Проф. Йордан калайков, дн мениджмънт на спорта


ОСНОВНИ ФАКТОРИ ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В СПОРТА



страница18/25
Дата07.08.2018
Размер2.63 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   25

3.ОСНОВНИ ФАКТОРИ ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В СПОРТА


Основните фактори оказващо влияние върху пряката или косвена комерсиализация на спорта са; ускореното икономическо развитие в световен мащаб, появата на високоефективни технологии, хегемонията на медиите, урбанизацията, професионализация на спортовете и ускореното превръщане на спортните организации в структури от предприемачески тип, чийто оборот и активи се измерват със стотици хиляди долари [фиг. 3] Върху икономическите процеси в областта на спорта влияят също политизирането и антагонизмът в съвременното социално пространство.

Фигура 3. Фактори влияещи върху икономическите процеси в спорта

Към факторите оказали влияние върху развитието на икономическите процеси в спорта се причислява прогресиращото крупно финансиране на спортната практика от държавата, местните власти, предприятията, телевизионните канали и домакинствата, които отделят от бюджета си все повече средства за семеен спорт. Според Хю Джонс [1994] седем са секторите финансиращи спорта; централните правителства, местните управи, индустрията, потребителския сектор, чуждестранни източници.

Макроикономическото влияние на спорта предизвиква вложения в спорта в дадени райони, а това възпроизвежда процес на мултипликация, който започва с първото влагане на средства [влагат се пари за снабдяване със спортни стоки]. Второто повторение започва с разхода на парите получени след тази операция. Така реинвестирането се мултиплицира многократно, а това превръща спорта в икономически отрасъл.

Характерно за спортната практика е, че тя мобилизира фондове, които се превръщат в депа за крупни парични маси. Тези пари се инвестират в развитие на спорта, но този процес неминуемо предизвиква значими влияния в националната икономика

Комерсиализацията на спорта особено интензивно се провокира от т.нар. маркетингови дейности в спортната практика - производството и търговията със спортни стоки, пазарът на спортни услуги, трудовите пазари на спортисти и треньори. Дори не маркетинговите дейности в спорта имат икономическо влияние тъй като без приноса на този доброволен труд не би могло да функционират редица области от спортната практика.

Съществуват и някои социални причини за бързата и повсеместна комерсиализация на спорта. Например непрекъснато нарастващата потребност на индивида от саморазвитие и егоцентризъм. От тази гледна точка моделът на достъпността се съобразява с нарасналите потребности на хората, но и с възможностите на потребителите изразени чрез платежоспособността им.

4. СПОРТНИЯТ ПРОДУКТ И НЕГОВИТЕ ПАЗАРИ


Пазарът на спортните продукти е сезонен и не позициониран. Формира се инцидентно според моментното състояние на търсенето и предлагането. Освен това той е силно ограничен [стеснен], поради непостоянното и минималното търсене [трансфери на спортисти] Същевременно пазарният механизъм [определянето на цената според наличието на дефицит на една или друга стока] не винаги действа, когато се отнася за продукта елитен спортист. Много често решенията за покупко-продажба се вземат не според пазарната конюнктура, а по различни съображения от колективни органи, каквито са управителните съвети на спортните клубове или дори мнението на феновете. Много повече пазарният механизъм диктува пазара на спортните услуги в областта на спорта за всички чийто търсене и предлагане зависи от степента на интересите и потребностите на потребителите.

Консумацията на спортната дейност и респективно на специфичния спортен продукт предизвиква формирането на различни видове пазари. Така продуктът спортно състезание [събитие] подлежи на покупко-продажба като в сделката участват клубовете и техните привърженици. Това е пазара на спортните събития. Същевременно интригуващият спортен спектакъл, който телекомуникационните компании купуват, за да излъчват се търгува на ПАЗАРА НА ИЗЛЪЧВАНЕ. От друга страна правата за излъчване също са предмет на покупко-продажба, която става на ПАЗАРА ЗА ПРЕПРЕДАВАНЕ. Съществува и ПАЗАР НА ОГЛАСЯВАНЕТО НА СПОРТНОТО СЪБИТИЕ.

Спортната практика, особено за високи постижения, е твърде рискована и се налага да се правят здравни и други застраховки на спортистите. ТОВА Е ПАЗАРЪТ НА ЗАСТРАХОВКИТЕ. Рехабилитацията, възстановяването, които са перманентна дейност съпътстваща тренировъчния процес и състезателната изява провокират формирането на ФАРМАЦЕВТИЧЕН И МЕДИЦИНСКИ ПАЗАР.

Особен тип пазар е трансфернияТ пазар. Той е част от пазара на труда в спорта, който от своя страна е част от пазара на труда на обществото. Същността на размяната, която се извършва на този пазар е смяната на състезателните права на спортистите. Чрез трансферния пазар на практика се осъществява количествено и качествено обновяване на състезателите по даден вид спорт в ПСК. От друга страна трансферния пазар е икономическа форма за обмяна на спортния продукт - елитен спортист срещу определен паричен еквивалент. Пазарът на труда в спорта е първичен, когато се обновяват количествено спортните състави например от ССШ [непряка инвестиция] и вторичен, когато обновяването е качествено, чрез привличане на чужди спортисти [пряка инвестиция], чийто възможности са оценени и ползата е реална.

Трансферният пазар не е масов. Той има частен характер. Разменната стойност са спортно-техническите качества на спортистите. Има и специфика. Продавайки състезателните права, притежателят им не ги изгубва, а ги предоставя временно за използване. Купувачът пък не ги придобива, а потребява резултатът. От друга страна пазарните отношения са регламентирани с разпоредби, което прави този пазар изключително регулиран по отношение на покупко-продажбената процедура и даващ свобода по отношение решенията за трансфер. Трансферният договор фактически балансира интересите на клуба продавач, клуба купувач и на самия спортист станал предмет на покупко-продажбата.

5. СУБЕКТИ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ ОТРАСЪЛ НА СПОРТА


Икономическият отрасъл на спорта се изгражда от обособени спортни предприятия специализирани да произвеждат спортна продукция. Това са професионални спортни клубове [ПСК], спортни федерации, фирми за предоставяне на спортни услуги на гражданите, предприятия за производство на спортна екипировка, строителни фирми за спортни съоръжения, рекламни и посреднически фирми в спорта, спортните медии и др. [Фиг. 4].

Фигура 4. Субекти от икономическия отрасъл в спорта

Характерно за спортните организации е, че в определена степен имат общи черти със стопанските предприятия. И в двата типа предприятия се използват суровини като тези в спортната дейност представляват човешки ресурс, който се формира до степен да достига до високи спортни резултати или степен на физическа дееспособност позволяваща да се поддържа здравословното състояние на нацията. Освен това са необходими капиталовложения за реализация на готовия продукт чрез специализирани производствени технологии. Разбира се и в двата типа предприятия е характерен специфичен мениджмънт, който се различава по съдържателната и целевата си насоченост.

Трябва да се отбележи, че независимо от съществуващите аналогии между стопанското и спортното предприятие има и съществени различия в организацията на работата и функционирането им. Характерно за дейността на спортното предприятие, са сравнително постоянните цели [престижно класиране, имидж, авторитет]. То ги постига с ограничени средства, използва алтернативни възможности за придобиване на желания резултат. Поради това може да се говори за рационален подход базиран преди всичко на предприемачеството. С други думи спортното предприятие функционира чрез един своеобразен предприемачески рационализъм, спазващ установените правила и следващ логиката на процеса. Икономическата дейност на стопанското предприятие се базира на теоретично-материалният подход, който е продиктуван от натрупания опит на стопанските структури, от тяхната прагматика и от обществено-икономическите и исторически закономерности, намерили отражение в икономическата теория.

Определена прилика от гледна точка на икономическия механизъм, би могло да бъде открита в икономическия кръговрат в основата, на който стоят взаимоотношенията между предприятията производители на продукция и услуги и потребителите им. Потребителите на спортни продукти са консуматори и на стопанска продукция. като предлагането [продажбата] се извършва от спортните организации срещу търсенето ` [покупката] на специфичен ценз в лицето на спортните специалисти. Последните, на свой ред, пък са потребители на стопанска продукция и услуги, а в определени случаи и на спортни продукти в личен план. Както вече бе посочено, стопанските предприятия предлагат [продават] на домакинствата материални блага и услуги като търсят [купуват] тяхната квалификация и работна сила под формата на работна заплата. Следователно потребителите търсят [купуват] продукция и услуги, като предлагат [продават] своята работна сила и ценз. Общата зона на интереси между спорта и икономиката, респективно между спортните и стопанските организации, е, че потребителите на стопанска продукция са същевременно и потребители и на спортна. Спортният продукт се явява в ролята на рекламоносител на стопанския продукт, а стопанското предприятие в случая е в ролята на рекламодател. В тези взаимоотношения важно място заемат и телекомуникационните предприятия в качеството им на рекламоразпространител.

Прието е спортните организации да бъдат класифицирани според начина на финансиране на търговски и нетърговски. [фиг. 5] Счита се, че нетърговски тип спортни организации са аматьорските клубове и структурите предлагащи услуги в областта на спорта за всички. Обикновено при тях финансирането се осъществява любителски - отвътре предимно чрез членски внос и такси, а отвън под формата на дарения. Характерно за тези структури е, че при тях се наблюдава постоянен дефицит на приходи. Всъщност се изчисляват предимно разходите и се търсят възможности за покриването им в неограничено време. ФРЗ се предвижда само по изключение под формата на временни хонорари предимно за треньори и инструктори.

За разлика от нетърговските организации, тези, които участват в покупко-продажба на спортна продукция, се наричат търговски. При тях финансирането отвън е на базата на субсидии отпускани според съществуващото законодателство - държавни дотации и вследствие на предприемаческа дейност с цел спонсорство. В тези структури има специализирани звена за маркетинг и реклама. Характерно за търговските спортни организации е, че те разработват бюджет и се стремят към баланс между приходи и разходи. Също така при тях се упражнява системен контрол върху финансовата дейност и отчитане на финансовите резултати пред ръководния орган на спортните предприятия -общото събрание.


Каталог: attachments -> article
article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница