Проф. Валери Димитров: Отварят Сметната палата за партийни секретари



Дата21.08.2018
Размер57.18 Kb.
#82350
Проф. Валери Димитров: Отварят Сметната палата за партийни секретари

С проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ, председател на Сметната палата, разговаря ЦВЕТЕЛИНА ЙОРДАНОВА

В. „Труд“



- Проф. Димитров, три години след реформата на Сметната палата, направена от ГЕРБ, управляващите готвят връщане към системата отпреди 2011 г. В тази връзка как гледате на внесения проект на нов закон за Сметната палата?
- Позицията ми по законопроекта е категорично отрицателна. Той създава много проблеми и е посегателство срещу професионализма и независимостта на Сметната палата. Първо, несъстоятелен е основният мотив на вносителите, че в България колективният модел за управление на палатата е по-подходящ и затова сегашният модел трябва да бъде сменен. В момента одитната институция има тричленно колективно ръководство - председател и двама заместници, които по закон формират колегия от трима. Ние като тричленна колегия вземаме с единодушие решенията по одитите за изпълнение на държавния бюджет, а също и за изпълнение на бюджетите на НОИ, НЗОК и БНБ, т.е. на всички големи бюджетни системи. Това изцяло съответства на конституционния текст - чл. 91, ал. 1, който възлага на Сметната палата контрол за изпълнението на бюджета. Не е вярно и твърдението, че тричленната колегия не се е произнасяла по одити. Аргументът, че законът от 2011 г. е неконституционосъобразен, също не е верен, защото колегиалният характер на палатата беше потвърден изрично с Решение №5 от 2011 г. на Конституционния съд, който единодушно отхвърли всички претенции към този закон. Новият законопроект реставрира стария модел на палатата с голяма колегия от 9 членове, която според мен е изключително проблематична. За членовете на палатата ще е достатъчно да притежават само 10-годишен общ юридически или икономически стаж, а за председателя - 15 години общ стаж. По сега действащия закон и тримата членове на палатата трябва да имат 15-годишен стаж в области, свързани с одита. С връщането на старото положение, грубо казано, всеки юрист или икономист, адвокат, юрисконсулт или специалист в “Труд и работна заплата”, ако има партийна подкрепа, може да стане член на ръководството на палатата и да ръководи високопрофесионални одитори. Така рязко ще се снижат професионалните критерии. Много лош знак е и премахването на директорите, които са професионалисти с висока компетентност. Те ще бъдат заместени от девет членове на колегията, за които обаче няма да има професионални изисквания в сферата на одита. Трето, премахват се изискванията за сертификати и за изпити за одитори.
- Аргументите на депутатите са, че ако професионалните изисквания са единствено в областта на одита, дейността на палатата ще се превърне в счетоводство и няма да има кой да прави анализи на отделните сектори - транспорт, здравеопазване, социално подпомагане и т.н.
- Това не е вярно. Законът от 2011 г. премахна ограничаването на одиторската професия в публичния сектор, в която се допускаха само юристи и икономисти. В момента палатата е отворена за всички специалисти - инженери, лекари, лесовъди, програмисти, като те трябва да имат магистърска степен и сертификат за одитор, съответно да са положили изпит, който удостоверява професионалната им годност. Фактът, че се премахва изискването за одитни сертификати и за изпит, отваря широко вратата за всякакви партийни, лични и шуробаджанашки назначения, което значи, че се появява сериозен риск да се свали значително равнището на професионализъм в Сметната палата. Казано накратко, не се изисква ръководството на Сметната палата да е професионално, премахват се директорите и се заместват с хора, за които няма законови гаранции за професионализъм, а на всичкото отгоре одиторите вече няма да е необходимо да имат сертификати.
- Защо не трябва да се връща колегиалният модел?
- В ЕС сред парламентарните палати категорично преобладава едноличният модел. Такъв има в 12 държави от съюза - Дания, Естония, Ирландия, Унгария, Словакия, Словения, Полша, Финландия, Литва, Малта, Кипър, Хърватия. По-малко са палатите в държави членки с колегиален модел - Холандия, Норвегия, Латвия, Германия и Чехия. В Германия и Чехия има големи колегии, но никога голямата колегия не взема решения в пълен състав за даден одит, а има решаващи състави от по трима членове по всеки одит. А тук се иска 9-членна колегия от непрофесионалисти да взема решения в одитния процес, като се твърди, че това е демократичната гаранция срещу риск от произволно вземане на решения от безконтролна власт на едноличния председател. Нима тези 12 държави, които изброих, са по-корумпирани или по-недемократични от нашата? Очаквам в палатата да се възстанови порочният модел на партийните квоти и има голям риск в нея да дойдат партийни секретари, които няма да се интересуват от качеството на одитите, а ще слушат указания от централите си.
- Кога имаше по-голям политически натиск върху палатата - преди или след 2011 г.?
- Върху мен не е имало политически натиск. Не мога да гарантирам за останалите членове на колегията, защото ние бяхме избрани на квотен принцип. На квотен принцип беше избрана първата Сметна палата през 1995 г. - 9 души от БСП, един от ДПС и един от “Народен съюз”. През 2005 г. квотният принцип беше 6 от НДСВ, 3 от ДПС и 2 от “Новото време”. Порочното на този модел е, че избрани на този принцип, членовете се чувстват като пратеници на партийните централи. При тройната коалиция нямаше промяна в ръководството с изключение на това, че почина Кадир Кадир и той бе заменен от друг колега с подкрепата на БСП.
- Защо досега не разкрихте партийния модел на функциониране на палатата, а го казвате едва днес, след като от 2005 г. до 2010 г. очевидно сте работили в рамките на този модел?
- Точно заради пороците на този модел на Сметна палата бе приет нов закон през 2010 г. и бе извършена реформата в периода 2011-2013 г. Изоставен бе принципът на партийните квоти и бе заменен с принципа на професионализма. Голяма част от пороците на този модел бяха разкрити от партньорската проверка на програма “СИГМА” под егидата на Европейската комисия, извършена в края на 2005 и началото на 2006 г., и това също бе част от мотивите за проведената реформа.
- Вярно ли е, че след 2011 г. одити на изпълнението почти не се правят и Сметната палата се е превърнала в един вид счетоводство?
- И този аргумент на депутатите не е верен. В момента одитите на изпълнението са по-малко на брой, но те са истински одити на изпълнението. Те се извършват от една специализирана дирекция, централизирани са и са специализирани. Преди в палатата имаше 10 отделения и 6 териториални поделения и във всяко от тези 16 звена се правеха уж одити на изпълнението. Повечето от тях в голяма степен бяха имитация, защото липсваше специализацията, добрата методология. Сметната палата бе прекалено децентрализирана и феодализирана и имаше най-различни одитни практики. От 2011 г. започнахме да правим добри, мащабни одити на изпълнението, обхващащи цели системи, голям публичен ресурс, от голям обществен интерес.
- Ще дадете ли примери?
- Единият одит, който предизвика доста негативна реакция в Министерството на финансите, беше на бюджетния процес. Това беше одит, който извади на повърхността много негативни практики. Друг пример е одитът за електронното правителство, в който разкрихме, че 107 млн. лв. са изразходвани без никакъв резултат. Одитът на лекарствените средства, трите одита на енергетиката също заслужават да се отбележат. Не бяхме влизали в сектор енергетика, защото до 2011 г. нямахме право да одитираме търговски дружества. Въпреки че възложи одитите в енергетиката, парламентът не пожела впоследствие да ги разгледа и просто замълча. А те показаха сериозни проблеми - че ДКЕВР е практически напълно зависима и не може да бъде добър регулатор. Излязоха наяве и проблемите с контрола върху топлинните счетоводители и т. н. Друг одит беше одитът за реализацията на висшистите на пазара на труда. За държавните университети се изразходва огромен ресурс, а резултатите не са много добри.
Имаме и доста одити, свързани с европейските средства. При одитите на изпълнението основното е да се провери дали, като се харчат огромни бюджетни средства, има някакви резултати. Сега предстои да се издадат много интересни одити - за готовността на България за новия програмен период по управлението на европейските средства 2014 г. - 2020 г. и за Инспектората на Висшия съдебен съвет, където също има много неприятни изводи.
- Защо въпреки всичко усещането в обществото е, че палатата не е достатъчно силна, че няма особен резултат от нейните одити?
- Досега нито един парламент не си даде труд да разгледа нашите одитни доклади и на тяхна база да упражни парламентарен контрол. Функцията на парламентарната сметна палата е да предоставя одитни доклади на парламента, за да може той да упражни контрол. Тоест одитният контрол трябва да прерасне в парламентарен контрол. Но такъв контрол върху изпълнителната власт в момента практически няма. Защо например на базата на докладите за енергетиката, за лекарствата или за висшето образование съответната парламентарна комисия не извика представители на министерствата и да им потърси отчетност, така че да се подобри управлението? Нашата мисия е доброто управление на публичните средства и активи. Тази мисия обаче все още не е станала мисия на парламента. Той не схваща, че парламентарният контрол трябва да бъде упражняван, за да се постигнат резултати.
Визитка
Роден е на 2 юни 1954 г. в София.
През 1978 г. завършва “Право” в Юридическия факултет на Софийския университет.
Професор е по административно право.
През 2001 г. е избран за народен представител от НДСВ. Бил е председател на Комисията по икономическа политика в НС.
През април 2005 г. е избран от парламента за председател на Сметната палата. През 2011 г. е преизбран на поста.
Каталог: articles -> download
download -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
download -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
download -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
download -> Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание
download -> Указания за финансов одит
download -> За извършен финансов одит на годишния финансов отчет
download -> Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница