Професор Иван Младенов д.ф.н.
Институт за литература
1113 София
ул. Шипченски проход 52, бл.17
Teл. (+ 359 2) 979-29-90
e-mail: mladenovivan@hotmail.com
СЕМИОТИЧНАТА ИДЕЯ В ПОЗНАНИЕТО
Курсът обхваща периодът от появата на първите идеи за знанието в пред-сократическата ера до наши дни, без Египет и ислямските страни. Прави се общ преглед на достигнали до нас познавателни концепции при Платон, Сократ, Аристотел, стоици, скептици, циници, епикурейци, през Средновековието до съвременността. Семиотичната идея за познанието е поставена наравно с категориите на Аристотел, опита на британските емпирицисти, търсенето на научен метод при рационалистите. Целта е студентите да научат, че съществуват познавателни идеи много преди самото познание да започне да се самонаблюдава. Проследяването на идеите за знанието върви като компактна схема с 4 основни критерия: отношението на познаващия към Бог, схващането за ролята на Бога, диалога между хората и природата и отношението на познаващия към идеите за познание. Избралите този курс могат да градят върху неговите основи каквито пожелаят бъдещи схеми на интелектуалното си развитите, включително такива, задълбочаващи знанията им в семиотиката.
Приложение 1. Тематичен план на курса и препоръчителна литература
1. Увод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху това, какво разбират под познание и познавателни теории.
2. Идеи за знанието в предсократическата ера, (Участие на студентите с налични знания). Въвеждане на критерии за идея за знанието.
3. Монизъм. Йоническа школа. Идея за едносъщността на битието. Диалог между боговете и хората.
4. Питагорейска школа, школата на Демокрит, Хипократ. Изпитание на идеите за единния произход на нещата.
5. Елеатска школа (Парменид, Зенон) Усъмняване в сетивата като източник
на знание. “Парадоксите” на Зенон. Начало на диалектиката.
6. Плуралисти, атомисти, софисти. Как “човек е мярка за всички неща”?
7. Сократическа школа. Платон, Сократ. “Знанието е у всекиго, необходим
е само метод за неговото освобождаване”.
8. Аристотел – построяване на основите на човешкото познание.
Категории, концепции, дисциплиниране на мисленето. Причина
и следствие.
9. Стоическа школа – триадичен модел на мислене. Циници, скептици,
епикурейци. Борба за надмощие на логиката над простото наблюдение.
10. Неоплатонизъм, преход към схоластицизъм. “Дървото на Порфирий”;
смяна на парадигмата на знанието.
11. Средновековие, схоластицизъм: монотеизм, нов вид
диалог, нова роля на бог в стремежа за знание.
12. Английски схоластици: Бейкън, Окам, Дън Скотус и други. Знанието
като нова интерпретация на стария аристотелизъм.
13. Революции в знанието – Коперник, Галилей, Кеплер. Нютон. Идеите за
знание в математиката, космологията, природните науки.
14. Английски емпирицизъм: Лок, Бъркли, Хюм. Знанието като социална
сила. Поставяне основите на повечето съвременни науки.
15. Немска класическа философия: Шелинг, Кант, Хегел. Траекториите на
“модерното” знание.
Препоръчителна литература
Лекция 2
Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.
Аристотел, Аналитики т.1, превод Иван Христов, издателска къща “Христо Ботев”, София, 1997. (от с.7- 42).
Аристотел, Категории, превод Иван Христов, издателство Наука и изкуство, София, 1992.
Аристотел, Реторика, превод Александър Ничев, издателство Наука и изкуство, София, 1986.
Лекция 3
Същата като за лекция 2 и още: А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).
Лекция 4
Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.
Ръсел, Бъртранд, Проблемите на философията, Велико Търново, 1999.
Лекция 5
Платон, Диалози, т. 1(1979) и 2 (1982), издателство Наука и изкуство, София, превод Георги Михайлов, Богдан Богданов.
Лекция 6
Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.
Лекция 7
Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.
Лекция 8
Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.
Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.
Лекция 9
Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.
Лекция 10
А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).
Лекция 11
Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.
Лекция 12
Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.
Лекция 13
Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.
Уайт, Лесли, Науката за културата, и-во Наука и изкуство, превод Борис Николов, София,1988.
Фреге, Готлоб: Логически изследвания. Издадени, преведени и допълнени с въведение от Тодор Полименов. София: ФОС, 2001.
Лекция 14
Витгенщайн, Лудвиг, Избрани съчинения, и-во Наука и изкуство, превод Николай Милков, София, 1988.
Кант, Имануел, Логика, прев. Димитър Денков, и-во Гал-Ико, 1994. (Въведението и от с.30 до 38).
Лекция 15
Шелинг, Фр. Вилхелм Йозеф, Философия на изкуството, и-во Наука и изкуство, превод Генчо Дончев, София, 1980.
Фройд, Зигмунд. Въведение в психоанализата, и-во Наука и изкуство, София, превод Маргарита Дилова, 1990.
Сподели с приятели: |