Професионално направление (на курса)



Дата25.02.2018
Размер149.46 Kb.

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 24/1/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по славянска филология

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


Филология

Специалност(и)

<наименование>1


Славянска филология

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


Сравнителна граматика на славянските езици

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС ‘магистър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


4

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


VІІ-VІІІ

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


4 + 5=9

8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


проф. дфн Иван Куцаров

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Курсът по сравнителна граматика на славянските езици има за цел да даде на студентите информация за вероятностната реконструкция на праславянския език, за строежа на фонетичната и морфологичната му система, за генетичните му връзки с индоевропейския език, за първоначалното му диалектно деление и за по-нататъшния еманципационен развой на отделните славянски езици, както и за последиците от техния сложен конвергентен и дивергентен развой.

ще могат ...


След приключване на курса студентите ще познават произхода на славянските езици, историческия им развой и съвременното им състояние, ще могат да разпознават отделните славянските езици, да откриват генетичните връзки помежду им и да реконструират форми на праславянски език.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


аудиторно (упражнения)

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


В помощ на студентите ще бъде информацията от предходни курсове, напр. по старобългарски език, историческа граматика на отделните славянски езици (паралелен курс през VІІ семестър), а също и познаването на основни особености на (поне) един славянски език.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


праславянски език, реконструкция, фонетични особености, морфологични особености,

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Курсът по сравнителна граматика на славянските езици има за цел да даде на студентите от посочените специалности информация за вероятностната реконструкция на праславянския език, за строежа на фонетичната и морфологичната му система, за генетичните му връзки с индоевропейския език, за първоначалното му диалектно деление и за по-нататъшния еманципационен развой на отделните славянски езици, както и за последиците от техния сложен конвергентен и дивергентен развой. Курсът обхваща три раздела: увод, към който се включват някои въпроси по лексикология и история на книжовните езици, както и въпроса за класификацията на славянските езици; фонетика и морфология. Поради ограничения брой часове е изоставен разделът за синтаксис.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


Бернштейн С.Б. Очерк сравнительной грамматики славянских языков. Москва, ч. I - 1961, ч. II - 1974.

Bajec А., R.Kolaric, M.Rupel. Slovenska slovnica. Ljubljana, 1971.

Brabec I., M.Hraste, S.Zivkovic. Gramatika hrvatskosrpskoga jezika. Zagreb, 1961.

Буюклиев Ив. Кратка словашка граматика. София, 1989.

Вайан А. Руководство по старославянскому языку. Москва, 1952.

Vecerka R. Staroslovenstina. Praha, 1984.

Виноградов В.В. Русский язык. Москва, 1972.

Гаспаров Б.М., П.С.Сигалов. Сравнительная грамматика славянских языков. Тарту, 1974.

Георгиев Вл. Бележки върху някои особености на праславянския език. - Известия на Института за български език, кн. ХI, 1964 г.

Георгиев Вл. Вокалната система в развоя на славянските езици. София, 1964.

Георгиев Вл. Към въпроса за балтославянската езикова общност. - Български език, 1958.

Георгиев Вл. Основни проблеми на славянската диахронна морфология. София, 1969.

Георгиев Вл. Праславянский и индоевропейский языки. - Славянска фило­логия, т. III. София, 1963.

Георгиев Вл. Три периода в развитии праславянского языка. - Славянска филология, т. ХII. София, 1973.

Горнунг Б.В. Из предистории образования общеславянского языкового единства. Москва, 1963.

Гълъбов Ив. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Со­фия, 1980.

Добрев Ив. Старобългарска граматика. Теория на основите. София, 1982.

Иванов В.В., В.Н.Топоров. Санскрит. Москва, 1960.

Иванчев Св. Приноси в българското и славянското езикознание. София, 1978.

Ivsic St. Slavenska poredbena gramatika. Zagreb, 1970.

Кондрашов Н.А. Славянские языки. Москва, 1962.

Krajcovic R. Slovencina a slovanske jazyky. I. Bratislava, 1974.

Кузнецов П.С. Очерки по морфологии праславянского языка. Москва, 1961.

Куцаров Ив. Увод в славянската филология. София, 1980.

Lamprecht A. Praslovanstina. Brno, 1987.

Леков Ив. Кратка сравнително-историческа и типологическа грамати­ка на славянските езици. София, 1968.

Леков Ив. Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. София, 1960.

Леков Ив. Общност и многообразие в граматическия строй на славянс­ките езици. София, 1958.

Леков Ив. По някои оспорвани въпроси в сравнителната граматика на славянските езици. - Български език, 1955, N 3.

Леков Ив. Праславянските глаголни форми и отраженията им в днеш­ните славянски езици. - Списание на БАН, 1934.

Леков Ив. Характеристика на общите черти в български и източносла­вянски. София, 1941.

Лер-Сплавински Т. От изток ли са дошли славяните? - Български език, 1961, N 1.

Lehr-Splawinski T. O pochodzeniu I praojczyznie slowian. Poznan, 1946.

Lehr-Splawinski T., R.Kubinski. Gramatyka jezyka polskiego. Wroclaw, 1952.

Ломтев Т.П. Грамматика белорусского языка. Москва, 1956.

Ломтев Т.П.. Сравнительно-историческая грамматика восточнославян­ских языков. Москва, 1961.

Maretic Т. Gramatika hrvatskoga ili srpskoga jezika. Zagreb, 1963.

Мейе А. Общеславянский язык. Москва, 1951.

Милетич Л. Записки по сравнителна граматика на славянските езици. София, 1946.

Мирчев К. Старобългарски език. София, 1972.

Михалик Р. Кратка полска граматика. София, 1984.

Mluvnice cestiny. T. II - Tvaroslovi. Praha, 1986.

Moszynski L. Wstep do filologii slovianskiej. Warszawa, 1984.

Moszynski K. Pierwotny zasiag jezyka praslowianskiego. Krakow - Wroclaw, 1959.

Нахтигал. Р. Славянские языки. Москва, 1963.

Niderle L. Slovanske starozitnosti. Praha, 1902.

Niderle L. Mannuel de l’antiquite slave. Paris, 1923-1926.

Нидерле Л. Быт и культура древных славян. Прага, 1924.

Отрембски Я. Славяно-балтийское языковое единство. - Вопросы язы­кознания, 1954, N 4.

Pauliny Е. Slovenska gramatika. Bratislava, 1981.

Pauliny Е., J.Ruzicka, J.Stolc. Slovenska gramatika. Bratislava, 1968.

Petr J., L.Rehacek. Slovanska jazykoveda. Praha, 1972.

Petr J. Uvod do slavistiky. Praha, 1984.

Пизани В. Общее и индоевропейское языкознание. Москва, 1956.

Романска Цв. Славянските народи. София, 1969.

Романски Ст. Славянската прародина. - Българска историческа библио­тека, II, 1929, N 2.

Rudnicki M. Praslowanszczyzna. Poznan, 1959.

Савченко А.Н. Сравнительная грамматика индо-европейских языков. Москва, 1974.

Селимски Л. Славянски езици. Очерци и текстове за упражнения. В.Тър­ново, 1976.

Селищев А.М. Славянское языкознание. Москва, 1961.

Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници. Северно­славянска група. София, 1972.

Супрун А.Е. Введение в славяскую филологию. Минск, 1981, II изд. 1989.

Топоров В.Н. Индоевропейские языки. - Языки народов СССР. Т. I. Моск­ва, 1966.

Trofimowic К.К. Hornjoserbsko-ruski slownik. Budysin, 1974.

Украинская грамматика. Киев, 1986.

Филин Ф.П. Образование языка восточных славян. Москва-Ленинград, 1962.

Филин Ф.П. Происхождение русского, украинского и белорусского языков. Москва, 1973.

Havranek В., A.Jedlicka. Ceska mluvnice. Praha, 1986.

Horalek K. Uvod do studia slovanskych jazyku. Praha, 1955.

Ходова К.И. Языковое родство славянский народов. Москва, 1969.

Czekanowski J. Wstep do historii slowian. Lwow, 1927.

Широкова А.Г., В.П.Гудков. Славянские языки. Москва, 1977.

SmilauerVl. Nauka o ceskem jazyku. Praha, 1972.

Szober S. Gramatyka jezyka polskiego. Warszawa, 1962.

Stieber Zd. Zarys gramatyki porownawczej jezykow slowianskich. Fleksja wer­balna. Warszawa, 1973.

15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


лекции, семинари

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Крайната оценка се формира от сбора на две оценки. Първата оценка е текуща и се формира от текуща оценка, формирана от общия сбор на оценките , получени от контролни работи по време на семинарните занятия през двата семестъра. Втората оценка е от крайния изпит.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително


няма

19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


проф. дфн Иван Куцаров, гл. ас. д-р Лилия Иванова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


МОДУЛ I. УВОД В СЛАВЯНСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ.

Тема 1. Увод в славянската филология - 2 часа.

1.1. Езиково и културно родство между славянските народи.

1.2. Славянската филология като научно понятие.

1.3. Пионери на славянската филология.

1.3.1. Йозеф Добровски, Александър Христофорович Востоков, Бартоломей Копитар.

1.3.2. Павел Йозеф Шафарик, Франц Миклошич, Ватрослав Ягич.

1.4. Славянското езикознание като частна научна дисциплина от славянската филология.

Тема 2. Предмет и задачи на сравнителната граматика на славянските езици - 1 час.

2.1. Сравнителната граматика на славянските езици като научна дисциплина.

2.2. Предмет на сравнителната граматика на славянските езици.

2.3. Метод на сравнителната граматика на славянските езици.

2.4. Задачи на сравнителната граматика на славянските езици.

2.5. Връзки на сравнителната граматика на славянските езици с други научни дисциплини.



Тема 3. Място на славянските езици в индоевропейското езиково семейство - 1 час.

3.1. Славянските езици - архаична част на индоевропейското езиково семейство.

3.2. Индоевропейските езици.

3.3. Прародината на индоевропейците.

3.4. Най-стари писмени паметници на индоевропейските езици.

Тема 4. Разпадане на предполагаемата индоевропейска общност - 1 час.

4.1. Сатемизация, снемане на опозицията аспированост~ неаспированост, поява на х.

4.2. Общи черти на германските, балтийските и славянските езици.

Тема 5. Проблемата за балтославянската езикова общност - 3 часа.

5.1. Дилемата за балтославянска езикова общност или балтославянски езиков паралелизъм.

5.2. Общоприети и изтъквани сходства между балтийски и славянски.

5.3. Езикови явления, характеризиращи отделянето на праславянската езикова и етническа общност от балтийската.



Тема 6. Проблемата за праславянската родина - 2 часа.

6.1. Най-стари вести за славянските племена.

6.2. Най-стари хипотези - М. В. Ломоносов, Й. Добровски, А. Х. Востоков, П. Й. Шафарик.

6.3. Хипотезата на Л. Нидерле.

6.4. Схващанията на Н. Я. Мар, А. Греков, А. Удалцов и др.

6.5. Хипотезата на Т. Лер-Сплавински.

6.6. Хипотезата на К. Мошински.

6.7. Съвременни хипотези - Ф. П. Филин и др.



Тема 7. Проблемата за праславянските диалекти - 2 часа.

7.1. Времето на разпадане на предполагаемата праславянска общност.

7.2. Източен и западен праславянски диалект.

7.3. Северен и южен праславянски диалект.

7.4. Формиране на трите групи славяни - източни, западни и южни.

Тема 8. Класификация на славянските езици - 1 час.

8.1. Съвременните славяни - численост, териториално разпределение, главни административни и културни центрове.

8.2. Съвременните славянски езици.

8.3. Генеалогична класификация.

8.4. Класификацията на С. Б. Бернщейн.

8.4. Класификацията на Фр. Копечни.

8.5. Нови предложения за класификация на славянските езици.

Тема 9. Конвергенция в славянските езици - 2 часа.

9.1. Що е конвергенция.

9.2. Конвергенция при западните славянски езици.

9.3. Конвергенция при източните славянски езици.

9.4. Конвергенция при южните славянски езици. Балкански езиков съюз. Балканизми.

Тема 10. Праславянски лексикални заемки - 3 часа.

10.1. Праславянският речник - обща характеристика.

10.2. Славяно-германски отношения.

10.3. Славяно-латински отношения.

10.4. Славяно-гръцки отношения.

10.5. Славяно-келтски отношения.

10.6. Славяно-ирански отношения.

10.7. Славяно-угрофински отношения.

10.8. Славяно-тюркски отношения.

10.9. Праславянска диференциация на речниковия състав.

10.10. Праславянски речников състав.

Тема 11. Книжовните славянски езици - 3 часа.

11.1. Начало на книжовните славянски езици.

11.2. Книжовните славянски езици в областите на старо византийско културно влияние.

11.3. Книжовните славянски езици в областите на старо римско културно влияние.

11.4. Развойни тенденции при книжовните славянски езици от Възраждането до наши дни.

МОДУЛ II. ФОНЕТИКА.

Тема 12. Индоевропейска основа на славянската фонетична система - 3 часа.

12.1. Вокалната система в края на предполагаемото съществуване на индоевропейската общност.

12.2. Индоевропейски сонанти и дифтонги със сонантен елемент.

12.3. Консонантната система в края на предполагаемото съществуване на индоевропейската общност.

12.4. Звукови редувания в индоевропейски.

Тема 13. Преминаване на квантитета в квалитет. Вокализмът в краесловието - 1 час.

Тема 14. Палатализации - 3 часа.

14.1. Палатализации под влияние на следходен j.

14.2. Палатализации на съгласни под влияние на обкръжаващи ги гласни звукове.

14.3. Палатализационни промени при гласните.

14.4. Депалатализации.

Тема 15. Отворените срички - обединително вокално-консонантно явление - 6 часа.

15.0. Типове сричкова структура.

15.1. Монофтонгизация на низходящите дифтонги.

15.2. Поява на носови гласни.

15.3. Ликвидна метатеза.

15.4. Развой на сричкотворните ликвидни и носови.

15.5. Отпадане на краесловните съгласни.

15.6. Преместване на сричковата граница вътре в думата и оп­ростяване на групите съгласни в началото на новите срички.

15.7. Поява на протези.

Тема 16. Фонетичната система в последния период от съществуването на праславянската общност - 2 часа.

16.1. Преглед на вокализма.

16.2. Преглед на консонантизма.

16.3 Праславянски алтернации.



Тема 17. Фонетичната система в периода на разпадане на славянската езикова общност и началото на самостоятелния развой на отделните славянски езици - 3 часа.

17.1. Изчезване и вокализация на еровете.

17.2. Развой на носовите гласни.

17.3. Развой на ятовия гласен и ЪI.

17.4. Развой на сричкотворните ликвидни.

17.5. Особености в самостоятелния развой на отделните славянски езици.



Тема 18. Акцентологични явления - 3 часа.

18.1. Ударение.

18.2. Интонация.

18.3. Квантитет.



Тема 19. Фонемен състав на съвременните славянски езици - 1 час.

19.1. Вокални фонеми.

19.2. Консонантни фонеми.

МОДУЛ III. МОРФОЛОГИЯ.

Тема 20. Връзка на праславянската морфологична система с индоевропейската - 2 часа.

Тема 21. Склонение - 5 часа.

21.1. Съществителни имена.

21.2. Склонение на съществителните имена.

21.3. Прилагателни имена.

21.4. Числителни имена.

21.5. Местоимения.



Тема 22. Спрежение - 6 часа.

22.1. Обща характеристика на славянския глагол.

22.2. Сегашна и инфинитивна основа.

22.3. Типове славянски спрежения.

22.4. Морфологични категории - лице, число, род, време (вкл. вид на действието и таксис), наклонение, залог.

22.5. Лексикално-граматична категория вид на глагола.

22.6. Глаголно-именни форми.

22.7. Неопределени форми на глагола - инфинитив и супин.



Тема 23. Неизменяеми части на речта - 2 часа.

23.1. Наречие.

23.2. Предлог.

23.3. Съюз.

23.4. Частица.

23.5. Междуметие.



Тема 24. Главни тенденции в развоя на славянската морфология в ново време - 2 часа.

24.1. В областта на склонението.

24.2. В областта на спрежението.

24.3. При неизменяемите части на речта.


б) семинари (списък от теми или текстов файл)


1. Предмет и задачи на сравнителната граматика на славянските езици - 1 час.

2. Диалектна диференциация на праславянския език - 2 часа.

2.1. Изоглоси на двудялбата изток - запад.

2.2. Изоглоси на двудялбата север - юг.

2.3. Изоглоса на тридялбата.

2.4. Изоглоса на подялба на пет части.

3. Южни славянски езици - общи черти - 2 часа.

3.1. Българска група.

3.2. Сърбохърватско-словенска група.

4. Сърбохърватски език - граматичен очерк - 2 часа.

5. Четене и превод на сърбохърватски текст - 1 час.

6. Анализ на сърбохърватски текст - 2 часа.

7. Словенски език - граматичен очерк - 2 часа.

8. Четене и превод на словенски текст - 1 час.

9. Анализ на словенски текст - 2 часа.

10. Западни славянски езици - граматичен очерк - 2 часа.

10.1. Чешко-словашка група.

10.2. Лехитска група.

10.3. Лужишка група.

11. Чешки език - граматичен очерк - 2 часа.

12. Четене и превод на чешки текст - 1 час.

13. Анализ на чешки текст - 2 часа.

14. Словашки език - граматичен очерк - 2 часа.

15. Четене и превод на словашки текст - 1 час.

16. Анализ на словашки текст - 2 часа.

17. Полски език - граматичен очерк - 2 часа.

18. Четене и превод на полски текст - 1 час.

19. Анализ на полски текст - 2 часа.

20. Горнолужишки език - граматичен очерк - 2 часа.

21. Четене и превод на горнолужишки текст - 1 час.

22. Анализ на горнолужишки текст - 2 часа.

23. Долнолужишки език - граматичен очерк - 2 часа.

24. Четене и превод на долнолужишки текст - 1 час.

25. Анализ на долнолужишки текст - 2 часа.

26. Източни славянски езици - общи черти - 2 часа.

27. Руски език - граматичен очерк - 2 часа.

28. Четене и превод на руски текст - 1 час.

29. Анализ на руски текст - 2 часа.

30. Украински език - граматичен очерк - 2 часа.

31. Четене и превод на украински текст - 1 час.

32. Анализ на украински текст - 2 часа.

33. Белоруски език - граматичен очерк - 2 часа.

34. Четене и превод на белоруски текст - 1 час.

35. Анализ на белоруски текст - 2 часа.


в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 25 февруари 2018 г. :: :: Стр. от .


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница