Проф. Георги Бакалов: Повече не може да се правим, че не виждаме и не чуваме това, което се пише в Скопие за България

Блаже Ристовски, който носи основната отговорност, е един твърде комплексен учен, който е и историк, и филолог, и етнолог, и историограф, и фолклорист... нещо, което в нашето съвремие в областта на науката е много трудно постижимо. И поради тази му комбинативност този огромен колектив, който участва в създаването на енциклопедията, направо казано е фалшифицирал голяма част от историческите факти.

 
Ако един непредубеден читател прави справки в тази Македонска енциклопедия, човек, който не е нито българин, нито грък, нито албанец, а да речем – французин или англичанин, той ще остане изненадан, че тук се говори за една историческа даденост от близо 2500 години и никъде другаде не открива наличието и съществуването на такава нация, на такава държава. И би се запитал – откъде идва това внушение, че този народ съществува през целия период на античността, Средновековието та и до ден днешен? Тази енциклопедия дори не би могла да бъде добра атестация за македонската кауза извън региона, в който тя има много опоненти като Балканите. 

Фокус: Как присъстват българите в Средновековния период?


Проф. Георги Бакалов: Тази енциклопедия, както пролича от вече обнародваните интервюта на заинтересовани среди, в еднаква степен засяга и българи, и гърци, и албанци, и в по-малка степен – сърбите. Тъй като е очевидна тенденцията да се фаворизират сръбските усилия за интегриране на Македония. Отново излизат едни стари тези на Гарашанин и Новакович, които съвременната наука отдавна е отхвърлила и е поставила в списъка на историографски становища от миналото, но в никакъв случай – неадекватни към съвременната наука.

 
Забелязах един такъв факт, на който съм свидетел: става дума за Александър Анчевски, бившият ректор на Скопския университет „Свети Свети Кирил и Методий”, който получи в София в знак на уважение и добросъседство от Софийския университет синя лента – това е най-високото отличие, което даваме. В енциклопедията е отбелязано, че той е получил синя лента. От кого, за какво, кога и къде – няма, защото по необходимост трябва да се упомене името на България и Софийския университет.

Най-скандална е статията за Битолския надпис. Надпис, в който изрично на два пъти е подчертано, че Иван Владислав е родом българин и е направил тази крепост „за убежище и спасение на българите”. Всичко това е премълчано, не е изведено в текста, а се казва, че Битолският надпис дава сведения за развитието на македонския език през Средновековието, което като понятие и определение е абсурдно. И че дава данни за македонската история. Точно обратното. В пълно противоречие с цялата теза на енциклопедията е това становище за данни за македонската история. Да се твърди, че българското царство е загинало в 971 година, е в контекста на тяхното обяснение за Самуиловата държава, но пък е в силно противоречие с известните ни факти. В статията за Битолския надпис се цитира проф. Йордан Заимов – значи прочели са го и са написали точно обратното. 

 
Много неща биха могли да се кажат. Но ако се направи една научна рецензия на тази енциклопедия, тя би надвишила по численост страниците й. Тенденцията е България да бъде неглижирана по всички начини. От тук идва и политически значимото заключение, че ние с Македония трябва да разговаряме само на базата на признаването на общата ни културна история в миналото. Това, че те впоследствие са обявили своя нация и език, е донякъде техен проблем. Но общото ни историческо минало е неоспоримо.

 
Фокус: Споменахте, че изданието е изцяло изградено върху това да се неглижират българите. Какво е отношението към гърците и към албанците?

Проф. Георги Бакалов: Много е подобно. Въпреки че моето главно внимание беше върху статиите, които имат отношение към Средновековието. Но забелязах и много фактологически грешки, които не искам да обяснявам с това, че са машинописни. Фактологически грешки като топоними, хидроними, има неточна хронология на много места... Т.е. този труд правилно са го изтеглили, защото той не е съдържателен и от това гледище.

 
Фокус: Как присъства православната църква – знаем за опита сега да се употреби политически Охридската архиепископия?

 
В цялата македонска история етнонимът българи не може да бъде изтрит; той присъства във всички документи от Средновековието, които са напълно достъпни, световно известни и то – дело главно на византийски автори, обяснението е – да, пише се за Българско царство, български книжовници, български език, само защото България е по-добре позната на византийците, с нея са били в политически и дипломатически отношения и по инерция прехвърлят това към Македония. И никъде поради това не се използвало името Македония и македонци. Ако човек чете текстовете, може да остане с впечатление, че Василий ІІ, чийто произход е от Василий І – арменски заселник в Одринска Тракия, наречена тогава Македония, е също македонец... Това създава едно усещане у читателя, че Василий ІІ е представител на македонската династия в Константинопол и той, един вид, осъжда на ослепяване 15 000 души – пак македонци... Което е доста странно. Тук Българоубиец и Македоноубиец няма – това са го спестили. 

 
Фокус: Македонският премиер Никола Груевски е на посещение днес в България...

Проф. д-р Георги Петров Бакалов е роден на 15 май 1943 г. в гр. Неврокоп в дома на учителя Петър Бакалов. През 1967 г. е приет за редовен студент в Историческия факултет на Софийския университет (тогава Философско-исторически факултет), който завършва с отличие през 1971 г. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по балканистика при БАН в секция "Византия и балканските народ през средновековието". От 1973 до 1975 г. е хоноруван асистент по История на Византия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация през 1981 г. "Владетелската титулатура в средновековна България и елементите на византийската титуларна традиция". е избран и за главен асистент. Хабилитира се през 1984 г. като доцент по Византийска история. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационен труд Византия.Културно-политически очерци, С.1995

Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в ЮЗУ "Неофит Рилски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и ВТУ "Св.св.Кирил и Методий".