Професионален стрес

гр.Благоевград

Курсова работа

по

Мениджмънт на професионалния стрес

Професионален стрес

Изготвил: Проверил: доц.Алексиев

д-р.Батуров

Специалност: ас.Русева

Организация и управление

на хотели и ресторантФак.N:

Съдържание:

1.Понятия за стрес.Какво е стрес и какво не е?

2. „ Общия адаптационен синдром” - Ханс Селие

3.Основни стресови етапи на Ханс Селие

4.Реакции при стрес

4.1.Стресогени фактори

5.Симптоми на стреса

5.1.Видими симптоми

5.2. Физиологични симптоми

6.Болести на стреса

7. Модели в съвременната теория за стреса на работното място

8. Фактори и източници на стрес на работното място

9.Работна среда

10.Професионална среда

11.Дискриминация и стрес

12. Емоционален стрес

13. Мониторинг на стреса

14. Техники за справяне със стреса

15.Заключение


Понятия за стрес.

Какво е стрес и какво не е?

Понятието стрес става популярно след края на Втората световна война в САЩ. По време на войната се появяват проблеми, свързани с лошата адаптация към военните условия на запасните военнослужещи от флота и авиацията.Установява се, че фронтовата обстановка може да доведе до ясно изразени психически и физиологични изменения. В писмения английски език стрес се включва в употреба през XIV век. През XVII век думата стрес е означавала „тежко изпитание, бедствено положение или нещастие“. През следващите два века до голяма степен този смисъл се заменя от друг, според който стрес означава „сила, натиск, напрегнато или голямо усилие, упражнени върху материален обект, човек или върху неговите органи или психични сили“.

През последните десетилетия под влиянието на различни фактори се наблюдава сериозно увеличение на психо-емоционалното напрежение и стреса. Стресът е нормално психо-физиологично състояние на организма, което съпътства човека при различните промени на средата – положителни или отрицателни и показва адаптивността на организма към тях. Той е неизбежна последица от живота и е много важно как реагираме на него. Стресът може да се разглежда като равновесие между изискванията на заобикалящата ни среда и индивидуалните способности на човека за справяне с тези изисквания. Стресовата ситуация, с която се сблъскваме, няма значение дали е приятна или неприятна, тя предизвиква реакция в организма. Има значение интензивността и необходимостта от адаптация. Организмът мобилизира всичките си функционалти възможности и резерви за преодоляване на въздействието. Предизвиква се хормонална реакция с цел да се съхрани организмът, свързана е с пренастройване и адаптация към новите условия.

Стресът на работното място представлява едно от най-големите предизвикателства за здравето и безопасността, с които се сблъскваме в Европа. Почти всеки един на четири работещи е засегнат от него, а проучванията сочат, че между 50 % и 60 % от всички изгубени работни дни, са свързани със стреса. Това представлява огромна загуба заради човешкото страдание и нарушена икономическа ефективност.Стресът на работното място може да засегне всеки и на всяко ниво. Той се среща във всеки сектор и в организации от всякакъв мащаб. Стресът нарушава здравето и безопасността на индивидите, а също и здравето на организациите и на националните икономики. Стресът е на второ място сред най-отчитаните здравословни проблеми, свързани с работата, и засяга 22 % от трудещите се в EС .Освен това се очаква броят на хората, страдащи от състояния, свързани със стреса или влошени от фактори на работното място, да се увеличи. Динамичният свят на трудещите се повишава изискванията към тях, поради стремежа към минимизиране и възлагане на външни изпълнители, нарасналата необходимост от гъвкавост по отношение на функциите и уменията, увеличаващото се използване на временни трудови договори, нарастващата несигурност на работните места и увеличаването на работата (повече работен товар и повече напрежение) и лошия баланс между работа и личен живот.

Стресът не е просто нервно напрежение. Стресови реакции се наблюдават и в по-низши животни, които нямат нервна система, а даже и в растения. Стресът не винаги е неспецифичен резултат от увреждане. Ефектът от действието на стресора зависи само от капацитета на организма. Всяка нормална дейност може да предизвика значителен стрес, без да причини вреда. Увреждащият или неприятен стрес се нарича “дистрес”. Дейностите, свързани със стреса, могат да бъдат приятни или неприятни. Дистресът е винаги неприятен. Стресът не е нещо, което трябва да се избягва. Той и не може да бъде избегнат. Пълната липса на стрес означава смърт. Приятното, както и неприятното емоционално възбуждане се придружава от нарастване на физиологичния стрес (но не задължително и на дистреса ).Съгласно теоретичния модел на отношението между стреса и жизнения път , както лишаването от стимули, така и прекомерната стимулация се придружават от нарастване на стреса, който по някога достига до степента на дистрес т.е. се появява, когато тялото не може да се справи с появилите се стресори.

• 
  Етап на тревога, алармена реакция. Това е етапът на отключване на стреса в организма. При него протичат споменатите дотук процеси. Той трае от няколко часа до две денонощия, в зависимост от дразнението. Тук организмът "допуска" стреса. Реакцията, водеща до прекратяване е задържана. Резистентността на организма към стреса на този етап е ниска.
  
• 
  Етап на повишена резистентност - повишеното кръвно, телесна температура и прочие предизвикват блокирането на някои хормони, а повишените нива на кръвна захар например увеличават секрецията на инсулин, който пък инхибира много от стресовите хормони. Постепенно и контролирано организмът се връща към нормалните си нива на функциониране. Това е нормалният завършек на стреса.
  
  
  
• 
  Фазата на изтощението - този етап настъпва, ако стресовият фактор е постоянен, например психически или ако организмът не е в състояние да се справи с проблема. Тук вече се стига до етап на "насищане" на организма в следствие на безрезултатна и много дълга стресова реакция. Постоянната нервна стимулация, действаща по нервохимичен път отслабва при всеки следващ импулс, с времето коства много усилия на организма, а престава да изпълнява ефективно функциите си; трайно повишените нива на хормони водят до насищане на рецепторите и повишена резистентност на клетките. Без да е премахнат стресовия фактор, реакциите на организма затихват, имунната система отслабва. Изчезват и някои от стресовите симптоми, но като цяло състоянието е болестно, дори може да е животозастрашаващо. Способността на организма да реагира е сведена до минимум.
  

Това, което не усещаме и не съзнаваме ясно от стреса, е изключително положителна реакция за организма, свързана с промени, които не могат да останат трайни. Надбъбречните хормони остро засилват имунната реакция, особено фагоцитозата - способността на бели кръвни клетки да поглъща и обезврежда външни тела, както токсини, така и бактерии. Съсирваемостта на кръвта се повишава - оттук се намаляват последиците от евентуално нараняване. Повишеният кръвен ток и кръвна захар създават енергиен резерв за мускулната клетка. Увеличените бронхи пък подобряват контакта на кръвта с кислорода и оттам доставят повече кислород до клетките. Увеличената концентрация и възбудимост ни помагат да се справим там, където се иска нашето участие и намаляват чувството за болка. Емоции като ярост, мотивация или страх отключват както чувството за самосъхранение, така и целенасочеността в действията. Подтиснатият апетит и действие на отделителната система премахват страничните дразнители. За кратко организмът ни се превръща в "суперорганизъм", с надеждата да премахне стресовите фактори.

1. Социално-екологични. Тук спадат обществените бедствия като военна ситуация, социални вълнения, пребиваване в концентрационни лагери, масови катастрофи, природни бедствия, липса на работа и жилище.

2. Лични инциденти, като загуба на близък човек, загуба на работа, смяна на жилище, смяна на училище, раждане, органични заболявания, неприятности в семейството, "автостресорите" или роля на фактори,"извиращи" от самата личност поради нейната ранимост, предразположеност към стресорни въздействия. В този смисъл особено внимание заслужава т.н. стрес от "износване", когато обкръжаващата среда постави пред личността по-големи изисквания от тези, които тя би могла да изпълни /напр. при свръх или недостатъчно натоварване/, при нарушения на отношението между очаквания и реална действителност /разочарования от брак, деца, работа/; конфликтни ситуации при изпълнение на дадена роля на ръководител, на дете или брачен партнъор; липса на личностна способност за включване в колективен труд и интегриране в обществена среда; липса на стимули или прекомерна стимулация /до стрес води как то прекомерното натоварване, така и недостатъчното натоварване/.

3. Социално-икономически: бързи промени в социалните структури, миграция, урбанизация и свързаните с тях отчуждаване и социализация. Понятието "урбанизационна травма" е свързано с недостиг на време, информационна натовареност, което налага нов динамичен стереотип и нови приспособителни механизми и може да доведе до нарушен баланс на адаптивните способности на организма.

4. Професионални: Влизане в нови производствени процеси като комплексна механизация и автоматизация; възникване на нови професии, които променят традиционните видове труд, води до много висока или недостатъчна нервно-чувствителнаст и стимулация на организма.

5. Възрастови: влизане в училище, пубертет, женитба, бременност, приемане във висше учебно заведение, влизане в казармата, критическа възраст. Всички тези фактори влияят дотолкова за развитие на стресова ситуация, доколкото се осъществяват на фона на личностните способности на човека, до количественото натрупване на тези фактори и комбинацията им с други фактори. Неудачните учебни програми, които натоварват индивида в юношеска възраст, комбинирани с по-чести конфликти между родители и деца в този период, са съществен момент за появата на емоционален стрес при учениците. Подчертан стресов фактор е преминаването в пенсия и необходимата адаптация от активен живот към пасивност, чувство на малоценност,невъзможност за реализиране. Нерядко в такива случаи се наблюдават фатални последици /самоубийства, тежки психически разстройства.

• 
  Безпокойство, нервност;
  
• 
  Страх, гняв;
  
• 
  Силно сърцебиене;
  
• 
  Главоболие;
  
• 
  Изпотяване;
  
• 
  Влошен апетит и храносмилане;
  
• 
  Загуба на телесно тегло и др.
  

• 
  Психологически прояви. Хората, които преживяват стрес, са много по-депресивни, с висока тревожност, понижава се самооценката, неудовлетвореност от работата; скука; психична умора; отчуждение; психози; потискане и загуба на концентрация; спад в лоялността и привързаността; крайна форма- чувство на тотална безпомощност, чувство на безпомощност.
  
• 
  Поведенчески прояви. Засилена употреба на алкохол, промяна в навиците на хранене(преяждане и недохранване), тикове, крачене напред- назад, лоши междуличностни отношения, самоубийство или опити за самоубийство; увеличаване количеството на цигарите. Всички тези прояви водят до оттегляне на личността.
  

• 
  Колебания в хормоналните нива;
  
• 
  Повишено кръвно налягане;
  
• 
  Повишена температура;
  
• 
  Повишена кръвосъсирваемост;
  
• 
  Повишено съдържание на глюкоза в кръвта;
  
• 
  Учестено дишане;
  
• 
  Изострена имунна реакция и др.
  

• 
  непосредствени - последствия, които са директно под въздействията на стимула. Хората се различават по вида реакции - кръвна захар, дишане, пулс и пр.
  
• 
  дълговременни - психосоматични заболявания. Селие твърди, че язвата се дължи на стрес; сърдечно-съдови и респираторни заболявания; хипертония и пр. Още: стомашно-чревни заболявания, рак, артрит, главоболия, кожни разстройства, физическо напрежение, смърт.
  

Има редица терапии за премахване на стреса. Често срещани са релаксацията, SPA процедурите, ароматерапията, акупунктура, психотерапия, медитация и йога, самоконтрол и автотренинг, имунна и здравословна диета, физически упражнения, забавления, масаж, кино и телевизия и много други.

Но едва ли има по-важна терапия и профилактика на стреса от дефиниране на стресовите фактори и своевременното им премахване.

И така, стресът е познат спътник на всеки от нас. Стресът е специфичен физиологичен отговор на предизвикващи проблем фактори от външната среда. Организмът изпада в алармено състояние, целящо преодоляването на стресовото въздействие. Така той подобрява шансовете си за успех, но не винаги успява. В случаите, когато не успява, се стига до преумора и претоварване, намалена имунна защита, заболявания, дори смърт.

• 
  Моделът “трудови изисквания/контрол/подкрепа”
  

• 
  Моделът “съответствие човек-среда” оценява удовлетворението от
  

• 
  Моделът “оценка-справяне” изтъква връзката
  

• 
  Моделът “несъответствие между усилие и награда”
  

• 
  Фактори, свързани с формалните условия на заетост
  
• 
  Фактори на работната среда
  
• 
  Фактори, свързани с организацията на работата
  
• 
  Фактори, свързани с професионалната среда
  
• 
  Фактори, свързани с микроклимата на работното място
  

Като най-силен стресов фактор се очертават характеристиките на работната среда. Характеристиките на работната среда могат да се групират в няколко групи:

• 
  Физически параметри на работната среда
  
• 
  Материално-техническа база и оборудване
  
• 
  Характеристика на работата
  
• 
  Организация на работното време
  

Физическите параметри на средата обхващат шум, осветление, температура, работа с опасни вещества, замърсен въздух и тютюнопушене в работните помещения, липса ергономия на работното място, лоши санитарно-хигиенни условия.Сред физическите параметри на работната среда, които натоварват значително психически и физически работещите в трите сектора водещо място заема шумът.

Около 80% посочват като стресови фактори и: лошите санитарно-хигиенни условия на труд; замърсеният въздух; липсата на ергономия на работното място, както и работата с опасни вещества Другите физически фактори на средата - осветление и температура са посочени сред факторите, оказващи влияние за възникването на стрес от 60%.

Материално-техническа база и оборудване

Поради кризата в страната липсва сериозен финансов ресурс за поддръжка

и обновяване на материално-техническата база, особено в здравеопазването и образованието и това поставя на сериозно изпитание работещите в тези сфери. Лошата материално-техническа база и недостигът на средства, материали и консумативи, не само натоварват психически и физически състоянието на хората, но са посочени и като създаващи стрес .
Характеристика на работата

Характерно за работата е работа с много хора или в изолация, работна поза, наложен ритъм на работа, повтарящи се движения, риск от физическо и психическо насилие. Като стресов фактор психическото насилие е посочено рискът от физическо насилие и работата с много хора или в изолация . Като допълнителни стресови фактори, породени от ситуацията в страната в момента може да се посочи недостатъчният щат; невъзможността да се ползват компенсации , както и извънредният труд . По-малък е относителният дял като стресови фактори работната поза,

наложения ритъм на работа и повтарящите се движения.
Организация на работното време

В наше време,по-голямата част от работещите в частният сектор,туризма,ресторантьорство,полиция особено здравеопазването и отчасти образованието - поради естеството на извършваната работа, се характеризират със специфична организация на работното време, която включва по-голяма продължителност на работния ден от регламентираните 8 часа, работа по график извън биологичния ритъм (смени, нощем), работа по график извън обществения ритъм (събота, неделя), работа с променлив ритъм, понякога командировки, когато образователното или здравното заведение са извън местоживеенето,което също води до стрес.

Усилията, които хората влагат за успешна реализация в професията, за

повишаване на квалификацията и израстване в йерархията, както и оценката за техния принос, в своето взаимодействие могат да са фактор, водещ до стрес или носещ им удоволствие. Заедно с това, самият характер и съдържание на работата, отговорността, с която тя е свързана, в значителна степен влияят върху психическото и физическото здраве на хората. Преобладаващата част от хората се стремят да дадат всичко от себе си, защото професията им е тяхно призвание , стараят се да работят добре, защото оценяват смисъла и полезността на работата си ,стремят се да защитят авторитета на професията.

Дискриминация и стрес

Сериозен източник на стрес би могла да бъде дискриминацията на

работното място. Поради редица фактори обаче и най-вече поради голямата безработица, която поражда готовност да се приеме работа при каквито и да е условия, дискриминацията все още не е проблем, който ясно се осъзнава в България.Единствено за дискреминация може да се говори относно:възраст,образование,пол и др.,не толкова съществени. Най-сериозната дискриминация може би има при интеграцията на ромите,както и тяхното интегриране в нормална работна среда.И нежеланието на някои работодатели да ги назначават/наемат/на работа.Като цяло мъжете се чувстват повече дискриминирани заради политическите си убеждения, докато жените са дискриминирани главно заради това, че са жени. Поради тези свои характеристики жените считат, че са били дискриминирани при определянето на заплащането , при издигане в йерархията , при повишаване на квалификацията. Мъжете се чувстват по-дискриминирани при определянето на заплащането, докато жените посочват, че са били дискриминирани главно при назначаване на работа,назначаване на определена работа и издигане в йерархията.

Емоционален стрес

Емоционалниият стрес се разглежда още като двуфазово състояние:

I-ва фаза, наречена фаза на надеждата. В тази фаза е налице конфликт, който пре чи да се осъществяват една или повече необходимости на организма за неговото по-нататъшно съществуване, и

В началния стадий започва отделянето на хормоните адреналин и норадреналин от медуларната част на надбъбречната жлеза.

Мониторингът на стреса на работното място означава системно търсене на рискови фактори в работната среда (стресори) и идентифициране на рисковите групи работещи. Особено важно е работещите в предприятието да бъдат включени в самото начало на мониторинга. В случаите, когато работещите не са достатъчно информирани за самия процес и тяхната роля в него и нямат обратна връзка за получените резултати, мониторингьт може да се превърне в главен стресор, предизвикващ съпротива и недоверие в работещите.Мониторингьт е процес, в който от особена важност е взаимодействието между ръководството, отдел човешки ресурси, работещите в предприятието и службата по трудова медицина.

- няма магическо лекарство срещу стрес - човек трябва да приеме че има моменти на спокойствие и на напрежение;

- да се научи да предусеща приближаващите напрегнати ситуации в работата; в повечето случаи не самата ситуация е стресираща, а виждането за нея я прави такава;

- познаването на собствения характер и личност, прозорливостта и увереността са основните оръжия за справяне със стреса. Постепенно човек трябва да се научи да извлича само позитивното от всеки конфликт и да не заема съзнанието си с отдавна решени проблеми;

- способността да се забравят бързо лошите моменти се учи постепенно и в крайна сметка човек осигурява най-вече на себе си, онова спокойствие, от което се нуждае, за да приеме всякакви ситуации без да вреди на здравето си;

- начинът на живот, от храната до моментите за отдих, определят способността на индивида да се справя със стреса и да не страда от негативното му влияние върху здравето;

- избягване на пушенето, кофеина и алкохола – в началото те имат наистина леко успокояващо действие, но с времето само увеличават тревожността;

- балансирано хранене и, при нужда – мултивитамини;

- избягване на конфликти за щяло и нещяло – атмосферата в къщи и на работа винаги да е приятелска;

- на работното си място човек не бива да се нагърбва с всичката работа на света; да възлага задачи на подчинените си и да обсъжда задачите, които го затрудняват, с някой, който може да му помогне;

- слушане на приятна музика, прочистване на съзнанието от проблемите;

- подходящо хоби - не е хубаво да се концентрира цялото внимание само върху работата;

- доказано е, че физическата активност намалява стреса;

- достатъчен сън.

Присъствието на стреса е практически неизбежно във всяка работна среда и много от неговите елементи са естествен продукт на взаимодействие на здравата човешка личност със средата. Причините за стрес обикновено са повече от една, но много от изследванията поставят на първо място „разкъсването”, ролевата несъвметимост между трудовото битие и останалата част от живота на личността.

Проучването на литературните източници по изследвания проблем и резултатите от направените изследвания показват, че съществува тясна връзка между спецификата на професионалната дейност, източниците на стрес на работното място, тежестта на труда, качеството на организацията на работата и преживяването на стресово състояние, тревожността, оплакванията от здравословното състояние, умората и в частност уврежданията на мускулно-скелетната система. Необходим е всестранен интегриран подход за превенция, обучение, наблюдение и рехабилитация на работещите в стресогенни условия на труд. Планирането и внедряването на мерки за превенция на изисква проверка на преживяванията на работещите на по-ранен етап, за възприеманите от тях стресори и оказване на съществена помощ за изработване на решения за по-добра организация на работата. Активните действия за подобряване на организацията водят до положителни резултати не само в икономическо отношение (текучество, отсъствие от работа и производителност), но и по отношение на общото здравословно състояние и качеството на живот. За получаване на тези добри резултати е необходима последователна работа залегнала в програми и директиви на нашето законодателство, което засега за съжаление е непълно и недостатъчно ясно.

Литература:

1. Ханс Селие - ” Стрес без дистрес”-1982 г.

2.Стефан Симеонов – „Какво е стрес?” – 2009г.

3. М.Паунов -“Организационно поведение” – 2006г.

4.Публикация –„ Стрес-психоматични аспекти”- Б. Русева-2007г.

5. В.Русинова, Б.Ценова, С.Жильова – „Оценка на професионален стрес в трудови дейности – 1997г.”

6. http://otgovori.info/category/faktori/stres/