Проф. Йордан калайков, дн мениджмънт на спорта



страница5/25
Дата07.08.2018
Размер1.49 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25

2.1.  Същност на понятията проблем, цел, управление, субект, обект, организация, ситуация


Какво представлява управлението като дейност? За да отговорим на въпроса е необходимо да разгледаме причините, които го пораждат, т.е. да видим на кого, кога и защо се налага да управлява и какво, кога и защо се нуждае от управление. Най-общо казано, наличието на осъзнати проблеми в дадена област предизвиква стремеж у хората да ги разрешат, като по този начин постигнат една или друга цел със значение за тях.

Проблемът, независимо от своята същност, представлява установено различие между настоящото и желаното състояние на нещата. Именно желаното състояние, това, към което се стремим, се нарича цел. В спорта непрекъснато възникват проблеми, които изискват своевременно разрешаване. Например, състоянието на спортната база като наличност и обзавеждане в сравнение с тази, която е необходима за провеждането на пълноценен учебно-тренировъчен процес. Несъответствие между моментната подготовка на спортистите и тази, която те трябва да имат, за да се представят успешно в дадено състезание, е също постоянен проблем в спортната практика. Липсата на подходяща правно нормативна уредба за съвременния спорт предизвиква неблагополучия при издръжката на спортните клубове, при трансфера на състезатели, при спонсорството и представлява значителен проблем. В много случаи развитието на спортистите се задържа, поради несъответствие между квалификацията на треньорите и качеството на тренировките, които те трябва да провеждат. Може да се каже, че управлението се състои от всички онези действия, които се предприемат, за да бъде разрешен даден проблем, т.е. да се преодолее различието между онова, което е сега, и онова, което трябва да бъде. Това, върху което се въздейства, е прието да се нарича обект, а този, който осъществява въздействието, се нарича субект. При социалното управление и субект, и обект на управление е човекът. От гледна точка на тази постановка управлението представлява пренасочване или корекция на въздействията върху обекта от страна на субекта с оглед да се приближи неговото състояние до желаното, т.е. да се постигне целта. Съчетаването на необходимите условия във времето и пространството за постигане на определена цел се нарича Организация.

Възникването на управленската ситуация е свързано с обстойното изучаване на обекта, където възникват проблемите и се поставя целта от субекта. Последният, чрез определени средства, подходи и способи се стреми да постигне целта, а също непрекъснато следи за резултата от приложението на тези средства. Разбира се, всичко това се извършва във времето и пространството, т.е. в определен интервал и в дадена структура, като част от социалната система.

Същността на субекта и обекта в областта на спорта и тяхното взаимодействие при реализацията на спортния продукт е показано на фиг.1.



Типичният субект на управление в спорта са организационно-управленските и спортно-педагогическите кадри, които ползвайки специализирана технология постигат определени резултати в областта на спорта за всички и спорта за високи спортни постижения. В случая обект на въздействия са хората спортуващи за здраве и удоволствие и тези, които се подготвят за върхови постижения. Конкретният продукт в първия случай е подобрената физическа дееспособност, а във втория случай високото спортно постижение. И в двата случая личността на спортуващите е носител на описаните специфични спортни продукти.

Фиг.1. Взаимодействие между субекта и обекта на управление на равнище технологични знания и работни правила в спорта


2.2.   Същност и особености на понятието система и в частност на понятието управленска система


Всяка целенасочена дейност, каквато е и управлението, се състои от различни елементи, които се реализират в определена последователност. За управлението тези елементи са решенията, средствата на въздействие, упражняваният контрол, организацията на изпълнителската работа, съгласуването. От тази гледна точка управлението представлява процес, който се осъществява в определени структури. Най-малко е необходим обект следствие на чието функциониране се появяват проблеми, и субект, който поради определени интереси, разкрива тези проблеми и предприема поредица от въздействия за решаването им, т.е. за постигане на цели. От друга страна, както субектът, така и обектът, на свой ред са съставени от градивни елементи. Те имат институционален облик, представляват специфични общности от отделни хора и техни обединения. Взаимодействайки си, субектът и обектът на практика създават условия за решаването на проблемите, т.е. действат като система. Част от действителността, съставена от елементи, които се намират в организиран порядък и чрез взаимодействието си осигуряват постигането на определена цел, се нарича система. Този организиран порядък на елементите в системата дава нейния постоянен облик и се нарича структура. Когато елементите са обединени от определена структура могат да осъществяват целенасочена дейност, която се нарича функция. Между структура и функция на системата има тясна връзка и взаимодействие. Необходимостта от определена функция за достигане на дадена цел от една страна поражда необходимост от структура, но от друга страна, изградената вече структура влияе на функцията и предизвиква изменения в нея.

По своята същност системите биват социални, биологически, технически, екологически, икономически и др. По признак сложност и реакция - отговор на въздействие системите биват прости и сложни. Те, от своя стра­на, се подразделят на прости еднозначни (например простите техничес­ки сис­теми, от който вид е часовникът) и сложни еднозначни (стругът с програмно устройство). Този тип системи, независимо от степента на слож­ност­та си, реагират винаги по един и същ предварително известен начин. Осо­бен тип системи са сложните нееднозначни или както ги наричат още ве­роятностни. Такъв тип система е човекът и неговите обединения. Неед­но­­значността се изразява в различен тип реакция, независимо от това, че ус­ловията и стимула са едни и същи. При тези системи не може да се пред­види със сигурност линията на поведението им при равни други условия.

Управленската система е особен вид система, която се характеризира с определена същност (осъществява конкретен управленски процес), съдържание (целта на управлението, свързана с определен обект и проблем) и механизъм на функциониране (подредени взаимодействия и връзки между системата и други системи). Трябва да се отбележи, че системата за управление се третира като функционираща структура, независимо от субективния фактор.

Организмът на спортиста представлява сложна недетерминирана (нееднозначна) система, съставена от множество жизнено необходими подсистеми: опорно-двигателна, сърдечносъдова, дихателна, нервна, отделителна, храносмилателна и др. Всъщност това са елементите на системата, наречена човешки организъм, които го изграждат и определят неговия облик. Същевременно на всяка от тези подсистеми (елементи) е присъща функция - движение, дишане, кръвообращение, рефлекси. От друга страна, в зависимост от вида спорт, спортистът скача, бяга, хвърля, играе спортни игри. Чрез тренировъчният процес подсистемите поотделно и като цяло се поставят в затруднени условия. Промените във функционирането довеждат до изменения в структурата - мускулите и опорно-двигателният апарат увеличават своя обем и качествени характеристики, изменя се дихателният капацитет, подобрява се усвояването на кислород. Структурнофункционалните параметри на спортистите се изменят целенасочено и научнообосновано - това се нарича Управление на спортната тренировка. Този тип управление всъщност представлява поставяне на поредица от конкретни цели на подготовката във времето до съответното състезание, вземане на решения за характера на тренировъчните натоварвания спрямо всяка цел и непрекъснато следене (контрол) на постигнатия резултат, т.е. доколко фактическото състояние на спортиста отговаря на желаното за дадения етап от подготовката. Следователно управлението на спортната подготовка, като поредица от целенасочени въздействия върху обекта (спортиста), от страна на субекта (треньора), представлява съвкупност от две взаимодействащи си подсистеми, които като цяло образуват Управленска система.

Един спортен клуб по вид спорт представлява също система, но от друг вид. Общите признаци на системата обаче са налице - клубът има структура - представителен състав, групи за детско-юношески спорт, разполага с материална база и обзавеждане, има управителен съвет, президент, служба за реклама и финанси. Всички тези звена са обвързани помежду си и с действието си осигуряват постигането на поставените цели - спечелване на престижни състезания, самоиздръжка и др. С други думи, клубната структура функционира целево и същевременно търпи промени, предизвикани от динамиката на дейността.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница