Роми стават студенти по медицина с норвежки пари

Проектът ще стартира от област Монтана и ще обхване Русе и Ямбол. Досега у нас има 180 медиатори в 80 общини, целта на проекта е да бъдат създадени стандарти за професията на здравния медиатор и тя да бъде узаконена и утвърдена в обществото както в останалите европейски страни. Николай Кирилов, председател на фондация "Рома" в Лом, предложи да има здравни медиатори и в отделите за закрила на детето.

В нормативната ни уредба не са дефинирани понятия като "лекарска грешка" и "медицинска грешка". В страните, в които те са въведени, под "лекарска грешка" се разбира личната грешка на лекаря, докато под "медицинска грешка" - сбъркан алгоритъм на лечение, заложен от самата болница, или погрешни резултати от изследване, върху които пациентът е лекуван, поясниха чуждестранни юристи.

Повдигнатите досега обвинения са за "деяния по непредпазливост, от които са последвали телесни увреждания или смърт". По тази причина не е ясно колко жалби срещу български лекари са влезли в съда, както и колко са издадените присъди или само решения.

Липсата на закон за лекари експерти и методология за тяхната работа, както и това, че не е създадена система за обучението на такива специалисти, също е проблем, отчете доц. Петко Лисаев, национален консултант по съдебна медицина и преподавател в Медицинския университет в Плевен. Сега всеки, който има диплома за висше медицинско образование, може да стане съдебен лекарски експерт, без никой да го пита има ли някаква юридическа квалификация и наясно ли е въобще със законите в България, посочи той. По думите му, независимо от твърде либералния начин за вписването на докторите като съдебни експерти, няма желаещи за тази работа. За да я вършат те, им се налага да плащат повече данъци и такси, отколкото заработват под формата на хонорари.

По 2,5 евро на час получават медиците като експерти по дела за лекарски грешки.

Като проблем в България юристите посочиха и факта, че в страната ни има едва 68 съдебни лекари, които могат най-добре да вършат тази работа.

Между 40 000 и 44 000 пациенти годишно заявяват, че са станали жертва на здравната система у нас. Около 18% от българите пък твърдят, че им е поставена погрешна диагноза, а 5 на сто - че са претърпели неуспешна операция. 8,3% от семействата споделят, че са имали инцидент, свързан лечение.
1500 подали жалби
Близо 1500 души са подали в рамките на 5 години жалби в съда срещу болници, лекари и лаборатории или са сигнализирали Медицинския одит и пациентските организации за неблагополучия по време на лечението им. Това показва изследване, засягащо периода 2004 - 2009 година, съобщи Тихомир Безлов от Центъра за изследване не демокрацията. Общият брой на жалбите за този период варирал между 2000 и 6000. Необходимо е да бъде създаден регистър на лекарските грешки, заяви по време на семинара по темата вчера омбудсманът Константин Пенчев. Той обясни, че регистърът няма да има за цел да очерня лекарското съсловие, а да посочва типичните грешки при работа, за да не се допускат такива отново. Пенчев подкрепи и идеята за създаване на фонд за обезщетение на хората, пострадали от лекарски грешки, за който настояват от Националната асоциация за закрила на пациентите.
Бръшлян за здравеопазването
"Архитектите крият своите грешки под бръшлян, лекарите - под земята." На този афоризъм на Бърнард Шоу бихме се усмихнали, ако не беше реалност в здравната ни система. Резултатът е налице - моделът е сбъркан от години, хора умират от неадекватно лечение и в резултат на безпаричие да направят "дарение", когато опрат до болница. Да си платиш дори в лечебница, в която докторите от всяка специалност са само по един, да не дочакаш линейка.

Като се има предвид всичко това, е пределно ясно, че лекарските грешки у нас са много, както и медицинските. Проблемът е, че нито за едните, нито за другите има дефиниция, за да заведе човек иск в съда.

От година-две у нас вече никой не чува пациентските организации, които отдавна настояват за Закон за закрила на пациента и за формулировката на лекарска и медицинска грешка. Техните искания са тези, които приоритетно трябва да бъдат решени от здравния министър, който и да е той наесен. Не се ли случи това, ще стигнем дотам, че демографският ни проблем съвсем ще се задълбочи.


Службите са разкрили два случая на трафик на хора заради органи

Държавният департамент на САЩ е притеснен от високия брой на условните присъди на трафиканти в България
Два случая на трафик на хора с цел отнемането на телесните им органи са били разкрити през миналата година. Жертвите са били мъж и жена. Това става ясно от отчета на националната комисия за борба с трафика на хора през 2013 г. В документа не се споменават подробности около случаите, но за първи път се констатира подобен вид трафик. Все още най-много са жертвите с цел сексуална експлоатация, изпратени в Германия, Белгия, Австрия, Холандия, Италия, Испания, Франция, Гърция, Норвегия, Швеция, Чехия и Полша. Общо 428 жени и момичета и 17 мъже са били жертви на това престъпление през миналата година.

На второ място се нареждат жертвите на принудителен труд. Техният брой е 44. Основните направления на този вид трафик са Гърция, Испания, Италия, Германия, Швеция и Чехия. Констатирани са и 11 случая на принудително задържане. Авторите на доклада посочват, че се запазват методите на набиране на жертвите от предходните години, независимо от информационните кампании. Обикновено това става чрез познати или роднини, на които жертвите имат доверие. Те им обещавали по-добри възможности за развитие, по-големи и постоянни доходи.

Запазва се тенденцията с т.нар. "меки методи" за набиране. Те включват метода lover boy - когато трафикантът успява да направи така, че жертвата да се влюби в него или да иска да сключат брак. Вербовчикът използва това положение и състояние за манипулиране на жертвата, включително да я увещае да замине извън страната и впоследствие да извършва сексуални услуги.

Отчетът на комисията съвпадна с публикуването на годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за трафика на хора. В него критично се отбелязва, че повечето присъди за трафик на хора с цел сексуална и трудова експлоатация са условни. Например от 85 осъдени за трафик с цел сексуални услуги 55 са получили условни присъди, 26 ще лежат в затвора до 3 години, трима от 3 до 5 години и само един от пет до 10 години. През 2012 г. са установени над 570 жени, станали жертва на трафик, докато през 2013 г. броят им е 428. Проведените разследвания за двете години са съответно 121 и 82.

През миналата година в България не е имало разследване срещу нито един полицай, замесен в трафик на хора, сочи американският доклад. За сравнение през 2012 г. са разследвани петима служители на реда, през 201-а са били седем, а през 2010 г. - 12. Те са принуждавали към проституция, набирали са жертви и са предупреждавали трафикантите за планирани полицейски хайки.

Букурещ за близо 4 мн. души, които живеят в румънската столица всеки ден работят 60 линейки.

Пътуваме на адрес. Според румънските изисквания линейката трябва да стигне до 8-ата минута от подаване на сигнала.

И ако линейката закъснее, (…) наказват с незабавно уволнение.

Половината от екипите на спешната помощ са пожарникари, обучени за парамедици. В Букурещ има и моторизирани парамедици. Адриан разказва, че спасил мъж от инсулт, защото пристигнал на втората минута.

Спешните лекари са пратени само на катастрофи и бедствия. Екипът на д-р Олару е от трима души: сестра, специализант и шофьор, който е едновременно пожарникар и парамедик.

11 оборудвани хеликоптера и 2 самолета са в готовност 24 часа в денонощието да превозят пациенти от всяка точка в страната.

Роднини на пациентка се нахвърлиха с юмруци върху лекаря, защото поставил инжекция много болезнено.

Инцидентът стана около полунощ в петък. Тогава екипът на д-р Буен Тодоров посетил по спешност адрес в столичния кв. Ботунец, за да помогне на млада жена с епилептичен пристъп. Състоянието на пациентката изисквало поставянето на инжекция. Внезапно близките се нахвърлили върху лекаря в гръб и започнали да го удрят. Той и медицинската сестра все пак успели да избягат и да изчакат пристигането на полицията. Пострадалият медик е прегледан в "Пирогов" и по-късно освободен за домашно лечение. Сестрата не е пострадала. По случая е задържан 39-годишен мъж, близък на пациентката. Образувано е досъдебно производство.


Линейките с охрана

Пребиха лекар от спешна помощ в Бутунец

Полина Тодорова
Лекар от Спешна помощ е бил пребит в столичния квартал Ботунец. Заради това временният шеф на Центъра за спешна медицинска помощ д-р Александър Златанов предложи патрулки да придружават екипите на Спешна помощ в рисковите квартали.

Нападението над екипа на Бърза помощ е станало в петък вечерта. Реанимобилът пристигнал на адреса - блок 16 в квартала, към 22 часа, където е трябвало да прегледа 37-годишна жена с епилепсия.

Състоянието й налагало да се постави инжекция диазепам. След поставянето й обаче болната се оплакала, че я заболяло, и изблъскала преглеждащия я лекар. Думите на жената предизвикали гнева на близките й, които веднага нападнали лекаря и започнали да го удрят по главата. "Клекнах долу да събирам разпилените документи и изведнъж вратата се отвори, влязоха двама млади мъже, дори не успях да се изправя и започнаха да ме удрят", разказа пострадалият лекар -55-годишният Буен Тодоров. За щастие спешният екип успял да избяга от нападателите, които са били роми, и да изчака пристигането на полицията. Пострадалият медик е прегледан в "Пирогов" и по-късно освободен за домашно лечение. Разминал се е само със синини и с ужаса от преживяното. За нападението е задържан 39-годишен мъж от София.

"Веднага след инцидента говорих с тел. 112 и се уточнихме, че такива рискови райони няма да бъдат посещавани от наш екип, ако преди това адресът не е подсигурен с дежурна патрулка. Изключително тъжно е за обществото ни, че лекарите ще трябва да бъдат охранявани от полицаи, но явно и дотам ще стигнем", заяви за "Телеграф" шефът на столичната Спешна помощ д-р Златанов. Той допълни, че в понеделник ще поиска съдействие и от общинската полиция в града. Тепърва ще се преценява за какъв период от време спешните екипи ще охраняват линейките. "Във всеки случай ще настоявам от полицията да ни съдейства дотогава, докогато работещите в Спешна помощ са застрашени. Определено предприемам драстична мярка, но каква е гаранцията, че утре няма да има отново бит или, не дай си боже, убит лекар?", попита още д-р Златанов.

За щастие този път медикът, "осмелил,, се да изпълни професионалния си дълг, помагайки на болна жена, се е разминал с малко -няколко синини и ужаса от преживяното. Дали обаче обидата от побоя ще мине така бързо, както ще преминат леките наранявания, причинени от "благодарността" на близките на болната? Надали.

Случат с д-р Тодоров от столичната Спешна помощ е поредният, при който медик бива нападнат от близки на недоволни пациенти. Само преди година негов колега - д-р Красимир Йорданов, беше безмилостно пребит заедно с медицинската сестра и шофьора от екипа си след посещение на адрес в кв. "Овча купел". По ирония на съдбата той беше и главният герой в документалния филм "Последната линейка на София", представящ изключителната натовареност и стрес, на който са подложени малкото работещи в системата медици в столицата. Сега ставаме свидетели на абсолютно идентично отношение към медик, доказващо тоталната липса на каквито и да е било мерки в защита на лекарите у нас. Трябва ли да има убит медик, за да променим отношението си към съсловието и за да се задейства държавата в тяхна защита?

Въпреки приетите преди година изменения в Наказателния кодекс, според които нападението над медицински специалист ще се наказва с до 10 години затвор, ефективността на тази промяна явно ще остане само на хартия. Никой не е чул в затвора да е вкаран човек, осмелил се да посегне на лекар. Вместо това все по-обширно се дискутира търсенето на съдебна отговорност от медици за причинени грешки по време на работата им. В това не би имало нищо смущаващо, ако обективната справедливост не изискваше обществото да бъде еднакво критично както към проявената лекарска некомпетентност, така и към нападателите над онези, които се грижат за здравето ни. Вместо това обаче обществото, доколкото изобщо то е факт у нас, предпочита да бие лекарите си. "Обществото" напада с юмруци "убийците в бели престилки", както все по-често чуваме да наричат лекарите, и след това доволно изпива поредната ракия с комшията, псувайки доволно по тях.

След като законът очевидно не защитава шепата лекари, останали в Спешна помощ у нас, временният шеф на звеното поиска помощ от полицията. Отчаяна и драстична мярка, както призна самият той. Надали има друга държава, в която да се налага постоянна охрана за лекарите, докато лекуват болните си. В нашата обаче това е зверски нужно. Защото явно нито ние като нация сме дорасли да уважаваме лекарите си, нито системата като държава е способна да ги защити. И докато тези две тенденции са факт, няма защо да се учудваме, че випуск след випуск дипломирани млади медици стягат куфарите за чужбина.

До края на годината в Спешна помощ ще се съкрати и времето, в което се предава сигналът от 112 на спешните медици. Идеята ни е да се вържат двете електронни системи и информацията да се предава веднага с имейл, обясни д-р Златанов. Той възнамерява данните да се онагледяват и на екран, който ще виждат всички в залата на Спешна помощ. Ако адресът не е изпълнен, ще мига червено и ще ги подсеща, че трябва да се прати линейка, обясни той. Д-р Златанов добави, че съвсем скоро ще се направи и вътрешният рейтинг на качеството на лечение на спешните пациенти в столицата. От 112 се съгласиха да дават информацията къде е приет всеки пациент, така че скоро ще можем да анализираме изхода от лечението, каза той. На базата на резултатите ще се определи къде да се карат пациентите.

55-годишният лекар й поставил инжекция. Мъжът обаче решил, че процедурата е била болезнена и нападнал медика. Лекарят е откаран в "Пирогов". След прегледа е установено, че има сътресение на мозъка. Медикът се лекува у дома си. Органите са образувал и досъдебно производство срещу нападателя.