозначават характерът и стилът на управление, стратегиите и политиките, пътищата и начините, по които и посредством които държавата и нейната институционална архитектура управляват както обществото, изправено пред лицето на рисковете, така и самите рискове. Вероятно най-подходящият превод е „правителствена рационалност“ и по-скоро дори „управленска рационалност13.

Четвъртият самостоятелен подход (модел) е трансформационният. Този подход не е разглеждан от Дебора Липтън, а е въведен от нас14. В духа на предходния анализ, той може да бъде наречен „Адаптивен/абсорбтивен” подход (Adaptative/absorptive approach).




Направление

Първи самостоятелен подход (модел)

Втори самостоятелен подход (модел)

Първо основно – Субективно

Културен/символен

Рисково общество




Рисковете




Вътрешно присъщи на обществото




Субективно породени




Обществото произвежда своите рискове




Производството на рисковете е резултат от функционирането на обществото




Каквото е обществото, такива са рисковете




Управлението на рисковете трябва да отчита спецификите на обществото

Спецификите

на обществото

Културно-антропологически

Структурно-социологически










Направление

Трети самостоятелен подход (модел)

Четвърти самостоятелен подход (модел)

Второ основно – Обективно

Governmentality

Адаптивен/абсорбтивен




Рисковете




Външно съществуващи за обществото




Обективно породени




Проявяващите се рискове въздействат на обществото




Функционирането на обществото е резултат от проявяващите се рискове




Каквито са рисковете, такова е обществото




Управлението на рисковете трябва да отразява способностите на обществото

Способностите

на обществото



Управленско-организационни

Системно-функционални


Каталог: publications
publications -> Докторант су „Св. Климент Охридски”
publications -> Глобализация на човешкото съзнание
publications -> Призрен и призраците
publications -> Код по продагро-2008 Наименование на позицията
publications -> Опит за интегративен подход при някои аспекти от Науката за Сигурността Проф д-р Николай Слатински Тази студия е написана за изданието „Научни трудове”
publications -> Диана Гергова – Публикации Монографии
publications -> Лекция за софтуер за обработка на фото/видео (PhotoShop) 3 ноември 2007 г., събота Посещение на обект
publications -> Access point a name, term, code, etc., through which bibliographic or authority data is searched and identified. Additional access point [NT], Authorized access point [NT]
publications -> Публикации на доц. Д-р стефан йорданов за периода 2002-2007 год


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница